Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

ВСЯКО ИЗРЕЧЕНИЕ на Заратустра е толкова пълно със смисъл, че е почти невъзможно да се установят Всички

изводи, да се открият всички мистерии, скрити в него.

И това става още по-трудно, защото Заратустра е на­пълно против всякаква традиция, всякаква ортодоксия, всякак­во минало. Нашите изречения обикновено се тълкуват в светл­ината на миналото. Те съдържат миналото. Те са изводи от миналото.

Ситуацията при Заратустра е точно противоположната. Неговите изречения съдържат бъдещето, а бъдещето е обшир­но, многоизмерно. За миналото можем да кажем определени не­ща, защото то е мъртво.

Що се отнася до бъдещето, можем да говорим само за вероятности, за възможности, за потенциални неща, защото бъдещето е отворено. То още не се е случило и няма Възмож­ност да бъде предсказано - в това е неговата красота, негова­та непознаваемост, неговото величие. Гледайки бъдещето, мо­жеш да почувстваш само едно дълбоко благоговение, изумление, изненада. Във всяко ъгълче и местенце са скрити толкова мно­го съкровища, че докато не дойдеш до тях, няма начин да ка­жеш каквото и да било за тях.

При Гаутама Буда нещата са прости, такива са и при Исус, такива са и при Махавира - всички те са изводи от миналото. Заратустра е пророчество за бъдещето.

Това трябва да се помни: че Заратустра е най-непредсказу­емият мистик в цялата история на човечеството. Когато За­ратустра стигна в най-близкия град, разположен край гората, сва­ри там много народ, отрупан на мегдана, защото му бяха обещали, че там ще ходи по въжето един въжеиграч.

Човекът е толкова нещастен, че иска да забрави своето нещастие с някакви забавления, колкото и глупави да изглеж­дат те на тези, които имат малко интелигентност. Всичките ни игри са детински, но милиони хора са толкова много заинте­ресувани от тях, като че ли те ще им дадат нов живот, ще ги
трансформират, ще им отнемат мизерията, ще ги извадят от тъмната нощ на душата.

Ако се обяви, че ще има изпълнения на въжеиграч, хиляди хора ще се съберат просто за да видят как някой ходи по въже -като че ли тези хора нямат нищо важно, което да правят в живота си; като че ли те не знаят какво да правят с времето, което съществуванието им е дало.

Заратустра попаднал на такова събиране. Това определено не са били хората, които заслужават един Заратустра и неговото послание, но това е единственият вид хора по цялата земя - няма друг вид. Поради това: Заратустра рече тъй на народа... без да се тревожи те дали го заслужават, дали ще са в състояние дори да схванат това, което той казва.

Той е като дъждовен облак, толкова натоварен с мъдрост, че иска да вали където и да е. Той иска да се изпразни. Богатст-вата на неговата радост, на неговата тишина, на неговото блаженство са станали толкова тежки, че той има нужда от който и да било, за да ги сподели. Въпросът не е дали те заслу­жават, или не. Това определено не е било събирането, което да го изслуша - но дъждовният облак вали дори и по камъни, скали, безплодна земя. Дъждовният облак не може да избира; целият му проблем е как да се разтовари.

Първото изречение, което той произнася, съдържа цялата му философия, цялата му религия:

Аз ще ви уча на свръхчовека.

Човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне. Какво сте направили, за да го превъзмогнете? Никой не е казвал толкова определено, толкова ясно, че чоВек трябва да надмине себе си, да отиде отвъд себе си; че човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Не трябва да се задоволяваш с това да си останеш просто човек. Трябва да отидеш отвъд всичко човеш­ко. Всичко, което е вътре в теб, принадлежи на човека.

Да бъдеш свръхчовек означава да оставиш своя ум, своите идеологии, сВоите инстинкти, сВоята интелигентност, озна­чава да отидеш изцяло отвъд всички свои концепции за човека. Свръхчовекът е неговото учение и неговото прозрение за това е изведено от един много естествен феномен.

Всички същества досега са създавали нещо свръх себе си... Това е цялата теория на еволюцията: всяко същество е създало

нещо, което е отвъд него. Маймуните са създали човека. Дори не можете да си представите, че те са вашите предци. Дистанцията е толкова огромна; минаването отвъд е толкова голямо.

Учените казват, че животът се е зародил в океаните, с рибите. От рибата до човека, всяко същество е породило нещо, което отива отвъд него. Но изведнъж, стигайки до човека, цялата еволюция е спряла. Човекът просто ражда друг човек.

А нима вие искате да бъдете отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра, нежели да превъз­могнете човека?

Що е маймуната за човека? Посмешище или мъчителен срам? Тъкмо това трябва да бъде човек за свръхчовека: посмешище или мъчителен срам.

Вие изминахте пътя от червея до човека, ала у вас все още има много нещо от червея.

фактически цялата еволюция от рибата до човека е все още вътре в теб. Тя е оставила своите следи в съзнанието ти. Всяко дете, в продължение на деветте месеца в майчината утроба, преминава през всичките стадии, през които чове­чеството е преминало, от рибата до човека.

Ние притежаваме всички тенденции, които доказват, че ма­кар и според това, което е установено, Дарвин да не е прав биологически, психологически той не може да бъде опроверган. Умът ти все още носи в себе си маймуната, поведението ти все още е под човешкото, човешкото в теб е дори по-плитко и от кожата ти - малко да драснеш и ще видиш как горилата изскача навън. Ти носиш всичкото насилие на животните; всичките инстинкти на животните.

Някога сте били маймуни, ала и сега човек е все още повече маймуна от която и да е маймуна. Тъй като маймуните не правят световни войни - те са прости същества. Те не трупат ядрени оръжия с цел да извършат глобално самоубийство. Човешкото насилие изглежда е безгранично.

Дори и най-мъдрият от вас е все още само природен дисонанс, кръстоска между растение и призрак. Ала мигар аз ви карам да станете растения или призраци?

Дори и най-мъдрите измежду вас се държат в моменти на слабост като глупаци, като идиоти. Идиотът не е много далеч

- той просто се крие зад теб: най-малката провокация и той излиза и поема нещата в свои ръце. Контролът ти е само повърхностен - толкова лесно може да бъде унищожен.

Дори и най-мъдрият сред вас е един дисонанс - той не е хармония, не е органично единство, не е оркестър. Има толкова много гласове, огромна тълпа, която Всеки носи вътре в себе си. Не си ли наблюдавал тълпата вътре в себе си? Колко хора живеят вътре в теб? Колко лица имаш? Може би дори не си ги и броил; може би са твърде много, за да бъдат изброени.

Когато един суфи-мистик тръгнал да отива при своя Учи­тел, отричайки се от света, от семейството и от приятели­те си, семейството и приятелите му и цялото село дошло да го види как тръгва. Може би вече няма да го видят пак - той тръгвал на дълго поклонение, за да намери Учител. Очите им били пълни със сълзи. Той се опитвал да ги утеши, като им говорел:

- Сега трябва да се върнете. Ето я реката, границата на вашето село. Сега ме оставете сам. Не ме задържайте.

Той стигнал в планината и когато влязъл в колибата на своя Учител, Учителят го погледнал и казал:

- Можеш да влезеш, обаче сам.

Той погледнал на едната и на другата страна - нямало никой друг. И отвърнал:

- Но аз съм сам. Учителят рекъл:

- Не гледай настрани. Гледай вътре. Аз мога да видя цяла тълпа, тълпа от твои приятели, роднини, семейство, съседи -с очи пълни със сълзи. Просто ги остави отвън. Докато не останеш сам, недей да влизаш, защото аз се занимавам само с индивидуалности, а не с множества, не с тълпи.

Човекът затворил очи и се изненадал. Всички хора, които бил оставил далеч зад себе си, били Все още в ума му - спомени­те за тях, техните образи. Той излязъл и трябвало да остане отвън в продължение на три месеца, като просто седял до вра­тата там, където хората оставяли обувките си. Като нямал какво друго да прави, той лъскал обувките им, докато те се срещали с Учителя.

Но неговото желание и копнеж било искрено. Като лъскал обувките на посетителите в продължение на три месеца, тъл-

пата малко по малко се разпръснала. И един ден Учителят излязъл, хванал го за ръка и го поканил вътре. Казал му:

- Вече няма нужда да чакаш отвън. Ти си сам и нашата рабо­та може да започне.

Дори и най-мъдрите - казва Заратустра, - не са нищо друго освен тълпа - не един глас, а много гласове, цял пазар, които си противоречат един друг, без хармония, без съзвучие.

Ето, аз ви уча на свръхчовека!

Какво има той предвид под свръхчовек? - точно това, което аз имам предвид под нов човек. Аз съм изоставил думата свръх поради определена причина. Тя може да се разбере погрешно -тя е разбирана погрешно. Тази дума внушава идеята, че чове­кът, който ще те наследи, ще бъде по-висш. Това те унижава. И може би това е причината, поради която свръхчовекът още не се е появил, защото кой иска да бъде по-нисш? Ако свръхчове­кът ще те направи за посмешище, може би това е основната причина, поради която човекът не само не се е опитал да отиде отвъд себе си, но е направил всичко възможно, за да попречи на всеки да отиде отвъд себе си.

Може би Исус е разпнат поради известна причина: той е бил обида за човечеството. Човекът е отровил Сократ може би без да знае точно защо, но аз мога да видя, че самото присъствие на Сократ го смущава, самата извисеност на Сократ, негова­та яснота, интелигентност - превъзходството в каквото и да е отношение е нетърпимо.

Тълпата не може да търпи: Сократ трябва да бъде унищо­жен. Той кара милиони хора да се чувстват по-нисши. Не че той иска да се чувствате по-нисши - той иска вие да станете толкова висши, колкото е и той. Но това е 8 самата природа на нещата: нито той иска да се чувствате по-нисши, нито пък вие сте лишени от копнежа да станете по-висши. Реалността е такава, че когато се появи един Сократ или Исус, или Мансур, вие изведнъж започвате да се чувствате като пигмеи.

Заратустра е прав: Що е маймуната за човека? Посмешище или мъчителен срам? Тъкмо това трябва да бъде човек за свръхчо­века: посмешище или мъчителен срам. "

Според моето разбиране това е причината, поради която човекът не се е вслушвал в никого от всички тези хора, които биха могли да му помогнат да постигне едно по-велико, по-ра­достно, по-истинско, по-автентично, по-поетично и по-красиво съществуване.

Изоставил съм думата свръхчовек съвсем преднамерено. Аз наричам бъдещия човек „новият човек". Под това не се подразб­ира никакво превъзходство; този израз не те унижава. Той просто оповестява идването на новото. Думите не са просто думи, те не могат да не оставят някакво впечатление в теб.

Точно както и Заратустра, и аз ви казвам: Аз ви уча на новия човек.

Моят нов човек е точно свръхчовекът на Заратустра, но аз няма да го нарека свръхчовек. Това е погрешна дума и се е оказа­ла голяма пречка за прогреса на човечеството, по много начини.

Адолф Хитлер е взел идеята за свръхчовека от Фридрих Ницше, от Заратустра. Адолф Хитлер не е бил човек с голяма интелигентност или пък с голямо разбиране. Той е бил едно почти бавно развиващо се, ненормално човешко същество. Но думата свръхчовек в ръцете на Адолф Хитлер се е превърнала във Втората световна война - тя е убила милиони хора.

Заратустра никога не би помислил, нито пък Ницше би могъл някога да си представи, че тяхната философия би попад­нала в ръцете на един луд - и естествено, нито пък че той би могъл да я интерпретира според собственото си разбиране.

Според него свръхчовекът е някакъв свръхвоин, свръхбоец, някакъв човек от стомана. Той обявил, че нордическите гер­манци ще бъдат расата на идващия свръхчовек, че те ще управ­ляват света. Всъщност, че привилегията на свръхчовека е да властва над всички тези, които са по-нисши.

Странна съдба има думата свръхчовек! В ръцете на един луд тя се е превърнала в нещо, за което Заратустра никога не би могъл и да сънува.

Германската раса била привилигерована да властва над це­лия свят поради простата причина, че била по-висша; тя щяла да се превърне в утроба за свръхчовека. Свръхчовекът бил сол­та на земята, смисълът на земята.

В Индия същата дума свръхчовек е използвана от Шри Ауробиндо, с един напълно променен смисъл. В ръцете на Шри

Ауробиндо свръхчовекът се превръща в безсмъртен, физически безсмъртен човек. Духовно, както винаги са казвали на човека, той е безсмъртен. Шри Ауробиндо дал своя собствена интерп­ретация; „Аз работя върху това да намеря точната дисципли­на, точната методология за превръщането ви във физически безсмъртни." И хората, които най-много се страхували от смъртта, станали негови ученици.

Както дървото се познава по неговите плодове, така и Учителят се познава по неговите ученици.

Бил съм в контакт с много последователи на Шри Ауробиндо, а един от моите приятели беше в ашрама на Шри Ауробиндо, когато той умря. Аз съм имал спорове с него, че всичко това са глупости, че физическото безсмъртие е невъзможно. За да ста­неш физически безсмъртен, ти трябва да промениш цялата про­грама на клетките в тялото си, а в тялото има седем милиона клетки, които съдържат цялата програма. Дори и учените не са в състояние да намерят начин да променят тяхната програма.

Ако можем да променим програмата на клетките, може би нещата ще са други. Например, ако човек иска безсмъртие, тогава ще трябва да спре на определена възраст и да не расте отвъд нея - трябва да остане вечно млад и никога да не остаря­ва. Ако остарее, тогава следващата стъпка е гробът.

Казах на моя приятел:

- Можеш да Видиш, че Шри Ауробиндо е стар и скоро ще умре. Но това е превъзходен аргумент, защото ако той не умре, ако поне за известно Време продължи да живее, идеята му си остава неопровергана. Ако обаче умре, тогава с кого ще спориш? - с мъртвото тяло, за което си казвал, че е физически безсмъртно? Но умрелият не го е грижа, той вече не е там.

Един ден Шри Ауробиндо умря и моят приятел ми изпрати телеграма, в която се казваше: Не се подлъгвайпо вестникарски­те съобщения. Той е навлязъл дълбоко в самадхи. Навлязъл е толкова дълбоко навътре в себе си, че сега вече няма нужда да диша, няма нужда да му бие сърцето. Той е отишъл да търси окончателните усъвършенствания на своята методология, която ще направи хората безсмъртни.

Те държаха тялото му В продължение на три дни - чакаха, пееха, молеха се и се надяВаха, че той не е умрял, но след три дена тялото започна да смърди. Тогава се уплашиха, че става

вече опасно да се държи тялото. Хората ще започнат да раз­насят новини, че тялото смърди, че човекът е умрял.

Вярващите бяха толкова заслепени, че макар и веднага да поставиха тялото му в един мраморен саркофаг, те Все още продължиха да вярват, че той работи усилено вътре в саркофа­га, за да открие тайната формула. Майката, тази, която ръко­водеше ашрама, наистина живя почти цял Век. Това беше дока­зателство. Дори и на тази възраст тя играеше тенис, ходеше да плуВа, но един ден и тя умря.

Приятелят ми дойде, много обезсърчен. Попитах го:

- Какъв е проблемът? Вярата ти не е абсолютна; наместо един човек, двама души - мъж и жена - отиВат В гроба, за да намерят тайната на физическото безсмъртие. И естествено жената също има нужда да разбере, защото кой знае - може да има различни тайни за мъжа и за жената. Няма нужда да се обезсърчаваш.

Той ми рече:

- Ти ми се смееш. Винаги си бил против, а сега ми казваш, че трябва да се върна, че тези хора ме мамят.

Отговорих му:

- Те не са те мамили. Това, че си се подлъгал, е вярно, а си се подлъгал поради своя страх от смъртта.

Познавам много последователи, които сега са обезсърчени, тъй като са отишли там да стават свръхчовеци - а според философията на Шри Ауробиндо свръхчовек означава „физически безсмъртен", бог в тяло. На думите може да се придава Всяка­къв смисъл. Аз напълно съм изоставил тази дума, тъй като както Адолф Хитлер, така и Шри Ауробиндо са я замърсили напълно.

Аз използвам един съвсем неутрален термин: нов човек. Пър­воначалният смисъл, който е Влагал Заратустра, е, че чоВек не трябва да спира там, където е. Той има много Възможности да израства, той не е дошъл до края на улицата - предстои едно дълго пътешествие. Бих искал да внеса тази промяна: новият чоВек е смисълът на земята.

Нека вашата воля да каже: Новият човек да бъде смисълът на земята! Какво е новият човек? - човек, който е оставил цялото формиране, което му е наложено от миналото; който е

оставил цялото заимстбано знание; който търси своята собствена истина, своето същество. Неговата религия е индивидуална, а не е повече организация, не е повече тълпа, не е повече колективност. Неговата религия може да се сведе до една единствена дума: медитация - състояние на не-ум, в което той може да преживее същностната сърцевина на своето съ­щество, която е безсмъртна, която е вечна.

Докато влизаш навътре в своята субективност, се отварят хиляди възможности. Напълно нови преживявания започват да те обсипват, такива, за които дори не можеш и да мечтаеш. Ти нямаш думи за тях, нямаш образи за тях: екстаз, блаженство. Вътрешен мир отвъд всяко разбиране, една жива тишина - не тишината на гробището, а тишината на градината. Тишина, която е също и песен. Тишина, в която има музика, една беззвуч­на музика, и любов, която прелива във всички посоки, без да е адресирана към някого.

Подобно на извор ти имаш толкова много, и от всичките ти извори идва все повече и повече любов в твоето същество, така че не можеш друго да направиш, освен да я излееш - без да се интересуваш дали тя ще отиде при тези, които заслужават, или при тези, които не заслужават, дали ще отиде при светците, или при грешниците, без никакво разграничаване. Появява се едно състрадание, защото сега ти знаеш, че си част от цялото - да разрушиш нещо означава да разрушиш нещо в теб самия, да убиеш някого означава да убиеш някаква част от себе си.

Новият човек няма да е по-висш или по-свят от теб, той ще е напълно различен от теб - не може да става въпрос за сравнение.

Ти си само едно семе.

Новият човек ще бъде цветето.

Той ще е твое достойнство, а не твое унижение. Ти си само потенциал - той ще е твоето осъществяване. Ти спиш - а новият човек ще танцува и ще живее. Той ще е твоята реали­зация. Той ще е напълно различен от теб, но въпреки това ще е самата твоя същност. Той ще е твоя слава, твой аромат.

Новият човек може да създаде едно ново човечество, един нов свят, една нова земя.

Заратустра казва: Аз ви заклевам, братя мои...

В неговия ум не съществува въпросът за превъзходството. Гаутама Буда не може да се обърне към вас с „братя мои". Нито

пък Мохамед или Махавира, или Исус могат да се обърнат към бас с „братя мои". Те са толкова сбяти и сбещени - толкова са високо. Как биха могли да би нарекат свои братя?

Спомням си за първата ми среща, която даде началото на едно продължило цял жибот приятелство с Морарджи Десаи. И двамата бяхме поканени от един джайнистки монах, Ачария Тулси, да говорим пред голяма конференция. По онова време Морарджи Десаи беше финансов министър на Индия в прави­телството на премиера пандит Джавахарлал Неру.