Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие

Лечебни растения, гъби, горски плодове

• 
  Не се отчита потенциалът за получаване на приходи от дейности по използване на недървесни ресурси при управлението и устройството на горите.
  

• 
  Билките, гъбите и горските плодове се ползват неефективно. Събират се големи количества, без оглед на опазването на ресурса, продава се на ниски цени.
  
• 
  Не се осъществява преработка на място, поради което не се формира т.е. губи се добавена стойност, която да остава на място.Не съществува реална оценка на ресурса.
  

Туризмът заема все по-важно място като приоритетен отрасъл в националното стопанство. Икономическата програма на правителството на Република България поставя във фокуса си динамичното развитие на туризма и създаването на съвременен, висококачествен и конкурентен туристически продукт, като все повече се залага на алтернативния туризъм, който има потенциал да се развива в краткосрочен план (5 год.) и то до отрасъл с национална значимост.

През 2004 г. чуждестранните туристи посетили България са били 4 629 854. Това е с 14,4% повече в сравнение с 2003 г. От тях 4 010 326 са пристигнали у нас с цел почивка и ваканция. Приходите от международен туризъм към края на октомври 2004 г. са 1 601 2 млн. евро, което е с 20,77% повече от същия период на 2003 година.

За територията на Сливенска област туризмът е определен като приоритетен отрасъл, предвид възможностите за развитие на алтернативен туризъм (културен, еко, селски и планински). Рационалното използване на наличните ресурси в полза на развитието на туризма може да доведе до трайно решаване и на някой социални и икономически проблеми, като например проблема с безработицата (отварянето на нови работни места) и формирането на по-висок брутен вътрешен продукт за областта (увеличаване приходите от туризма чрез нарасналия брой туристи и по-високите им дневни разходи).

За сега туризмът заема скромно място в областната икономика и генерира сравнително ниски приходи. За 2001 г. реализираните приходи от нощувки са 933 000 хил. лв., което е малко повече от 2000 г. (837 000 хил. лв.) От тях 324 000 хил. лв. са приходи от нощувки на чужденци. Това е значително повече от приходите за 2000 г., когато са били 197 000 хил. лв. С тези стойности област Сливен се нарежда на 15-то място по приходи от нощувки реализирани от българи и на 14-то място от такива реализирани от чужденци.

През 2003 г. се наблюдава лек спад при реализираните приходи от нощувки. Общата цифра е 867 060 хил. лв. От тях 292 516 хил. лв. са реализирани от чужденци пренощували на територията на областта. Най-голям дял от приходите реализирани от нощувки е формиран от хотелите (повече от 50%).

През 2001 г. в Сливенска област са отчетени 22 096 пренощували лица и 61 830 реализирани нощувки. По-голям процент от тази цифра се пада на българските туристи. Чуждестранните туристи пренощували в Сливенска област за 2001 г. са 1 991, което е малко повече в сравнение с 2000 г., когато са били 1 425. Това показва, че преобладава вътрешния туризъм, като няма съществени различия в средния престой на българските и чуждестранни посетители. По брой на нощувките областта заема 12-то място, а по брой на нощувките реализирани от чужденци се нарежда на 15-то място сред другите области.

През 2003 г. се забелязва намаляване броя на пренощувалите лица и реализираните нощувки на територията на областта. Съответно цифрите са: пренощували лица – 23 314 и реализирани нощувки 35 805. Отново анализът сочи, че преобладава вътрешния туризъм. Броя на чуждестранните туристи за 2003 г.пренощували на територията на областта е 2 803.

На територията на областта има изградени достатъчен брой заведения за хранене и развлечение. Те са 100% частна собственост. По-голямата си част от тях и по- атрактивните за туристически посещения са съсредоточени в Сливен и Котел. Преобладават заведенията с категория една и две звезди.

Макар че, подобно на много райони в България, и в област Сливен се гледа на туризма като приоритет за икономическото развитие територията на областта не е традиционно развита туристическа дестинация. Основната предпоставка за бъдещото успешно развитие на туризма на територията на областта е реалистичната оценка на факторите, които имат отношение към туристическата дейност.

Това са три основни групи фактори:

Туристически ресурси – включва природни и антропогенни ресурси. Тяхното наличие и използване предопределя появата на определен ефект (лечебен, познавателен и др.), свързан с практикуването на туризъм;

Настоящо предлагане на видове туризъм на територията на област Сливен – познавателен, културен и селски, балнео-лечебен, делови (семинарен), планински туризъм;

Условия за развитието на отделните видове туризъм – включва средствата за настаняване и хранене, както и свързаната с туризма инфраструктура, туристически организации и предприятия, транспортна достъпност на представляващите интерес за туристически посещения места.

Област Сливен разполага с достатъчно потенциал, въз основа на който успешно да се предлага и разширява предлагането на определени видове туризъм. Това се определя от разнообразните туристически ресурси, както и от факта, че областта се намира близо до Бургаска област, която разполага с богати туристически атракции. Те от своя страна могат да допълнят предлагането на туристически услуги и атракции на Сливенска област, което ще създаде възможност за развитие на регионален туристически продукт. И в настоящия момент туроператорите организират еднодневни екскурзии за стациониращи по южното Черноморие туристи до атрактивни туристически обекти в Сливенска област.

На територията на област Сливен успешно могат да се развиват тези видове туризъм, които се базират на разнообразието на природните условия и ресурси.

Община Сливен

Възможности за практикуването им предлагат Природният парк “Сините камъни” и намиращия се на негова територия резерват “Кутелка”, който има международно значение за опазване местообитанията на редки птици (кръстат орел, скален орел, малък креслив орел, черен лешояд и белоопашат лешояд).

Местността Карандила – урбанизирана територия в ПП „Сините камъни”, предоставя условия за лятна и зимна рекреация, както за краткотраен така и за дълготраен отдих. Има добре изградена туристическа инфраструктура, но в настоящия момент в по-голямата си част е в лошо състояние, остаряла и неподдържана.

Природен парк “Сините камъни” е един от десетте природни парка в България. Включен е в Националната стратегия за екотуризъм, където попада в пределите на Еко-регион Източна Стара планина, който е определен като район с висока и средна значимост за опазване на биологичното разнообразие. Релефът му е подчертан планински. Надморската височина варира от 290 до 1181 м (вр. Българка – най-високият в Източна Стара планина). Характерни са скалният масив “Сините камъни”, върховете Голяма и Малка Чаталка, Кутелка, Харамията, скалните образувания – Калоянови кули, Халката и др. Основните скали в Природен парк “Сините камъни” са образувани главно през триаса и сенона. Разпространени са кварц-порфири, гранити мергели, глинести шисти и варовици. Ветровете са северозападни и северни. Характерен е вятърът Бора, известен като Сливенски вятър.

Подчертано планинския характер на ПП “Сините камъни” с множество скални феномени, пещери, водопади предлага условия за развитие на спелеотуризма, туристическото ориентиране, алпинизъм, делтапланеризъм, скално катерене и други планински спортове. Скалното катерене е спорт с дългогодишни традиции в Сливен. Обекти в региона са Орлово гнездо, Жабата – подходящ за всички. Обект Голяма Чаталка – подходящ за много опитни катерачи. В Сливенския Балкан има още множество обекти за скално катерене, като по-известните от тях са Злото дере, Ломската скала, Малка чаталка, Пионер, Поп Станчовата скала и други с различна степен на трудност и достъпни и интересни както за познавачи и опитни катерачи, така и за начинаещи и деца.
Съществуват възможности за фотолов, наблюдение на защитени, редки и застрашени от изчезване грабливи птици на територията на парк “Сините камъни”. Добрите погледни места в м. Моллова кория, вр. Българка, изградената площадка за подхранване на мършоядни птици в м. Каракютюк са подходящи за подобни наблюдения. Има разработени туристически маршрути и програми за проучване на биоразнообразието на територията на природния парк.
Община Котел

В района на Котел съществуват множество интересни пещери. Те се намират североизточно от града - местността “Злостен”, западно от град Котел – местноста “Зеленич”, около селата Медвен, Кипилово. В този район изследваните пещери и главно пропасти са над 45. Самата местност “Злостен” представлява туристически обект в качеството си на природен феномен – огромен каньон в карстов (варовиков) масив с множество скални образувания. Тя се намира на 12 км североизточно от гр. Котел. През тази местност минава пътеката на международния маршрут “Ком – Емине”.

На територията на община Котел също има възможност за наблюдение на птици и диви животни в местностите Царевец и Зеленич, както и в защитените резервати “Орлица” и “Керсенлика”, обитавани от грабливи птици и находища на вековна гора от мизийски бук и бяла ела.

През 2003 г. по проект “Възстановяване на популацията на белоглавия лешояд в Котленската планина” е изградена Волиера в местността “Урушки скали”, където на интересуващите се посетители е осигурено наблюдение и екскурзовод с беседа за белоглавия лешояд и другите птици и животни в района.

В околностите на град Котел се намира и лесопарк “Чукарите”, където една от най-динамичните форми на отдих е вилната. Тук са разположени както частни вили, така и вили на отделни предприятия от областта. Зоната е в близост до града, което улеснява туристите по отношение на посещенията на забележителности, пазаруване и развлечения. До местността води удобен асфалтиран път. Климатичните условия са изключително добри и подходящи за профилактика и лечение на белодробни и костно-ставни заболявания. Прекият допир с природата осигурява цялостна рекреация на туристите.

Община Твърдица

Община Твърдица също предлага условия за развитие на алтернативен туризъм. Това се определя от наличието на природни ресурси. Такива са вторият по височина връх в Източния дял на Стара планина – вр.”Чумерна” (1536 м.), богатият дивечов фонд, разнообразие от билки. Това са възможности за развитие на познавателен, ловен и еко туризъм, както и на ски туризъм. В района на община Твърдица има открити осем пещери. Някои от тях са: „Пчена”, „Ботуша”, „Йонко”, „Слънчев бряг”, „Богомилската пещера”, „Мъгливият сняг” и др. В подножието на вр. Чумерна има изградени ски-писта и ски – влек.

Ресурсите за развитие на този вид туризъм се определят от наличието на естествени минерални извори. На територията на областта има разкрити две термални находища с общ дебит 45 л/сек. Те са:

• 
  Сливенски минерални бани;
  
• 
  Кортенски минерални бани.
  

Курортът “Сливенски минерални бани” е разположен в долината на река Тунджа, на 12 км югозападно от гр.Сливен на 242 м надморска височина, в зона с комфортни климатични условия и благоприятен ландшафт. Климатът е смекчен преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Липсват резки температурни инверсии, ветровете са благоприятни и изпълняват санитарна защита на територията.

Основната балнеолечебница е построена през 1902 г. Разполага с по два басейна - голям и малък., с отделения за парафино - и луголечение.

Областта разполага със значително културно-историческо наследство, което дава възможност за развитие на културен и познавателен туризъм, както на национално, така и на международно ниво.

На територията на областта са регистрирани над 120 праисторически селища и могили. Най-голям интерес представляват Карановската и Дядовската, които са паметници на културата с национално значение. Особено значима е уникалната Карановска селищна могила. Най-дълбоките и културни пластове разкриват живот от края на VІІ и началото на VІ век пр.н.е. Разкопките и водят до открития, които далеч надхвърлят националното си значение и са принос в развитието на световната археологическа наука.
Над 300 са запазените надгробни тракийски могили (по данни на исторически музей Сливен). Ресурс за развитието на културен и познавателен туризъм са и обекти като праисторическите селищни могили като тези в Злати войвода, Блатец, Гавраилово, Жельо войвода и тракийската гробница край село Калояново в община Сливен. Археологически находки от римско и византийско време има на територията на цялата област, но особен интерес представлява крепостта Туида на територията на гр.Сливен, в югоизточната част на Природен парк “Сините камъни”.

В района на община Котел се намират архитектурните резервати - селата Жеравна, Медвен, Катунище и Градец със запазена архитектурна среда от епохата на Националното Възраждане и характерна улична мрежа. Град Котел е обявен също за архитектурно исторически резерват. Запазени са над 110 къщи от епохата на Възраждането и много други исторически паметници. Градът предоставя уникалната възможност да бъде усетен будния дух на българските възрожденци, както и запознаване с един от най-старите български занаяти - килимарството. Село Жеравна се намира на 14 км. южно от Котел, където са съхранени повече от 200 дървени къщи от времето на Възраждането, някои от които са на повече от 300 години. В Медвен - на 12 км. югоизточно от града са съхранени повече от 120 културни паметници, датиращи от същата епоха. На 12 км. на югоизток се намира с.Катунище, където има 80 сгради обявени за архитектурни монументи. Богатият на архитектурни паметници Градец е разположен на 17 км. югоизточно от града.

В град Сливен , като групови паметници на културата, също има интересни комплекси от сгради от епохата на Възраждането. Специфичен ресурс за туризма са и някои сгради с интересна архитектура, строени след Освобождението по западно-европейски образец (Художествената галерия, Градската библиотека, Историческият музей и др.).

На територията на областта има регистрирани 1 255 паметника на културата (община Сливен – 475, община Нова Загора – 156, община Котел – 582, община Твърдица – 42) от тях 23 с национално значение (община Сливен 20, община Нова Загора – 3) и 1 232 с местно. По брой паметници на културата Сливенска област се нарежда на трето място сред останалите области. Културно-историческото наследство е концентрирано предимно в градовете Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица

Разнообразните по характер и епохи културно-исторически паметници позволяват да се формират разнообразни програми за познавателен и културен туризъм. В този случай е необходимо да се идентифицират групи със специални интереси и да се създават продукти, чиято специфика е привлекателна за тях. Добре развита е и музейната мрежа в региона от 16 музея (без галерии и изложбени зали), някои от които са уникални за страната ( Национален музей на текстилната индустрия, Музей „Галатанско училище” в гр.Котел с уникална сбирка от стари котленски килими).

Културната дейност в областта се организира от 112 читалища. Тяхната дейност е свързана с развитие на библиотечно обслужване, любителско художествено творчество и културно-масова дейност. Основният проблем в настоящия момент е липсата на финансови средства за пълноценното им функциониране.

Въпреки, че липсва пълна систематизирана информация и оценка по въпроса, областта има определен потенциал, свързан с фолклора, занаятите и периодичните културни прояви. Най-значими от тях са Събора на каракачаните в България, провеждан ежегодно в местността Карандила, Майски дни на културата - Сливен, Национален фестивал на детската книга - Сливен, Лятна академия на изкуствата “Жеруна”, Балкана пее и разказва – Котел и Твърдица, Фолклорен събор с международно участие в гр.Кермен, честване на религиозни празници и обичаи и други.

Най-добри условия за развитие на познавателен, културен, еко и селски туризъм има на територията на община Котел. В община Котел все още се упражняват и се демонстрират някои стари занаяти като килимарство (гр.Котел и с.Жеравна), дърворезба (гр.Котел), лютиерство (СМУ “Ф.Кутев” гр.Котел), бъчварство (с.Медвен), изработка на терлици (гр.Котел, с.Жеравна, с.Медвен).

Община Нова Загора може да предложи обиколка на селищни и тракийски могили, които на нейната територия са доста интересни.