ЖЕНАТА НА ПОСЛАНИКА Е ОФИЦЕР С МУСТАЦИ

ЖЕНАТА НА ПОСЛАНИКА Е ОФИЦЕР С МУСТАЦИ

Името на Фьодор Фьодорович Разколников като първи съветски пълномощен министър е известно на българската публика. Когато трябвало да дойде в България през ноември 1934 г., печатът широко огласил неговата биография. Твърде малко обаче се знае за неговата съпруга - Муза Василевна. Самата тя била поетеса, учела усилено български език, контактувала с най-видните интелектуалци на България, с поетесата Елисавета Багряна и др. Многообразни били връзките и с официални лица, с видни политически дейци. За нейното свободомислие докладват на Сталин, че тя и съпругът и ходели на църква, обикаляли манастири, кръстели се и палели свещи. Посланик Разколников вече се е разочаровал от Сталин, от голямата и сложна бюрократична машина, която избива своите довчерашни приятели. Разколников влиза в историята като първия дипломат, който открито се обяви против Сталин и написа от Париж, вече като емигрант, своето знаменито писмо до него, което бързо обиколи телеграфните агенции на цял свят...

Муза споделя неговите въгледи, че Сталин от пролетарски вожд се е изродил в диктатор. Разколников и Муза Василевна са обект на критика от българската антисъветска преса, която писа, че съпружеската двойка е избрана и изпратена от КГБ в България, за да подготви и у нас болшевишка революция. Те са набелязани и от Бериевите служби като врагове на съветската държава. Разколников е първият съветски дипломат, който не се завръща в страната си и публично се обявява против Сталин.

Муза придружава своя съпруг и в Париж, където те живеят като емигранти. Той е настанен в болница, за да лекува разстроените си нерви. Неотменно до него е и Муза. Тя бди над него, тъй като е забелязала, че агентите на КГБ се готвят да го убият. Само един път се отделя от него за по-дълго време и връщайки се, научава за трагичната развръзка - Разколников се е хвърлил от деветия етаж на болницата и е починал на място... Но тя не вярва, че това е самоубийство и смята, че е дело на КГБ.

Едва преди три години Муза Василевна отново идва в България като консултант на един документален филм и посещава баба Ванга с единствения въпрос: дали той сам, по своя инициатива, е скочил от прозореца, или това е организирано убийство. Отговорът на баба Ванга едва ли я успокоява - нейният съпруг сам е решил да сложи край на живота си.

В България след толкова години мълчание тя проговаря и ето какво разказва за своето пребиваване в България в онази далечна 1934 г.: "Всеки ден вестниците подробно описваха как прекарваме времето си. Наред с това е разпространяваше и "устен вестник". Аз станах негова главна героиня. Беше трудно да се разправят небивалици за Разколников - целият му живот беше добре известен. Виж, аз бях друго нещо. Скоро, научихме, че не само съм жена на Разколников, но и прикрепен към него агент на КГБ с цел непрекъснато да го следя. Освен това някой се кълнеше, че разпознал в мен агент на КГБ, "който бил ръководил атентата в църквата "Света Неделя" през 1925! Младежката ми възраст въобще не смущаваше сплетниците. Веднъж, ядосан от някаква прекалено нелепа и клупава клюка, Разколников казал на доносника: "Вие не знаете последната новина: в София твърдят, че жена ми не само не е моя, но дори не е жена, а преоблечен мъж."

Умряхме от смях, когато буквално на другия ден поредният посетител, озъртайки се, ни прошепна: "Знаете ли, господин посланик, из града се носят слухове, че госпожа Разколникова е преоблечен мъж!"

ЕДИНСТВЕНИЯТ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ПАМЕТНИК НА ДОНОСНИКА

Бронзовият монумент е издигнат в чест на "героя-пионер" Павел Морозов, влязъл в историята като детето доносник на своя баща. Официалната съветска пропаганда прави от него герой, чийто пример могат и трябва да следват всички деца пионери по света. Паметник на детето доносник, това за нормалния слух звучи твърде невероятно, но е факт, който в продължение на десетилетия се считаше, че трябва широко да се популяризира с цел възпитанието на децата в дух на вярност и преданост към идеите на социализма.

Славата на Павлик Морозов затъмни популярността на много герои в СССР. За това малко момче, едва навършило 14 години, са създадени стотици произведения в разни жанрове - от поемата до операта. Неговите портрети ще намерим в един или друг вариант в много картинни галерии, на празнични честитки, на кибритени кутийки, на пощенски марки. Дълги години и днес в центъра на градове и села стояха бронзови и гранитни статуи, величаещи неговия "подвиг". Те сякаш нашепваха на децата: врагът на социализма е сред нас, около нас, той трябва да се открие, той непременно съществува. Класовата борба се изостря с всеки успех на социализма.

Според Сталиновата теория с всеки изминат ден броят на шпионите, на враговете, на контрареволюционерите се увеличава. Те проникват и в партията, и то в най-висшите и ешелони, в политбюро, в ЦК. И дълг, особено на децата, е да ги откриваме, сред своите близки ипознати по примера на П. Морозов.

За това беше нужна широка пропаганда на доносничеството. Още от най-ранна възраст то трябваше да се втълпява в необременените още детски умове. Начело на тази хвалебствена кампания за разиширяване на доносничеството, инспирирана отгоре, голяма роля изиграха пионерските организации и учителското съсловие. Те бяха принудени да създават зали, кътове на името на Павлик Морозов, където се провеждаха пионерски сборове, приемаха се пионери. Гипсовите бюстове, изработени в хиляди екземпляри, които ежегодно се възпроизвеждаха, се връчваха масово на спортни състезания. На името на Павлик Морозов се назоваваха кораби и библиотеки. Неговата официална длъжност е Герой - пионер на Съветския съюз номер 001.

В историята на човечеството нито едно дете не е увенчавано с такава слава.

Ако накратно формулираме подвига му, той се състои в това, че в началотона 30-те години Павлик Морозов донася в ОГПУ (по-късно КГБ) в тайната полиция, че неговият баща е противник на съветската власт. Той е арестуван и без съд изчезва някъде в сибирските лагери. Враговете на партията убиват малкото момче (1932). Оттогава всички деца пионери в СССР започва да изуават неговата биография.

И така младият доносник, предател на собствения си баща, става национален герой на огромна страна с хилядолетно минало.

Как се получи така, че дете от едно дотогава неизвестно село - Герасимовка, Омска област (Сибир) - село, в което имало само една учителка и нямало училище, се ражда и израства един бъдещ национален герой. Такъв мит беше нужен и ако го нямаше, той трябваше да бъде измислен. Нужно буеше да се създаде едно малко култче, в което и децата да се кланят. Във всички области по това време бяха нужни ултове. В литературата такъв култ беше Максим Горки, в цирка - клоунът Карандаш, в науката - безпартийният генетик Лисенко и т.н. Само за децата не е имало култ. Името на Павлик Морозов започва да се споменава вече и в "Пионерска правда" по-често от името на Сталин.

Образът на П. Морозов е митологизиран. Той не трябва да има равен на себе си. Документално е показано, че Павлик Морозов е убит заедно с брат си - Федя, също доносник, който обаче потъва в сянката на забвението и не става герой.

Биографията му е толкова скромна и безлична, че КГБ трябва методично и педантично да разработи свой план за митологизиране образа на П. Морозов. Когато няма документи и никакви веществени доказателства, те могат да бъдат измислени. Да започнем от самия образ на детето. Една-единствена снимка на 14-годишно момче, невзрачно, с охлузена шапчица, облечено бедно, в парцаливи дрешки. Вижте го след това и сравнете. На бронзовия монумент той е с рубашка, препасана с колан, каквато той никога не е носил и имал - в това затънтено село не само че не е имало, но и никой не е знаел за такива рубашки.

Твърде загадъчно е, че от Павлик Морозов не е запазена нито една тетрадка, нито едно листче, ни една лична вещ, ни една семейна реликва. В мемориалния музей в неговото село вместо документи са показани рисунки, книги, изрезки от вестници. Образът на герой постепенно се извайва. Името на Павлик се обгражда с тайноственост. Започват да пристигат в Герасимовка екскурзианти, детски групи и пионерски организации. Ами ако научат истината, това не би ли засенчило образа на младия герой. Екскурзоводът на музея отклонява всяко желание за среща с негови съвременници и близки, които никой не знае какво ще говорят, може да кажат нещо излишно, не това, което е нужно на децата, разбирай на пропагандата. Групите, които посещават музея, нямат право да се задържат в селото. Те трябваведнага да напуснат. Органите на КГБ внимателно следят за изпълнението на заповедите си.

На самите земляци на Павлик Морозов било забранено да говорят, без да има специално разрешение от властите. Домът, в който е живял Павлик, е изгорен, но кой го е подпалил, и досега не е известно. Гробът му е преместен, за да се загубят следите, ако някога някой реши да направи някакви разследвания. Днес само може да се завиди на прозорливостта на службите за сигурност. Те сякаш са предвиждали, че някога такова разследване може да се наложи...

Когато пионери искали от майката - Татяна Морозова, да разкаже нещо за сина си, предупредена от службите за сигурност, тя отговаряла: "Както е написано в книгите, така е и правилно." Истината и митът са разместени. Образът се замъглява. Когато попитали един негов връстник, вече в единадесети клас, да разкаже нещо за живота на своя съученик, той отговорил: "Аз ще ви разкажа как е било, а вие сами си добавете каквото искате и каквото ви трябва. Иначе не може."

Има само три достоверни факта: такъв Павлик Морозов действително е имало. Второ, той действително е убит. Кога е убит и от кого, е неизвестно, но погребение на 7 септември 1932 г. е имало. Всичко останало е напред, започват измислените подвизи...

Истината: само майката е жива, бащата на Павлик се развежда с нея, оженва се повторно. Майката го мрази и кара Павлик да каже в общината, че бащата говори против съветската власт, с цел да си отмъсти. Тя е знаела последствията, ако скриеш от съветската власт няколко крини зърно или си казал против колхоза нещо, макар и най-невинно. Ето това са предателството и доносът. Всичко станало се преувеличава. Същото направил и братът Федя. Дядото, бабата, чичото са разстреляни. Те са набедени, че са убили Павлик, своя внук. Доноси в истинския смисъл на думата не са правени от детето. Лъжливите доноси са нужни на КГБ, за да плаши и държи в страх хората.

А Павлик не е бил и пионер... Такава организация в Герасимовка не е съществувала... въпреки че в пропагандата ще се говори, че той е "възпитаник на Ленинския комсомол".

Такъв герой като Павлик Морозов беше нужен. На това убийство от личен характер трябваше да се придаде ново съдържание, нова мотивация, за да стане повод за терор срещу селяните, да се сплашат те и да се ускори колективизацията...

В самия ден на заседания на съда по делото на Павлик Морозов в Москва заседава пленум на Комсомола. От името на Сталин членът на Политбюро на ЦК на КПСС Павел Постишев ще каже пред планума: "Павлик трябва да бъде ярък пример за всички деца в Съветския съюз." Така делото по убийството още не е завършено и започва "възнесение Павлика Морозова". Същият този Постишев, който завеждаше пропагандата, загина под ударите на Сталин. Неговият актив за възслава на Морозов не можа да го спаси. По негово ръководство беше разработен и специален план за пропаганда на подвига на Морозов. Само две години след убийството на Морозов се провежда и Първият конгрес на писателите, на който фигурата на пионера-доносник трябвало да възвести и да застане в центъра на вниманието на конгреса. Тук се взема и решението да се издигне пометник на Морозов. Той става основният модел за положителен герой...

Може ли да виним днес малкото момче от Герасимовка? Подозирало ли е то, че ще стане някога национален герой, чиято слава ще прекрачи по-късно и в България? Историята вече е казала думата си за сталинизма. Митът за Павлик беше нужен на Сталин и Берия. Днес той не е нужен на никого и ще бъде забравен и отхвърлен. И колкото по-бързо, толкова по-добре.