Видове туризъм с най-голям потенциал за развитие

На база анализът на ресурсите, с които област Сливен разполага могат да се определят няколко приоритетни видове туризъм с потенциал за развитие.

• 
  Планински и познавателен туризъм – община Сливен, община Твърдица;
  
• 
  Културен туризъм – община Сливен, община Котел и община Нова Загора;
  
• 
  Еко и селски туризъм – община Котел, община Твърдица;
  
• 
  Балнео-лечебен туризъм – община Сливен, община Нова Загора.
  

Като общини с най-добри възможности и съществуващ значителен потенциал за развитие на туризъм се очертават Сливен и Котел, следвани от община Нова Загора и община Твърдица.

За община Котел еко и селският туризъм може да стане основен източник на доходи, като предлагането задължително трябва да бъде комбинирано и допълнено по подходящ начин с културен, познавателен и спортен туризъм.



4.7.3 Структура на легловата база

По данни на официалната туристическа статистика през 2001 г. област Сливен разполага с 1 262 легла (759 от които са в община Сливен) в 17 заведения за настаняване (13 хотела, 1 къмпинг и 2 хижи). Хотелите са концентрирани предимно в гр.Сливен и по-малко в останалите общини (община Сливен – 9; община Нова Загора – 2 и община Твърдица – 2).

Община Твърдица също разполага с достатъчно средства за подслон. По атрактивните от тях са: хижа „Чумерна” – 40 места за настаняване, хижа „Хайдушка песен” – 12 места за настаняване, частично възстановена по Програма САПАРД, предлагаща изключителен комфорт; туристически комплекс „Шешкинград” – хотел с 50 места и туристическа спалня от 50 места.

На територията на областта по данни на НСИ за 2003 г. няма регистрирани къмпинги.

Област Сливен заема незначителен дял от настанителната база на туризма в България. Тя се нарежда на 15-то място по леглови капацитет сред останалите области. В структурата на настанителната база доминират хотелите, като за община Котел преобладават малките семейни хотели.

Инициатива от страна на местното население в тази сфера на предлагане и обогатяване на услугите не липсва, но в тази насока следва да се обединят усилията на местните власти, бизнеса и някой неправителствени организации, които имат отношение към туристическия сектор.

Състоянието на туристическата инфраструктура като цяло е незадоволително. В по голямата си част тя е изградена отдавна и не осъвременявана. Основните проблеми, които съществуват са свързани със състоянието на подходните пътища към обектите извън територията на населените места. В повечето случаи липсват указателни и информационни табели, насочващи посетителите към туристическите обекти. В районите на високостойностните атракции, каквито са местността “Карандила”, природен парк “Сините камъни”, град Котел, село Жеравна и село Медвен липсват условия за посрещане на по-голям брой посетители (устроени паркинги, тоалетни, организирано събирането на отпадъци).

В град Котел и селата около него има проблеми с водоснабдителната система- водоснабдяването е нередовно и има недостиг от питейна вода.
4.7.5 Специализирана туристическа инфраструктура

Имайки предвид, че Сливен и Котел са общините с най-голям потенциал за развитие на туризма, изградената специализирана туристическа инфраструктура, която обслужва посетителите е съсредоточена на тяхна територия.

От Дирекцията Природен парк “Сините камъни” са изградени 2 специализирани пътеки:

- образователно - екологична в м. Моллова кория (1997 г.)

- пътека на здравето в м. Абланово за хора незрящи или с увредено зрение и за хора с различна степен на инвалидност (2000 г.)

На територията на природния парк от ДПП са изградени много кътове за отдих – при Драгиева чешма, Харамията, Гунчов извор, Сивилова чешма, Равна река, Слънчева поляна, Меча поляна, Маринкова чешма, Млечни дол, Моллова кория, Даулите, Българка, Ловджийска чешма, Костова чешма, Твоята чешма, Абланово. Има поставени карти с информация за целия парк, в м. Абланово, м. Даулите, м. Моллова кория, заслон Хайдушка пътека. Табла с обозначени туристически маршрути, с правила за опазване на природата, указателни табели има в м. Абланово, подножието на вр. Българка, Меча поляна, м. Моллова кория. Добре организираната и развита мрежа от туристически пътеки и алеи, се използва за масов еко и пешеходен туризъм главно през лятото.

През 1999 г. е изграден Информационен посетителски център към ДПП, намиращ се в началото на Хайдушка пътека. Основната му цел е да представи ПП “Сините камъни”, да подпомогне посетителите в избора на туристически програми и маршрути, изпълнява функцията на база за образователни мероприятия и научно – изследователски дейности.

На територията на община Твърдица е изградена ски писта под връх „Чумерна” с дължина 1000 метра, оборудвана със ски влек с дължина 800 метра.

На територията на община Котел са обособени 6 туристически маршрути за пешеходен туризъм. Наскоро е изградена екопътека от м.Чукарите – гр.Котел – до с.Жеравна. Маршрута на екопътеката минава по билната част на планината с малки наклони удобни, равни и сравнително широки участъци за пешеходно минаване. В маршрута на екопътеката има оборудвани три места за отдих.

Голям недостатък е липсата на туристически информационен център за областта, който да улеснява престоя на туристите, техният достъп до местата представляващи туристически интерес и да им помага да научат за спектъра от възможности, които им се предлагат, за това какво могат да направят, за да използват част то тези възможности. В настоящия момент силно ограничена е маркетинговата, рекламната и информационна дейност. Рекламните и информационни материали (без тези на отделни заведения или обекти) са крайно ограничени и недостатъчни. Незадоволително е представянето на областта като цяло, както и на отделните общини и техните възможности за развитие на туризъм. Практически липсва регионална туристическа политика – не се правят пазарни проучвания, наблюдения на туристическото търсене, обновяване на съоръженията и атракциите и др.

Създаването на туристически информационен център, който да предоставя информация за туристическото предлагане в областта, да получава обратна информация за туристическото търсене и да съдейства за формирането на стратегия за развитие на туристическия сектор на регионално ниво. Предвид това най-добре би било този център да работи в мрежа с подобни центрове в региона.
Много от проблемите в туристическия сектор са пряк резултат от практическата липса на институционална структура, необходима за управлението на туризма в региона. В областта липсва функционираща регионална туристическа организация от типа предвиден в закона за туризма, а на ниво общини действащо туристическо сдружение има само в град Котел.

Изводи:

• 
  Област Сливен има благоприятно географско положение и разполага с възможности за развитие на туризъм, макар и по-ограничени в сравнение с традиционните туристически райони в България.
  
• 
  Съществуващите ресурси са възможност за развитие на алтернативните форми на туризма - познавателен, културен, еко и селски туризъм, както и на балнеолечебен туризъм, които могат да се развиват самостоятелно.
  
• 
  Налице е възможност за обособяване на регионален туристически продукт и привличане на туристи от Южното Черноморие за няколкодневни посещения за запознаване със забележителностите на региона.
  
• 
  Ресурсният потенциал е териториално съсредоточен предимно в общините Сливен и Котел. Особено атрактивно за град Сливен е комбинацията голям град и природни и антропогенни ресурси (природен парк “Сините камъни”, “Карандила”, множеството паметници на културата).
  
• 
  Благоприятна тенденция през последните години е увеличаването на видовото разнообразие на средствата за подслон и местата за настаняване на територията на община Котел (къщи за гости, семейни хотели, самостоятелни стаи и др.).
  
• 
  Най-подходящи условия за практикуване на ски и ловен туризъм има на територията на община Твърдица.
  
• 
  Съществуващият туристически потенциал до настоящия момент не е напълно оползотворен поради липсата на комплексен туристически продукт за областта.
  
• 
  Най-атрактивните туристически обекти не са пригодени за посещение от голям брой туристи.
  
• 
  Липсва цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност за областта или за големи нейни части (в т.ч.общини), което е ограничител не само за привличане на посетители, но и за качественото им обслужване на място.
  
• 
  Липсва институционална структура, необходима за управлението на туризма в областта
  

За да се осигурят условия за нормалното и ефективно протичане на процеса на икономическо развитие и свързаните с него международни парични преводи, обмен на борсова и бизнес информация, консултантски, застрахователни и маркетингови услуги, следва да се осигури развита и добре организирана пазарна инфраструктура, която повишава значително инвестиционната привлекателност на всяка една територия.

Пазарната инфраструктура включва лицензираните стокови тържища на територията на област Сливен, както и бизнес-центрове, бизнес-инкубатори, банковото обслужване.

Лицензирани стокови тържища

1. 
   Пазар за плодове, зеленчуци и цветя –
   

1. 
   Търговия на едро – Сливен АД. Тържището не търгува със селскостопанска продукция.
   
2. 
   „Терснаб”АД – не търгува със селскостопанска продукция
   
3. 
   „Мелинвест” АД – не търгува със селскостопанска продукция
   

Необходимо е освен за изграждането и структурирането на стоковите тържищата, да се работи и за тяхното усъвършенстване, като това ще допринесе за утвърждаване на мястото и значението им като основен елемент от пазарната реформа в областта на търговията на едро.

На територията на областта клонове имат следните банки:

1. Обединена българска банка

2. Общинска банка

3. Юнион банк

4. Райфайзен банк

5. Пощенска банка

6. Банка ДСК

7. Росексим банк

8. Банка Биохим

9. Инвест банк

10. Хеброс банк

11. Първа инвестиционна банка

12. Първа източна международна банка

13. Булбанк

14. Евробанк

15. Прокредит банк

16. Централна кооперативна банка

• 
  Изградена пазарна инфраструктура от съвременен тип;
  
• 
  Пазарна инфраструктура, ориентирана в подкрепа на бизнеса;
  

Според Световната банка над 36% от населението в България живее под установената линия на бедност. Социологическо проучване на НЦИОМ сочи, че безработицата и бедността са сред най-честите поводи за възникване на конфликти и насилие в семействата.

Най-висока е средната годишна работна заплата в община Сливен, най-ниска в община Твърдица. За 2002 г. разликата е 6,8%, а през 2003 г – 11,9%.

Въпреки увеличаването на разликите между работните заплати по общини те остават с близки стойности.
Разгледана по сектори средногодишната работна заплата за четирите общини от областта има по-високи стойности в обществения сектор в сравнения с частния през целия период, като разликата между средногодишните работни заплати в двата сектора е значителна.
Средните годишни работни заплати в двата сектора следват общата тенденция на постепенно увеличаване през разглеждания период, като единствено през 2003 г. заплатите в частния сектор в Община Котел и Община Твърдица са по-ниски от предходната година.

Средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по общини и сектори /в левове/
Общини	1999	2000	2001	2002	2003
Общо за страната Обществен сектор Частен сектор	2412 2751 2010	2685 3005 2416	2880 3491 2452	3091 3871 2613	3280 4118 2790
Общо за областта Обществен сектор Частен сектор	1935 2152 1694	2203 2600 1863	2372 2942 1960	2572 3422 2039	2749 3629 2180
Община Котел	1613	2035	2289	2645	2531
Обществен сектор Частен сектор	1673 1386	2188 1590	2650 1759	2930 1919	3072 1752
Община Нова Загора	1932	2185	2321	2546	2606
Обществен сектор Частен сектор	2060 1810	2470 1970	2744 2011	3262 2116	3276 2186
Община Сливен	1966	2217	2391	2580	2816
Обществен сектор Частен сектор	2251 1693	2691 1863	3039 1973	3592 2041	3829 2226
Община Твърдица	1939	2244	2356	2464	2482
Обществен сектор Частен сектор	2137 1465	2555 1575	2804 1711	3032 1782	3180 1682

Нивото на заплащане и растежът на средната заплата в обществения сектор продължават да са значително по-високи от тези в частния сектор. През 2003 г. средногодишната работна заплата в обществения сектор на областта е 3629 лв. или с 39.9% по-висока от тази в частния сектор. Тази тенденция е характерна, както за областта, така и общо за страната, но там работната заплата в обществения сектор за е с 32.2% по-висока от заплатата в частния сектор. Може да се предположи, че тази значителна разлика е резултат от отчитане на недействителни нива на заплатите в частния сектор с цел намаляване на плащанията за обществено осигуряване и данъци.
Работната заплата в обществения сектор за 2003 е с 5.7 % по-висока от предходната година /през 2002 г. - 14% по-висока спрямо 2001/, докато в частния сектор е по-висока с 6.5% / през 2002 г. - 3.9% по-висока от предходната/. Тази тенденция за областта следва общото състояние в страната, където заплатите в обществения и частния сектор през 2003 г. са по-високи съответно с 6% и 6.3% спрямо предходната година /тези проценти за 2002 г. са съответно 9.8 и 6.2%/.
Въпреки наблюдаваното намаляване ръста на заплатите в обществения сектор и леко покачване в частния сектор нивото на заплащане в обществения сектор продължава да е значително по-високо от заплащането в частния сектор.
По отраслови подсектори, през целия разглеждан период най-висока средногодишна заплата общо за областта е отбелязана в подсектор „Финансово посредничество”, следван от подсекторите „Снабдяване с електроенергия, газ и вода”, „Държавно управление; „Задължително обществено осигуряване” и „Производство на химични вещества”. По общини класацията е същата.