Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие

Болничната помощ на населението от област Сливен се осигурява на районно и областно равнище

На територията на област Сливен през 2003 г. функционират 6 публични лечебни заведения със стационар, от които 5 лечебни заведения за болнична помощ и 1 диспансер, както и 5 частни лечебни заведения за болнична помощ.

• 
  Оценката на състоянието на системата за извънболнична и болнична помощ посочва, като нейни силни страни наличието на добра осигуреност с болнични легла и лечебни заведения за първична извънболнична помощ, сравнително равномерно териториално разпределение на лечебните заведения, добро развитие на частния сектор.
  

• 
  В същото време са налице характерните за повечето области проблеми в системата на здравеопазването- остарял сграден фонд и оборудване, недостиг на финансови средства в болничните заведения, недостатъчна квалификация на персонала, ниска управленска и организационна култура в някой болници, липса на съвременни вътрешни системи за оценка на качеството на здравните услуги, както и необходимост от вътрешно преструктуриране на легловият фонд и повишаване на ефективността от използването на болничната база.
  

• 
  Бързото развитие на съседните регионални болнични мрежи, което при липса на райониране на болничната помощ би довело до насочване на голяма част от пациентите към тях, е заплаха за икономическото състояние на болничните заведения в областта. Това в дългосрочен план ще доведе до влошаване на предоставяните в областта здравни услуги.
  

Съществува ясно изразена тенденция на нарастване на подпомаганите лица и семейства по реда на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, както в количествено отношение /брой случай/, така и в стойностно отношение. Основните видове помощи отпускани по действащия нормативен документ са месечни помощи и група помощи “привилегии на инвалидите”. За тях също тенденцията на нарастване се запазва.

Относително постоянна величина е броя подпомагани майки по Закона за семейните помощи за деца, заменил Указа за насърчаване на заетостта. Сумата нараства съобразно актуализацията на базите / мин. РЗ и други/, от които се определя размера на помощта.

Увеличават се средствата отпускани за месечни добавки за децата с увреждания Отражение даде промяната на Наредба №19/2000г. за експертизата на инвалидността при децата до 16 годишна възраст.

На територията на област Сливен функционират, следните звена за социални услуги:

Община Котел

Дом за деца и младежи с умствена изостаналост “Св. Марина” – с. Медвен

Домашен социален патронаж

Община Нова Загора

Домашен социален патронаж

Община Нова Загора

Домашен социален патронаж

Дом за стари хора – с. Баня
Община Сливен

Дом за стари хора –гр. Сливен

Дом за деца с умствена изостаналост – гр. Кермен

Домашен социален патронаж – гр. Сливен

Дневен дом за стари хора – гр. Сливен

Дневен дом за деца и младежи с умствена изостаналост – гр. Сливен

Дневен дом за възрастни с умствена изостаналост – гр. Сливен

Център за социална рехабилитация и интеграция на инвалидите – гр. Сливен

Дом за възрастни с умствена изостаналост.

Домашен социален патронаж
Сформирането на Отдел за закрила на детето към Д „Социално подпомагане” в Сливен стартира през 2001г., а в Нова Загора през 2002 г. В по-малките общини Котел и Твърдица такива отдели се сформираха едва през 2003 г. Там имаше специалисти в отдел “Социално подпомагане”, на които бяха възложени и дейности по закрилата на детето. В Д “С” – Нова Загора такъв отдел се сформира през 2002 г.
Изводи:

В социалната сфера се очертават следните тенденции

• 
  Констатира се нарастване на броя подпомагани лица и семейства;
  
• 
  Политиката на държавата, насочена към изключително засилено внимание и действия при работата по закрила на децата, създава нови възможности;
  
• 
  Същото по отношение на нови основи на социалното законодателство с цел обхващане на по-голяма част от хората с увреждания, насочване на лицата в трудоспособна възраст за започване на работа, нов принцип на определяне на помощите за деца .
  

• 
  Отпадане на учениците от училище, главно поради причини от социален характер;
  

• 
  Не обхващане на всички деца и ученици, подлежащи на задължително обучение, в подготвителни групи, подготвителни класове и в 1-ви клас;
  
• 
  Непривлекателност на училището за младите хора, което се обяснява с липса на мотивация, липса на личностно значими цели и перспективи за бъдещето, неувереност в собствените сили и възможности, подмяна на традиционните ценности на българина;
  
• 
  Липса на мотивация у родителите на децата с различна етническа принадлежност за обучението им;
  
• 
  Остаряла материално-техническа база и недобро състояние на сградния фонд ;
  
• 
  Липса на достъпна архитектурна среда;
  
• 
  Недостатъчно активно–действащи училищни настоятелства.
  

Дейностите в областта на културата в Сливенска област се осъществява от държавни, общински, регионални, неправителствени и частни институции, организации и сдружения.

Статут на държавни културни институции имат :

• 
  Драматичен театър “Стефан Киров”
  

• 
  Държавен куклен театър
  

• 
  Национален музей на текстилната индустрия – филиал
  

• 
  Музеи – 17
  

• 
  Театри – 2
  

• 
  Библиотеки – 109
  

• 
  Художествени галерии – 4
  

• 
  Симфоничен оркестър – 1
  

• 
  Ансамбъл за народни песни и танци – 1
  

• 
  Училища по изкуствата – 2
  

• 
  Читалища – 112
  

• 
  Печатни издания – 11
  

• 
  Електронни медии – 11
  

• 
  Сдружения и фондации работещи в областта на културата – 17
  

• 
  Културно – исторически паметници – 1255 от тях 23 с национално значение
  

• 
  Архитектурно исторически резервати – 5
  

В Област Сливен са утвърдени следните културни традиции :

За Община Сливен:

• 
  Фолклорен събор с международно участие– Кермен;
  

• 
  Международен детски фолклорен танцов фестивал гр. Сливен;
  

• 
  Фолклорен събор “ На събор край Тунджа”;
  

• 
  Конкурс- надпяване “С песните на Йовчо Караиванов”- с. Селиминово;
  

• 
  Национален фестивал на детската книга;
  

• 
  Лятна академия на изкуствата – Жеруна;
  

• 
  Празник на маскарадните игри – с. Кермен;
  

• 
  Национален събор на каракачаните – местността “Карандила”;
  

• 
  Фолклорен събор “Зимни празници в с. Мечкарево”;
  

• 
  Международен фестивал на планинарския филм.
  

• 
  Национален фестивал на източно-православната църковна музика
  

• 
  Национален фестивал за млади изпълнители на популярна музика”Цветен камертон”
  

• 
  Културни празници- Майски дни на културата „Сливенски огньове”
  

За община Котел:

• 
  Празник на старопланинските градове – “Балкана пее и разказва”
  

За Община Нова Загора:

• 
  Великденски фолклорен събор и конкурс “Минчо Недялков” – с. Еленово;
  

• 
  Национални празници на селския читалищен театър с. Кортен;
  

• 
  Международна детска художествена изложба “Нова Загора”.
  

За община Твърдица:

• 
  Детски фолклорен празник “Пролетни игри и обичаи – Цветница”;
  

• 
  Общотвърдишки събор „Хайдушка поляна”;
  

• 
  Регионален фестивал на балканските градове “Балканът пее и разказва”.
  

По брой паметници на културата Сливенска област се нарежда на трето място сред останалите области.

Неправителствените организации са фактор с увеличаваща се роля на местно ниво. На територията на Област Сливен са регистрирани над 150 неправитествени организации. От тях активно функционират около 30 организации в различни области на социално икономическия живот на областта.

Техническата инфраструктура обхваща материално-техническата база на четири основни инженерни мрежи и системи: транспортна, енергийна, водопреносна и съобщителна.

6.1.1 Анализ на състоянието и тенденциите в транспортната инфраструктура

На територията на Сливенска област са развити два вида транспорт - автомобилен и железопътен. Край гр.Сливен има изградено летище, което е използвано за граждански нужди. Пистата е с дължина около 2.5 км, с параметри, които позволяват кацането на транспортни и пътнически самолети. Изградена е аерогара и контролна кула. Летището не се използва.
Състояние на пътните комуникации

Географското положение на Сливенска област, традиционните икономически и социални връзки с населени места от другите области, определят основните товаропотоци, обслужвани от автомобилния транспорт.

Основните направления в автомобилния транспорт са:

Запад-изток - осъществява се по път I-6 /част от Е 773/ по направление София –Бургас; автомагистрала „Тракия” София – Пловдив - Бургас и ІІ-66 от АМ „Тракя” – Чирпан – Ст. Загора – Н. Загора - Сливен. Осигурява пътната връзка на Сливенска област със столицата и пристанище Бургас, както и с населените места по цялото Черноморие. Има важно икономическо и туристическо значение. Трасето е част от общоевропейски транспортен коридор №8 Дурас-Тирана-Скопие-София-Пловдив-Бургас-Варна, който ще възстанови известния от древността “път на коприната”, свързвал Европа и Азия. По направление Пловдив-Бургас пътната инфраструктура се модернизира ускорено с доизграждането на АМ “Тракия”.

Север-юг – направлението се осъществява основно по път път II-55 Велико Търново-Гурково-Нова Загора-ТЕЦ “Марица-изток”; II-53 Елена-Сливен, II-48 Омуртаг-Котел-Петолъчката и III-662 Нова Загора-Твърдица Елена. Има икономическо и туристическо значение.

Направление от областния център към населените места в областта - осъществява се по пътищата от Републиканската и Общинска пътна мрежа. Осигурява автомобилния достъп до областния и общински центрове в рамките на 1-часовия изохрон и е гаранция за осигуряването на трудовите пътувания.
На територията на Сливенска област е транспортен възел “Петолъчката”, който осигурява всички връзки в посочените направления.

Сливенска област разполага с добре развита пътна мрежа, която е с по-голяма гъстота в равнинния район на областта и с по-малка в планинския.

Гъстотата на пътната мрежа в км/ кв.км площ по общини е както следва:

• 
  Община Сливен- 0.391 км/ кв.км.
  
• 
  Община Нова Загора- 0.310 км/ кв.км.
  
• 
  Община Котел- 0.310 км/ кв.км.
  
• 
  Община Твърдица- 0.330 км/ кв.км.
  
• 
  Средно за цялата област- 0.345 км/ кв.км.
  

Гъстотата на пътната мрежа в областта е по-висока от средната за страната, която е 0.333 км/ кв.км. Този показател сочи добрата транспортна достъпност на населените места в областта.

Категорията на изградената пътна мрежа е сравнително висока, състоянието е добро, което е видно от следващите таблици:
Състояние на пътната мрежа в Сливенска област

От пътищата от Републиканската пътна мрежа, с най-голяма дължина са пътищата в община Сливен - 216,4 км., разположени в равнинни и планински терени. Следва община Нова Загора с обща дължина на РПМ 144 км, разположена предимно в равнинни терени. Пътищата от РПМ в община Котел са изключително в планински райони и са с обща дължина 128 км. Община Твърдица е с най-късата Републиканска пътна мрежа - 62.1 км - изключително планински пътища.

Път II-55 - от една страна участъците от пътя са главни обслужващи връзки към ТЕЦ “Марица-изток” , трафикът е много тежък и настилката е във влошено технико-експлоатационно състояние и намалена носимоспособност. От друга страна, път II-55 в участъка от Велико Търново до Нова Загора преодолява Стара планина и Средна гора, като тук се проявяват типичните за планински пътища сравнително големи надлъжни наклони в комбинация с криви с малки радиуси. Тези геометрични характеристики на пътя са особено опасни, когато той минава през населени места и когато по обективни и субективни причини тежките автомобили станат неуправляеми. Такъв проблем съществува при с.Асеновец, община Нова Загора, където целият трафик минава през населеното място и е причина за много тежки пътно -транспортни произшествия. Параметрите на пътя в посочените участъци не отговарят на класа им. Необходимо е да се извършат ремонтни дейности, наложително е изграждането на обходен път извън населеното място.

Реконструкцията и рехабилитацията на трасета Север – Юг от Републиканската пътна мрежа, успоредни на основните пътни коридори, ще бъде от значение не само за обслужване на местния трафик , но и за развитието на туризма в планинската част на Сливенска и съседните й области. Освен това при необходимост, те ще се ползват за разтоварване на ТИР – трафика в основните коридори.

Участъкът от АМ “Тракия”, преминаващ през територията на Сливенска област е във “ФАЗА 2” на реализация на цялостния проект и включва:

• 
  ЛОТ 2 – Стара Загора-Нова Загора – с дължина 32,35 км;
  
• 
  ЛОТ 3 - Нова Загора-Сливен /Ямбол – с дължина 35,05 км.
  
• 
  ЛОТ 4 - Сливен/Ямбол – Карнобат – с дължина 50,60 км.
  

Предвидени са за изграждане в периода 2005-2010 г. Строителството е възложено на концесионен принцип .

Предвидени за ремонт и реконструкция са през 2006 – 2007 г. път III-662 Нова Загора-Твърдица-Елена и път ІІ-53 Сливен – границата на Ямболска област.
От пътищата от IV-класната пътна мрежа отново с най-голяма дължина са пътищата на територията на община Сливен - 318,1 км, следват община Котел със 143,1 км, община Нова Загора със 127,9 км и община Твърдица с 101,6 км общинска пътна мрежа. IV-класната пътна мрежа се стопанисва от общините на територията на Сливенска област. По-голямата част от пътищата са с трайна настилка, но тя е износена и наличните габарити, укрепителни и защитни съоръжения в повечето случаи не отговарят на съвременните изисквания.
Основен проблем при пътищата от IV-класната пътна мрежа е, че маркировката и знаковото стопанство са занемарени и затрудняват движението и ориентацията.Като се има предвид факта, че достъпът с автомобил до местата с туристически потенциал като Караново, Жеравна, Медвен, Катунище, местност “Карандила” се осъществява по пътища от IV-класната пътна мрежа, е наложително общинските администрации да бъдат активни по отношение на привличането на средства за ремонт и поддържане на общинските пътища.
Тази дейност се вписва и в желанието на областна администрация да привлича посетители за развиване на различните форми на местен туризъм.
Друг проблем и при пътищата от IV-класната пътна мрежа в планинските райони на Сливенска област са активните свлачищни процеси, които са заплаха за прекъсване на пътните връзки между населените места и.
Необходимо е да се направи регистър на съществуващите свлачища и да се набележат целенасочени мерки за укрепване на пътните участъци.
Железопътен транспорт

На територията на област Сливен съществува изградена и добре развита железопътна инфраструктура.

Железопътната мрежа на територията на Сливенска област е с обща дължина 160 км, което е 3,7 % от общата дължина на жп мрежата в страната. 120 км е дължината на главните жп линии и 40 км на жп клоновете.

1. Транспортната инфраструктура в областта е добре развита. Изградени са пътища, които са добър потенциал за развитие на трудовите, туристически и икономически връзки между населените места. Пътната мрежа се нуждае от обновление, модернизация и извършване на геозащитни мероприятия.

2. Връзките между областния център и общинските центрове са много добри, но е необходимо е да се подобри транспортния достъп до главните комуникационни артерии чрез реконструкция и модернизация на второкласните и третокласни пътища, което ще позволи значително намаляване на времето за транспортен достъп до областния и общински центрове. Ще се подобри достъпът на периферните и изостанали в икономическо отношение територии до утвърдени пазари на стоки и услуги.

Всички общински центрове с изключение на гр.Котел се обслужват и от жп транспорт.

3. Сливенска област разполага с добре развита пътна мрежа, която е по-гъсто разпределена в равнинния район на областта и по-рядко разпределена в планинските райони. Пътищата в планинските райони са труднодопроходими при зимни условия .

4. Гъстотата на пътната мрежа в Сливенска област мрежа в областта е 0,345 км/ кв.км и е по-висока от средната за страната, която е 0.333 км/ кв.км.

5. Категорията на изградената пътна мрежа е сравнително висока, голям е делът на IV-класната пътна мрежа.
6.1.2. Анализ на състоянието и тенденциите във водостопанската инфраструктура

Водостопанската система е обслужваща система, свързана с всички сфери на икономиката. Основни подсистеми на водостопанската система са:

• 
  Питейно-битово водоснабдяване
  
• 
  Отвеждане и пречистване на отпадните води
  
• 
  Хидромелиорации
  
• 
  Хидроенергетика
  

Водоснабдени са всичките 106 населени места в Сливенска област. Изградена е общо 1122 км вътрешна и 757 км външна водопроводна мрежа. Съществуващата водопроводна мрежа се нуждае от реконструкция. Както е видно от приложените таблици, голяма част от тръбите са етернитови. Това е предпоставка за възникване на аварии и загуба на питейна вода. Водопроводните поцинковани отклонения в основната си част са изградени преди около 30 години и поради амортизация също създават предпоставки за аварии. Тръбите се нуждаят от подмяна. По този начин ще се намалят загубите на питейна вода от течове. В ход е изпълнение на инвестиционна програма по проекта “Воден заем” за реконструкция на водопреносната разпределителната мрежа в Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, която обхваща подмяна на тръби на обща стойност 700 000 щ.д.

Съществуващите водоизточници по видове и характер се разпределят както следва:

• 
  Каптажи - 110 бр.
  
• 
  Дренажи - 50 бр.
  
• 
  Шахтови кладенци - 92 бр.
  
• 
  Речни водохвощания - 3 бр.
  
• 
  Язовир “Асеновец”
  

Съществуващите водоизточници /помпажни и гравитачни/ осигуряват питейна вода с дебит до 1 300 л/с.

Възможности за оползотворяване на излишен напор във водоснабдителните системи за енергийни нужди съществува при яз. “Асеновец”. Към довеждащия до града магистрален водопровод е възможно да се изгради енергиен преобразувател, за което са необходими допълнителни проучвания относно възможностите за добив на електро енергия.

• 
  Община Сливен-с.Новачево, с.Градско, с.Бяла, с.Раково, с.Ичера
  
• 
  Община Нова Загора-с.Научен, с.Омарчево, с.Крива круша
  
• 
  Община Котел-с.Градец, с.Тича, гр.Котел, с.Седларево, с.Нейково
  
• 
  Община Твърдица-с.Бяла паланка, с.Сборище, с.Сърцево, с. Жълт бряг
  

За решаване на проблема с недостига на питейна вода в посочените населени места, е необходимо да се извършат следните мероприятия: прекаптиране на съществуващи каптажи с известни хидрогеоложки данни, изграждане на нови тръбни сондажи и шахтови кладенци в санитарно-охраняемите зони, довършване на започнати водоснабдителни обекти и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа. По този начин ще се осигурят необходимите водни количества.

Населени места с отклонение в качеството на питейната вода

За посочените в таблицата населени места е необходимо да се извърши проектиране и изграждане на нови местни водоизточници.

Канализационната мрежа е развита предимно в големите градове. Има изградена канализационна мрежа в градовете Сливен, Нова Загора и Котел. В останалите населени места се използват септични кладенци и поливни ями, което води до влошаване на качествата на питейните води.

Общото количество заустени отпадни води за Сливенска област е 15 520 хил. м³. Структурата им по общини е като следва:

• 
  Община Сливен-10 614 хил. м³;
  
• 
  Община Нова Загора-4667 хил. м³;
  
• 
  Община Котел-179 хил. м³;
  
• 
  Община Твърдица-60 хил. м³.
  

Необходимо е изграждане на канализационна система и пречиствателна станция за отпадни води в гр. Твърдица.

Състоянието на енергийния сектор е предпоставка за развитието на всички отрасли на икономиката, тъй като се обезпечават енергийно производствените мощности и се задоволяват битовите нужди на населението от електро и топлоенергия.

Електросъоръженията на територията на Сливенска област са:

• 
  Подстанция “Сливен-градска”
  
• 
  Подстанция “Комуна”
  
• 
  Подстанция “Индустрия”
  
• 
  Подстанция “Речица”
  
• 
  Подстанция “Бинкос”
  
• 
  Подстанция “Котел”
  
• 
  Подстанция “Твърдица”
  
• 
  Подстанция “Нова Загора”
  

Дължината на въздушните електропроводи 220 kV е 135 км, на електропроводите 110 kV е 229 км на територията на областта.Съоръженията на разпределителната електросистема обхващат 1002 трафопоста с инсталирана мощност 315 МВА. Електропроводите средно напрежение са с обща дължина 1626 км, мрежата ниско напрежение е с обща дължина 2584 км.

На територията на областта има 5 населени места без електрозахранване-това са махалите Птичаре, Масарлии, Ниска поляна, Трънен кладенец и Кожух в община Котел. Необходимо е да се проучи възможността за електрозахранване на тези населени места. Частично неелектрифицирани са ромски квартали в гр. Твърдица, гр.Шивачево, с.Сборище, с.Еленово.

• 
  Сливенска област е основно консуматор, а не производител на енергия.
  
• 
  Енергийната система на областта е добре развита и способна да поеме натоварвания , което може да стимулира бъдещото икономическо развитие.
  
• 
  Електропреносната мрежа се нуждае от доизграждане и реконструкция, особено в районите с потенциал за развитие на туризма.
  
• 
  Наложително е привеждането на електропреносната мрежа във вилната зона на гр.Сливен, която се очертава като “зелената територия “ за развитие на града, в съответствие с техническите изисквания.Това ще се постигне, ако се обединят усилията на органите на местната власт и електроразпределителната компания като собственик на съоръженията за създаване на устройствен план и схеми на цялата територия.
  
• 
  Положено е началото на промишленото потребление на природен газ, предстои газифицирането за битови нужди.
  

Българската икономика и в частност тази на област Сливен се характеризира с висока енергоемкост. Известно е, че относителният енергиен разход на България е над 1,5 кг. нефтен еквивалент за 1 $ брутен вътрешен продукт. Този разход е по-висок от същия показател около 2-3 пъти за страните от Централна и Източна Европа и около 10 пъти от средния за Европейския съюз. Ето защо прилагането на мерки за енергийна ефективност и ефективно енергопотребление трябва да се превърне във водещ приоритет в местните програмни и планови документи за устойчиво развитие и в осъзната необходимост от местната общност.

• 
  амортизиран и остарял сграден фонд;
  
• 
  значителни топлинни загуби;
  
• 
  енергийни характеристики на сградите и отоплителни инсталации, не отговарящи на съвременни нормативни изисквания и стандарти;
  
• 
  амортизирани топлинни стопанства и горивни инсталации, липса на възможност за регулиране на топлоподаването и настройка на експлоатационните режими на системите за локално отопление;
  
• 
  неправилен подход за икономия на енергия водещ до намаляване на енергийното потребление за сметка на занижен комфорт;
  
• 
  използвани енергоемки осветителни тела за осветление на сградите;
  
• 
  улично осветление с амортизирани осветителни тела, комплектувани с живачни лампи, характерни със значителната си инсталирана мощност и енергоемкост;
  

Приоритетните направления, в които могат да бъдат реализирани мероприятия по енергийна ефективност са индустрия, бит и услуги, сграден фонд, централизирано топлоснабдяване, транспорт и селско стопанство. Според специалистите особено висок е енергийният потенциал в санирането на сградите. Ето защо е необходимо да бъдат проучени и оценени икономическите и практическите ползи от обновяването на сградите от гледна точка на енергийната ефективност.

Област Сливен попада в район, характеризиращ се със сравнително висока средна продължителност на слънчевото греене. За сезона 31.ІІІ – 31.Х , отчетената средна продължителност е в границите 1 750 h – 500 h; Ресурсът на слънчевата енергия е повече от 4,25 kWh/m²/дневно или 1550 kWh/m²/годишно. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество. Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез използуването на слънчевата енергия, както във възстановени (ремонтирани), така и в новопостроени сгради. Слънчевите термични системи за топла вода са подходящи за обществени /общински/ обекти - болници, детски градини, социални домове, както и стопански обекти -системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти и биха могли да намерят голямо приложение в програмите за използването на ВЕИ.

За внедряването на алтернативни енергийни източници е необходимо да бъде извършено проучване в цялата област относно ресурсите и възможностите за използване на различни ВЕИ технологии – ветрова енергия, малки ВЕЦ, биомаса и биогаз, геотермални инсталации, слънчеви фотоволтаични и термични инсталации. Добър ефект върху потребителите би имало изграждането на пилотни инсталации, доказващи ефективността от внедряването на ВЕИ и очаквания икономически ефект.

Основни проблеми, които се очертават по отношение използването на ВЕИ:

• 
  липса на специалисти и хора с опит в по-малките общини на областта;
  
• 
  липса на достоверна, а често пъти и на всякаква информация за потенциала на ВЕИ, ресурса и потреблението на енергия в областта;
  
• 
  липса на достатъчно познания за ВЕИ технологиите и мерките по ЕЕ приложими на местно ниво;
  
• 
  съществуващото законодателство;
  
• 
  липса на финансови средства за изпълнение на проекти по ВЕИ и ЕЕ
  

Безспорни са ползите, които Внедряването на ВЕИ би имало както за икономическото развитие на областта, като възможност за привличане на инвестиции, така и върху опазването на околната среда чрез намаляване на вредните емисии.

Съобщителната система обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпръскването и телевизионните предавания. Подсистемата на далекосъобщенията обхваща телефонните и телеграфни услуги и мрежи. Степента на развитие на телефонните съобщения се приема като обобщаващ показател за развитието на цялата подсистема “Далекосъобщения”.

При средна телефонна плътност за страната 30,3 телефонни поста /100 жители, средната телефонна плътност за областта е 29,25 тел.поста /100 жители, което е под средното за страната.

ТОПНЕТ ООД

МОБИФОНИКА ООД

МОБИЛТЕЛ АД

ИРАДЕУМТРЕЙДИНГ ООД

ЦИФРОВИ СИСТЕМИ ООД

ОРБИТЕЛ АД

“КТВ & ТЕЛЕКАБЕЛ” ООД

1. 
   Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище.
   
2. 
   Телефонната плътност за Сливенска област е 29,25 ТП/ 100 жители, което е под средния показател за страната-30,3 ТП/ 100 жители.
   
3. 
   Почти всички населени места в областта са включени в националната система за автоматично избиране.
   
4. 
   Изградена е цифрова централа само в гр.Сливен