Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие
Изтегляне 3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.1 Структура на безработните лица
- 5.2.2 Динамика на безработицата – входящ, изходящ поток.
- Движение на работните места
- 5.2.3 Насърчителни мерки и Програми за заетост
- Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”
- Обучение за придобиване на професионална квалификация
- 5.3.1 Динамика на средногодишния брой наети лица в икономиката на областта
- Заетост по форма на собственост
- Предлагането на работна сила продължава да превишава многократно търсенето
- 5.4 Здравеопазване 5.4.1 Болестност и заболеваемост
- Рискови фактори, влияещи върху здравето на населението в област Сливен Социални-икономически фактори
- 5.4.2 Състояние на лечебната мрежа в област Сливен 5.4.2.1 Състояние на извънболничната помощ
Изводи: Наблюдавания период се характеризира с постепенно нарастване на средногодишната работна заплата в областта, но въпреки това тя остава по-ниска от средната работна заплата в страната; През целия период от 1999 до 2003 г. се запазва голямата разлика между работните заплати в обществения и частния сектор, като нивото на заплащане в обществения сектор е значително по-високо от заплащането в сектора на частните фирми и предприятия; Не се наблюдават съществени различия между работните заплати по общини; Средногодишните работни заплати в частния сектор на Община Котел и Твърдица бележат спад през 2003 г., което противоречи на общата за областта и страната тенденция. 5.2. Безработица Трудовият пазар в област Сливен през 2003 година се характеризира с тенденция към намаляване на регистрираната безработица спрямо предходната година. Въпреки това нивото на безработица остава по-високо от средните за страната стойности. Най-много на брой са продължително безработните, младежите до 29 години и възрастните. Фиг.9. Динамика на дела на безработните лица в Сливенска област 
Трябва да се отбележи, че 2000 г. е период, в който са отбелязани най-високи нива на регистрирана безработица - 22,14% /средно за страната за същата година е 18,4%/. През 2001 г. делът на безработните бележи лек спад, през 2002 г. отново се покачва или запазва равнището си. През 2003 г равнището на безработица в областта е 18.63 на сто и е по-високо от равнището на безработица в страната и плановия регион /съответно 14,25% и 14,64%/. Тенденцията за намаляване нивото на безработица се запазва и през 2004 г. Тя достига 17,52 %, но остава по-висока от тази в страната. Наблюдаваната тенденция е в резултат както на съживяването на икономиката, така и на нарасналия брой постъпили на работа и включени в програми и мерки за заетост. 5.2.1 Структура на безработните лица В съответствие с общото намаляване на броя на безработните лица в областта, намалява и броя на регистрираните безработни със и без право на обезщетение. През 2003 г. регистрираните безработни с право на обезщетение наброяват 2091 души спрямо 16769 безработни без право на обезщетение. 
Фиг. 10. Регистрирани безработни с и без право на обезщетение И през 2003 г. остава валиден проблема за безработицата сред жените в Област Сливен, като средногодишния брой на безработните жени е 10 327 или 53.9%. Спрямо предходната година делът им се повишава с 1.8 пункта, а през 2004 г. той остава почти непроменен. Делът на безработните жени в областта е по-нисък от стойностите за страната и плановия регион /съответно 54.22% и 56.95%/ през 2003 г. На територията на Сливенска област се наблюдават високи стойности на показателите средногодишен брой безработни жени без право на плащане и средногодишен брой безработни жени без специалност и професия. Делът на продължително безработните жени през 2003 г. в Сливенска област е 56.6 на сто, като в Д”БТ” Котел те са с най-значително присъствие – 67.6 на сто. И през 2004 г. най-висок е делът на безработните жени в Община Котел /57.4%/, където е регистрирано и най-високо средногодишно ниво на ниско образовани безработни жени – 83.1%. Както и в предходни години в професионалната структура на търсещите работа преобладават лицата без специалност и професия. Като се има предвид общата ориентация към все по-голямо търсене на работна сила с конкретна специалност и професия, ясно се вижда минималната възможност на тази група за намиране на работа за по-дълъг период. Средногодишният брой безработни лица без квалификация за 2002 г. е 68,6% от общия брой безработни – бележи нарастване в сравнение с предходните 2 години (67% за 2001 г. и 65,7% за 2000 г.). През 2003 г. тази група безработни продължава да нараства и достига 13 641 души, което спрямо 19 160 общо безработни лица за областта представлява 71,2%. По отношение степента на образование сред регистрираните в бюрата по труда преобладават лицата с основно и по-ниско образование - 70,1% (2002 г.) и 67,3% през 2003 г. /12 896 души/. Висшистите представляват 4,6% от безработните лица през 2003 г. Особено трудно е за дълготрайно безработните (над 1 г.) да намерят работа, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. По данни на РСЗ – Бургас в Сливенска област, както и по Общини се наблюдава увеличение на дълготрайно безработните лица спрямо 2002 г., като изключение прави Община Нова Загора, където относителния дял на продължително безработните бележи намаление с 2.0 пункта и за 2003 г. е 53.5%. През 2003 г. за областта този дял е 56.9% и регистрира увеличение с 1.1 пункта /55,8 за 2002 г./ и е с 3,6 пункта по-висок от този дял за страната /53,3% за 2003 г./ и с 4,7 пункта по-висок от този за плановия регион /52,2%/. Тенденцията за увеличаване дела на дълготрайно безработните е характерна както за областта, така и за страната. Най-неблагоприятно е състоянието в Община Котел, където делът на продължително безработните е доста висок – 65.0%. През 2004 г. се наблюдава леко отклонение от тази неблагоприятна тенденция и снижаване на дела на тази група безработни с 0.2 пункта, като Община Котел отново има най-високи стойности за този показател /59.7 %/, въпреки спада спрямо предходната година. Проблемът за дълготрайната безработица е изключително сериозен, защото води до деградивна загуба на основни умения. Освен това ефектът на дълготрайната безработица е емоционално разрушителен. Колкото по-продължителен е периодът на безработица, толкова по-пасивна е нагласата на безработните лица по отношение на предлаганите социални програми за реинтеграция. Макар през 2001 г. да се наблюдава намаление на безработните до 29 г. (31,7% от регистрираните безработни), през 2002 г. техният брой отново започва да се увеличава и достига до 34,9% през 2003 г. През 2004 г. делът на безработните младежи до 29 г. възраст бележи снижение с 2.0 пункта и отчита стойност от 32,9%. Продължават да липсват перспективи за младите хора, дори за тези с по-високо ниво на образование. Завършилите висше образование и търсещи работа са най-многобройни между 25 и 29 г., но те имат и най-големи шансове за започване на работа. Това се обяснява с по-голямата адаптивност и възможности на притежаващите професия и специалност при наемане на работа. Въпреки това повтарящата се безработица (регистрирани повече от 2 пъти) е факт за почти една четвърт от младежите. Значително е нараснал броят на останалите без работа лица над 55 г. През 2003 г. те съставляват 7,1% от регистрираните безработни или 1 357 души (5,5% за 2002 г, 5% за 2001 г. и 3,8% за 2000 г.). Увеличението им е тревожен факт, защото опитът показва, че веднъж излезли на пазара на труда, те много трудно успяват да намерят реализация в последните години преди пенсионирането си. Това се дължи както на по-трудната им адаптивност към новите изисквания, така и на икономическата конюнктура, принуждаваща голяма част от работодателите да търсят предимно млади хора. Така тази група безработни остава продължително време на трудовия пазар в очакване да бъде включена в програма за заетост или да настъпи момента на пенсиониране. Средногодишният брой на лицата с намалена трудоспособност за 2003 г. нараства, в противовес с по-ниския брой безработни като цяло, и за Сливенска област той е 399 души, а относителният им дял е 2.1 на сто. През 2004 г. тази група безработни продължава да нараства и достига 446 или 3,9%. Основната част от безработните с намалена трудоспособност са без право на плащане. Въпреки съществуващите преференции за работодатели, които наемат такива безработни, устройването им на работа е много трудно. Работодателите са наясно, че при наемането на такива безработни са длъжни да им предоставят подходящо оборудвано работно място – инвестиции, които трудно могат да си позволят. Въпреки липсата на систематични данни за положението на етническите малцинствени групи на пазара на труда, отделни изследвания и публикации показват известна неравнопоставеност, особено на ромите, на пазара на труда. Това може да се отдаде по-скоро на тяхното по-ниското образователно и професионално ниво. По експертна оценка една трета от ромите в областта са без начално образование, а две трети не завършват средно образование. 5.2.2 Динамика на безработицата – входящ, изходящ поток. Входящият поток от безработни в Сливенска област през 2004 г. обхваща 17 171 души /17 472 за 2003 г./. Като абсолютен брой те намаляват с 301 души. Изходящият поток през 2003 година обхваща 20 689 души, като спрямо 2002 г. в областта се наблюдава нарастване на изходящия поток с 3.7 на сто, като най-голям е изходящия поток в Община Сливен – 11 921 души. През 2004 година изходящият поток е по-малък с 12.0 на сто спрямо 2003 г. и обхваща 18 215 души за Сливенска област. Динамиката на съотношението входящ/изходящ поток показва превес на втория през по-голямата част на периода. Движение на работните места По отношение на заявените и заети работни места в Сливенска област продължава тенденцията на несъответствие на търсенето и предлагането на работна сила. Общо заявените работни места в областта през 2003 г. са 8 356, като се наблюдава увеличение спрямо 2002 г. с 24,0%, когато заявените СРМ са били 6 741. Увеличението е характерно както за първичния, така и за вторичния пазар, като за първичния увеличението е с 247 броя, а за вторичния с 1 368. Заетите СРМ през 2003 г. са 7 415 броя, което сравнено с предходната година, когато са били 5 913, показва нарастване с 25.4 на сто. През 2004 г. се запазва тенденцията на увеличаване на броя на заявените и заетите работни места, като общо са заявени 8 901 работни места /61,4 % от тях са по програми и мерки за насърчаване на заетостта/, а увеличението е с 545 бр. При заетите РМ увеличението спрямо 2003 г. е с 823 работни места, като заетите СРМ през 2004 г. са 8 238. Съотношението между броя на безработните и броя на работните места отчитащо шанса за намиране на работа средно за 2004 година в Сливенска област е 23:1 /26:1 за 2003 г./. Въпреки тенденцията на постепенно намаляване на броя на безработните лица и увеличеното предлагане на работни места, това съотношение показва, че макар и в по-слаба степен дисбалансът между търсенето и предлагането на работна сила продължава. 5.2.3 Насърчителни мерки и Програми за заетост Особено важен фактор на активната политика на пазара на труда са програмите и мерките за насърчаване на заетостта, които са насочени, както към клиентите на бюрата по труда в неравнопоставено положение, така и към работодателите. Общият брой на включените в програми и мерки за заетост през 2003 г. в Сливенска област е 4 812 души, а през 2004 г. достига 5 571 души. Най-голям брой работни места са разкрити по Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, чрез която се цели връщането на трудовия пазар на лица, които са дълго време без работа, загубили са трудовите си навици и трудно биха се реализирали сами. Средногодишния брой разкрити по утвърдени проекти работни места в Сливенска област през 2003 г. е 2 317 от тях 210 за “личен асистент”. През 2004 година се регистрира увеличение на тези стойности, като те са съответно 2 772 и 316. Нововключените в програмата през 2004 г. безработни лица са 3 902 /3 944 за 2003 г./, от които 2 060 жени и 880 младежи до 29 г. /съответно 1 922 и 1083 за 2003 г./. Други програми, които се реализират на територията на Сливенска област са НП „Опазване на реколта” /107 нововключени през 2003 г. и 64 през 2004/, НП „Помощ за пенсиониране /13 включени лица през 2003 г. и 67 през 2004/, Проект “Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация” /19 включени младежи през 2003 г. и 13 през 2004/, Проект „Красива България” /227 нововключени безработни през 2003 г., а през 2004 г. започналите обучение и работа лица са съответно 45 и 149/, НП “Компютърно обучение на младежи” /22 включени безработни лица през 2003 г и 74 през 2004/, НП “Индивидуален учител” /включени 14 безработни учители през 2003 г. и 8 през 2004/ и др. Обучение за придобиване на професионална квалификация Възможностите за реализация на работната сила на трудовия пазар значително се подобряват чрез повишаване на качествената й характеристика и това е една от основните цели на политиката по заетостта. Дейността на Д “БТ” в тази насока е в две основни направления – организиране и провеждане на професионална квалификация и мотивация на безработни и заети лица и подобряване на системата за професионално ориентиране и консултиране. Започналите обучение за професионална квалификация през 2004 година безработни лица /включително по програми и мерки за заетост/ са 885 в Сливенска област /488 за 2003 г./, а завършилите курс за професионално обучение безработни лица са 896 /284 през 2003 г./. С цел по-доброто обслужване и информираност на населението, както и прецизност при отчитане на резултатите е наложително да се разкрие Дирекция «Бюро по труда» в гр.Твърдица.
5.3 Заетост През 2003 г. средногодишния брой на икономически активното население на Сливенска област е 81.7 хиляди души. Коефициентът на икономическа активност (относителен дял на икономически активните спрямо общото население) е 46.6 % и е под средното равнище за страната – 49.2%. Наблюдава се леко нарастване броя на икономически активното население спрямо 2002 г., когато то е наброявало 79.6 хиляди души. За периода 2002-2003 г. се наблюдава леко увеличение на икономически активното население както в градовете, така и в селата. И през двете години мъжете представляват по-голяма част от икономически активното население, като през 2003 г. мъжете наброяват 43,7 хиляди, а жените 38 хиляди от активното население на областта. Заетите в областта към края на 2003 г. наброяват 62,1 хил. души. Коефициентът на заетост (заети лица на 100 души от населението) е 35,4% и е под средните стойности за страната – 42,5. В сравнение с 2002 г. заетостта се увеличава с 3 700 души. Към края на 2002 г. заетите лица в областта са били 58,4 хил. души, а коефициентът на заетост – 32,9%. 5.3.1 Динамика на средногодишния брой наети лица в икономиката на областта Средногодишния брой на наетите лица в икономиката на областта постепенно намалява в периода от 1999 до 2001 г. и отбелязва стойности съответно 39 371 и 35613 хиляди души. Това е пряко свързано с промяната на собствеността на производствените субекти и новия начин на функционирането и адаптирането им към изискванията на пазарната икономика, което доведе до ограничаване, спиране или ликвидиране на много от големите структуроопределящи за икономиката на областта предприятия и рязко намаляване на заетите в тях. През следващите две години на наблюдавания период /2002 и 2003 г./ броя на наетите лица започва да се увеличава и достига 39356 души през 2003 г., което показва постепенно съживяване на икономиката. Тенденцията в четирите общини на областта е същата – през 2002 и 2003 г. започва покачване на броя на наетите лица в икономиката на всяка от общините. Ф  иг. 11. Динамика на средногодишния брой наети лица в икономиката на областта -по общини
Заетост по форма на собственост Продължава тенденцията на движение на работната сила от обществения към частния сектор. Причините за тези промени са свързани с продължаващия процес на преструктуриране в обществения и в частния сектор. Така например през 1999 г. броя на наетите в обществения сектор надвишава този на наетите в частния сектор /съответно 20584 и 18787 души/. От 2000 г. броят на наетите в частния сектор постепенно се увеличава /от 18 787 през 1999 г. до 24 025 души през 2003 г./ и започва да превишава наетите в обществения сектор. Тенденцията на намаляване на средногодишния брой на наетите в обществения сектор, характерна за периода 1999 – 2002 г. се променя през 2003 г., когато се наблюдава нарастване броя на наетите в обществения сектор с 1360 души спрямо 2002 г. Разглеждайки структурата на наетите по общини в периода от 1999 г. до 2003 г. следва да се отбележи, че в Община Котел и Твърдица броят на наетите в обществения сектор надвишава наетите в частния сектор, което противоречи на общата за областта и страната тенденция за доминиране на частния сектор. Това показва неблагоприятна икономическа конюнктура в тези общини: слабо развит частен сектор и неблагоприятни възможности за наемане на работа и разкриване на работни места. Предлагането на работна сила продължава да превишава многократно търсенето, което е обусловено от състоянието на фирмите в местната икономика. То е пряко свързано с промяната на собствеността на производствените субекти и новия начин на функционирането и адаптирането им към изискванията на пазарната икономика. Това доведе до ограничаване, спиране или ликвидиране на много от големите структуроопределящи за икономиката на областта предприятия и рязко намаляване на заетите в тях. Въпреки започналото увеличаване на броя на заетите, неблагоприятна остава тенденцията на масови съкращения в Сливенска област. През 2003 г. се наблюдава крупно освобождаване на работна сила – военното окръжие в Сливен освободи голяма част от гражданския си персонал, фирма “Светлина” АД Сливен и през тази година през месец септември и октомври извърши масово уволнение на работници. Изводи: През последните години нивото на безработица остава неприемливо високо. Достъпът до пазара на труда е труден, особено за групите в неравностойно положение. Ефектът от многобройните активни мерки за защита при безработица и насърчаване на заетостта е все още недостатъчен и нетраен, въпреки че облекчават положението на засегнатите от безработица лица и снижават дела на безработните; Най-високи нива на регистрирана безработица са отбелязани през 2000 г., след което от 2001 до 2004 г. безработицата постепенно намалява, но през целия разглеждан период остава по-висока от равнището на безработица в страната; Налице е неравновесие между търсенето и предлагането на работна сила на регионално ниво в резултат на процесите на преструктуриране; Равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на някои групи от безработните лица, не отговаря на изискванията и търсенето на пазара на труда, което обяснява високата безработица в общини с голям процент ромско население. Съществува тенденция на трайно нарастваща продължителна безработица особено сред най-уязвимите групи от населението. Техните официални възможности за постъпване на работа са минимални и са принудени да прибягват до неформални възможности за припечелване; Необходими са целенасочени усилия за равен достъп до икономическо развитие на всички етнически групи, като например регионално ориентирани програми за насърчаване на бизнеса и заетостта. Най-тясна корелация между етническия произход и безработица и бедност се наблюдава при ромите; Наблюдава се леко нарастване на икономически активното население в района. Това може да се дължи на увеличаване на възрастта за пенсиониране, което означава, че нарастването е нетрайно. Продължава тенденцията на нарастване на броя на наетите лица по трудово или служебно правоотношения в частния сектор, но през 2003 г. за първа година се отбелязва нарастване и на броя на заетите в обществения сектор. През целия разглеждан период в Община Котел и Твърдица се запазва тенденцията броят на наетите в обществения сектор да надвишава наетите в частния сектор, което противоречи на общата за областта и страната тенденция за доминиране на частния сектор и показва неблагоприятна икономическа конюнктура в тези общини.
През 2003 г. в лечебните заведения от област Сливен са регистрирани 386 372 заболявания, от които новооткрити са 222 346. За сравнение през 2002 г. регистрираните заболявания са 421 346, а новооткритите заболявания са 228 638. Разпределението на регистрираните заболявания през 2003 г. по общини е както следва: с най-голям брой регистрирани заболявания е община Сливен – 287 304 или 2 138,90 на 1000 души от населението в общината; 69 793 или 1 558,33 ‰ за община Нова Загора; 15 656 или 726,50‰ за община Котел и 1 3619 или 921,26‰ за община Твърдица. В честотата на регистрираните заболявания от 1999 г. до 2002 г. се проявява тенденция на увеличение. През 2003 г. обаче се наблюдава спад в общия брой на регистрираните заболявания. В структурата на болестността с най-голям относителен дял са заболяванията на дихателната система (28,59%), следвани от болестите на органите на кръвообръщението (20,29%). На трето място са заболяванията на нервната система и сетивните органи с относителен дял 13,60%. Детската смъртност в областта значително превишава тази за страната – 30,55 на 1000 живородени срещу 12,3 на 1000 живородени. Най-висока е детската смъртност в община Твърдица (45,9 ‰), а само Котелска община се приближава по този показател (14,2 ‰) до средното в страната. От няколко години област Сливен е на първо място в страната по детска смъртност с 30,55 на 1000 живородени деца ( при 12, 3 / 1000 за страната за 2003 г. и под 10 / 1000 в развитите европейски страни ) . Като причини могат да се изтъкнат влошените социално-икономически условия, високия процент малцинствено население с ниска здравна култура, повишения брой новородени деца с вродени малформации и хипотрофия, и др. Не на последно място високата детска смъртност е показател, отразяващ качеството на медицинската помощ . Рискови фактори, влияещи върху здравето на населението в област Сливен Социални-икономически фактори. Настъпилата след 1990 г. икономическа криза в страната се отрази крайно негативно на състоянието на местната икономика. Много промишлени предприятия спряха да функционират, настъпи срив в селското стопанство. В момента Област Сливен е на едно от последните места по степен на безработица и жизнен стандарт на населението. Социалният статус на гражданите значително се понижи. Този процес засегна най-много жителите на отдалечените селските райони (предимно в общините Котел и Твърдица), представителите на етнически общности, като роми и турци, хората с ниска квалификация и образование, пенсионерите. Сериозен социален и здравен проблем за областта е големият процент малцинствено население, предимно ромско. Поради липса на регистрация на здравните показатели на етническите групи, оценката на здравето на гражданите от тези общности е трудна. Анализът на медико-статистическата информация от лечебните заведения в областта, обслужващи предимно роми (общопрактикуващите лекари в квартал “Надежда”-Сливен) показват значително по-висока честота на заболеваемостта и болестността сред този контингент. Други фактори, имащи негативно отношение към здравето са свързани с начина на живот – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с наркотични вещества, нерационално хранене и ниска двигателна активност. За съжаление на регионално ниво липсват точни данни за разпространението им сред населението на областта.
Област Сливен разполага с добре развита мрежа за извънболнична медицинска помощ. Първичната извънболнична медицинска помощ в област Сливен към 31.12.2003г. се осъществява от 143 общопрактикуващи лекари, сключили договор с РЗОК, работещи в 123 индивидуални и 5 групови практики за първична медицинска помощ, в които работят 20 лекари. Съгласно Областната здравна карта, минималният брой лекари, необходими за осъществяване на първична медицинска помощ е 138. Най-висока степен на осигуреност с общо практикуващи лекари (ОПЛ) има в община Сливен – 95 лекари ( 1 ОПЛ на 1 396 души), следва община Нова Загора – 29 лекари ( 1 ОПЛ на 1 529 души), община Твърдица – 12 лекари ( 1 ОПЛ на 1 228 души) и община Котел – 9 лекари ( 1 ОПЛ на 2 381 души). 96% от лекарските практики (селски и градски) в Областта са оборудвани по проектите на Световна банка. Незаетите практики в Областта са 10, но населението в тях е направило избор на личен лекар в друго населено място. Броят на регистрираните стоматолози, които осъществяват първична стоматологична помощ е 146. От тях 128 са сключили договор с РЗОК-Сливен, при минимален брой по НЗК 143. На територията на област Сливен към 31.12.2003 г. функционират 170 лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, от които: Диагностично-консултативни центрове - 4 Медицински центъра - 14 Медико-стоматологичен център - 1 Групови практики за специализирана медицинска помощ - 8 Индивидуални практики на лекари специалисти - 143 В тях работят 345, лекари от различни специалности. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3 Mb. Сподели с приятели:
|