Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие
Изводи и проблеми в говедовъдство
Изтегляне 3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предпоставки, благоприятстващи развитието на животновъдството
Изводи и проблеми в говедовъдствоКонцентрацията на животните във фермите се увеличава Недостатъчна механизация при основните технологични процеси – хранене, доене, почистване на торта Не са застъпени съвременни технологии в дребните стопанства при отглеждането на кравите и добива на качествено мляко Няма научност при храненето и отглеждането на животните в немалка част от фермите - дребните Налице е примитивизъм при отглеждане на младия разплоден материал и производството на телешко месо при фермери с под 10бр. говеда Ниска е квалификацията на фермерите по въпросите на хранене, гледане, зоо и ветеринарна профилактика. Не се работи достатъчно по въпросите на селекцията и изкуственото осеменяване – само 50% от кравите се заплождат изкуствено Ниски са изкупните цени на млякото и месото, което е причина за липсите на инвестиции в отрасъла Раздробеното фуражопроизводство е причина за ниската концентрация на животни във фермите в отрасъла Не е застъпено месодайното говедовъдство за използване на богатите високопланински пасища Биволовъдството е слабо застъпено в областта. Броят на биволите е 131 /100% в частния с-р/ в т.ч. 75 броя биволици. Прави впечатление, че има тенденция за намаление на техния брой. Сравнително запазен е броя на биволите в с.Сборище, община Твърдица. Произведеното биволско мляко е 121 хил.л при средна продуктивност на биволиците – 1613л. Овцевъдство Брой животни Броят на овцете в региона към 01.01.2005г. е 91657 бр. /99% в частен с-р/, в т.ч. овце-майки - 64785бр. Спрямо 1988г. техният брой драстично е намалял въпреки добрите природо-климатични дадености - обширни пасища и ливади в общините Котел, Твърдица и полупланинската част на Сливен. Отглежданите овце в равнинната част на областта са от породите: Черноглава Плевенска, Старозагорска и техните кръстоски, което обуславя средна млечност до 100л. от овца и плодовитост 130-140% и вълнодобив 4-5 кг. В планинската и полупланинската част се развъждат овце от породата Цигай и местни кръстоски с продуктивност 50-60л млечност, 90-100% плодовитост и 2,5-3 кг. вълнодобив. От 2003г. се правят опити за въвеждане на месодайни породи, като породата Ил дьо Франс и Мутон Шароле, а за подобряване на млечността на овцете се направи внос на кочове от породата Източно фризийска. От направеният анализ по отношение на концентрацията на броя на отглежданите овце във фермите се вижда, че по-голямата част от поголовието – 80% е с брой от 10бр. овце майки. Малък е броят на фермите със 100 – 200 броя животни. Производство на мляко, месо и вълна Производството на овче мляко през 2004г. е 3127хил. л. при 3170 хил.л. през 1996г.намаляло е и се обяснява с намаления брой овце майки През същият период средната млечност от 36л. се е повишила на 48л. през 2004г. Произведеното количество вълна е 289т., като е завишен средният настриг от вълна на 3352гр. Произведеното месо през 2004г. е 636т. кланично тегло, от което е реализирано за износ в страните на ЕС е около 480т. кл.т. Селекция и контрол в овцевъдството Действащите цени за изкупуване продуктите от овцете през последните години коренно промениха породната структура на популацията. Тънкорунни овце няма, най – голям е процента на всевъзможни кръстоски – 40%, млечно направление – 37%, тип Цигай – 15% и месни овце – 8%. Отглежданите овце са със средни и ниски продуктивни показатели за отделните породи. Под контрол са едва 1,5% от овцете майки; Тревожни факти в областта на овцевъдството са трайната тенденция на намаление на поголовието и продукцията; намаляващият брой млади фермери, които се занимават с овцевъдство, поради непривлекателния труд в отрасъла; липсата на механизация на технологичните процеси в отрасъла; изкупните цени на месо, мляко и вълна не стимулират инвестициите в този подотрасъл; от 12г. не се прилага изкуствено осеменяване и не се извършва селекционна дейност; ниска зоо и ветеринарна култура на фермерите отглеждащи овце. Козевъдство Брой животни Броят на козите през последните години има трайна тенденция на увеличение. От 12756 през 1988г, 31607 през 1996 на 38814 през 2004г. В това число козите майки са били съответно: 10742, 22150 и 27893бр. Тази положителна тенденция е резултат на по-икономичното отглеждане на този вид животни. Анализирайки концентрацията на фермите в региона установяваме, че преобладават ферми с размер на стадата от 2 до 5 броя в домакинство и е малък броя на ферми с капацитет от 50 – 100 броя животни. Породният състав е основно от Саанизирани кръстоски и местни такива. Производство на мляко и месо Производството на козе мляко също бележи тенденция на увеличение. През 2004г. то е 5425хил.л. мляко при 3045 през 1996г. Завишен е средният млеконадой от коза, което се дължи на отглеждането на по-високопродуктивни животни от фермерите. От произведеното около 315 кл.т. месо 90% отива за самозадоволяване на населението и малка част за експорт за ЕС. Свиневъдство В областта се наблюдава трайна тенденция на намаление поголовието на свинете. От 117 790бр. през 1988г. техният брой е намалял на 83 748 през 96г. на 59 400бр. през 2004г.- 52% от свинете отглеждани в ЮИР Същото се отнася и за свинете майки от 9677 през 1988г. на 7280 през 96г. и 4130 броя през 2004г. Причините за това драстично намаление намираме в по-лошата фуражна база, ниските изкупни цени, които обуславят нерентабилността на отрасъла. Основните отглеждани породи в областта са Българска Бяла и кръстоски с Ландрас, Дюрок, хибрида Кембароу и Източно-Балканска, като последната заема до 15% от цялото поголовие и 10% от броя на свинете майки, съсредоточени главно в общините Котел и Твърдица. До 5бр. свине се отглеждат в 13875бр. ферми, което представлява 57% от поголовието и едва 37% от него е съсредоточено във ферми с над 100бр. свине. Ниските добиви от зърнените култури през последните години, високата цена на комбинираните фуражи и ниските изкупни цени на свинското месо обуславят намаленото производство на свинско месо и поголовието в отрасъла и водят до невъзможност за влагане на инвестиции в това производство за изграждане на модерни свинеферми на европейско равнище. Пчеларство Съществуващите добри традиции, висок професионализъм на занимаващите се с пчеларство и природоклиматични дадености обуславят развитието на този подотрасъл, въпреки, че спрямо 1988г. пчелните семейства в региона са намалели с 3000бр. От 1996г. при тях се наблюдава трайна тенденция на увеличение и през 2004 година броят им е 14 100. Производството на мед от 64т. през 96г. е увеличено на 179т. през 2004г. Тази и някои други положителни тенденции са предпоставка в местността “Чуката”, община Сливен по проект на Министерство на земеделието и горите да бъде изградена генбанка за съхранение на чист генетичен материал от Българската медоносна пчела. 
Птицевъдство Броя на птиците през 2004г. е бил 354 хил. бр. в т.ч. кокошки носачки – 123хил.бр. Производството на яйца е 22630хил.бр. при средна носливост от кокошка 185бр. Забелязва се завишен интерес към производство на пилета собствено производство в частни инкубатори с малък капацитет за самозадоволяване на собствените си нужди. Високите цени на комбинираните фуражи за пилета и кокошки носачки е предпоставка стопаните да не проявяват интерес към пълноценно и балансирано хранене, което обяснява и съществуващите проблеми с обмяната на веществата и ниската продуктивност в отрасъла. Няколкогодишната традиция по отглеждането на щрауси на територията на община Твърдица показва недвусмислено, че като отрасъл на птицевъдството отглеждането на щрауси е възможно и в нашите географски дадености, както за търговската мрежа, така и като туристическа атракция. Зайцевъдство Това е едно от въдствата, което бележи ръст, както в Сливенска област така и в страната. Към РД СРЖ е една от малкото държавни зайцеферми, чието предназначение е производството на разплоден материал. В нея годишно се отглеждат 40-50 зайкини-майки от породите Белгийски великан и Новозенландска. Зайци се отглеждат и в няколко частни ферми, основно за производство на разплоден материал. С много добри продуктивни качества са зайците от Калифорнийската порода, отглеждани във фермите в с.Злати войвода и гр. Сливен. Водещи в Новозенландската порода са две ферми в с.Желю войвода, две в Сливен и една в Нова Загора. Продължава също работата и създаване на нова порода зайци в нашия район – “Веселина”. Продуктивните показатели показани от отглежданите породи са все още ниски и доказват, че в зайцевъдството предстои сериозна селекционноплеменната работа. Липсата на гарантирани пазари и ниските изкупни цени на заешкото месо в момента спират развитието на отрасъла и инвестирането в него. Независимо от тези икономически фактори се трупа опит в областта на зайцевъдството по отношение отглеждането, профилактиката, лечението и храненето на животните. Рибовъдство Съществуват добри традиции и природни дадености за развитието на рибовъдството. Показателен в това отношение е рибарник за производство на зарибителен материал – пъстърва, намиращ се в гр.Твърдица, както и такава за търговската мрежа, който се стопанисва от фирма «Буковец» АД – Твърдица. Предпоставки, благоприятстващи развитието на животновъдството
4.6.3 Браншови организации в сектор селско стопанство Сдружение „Регионална асоциация на млекопроизводителите – област Сливен” Част от земеделските производители - говедовъди от областта са обединени в Сдружение „Регионална асоциация на млекопроизводителите”. Сдружението е браншова животновъдна организация и е създадено през 2001г. по съвместна инициатива на Областна Дирекция „Земеделие и гори” и по-крупните говедовъди от областта. Основна цел на асоциацията е да защитава интересите на своите членове като отчита интересите на всички участници в единния процес за производство на мляко и неговата преработка, реализация и потребление. Сдружението договаря с фирмите доставчици на фуражи и техника по-ниски цени и преференции за своите членове, поддържа непрекъснат контакт с млекопреработвателните предприятия на територията на областта и активно отстоява интересите на членове си по отношение изкупната цена на млякото. Съвместно с експерти от регионално представената държавна и местна власт, Асоциацията организира семинари и срещи с представители на кредитни институции и банки. Насочва своите членове към включването им в обучителни курсове и програми. Предоставя информация за промените в нормативната уредба в областта на животновъдството, както и за промените след присъединяването на страната ни към ЕС. От месец юли 2004г Асоциацията изпълнява проект по селекция и контрол на продуктивните качества на кравите, финансиран от Министерство на земеделието и горите. В рамките на проекта специалистите, работещи в сдружението посещават фермите и консултират животновъдите от областта по отношение на това какво трябва да променят при отглеждането и храненето, какво трябва да предприемат за да получат племенни и високопродуктивни животни, да повишат качествата и количеството на произведеното мляко. Проектът, който РАМП е разработила и изпълнява е изключително полезен и необходим за земеделските производители, които живеят в населени места отдалечени от областния център и които нямат навици да търсят консултации със специалисти. Безспорни са и качествата на екипа, а това са изявени професионалисти с дългогодишен стаж в областта на селекцията и технологиите в животновъдството. РАМП има установени контакти със Съюза на говедовъдите от провинция Саксония – Анхалт Германия, реализирани са няколко двустранни посещения . През месец декември 2004г. двете сдружения учредиха българо-германско търговско дружество със седалище в гр. Сливен и основен предмет на дейност търговия с разплодни животни, със семенен материал, технологии, оборудване, обмяна на опит, обучение и др. В резултат на съществуващите условия и изградената инфраструктура в животновъдството в област Сливен, активната работа на РАМП и подкрепата на местната държавна власт - област Сливен бе избрана от МЗГ да бъде център на едно от звената на Националния млечен борд. Всички тези факти представят организацията, като една общност, обединена на географски и браншов признак, работеща за една цел – да бъде подпомогнато развитието на животновъдството в областта. Сдружение „Югоизточно Тракийска регионална лозаро винарска камара” е създадено по Закона за виното и спиртните напитки и по своята същност представлява, доброволно сдружение на физически и юридически лица, гроздопроизводители и производители и търговци на вина и лозаро-винарски продукти. Към настоящият момент в ЮТРЛВК членуват 30 ЮЛ като общата площ на лозовите насаждения на членовете е 12 203 дка. От 31.03.05 г. стартира дейността си и Регионалната Дегустационна комисия към Камарата.
През 2002 год. в рамките на проект „Подпомагане развитието на фермите за производство на кайсии и праскови в България”, финансиран от Международна финансова корпорация, в гр. Сливен е създаден Съюз на производителите на праскови. В сдружението членуват над 50 производители на праскови, основно от Сливенски регион. Основните цели и задачи на сдружението са развитие на дейността по производството и реализацията на праскови чрез нейното координиране и взаимодействие с всички национални, регионални структури и неправителствени организации, като защитава интересите на своите членове, работи за обучението и повишаване на тяхната квалификация. Членовете на съюза получават информация за примерни технологии за отглеждане на праскови, текуща информация за финансови фондове обслужващи земеделски производители, връзки със специалисти от изследователски институти и консултанти, връзки с купувачи на плодове, преработватели, доставчици на торове и химикали, производители на стандартен посадъчен материал, доставчици на овощарска техника, напоителни системи и съоръжения
Развитието на напояването в региона се обосновава от структурата на традиционно отглежданите култури и климатичните условия. Основните култури, които се отглеждат в района и се нуждаят от напояване са : царевица, зеленчуци, люцерна, овощни култури, лозя и др. Климатичните условия в областта са неблагоприятни и се характеризират със сравнително ниски температури през зимата и високи през лятото. Неравномерно са разпределени валежите, по голямата част от тях са през пролетта и есента, и твърде малко през лятото. Това определя необходимостта от напояване като неизбежно мероприятие, което да осигури благоприятни условия за производство на селскостопанска продукция. Напоителните съоръжения на територията на Сливенска област са обединени в напоителна система “Средна Тунджа” с проектна мощност 970 000 дка поливни площи, разположени на територията на Сливенска и Ямболска област. Цялата напоителна система е разделена на технологичен принцип на четири основни експлоатационни единици: ”Бинкос-Мараша”, “Нова Загора”, “Млекарево-Пъдарево” и “Кермен-Роза”. Основен водоизточник е язовир “Жребчево” с капацитет 400 млн. куб.м. Досега са изградени около 565 000 дка поливни площи, като за Сливенска област те са 342 320 дка. Част от съоръженията са унищожени и разграбени. При периодичните преброявания на изградените поливни площи е установено, че към 2002 година годните поливни площи на територията на областта са 256 980 дка. Проблемите се задълбочават, защото продължават кражбите на метални тръби и спомагателни елементи. От 10 години основните магистрални канали на изток и на запад не са в добро състояние. Налага се подмяна на тръбопроводи с диаметър от 600 - 1300 мм, тъй като тръбите от ПВЦ, метал и бетон са амортизирани.
За ефективно водоразпределение и намаляване загубите на вода са необходими инвестиции за автоматизацията и диспечиризацията на водоподаването. 4.6.5.Състояние и структура на горското стопанство на територията на Сливенска област Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3 Mb. Сподели с приятели:
|