Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие
Изтегляне 3 Mb.
|
Фирмена организация Към 31.12.2003 г. активните субекти, вписани в регистър БУЛСТАТ са 23950 броя, което представлява около 3 % от тези в страната. По форма на собственост разпределението им е както следва: държавна – 126 броя или 0.5 %, общинска – 309 броя или 1.3 % и частна – 23515 броя или 98.2 %. Наблюдава се нарастване на броя на активните фирми на територията на областта. Броят на предприятията от нефинансовия сектор за 2003 г. е 5615, което е 2.3% от тези за страната и 22% от ЮИПР. По гъстота на фирмите Сливенска област се нарежда на 13 място в страната с 63 фирми на 1000 души трудоспособно население (по дани от “Доклада за МСП в България през 2000-2002 г.” на Агенцията за малки и средни предприятия). Отрасловото разпределение на активните субекти, вписани в БУЛСТАТ е следното: “Търговия и ремонт” – 44.7 %; “Транспорт и съобщения” – 9.8 %; “Преработваща промишленост” – 9.7 %; “Селско, ловно, горско и рибно стопанство” – 8.7 %; “Хотели и ресторанти” – 8.0 %; “Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги” – 5.6 %; “Други дейности, обслужващи обществото и личността” – 4.8 %; “Строителство” – 2.4 % и други. Основни икономически показатели за областта През 2001г. стопанските субекти от нефинасовия сектор в Сливенска област са реализирали нетни приходи от продажби в размер на 668 809 хиляди лева , а през 2003 г. 916 565 хиляди лева. Това е увеличение с 37% за този тригодишен период. Относителният дял на частния сектор достига 92.2 % при 93.5% през 2002, 92.2% през 2001 и 90.0 % през 2000 г. С най-много приходи за 2003 г. е „Преработващата промишленост” – 367107 хил. лв. или 40.1% от общото за областта, следва „Търговия и ремонт” – 337883 хил.лв или 36.9%. Трябва да се отбележи фактът, че за разлика от предходните години, през 2003 г. „Преработващата промишленост” има по-висок дял в приходите от продажби от отраслов сектор „Търговия и ремонт”. За сравнение, през 2001 г. приходите в преработващата промишленост са 235636 хил.лв или 35.2 %, за 2002 г. 280199 хил.лв или 35.9%. Докато за 2001 г. и за 2002 г. отрасъл “Търговия и ремонт” доминира с 38.5 %. Това увеличение на приходите в преработващата промишленост за периода 2001 – 2003 г. е впечатляващо - 56%. Следващите по значимост, по показател нетни приходи от продажби, са: “Транспорт и съобщения” – 5.9 %; “Строителство” – 5.8 %; “Селско, горско стопанство, лов и риболов” – 5.6 %; “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” – 3.4 %, „Снабдяване с електроенергия, газ и вода” - 3.0%, които не променят съществено позициите си през последните 3-4 години. Крайният финансов резултат от дейността на фирмите в областта за 2003 г. е положителен – печалба от 4485 хил.лв., докато за 2002 г. печалбата е 9151 хил.лв, а за 2001г. е 1308 хил.лв. Последно през 2000 година фирмите в областта приключват на загуба в размер на 9350 хил.лв. Разпределението на стопанските единици според крайния финансов резултат, реализиран през 2003 г., е както следва: с печалба приключват 61.9 %, на загуба са 7.7 %, а нулев резултат отчитат 30.4 % от фирмите. Със значителен принос за положителния финансов резултат за 2003 г. е секторът на услугите. В него е реализирана печалба за 4687 хил.лв. С най-голям принос за печалбата в сектора на услугите е отрасъл “Търговия и ремонт” – 55.3 %, следван от “Транспорт и съобщения”, “Здравеопазване и социални дейности” и други. За първи път след 1998г., през 2003 г. индустриалният сектор приключва с печалба - 3072 хил.лв. Най-голям дял в реализираната печалба се пада на отрасъл “Преработваща промишленост” 1880 хил.лв. или 61.2 %, следван от отрасъл “Строителство”. Докато през 2002 г. най-голям принос за загубата на индустриалния сектор има “Преработващата промишленост”, която реализира загуба в размер на 5704 хил. лв. Сектор “Селско и горско стопанство” през 2003 г. има отрицателен краен финансов резултат - загуба от 3274 хил.лв., което значително намалява печалбата реализирана в другите два сектора на икономиката в областта – индустрия и услуги. През последните години секторът трайно работи на загуба. Крайният финансов резултат от дейността на фирмите за 2003г. по общини е както следва: Община Сливен - печалба от 7615 хил. лв.; Община Котел - печалба от 43 хил. лв.; Община Нова Загора - загуба от 2436 хил. лв.; Община Твърдица - загуба от 737 хил. лв.
Общо придобитите дълготрайни материални активи за 2003 г. в областта възлизат на 120458 хил. лв., включително придобиването на земя. В частния сектор са придобити дълготрайни материални активи за 116966 хил. лв. или 97.1 %. Технологичната структура на разходите за дълготрайни материални активи за 2003 г. е следната: машини, оборудване и транспортни средства – 45.3 %; сгради, строителни съоръжения и конструкции – 42.5 %; други разходи – 6.3 % и разходи за покупка на земя – 5.9 %. През периода 2000-2003 г. се забелязва тенденция на нарастване на относителния дял на разходите за строителство - от 17.3 % през 2000 г., на 22.8 % през 2001 г., 27.6 % през 2002 г. и 42.5 % през 2003 година. В отрасловото разпределение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи доминиращо място заема Преработващата промишленост – 66.6 %, следвана от: търговия и ремонт – 9.9 %, строителство – 5.9 %; операции с имущество и бизнесуслуги – 5.4 %; селско и горско стопанство, лов и риболов – 4.6 %; транспорт и съобщения – 2.9 % и други. По общини разпределението на придобитите през 2003 г. дълготрайни материални активи е както следва: община Сливен –92.6 % , община Нова Загора –6.0 %, община Котел –0.9 % и община Твърдица –0.5 % . По данни на Българската агенция за инвестиции, по-големите инвеститори в Сливенска област са:
коприна, производство на вискозна и полиестерна коприна
Немски фонд GTZ Разпределението на преките чуждестранни инвестиции в Югоизточния планов район към 2001 г., по данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции е концентрирано предимно в Сливенска област – 83 млн. щ.д. или 57 % от инвестициите в района. Преките чуждестранни инвестиции в периода 1992 – 2004 г в Сливенска област, пак по данни на АЧИ са 119 млн. щ. д. , с което областта заема осмо място в страната. 4.1.1 Отраслова структура През 2003 г. в Сливенска област е произведена бруто продукция за 508621 хил.лв. В икономическата структура на областта по този показател доминиращо място заема индустрията. През 2003 г. в нея е създадена 69.3% от произведената в областта бруто продукция. След спад, от 62.3 % през 1999 на 61.3 % през 2000, след 2001 г. индустриалният сектор трайно увеличава дела си в произведената бруто продукция от нефинансовите предприятия. През 2001 г. този дял е 63.6 %, през 2002 г. – 67.5, за да достигне близо 70% през 2003 г. В индустриалния сектор през 2003 г. са съсредоточени 43.4 % от заетите лица и 72.9 % от матералните дълготрайни активи . В индустриалния сектор с най-голям относителен дял на произведената бруто продукция е Преработващата промишленост– 80.6 %, а е най-нисък добивната индустрия – 0.8%. Строителните предприятия са произвели 12.1 % от продукцията, а предприятията от отрасъл „Снабдяване с електроенергия, газ и вода”-6.5%. Следващ по значение, но с доста по-малка тежест в произведената бруто продукция е секторът на услугите. Най-висок е неговият относителен дял през 2000 г., поради спада в индустриалния сектор – 28.6%. След 2001 г. той губи позиции (2001 г. – 27.4%, 2002 г. – 26.2%), за да достигне 25.6% през 2003г. В него са 50.1 % от заетия персонал и 21.1 % от МДА в областта. Водещото място в сектора се пада на отрасъл “Търговия и ремонт” - с 42.8% относителен дял на създадената продукция, следван от “Транспорт и съобщения, агенции за пътуване и туризъм” с 32.1 %. С най-малък относителен дял в създадената бруто продукция в областта е аграрният сектор – 5.1 % през 2003 г., докато за 2000 г. е имал 10.1 %, 2001 г. - 9.0 %, през 2002 г. - 6.3 %. Разполага с 6.5 % от заетите лица и 6.0 % от дълготрайните материални активи в областта. 
Диаграмата по-горе илюстрира превеса на индустриалният сектор в икономиката на областта по показателя произведена бруто продукция. Ясно се откроява периода, в който той има сериозен растеж. 4.1.2 Териториална структура Град Сливен e по-големият промишлени център в областта, но отделни промишлени отрасли са застъпени и в градовете Нова Загора, Твърдица и Котел. Характерно за община Твърдица е това, че в близкото минало въгледобивът доминираше, докато в настоящия момент той е почти ликвидиран. Най-благоприятни почвено-климатични условия за развитие на селското стопанство има в южната, равнинна част на областта – в община Нова Загора и част от община Сливен. Община Котел разполага със значителни природни и антропогенни ресурси за развитие на туризма и в последните години привлича инвеститорски интерес в този сектор. Община Сливен има доминиращо значение за областната икономика с 83.3% от нетните приходи от продажби , 73% от наетите, 73% от броя на активните фирмите, 94% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи за 2003 г. В таблиците по-долу са приведени данни за основни икономически показатели, по които могат да се проследят тенденциите в икономическото развитие на общините на територията на областта в период от пет години.
4.1.3 Структура по форма на собственост Съпоставката на заетите според формата на собственост показва тенденция към нарастване на дела на заетите в частния сектор – 17,6% през 1996 г. , докато за 2001 той е 58%. Икономическата дейност в областта на селското стопанство, строителството, търговията и услугите се извършва почти изцяло от частни фирми. Тенденциите в промишлеността също сочат ускорено развитие на частния сектор и приключване на процеса на приватизация. 
4.1.4 Структура според броя на заетите в стопанските субекти Според броя на заетите лица, стопанските субекти през 2003 година запазват своята структура от предходните години, като се разпределят, както следва: микро (до 10 заети) - 92.0 %; малки (от 11 до 50 заети) - 6.4 %; средни (от 51 до 100) - 0.8 %; междинна група (от 101 до 250 заети) - 0.6 % и големи (с над 250 заети) - 0.2 %. Тази структура е характерна за цялата страна. От общо заетите лица в областта през 2003 г. с най-голям относителен дял са заетите в микропредприятията (до 10 заети) – 33.9%, като за сравнение през 1999 г. те са били 29.5%, през 2001 г. 31%. Следващи по значимост са малките предприятия (от 11 до 50 заети) – от 18,6 % от заетите през 1999 г. на 22.1 % през 2003 г. В големите предприятия (над 250 заети) през 1999 г. са били заети 35.8 % , през 2001 г. 22.6 % , а през 2003 г. 20.1 %. С най-малък относителен дял са заетите в средните предприятия (от 51 до 100 заети)– 8.8 % за 2003г. В междинната група предприятия (от 101 до 250 заети) през 1999 г. са работили 11.8%, а през следващите години около 15-16 %. С най-голям принос за реализираните приходи от продажби през 2001 г. в областта са микропредприятията – 32.6 %, следват малките предприятия – 24.7 %, големите – 23.2 %, междинната група – 13.7 % и най-малък е относителният дял на приходите от средните предприятия – 5.8 %. Приведените данни сочат, че малкото на брой големи предприятия имат значителен принос в приходите от продажби и заетостта, от което следва че икономическото състояние на всяко едно от тях се отразява чувствително на социално-икономическото състояние на областта. От друга страна впечатлява големия процент заети в микро, малки и средни фирми, превишаващ този на по-големите фирми. Според “Доклада за МСП в България през 2000-2002” на Агенцията за малки и средни предприятия Сливенска област е една от трите области в страната, в които приносът на малките и средни предприятия в генерираната брутна добавена стойност е над 50% (при средно за страната 30%). Това доказва значението на МСП за икономиката на областта. Високият дял на МСП в заетостта и в брутната добавена стойност, обаче показват по-скоро общото неблагоприятно състояние на икономиката, отколкото развитост на сектора на МСП. Изводи:
-Сливен- индустриално-аграрна, с най-голямо значение за промишлеността в областта и с голям дял в аграрния сектор. -Нова Загора- аграрно-индустриална, с най-голям дял в аграрния сектор и със значителен дял в промишлеността -Котел и Твърдица- аграрни, с тенденция към намаляване дела на индустриалния сектор и повишаване дела на аграрния
4.2 Общ преглед на сектора на малките и средните предприятия в областта 4.2.1 Място на МСП в икономиката на областта През последните години малките и средни предприятия в страната функционират в условия на макроикономическа стабилност, наблюдава се увеличение на броя на ново регистрираните фирми. Най-голям е делът на регистрираните фирми в отрасъл Търговия и ремонт. Тази тенденция към ориентиране към бързо ликвидни отрасли е обусловена от факта, че дейностите в тях може да се осъществяват като семеен бизнес и да се използват различни форми за самонаемане. Следващи по значение като относителен дял са фирмите от преработващата промишленост. Ако разгледаме показателя брутна добавена стойност, генерирана от една фирма, според “Доклада за МСП в България през 2000-2002 г.” на Агенцията за малки и средни предприятия, за Сливенска област той е 39% от средното за страната ( 27 място от областите). Същият показател за МСП е 70% спрямо средното за МСП в страната ( 20 място). Тези данни отново потвърждават значението на МСП за икономиката на областта. Размерът на брутната добавена стойност естествено се влияе от характеристиките на отрасъла. Най-голям дял в брутната добавена стойност в национален план създава преработващата промишленост - 35%. Един от пътищата за развитие на сектора на МСП е по-активното им участие в отрасъл преработваща промишленост. В този отрасъл те биха имали преимуществото да реализират малки, но с висока добавена стойност проекти, които значително биха повишили брутната добавена стойност, генерирана в сектора. Производителността на труда в МСП средно за страната, измерена чрез брутната добавена стойност на един зает е около 60% от средната за всички фирми, за ЮИ район този процент е 50, липсват данни за Сливенска област, но вероятно е още по-нисък. За 2000 г. за ЮИ район производителността на МСП е между 3 и 3.5 хил.лв. на един зает. През 2000 г. рентабилността на МСП е с един процентен пункт по-висока от средната за фирмите в страната, като не се наблюдават големи междурегионални различия. 4.2.2 Организации в подкрепа на МСП Цялата територия на областта е обхваната от създадените по проект Jobs бизнесценнтрове и бизнесинкубатори. В подкрепа на МСП са създадени Център за регионално икономическо развитие, Агенция за регионално икономическо развитие, Микрофонд - Сливен. В ход е нов проект за създаване на бизнесинкубатор за предприемачи от уязвимите групи. Организациите в подкрепа на бизнеса предлагат следните услуги:
4.2.3 Проблеми пред развитието на МСП Проучването на бизнес средата за развитие на МСП , според Доклада на АМСП показва, че преобладаващата част от МСП реализират продажбите си в общината, в която са регистрирани. Най-висок дял на фирмите, работещи за местните пазари се наблюдава в Югоизточния планов район, което се отнася и за Сливенска област. Направените проучвания от страна на Областна администрация, АРИР- Сливен и Бизнесцентър Нова Загора чрез провеждане на анкети във фирми в различни отрасли на областната икономика, потвърждават констатираното в Доклада на АМСП по отношение на основните проблеми пред развитието на дейността на МСП. Като основна пречка анкетираните посочват свития пазар и понижено търсене на стоки и услуги. Високите данъци, сложните процедури за кредитиране и нелоялната конкуренция са посочени като следващите по важност проблеми. В законодателната сфера като основна трудност се посочва честата смяна на законите и сложните регистрационни режими. Ограниченият достъп до информация за пазара е към дъното на класацията на проблемите, което показва пренебрегване на пазарните проучвания и стратегическото планиране. Следва да се отбележи, че провеждането на собствени маркетингови проучвания не е по силите на отделните фирми. Повечето от фирмите не ползват “Интернет” за задоволяване на потребностите си от информация. Тя най-често се получава чрез печатните и електронни медии и бизнес-партньори. Според Доклада на АМСП от 2002 г. в йерархията на информационните потребности на българските предприемачи от сектора, информацията за правото на ЕС и поетите от България ангажименти заема незначително място. Това води до неспазване на изискванията и налагане на големи административни санкции или понякога до преминаване в сивата икономика. Не малък проблем е недостигът на информация относно възможностите за субсидирана заетост и други форми на безвъзмездно подпомагане, чрез програмите и мерките на МТСП за насърчаване на заетостта, както и на информация за програми и проекти финансирани от националните, предприсъединителните и други фондове за насърчаване на малкия и среден бизнес. Като цяло МСП не разглеждат състоянието на техническата инфраструктура като пречка за дейността си. На настоящия етап на развитие на страната, не само МСП, а преобладаващата част от българските фирми прилагат стратегия на ниски цени в процеса на конкуренция на националния и международния пазар. За сега в голяма част от случаите тя е успешна. Стратегиите на ниски цени, обаче не са устойчиви в рамките на глобалната икономика, тъй като винаги съществува някой, който предлага по-ниски цени. Страни с ниски ценови равнища и фирми, прилагащи тази стратегия, се оказват в спирала на намаляваща добавена стойност. Освен това стратегиите на ниски цени затрудняват запазването на човешките ресурси вътре в страната. Затова предпочитаната конкурентна стратегия е въвеждането на иновации. В развитите страните разчитат на технологичните предимства, както и на съвременни начини на управление на фирмата, финансиране, маркетинг, обучение на персонала. Предимствата им в индустриалния сектор се дължат до голяма степен на добра комбинация от всички тези фактори- елементи на цялостна иновационна система. Липсват проучвания за иновативната нагласа на бизнеса в областта, но в последните години все повече собственици и мениджъри на фирми разбират необходимостта да разработват и произвеждат високотехнологични и висококачествени изделия на ниски цени. Изводи:
4.3 Регионални клъстери Понятието „клъстер” е въведено от английското „cluster” и означава буквално „грозд”. Въпреки многобройните лица на клъстерите може да се приеме, че те са специфична производствена организация, локализирана на определена територия. Тази организация функционира като мрежа от взаимозависимости, изградена от свързани с производството единици, имащи сходни или допълващи се дейности, които си разделят работата (предприятия за производство или услуги, изследователски центрове, организации за обучение, център за трансфер и технологически надзор, институции подкрепящи бизнеса, включително публични, и т.н.)
Има различни определения за това понятие, но всички те изтъкват три основни черти на клъстерите: близост, работа в мрежа и специализация. Експертите използваха като работен вариант определението на Майкъл Портър, като добавиха няколко пояснения. “Клъстерите са групи от независими компании и асоциирани институции, които
Възможни участници в клъстера Ключови субекти са предприятията. Броят и големината им може да бъде различна.
Подобрена икономическа ефективност , въз основа на по-големия капацитет на клъстерното обединение и възможности за:
Друго голяма предимство създава географската близост на предприятията, което означава съкращаване на разходите за транспорт и комуникации. За общините и регионите чрез клъстерния подход може да се постигне следното:
От Доклада на Европейската Комисия по Проект „Мap 2002- клъстери и мрежи”: Препоръки на експертите в областта на клъстерите и мрежите Експертите имат различия относно това какъв трябва да бъде размера на обществената помощ, подкрепяща клъстерите и при какви условия тя трябва да се отпуска. Това е така, защото всяка страна има своите особености по отношение на историята, културата, конституцията. Въпреки, че обществените средства не трябва да бъдат систематични и трябва да отговарят на разпоредбите на ЕС за Държавните помощи, експертите признават, че те често са необходими, за да се подкрепят стартиращи фирми, мрежи, набирането на информация, проучване, образование и специализирана инфраструктура Това е особено необходимо в страни, които са в процес на икономически преход, където бизнесите все още не са се развили напълно. Обществените средства, отпускани за клъстерите трябва да намалеят след като клъстерите започнат да функционират. Създаването на клъстери може да се окаже добър начин за оцеляване и адаптиране на българския бизнес, особено на МСП при присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Спонтанното възникване на обединения на предприятия не е ново за България. В Сливен в самото начало на 20 в. възникват множество вълненотекстилни предприятия, както и такива свързани с чорапното производство. Те работят като конкуренти, но и се учат взаимно, като постепенно изграждат за града имидж на център на текстилното производство в България Регионалните клъстери действително могат да се разглеждат като спонтанно явление, възникващо на основата на местната традиция и контакти. От друга страна тяхното зараждане или развитие може да бъде подпомогнато. Доколко е ефективна намесата на централната държавната власт в тази област е дискусионен въпрос. По-пряко отношение към развитието на регионалните клъстери има местната власт и държавната на областно ниво. Като сравнително добър може да се оцени опита на Бизнесцентър Сливен в създаването но Асоциация на производителите на чорапи. В аграрния сектор активна дейност има Регионалната асоциация на млекопреработвателите и на Сдружението на производители на праскови. 4.4 Иновации и модернизация Конкурентноспособност на областната икономика и иновации Като цяло българската икономика не е достатъчно конкурентоспособна. През последните години обаче настъпват някои положителни промени. Възможност за подобни изводи дава участието на България в редовния доклад на Световния икономически форум – Global Competitiveness Report. Неговите изводи и констатации могат да се използват като ориентир за приоритетите и мерките, които трябва да бъдат предприети в бъдеще. Основната цел на използвания в доклада индекса за потенциална конкурентоспособност е да даде възможност за анализ на капацитета на националните икономики да постигат икономически растеж в средно- и дългосрочна перспектива. Той е декомпозиран на три субиндекса – макроикономическа стабилност, качество на публичните институции, технологично развитие. Това са факторите, които според екипа на форума в най-висока степен определят потенциала за растеж на икономиките, като се отбелязва решаващата роля на технологичното развитие, особено в средно- и дългосрочна перспектива. Различията в използването на съвременните технологии се трансформират в различия в производителността и оказват сериозно въздействие върху способността за икономически растеж. Успешното развитие и използване на информационните технологии предопределя в голяма степен иновативния потенциал на страните, създава предпоставки за развитие на информационно общество и на икономика на знанието, стимулира изследванията и технологиите във всички области, т. е. те са тясно свързани с бъдещето на всяка страна, в т. ч. и на България. Според докладите за глобалната конкурентоспособност България не използва в достатъчна степен възможностите за технологично развитие. Същевременно в сравнение с 2003 г. през 2004 г. страната се е придвижила с няколко позиции напред – от 63-о на 59-о място. Технологичното развитие се осъществява най-общо по два начина – чрез създаване на нови технологии (иновационен потенциал) и чрез трансфер на такива технологии от чужбина. Това дава основание технологичният индекс да бъде декомпозиран на няколко субиндекса – иновационен, трансферен и комуникационно-информационен. • Иновационен индекс Иновационният капацитет се оценява с помощта на множество показатели, най-важни от които са патентоването на нови продукти, процеси и технологии; делът на обучаващите се във висши учебни заведения; качеството на обучение в областта на точните науки; наличието на квалифицирани инженери и учени. Най-силни в това отношение са САЩ, Канада, страните от Западна Европа, Япония, Корея, Сингапур и т.н. По отношение на иновативния индекс най-добре сред страните от Централна и Източна Европа се справят Естония и Словения. В класирането България е близо до Чехия и Словакия. Изводът, валиден за тези страни, както и за България е, че те притежават известен иновативен потенциал, който е добра основа за ускорено развитие. • Индекс за трансфер на технологии Държавите с по-нисък иновационен индекс предимно внасят технологии и продукти отвън, т.е. те трябва да изградят потенциал за трансфер и успешно внедряване на съвременни технологии. Сред тях най-голям растеж постигат страните, които успяват да привлекат значителни чуждестранни инвестиции от иновативни държави. Инвестициите са свързани с приток на нови технологии и продукти, капитал и управленски умения. Примери за такива страни са Китай, Ирландия, а от източноевропейските – Естония.
За съжаление според бизнеса в България чуждестранните инвестиции не играят очакваната роля на проводник на модерни технологии. В Унгария, Естония и Словакия например това е един от основните двигатели за развитие. Това е добър повод да си припомним, че от гледна точка на развитието на икономиката значение имат не които и да било инвестиции, а инвестициите, насочени към високотехнологични области. • Информационно-комуникационен индекс Тук се отчитат такива количествени индикатори, като брой телефонни линии, брой интернет потребители, брой интернет хостове, брой клетъчни телефони и др. По тези количествени показатели България има сравнително добри постижения. Прави впечатление, че по-активни в използването на информационни технологии в България са физическите лица. Прилагането на съвременни информационни технологии до голяма степен е резултат от личната инициатива на предприемачите, като във фирмените стратегии все още липсва достатъчно разбиране за тяхната важност. Оценката по отношение на капацитета за технологично развитие на областната икономика, може да се направи следвайки представената по-горе система от индекси. При идентифицирането на възможностите за научно-изследователска и развойна дейност и трансфер на технологии следва да се вземат предвид съществуващите на територията на областта филиали към висши учебни заведения, колежи, научни звена, както и съществувалите в близкото минало такива. Анализите на фирмено равнище, направени от различни изследователи в България показват, че един от проблемите както за отчитане, така и за управление на иновациите е, че в самите фирми липсва яснота кои техни действия са свързани с научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) и кои не са. Според данни от съвместно проучване на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и „Витоша рисърч“ повече от половината от изследваните фирми не възприемат научните и приложните изследвания като елемент на иновационната дейност. За 2/3 придобиването на нематериални активи също няма пряка връзка с развитието на техния иновационен потенциал. На този фон е очевидна необходимостта от повишаване степента на информираност и обучение на фирмите в областта на цялостното използване на системата на интелектуална собственост като фактор за изграждане на конкурентни предимства и засилено пазарно присъствие. Ролята на държавата и общините е да стимулира иновационната активност от страна на фирмите. Бизнесът трябва да бъде въвличан и подкрепян за решения в тази посока. В този смисъл е необходимо да се подкрепят дейности като развитието на регионални иновационни системи, както и създаването на клъстери. В Сливенска област като отрасли и дейности, подходящи за развитието на предприемачески мрежи и клъстери са идентифицирани информационните технологии; производство на машини и оборудване; текстилната промишленост; дейности в аграрния сектор и хранително-вкусовата промишленост; туризма и др. Правилното позициониране на клъстери от заетите в тях предприятия може да осигури реални възможности за създаване на ориентирана към иновациите среда и активизиране участието във форми на технологичен трансфер. Ползите от подобно взаимодействие се свързват главно с разпределение на разходите за изследователска и развойна дейност (които често са непосилни за голяма част от фирмите). Развитие на иновационна култура Възможността на фирмите да се насочват към проекти с висока степен на иновативност и да създават условия за тяхната успешна реализация зависи до голяма степен от изградената от тях иновационна култура. Практиката на развитите страни показва, че иновационната култура най-често намира израз в наличието на такива характеристики на управленските системи, каквито са стратегическото виждане за развитието на бизнеса, разбирането за същността и значението на иновациите и стремежът към усъвършенстване на фирменото ноу-хау чрез самостоятелна изследователска и развойна дейност или чрез формите за технологичен трансфер. За да бъдат конкурентни на европейския и световен пазар е необходимо компаниите да увеличат инвестициите си не само в основен капитал, но и в НИРД . Една от причините за ниската иновационна активност на бизнеса е свързана с нейното финансиране. Вече e създаден националeн фонд, като финансови инструменти за насърчаване на иновациите- „Национален иновационен фонд към Министерството на икономиката”. Много европейски програми в областта на изследвания и технологичен трансфер са отворени и за България в предприсъединителния период. В изпълнение на Лисабонската стратегия са новите цели на структурните фондове на ЕС, с които се поставя акцент върху повишаване на конкурентноспособността на икономиката, на подкрепа на икономика основана на знанието- изследвания, технологии и развитие, иновации и предприемачество, информационно общество. Предвидените мерки включват и стимулиране на предприемачеството и предоставяне на финансови услуги за иновациите в МСП чрез нови финансови инструменти. В Сливенска област конкретните действия и проектни инициативи следва да се изпълняват комплексно и да са насочени към всички ключови фигури – бизнес, Факултет към Технически университет София, колежи, изследователски звена, средни учебни заведения, НПО предоставящи услуги на бизнеса , представители на местната и държавната власт. Едни от мерките, които ще бъдат финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (EФРР) са свързани с: регионалните изследвания и повишаване на технологичния капацитет за изследвания и технологично развитие, помощ за МСП в областта на изследванията и технологичното развитие, подобряване на връзките между МСП и университетите, изследователските и технологичните центрове, развитие на бизнес мрежи и клъстери, подкрепа за предоставянето на бизнес и технологични услуги на групи МСП. Така оповестените (новите регламенти на този етап все още не са в сила) избираеми дейности на ЕФРР са насока за формулиране на приоритети и мерки в областната стратегия. Изводи: За засилване на взаимната обвързаност и обединяване на усилията, с цел пълноценно използване на местния и регионален капацитет, като продуктивни се очертават:
По отношение на иновационната култура и склонността към иновации на фирмено равнище се очертават следните области на въздействие:
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
