Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие
Изтегляне 3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Селищната мрежа на Сливенска област обхваща 120 населени места, като по общини е следната
- 8.3 Актуализация на Областната стратегия за развитие
Характерна черта на урбанизацията в България е увеличаването на концентрацията на населението в големите градове. Такава е и картината в Сливенска област. Повече от половината от населението на областта -66,2 %, е концентрирано в шестте града на областта-Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица, Кермен и Шивачево.Съгласно данните от последните преброяване на населението /1995 и 2001 г./, съотношението ”градско-селско” население по общини е както следва:
Сравнявайки 2001 и 1995 г., е видно че съотношението градско-селско население е без съществена промяна, като населението в градовете превишава това в селата, с изключение на община Котел. Преобладаващото селско население в община Котел се дължи на специфичния й етнически състав и наличието на големи села с малцинствено население на територията на общината-Ябланово, Тича, Градец. С изключение на община Нова Загора, относителният дял на градското към селското население бележи лек спад, което може да бъде обяснено със завръщане на част от населението в нетрудоспособна възраст от градовете към родните им села, където притежават земеделска земя за обработване. Относителният дял на населените места и урбанизираните територии в общия баланс на територията на Сливенска област е 1,9 % . Степента на урбанизираност е по-висока от средната за Югоизточен планов район, която е 1,24 % , и по-ниска от средната за страната, която е 4,16 %. Сравнително ниският процент на урбанизираност на Сливенска област се дължи на относително големия дял на слабо населена старопланинска част от територията на областта. Територията на областта може условно да се обособи в две части, въз основа на физико-географските им характеристики – Старопланинска яка и равнинна, заемаща част от Тракия. Освен различията в релефа тези части имат специфични ресурси и функционални характеристики. Полупланинските и планински части на областта заемат около 40% от територията й. По-ниската плътност на населението и на населените места в тези части се дължи на географската им отдалеченост от по-големите градски центрове, по-малката гъстотата на мрежите на техническата инфраструктура и влошеното й състояние. Тук се намират основния дял на площите заети от гори и голяма част от трайните насаждения. Това е районът в който се намират защитените територии и значителна част от културно-туристическите обекти, така че тук са голяма част от рекреационните и туристически ресурси на областта. Това обстоятелство, съчетано с много добрата изграденост на пътната инфраструктура е предпоставка за развитие на разнообразни форми на еко, селски, познавателен и рекреационен туризъм. Селата в този район са предпочитани за вилен отдих, като те разполагат с голям брой необитаеми къщи. Повишеният туристо-поток в последните години и търсене на недвижими имоти в най-атрактивните планински селища на Сливенска област – Котел, Жеравна, Катунище, Медвен, Ичера и др., е индикатор, че тук съществуват елементите на почти завършен туристически продукт, който се оценява от пазара. Това е предпоставка за засилена икономическа активност в областта на туризма в следващите години, което ще допринесе за развитие на процеса на урбанизация. От друга страна, спадът в индустриалното производство в тази част на областта в последните години не е преодолян. Това се дължи на преструктурирането на икономиката, на географската отдалеченост, на засилената миграция на млади и образовани хора и липсата на квалифицирана работна ръка. Градовете – Котел, Твърдица, Шивачево запазват функцията си на административни и културни центрове, но в по-малка степен функцията си на икономически центрове. Факт е че най-голямото новоизградено и добре работещо предприятие в момента в община Котел се намира в село Тича. В част от най-периферните планински територии има населените места с население под 10 души / Върлище, Птичари, Било, Масърлии и др./, или напълно обезлюдени / Ниска поляна, Радинка, Козин дол / , което подсказва, че някои от тях ще изчезнат.Този неблагоприятен урбанизационен процес е заплаха за отмиране на много от малките населени места в периферните територии на областта и обезлюдяването им. 
Равнинната част на областта разполага с обширни площи плодородни обработваеми земи. Това е житницата на областта, но също и територия, в която се произвеждат много зеленчуци и в която съществуват по-окрупнени животновъдни ферми. Този район захранва развитата в градовете на областта промишленост за производство на храни и напитки. Тук населението, селищната мрежа, мрежите на техническата инфраструктура са с по-голяма гъстота, транспортната достъпност е по-добра. Очаква се предстоящото изграждане на Автомагистрала Тракия, която е част от паневропейски инфраструктурен коридор № 8, да окаже положително въздействие върху контактните територии. Автомагистрала Тракия преминава в близост до двата по-големи града на областта – Сливен и Нова Загора. Това обстоятелство, заедно с комплекс от природни, географски, материални и човешки ресурси ще бъде фактор за развитие на района около нея. Ще се стимулира развитието и на по-малките населени места. Ще се подобри достъпът на областната икономика до най-голямото търговско пристанище в страната – Бургаското. Внимание заслужават зоните свързващи автомагистралата с градовете, а именно гр. Нова Загора – с.Дядово и особено гр. Сливен- с. Крушаре - гр. Ямбол. Следва да се отбележи, че много малката дистанция между двата областни града Сливен и Ямбол и преминаването на Автомагистрала Тракия между тях ще създаде уникална ситуация, която трябва да се използва по най-добрия начин. Тя може да послужи като стимул за обединяване на ресурсите и създаване на обща за двете области зона за икономически растеж. Разширяването на урбанизацията в тази територия е неминуемо. Изготвянето и изпълнението на план за управление на тази територия, включващ проучвания, създаване на устройствена схема, последваща промяна предназначението на част от нея, изграждане на необходимата инфраструктура, създаването на публично-частни партньорства и т.н. е важен за региона проект. Наличието на силно урбанизирана зона на икономическа активност в западната му част ще допринесе за преодоляване на териториалния дисбаланс и вътрешнорегионалните различия. Селищната мрежа на Сливенска област обхваща 120 населени места, като по общини е следната:
Гъстотата на населените места на 100 км² територия по общини е както следва:
Гъстотата на селищната мрежа е най-висока в община Нова Загора, което е свързано с географските дадености-липса на планинска територия. Най-ниска е гъстотата на селищната мрежа в община Твърдица , което се дължи на планинския терен и малкото на брой населени места. Транспортните връзки между населените места на областта са относително добри, като основната предпоставка за това е добре изградената и с добра гъстота пътна мрежа. Обслужва се от100 маршрутни разписания от републиканската, областна и общински транспортни схеми. Големите и средни градове , които са общински центрове, представляват организиращ фактор за територията на областта . Бъдещото конструиране на перспективния модел на тези естествени центрове на общинските територии е свързано с характеристиката и развитието на тяхната икономическа база. Общинските центрове заедно с по-малките градове могат да изиграят организираща роля за останалите населени места и за доброто обслужване на населението. Използване на близостта на малките градове до селските населени места и превръщането им в опорни обслужващи селската местност центрове е възможност за бъдеща балансирана система от градове и нова връзка между града и селото. Но оживените връзки между града и селото, познати от близкото минало и изразяващи се в трудови и културно-битови пътувания, сега са силно ограничени, което представлява заплаха за ограничаване и западане на градските функции и организиращата роля на градовете за околните села вследствие на икономическите затруднения. По-нататъшното развитие на процеса на урбанизация е свързано със създаване на по-висок жизнен стандарт в градовете и селата по пътя на: - решаване на териториално-устройствените и регулационните проблеми на населените места, чрез създаване на нови подробни устройствени планове в населените места на Сливенска област. Приоритетни за общините са градските територии и териториите в индустриалните зони, където има подчертан инвеститорски интерес и потенциал за развитие. Необходимо е да се изготвят такива планове и за териториите с потенциал за отдих и туризъм, като: Сливенски минерални бани и селищно образувание „Изгрев” , представляващо вилна зона на гр. Сливен, урбанизирани територии в Природен парк „Сините камъни”, населени места в планинската част на областта. - усъвършенстване и развитие на техническа инфраструктура, като важен урбанизационен елемент за подобряване на условията на живот, чрез решаване проблемите на водоснабдяването и канализацията, сметосъбиране и сметоизвозване, подобряване качеството на предлагания достъп да информационни услуги /телефон, Интернет, надеждност на покритието от мобилните оператори/, газификация. -усъвършенстване и развитие на мрежата на социалната инфраструктура /здравеопазване, социални услуги, образование, административно обслужване и др./
Жилищните комплекси са недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт. Дългогодишното изоставяне на грижите за жилищната среда в панелните комплекси поради липса на възможности и ресурси от страна на собствениците и на общината е оказало влияние върху условията за обитаване в тези територии. Не е добро състоянието на обществените сгради за култура, образование, здравеопазване особено в селата, има незавършено строителство на културни обекти и училища. В много от обществените сгради се извършват само неотложни ремонти, за мерки за енергоефективно потребление се говори едва напоследък, но не е започнало изпълнението на проекти. В някои от градовете благодарение на проекта “Красива България”, Фонда за регионални инициативи и Социално-инвестиционния фонд се полагат грижи за благоустрояването и поддържането на сградите в централната им част. Необходимо е да се използват по-активно подобни източници на финансиране за градската инфраструктура и благоустройство. Наложилата се в последните години практика за максимално претоварване на централните градски територии с жилищни и офис-сгради, без да се държи сметка за тенденциите в пространственото развитие на целия градски организъм, е заплаха за качеството на градската среда и оказва негативно влияние върху околната среда. Този процес е ясно изразен в сравнително големите градове, какъвто е Сливен. За устойчивото решаване на натрупалите се в периода на прехода проблеми е необходимо да се изготвят нови общи устройствени планове. Съществуващите производствените територии също са недостатъчно благоустроени и са застроени с остарели, непривлекателни и амортизирани сгради. Инфраструктурата в тях не отговаря на сегашните потребности. Съществува риск от изоставяне на усвоени производствени територии, особено в малките градове, без грижа за тяхното рехабилитиране, поради липса на интерес към тях и ориентиране към ново строителство. Възможност за преодоляване на тази негативна тенденция е проучване за превръщане на компактни производствени територии в индустриални зони, където да се предоставят на компаниите всички необходими услуги за незабавно стартиране на дейност. От изключителна важност в процеса на териториално- устройствено планиране е освен власти и специалисти, да участват още както гражданите, които определят структурата на заселване чрез избора си на местоживеене, месторабота и др, така и предприемачите, които до голяма степен определят облика на една територия чрез решението си за инвестиране. Стратегията в урбанистичното развитие следва да е насочена към осигуряване на балансираност на селищната мрежа и на устойчивост в развитието на населените места, в изграждане на качествена селищна среда, гарантираща устойчиво социално-икономическо и екологическо развитие и достоен жизнен стандарт и съществуване. 8. Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията (система за мониторинг) Областната стратегия за развитие е стратегически документ за прилагане на регионалната политика на ниво област, който осигурява съответствие и конкретизира предвижданията на Националната стратегия съобразно специфичните проблеми и потенциала на областта. Изпълнението на Областната стратегия за развитие е сложен и многопосочен процес, свързан с влиянието на различни политически, икономически и социални фактори за един дълъг период от време, в динамична и променяща се макро и микро среда. Ето защо е необходимо реализацията на ОСР да се възприема като непрекъснат процес на наблюдение, оценка и актуализация, анализ и адаптиране на съществуващите насоки за развитие и дейности към новите обстоятелства. Във връзка с отчитането на резултатите и въздействията от реализацията на дейностите за постигане на целите, заложени в стратегическата рамка е необходимо да бъде създадена ефективна система за мониторинг включваща наблюдение, оценка и контрол на стратегическия документ. Необходимо е да се прави ясно разграничение между мониторинг /наблюдение/ и оценка. Според специалистите в тази област, би могло да се каже, че „оценката започва там, където свършва мониторингът”, че оценката се фокусира върху ефектите, постиженията и изпълнението, докато мониторингът е насочен главно към ресурсите, дейностите, продуктите и отчасти резултатите. В този смисъл мониторингът трябва да се схваща по-скоро като текуща, постоянна дейност, докато оценяването е предимно периодична, но не постоянна дейност. Основните компоненти на системата за мониторинг и оценка са:
Съгласно Методическите указания за разработване на Областни стратегии за развитие, ролята на мониториращ местен орган се изпълнява от Областния съвет за развитие/ОбСР/, който наблюдава реализацията на ОСР и прави междинната и последващата /окончателната/ оценка, след приключване на плановия период. Този областен орган за регионално развитие одобрява и утвърждава:
8.1 Наблюдение Наблюдението ще се осъществява от създадената към ОбСР, Областна група за стратегическо планиране /ОГСП/, в която участват представители на общините, по един представител на Дирекция „Бюро по труда Сливен”, Регионална дирекция „Социално подпомагане”, Областна дирекция „Земеделие и гори”, Регионален инспекторат по образование на Министерство на образованието и науката, Регионален център по здравеопазване, Териториално статистическо бюро, Дирекция природен парк „Сините камъни”, Инженерно педагогически факултет Сливен към Технически университет София. Наблюдението ще се извършва ежегодно, като първата процедура се провежда две години след като ОСР влезе в сила. ОГСП ще събира информация и ще разработва обобщен годишен доклад за постигнатите резултати, съдържащ обстоен анализ на съществуващото положение в областта, постигнатите резултати, степента на изпълнение на целите през отчетния период, промените настъпили в регионалното развитие на национално ниво или на ниво ЕС. Събраната информация и разработения доклад ще се представят пред Областния съвет за развитие. Необходимостта от актуализация или промяна на стратегията ще бъде мотивирана и аргументирана в Обобщения годишен доклад за постигнатите резултати, подготвен от ОГСП. След обсъждане на доклада на заседание на ОбСР и неговото коригиране, съобразно приетите забележки, допълнения и препоръки, ОСР ще се актуализира. Разработващият екип, съставен от експерти от Областна администрация ще организира и координира работата на ОГСП, ще събира и обобщава постъпващата информация, ще подготвя материали за заседанията на ОГСП. Целта на наблюдението е да осигури текуща информация, която помага да се отчете напредъка (успеха или неуспеха) на стратегическия документ. За да може да се упражнява контрол върху изпълнението на ОСР, въз основа на оценките от постигнатите резултати спрямо поставените цели, ще бъдат използвани, предварително определени индикатори за наблюдение на изпълнението на стратегията. 8.2 Оценка ОбСР е отговорен пряко за извършването на междинна и последваща оценка на изпълнението на ОСР. Оценката за изпълнението на дейностите, заложени в ОСР и за тяхното по широко въздействие ще бъде възлагана на независими оценители – консултантски организации или отделни експерти по Закона за обществените поръчки. За периода на действие на стратегията ще бъдат разработени две оценки: Междинна оценка, отнасяща се за периода до присъединяването на страната ни към ЕС, включваща:
Последваща оценка, която ще отчита целия период до 2015г. и ще включва:
Последващата оценка ще бъде направена от 6 до 12 месеца след приключване срока на действие на ОСР. 8.3 Актуализация на Областната стратегия за развитиеОбластната стратегия за развитие ще се актуализира:
При изготвянето на настоящата част са взети предвид следните нормативни документи: Закон за регионалното развитие обн. ДВ бр. 14 от 20.02.2004г. Наредба за условията и реда за приемане, финансиране и изпълнение на стратегиите, плановете и програмата за регионално развитие обн. ДВ бр. 106 от 3.12.2004г. Методическите указания за разработване на Областните стратегии за развитие, юни, 2004г. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||