Актуализация на Областната стратегия за развитие

Актуализация на Областната стратегия за развитие

• 
  При актуализация на Националната стратегия за регионално развитие;
  
• 
  При констатиране на съществени отклонения от планираните резултати;
  
• 
  При съществени промени на макроикономическите и международните условия или на нормативната база;
  
• 
  В зависимост от получената оценка;
  
• 
  При съществена промяна на вътрешните условия;
  
• 
  При промяна на международните договорености и изисквания.
  

Област Сливен се намира в югоизточна България и попада в едноименния район за планиране.

Областен център е град Сливен, който е един от големите градове в страната. Вторият по големина е град на територията на областта е Нова Загора, следват град Котел и град Твърдица.

По данни от преброяването през 2001г. в Сливенска област живеят 218 474 жители, което е 2,81 % от населението на страната. По този показател областта заема четиринадесето място между двадесетте и осем области.

Със своите 3 544,066 кв. км. Сливенска област обхваща 3,19% от територията на страната, което я нарежда на петнадесето място сред другите области. На юг тя граничи с Ямболска област, на изток – с Бургаска област, на север – с области Велико Търново, Търговище и Шумен, на югозапад – с област Стара Загора.

В административно отношение областта е разделена на 4 общини - Котел, Нова Загора, Сливен и Твърдица, с центрове едноименните градове.

Територията на Областта се характеризира с разнообразен релеф. Южно от Стара планина в територията на областта се включва част от Тунджанската хълмиста и нископланинска област, Новозагорското, Керменското и Сливенското полета. На север те се ограждат от източните склонове на Средна гора и Стара планина - Елено-Твърдишка планина (принадлежаща на средния дял на Стара планина) и част от Източна Стара планина, която от прохода Вратник се разделя на Котленско-Върбишки и Сливенски дял. Това определя наличието на два района в релефно отношение – на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен. По забележителни върхове са Чумерна (1536 м), Българка (1181 м), и в Котленска планина – Разбойна (1128 м). Средната надморска височина на Сливенското поле е 150 м, а на Керменското и Новозагорското – около 130 м.

Сливенска област обхваща територии, които спадат към областите с умереноконтинентален и преходноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка и зима и прохладно лято. Средногодишната температура на въздуха е 12.4 градуса по С. През зимата средномесечните температури са сравнително високи: от – 2 до + 1.2 градуса по С, а през лятото средните температури са от +16,1 до + 23.2 градуса по С.

Хидроложките запаси в областта не са големи. Основен воден ресурс е р.Тунджа, с водосборен басейн около 7 800 кв.км. Тя е четвъртата по дължина река в България: 398 км. Водите й се използват за питейни нужди и напояване. На р.Тунджа е изграден един от най-големите язовири в страната – яз.”Жребчево”, който е с обем над 400 млн. куб.м. Основното му предназначение е за напояване.

Почвеното разнообразие в Сливенска област е голямо. Най-характерни за община Нова Загора са карбонатните черноземни смолници, черноземни смолници – южно от Свети Илийските възвишения, излужени черноземни смолници – северно от Свети Илийските възвишения.

Сливенска област не разполага с големи запаси и находища на полезни изкопаеми. На територията на община Твърдица и община Сливен има находище на горивно-енергийни ресурси - въглищен басейн. В резултат на структурните промени във въгледобива в страната много от мините са закрити. Запаси от медни руди са съсредоточени в района на с.Прохорово, община Нова Загора, но добив не се извършва. В землището на с.Струпец е единственото находище на кварцит за динасов огнеупор, но добивът е почти прекратен. На територията на община Сливен, в землището на с.Голямо Чочовен е проучен кварцит за феросилиций. В с.Боров дол, община Твърдица има находище на доломит, но добив не се извършва. При с.Кипилово, община Котел се намира единственото находище в нашата страна на бели пясъчници за облицовка. Добив на скално-облицовъчни материали – пясъчници се извършва в с. Градец, община Котел.

В структурата на поземления фонд на областта преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 52.0 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 40 % от територията на областта, а на фонд “Населени места” се падат 3.5 %.

Горската растителност е представена от широколистни и иглолистни високостеблени гори (бук, келяв габър, зимен дъб, цер, бор, клен, липа, акация, смърч), както и различни видове храсти и тревисти растения (леска, дрян, къпина, шипка, хвойна, диво кокиче, минзухар, иглика, дребна папрат). Около 30 от тях спадат към категорията редки и защитени видове, а голяма част се използват като билки. Представителите на фауната са над 160 вида, 36 от които са защитени. С най-голямо природозащитно значение са грабливите дневни и нощни птици (египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал и др.). Срещаните видове гръбначни животни са между 123 и 160, 20 от които са представители на птичия свят и са намерили място в Червената книга на България.

• 
  Разнообразният релеф на областта, в съчетание с добрите почвено-климатични условия, наличие на водни ресурси, както и на редки и защитени растителни и животински видове, дават възможност за развитие на редица стопански дейности – селско стопанство, туризъм, за производство на храни и напитки и други.
  

• 
  Почвено-климатичните условия са предпоставки за ускорено развитие на лозарството и увеличаване дела на обработваемите площи с лозови насаждения. Отличните условия за отглеждане на праскови в поречието на р.Тунджа спечелиха на тази част от областта името “Долината на прасковите”. Чистите, без химическо замърсяване почви и води на територията на областта са възможност за развитие на биологично земеделие.
  

• 
  Областта разполага със значителни природни ресурси за развитие на еко туризъм и балнеолечебен туризъм.
  

Област Сливен се нарежда на 10-то място в страната по гъстота на населението и на 1-во място в Югоизточния планови регион (60,8 д/км²). По този показател тя е по-слабо населена в сравнение със средното за страната – 60,2 д/км² срещу 70,3 д/км². В рамките на областта този показател се движи в широки граници, като най-гъсто населени са общините Сливен ( 97,1 д/км²) и Нова Загора (50,6 д/км² ), докато общините Котел ( 25 д/км²) и Твърдица (33,3 д/км²) са със значително по-ниска гъстота на населението.

Област Сливен е повлияна от тенденцията на намаляване на общата численост на населението, обхванала цялата страна през последните години. Населението на областта за периода 1992 – 2003г е намаляло с 21 187 души или с 9.04%, като най-силен е темпът на намаляване за община Твърдица (14.35%), а най-слаб – за община Сливен (7.9%).

Тези изменения са следствие главно от неблагоприятното развитие на процесите, свързани с демографското възпроизводство.

Намаляване броя на населението в област Сливен се дължи не само на повишената смъртност и промените в репродуктивните нагласи на населението, но и на засилване на миграционните процеси, което се забелязва най-силно сред младите хора. Много хора напускат областта в търсене на по-добри условия на живот или осигуряване на трудова заетост, като миграцията е главно към София, Пловдив, Варна или извън страната. В рамките на областта движението на населението е насочено към град Сливен, който като най-голям град и областен център предлага по-големи възможности за работа, образование и реализация. Броят на емигриралите през 2003 г. е 4399 души, и е с 513 повече от предходната година.

Възрастовата структура на населението в област Сливен е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации, като тази тенденция е особено изразена в селата. Застаряването на населението води и до икономически последици – намалява работната сила, разходите за издръжка на възрастните хора за здравни и социални услуги стават все по-големи.

Етническата структура в област Сливен е разнообразна. Областта има дял на малцинствата, значително превишаващ този за страната: 22.8% срещу 14.1%. Затова като цяло може да се смята за типичен район на концентрация на етнически малцинства – предимно роми и турци.

Най-висок е делът на ромите (12,3%) и турците (10,5%). Ромите са силно концентрирани в общините: Котел(27,3%), където ромското население има най-голям относителен дял в цялата страна, Твърдица (20,8% ) и Нова Загора (11,9%). Турското население преобладава в общините Котел ( 29,2%), Нова Загора (18,2%) и Твърдица (10,6%).

Образователната структура на област Сливен се характеризира с превес на групите със средно (31,8%) и основно (29,5%) образование – ситуация, типична за страната като цяло. Но по отношение на другите показатели, ситуацията в област Сливен е по-неблагоприятна. Прави впечатление, че в областта делът на неграмотните (4,5%), на хората с начално образование (15,3%) или незавършено такова (7,8%), значително превишават тези за страната (1,8% : 12,5% : 5,8%). За общините Котел и Твърдица тези стойности са дори още по високи поради по-голямата концентрация на някой етноси. Лицата с висше образование съставляват 10,3% от населението на областта, при средно ниво 14,1% за страната. Една от причините за по-ниския дял на висшистите в област Сливен е, че тази група от населението участва активно в миграционните процеси. Много от студентите след завършването на висшето си образование не се завръщат в областта, а търсят професионална реализация в по-големите градове. По този показател са налице съществени различия между отделните общини в областта. Висшистите са концентрирани в община Сливен (12,3%), докато в останалите общини техния дял е доста по-нисък: община Нова Загора ( 8,5%), община Котел (4,6%) и община Твърдица (5,9%).

Анализът на демографското развитие на област Сливен показват следните характеристики:

 Населението на областта постепенно и неизменно намалява вследствие на влошаване режима на демографското възпроизводство и засилване на миграционните процеси.

 Възрастовата структура на населението показва трайна тенденция на влошаване. С бавни, но устойчиви темпове намалява делът на населението под 18-годишна възраст, а се увеличава делът на лицата над 65 г..

 Неблагоприятна образователна структура, характеризираща се с висок дял на неграмотните и незавършилите начално образование, и нисък дял на висшистите.
4. Икономическо развитие
4.1 Обща характеристика
Област Сливен в националната икономика

По данни на статистиката по БВП на човек от населението за 1999 г. областта се нарежда на 10 място между областите в страната. За 2000 г. тя отстъпва на 26 място, а през 2002 г. заема 23 място. Темпът на нарастване на БВП след 2000 г. следва този за страната, което се илюстрира от диаграмата по-долу.

По данни на статистиката относителният дял на заетите лица по основните сектори през 2003 г. съвпадат приблизително с тези за страната и ЮИПР. За аграрния сектор този дял е 6.5%, в индустрията 43.4 %, а в сектора на услугите 50.1%. За страната и Югоизточния планов регион тези данни са съответно: за аграрния сектор - 4% и 6% , за индустриалния сектор – 38% и 36% и за сектора на услугите около 48%.

Налице е ясна тенденция за увеличаване дела на заетите в индустриалния сектор след 2001г. Съотношението на създаваната в индустрията БДС към броя на заетите в сектора, което определя производителността на труда, обаче е неблагоприятно. В Сливенска област през 2002 г. БДС на един зает в индустриалния сектор е 8.42 хил. лв., докато средно за ЮИПР тази стойност е 10.33 хил.лв., а за страната 10.88 хил.лв.

Като цяло за страната делът на заетите в аграрния сектор е висок. Броят на заетите в този сектор в Сливенска област вероятно е доста по-голям от отчетения от статистиката, за което може да се съди по високия процент на аграрния сектор в брутната добавена стойност.

Сливенска област заема около 3% от територията и населението на Република България. Същото сравнение по основни показатели, характеризиращи икономиката показва по-ниски стойности. Негативната тенденция за намаляване дела във БВП около 2000 г. се отнася и за нетните приходи от продажби и броя на заетите. Най-големи са разликите в дела на дълготрайните материални активи, разходите за придобиване на ДМА и чуждестранните инвестиции в този период. Ниската инвестиционна активност в областта, очевидно е причина за изоставането в икономическото и развитие. Обнадеждаващ е фактът, че след 2000 - 2001 г. по данни на статистиката именно показателите свързани с инвестициите бележат значително нарастване. Макар, че статистиката не посочва данни за чуждестранните инвестиции в областта след 2000 година, известно е, че те са значителни и това се дължи до голяма степен на крупните инвестиции на италианския концерн Миролио.

Същите икономически показатели сравнени с Югоизточния планов район са с относителен дял по-близък до този за населението и територията. По отношение на БВП и заети областта запазва позициите си в последните 5 години. По отношение на приходи и инвестиции тенденцията е към преодоляване на изоставането от 1999-2000 г.