Мярка 1.1.2.3 Създаване на междурегионални партньорства

Сътрудничеството на общините и областта с общини и региони от Европейския съюз и други страни има за цел освен опознаване, културен и младежки обмен създаване на икономически връзки. Особено продуктивно би било сътрудничество за включване в технологични и научни мрежи, включване в мрежи за технологичен трансфер. Още в процеса на присъединяване към ЕС български региони могат да участват в съвместни проекти с европейски региони по различни европейски програми. Това все по-осезателно отваряне на България към страните от ЕС все още не се използва достатъчно за привличане на инвестиции, както за бизнес проекти, така и от донорски програми за проекти на областта, общините и НПО. Тази мярка изисква повишаване на капацитета на местно ниво за включване в подобни програми, което от своя страна е свързано с инвестиции в човешки ресурси и е предвидено в Мярка 2.5.2.

Възможни дейности:

• 
  Възобновяване и активизиране на съществуващи контакти с външни партньори,
  
• 
  Участие в проекти на организации на европейските региони в различни области
  
• 
  Работа в мрежа и обмен на опит с европейски региони в областта на бизнеса, както и на културата, образованието, екологията и др.
  
• 
  Работа в мрежа на научни институции и развойни звена
  

В рамките на съществуващото национално законодателство, могат да бъдат предвидени стимули на местно ниво, които да са атрактивни за инвеститорите. Преди всичко за бизнеса трябва да бъде създадена ясна, разбираема и прозрачна среда. Законът за насърчаване на инвестициите предвижда известни преференции за бизнеса, които могат да залегнат в наредбите на общините или в актовете на кметовете, областния управител, ръководителите на териториалните звена на централната администрация. Тези стимули в повечето случаи няма да имат пряк финансов резултат, но бизнеса трябва да може ясно да отчете полза. Тази мярка също не изисква големи финансови ресурси и може да се планира реализирането на произтичащите от нея задачи в кратък срок.

Възможни дейности:

• 
  Предоставяне на комплексни административни услуги, извършвани от няколко администрации “на едно гише” ,
  
• 
  Преференциално намаляване на срока за извършване на административните услуги за бизнеса,
  
• 
  Намаляване на таксите, които се плащат по ЗМДТ и по други закони за някой фирми, определени по предварително разработени критерии
  
• 
  Учредяване на почетни годишни награди за предприемачите в няколко категории
  

Анализът на туристическите ресурсите показва, че област Сливен има значителен потенциал за развитието на туризма и по-специално на алтернативните видове туризъм – еко, селски, културен, спортен. Туризмът е идентифициран като приоритет и поради факта, че Сливенска област се намира в близост до най-големият туристически пазар в страната – Южното Черноморие. Преди всичко туризмът трябва да се разглежда от гледна точка на неговия принос за цялостното устойчиво развитие на областната икономика, което е и в унисон с политиката на правителството, имайки предвид, че това е един от отраслите, който в последните години се развива с най-бързи темпове.

Туризмът е дейност, която е съсредоточена изцяло в ръцете на частния сектор. Въпреки това е необходимо установяването на партньорски отношения и обединяване на усилията между предприемачите от сектор туризъм и местната и държавна власт за постигане на общата цел.

Възможни дейности:

• 
  учредяване на Областен съвет по туризъм или Областно сдружение по туризъм
  

• 
  установяване на трайни контакти с национални и международни туроператорски фирми за привличане на по-голям брой български и чуждестранни туристи
  
• 
  разработване на маркетингов профил на туризма в област Сливен
  

За да се отговори на изискванията на съвременния туризъм е необходимо да бъдат подобрени условията за неговото развитие и да бъде разширено предлагането на основни и допълнителни услуги, съпътстващи туристическото предлагане. От голямо значение е да бъде извършена реконструкция и да се подобри достъпа до вече съществуващи културни обекти и туристически маршрути с цел тяхното съхраняване и по-ефективното им използване за целите на туризма и науката. Малкият бизнес няма капацитет и ресурси да извършва самостоятелно това и се нуждае от подкрепа за да го постигне.

Възможни дейности:

• 
  създаване на областен туристически информационен център
  
• 
  подобряване състоянието на съществуващата туристическа инфраструктура
  
• 
  изграждане на нова туристическа инфраструктура
  
• 
  реконструкция и подобряване достъпа до съществуващи културни и туристически обекти
  

Увеличаването на изразходваните средства по време на престоя на един турист може да се постигне чрез разнообразяване на услугите и продуктите в туризма. Различните по характер природни и културно-исторически ресурси от различни епохи на територията на област Сливен позволяват съставянето на различни програми, който могат да се обособят в отделни туристически продукти в зависимост от интересите на посетителите.

Възможни дейности:

• 
  идентифициране на съществуващото и потенциално търсене на продукти и услуги от посетителите с интереси в областта на селския, еко и културния туризъм
  
• 
  разработване на туристически продукти съответстващи на търсенето
  
• 
  интегриране на туристическото предлагане на област Сливен с това на Южното Черноморско крайбрежие
  

• 
  популяризиране на конкурентните туристически предимства на Сливенска област чрез активна и целенасочена рекламно информационна дейност
  

Целта на приоритета е да допринесе за това, произвежданите в областта селскостопански продукти да бъдат конкурентноспособни и да отговарят на критериите на общия европейски пазар.

Липсата на информация и на земеделска култура у по-голяма част от земеделските производители са едни от основните причини за проблемите, очертали се в анализа на селското стопанство на областта. Повишаването на информираността на земеделските стопани относно Общата селскостопанска политика на ЕС и постигнатите договорености по глава „Земеделие” е необходимо, за да провокира ЗП сами да търсят информация и да предприемат адекватни мерки и действия вкл. да повишават своята професионална квалификация за да бъдат подготвени и конкурентноспособни да предлагат своята продукция на Общия европейски пазар.

Възможни дейности:

• 
  Създаване на консултантски агро център
  
• 
  Провеждане на информационни кампании по населени места
  
• 
  Издаване на информационен бюлетин, тематични справочници
  
• 
  Изготвяне на маркетингови проучвания
  
• 
  Провеждане на обучения за желаещите да развиват земеделска дейност
  
• 
  Включване на земеделските производители в обучения, организирани по програма САПАРД
  
• 
  Изготвяне на брошури с нормативни документи касаещи земеделската дейност на ЗП
  
• 
  Изграждане на система за комуникация между “Наука-производител-пазар”
  

Отчетената тенденция към намаляване на площите, заети с традиционните за областта насаждения изисква да се обърне специално внимание за възстановяване предимно на насажденията от праскови, череши и винени сортове грозде.

Възможни дейности:

• 
  Изготвяне на пълно почвено проучване на областта
  
• 
  Въвеждане на система за райониране на културите според почвено-климатичните условия
  
• 
  Насърчаване създаването на нови овощни градини, лозови масиви и градини с черупкови плодове
  
• 
  Насърчаване създаването на пунктове за изкупуване и преработване на билки и гъби
  
• 
  Изготвяне на проучвания за развитие на нетрадиционни за областта култури и породи
  
• 
  Насърчаване и съдействие за изграждане на ферми за производство на месо – говеждо и овче – в планинската част на региона
  

За да работят земеделските стопани ефективно от първостепенно значение е използването на съвременни техники и технологии, сортове и породи. Съществена роля за изпълнението на тази мярка могат да окажат браншови организации, като популяризират сред своите членове новостите и тенденциите в развитието на земеделието. Една от възможностите, която на този етап съществува, но производителите не отчитат е биологичното производство. Целта на прилагането на биологично производство е да разшири земеделската дейност чрез използване на селскостопанските земи в съответствие с изискванията за опазване на околната среда.

Възможни дейности:

• 
  Създаване на пилотни и демонстрационни градини и ферми
  
• 
  Организиране на ежегодни Регионални изложения, представящи новостите и тенденциите в развитието на земеделието
  
• 
  Въвеждане на стимули за биологично производство
  
• 
  Насърчаване развитието на биологични производства
  
• 
  Модернизиране на напоителните полета
  
• 
  Изготвяне на типови проекти за изграждане на ферми с различен капацитет и вид животни, съобразени с европейските изисквания за хуманно отношение към животните
  
• 
  Изготвяне на проекти за залесяване с медоносна растителност
  

Горите заемат 39,91% от територията на областта. Устойчивото използване на горските ресурси е от изключително значение за създаване на здравословна жизнена среда. Във връзка с многофункционалното стопанисване на горите дейностите по тази мярка са насочени в няколко аспекта – икономически, социален и екологичен.

Възможни дейности:

• 
  Прилагане на природосъобразни лесовъдски системи
  
• 
  Увеличаване площта на горите и повишаване на тяхната устойчивост
  
• 
  Подобряване охраната на горските ресурси
  
• 
  Подобряване качеството на дивечовите и рибните запаси
  
• 
  Регламентиране и регулирано ползване на билките, гъбите и горските плодове и създаване условия за устойчивата им експлоатация
  
• 
  Подобряване на горската инфраструктура
  

Основни фактори за подобряване качеството и привлекателността на живот в Област Сливен са повишаването на конкурентноспособността на човешките ресурси, социалното сближаване, качествената учебна среда, подобряване на здравните услуги, опазването и развитието на природното и културно наследство.

Промените осъществени в последните години в българското образование , все още не го извеждат от позиция му да догонва развитието на обществото. Опитът на европейските държави показва, че осъществяването на изпреварващо обучение и осигуряване на качествен човешки ресурс е гаранция за стабилност и икономически растеж.

Подобряването на социално-психологическия климат по отношение образованието на децата и учениците е мощен катализатор за активизиране на процеса на преодоляване отпадането им от училище. Децата от уязвимите малцинствени групи се нуждаят от допълнителна подкрепа при навлизане в системата на образованието за изравняване на стартовите им позиции с тези на останалите деца.

Възможни дейности:

• 
  Мотивиране на децата и техните родители за включване децата в подготвителни предучилищни групи;
  
• 
  Обхващане на децата от малцинствен произход в подготвителни междуетнически групи;
  
• 
  Подобряване сградния фонд и модернизиране на материално-техническата база на учебните заведения;
  

• 
  Материално подпомагане на ученици от социално слаби семейства, за които съществува риск да отпаднат от системата на образованието;
  
• 
  Подобряване квалификацията на учителите и уменията им да работят с новите информационни технологии и интерактивни методи на обучение;
  
• 
  Осигуряване на интернет достъп във всички училища;
  
• 
  Създаване на достъпна архитектурна среда в детските градини, училищата и обслужващите звена (построяване на рампи, монтиране на асансьори и др.)
  
• 
  Работа с родителите – създаване на “Училище за родители”;
  
• 
  Активизиране на дейността на училищните настоятелства и ученическото самоуправление;
  

Възможни дейности:

• 
  Осъвременяване на извънучилищните форми за осмисляне свободното време на децата;
  

• 
  Създаване на условия за стимулиране творчеството на даровити деца и осигуряване на публичност на техните изяви;
  
• 
  Насърчаване на младите хора за участие в процеса на вземане на местни
  

Въпреки че през последните две години броят на безработните намаля, все още на пазара на труда търсенето нараства бавно и предлагането на работна сила е значително по-голямо. Остава несъответствието между качествените характеристики на предлаганата работна сила и изискванията на работодателите, които са продиктувани от по-високите и специфични изисквания на използваната нова техника и технология на производство.

Процесът на ускорено икономическо преструктуриране, който започна през 1997 год. се очаква да продължи в средно срочен план. Това предполага, че търсенето на работната сила по конкретни професии ще продължава да е в процес на съществени промени, които е трудно да се прогнозират. Това налага повишаване на гъвкавостта и подобряване на капацитета на системата за професионално образование и обучение, въвеждане на разнообразни форми за учене през целия живот, за да се реагира адекватно на променящото се търсене.

Възможни дейности:

• 
  Разработване на учебни програми, преодоляващи несъответствията между уменията и нуждите на пазара на труда
  
• 
  Развиване на връзки между социалните и икономическите партньори и образователните институции
  
• 
  Мониторинг на нуждите на пазара на труда
  
• 
  Създаване на модерна система за професионално насочване и информация
  
• 
  Осигуряване на професионално насочване на ученици, млади хора, вкл. и деца от социалните домове
  
• 
  Създаване на Център за професионално обучение за възрастни и прилагане на модерни методи за учене през целия живот
  

Възможни дейности:

• 
  Подпомагане стартирането на собствен бизнес
  
• 
  Провеждане на обучения
  
• 
  Стаж за млади хора
  
• 
  Популяризиране на успешни бизнес практики
  
• 
  Иницииране на форуми за споделяне на опит в решаването на проблеми
  

За постигане на по-ниско равнище на безработица е необходимо насърчаване на безработните за включване в трудовия процес и оказване на особена подкрепа за най-рисковите групи на пазара на труда – дълготрайно безработни, безработни младежи, жени, лица с намалена трудоспособност, безработни от етническите малцинства. Неравновесието на трудовия пазар, при което предлагането значително превишава търсенето на работна сила, подсказва, че за тези лица шансовете за намиране на работа ще остават минимални.

Възможни дейности:

• 
  Провеждане на мотивационно обучение с цел стимулиране търсенето на работа
  
• 
  Провеждане на преквалификационни курсове, съгласно нуждите на пазара на труда
  
• 
  Провеждане на обучения в предприемачество
  

• 
  Предоставяне на възможности за включване на безработни младежи в служебен стаж
  
• 
  Разкриване на фамилни центрове за оказване на услуги при отглеждане на деца и зависими членове на семействата в помощ на работещи жени
  
• 
  Подобряване информираността за възможностите за заетост на първичния и вторичния пазар на труда и помощ за търсенена работа
  

• 
  Разработване на регионални и местни програми за насърчаване включването в заетост на безработните в неравностойно положение на пазара на труда.
  

Държавата предоставя на различни неправителствени организации /НПО/ или търговски дружества да извършват при определени условия социални услуги вместо нея . На територията на областта обаче все още няма НПО, които да предоставят такива услуги, а търговските дружества предоставящи социални услуги са недостатъчно.

Възможни дейности:

• 
  Повишаване на информираността за възможностите за предоставяне на социални услуги
  
• 
  Подобряване на уменията на НПО да формулират и ефективно да управляват социално значими проекти за развитие
  
• 
  Реконструкция и модернизация на обществените обекти и материалната им база
  
• 
  Разкриване на защитени жилища за хора от рисковите групи
  
• 
  Разкриване на дневни центрове за деца в риск
  

Интеграцията на ромското население се налага както в изпълнение на изискванията на критериите за членство в Европейския съюз (едно от т.н. копенхагенски критерии), така и от демографската характеристика на Област Сливен. Тази част от обществото ни продължава да живее в бедност, в пъти надвишаваща бедността в страната, често в изолирани квартали с лоши условия на обитаване, сред нея има прекалено висок процент неграмотност, много висока безработица. Последствията от това са: неграмотност, липса на елементарна административна и обща култура, ниска квалификация, слабо участие в трудовия пазар, зависимост от социалните помощи, липса на умения за семейно планиране, самозатваряне на групата и намиране на начини за оцеляване, често пъти несъобразени със законовите и общоприети правила и норми на поведение .

Възможни дейности:

• 
  Повишаване процента на грамотност сред малцинствата
  
• 
  Създаване на центрове предоставящи административни услуги и правна информация на малцинствата
  
• 
  Възраждане на традиционните за етносите занаяти
  
• 
  Оземляване на безимотните семейства от малцинствата
  
• 
  Подобряване условията на живот в обитаваните от малцинствата населени места и квартали
  
• 
  Провеждане на обучения с неформални лидери
  
• 
  Укрепване административните и консултативни звена по етнически и демографски въпроси
  

Главна цел на регионалната здравна политика в Област Сливен е укрепване, опазване и възстановяване на здравето на населението на Област Сливен чрез осигуряване на обединените усилия на обществото за решаване на здравните проблеми и създаване на условия за реализация на „здравния потенциал” на всички граждани.

Възможни дейности:

• 
  Опазване здравето на бременните, новородените и децата
  
• 
  Повишаване на здравната култура и знанията за репродуктивно здраве на младите хора
  
• 
  Ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и осигуряване на безопасност в околната и работната среда
  
• 
  Подобряване на достъпността на здравните грижи за рискови групи от населението
  
• 
  Създаване на превантивно-информационен център и дневен стационар за лечение на зависимостите
  
• 
  Подобряване на дейностите, свързани с общественото здраве, промоцията и профилактиката на болестите
  
• 
  Подобряването на управлението и развитието на междусекторното сътрудничество и привличане на средства от Европейски фондове
  
• 
  Осигуряване на финансов ресурс за изграждане на съвременен балнеолечебен център на Сливенски минерални бани
  

Културното и природното наследство са едни от стратегическите фактори за устойчиво развитие на Област Сливен. Важно условие за повишаване привлекателността на областта, както за инвестиции така и за изграждане на качествена жизнена среда, се явява интегралния подход за опазване и валоризиране на природното и културно богатство.

В условията на глобализация културното и природно наследство все повече ще определят избора на средата и качеството на живот. Това наследство е не само мощен ресурс за духовно оцеляване но и за устойчиво развитие. Признак на цивилизованост е опазването на културното наследство да служи не само за идентификация на културни ценности, но и за нуждите на съвременния живот.

Възможни дейности:

• 
  Дейности свързани с опазване и опознаване на природното и културно наследство
  

• 
  Привличане на учениците в изпълнение проектите на културните институции
  
• 
  Създаване на фонд за финансова подкрепа на културни прояви, стипендии и др.
  
• 
  Даване на стопанска самостоятелност на общинските културни институции
  
• 
  Обновяване на материалната база на културните институции
  
• 
  Включване на културни обекти и събития от културния календар на областта в маркетинговите и туристически информационни материали
  

За да разчитат на по- добро бъдеще културните институти трябва да насочат усилията си към разширяване и разнообразяване на дейността си. Това означава както усъвършенстване на предлаганите продукти и услуги начина им на предоставяне, така и провокиране на нов тип взаимоотношения между тях и потребителите.

Възможни дейности:

• 
  Насърчаване развитието на програми и проекти свързани със запазването и развитието на културата
  
• 
  Иницииране и участие в национални и международни проекти за културен обмен
  

При предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС е необходимо териториалните звена на държавната администрация и местната администрация да повишават своя капацитет за прилагане на промененото законодателство, за предоставяне на административни услуги с по-високо качество и за усвояване и управление на средства от различните програми и фондове на ЕС. Това е необходимо с оглед на бъдещата по-широка децентрализация и прехвърляне на повече компетенции от централната държавна власт върху регионалната и местна власт.

Подобряването на ефективността и прозрачността в работата на администрацията са приоритети в административната реформа. Въвеждането на нови форми на административно обслужване има за цел улесняване достъпа на потребителите до административни услуги и предоставяне на достъпна информация за техния ход, основанията за извършването им, срокове, такси и др. То изисква подобряване на материално-техническите условия и повишаване квалификацията на заетите в администрацията.

Възможни дейности:

• 
  Създаване и усъвършенстване на нови форми на административно обслужване – “едно гише”, е-правителство и др.;
  
• 
  Обновяване на хардуера и софтуера в институциите;
  
• 
  Увеличаване на броя на издадените универсални електронни подписи в администрацията;
  
• 
  Подобряване на информационната и комуникационна инфраструктура, свързваща администрациите;
  
• 
  Подобряване на знанията на служителите в областта на информационните технологии;
  
• 
  Привличане на добре подготвени IT специалистите в институциите;
  
• 
  Подобряване на координацията между администрациите, научни институции и IT бизнес.
  

С напредване хода на преговорите на България за членство в ЕС все по необходимо е да се провеждат обсъждания и информационни кампании, които да популяризират постигнатите договорености и предстоящите ангажименти, както и действащите предприсъединителни инструменти и Структурните фондове на ЕС. Изключително важна е ролята на Областна администрация, общинските администрации, териториалните звена на централната държавна администрация, бизнес, земеделски производители, образователни институции, местни медии и НПО в подготовката на страната ни за членство в ЕС за по-ефективно използване на средствата от предприсъединителните и структурни фондове

Възможни дейности:

• 
  Подобряване на уменията за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, чрез прилагане на партньорския подход
  
• 
  Подобряване на уменията за управление на проекти
  
• 
  Чуждоезиково обучение в държавната и общински администрации и НПО
  
• 
  Създаване на областен обучителен и консултантски център
  

Развитието и модернизацията на техническата инфраструктура е предпоставка за развитието на потенциала на територията на Сливенска област и за преодоляване на вътрешно регионалните различия. Най-важната цел на доизграждането и обновяването на техническата инфраструктура и подобряване състоянието на околната среда е по-добра среда на обитаване за хората на областта. Добрата техническа инфраструктурата се свързва още и с конкурентноспособността на областта и със способността и да привлича инвестиции. Устойчив икономически растеж ще се постигне и чрез подобряването на параметрите на околната среда и устойчиво използване на природните ресурси.

В условията на очаквано икономическо развитие в периода преди и след присъединяване към ЕС нараства значението на информационните и комуникационни технологии и инфраструктурните системи, свързани с тях. Добре развитите мрежи на техническата инфраструктура – транспортна, ВиК, електропреносна са важен потенциал за развитието на Сливенска област, но те се нуждаят от обновяване. Мерките, които трябва да се изпълнят за реализирането на този стратегически приоритет са:

При динамичното развитие на информационните технологии, обезпечеността със съвременна комуникационна мрежа налага да се планират мерки, свързани с подобряването й.

Възможни дейности:

• 
  Развитие на мрежите за достъп до информационно-комуникационната инфраструктура.
  
• 
  Подобряване и изграждане на инфраструктура за осигуряване на качествен Интернет-достъп
  

Състоянието на транспортната инфраструктура е един от съществените фактори, който затруднява интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, като ограничава транспортния достъп, мобилността на работната сила, доставката на стоки и услуги.

Развитието на транспортната инфраструктура в областта е насочено към реконструкция и модернизация на съществуващата пътна мрежа и извършване на геозащитни мероприятия в нейния обхват.
Рехабилитацията на трасета Север – Юг от Републиканската пътна мрежа, успоредни на основните пътни коридори, ще бъде от значение не само за обслужване на местния трафик , но и за развитието на туризма в планинската част на Сливенска и съседните й области. Освен това при необходимост, те ще се ползват за разтоварване на ТИР – трафика в основните коридори.
Възможни дейности:

• 
  Подобряване на транспортния достъп до местата с туристически потенциал
  
• 
  Реконструкция на пътните връзки между и в населените места
  
• 
  Развитие на трасета Север-Юг чрез рехабилитация на път ІІ-48 (Омуртаг-Котел-П.В. „Петолъчката”)и път III-662 (Елена-Твърдица)
  
• 
  Картотекиране на свлачищата по пътната мрежа в планинската част на областта и извършване на геозащитни мероприятия.
  
• 
  Достъп, извън главните градски центрове, до транспортни и телекомуникационни услуги от общ икономически интерес
  

Развитието на водностопанската инфраструктура е свързано с необходимостта от пестеливо използване на водните ресурси, снабдяване с качествена питейна вода, изграждане на канализационна мрежа и система от пречиствателни съоръжения за отпадни води, възстановяване и развитие на съществуващите възможности за поливно земеделие.

Възможни дейности:

• 
  Решаване на недостига от питейна вода в някои населени места чрез изграждане на допълнителни водохващания
  
• 
  Преодоляване на дефицита от питейна вода в гр.Котел и населени места от община Котел и общини от съседни области чрез възстановяване на строителните работи на язовир “Братан”
  
• 
  Изграждане на пречиствателна станция за питейни води на яз Асеновец
  
• 
  Оптимизиране на водоснабдителната система и обновяване на помпени станции, водоеми и др. съоръжения
  
• 
  Реконструкция и обновление на вътрешните водопроводни мрежи и намаляване на загубите на питейна вода
  
• 
  Изграждане и реконтрукция на канализационните мрежи, модернизиране на съществуващите ПСОВ и изграждане на нови съоръжения за пречистване на отпадни води в населените места
  
• 
  Съхраняване и възстановяване на изградените напоителни съоръжения
  
• 
  Актуализиране на схемите за напояване на земеделските земи.
  

Разширяването на употребата на природен газ е световна тенденция и е едно от основните средства за намаляване на вредните въздействия на енергетиката върху околната среда. Газовото гориво позволява да се създават съвременни технологии за производство на електроенергия. За добив на енергия от алтернативни източници е необходимо да се използва потенциала на областта по отношение на възобновяемите енергийни източници.

Възможни дейности:

• 
  Подобряване на сигурността на доставките на ел. енергия, особено в местата с туристически потенциал и в промишлените зони
  
• 
  Изграждане и разширяване на газопреносната мрежа в населените места
  
• 
  Изграждане на енергоспестяващо улично осветление в населените места
  
• 
  Намаляване енергийните разходи чрез реализиране на мероприятия по енергийна ефективност
  
• 
  Проучване и разработване на проекти за добив на енергия от възобновяеми и алтернативни източници ( вятър, слънчево греене, малки ВЕЦ, енергия от биомаса и др.)
  

Околна среда с влошено качество оказва множество негативни ефекти върху здравето на хората и качеството на живота. Това освен всичко друго означава и подкопаване на местната икономика. Много компании вече разбират, че инвестицията в опазване на околната среда е сред основните фактори за устойчивото човешко развитие. Следователно поддържането и подобряването на природния капитал е стратегически приоритет от изключителна важност за Сливенска област, която се идентифицира като област с чиста природа и малко екологични проблеми.

Контролът върху качеството на компонентите на околната среда помага да се предотвратят потенциални замърсявания. Въвеждането на принципа “замърсителят плаща” , идентифицирането на проблемите и причините като резултат от провеждания екологичен мониторинг ще помогнат при вземането на ефективни решения. От друга страна политиката на ЕС е насочена към подпомагане на МСП, които разходват разумно и ефективно природните ресурси и не замърсяват околната среда.

Възможни дейности:

• 
  Обучения за повишаване капацитета на администрацията, свързана с контрола по опазването на околната среда
  
• 
  Създаване на модели за участие на обществеността при провеждането на екологичен мониторинг
  
• 
  Реализиране на дейности по възпитание на екологично поведение
  
• 
  Проучване екологичния и климатичен потенциал на територията в подкрепа на развитието на алтернативни форми на туризъм
  
• 
  Подкрепа на проекти на МСП за опазване на околната среда
  
• 
  Рекултивация на нарушените територии
  
• 
  Опазване на биоразнообразието в защитените територии
  

Изграждането и развитието на инфраструктура за опазване и възстановяване на околната среда е свързано основно с решаване на натрупаните проблеми с депонирането и преработването на твърдите битови отпадъци и отвеждането и пречистването на отпадните води.

Възможни дейности:

• 
  Изграждането на Регионален завод за преработка на твърди битови отпадъци
  
• 
  Изграждане на съоръжение за ликвидиране на болнични отпадъци
  
• 
  Ликвидиране на нерегламентираните сметища
  
• 
  Рекултивация и саниране на района около съществуващи депо за твърди битови отпадъци с изчерпан капацитет
  
• 
  Подобряване на системата за събиране на отпадъци.
  
• 
  Закриване и рекултивация на депо за ТБО на гр. Сливен
  

Стратегията в урбанистичното развитие е насочена към осигуряване на балансираност на селищната мрежа , устойчивост в развитието на населените места и интегрирано градско развитие за подобряване на градската среда.

Периодът на прехода от планова към пазарна икономика разшири традиционният обхват на проблемите, с които се сблъсква развитието на градовете. Плановете на населените места са остарели, в голямата си част неактуални след реституционни и приватизационни процеси. Не е добро състоянието на обществените сгради в градовете и селата. Производствените територии в градовете се нуждаят от нови градоустройствени решения. Кварталите, в които преобладаващо живее ромско население, в голямата си част са застроени с незаконни постройки, засягащи уличната регулация и неотговарящи на градоустройствените норми и изисквания. Това създава редица трудности при изграждането на инфраструктурата в тези квартали. Широкият фокус от натрупани проблеми в градските територии определят разнообразието от мерки за решаването им.

Устройственото планиране е базата за комплексно развитие и решаване на проблемите на всяка една територия. Порочната практика да се правят частични изменения на остарелите съществуващи планове ще създаде сериозни проблеми пред управлението на процесите в населените територии. Възможните неотложни действия в тази област са:

• 
  Изработване на общ устройствен план на гр. Сливен и селищно образувание “Изгрев”;
  
• 
  Изработване на план на уличната регулация за селищно образувание “Изгрев” / източна вилна зона на гр. Сливен/;
  
• 
  Изработване на подробни устройствени планове;
  
• 
  Изработване на специализирани кадастрални карти /подземен кадастър/
  
• 
  Изработване на подробни устройствени планове за територии с предимно ромско население
  
• 
  Проучване и проектиране за нов статут на освободените военни терени
  

Прилагането на специфични мерки за възстановяване и обновяване на градските територии е свързано както с лошото състояние на съществуващото благоустрояване и хроничния недостиг на инвестиции за обществените сгради, така и с изключително сериозния проблем със занемарения сграден фонд в големите жилищни комплекси. Създаването на привлекателна среда в градовете е предпоставка за повишаване на тяхната конкурентноспособност и нови инвестиции в производство и услуги.

Възможни дейности:

• 
  Подобряване на средата в жилищните квартали чрез реализиране на благоустройствени мероприятия;
  
• 
  Рехабилитация и саниране, с оглед подобряване на енергийната ефективност, на съществуващия жилищен сграден фонд;
  
• 
  Рехабилитация на обществените сгради
  
• 
  Доизграждане обектите на незавършеното строителство;
  
• 
  Саниране на старите производствени и складови зони
  
• 
  Обогатяване и развитие на зелените системи на градовете
  
• 
  Реализиране на дейности за достъп до обществени сгради и транспорт на хора с двигателни проблеми
  

Населението в селските райони се характеризира със значително по-ниски от средните доходи, застаряване, висока безработица, силна зависимост от основния сектор в тези райони - земеделието. Ниската гъстота на населението и обезлюдяването също увеличат риска от проблеми като липса на основни услуги и социална изолация.

Възможни дейности:

• 
  Поддържане и възстановяване на селското наследство /исторически места, паметници, фолклор, културни събития / като допълваща познавателния туризъм дейност;
  
• 
  Осигуряване на основни услуги за населението в селските райони;
  
• 
  Актуализиране на остарелите устройствени планове.
  

• 
  концентрация на ресурсите за постигане на целите на регионалното развитие;
  
• 
  партньорство, публичност и прозрачност при осъществяването на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката;
  
• 
  междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката
  

Основните действия за реализация на ОСР изискват от една страна създаването на инструменти и механизми за информационно осигуряване, а от друга -институционално изграждане на звената – участници в изпълнението на ОСР:

• 
  Информационно осигуряване на процеса на изпълнение на Областната стратегия.
  

В дейността си по информационно осигуряване Областния управител се подпомага от отдел „регионално развитие”.

- осигуряване на актуална информация за програми и фондове пред които могат да кандидатстват обществени и неправителствени организации за финансиране на проекти и дейности;

- популяризиране на успешно реализирани инициативи и проекти чрез интернет-страницата на Областна администрация /www.sliven.government.bg/;

- съдействие при изграждане на институционален капацитет в местните органи /общини и регионални държавни структури/ за подготовка и кандидатстване с проекти за финансиране от различни програми и фондове;

- подкрепа и сътрудничество с организации и структури, разработващи проекти и координация на усилията за изпълнение на дейностите, включени в ОСР

• 
  Институционално укрепване на звената – участници в изпълнението на Областната стратегия за развитие
  

За осъществяване на дейности по регионално развитие с надобластно значение и обхват областният управител може да сключва споразумение за асоцииране с други области.

• 
  обсъжда и приема ОСР;
  
• 
  оценява инициативите на общините и юридическите лица, свързани с ОСР и предложенията за включване на мерки в НОПРР;
  
• 
  прави предложения за сключване на споразумения за сътрудничество с други съседни области за осъществяване на съвместни дейности по регионалното развитие;
  
• 
  изразява становища по предоставените му за разглеждане проекти на нормативни актове, стратегически, планови и програмни документи, свързани с планирането и програмирането на регионалното развитие;
  
• 
  осъществява взаимодействие с областните съвети за развитие, с регионалните съвети за развитие, с органите на изпълнителната власт и техните териториални структури;
  
• 
  наблюдава изпълнението на ОСР въз основа на изпълнението на мерките по програмните документи, разработени в съответствие с ОСР /Общинските и регионалните планове за развитие/
  

Областната стратегия за развитие е стратегически документ за прилагане на регионалната политика на ниво област, който осигурява съответствие и конкретизира предвижданията на Националната стратегия съобразно специфичните проблеми и потенциала на областта. Изпълнението на Областната стратегия за развитие е сложен и многопосочен процес, свързан с влиянието на различни политически, икономически и социални фактори за един дълъг период от време, в динамична и променяща се макро и микро среда. Ето защо е необходимо реализацията на ОСР да се възприема като непрекъснат процес на наблюдение, оценка и актуализация, анализ и адаптиране на съществуващите насоки за развитие и дейности към новите обстоятелства.

Основните компоненти на системата за мониторинг и оценка са:

• 
  правила, процедури и отговорности за промени в плана;
  
• 
  индикатори за мониторинг и оценка и източници на информация;
  
• 
  периодичност на мониторинга и оценката;
  
• 
  отговорности по осъществяване на мониторинга и оценката
  

• 
  индикаторите за наблюдение на изпълнението на стратегията;
  
• 
  периодично извършва преглед на постигнатия напредък по отношение на целите, като анализира резултатите от изпълнението на мерките;
  
• 
  разглежда резултатите от междинната оценка;
  
• 
  разглежда предложенията за промяна на мерките;
  
• 
  предлага промени, свързани с постигането на целите на стратегията /актуализира ОСР/.
  

Наблюдението ще се осъществява от създадената към ОбСР, Областна група за стратегическо планиране /ОГСП/, в която участват представители на общините, по един представител на Дирекция „Бюро по труда Сливен”, Регионална дирекция „Социално подпомагане”, Областна дирекция „Земеделие и гори”, Регионален инспекторат по образование на Министерство на образованието и науката, Регионален център по здравеопазване, Териториално статистическо бюро, Дирекция природен парк „Сините камъни”, Инженерно педагогически факултет Сливен към Технически университет София.

ОбСР е отговорен пряко за извършването на междинна и последваща оценка на изпълнението на ОСР. Оценката за изпълнението на дейностите, заложени в ОСР и за тяхното по широко въздействие ще бъде възлагана на независими оценители – консултантски организации или отделни експерти по Закона за обществените поръчки.

• 
  Оценка на първоначалните резултати от изпълнението на програмата;
  
• 
  Оценка на степента на постигане на съответните цели;
  
• 
  Оценка на използването на финансовите ресурси и процедурите за управление и наблюдение.
  

• 
  Оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси за изпълнение на стратегията;
  
• 
  Оценка на общото въздействие;
  
• 
  Анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на стратегията;
  
• 
  Оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите;
  
• 
  Изводи и препоръки, относно прилагането на политиката за регионално развитие.