Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие

4.5 Индустрия

4.5.1 Общ преглед

Индустриалният сектор е водещ в икономиката на Сливенска област, въпреки, че на него се падат само 16.9 % от предприятията в областната икономика. Заетите лица в индустрията са 15025 или 43.4 % от всички заети в областната икономика. Дълготрайните материални активи, с които разполага са 393349 хил.лв. или 72.9 % от тези на фирмите от нефинансовия сектор през 2003 г. В него е създадена бруто продукция за 402451 хил.лв. или 69.3 % от общата за областта и са реализирани нетни приходи от продажби за 451078 хил.лв. или 49.2 % от общите за областта.

Секторът на индустрията обхваща преработваща и добивна промишленост; производство и разпределение на електроенергия, газ и вода; строителство.

От общо 950 функциониращи предприятия в индустрията през 2003 г. 941 фирми или 99 % са в частния сектор. Структурата на фирмите в индустриалния сектор на област Сливен е доминирана от малки и средни предприятия – тенденция типична и за страната. Най голям е броя на микрофирмите – 738, или 77.7 %, следват малките - 16,5%, средните и предприятията от междинната група (от 101 до 250 заети) са приблизително по равен брой – около 2.5% и най-малък е делът на големите фирми 0.9%.

Индустриалният сектор приключва 2003 г. с положителен краен финансов резултат – печалба от 3072 хил. лв. Преобладаващата част от стопанските единици е на печалба – 65.8%, 28.0% са с нулев резултат и 6.2% са губещи. Предходните две години индустрията е приключвала на загуба, която през 2001 г. е 8594 хил. лв., а през 2002 г. – 1332 хил. лв., по цени на съответната година. Това положително развитие се дължи на постигнатите добри резултати в преработващата промишленост, която за 2003 г. има реализирана печалба от 1881 хил. лв., докато за 2002 г. е имала за краен финансов резултат загуба от 5704 хил.лв.

В структурата на индустриалния сектор водещо място има преработващата промишленост. На нея се падат 80.4 % от фирмите в индустриалния сектор, 79.8 % от заетите и 86.4 % от дълготрайните материални активи през 2003 г. В нея е произведена 80.6 % от продукцията и са реализирани 81.4 % от нетните приходи.

4.5.2.1 Производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло

В него през 2003 г. е произведена бруто продукция за 180645 хил.лв., което е с 52745 хил.лв. повече в сравнение с предходната година. Заетите лица в отрасъла са 4035 човека или с 482 повече в сравнение с 2002 г. Относителният им дял от общо заетите в индустрията е 26.9 % .Реализираните приходи от продажби възлизат на 179738 хил.лв. или 39.8 % от продажбите в индустрията. През 2003 г. за отрасъла като цяло е отчетена печалба от 8608 хил.лв., докато предходната година тя е била 5734 хил.лв.

1. 
   Завод за производство на вълнени платове - Сливен
   Проектът стартира през 2000 год. , в експлоатация от 2002 г.
   
2. 
   Тъкачница на сурови платове - Сливен
   Проектът стартира през 2000 год. , в експлоатация от 2001 г.
   
3. 
   Завод за пресукване на коприна - Нова Загора
   Проектът стартира 2001 год. , в експлоатация от 2003 г.
   

“Аглика” АД - гр. Твърдица е фирма ориентирана в производство на хавлиени изделия, най – вече за хотелския и туристическия бизнес. Продукцията е предназначена предимно за износ. Основен потребител е ИКЕА – Швейцария, освен това се изнася в Германия, Австрия, Франция, САЩ и др. Това е едно от сериозните предприятия в община Твърдица, в което са заети 360 работника.

Друго голямо в миналото текстилно предприятие – “Инкотекс” в гр. Котел работи с минимална част от капацитета си и заетите в него в настоящия момент са намалели многократно.

Особено място в областта на текстилното производство се пада на ръчното производство на килими, традиционно за град Котел и селищата около него. То даваше поминък на много хора и следва да бъде подпомогнато, за да преодолее спада от последните години.

"Колхида-Сливен" АД е дружество от текстилния бранш с предмет на дейност първична преработка на вълна добита от овце. Дружеството преработва както местна така и суровина от внос. Продукцията му се търгува на вътрешния и външния пазар.

Производството на чорапи и чорапни изделия e традиционно за град Сливен. В миналото производител на чорапи беше държавният текстилен завод "Осми Март” (“Добри Желязков”), с производствен капацитет 25 милиона чифта годишно. Днешен негов правоприемник е фирма "Тони" АД, но наред с нея възникнаха множество малки и по-големи фирми. Причините за това са: спецификата на производството на чорапи, коeто не изисква големи капиталовложения и сложен технологичен процес, и големият брой висококвалифицирани специалисти. Голяма част от фирмите работят на принципите на семейния бизнес, като цялото семейство е ангажирано в производството. По експертна оценка, с максимално натоварване на съществуващите производствени мощности в момента може да се достигне до производство на 13 милиона чифта годишно.

За подотрасъла като цяло се отчита печалба, но производството е ниско рентабилно. Снабдяването на производителите с консумативи за използваната техника , прежди и други суровини не създава съществени проблеми. Голяма част от преждите са внос от Турция, а други се доставят от български производители. Качеството на произведената продукция с малки изключения не е конкурентно на международния пазар. Незаконния внос на некачествени чорапни изделия на изключително ниски цени, ограничава вътрешния пазар на чорапи. Само девет от фирмите производителки на чорапи дават сведения, че реализират продукция на международния пазар- Германия, Франция, Италия и др. Най-често те изнасят чрез чужди фирми-посредници.

4.5.2.2 Производство на хранителни продукти и напитки

Това е вторият по значение отрасъл. Той, обаче бележи тенденция на относително намаление. Относителният дял на брутната продукция от 23.8 % през 2000 г. спада на 22.0 % през 2001 г.,20.4 % през 2002 г. и става 18.0 % през 2003 година.

Делът на нетните приходи от продажби от 27.3 % през 2000 г. намалява на 26.0 % през 2001 г., 22.2 % през 2002 г. и 17.5 % през 2003 година.

През 2003 г. в него е създадена бруто продукция за 72379 хил. лв. и са реализирани нетни приходи от продажби в размер на 78801 хил. лв. Заетите лица в отрасъла са 3294 или 21.9 % от работещите, а дълготрайните материални активи, с които разполага са 38324 хил.лв. или 9.7 % от тези на индустриалния сектор.

От 2000 до 2003 г. крайният финансов резултат като цяло за хранителната промишленост в областта е отрицателен. За 2003 г. загубата от 6873 хил. лв. е причина за намаляване на реализираната печалба в преработващата промишленост, а от там и за размера на печалбата в индустриалния сектор на областта.

От общата загуба (крайният финансов резултат) през 2003 г. в хранителната промишленост – 6873 хил. лв. или 37.0 % е реализирана в малките предприятия (от 11 до 50 заети) и 44.8 % в междинната група (от 101 до 250 заети ) .
Брой на предприятията от отрасъл „Производство на хранителни продукти и напитки ” и заети лица в тях, според големината им - 2003г.

Най-големият български винопроизводител- Домейн Бояр е и най-големият доставчик на българско вино за световния пазар и най-вече за Великобритания. През септември 1998 е създаден “Домейн Бояр” АД за изпълнението на проект за модернизация на производствата в Шумен и Ямбол и създаване на нова трета мощност - изба в Сливен на обща стойност USD 61.5 милиона. Тя беше открита през септември 1999 и е една от най-модерните мощности в Европа. През 2000 беше създадена Бояр Истейтс като резултат от сливането с Винпром Русе. Тази нова структура включи нов основен акционер - бившия собственик на Винпром Русе - Сийборд, от Канзас САЩ. С това Бояр Истейтс стана собственик и на Вини-Кортен, приватизирано преди това от Винпром Русе.

Стремежът на винопроизводителите е да инвестират в създаването на нови собствени лозови насаждения, като алтернатива на изкупуването на грозде от земеделските производители.

В последните години износът на вино има спад. Основната причина е голямата конкуренция и понижаването на цените на световния пазар. В резултат износът на бутилирани вина за повечето страни от ЕС намалява. Все още българските вина запазват позициите си във Великобритания и ги подобряват в Русия и другите страни от бившия Източен блок.

Лозарството и винопроизводството са един от националните приоритети. Сливенска област безспорно разполага с необходимия потенциал в тези отрасли и прогнозата за тяхното развитие е по-скоро оптимистична. В бъдеще ще нараства ролята на Регионалната лозаро-винарска камара с център гр.Сливен, както се очаква тя да се активизира в използване на различни форми за обединяване на интересите на гроздо-производителите, вино-производителите и търговците на вино.

Фирмите “Фрукто” АД Сливен и “Консервна фабрика – Вемас” АД с. Гавраилово, “Палиррия-България” ЕООД гр. Нова Загора са основните производители на плодови и зеленчукови консерви. Те изнасят продукция на пазарите в Европа, САЩ и ОНД. Консервните предприятия използват суровина закупена предимно от тържищата в Пловдивска област, а не рядко и внесена от чужбина. В случая липсва звено, обединяващо интересите на земеделските производители в областта и консервните предприятия. Тази роля е отредена на Пазара за плодове, зеленчуци и цветя в гр. Сливен, създаден по съвместен проект на Министерството на земеделието и горите с подкрепата на GTZ и Европейската банка за възстановяване и развитие, но на практика модерното тържище не оправда очакванията. Проведените от страна на екипа разговори с представители на двете страни- земеделски производители и преработватели, доведоха до извода, че липсата на доверие и неразбиране на изискванията на партньорите са причина за липса на диалог между тях.

Производството на млечни продукти от овче и краве мляко е представено от “Млечен път” АД гр. Нова Загора, “Йотови” ООД Сливен, “ Вангард” ООД Сливен, “Рафтис” Сливен, “Братя Зафирови” ООД Сливен. Общо фирмите с до 50 заети в този подотрасъл, подали годишни отчети за дейността си в ТСБ- Сливен са около 20. По данни на отдел “Агростатистика” на МЗГ по количество събраното и преработено мляко Сливенска област в последните години заема първо или второ място в страната. Това показва нейния голям потенциал в подотрасъл Производство на мляко и млечни продукти. През 2004г. стартира новопостроено предприятие за млекопреработка на българо-гръцката фирма “Тирбул” ЕАД. Инвестицията е за около 3 млн. евро. Предприятието ще произвежда сирене и кашкавал за износ.

Утвърдени фирми за производство на месо и месни продукти на територията на областта са: “Еко асорти” ООД -с. Мечкарево, “Родопа-Нова Загора” ЕООД, “Слимекс” ООД -Сливен, “Екопром” ООД Сливен, “Родопа-Ком” ООД Сливен, и др. -общо около 20 фирми на територията на областта.

В изпълнение на поетите ангажименти от правителството при затваряне на глава “Земеделие” от преговорния процес с ЕС в момента се изпълнява “Стратегия за преструктуриране на предприятията за добив и преработка на суровини и продукти от животински произход”. Целта е до 31.12.2005 преструктурирането на предприятията в този подотрасъл да бъде извършено и те да отговарят на определени критерии и изисквания. В настоящия момент много малко, едва около 2,5% от предприятията в страната, преработващи животинска продукция, отговарят на изискванията за експорт в ЕС. На територията на Сливенска област няма предприятие, което да покрива тези изисквания. Две месопреработвателни предприятия от областта се включиха в проекта на Министерството на икономиката за въвеждане н системата НАССР, която осигурява безопасност на храните.

Зърно преработването на територията на областта е представено главно от предприятията на “Мел инвест холдинг” АД гр. Сливен. По-големите фирми в производството на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия са: “Деметра” АД, “Панония Инвест” ООД , ЕТ “Ара”. В този подотрасъл на територията на областта има около 90 микро и малки фирми- с до 50 заети.

В Сливен се намират най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки в лицето на “Гривас” ООД , “Кронос” ООД, “Рафтис” ЕООД, които работят за вътрешния пазар и за експорт.

Отрасъл Производството на храни и напитки е от голямо значение за икономиката на областта. Важна предпоставка за неговото развитие са благоприятните условия за селското стопанство на територията на областта. В последните години кризата в аграрния сектор и прекъснатите връзки производител-преработвател са пречка за растежа на отрасъла. Други проблеми на предприятията са: свитото вътрешно потребление, голямата, често нелоялна конкуренция между многобройните местни производители, сивата икономика. С наближаване на присъединяването ни към ЕС все по-остро ще стои въпросът за спазване на изискванията на ЕС – хигиенни норми, гаранция за качеството на произведените храни, а така също спазване на изискванията за опазване на околната среда и безопасни условия на труд.

Отрасъл “Производство на машини и оборудване, 2001, 2002 и 2003 г. приключва с печалба. През 2003 г. той осигурява 5.5 % от бруто продукцията и 4.9 % от нетните приходи от продажби, реализира печалба в размер на 61 хил. лв. В него са заети 8.7 % от работещите и разполага с 4.1 % от дълготрайните материални активи в индустриалния сектор.

Тук преобладаващи са микропредприятията – 60 броя от общо 71 за отрасъла, които през 2003 г. отчитат печалба от 186 хил. лв. Тя покрива и част от загубите на предприятията от другите групи.

Отрасълът през последните 30 г. беше структуроопределящ за икономиката на областта. През 90-те години беше отбелязан силен спад по много икономически показатели, поради невъзможност бързо да се адаптира към новите пазарни условия. Остарелите технологии, загубата на традиционни пазари и множество други фактори, оказаха неблагоприятно въздействие върху развитието на отрасъла.

Спада в производството в началото на прехода доведе до структурна безработица, бяха освободени много опитни и висококвалифицирани работници от отрасъла. В последните години се наблюдава процес на преориентиране към нови производства и успешни опити за реализиране на продукцията на нови пазари.

Водещо предприятие в отрасъла е “ЗММ-Сливен” АД, част от “ЗММ-България холдинг”, което произвежда широка гама универсални стругови машини, CNC стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини повечето, от които изнася на външния пазар. Фирмата притежава сертификат за качество ISO-9001. Има изградени мощности за производство на 1200 бр.стругове и 200 бр. дървообработващи машини годишно. В настоящия момент заетите в предприятието са около 420.

Българският пазар е сериозно свит за продукцията на нашите машиностроителни предприятия. Поръчките, които постъпват са неритмични и за малки серии от производствената номенклатура. Тези от предприятията, които изнасят за страните от ЕС или за Турция и арабските страни имат за крайни клиенти малките фамилни фирми. Предимството на произведените конвенционални стругове, фрези и други металообработващи машини от нашите предприятия е доброто съотношение цена-качество. Но тенденцията в цените на българските машини през последните години е към нарастване, тъй като компонентите на цената като метали и електричество започват да се изравняват с европейските. Единствената компонента, която се задържа ниска, е цената на работната сила. С присъединяването на страната към ЕС постепенно ще расте и цената на работната сила, с което ще отпадне и това конкурентно предимство. Въпреки високата безработица и сега фирмите трудно намират квалифицирани кадри. Причина за това са неатрактивните в повечето случаи условия на труд и по-доброто заплащане в други отрасли. И в момента повечето машини се продават с минимална печалба, която не може да осигури развитие на фирмите. Прилагането на Закона за безопасни и здравословни условия на труд и Закона за техническите изисквания към продуктите и предвидените към тях наредби , приети в съответствие с поетите ангажименти на страната ни към ЕС, ще доведат до допълнителни разходи за фирмите. В същото време на фирмите ще са необходими средства за усъвършенстване на изделията и за инвестиране в обновяване на машинния парк и внедряване на нови технологии, нещо, което не е правено през последните 10-15 години.

Възможности за развитие на отрасъла могат да се видят в положителната промяна на политиката на банките за отпускане на кредити. От страна на държавата е възможно предприемане на насърчителни мерки, например освобождаването от данък печалба на инвестициите, което да доведе до стабилизира не на отрасъла.
4.5.2.4 Производство на електро и друго оборудване – е отрасъл с традиции в икономиката на областта. Негативни са тенденциите на развитие през периода 2000-2003 г. за отрасъла Относителният дял на бруто продукцията от 5.7 % през 2000 г. става 5.4 % през 2001 г., 3.5 % през 2002 г. и намалява до 2.5 % през 2003 година. Нетните приходи от продажби от 5.6 % през 2000 г., 5.5 % през 2001 г. намаляват до 4.1 % през 2002 г. При реализирана печалба през 2001 г., отрасълът приключва 2002 и 2003 години на загуба. За 2003 г. тя е 256 хил.лв. Относителният дял на заетите през 2003 г. в отрасъла е 5.1 %, което е с 1.8 % по-малко в сравнение с 2002 г. Делът на дълготрайните материални активи от 4.5 % през 2002 г. се е увеличил на 5.9 % през 2003 година.

Производството на електротехнически машини и оборудване е представено от “Динамо”АД гр. Сливен – едно от водещите в миналото предприятия в областта. След приватизация фирмата беше обявена в несъстоятелност и от края на 2003г. има нов собственик – „ДИ СИ МОТОР” АД. Предприятието произвежда автомобилн алтернатори и стартери и компоненти за тях, постояннотокови електродвигатели и електрозадвижвания. Около 80 % от продукцията е за износ.

“Светлина” АД гр. Сливен е наследник на първата фабрика за производство на електрически лампи в България и на Балканския полуостров. В процеса на приватизация и преструктуриране предприятието не успя да се стабилизира икономически, запази дейността си, но работи с намален обем.

Други представители на отрасъла са нововъзникналите фирмите: “ЕЛЛ – Божилов, Данев и сие” ООД – Сливен с производство в областта на електрониката и електротехниката, ООД “Динамо гама мотори” произвеждаща електродвигатели, електрически генератори и трансформатори, ЕООД “Успех-ССБ-клон Сливен” производство на електроразпределителни и контролни апарати.

Особено успешна е фирма "Милкотроник" ООД Нова Загора, специализирана в производство на млекоанализатори и други електронни устройства, високотехнологично производство, което е ориентирано предимно за износ.


4.5.2.5 Производство на продукти от неметални минерални суровини –е отрасъл, в който са реализирани 1.9 % от продажбите и осигурена 2.1 % от бруто продукцията. Общият брой на фирмите в отрасъла е 19, в които работят 3.4 % от заетите в индустрията и 2.2 % е относителният дял на дълготрайните материални активи. Крайният финансов резултат за 2002 г. за отрасъла е загуба в размер на 3788 хил. лв., за 2003 г. тя е намалена на 178 хил.лв.

В гр. Сливен се поставя началото на производство на стъкло в България. За съжаление след приватизирането му едно от най-големите предприятия за производство на изделия от стъкло и кристал в страната “Кристал” АД в гр. Сливен не успя да преодолее тежкото икономическо състояние и е обявено в несъстоятелност. Към продукцията на предприятието има интерес, но възстановяването на производството е много проблематично. Производството на стъкло продължава в две фирми в гр. Сливен- “Тюринген фармаглас” ЕООД и “Синекс” ООД. Други фирми представляващи отрасъла са “Керам Инвест” АД- производител на тухли и “Динас” – АД на керамични огнеупори.

На отчет в Държавните лесничейства се водят около сто по значими дървопреработващи предприятия и работилници. Голям брой фирми, занимаващи се с производство на мебели има в Община Сливен. В сравнение с 1999г. отрасълът бележи спад с 2-3% по повече от икономическите показатели: по произведена бруто продукция, по нетни приходи от продажби, по брой на заетите. За 1999 г. относителният дял на заетите е 4,1% докато за 2001г. той е 2,6 %. Най-висок е делът на микрофирмите в отрасълът – 83 %, със 17 % от произведената бруто продукция и 19 % от реализираните нетни приходи от продажби. Следват малки предприятия , които са 15,2% от общия брой . На тях се пада 58,2 % от произведената бруто продукция и 54,9 % от реализираните приходи от продажби.

По-големи строителни фирми са: “Монолит”ООД, извършва промишлено и жилищно строителство; СД “Берко” - промишлено, жилищно и пътно строителство; “Билдинг” ЕООД - комплексно строителство и проектиране; “Домостроене” ООД - производство на бетонови смеси, жилищно сглобяемо строителство; “Биндер” АД - ремонт и строителство на пътища и пътни съоръжения; “Стройконсулт” ЕООД –промишлено и жилищно строителство и производство на бетонови смеси .

4.5.4 Производство и разпределение на електроенергия и топлинна енергия, газ и вода – отрасълът е представен главно от големи фирми-монополисти. Въпреки малкия си брой тези фирми произвеждат около 6.4 % от бруто продукцията и 6.1 % от нетните приходи от продажби в индустриалния сектор за 2003 г. Те осигуряват заетост на 5,0 % от работещите в сектора, а делът на материалните дълготрайни активи с които разполагат е 9.2 % .

Основните фирми в отрасъла са държавно-общинското дружество “В и К” ООД – Сливен, приватизираното през 2004 г. “Електроразпределение” Стара Загора, клон Сливен, ТЕЦ – Сливен.

Последните изменения в Закона за енергетиката в посока използване на възобновяеми източници, както и споразумението от Киото и подходящите природни дадености в областта провокираха интереса за построяването на малки водно – електрически централи и ветротенератори. В момента има проектни проучвания за създаване на три Мини ВЕЦ на река Твърдишка и на река Беленска в община Твърдица. Проектите, в процес на реализация за изграждане на ветрогенератори са много на брой. Възможността енергийните мощности да се свържат с енерго-преносната мрежа на страната са добри, което в комбинация с наличните природни ресурси е предпоставка да се направи извода, че в близките години относителния дял на произвежданата от МВЕЦ и ветрогенератори енергия ще се увеличава.

4.5.5 Добивна промишленост

4.5.5.1 Добив, обогатяване и брикетиране на въглища – в близкото минало въгледобивът, извършващ се в т.н. Балкански басейн, бе един от основните отрасли в областта. Редица икономически фактори наложиха през 90-те години ликвидиране на значителна част от дейността на въгледобивните предприятия- изцяло на територията на Община Сливен и частично на територията на община Твърдица. Отрасълът имаше непрекъснат спад в последните години, но приватизирането му създава увереност за нов подем. По бруто продукция за 2001г. спадът е с 9,81% сравнено с 2000г., спад бележат и нетните приходи от продажби с 6,64%.

През 2002 г. беше извършено ново преструктуриране на “Балкан 2000” АД гр. Твърдица и ликвидиране на нерентабилното производство в още рудници. Така заетите във фирмата от 838 през 2000 г. достигнаха 420 през 2002 г. В настоящия момент работят два рудника с по един участък: Рудник “Паисий”, с участък “Надежда” и рудник “Твърдица”, с участък “Южен” с около 300 заети в тях. За рудниците „Боян дол” и „Хаджи Димитър” се търси концесионер.
От бившата флотационна фабрика в гр. Твърдица се използва само транспортния участък и пресевната. В гр. Твърдица се използва само транспортния участък и пресевната. За рудниците „Боян дол” и „Хаджи Димитър” се търси концесионер.

Изводи:

• 
  От анализа по-горе може да се направи извода, че водещите подотраслови сектори в индустрията на Област Сливен са: Производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло, Производство на хранителни продукти, напитки, Производство на машини и оборудване.
  

• 
  В индустриалния сектор в Област Сливен извършват дейност множество малки и големи фирми с разнообразна отраслова специализация. Това е благоприятна ситуация за развитие на бизнеса. Разнообразието от отрасли и различни по големина фирми увеличава възможностите за обновяване и растеж на предприятията в сектора.
  
• 
  Основни проблеми на индустриалния сектор в област Сливен от гледна точка на неговата икономическа ефективност:
  

-остарели технологии и продукт;

-недостиг на инвестиции за развойна дейност, за технологично обновяване, за привеждане на производството в съответствие с по-високите изисквания, които ще наложи присъединяването ни към ЕС и пр.;

-недостиг на добре обучени кадри и недостиг на знания и умения в управлението особено на по-малките фирми;

- недостиг на информация за изискванията към бизнеса, в резултат на поетите ангажименти в преговорите ни с ЕС;

- недостиг на информация за възможностите за безвъзмездно подпомагане на МСП по различни донорски програми и за получаване на преференциални кредити;

- високи данъци, административни бариери, сива икономика, формиращи като цяло неблагоприятна бизнессреда;

• 
  Инвестиционната активност в областта нараства през последните години, но инвестициите не са достатъчни за да се постигне стабилен растеж. От направения анализ става ясно че индустрията има потенциал за развитие и растеж, но като условие за постигането на такъв се очертава привличането на повече вътрешни и външни инвестиции.
  
• 
  Хроничният недостиг на оборотно и инвестиционно финансиране е отчасти преодолян, поради по-либералната кредитна политика на банките в последните 2 години.
  

• 
  Представяне на местните производители в чужбина – участие в изложения, в бизнесделегации;
  
• 
  Предоставяне на повече информация за възможностите за излизане на пазари в Европейския съюз;
  
• 
  Организиране на изложения и икономически форуми на областно ниво за представяне на местните производители
  

Аграрният сектор се характеризира с най-малък относителен дял в създадената бруто продукция в областта – 5,1%. Секторът разполага със 6,5% от заетите лица и 6,0% от дълготрайните материални активи в областта.

За периода от 1999 до 2002г. сектора непрекъснато намалява относителния си дял в създадената добавена стойност. От 33,3% през 2000г. секторът намалява дела си с 4,3 пункта през 2001 г. и с още 3,4 пункта през 2002 г. и достига 25,6% от добавената стойност на икономиката при 12,1% за страната.

Основните форми на стопанисване на земеделските земи в областта са арендатори, земеделски фирми, частни семейни стопанства и частни кооперации.

През 2004г в ОД Земеделие и гори са били регистрирани 2 037 бр. земеделски производители, като към 30.06.2003г. техният брой е бил 833. Според специалистите повишеният интерес и активността на селскостопанските производители се дължи на информационната политика на Министерство на земеделието, на ежедневната разяснителна дейност на регионалните структури към МЗГ, както и на финансовата помощ предоставяна на регистрираните земеделски производители от Държавен фонд „Земеделие”.

към 31.12.2000 год.

Справка на земите по начин на трайно ползване към 25.03.2005год.

Общата площ на имотите, възстановени по ЗСПЗЗ е 1 624 814 дка. или 46% от общата площ на областта. Най-голям относителен дял имат възстановените имоти с начин на трайно ползване “нива” – 65 % или 1 153 365 дка., които от своя страна представляват 86 % от площта на обработваемите земи и 32.5% от общата територия на областта.На второ място, като начин на трайно ползване се нареждат ливадите и лозята, заемащи по 5 % от обработваемите земеделските земи и трайните насаждения – 4 %.

Средната площ на възстановен имот в област Сливен е: 6,9 дка, като по общини тя е както следва:

6.0 дка - община Сливен;

3.1 дка - община Твърдица;

8.6 дка - община Нова Загора;

6.8 дка - община Твърдица.

По данни на Общинските служби „Земеделие и гори”, изоставените земеделски земи на територията на областта са 150 155 дка, което е тревожен факт за развитието на земеделието и изисква специално внимание. Само в общините Котел и Твърдица пустеещите земи са 101 876 дка., което е 68% от изоставените земеделски земи на област Сливен, земя предимно VІІ, VІІІ и ІХ категория.

Причините за наличието на пустеещи земи са от различен характер и могат да се обобщят в следните групи:

• 
  изключително удребнена и разпокъсана собственост;
  
• 
  голям брой собственици върху един имот, при това голяма част от собствениците живеят извън населеното място, в което се намират възстановените им имоти и се занимават с дейности различни от земеделието;
  
• 
  нисък размер на рентата, изплащана от кооперации и арендатори, ниска цена на земеделската земя, липса на финансови средства у земеделските производители за използване на съвременни технологии и техника;
  
• 
  демографски – обезлюдяване на населените места от планинските и полупланинските райони.
  

По данни на “Напоителни системи” ЕАД клон Сливен размерът на поливните площи за областта е 348 549 дка, от тях годни за напояване са 261 513 дка или 20,4% от общата площ на обработваемите земи. От друга страна изследване на „Напоителни системи” ЕАД показва, че през 2001 г. само 36 000 дка от годните за напояване площи се ползват за отглеждане на поливни култури или това са едва 13,8%. В сравнение с данните от 1990 г. площите използвани за поливни култури са намалели с 86,43%. Причините са аналогични с тези посочени за пустеещите земи – удребнена и разпокъсана собственост, икономически, разграбване на съоръженията и инсталациите, липса на поддръжка на запазените съоръжения. Сериозен проблем е и фактът, че напоителните полета са изградени за условията на едроплощно земеделие. Законът за сдруженията за напояване създава предпоставки за справянето с този проблем, но от друга страна прилагането му е изключително затруднено от големия брой собственици.

Климатичните и почвени ресурси на област Сливен предлагат широки възможности за стопанска дейност. Анализът на растениевъдството показва, че за областта са характерни производството на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството.

Като основна фуражна култура производството на ечемик е в тясна зависимост от броя на животните в областта.

През периода 1998 – 2004 г площите засявани със слънчоглед се запазват сравнително постоянни и културата заема средно около 140 хил. дка.

• 
  неизползването на качествени и сертифицирани семена;
  
• 
  неспазване на агротехническите мероприятия по отглеждане на културите;
  
• 
  липса на средства в периода на извършване на агротехническите мероприятия;
  
• 
  липса на навици от страна на земеделските стопани да провеждат консултации с агроспециалисти, по въпроси, свързани с технологията по отглеждане на културите;
  
• 
  остаряла и амортизирана техника, водеща до некачествени почвообработки, големи загуби при прибирането, и повишаване себестойността на продукцията;
  
• 
  опазване на масивите от посегателства.
  

На значителни площи в областта се отглежда и ръж, овес, памук, кориандър. През последните години се забелязва интерес и към атрактивни култури като маслодайна рапица, мента, лавандула, но все още на малки площи – по скоро експериментално. Има интерес към отглеждането на захарно цвекло, но на този етап няма икономическо значение за областта (засятата площ за 2002г е 300дка, а произведената продукция едва 96 т., при среден добив за страната 2 374т.).

Овощарството е структуроопределящ отрасъл за Сливенска област. Почвено-климатичните условия са най-благоприятни за отглеждането на прасковената култура, поради което тя заема най-големи площи от овощните видове и е основна култура за района. Най-голямата площ в страната, засадена с прасковени насаждения е в област Сливен, (което представлява – 28% от общата площ на прасковените насаждения за страната).

Традициите в отрасъла, възможностите за финансиране на инвестиционни проекти от ДФ “Земеделие” и по програма САПАРД за създаване и възстановяване на трайни насаждения, наличието в областта на два завода за производство на вино и високоалкохолни напитки – “Вини” Сливен, “Домейн Бойар”, винарска изба в с. Кортен общ. Нова Загора и винарска изба гр.Шивачево са предпоставки благоприятстващи, развитието на лозарството и налагането му като приоритетен отрасъл за областта, а също и за утвърждаването на региона, като един от стратегически важните в развитието на винарството и лозарството в страната.

• 
  неспазване на агротехническите мероприятия;
  
• 
  амортизация на насажденията;
  
• 
  липса на координирани действия на производители и преработватели;
  
• 
  отсъствие на навици за консултации с агроспециалисти;
  
• 
  труден достъп до кредити;
  
• 
  липса на информация за възможностите за финансиране по програми на ЕС, както и за изискванията на Европейския пазар;
  
• 
  липса на земеделска култура при избора на подходящ сорт;
  
• 
  опазване на масивите от посегателства.
  

Изградения върху площ от 231 дка. Пазар за плодове, зеленчуци и цветя, с уникалните си за региона предимства не успя да се наложи като фактор, който да стимулира производството на зеленчуци в областта.

• 
  използване на некачествени семена;
  
• 
  неспазване на агротехническите мероприятия;
  
• 
  липса на координирани действия на производители и преработватели;
  
• 
  отсъствие на навици за консултации с агроспециалисти;
  
• 
  труден достъп до кредити;
  
• 
  липса на информация за възможностите за финансиране по програми на ЕС, както и за изискванията на Европейския пазар;
  
• 
  липса на земеделска култура при избора на подходящи сортове;
  
• 
  опазване на продукцията.
  

Природо-климатичните условия на област Сливен позволяват развитието на всички въдства, което определя животновъдството като втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта. Доброто зърнено и фуражно производство в полската част предопределят развитието на говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство в тези райони. Наличието на много добри пасища и ливади в планинската и полупланинската част на областта са условие за развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство. През последните години се наблюдава трайно запазваща се тенденция на увеличение на броя на животните, средната продуктивност и производството от животински продукти при кравите, биволиците, козите майки и пчелните семейства, и намаление съответни при овцете-майки и свинете майки.