КАК СЕ НАДЯВАХА ОКОВИТЕ НА БКП

КАК СЕ НАДЯВАХА ОКОВИТЕ НА БКП

Смъртта на Ленин развърза ръцете на Сталин и той започна грубо да се намесва в кадровата политика на отделните компартии, да дава съвети и наставления за тяхната дейност.

Първата среща на Сталин с ръководителите на БКП по това време - Васил Коларов и Георги Димитров, става през месец декември на 1926 г. Нека предварително да кажем, че БКП заради нейните грешки през 1918 г., юни и септември 1923 г., за ултралевичарския терористки акт от април 1925 г. е била поставяна често на коминтерновската подсъдима скамейка. Само през 1926 г. дейността на БКП е обсъждана 16 пъти. А през цялото време на съществуването на коминтерна нейните дейци са подлагани на кръстосан разпит 16 пъти (!!!). Един пленум или една конфереция са се провеждали в продължение на месеци, приемани са резолюции в близо 1000 страници.

Подценявайки особеното положение на БКП, на 17 декември 1926 г. Сталин вика в кремълския си кабинет В. Коларов и Г. Димитров. Тук той назидателно ги поучава какво трябва да прави БКП след идването на Андрей Ляпчев на власт. От указанията на Сталин, както по-долу ще приведем само накратко формулираните от него изводи и препоръки след дълго продължилата беседа, се вижда, че това са заучени шаблонни формулировки, догматични схеми, по които според Сталин трябва да протича революционният процес в България.

Този документ се съхранява в личния фонд на Г. Димитров, който се пази в Централния партиен архив. От него ние научаваме за тази среща. В личния архив на Сталин също се пази документ за тази среща. За това научаваме от биографичната хроника към съчиненията на Сталин. Съставителите са разполагали с документ за тази среща, но тук в т. 9, с. 311 само лаконично е отбелязано 26. XII.1926 "Среща с ръководителите на БКП В. Коларов и Г. Димитров". Какъв е този документ, ние не знаем. Сталин не разрешавал да се прави стенограма на неговите разговори и беседи, затова ние ползваме в случая само това, което Г. Димитров е записал в личния си дневник.

Изглежда, че след беседата си с В. Коларов и Г. Димитров Сталин в писмен вид, макар и най-лаконично, е оформил в следния вид своите напътствия и указания: Да не се влиза в никакви преговори; да не се заангажирате; ние Ляпвеч не поддържаме.

Ако за 4-5 дни може да завърши борбата, по-добре ще е да не се обвързвате във въоръжена борба, тъй като сме слаби.

Ако се окаже, че превратът ще приеме характер на една междуособна борба, която може да се проточи, то желателно е партията на първо време да заеме изчаквателна позиция, за да даде възможност на ляпчевци и на цанковци сами да се изтребят и да се изтощят.

При ситуация като горната е нужно отначало да се представят частнични искания, отнасящи се до въоръжаването на пролетариата и народа, свобода на събранията и т.н. Да се укрепят нашите сили така, за да могат те в подходящия момент да се намесят във въоръжената борба отначало под лозунга "Долу Цанков!", а след това, в случай на успех, под лозунга "Да живее работническо-селското правителство на работниците и селяните, долу Ляпчев". В тази кратка записка на Сталин до Г. Димитров Сталин начертава "цялостна" стратегия и тактика на БКП. Това е неговото, респективно и наше разбиране - на Коминтерна. Няма случай на разногласия между Сталин и Коминтерна. Всичко се съгласува с него и мнението му е истината от последна инстанция. Не е нужно да бъдеш специалист, за да разберш колко далеч са от българската действителност тези указания на Сталин. Той не познава историята на България, предоверява се на своите информатори или както днес ги наричат агенти на Коминтерна, които в твърде превратна светлина представяха положението в отделните страни, за които те отговаряха. Смяната на Цанковия с Ляпчевия режим през 1931 г. е една обикновена парламентарна промяна, а за Сталин като че ли след нея България е пред прага на пролетарската революция. Никаква революционна ситуация по това време в България не съществуваше. Българският народ е уплашен, партията е в нелегалност, много от нейните дейци са избити, други са в затворите, трети са в емиграция. Реакционните сили са в настъпление, а работниците и селяните са претърпели няколко поражения. Отсъствуват, не са налице абсолютно никакви условия за ново въстание и въоръжена борба. Това беше време на стабилизация на капитализма в български и световен мащаб. Указанията на Сталин можеха само да доведат революционните сили в България до една нова авантюра, до едно ново кръвопускане.

С тези си указания Сталин още един път показва, че той е останал верен на теоретически погрешния и практически неверен тезис, че това е време на новия пореден тур на световна революция и войни.

За каква опасност от десен преврат говори Сталин! Цанков просто отстъпи мястото си на Ляпчев, който трябваше да омиротвори страната, да спечели доверието на западните демокрации, за да отпуснат помощ за България. Ляпчев продължи същата политика, само че с по-легални средства; по-гъвкава политика, придружена с редица отстъпки на работническото движение.

Сталин дава своите указания във време, когато почти натрапеният курс на въоръжена борба беше вече снет, изработена беше вече нова политическа линия, възприети бяха нови форми на борба и организация. Но вече левите сили, левичарството в БКП и Коминтерна напираха, предлагаха нова тактика, даваха свои оценки на текущото положение и задачи на партията. Димитров и Коларов са вече на втори план, на предналиния излизат младите, те заемат в България и Коминтерна господствуваща позиция. За появата на левичарството най-големи заслуги има Сталин. То му импонираше и той го подкрепяше, за да ги обвини по-късно в троцкизъм и подложи на необосновани репресии. Но нека не избързваме.

Намесата на Сталин в работите на Задграничното бюро на Българската компатия се смяташе като пряка и непосредствена помощ, която той оказва за идейно-теоретическото преустройство на партията на ленинска, разбирай на сталинска основа. Под формата и лозунгите за ленинизация на БП Сталин най-грубо налагаше своите погрешни възгледи. Всичко и в тези години се вършеше под знамето на ленинизма. От всичко това е видно как с готови схеми Сталин обясняваше най-сложните и заплетени въпроси.

Така подходи и сега. Споровете в Българския буржоазен лагер, за който той има най-бегла представа, той оценява като разложение в демократическия сговор, разложение, което неминуемо води до отслабване и нестабилност, което пък от своя страна според Сталиновите схващания създава възможност за извършване на пролетарска революция, която ще бъде съставна част от зреещата поредна по това време световна революция. Той робува на мисълта, че капитализмът като цяло е узрял за социалистическа революция и че е нужно да бъде налице само субективният фактор, т.е. комунистическата партия. Тази логика се натрапва със сила на отделните партии и всяко колебание и неверие в скорошната победа на революцията се оценява като огъване и ренегатство.

Сталин в нашия случай говори за опасност от преврат. Кой ще го извърши този преврат, против кого, в името на кого, има ли за него обективни условия, налице ли е субективният фактор? На всички тези въпроси никой не търси отовор в съществуващата в България обективна дейноствителност.

Ако направим един сравнителен анализ на мислите на Сталин, така както са изложени в записката му до Г. Димитров, ще видим, че те са записани буквално в решенията на Втората редовна нелегална конференция на БКП, проведена в Берлин в края на 1927 и в началото на 1928 г. Оценките в записката на Сталин механично са пренесени в решенията на конференцията. И тук се говори, че ако при евентуален преврат започне продължителна гражданска война (!!!) между крилото на Ляпчев и това на Цанков, то партията трябва да заема изчаквателна позиция, докато двете крила на буржоазията взаимно се изтощят в междуособната си борба, и тогава чак партията да се намеси, да призове масите на борба под лозунга "Долу Цанков!", "Да живее работническо-селското правителство!". Както забелязва читателят, тук тон в тон се повтарят мислите на Сталин.

През 1934 г. столичната клюка тиражира вестта, че в съветското посолство