Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

Веднъж се случи... Доктор Радхакришнан беше един от президентите на Индия. Преди да стане президент, той беше заместник-ректор, а преди да стане заместник-ректор, беше преподавател. Тъй като един преподавател, един учител беше станал президент, честВаха рождения му ден по цяла Индия, особено В религиозните институции - училища, колежи, уни­верситети - като Ден на учителя.

Също и в тоя университет се направи голямо честване. Заместник-ректорът говори със златни думи за доктор Рад­хакришнан, че за всеки учител е слава и чест това, че един учител е станал президент на страната, говориха и много други изтъкнати професори. Не можех да търпя повече. Не бе­ше предвидено аз да говоря, по простата причина, че те знаеха,

че не може да се разчита на мен - ще Взема да кажа нещо, което да развали цялата работа. Но аз станах и взех думата:

- Ако аз не говоря, това честване няма да е пълно. - Така че горкият заместник-ректор, макар че лицето му пребледня, ме покани да говоря. Аз казах: - Такива глупости ви се наговориха от толкова много хора - от заместник-ректора, от всички де­кани, от всички старши преподаватели. Не можете ли да схва­нете едно просто нещо, когато един учител стане политик? Това е деградация, това не е достойно за уважение. Учителят не намира за достойно това, че е учител - той иска да стане президент на страната. Това не е Ден на учителя. Ще нарека Ден на учителя този ден, в който президентът си подаде оставката, отиде в някое училище и започне да преподава там. Това ще бъде Денят на учителя.

Логиката е толкова проста - значи той да уважава, да обича учителстването повече от това да бъде президент.

Заместник-ректорът и преподавателите, които стояха до подиума, бяха толкова шокирани, защото всички студенти, цялата тълпа ръкопляскаше. Те се съгласяваха с мен. Само онези неколцина идиоти не ръкопляскаха. Казах им:

- Трябва да започнете да ръкопляскате. Не виждате ли, всички ръкопляскат, а вие изглеждате толкова глупаво, като не ръкопляскате. И за най-голяма изненада и те започнаха. Какво друго да правят? А когато започнаха да ръкопляскат, студентите почнаха и да танцуват. Аз казах: - Сега вече чес­тването е пълно - иначе що за честване беше то? При това вие хвалите човек, който е служил на британското прави­телство - той никога не се е борил за свободата на Индия. Той беше преподавател в университета в Калкута и открадна дипломната работа на един студент. Той беше член на из­питната комисия и непрестанно отлагаше, като му казваше: „Преглеждам я сега." Междувременно успя да я публикува в Ан­глия, на свое име. И след като я публикува, върна дипломната работа в университета.

Студентът беше много беден, но въпреки това отиде във Върховния съд. Обаче беше много беден човек... Делото беше няколко месеца във Върховния съд, а Радхакришнан не беше прибавил и една своя дума, защото страница след страница, глава след глава - всичко беше дума по дума съвсем същото

както в дипломната работа.

Цялата му стратегия се основаваше на факта, че книгата беше публикувана преди това, обаче целият университет знае­ше, че дипломната работа му беше дадена преди да излезе книгата. Сигурно беше, че ще го накажат за това. То беше такова грозно действие. Той даде десет хиляди рупии на студента - а студентът беше толкова беден човек, че си помисли, че ще е по-добре да оттегли иска. Делото беше прекратено, но това не променя нещата.

Този човек беше давал подкупи, за да стане заместник-ректор, и цяла Индия знаеше за този случай, цяла Индия знаеше за неговите подкупи. Но въпреки това го хвалеха, като че ли е светец.

Когато повдигнах тези въпроси, лицата на всички посърнаха и заместник-ректорът продума на човека до него:

- Точно от това се страхуВах още от самото начало. Ето защо не го бях поканил да говори. Но въобще не се бях сетил, че не трябва и да го пускат на конференцията.

Аз казах:

-Ако имаш някакьВ отговор, можещ да го дадеш. Този човек не е учител, а крадец. И ако той стане политик, това няма да прави чест на учителската професия, а ще я позори. Ако все още му е останал някакъв разсъдък, би трябвало да си подаде оставката и отново да стане учител.

Но така стоят нещата. Заместник-ректорът трябваше да го хвали. След срещата ми каза:

- Това не е добре за теб. Те ще ти отмъстят. Рекох му:

- Готов съм за всяко отмъщение, но не мога да говоря неща, които са пълни лъжи.

- Аз обаче не мога да гоВоря така. Той ме назначи за заместник-ректор на университета.

Така си продължават нещата..Той го бил назначил за за­местник-ректор, значи трябва да го хвали. Цялото общество жиВее В някакво фино състояние на лицемерие, в конспирация. Човек трябва да бъде достатъчно смел, за да се изправи сам. И той беше прав, че щях да бъда въвлечен във всякакви ситуации на отмъщение - те се случиха, те все още продължават да се случват. Докато съм жив, ще продължават да ми отмъщават,

просто защото не съм склонен да правя компромиси с лицемер­ието, с което обществото е решило да живее.

Но това, че не съм част от тълпата, ми дава огромна ра­дост, а не искам и моите хора да бъдат част от тълпата. Дори и да трябва да пожертваш живота си, това е по-радост­но, отколкото да бъдеш роб. По-добре е да си на кръста, откол­кото да си роб на безсъзнателни, дълбоко заспали хора.

Един император отишъл при Нан-ин, който бил Дзен Учи­тел, и му донесъл една много ценна роба, цялата обсипана с диаманти, достойна като за цар, и направена от най-скъпия материал, който е можело да се намери в страната. След като посетил Нан-ин, когато си затръгвал, императорът му подне­съл робата и казал:

- Не я отказвай, това е просто подарък от мен. Нан-ин отговорил:

- Мога да я взема, но не мога да я използвам, защото наоколо няма съседи. Какъв е смисълът? Освен това, елените ще ми се смеят, пауните ще ми се подхилкват: „Гледай го тоя дъртак. На стари години се е побъркал." Така че моля те, вземи си я обратно. Аз я приех - а ти си я вземи. Тя е необходима за тълпа­та. Те ще ти правят комплименти зарди нея, ще те хвалят, ще ти казват колко е прекрасна. Но тук в гората аз живея сред диви животни и те всички са голи. Понякога дори ги чувам как се хилят на дрехите ми и си казват: „Що за животно е този? Щом всички са голи, защо толкова се страхуваш от дъжда, от слън­цето, от вятъра? Би трябвало да се наслаждаваш".

па се разтовариш от всичките си тревоги чрез няколко питие­та, като си побъбриш хубаво, като поклюкарстваш: чия съпруга с кого избягала, чий съпруг подир чия жена тича. Човек иска да забрави себе си, защото тревожността е твърде много.

Самотата е най-прекрасното преживяване, най-славното съкровище, което имаш, но никога не си го изследвал, защото никога не си обичал себе си. Никой никога не ти е казвал да обичаш себе си. Обичай майка си, обичай баща си, обичай брат си, обичай сестра си, обичай жена си, обичай децата си... освен самия себе си.

Исус казва: „Обичай ближния си като самия себе си." Обаче неговото разбиране не е много голямо, защото кой обича себе си? „Обичай врага си като себе си" - но кой обича себе си? Той няма учение за това - първо да обичаш себе си.

Заратустра е велик психолог: Не на ближния Ви уча аз, а на приятеля. А разликата е огромна. Ближният е случаен - така се е случило, че ти е ближен. Приятелят е съзнателен избор. Той не е случаен - ти си го избрал.

Ето какво ми разказаха: двама астролози се срещали всеки ден на един кръстопът, откъдето тръгвали в различни посоки по своите работи. А на кръстопътя си показвали един на друг ръцете и се питали: „Кажи ми как ще е днес". Единият от тях е астролог, ще предсказва на хората бъдещето. Другият също астролог, и той работи същото, но и двамата се питат един друг: „Погледни ръката ми, линиите на ръката ми, какво каз­ват? Как ще ми бъде денят, успешен или не?"

Не бъди просяк. Бъди като сюнгер.

Аз Ви уча на приятеля, в когото светът се съдържа завършен. Приятелството е най-висшето качество на любовта, където любовта отива отвъд биологията, психологията, химията, хормоните, където единствено любовта се превръща в духовен феномен.

Аз ви уча на приятеля, в когото светът се съдържа завършен, една съдина на доброто, на творящия приятел, който винаги носи в себе си един завършен свят за подарък.

И както светът се е разпилял заради него, тъй се събира той отново при него, също както доброто се осъществява чрез злото, както целта от случайността.

Нека бъдещето и най-далечното бъдат принципът на твоето днес, в приятеля си обичай свръхчовека като свой принцип.

Любовта може да се превърне в алхимичен процес. Ако обичаш някого, това трансформира другия човек.

В моето село имаше един човек, който беше прочут крадец. Той наричаше затвора свой дом. Той беше рецидивист, беше прекарал почти половината си живот в затвора. Но когато го пускаха от затвора, идваше право при мен да ме види. Разбира се, баща ми се тревожеше, учителите ми се тревожеха и казва­ха, че това приятелство не е добро, че този човек е опасен.

Аз им отвръщах:

- Приятелството, от което се страхувате, е двуостра сабя. Само времето ще покаже дали любовта ми ще го промени, или неговата любов ще ме промени. Въпросът тук е кой обича повече.

Те ми казваха:

- Трудно е да се спори с теб, но ние ти казваме, че той е утвърден престъпник и не може да изостави навиците си.

- Че кой се опитва да го променя? Че кой се опитва да го

кара да изостави навиците си? Аз го обичам такъв, какъвто е. Никога не съм му казвал и дума за кражбите, за това, че е бил в затвора. Не ме интересува това, то си е негова работа. Но човекът е прекрасен. И е много надежден, много е сигурен. -Ти няма да ни послушаш, докато той не те развали.

- Някой ще бъде развален, или той, или аз, но дайте шанс на нещата.

Един ден той ми каза:

- Ти никога не говориш за това, че крада. Аз рекох:

- Това си е твоят начин на живот. Ти си господар на собст­вения си живот. Щом си избрал да крадеш, нямам желание да се намесвам в това.

- Никога не си ми казвал, че ще отида в затвора. Никой в цялото село изобщо не иска да ми бъде приятел, защото е опасно. Полицията може да види, че съм с него, че говоря с него. Той може да си има неприятности.

- Не се тревожи за това. Аз неприятности тъй или иначе ще си имам! Начините ми да си навличам неприятности може да са различни - твоите не са като моите, - но неприятности непременно ще има. Така че забрави напълно за неприятности­те. Аз те обичам, доверявам ти се.

В очите му се появиха сълзи и той рече:

- Само заради теб много пъти съм се възпирал да крада. В затвора си спомням само за теб, за това, че има някой отвън, че някой сигурно си спомня за мен - иначе външният свят не съществува за мен. И това е само въпрос на няколко месеца. Ще успея. Скоро ще изляза и следващия път Вече няма да крада.

Казах му:

- От теб зависи. Но дори и за момент недей да си помис­ляш, че те възпирам, защото според моите схващания ако любовта не може да даде свобода, тя не е любов. Ако любовта се намесва в живота на този, когото обичаш, на приятеля, на любимия човек, тогава това не е любов. Аз просто те обичам такьв, какъвто си, ти не трябва да се опитваш да се променяш заради моята любов.

И малко по малко кражбите му спряха. Хората направо се изумиха. Един от моите учители, който много настояваше, че той ще ме направи крадец, беше напълно

слисан, когато минаха две години, а той още не беше открад­нал и не го пратиха в затвора. Учителят ми ме извика и ми каза: „Съжалявам, може би не знам, че любовта има своя сила".

В университета един от студентите, който ми беше коле­га в продължение на две години, избърши убийство. Хванаха го и го затвориха. Години по-късно, когато станах преподавател, губернаторът много се заинтересува от мен и искаше да ходя всяка неделя в затвора да говоря на затворниците, да им пома­гам да медитират. И там аз се срещнах с този младеж, който беше убил човек. Той се опита да се скрие в тълпата сред другите затворници, но аз се пъхнах право в тълпата.

Директорът на затвора се опитваше да ме спре, казвайки:

-Тези хора са опасни. Не трябва да отиваш сред тях.

Казах му:

- Те може и да са опасни - не могат да са опасни за мен. Не съм сторил нищо лошо на никого. - Хванах момчето и му казах: - Не е хубаво това, че трябва да се криеш. Дошъл съм специално да те видя. Когато губернаторът ме попита, си спомних само за теб, че ще трябва да мога да те видя отново.

Той ми рече:

- Толкова се срамувах. Аз предадох теб, твоята любов, твоето приятелство. Не ме е срам от убийството - човекът, когото убих, имаше нужда от това! Срам ме е, че предадох твоята любов и твоето доверие.

- Забрави за това - казах му. - Не си предал нищо. Обичам те не по-малко, отколкото те обичах преди - може би и повече, защото трябваше да минеш през такива мъчителни изпитания.

Аз ходех там всяка неделя и след шест или седем седмици директорът на затвора ми каза:

- Има някаква странна промяна в човека, с когото винаги се срещаш, преди да говориш с останалите. Той преди беше най-опасният човек тук. Винаги създаваше неприятности, винаги проблеми; винаги се биеше, нараняваше някого. Но през тези седем седмици нещо се случи с него. Той медитира. Другите медитират само когато дойдеш, всяка неделя, но той медити­ра всеки ден.

В разстояние на една година той стана напълно различен човек и директорът даде препоръка той да бъде освободен -

иначе присъдата му беше доживотна. Той ме помоли:

- Ще го препоръчам за освобождаване. Ако можеш да кажеш една-дбе думи на губернатора, това много ще помогне - иначе той няма да повярва, че човек, който има доживотна присъда, може да бъде помилван. Той е излежал почти шест, седем години, но това е нищо.

Казах на губернатора, че имам там приятел, и му разказах цялата история. Казах му:

-Директорът иска той да бъде освободен. Ще бъда щастлив, ако той бъде освободен, защото това ще създаде огромен стимул и ще окуражи другите затворници. И ти самият ще се радваш да видиш този човек. През цялата тази година той медитираше - всеки път, когато имаше време, медитираше.

Освободиха го и аз го попитах: ' - Какво стана с твоите медитации?

Той ми отговори:

- Сега чувствам, че май беше добре, дето извърших убийст­во. Ако не бях убил, никога нямаше да се сближа толкова с теб. В моите медитации аз бях толкова близо до теб, можех да чуя как тупти сърцето ти. И странна работа, медитациите тран­сформираха цялата ми енергия. Това, което беше насилие, се превърна в любов, това, което беше гняв, се превърна в състра­дание - а това, че цял живот ще трябва да живея в затвор, дори не ме засягаше.

Всъщност бях щастлив, че нямам грижи в живота, че ня­мам отговорности. Просто си върши работата по цял ден и медитирай. Четох твоите книги, медитирах, и малко по малко се оформи група от медитиращи. Ние четяхме заедно, обсъж­дахме заедно. Извън затвора се чувствах малко като загубен, защото през тази една година той почти се превърна в храм за мен. А от другата страна е просто грозното пазарище, което бях напуснал преди.

Любовта има апхимическото качество да трансформира енергията на хората. Тя променя човека, когото обичаш; тя едновременно с това променя и теб.

Той казва: Аз ви уча на приятеля, в когото светът се съдържа завършен, една съдина на доброто, на творящия приятел, който винаги носи в себе си един завършен свят за подарък. Любовта

създава в хората творчески енергии. И сигурно сте забеляз­вали, че ако се влюбите в някого, изведнъж започвате да проявявате творчество.

Искаш да създадеш нещо за любимия човек - и това е обик­новена любов.

Ако любовта ти произтича от твоите медитации, ти би искал да създаваш поезия, музика, скулптура, картини, градини. Всичките ти енергии ще се променят от деструктивни по посока на това да са творчески.

Ако хората В света познаваха само една религия - любовта, светът щеше да бъде рай.

Очите ти трябва да се фиксират върху далечното и бъде­щето, и това трябва да бъде твоят принцип днес. Това ще те придърпва към непознати висини, към пространства, непрекося-вани преди, към преживявания, за които никога преди не си и мечтал.

Обичай толкова цялостно, че приятелят да трябва да се превърне в свръхчовек.

Обичай толкова тотално, че това да не остави възможност за приятеля ти да бъде нещо по-малко от свръхчовек.

А любовта му към теб ще трансформира и теб също. Това е едновременен процес, това е синхронност.

Заратустра е прав: не се интересувай от ближния. Инте­ресувай се от приятеля и създавай толкова много любов, колкото можеш. И колкото повече любов създаваш, ще откриваш, че на толкова повече си способен.

Няма предел, няма граница за твоята любов - ти можеш да обичаш безкрайно.

И ако можеш тотално да обсипеш някого със своята любов, ти ще го промениш - както и неговото същество, неговата душа.

Това преместване на неговия акцент от ближния - ближният означава тълпата - към приятеля е много важно: приятелят

означава „избраният". Ближният е случаен; приятелят трябва да се търси, да се издирва. А принципът трябва да бъде такьВ: търси човек, който има способността да осъществи далечната цел на свръхчовека.

Има толкова много хора... просто никой не ги е обичал толкова много, че те да трябва да се превърнат в своите върховни потенциални възможности. Никой не се е грижил за тях, никой не ги е обсипвал с любов, така че те да могат да разцъфтят. Любовта ти трябва да бъде като извор за тях.

Този свят няма нужда от ближни, а от приятели - приятели, които обичат, но не се намесват, приятели, които обичат, но не поставят условия, приятели, които обичат, но те оставят напълно независим.

Целта би трябвало да бъде един свят, пълен с любов и приятелство. По-малко от това няма да спаси човечеството.

„Който търси, той лесно загубва сам сеВе си. Всяко усамотение е Вина " - така говори стадото...