Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

Неколцина се заинтересуваха, просто от любопитство: „Ще дойда, поне веднъж." Малко по малко се появи група от

почти две дузини студенти, които започнаха да танцуват по тези пътища.

Началникът на студентския стол дойде при мен и каза:

- Няма да ти взимам пари за храна, за мляко, за чай - дори и на гостите ти. Но спри това, което си започнал! Тези дваде­сет момчета преди ядяха по две, три чапати* най-много, а сега ядат по двадесет. Ще ме съсипеш, аз съм един беден достав­чик: тези момчета сега изяждат почти толкова храна, която преди стигаше за двеста студенти. Смили се над мен.

Отговорих му:

- Ще ми е много трудно да ги възпра, защото те вкусиха от удоволствието.

Той продължи:

- Нещо трябва да се направи, иначе ще фалирам. Помисли за децата ми, за жена ми, за старите ми родители.

Казах му:

- Ела с мен при заместник-ректора, защото аз не мога да ги спра. Всъщност техният брой ще се увеличава, защото те каз­ват на всички: „Били сме идиоти да си губим най-ценното време в спане - а танцуването под звездите на ранния утринен вет­рец е толкова прекрасно, че ние никога не сме изпитвали друго толкова екстатично преживяване. Здравето е просто един страничен продукт от това. Усещаме, че интелигентността ни се изостря, но това също е страничен продукт. Ние не ходим сутринта да танцуваме в тъмното, за да изостряме интелекта си или да имаме по-добро, по-атлетично тяло".

Трябваше да обяснявам на заместник-ректора, че горкият доставчик е в затруднено положение и че трябва да се погрижи бюджетът, който му дават, да е достатъчен - тези двадесет студенти няма да останат само двадесет!

Заместник-ректорът възрази:

- Но това няма да е лесно. Ако ти заинтригуваш всички студенти, не само този доставчик ще фалира, но и целият университет. По двадесет чапати на студент!

- Но какво мога да направя? - попитах аз.

- И каква е целта на всичко това?

* Тънка питка от безкВасно тесто, която се запича на котлон преди ядене. В Индия се яде Вместо хляб. (Бел. преВ.)

- Ела някой ден - отговорих аз, - това е безцелна дейност. Той рече:

- Ще дойда утре.

А на доставчика казах:

- Ела и ти.

Те и двамата се присъединиха към нас и после казаха:

- Господи, наистина е прекрасно. Тази тишина, тези звезди, няма движение по пътя, не те е страх, че някой ще те гледа... Можеш да танцуваш като малко дете.

Заместник-ректорът каза на доставчика:

- Ще уредя нещата. Няма да си на загуба, не се притеснявай. Мога да разбера защо тези, които са опитали това, не могат да спрат.

От време на време и заместник-ректорът се присъединява­ше към нас. А когато освен него дойдоха и някои преподавате­ли, стана престижно.

Когато валеше, отивах да се разхождам по една самотна улица, и скоро няколко души започнаха да идват с мен - без чадър, просто се наслаждавахме на дъжда.

Заместник-ректорът ми заяви:

- Сега създаваш още проблеми. Скоро ще се появи този, който се грижи за пералнята. Откъде ти идват такива идеи? Дъжд има всяка година. Аз съм тук от десет години и никой преди не отиваше да се разхожда под дъжда - а ти разпрост­раняваш идеята, че да се ходи под дъжда е толкова екстатично преживяване.

Казах му:

- Ела някой ден. Той ми рече:

- Ти си страхотен рекламен агент! Няма да дойда, защото знам, че сигурно си прав.

Обаче дойде. Попитах го:

- Какво се е случило? Той отговори:

- Не можах да устоя на изкушението, че може би изпускам нещо. През целия си живот никога не съм вървял просто така под дъжа, под облаците, под светкавиците.

Той беше стар, но много му хареса. Прегърна ме, заведе ме у дома си и каза:

- Ти си малко смахнат, в това няма съмнение, но идеите ти са много добри. Но моля ти се, недей да разпространяваш тази нова идея в университета, защото студентите ще напускат занятията си, за да ходят под дъжда.

То беше толкова прекрасно, тъй като навсякъде около уни­верситета имаше хълмове, високи дървета и изобщо никакъв трафик. Беше извън града и да танцуваш под дъжда и на вятъра...

В живота няма причина.

Ето това е общото с розовата пъпка. Гаутама Буда не би казал това, нито пък Махавира, нито Исус, нито Мойсей. Всички те ще ти дават причини, цели, стремежи - защото това е, което се харесва на твоя ум.

Вярно е: ние обичаме живота не защото сме привикнали към живота - не просто по навик, - а към любовта.

Трябва да се помни това, на което се набляга. Ние обичаме живота не защото сме свикнали да живеем. Не можеш да ка­жеш: „Аз живея от седемдесет години и сега това ми е станало стар навик - ето защо продължавам да живея, ето защо искам да продължа да живея, защото е много трудно да оставиш старите навици".

Не, животът не е навик. Ти обичаш живота не защото си свикнал да живееш, а защото си привикнал към любовта.

Без живот не може да има никаква любов. Животът е една възможност: почвата, където цъфтят розите на любовта.

Любовта е ценна сама по себе си, тя няма цел, тя няма смисъл. Тя има огромно значение, огромна радост, свой екстаз - но това не е смисъл. Любовта не е бизнес, където имат зна­чение целите, резултатите.

Всякога има малко безумие в любовта. А какво е това безумие? Безумието е поради това, че не можеш да докажеш защо обичаш. Не можеш да дадеш никакъв разумен отговор за своята любов.

Можеш да кажеш, че вършиш определен бизнес, защото ти трябват пари; трябват ти пари, защото имаш нужда от къща; нуждаеш се от къща, защото как ще живееш без къща? В твоя обикновен живот всичко има някаква цел, обаче любовта - не можеш да дадеш никаква причина. Ти просто казваш: „Не знам. Всичко, което знам, е че да обичам означава да изпитам най-прекрасното пространство вътре в себе си." Но това не е цел. Това пространство не е мозъчно. То не може да се превърне в

стока. Това пространство е отново розовата пъпка, с росна капка на нея, която блести като перла. И розовата пъпка тан­цува на слънцето и на ранния утринен ветрец.

Любовта е танцът на твоя живот.

Затова тези, които не знаят какво е любов, са пропуснали самия танц на живота; пропуснали са възможността да от­глеждат рози. Ето защо за един светски, пресметлив, компю­търен ум, за един математик, икономист, политик, любовта изглежда като някаква лудост.

Всякога има малко безумие в любовта. Ала Винаги има и малко разум в безумието.

Това изречение е толкова прекрасно, толкова забележи­телно. За другите, за тези, които никога не са я изпитали, любовта изглежда като лудост. Но за тези, които познават любовта, тя е единственият здрав разум. Без любов човек може да е богат, здрав, известен, но не може да е здравомислещ, защото не знае нищо за истинските ценности. Здравомислието не е нищо друго освен аромата на розите, които цъфтят в сър­цето ти. Заратустра има велико прозрение, когато казва: „Но тази лудост, това безумие, известно като любов, има в себе си някакъв разум, това не е обикновено безумие".

Влюбените нямат нужда от психиатрично лечение. Любов­та има свой разум. Всъщност любовта е най-великата лечебна сила в живота. Тези, които са я пропуснали, са останали празни, неосъществени. В обикновената лудост няма разум, но в лу­достта, наречена любов, има известен разум. И какъв е този разум? Той те прави радостен, превръща живота ти в песен, носи ти огромна благодат.

Наблюдавал ли си хората? Когато някой се влюби, няма нуж­да да го обявява. Можеш да видиш, че в очите му се е появила една нова дълбочина. Можеш да видиш на лицето му една нова грация, нова красота. Можеш да Видиш в походката му един фин танц. Той си е същият човек, но все пак не е същият. Любовта е влязла в живота му, пролетта е дошла в неговото същество, цветята в душата му са цъфнали.

Любовта причинява незабавни трансформации.

Този, който не може да обича, не може и да е интелигентен, не може и да е грациозен, не може и да е красив. Животът му ще е просто една трагедия.

Това ще ви удари здравата, ако не оставите настрана пред­разсъдъците си, защото всички религиозни учители са ви каз­вали: „Животът ти е безсмислен, защото не е нищо друго ос­вен един сапунен мехур. Днес е тук, утре го няма. Животът ти в този свят, в това тяло, няма никаква стойност, защото е мимолетен. Единствената му ценност е в това, че можеш да се отречеш от него. И отричайки се от него, можеш да постиг­неш добродетелност в очите на Бога".

Странна идеология! Но тя от векове доминира човешкия ум без дори да бъде оспорена. Особено на изток, където светът е илюзорен, а защо е илюзорен? - защото се променя, а всичко, което се променя, не е от полза, то е безполезно. Само постоянното, това, което винаги остава едно и също, е важно. А в един свят, който остава винаги един и същ, не можеш да намериш нищо.

Естествено, хора като Ади Шанкара, който е повлиял на Индия в най-голяма степен - всички хиндуистки монаси, които могат да се видят в Индия, са последователи на Шанкара... Целият му подход се базира на изтъкването на това, че све­тът е една илюзия, защото е непостоянен. „Търси постоянно­то и се отречи от непостоянното." В по-голяма или по-малка степен такава е позицията на всички религии в света.

Следвайки Заратустра, Ницше е единственият съвременник, който повдига големия въпрос, че идеята за постоянството може би е просто една идея, защото няма нищо, което да е постоянно. Освен промяната, всичко друго се променя - освен ако не искаш промяната да стане бог, защото това е единст­веното постоянно нещо в света. Не можеш да намериш нищо друго, което поне да загатва за един постоянен бог.

Заратустра е много странен. Неговото прозрение е много чисто и ясно. Той казва: който съм настроен добре към живота, защото животът е странно нещо. Той във всеки момент е един поток. Когато си дошъл в Залата Чуан Цзъ*, ти си бил един

* Така се е наричала залата за беседи и медитации в ашрама на Ошо в Пуна скоро след връидането му от САЩ. (Бел. прев.)

човек; когато напуснеш тази зала, няма да си същият човек. Ти само ще изглеждаш същият. Толкова много неща се променят в теб през тези два часа. То е просто все едно като Ганг, която за два часа пренася толкова много вода, цели мили надолу. Ма­кар и да изглежда същата, това не е същата вода, която е била там преди два часа.

Херакпит би се съгласил със Заратустра, но той не е знаел за съществуването на Заратустра. Той е единственият запа­ден философ, който казва, че животът е поток, река. И че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река - защото тя няма да е същата.

Дори и на мене, който съм настроен добре към живота, ми се струва, че пеперуди и сапунени мехури и всички други от подобен род между людете най-добре разбират що е щастие.

Хората, които знаят най-много за щастието, са тези, които са в общение с променящия се живот, които могат да обичат дори сапунените мехурчета, блестящи на слънцето, създаващи малки дъги. Това са хората, които знаят най-много за щастието.

Вашите светци познават само нещастието - просто пог­ледни лицата им. Изглежда сякаш животът е изчезнал от тях -всички те са мъртви изкопаеми. Нищо не се променя в тях; те живеят един ритуален живот и са осъдители на всичко, което се променя.

Защо удоволствието е осъдено? - защото се променя. Защо любовта е осъдена? - защото се променя. Защо тези религии са създали женитбата наместо любовта? Защото на женитбата може да се даде поне едно илюзорно постоянство посредством законите, посредством обществото, посредством страха да не загубиш уважение, посредством страха от това какво ще се случи на децата ти. Затова те са успели да направят женитба­та нещо постоянно. Ето защо всички стари религии са против развода, защото разводът отново излага на показ женитбата като нещо непостоянно - тя може да се промени.

В продължение на хиляди години малки деца са встъпвали в брак. Има дори записани случаи, когато са женили дори и неро­дени деца, които са още в утробите на майките си. Две семейст­ва се уговарят, ако едното дете е момче, а другото момиче, да се уреди брак. В Индия дори и сега има случаи на бракове между

седемгодишни, осемгодишни деца, макар и да е незаконно. Но не е против обичая. Защо толкова се бърза да се женят деца, които дори още не знаят какво означава женитбата, какво се случва? Причината е, че преди те да станат млади и любовта да се появи в сърцата им, женитбата трябва да се е случила. Затова когато любовта се появи в сърцата им, те вече си имат съпруга - а съпругата вече си има съпруг. Бракът между деца е разпрост­ранен в целия свят с цел да се унищожи любовта.

Не е съвпадение това, че женитбата създава повече нещас­тие в света, отколкото всяко друго нещо, защото унищожава единствената възможност за щастие, за щастието на любов­та. Сърцето никога не танцува; хората живеят и умират, без да познаят любовта. Раждането не е в твои ръце; смъртта не е в твои ръце. Само любовта е била твоя" свобода ^ общест­вото и това е унищожило.

Тези са единствените три неща, които могат да бъдат основни събития в твоя живот: раждане, любов и смърт. Ражда­нето не можеш да контролираш, своето собствено раждане -никой не те е питал, един ден ти просто се оказваш роден. Същото е и със смъртта - тя дори не те и пита: „Готов ли си? Утре идвам" - без предварително уведомяване: тя просто идва внезапно и ти си мъртъв.

Само любовта е свободата, която стои между тези двете. Обществото и нея се е опитало да ти отнеме, така че целият ти живот да се превърне просто в една механична рутина.

Да гледа как пърхат тези леки, глуповати, изящни, трогателни душички - това изтръгва сълзи от Заратустра и го съблазнява за песни.

Той казва, че като вижда сапунени мехури, пеперуди, розови пъпки да танцуват на вятъра - като вижда такива лековати, несериозни, можеш да ги наречеш дори глуповати, изящни, трогателни душички - това е, което кара Заратустра да плаче и да пее. Сълзите му са от радост за това, че животът е толкова жив, че не може да бъде постоянен - само мъртвите неща могат да бъдат постоянни. Колкото по-живо е едно нещо, толкова повече то се променя. Този променящ се живот нався­къде наоколо предизвиква сълзи на радост у Заратустра и песни, които да се пеят.

и той прави своето централно изказване: Аз бих повярвал само в един Бог, който би умеел да танцува. Той няма нужда от никакъв друг аргумент; той няма нужда от никакви други свиде­телства, от никакви други доказателства. Всичко, което той иска, е да знае: Може ли твоят бог да танцува? Може ли твоят бог да обича? Може ли твоят бог да пее? Може ли твоят бог да тича след пеперудите? Може ли твоят бог да събира диви цветя и да се радва, със сълзи и с песни? Тогава той е готов да приеме такъв бог, защото такъв един бог ще е истински представител на живота, той няма да е нищо друго освен самия живот.

Следващите изречения са дори още по-трудносмилаеми. Необходимо е добро храносмилане!

Заратустра е за силните души. Той е против слабите и безсилните. За него не е качество това да си кротък, да си смирен. Не това са качествата в неговата изключително значи­ма визия, а да си силен, да си горд със своето същество, да имаш достойнство, свобода, качествата на лъва, качествата на детето... никога да нямаш качествата на товарно животно. Той е Против търпението на камилата. Той е напълно против тези, които с готовност се оставят да бъдат поробени.

Не желаем да ни щадят нашите най-добри врагове, нито тези, които обичаме от дъното на душата си. Затова оставете ме да ви кажа истината!

Братя мои по бран! Аз ви обичам отдън душа, аз съм и винаги съм бил воин като вас. Ала аз съм и вашият най-добър враг. Затова оставете ме да ви кажа истината!...

Според мен трябва да бъдете такива, чието око търси винаги враг-своя враг.

Това показва и моят опит, че когато си избираш приятел, няма нужда да си много внимателен - всеки може да бъде. Но когато си избираш враг, трябва да си много внимателен - вра­гът трябва да е някой, който да има най-добрите възможни ка­чества, защото ще трябва да се бориш с него. А когато се бориш с някого, ти малко по малко ставаш точно като своя враг.

НиКога не си избирай неподходящ враг, иначе дори и в своята победа ти ще бъдеш победен, защото ще трябва да научиш същите стратегии, същите хитрости като на твоя враг - ина­че няма да можеш да се бориш с него.

Избирай си враг, който е мъдър, така че за да се бориш с

него, да трябва да станеш мъдър. Избери си интелигентен враг, защото ще трябва и ти да си интелигентен, за да се бориш с него. Избери си врага, като много добре помниш, че като се бориш с него, ще станеш като него. Дали ще бъдеш победен, или ще победиш, това е на второ място. Най-важната ти грижа трябва да бъде изборът на подходящ враг.

А ако нямаш враг, ти нямаш предизвикателство. Това би изглеждало много странно, защото всички религии, всички та­ка наречени философи са ви учили: „Недейте да имате врагове." Но това ще премахне всички предизвикателства да израстваш, всички предизвикателства да си по-силен, да си много добър във воюването, да си умен, да си буден за възможностите.

Заратустра не е против войната - ето в това той се разли­чава от Гаутама Буда и Махавира. Спомнете си, че едва след Махавира и Гаутама Буда, двама велики учители, учители от най-висше качество, е започнал упадъкът на Индия. А би трябвало да е другояче. Би трябвало след Буда и Махавира Индия да се е издигнала по-високо - това щеше да е логично; изглежда много нелогично, че упадъкът на Индия е започнал с Гаутама Буда и Махавира.

Индийците са станали толкова страхливи, че дори не могат и да мислят ретроспективно за това, което е причинило упадъка на Индия. По времето на Гаутама Буда Индия е била известна по целия свят като Златната птица. Тя е била толкова богата, толкова интелигентна, толкова цивилизована страна, докато Западът е бил все още в състояние на варварство.

Какво се е случило? Индия изведнъж започнала да запада. Ако слушате Заратустра, ще видите причината. Както Гаутама Буда, така и Махавира научили Индия на ненасилие - никакви войни, само мир. Но мирът е един много деликатен феномен. Хората били много готови за него, но не защото разбрали Гаутама Буда или Махавира, а защото той бил добра утеха за тяхната страхливост.

Миролюбието е прекрасна дума, с която да прикриеш безси­лието си.

Войната не им изглеждала добра защита, затова крайният резултат бил, че малки племена от варвари, които били по-назад от Индия с хиляди години, завладели Индия - те клали хора, изнасилвали жени, изгаряли градове. Индия си останала с уте-

шението, че: „Ние сме мирни хора, ние сме ненасилствени хора, ние не можем да се бием." Индия в продължение на две хиляди години си останала в състояние на робство, и то не на една страна, а на много. Който искал да завладява, бил добре дошъл.

Такава голяма страна да остане в робство в продължение на две хиляди години, това е нещо безпрецедентно в цялата история на света. Нямало е съпротива - хората се държали така, както Заратустра описва камилите. Те седнали и поискали да бъдат натоварени, и се почувствали много щастливи, че носят най-тежкия товар. Камилата, която носела най-тежкия товар, се превръщала в герой. Така Индия станала бедна; тя загубила своята смелост.

Заратустра трябва да бъде разбран много дълбоко: той не казва да проявяваш насилие, не казва, че трябва да убиваш, не казва да разрушаваш. Това би било погрешно разбиране. Такова погрешно разбиране се случило с Адолф Хитлер. Това са изре­ченията, които са създали Втората световна война, но Хитлер не могъл да разбере деликатния и фин смисъл на Заратустра.

Заратустра ти казва, че няма защо да си агресивен, да си деструктивен, но трябва винаги да си подготвен. Ако искаш мир, лъкът и стрелата ти трябва да са готови.

Той не казва да почнете да убивате. Той казва, че ако нещата станат от лоши по-лоши, на врага не трябва да се позволява да ви унищожи, да изнасили жените ви, да разруши собствеността ви, да ви отнеме достойнството, да ви направи роби.

Ако човек наистина иска да е ненасилствен, той трябва да бъде воин, трябва да бъде самурай, да познава изкуството на боя със сабя, да знае да стреля с лък - не за да убива някого, а просто да защити своето достойнство, своята свобода. Това е толкова проста логика.

Но Индия не е разбрала дори и сега. Никой не обвинява наша­та идеология на ненасилието, че ни е направила слаби, без­защитни, уязвими. Тя ни е отнела самата ни сила и мощ да се съпротивляваме на всеки, който иска да ни пороби.

Ала аз съм и вашият най-добър враг. Това изречение ще изясни нещата. От една страна, той казва:

Братя мои по бран! Аз ви обичам отдън душа, аз съм и винаги

съм бил воин като вас. Аз съм воин и въпреки това искам да ви кажа: Ала аз съм и вашият най-добър враг, защото не съм агреси­вен. Помнете, аз съм воин. Казано по друг начин, човек трябва да бъде неагресивен воин - едва тогава той може да защити своето достойнство.

Затова оставете ме да ви каЖа истината!...

Според мен трябва да бъдете такива, чието око търси винаги враг... Трябва винаги да се подготвяте, като че ли търсите враг - своя враг. А у някои от вас още при пръв поглед се поражда омраза.

В началото ще има някакъв оттенък на омраза В това, че си воин, но то ще е твоя слабост. Човек трябва да бъде воин без никаква омраза. Човек трябва да бъда воин просто като някакъв спорт, със спортсменски дух - да не се бие от омраза, а от чиста радост. Предизвикателството не трябва да се оставя неотговорено.

Обиколил съм света, отправяйки предизвикателство към всякакви предразсъдъци, всякакви мнения, които според мен не са нищо друго освен лъжи - древни лъжи. Но светът напълно се е изпразнил от воини - никой не приема предизвикателството. Напротив, те затварят вратите на своята страна, не ме пускат да вляза - те всички са страхливци.

Дошъл съм в страната им - аз съм сам. Зад църквата им е застанала цялата страна, правителството, цялата армия и всички оръжия са с тях. Аз съм с празни ръце, имам само моето разбиране за истината и искам да дискутирам с хората, които живеят в тези страни от хиляди години. Но те са такива страхливци, че наместо да приемат моето предизвикателст­во, оказват натиск върху своите правителства, върху своите парламенти да прокарат закони, според които не мога да вляза в тяхната страна.

Не е било така в миналото - особено в тази страна. Мисти­ци са обикаляли страната, предизвиквайки на публична дискусия всеки, който имал противоположни мнения. А тези дискусии не