Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие

6.2.3 Почви

В системата на Националния екологичен мониторинг през 1997 година е проведено целево изследване в страната за наличие на остатъчни количества пестициди в почви. Видът на изследваните препарати и броят на изследваните проби са съобразени с изискванията на UNECE. От територията на страната са пробонабрани 48 броя почвени проби, като от тях 3 броя са от район Сливен. Резултати:

- Органохлорни пестициди - α, β и γ хексахлорциклохексан

Изследваните изомери на хексахлорциклохексан са под границите на откриване (0,0001 mg/kg),

-DDX – изомери и метаболити
Стабилните инсектициди като DDT и други от диеновия синтез се разграждат в почвата продължително време, което представлява трайна опасност за околната среда. Приблизително 30 години след забраната за ползване на DDT в българските почви все още се откриват метаболитни продукти. Регистрираните високи степени на замърсяване с DDX метаболитите се дължи на липсата на контрол върху съхранението на наличните количества пестициди и налага проучвания за по-детайлно определяне състоянието на почвите.
Експлоатационния период на рудник Сливен е довел до нарушаване на екологичното равновесие. В резултат на извличане на скална маса с по-висока естествена радиоактивност е променен радиационният статус на района. Тази промяна се изразява в повишена мощност на дозата на гама фона, нарастване съдържанието на естествени радионуклиди (радий – 226, торий-232, естествен уран) на отделни места повече от 10 пъти в сравнение със съседни незасегнати от уранодобива райони. Във връзка с проблема, с цел изследване на радиационната обстановка и прогноза за евентуалното разпространение на радиоактивното замърсяване.през 1993г е направено изследване, възложено от Министерството на здравеопазването – Национален център по радиобиология и радиационна защита. По отношение на почвите са направени основни изводи и препоръки, изискващи:

- Складираният и разпилян руден материал да бъде изнесен за преработка или вложен за попълване в сухи минни изработки. По този начин да се ограничи възможността от неконтролирано лъчево натоварване на отделни лица от населението.

- Техническо ликвидиране и затваряне устията на щолните с оглед ограни-чаване до минимум обмена на рудничната атмосфера с околната среда;

- Складираният материал от табаните да не се използва за строителни нужди;

- С административни разпоредби да се забрани извозването на материала от табаните, престоя на хора, битова и селскостопанска дейност;

- В дългосрочен план да се стабилизират табаните, с оглед избягването на миграционни процеси или тяхното залесяване с подходящи видове.

Организираното сметосъбиране и сметоизвозване включва общинските центрове и големите населени места на територията на областта. В останалите жителите сами си извозват отпадъците на неорганизирани сметища. Полагат се грижи за поддържане на наличните съдове за смет, но една част от тях са амортизирани. Техниката за сметоизвозване също е амортизирана и с недостатъчна ефективност.

• 
  Наложително е изготвянето проект за рекултивация на депо за ТБО с.Сотиря
  
• 
  Предприемане на действия за закриване на депото и пренасочване на ТБО от гр.Сливен към регионално депо за ТБО, гр.Ямбол.
  

Отпадъците от селата се депонират на определени за целта площадки (в повечето случаи долове), наречени сметоразтоварища. Те също не са узаконени и не отговарят на нормативните изисквания. Неорганизирани са, много често без стабилен път до тях. Не са оградени и не се разкриват и запръстяват редовно. В повечето случаи са разположени в непосредствена близост до селата. Наблюдават се изхвърлени животински отпадъци и тор, които също представляват неорганизирани депа, нарушаващи параметрите на ландшафта. Липсва ефективен контрол от кметствата по незаконното изхвърляне на отпадъци.

• 
  Наложително е да се предприемат действия за картиране на съществуващите сметища и замърсени територии в региона на общината с оглед поетапното им ликвидиране, след преминаване на организирано сметосъбиране и извозване.
  
• 
  Наложително е поетапно въвеждане на система за организирано сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците от всички населени места в общината до регионално депо.
  
• 
  Необходимо е да се организира почистване и рекултивация на замърсените терени.
  
• 
  Наложително е след почистване на замърсени терени, осъществяването на контрол за недопускане на нови замърсявания в цялата община.
  

В ход е реализацията на регионален проект за изграждане на Завод за преработка на ТБО, депо за ТБО и пречиствателно съоръжение към него. Реализацията на проекта ще доведе до подобряване параметрите на околната среда за Сливенска и Ямболска област. На този етап са проведени процедурите по преотреждане и ОВОС за площадката на съоръжението в землището на с.Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол. Създадено е търговско дружество “Екоинженеринг” между община Сливен, община Тунджа, община Ямбол и община Нова Загора с предмет на дейност проектиране, експлоатация и реализация на продукцията на Завода.Обектът е на етап избор на инвеститор и изпълнител на съоръжението.

Сериозен проблем са нерегламентираните сметища за строителни отпадъци около подходите на гр. Сливен. Поради липса на ефективен контрол проблемът все повече се задълбочава.

В Сливенска област е решен проблема за екологосъобразното съхранение и обезвреждане на препаратите за растителна защита. Старите, негодни за употреба препарати за растителна защита, около 350 куб.м. са депонирани в стоманобетонови контейнери тип “Б-Б” кубове на определени площадки.

Не е решен проблемът за обезвреждане на болничните отпадъци . Предвижда се за обезвреждането им да се ползват автоклав и инсинератор, които предстои да се изградят съответно в Ст. Загора и Пловдив.

За региона на Сливенска се правят системни наблюдения на радиационния фон . Резултатите от систематичните изследвания на пунктовете от общината за разглеждания период показват наличието на “динамично равновесие” или нормален за района радиационен гама фон за районите на пунктовете. Поради неприключилата техническа ликвидация и последваща рекултивация на района на рудник “Сливен” и рудник “Сборище” от системата на бившия уранодобив, съществува опасност от рискова експозиция на определен контингент на населението, най-вече във вилната зона на град Сливен.

На територията на Сливенска област в процес на картотекиране са УКВ източници, в т.ч. радиостанции, телевизионни станции, радиорелейни станции, генератори и др. Издават се съответни разрешителни, определят се хигиенно-защитните зони. За тези, които излъчват с мощност над 100 W разрешения се издават след съответните разработки за оценка за въздействието на околната среда (ОВОС) и защитата им пред РИОСВ. При останалите случаи законо-дателят предвижда процедура по ОВОС и защита пред общинските органи.

Контрол и мониторинг на шумовото замърсяване за региона на областта се изпълнява от специалистите на ХЕИ гр. Сливен. Анализът на данните по пунктове и по години показва, че максималните шумови нива се регистрират в зони с интензивен автомобилен трафик. Най-общо наличните данни от мониторинга на шумовите нива показват съществуваща относително благоприятна акустична обстановка. Основен източник на шум е автомобилния транспорт.

На територията на област Сливен се намира един от двата природни парка в Югоизточния планов регион - Природен парк „Сините камъни”.

1. Територии под специален режим на охрана:

• 
  Резерват Кутелка – 708,9 ха – 10% от общата площ
  
• 
  Територии с временен статут на забрана за 10 години - 1488,4 ха - 21,0% от общата площ
  
• 
  Водоохранни територии - 2,0 ха
  

- Скално образувание “Халката”

- Пещера “Змееви дупки”

- Пещера “Песченик”

- Пещера “Бъчвата”

- Пещера “Хайдушката”

- Вековна букова гора в м. Кушбунар
Управлението и контролът се осъществява от Национално управление по горите към Министерство на земеделието и горите.
Непосредственото управление на парка се извършва от специализиран орган - Дирекция на ПП “Сините камъни”.
Режимите и нормите за територията на Парка са определени въз основа на анализите и оценката за консервационната значимост на територията. Те включват забраните, посочени в чл.31 от ЗЗТ , заповедите за обявяване и прекатегоризация, Закона за биоразнообразието, Закона за горите, Закона за лова, Закона за водите, Закона за лечебните растения, Закона за туризма, Закона за паметниците на културата и музеите, Закона за рибарството и аквакултурите и други специални и общи закони.
Основните поддържащи и възстановителни дейности са свързани с опазване на типичните естествени съобщества и местообитания, уникалния ландшафт, застрашените видове и генетичните им ресурси.
Към площта на Природен парк „Сините камъни” не е включена територията на Резерват “Кутелка”, с управление и контрол осъществяван от Министерство на околната среда и водите съгласно Закона за защитените територии (чл.46(1) ал.1). Той е с площ 645,1 ха и е създаден през 1983 г. за опазване местообитанията на редки птици - кръстат орел, скален орел, малък орел, малък креслив орел, черен лешояд, белоглав лешояд, както и за запазване съобществата от мизийски бук и смесени съобщества от мизийски бук и таксони, включени в Червената книга на редките и защитени растения в България.
На територията на община Котел се намират два резервата:

• 
  “Орлица” -566,5 ха. Намира се в землището на с.Медвен. Обхваща вековна гора от мизийски бук, скалите “Орлиц” – гнездовище на скален орел, изворите на р.Медвенска и бившия резерват “Бели бряг”. Създаден е през 1984 г. на площ от 566,5 ха в уникален карстов комплекс с многобройни пещери, пропасти, извори с цел да се охраняват първични екосистеми от мизийски бук и местообитания на редки птици. В него се включват предишния резерват "Бели бряг" и природните забележителности Медвенски извори и Орлица. Обявен е със Заповед №791 от 10.08.1984 г.
  
• 
  “Керсенлика” (Ардашлъка) - охваща единствената естествена вековна гора от бяла ела на надморска Височина 500 м. в Източна Стара планина. Създаден е през 1951 г. в Котленския дял на планината в землищата на селата Боринци на около 17 км от гр.Котел. Обхваща 114,5 ха от левия склон на Керсенлишка река. Създаден е с цел да опази най-ниско разположеното естествено находище на обикновена ела, което заема около 30% от територията на резервата. Останалите 70% са на габъровата фитоценоза с различно участие на бял бор, трепетлика, ела, зимен дъб, мизийски бук и смърч.
  

“Калето” в местността “Борината” – гр.Котел

“Хърсовград” в местността “Сайганица” – с.Кипилово

Природна забележителност “Злостен” – североизточно от гр.Котел. Обхваща вековна букова гора, пещери и обекти с историческо значение.

Орлова пещера – с колония от хиляди прилепи (защитени от закона животни).

Орлови скали – на 5 км. западно от град Котел, където се наблюдават гнездовища на скален орел.

Вековни дървета “Габър”, “Бук”, “Дъб”, “Явор” са обявени за природни забележителности под закрила на закона.

На територията на община Твърдица за природни забележителности са обявени:

• 
  Буково – тисово насаждение „Еленска глава” в района на с.Боров дол, с площ 4 хка, обявена със заповед № 425/18.05.1987 г. Това е единственото в района запазено находище на тис (Taxus baccta). Представлява двуетажно буково иглолистно дърво с тъмнозелена разперена корона. Отличава се с голяма дълговечност. Пределната му възраст е 3 000 години. Има здрава и устойчива на гниене дървесина. Известен е още като тис – отровачка, защото всички вегетативни органи на растението са отровни, съдържат алкалоида таксин. Не е отровна само обвивката на семето. Обитава сенчести и влажни долове. Рядък за българската горска флора вид, сеченето му е забранено. Използва се широко за декоративни цели. Имотът е с ограничителен режим при стопанисване и ползване.
  

• 
  Вековна топола, внушителна по размери с диаметър 8,8 метра, в района на град Твърдица обявена със заповед № 197/11.03.1987 г. Намира се в поземлен фонд, местостта „Шатова нива”. Това е представител на вида Populus alba (бяла топола), размерите на дървото са с височина 29 метра, средния диаметър на гръдна височина е 2.30 метра и предполагаемата възраст е 100 години, надмирската височина на която се намира е 300 м., имота е с ограничителен режим при стопанисването.
  

Урбанизационният процес се анализира и оценява в два аспекта:

Първият аспект е свързан с тенденцията за увеличавне на относителния дял на градското население, включително и чрез присъединяване на някой села към градовете като градски квартали или обявяването на други за градове. Вторият аспект на урбанизацията е свързан с разглеждането й като процес свързан със структурните преобразования на съществуващите градове и села на основата на развитието на индустрията, туризма, инфраструктурата, административното, образователно, социално, здравно и културното обслужване на населението на основата на градския начин на живот.