Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

Преди да се обърне към голямата тълпа, която се беше съб­рала, почти петдесет - шестдесет хиляди души, Ачария Тулси искаше да се срещне с гостите поотделно. Имаше тридесет души, поканени от цяла Индия.

Ачария Тулси седеше на един висок подиум, а всички гости седяха на земята. Морарджи Десаи седеше до мен. И още като дойде и седна до мен, можах да почубстбам излъчване на гняв. Не можах да разбера защо трябва да е ядосан - какъв е пробле­мът? - но скоро стана ясно, че има проблем. Още щом всички гости дойдоха, преди още Ачария Тулси да може да каже нещо, Морарджи Десаи се обади:

- Преди тук да се обсъжда каквото и да било друго, имам да задам два въпроса. Първият ми въпрос е, когато влязох...

По традиция ние на Изток се поздравяваме със събрани длани. В този поздрав има много голям смисъл; той означава: аз се покланям на Бога в теб. Той не е толкова светски като ръкостискането. Наричам ръкостискането светско, защото произходът му е поради страх. Трябва да си стиснете ръцете, за да покажете, че в дясната си ръка не носите оръжие, за да бъде другият човек наясно, че намеренията ти са приятелски. Това е просто за да си в безопасност и сигурност. Докато събирането на ръцете и поклонът е признание за твоето достойнство.

Морарджи Десаи каза:

- Аз направих намаскар - така се нарича поздравът, - но ти не отговори. Тъкмо напротив, вдигна си едната ръка, което оз­начава „благославям те". Аз не съм твой ученик и не желая някой да ме благославя. Бях твой гост - ти ме обиди. И второ, защо седиш на висок подиум? Това не е някаква среща, на която ти ще говориш. То е просто едно приятелско представяне на гостите.

Ти би трябвало да седнеш с нас. Аз искам отговор на тези две неща. Едва след това може да се обсъжда всичко друго.

Настъпи голяма тишина. Стана много нелобко. И Ачария Тулси нямаше никакви отговори, макар че ако беше човек с поне малко разбиране, отговорът беше толкова лесен - той можеше да поздрави със събрани ръце. Но на един джайнистки монах не е позволено да прави това. Той не може да оказва уважение на обикновени човешки същества, той е свят човек. Можеш да докоснеш нозете му. Той дори не може да те уважи като равен нему. Иначе отговорът беше много прост: той би могъл да слезе от подиума и да седне с нас. Нямаше нужда да се казва каквото и да било: просто да слезе от подиума, да седне с нас, да събере ръце, и на въпроса на Морарджи Десаи щеше да се отговори.

Такава е глупавината дори и на вашите велики религиозни водачи. Ачария Тулси е велик религиозен водач на една конкрет­на джайнистка секта.

Като Видях, че ситуацията стана много неудобна, попитах Ачария Тулси:

- Макар и да не ми зададоха този въпрос - въпросът беше зададен на теб, но ти май нямаш отговора - аз мога да отгово­ря. Ако си готов, мога да отговоря на Морарджи Десаи. - Той беше много щастлив да промени някак си атмосферата, създа­дена от Морарджи Десаи, а на Морарджи Десаи казах: - Ти не зададе въпроса на мен. Ако си готов да ме чуеш, мога да ти отговоря, но имам нужда и от твоето разрешение.

Той рече:

- Няма значение. Искам отговор. Който и да ми даде отго­вора, е добре дошъл.

Казах му:

- Морарджи Десаи, преди теб дойдоха двадесет и девет други гости. Всеки беше в същото положение, но никой не повдигна въпроса. Искам да знам защо ти го повдигна. Егото ти определено е наранено - иначе какво лошо има в това да получиш благословия? Той е егоист - той не може да събере ръце в уважение към теб. Ти не можеш да получиш неговата благословия - тя е обида за теб. И двамата сте егоисти - а я погледни към тавана! - Там имаше един голям паяк... Казах: -Този паяк седи по-високо от Ачария Тулси. Ако само седенето на

по-висок подиум може да те направи по-свят, тогава този паяк трябва да е най-големият светец тук. Ачария Тулси е инат и глупав - иначе щеше да слезе. Дори и сега не е късно, може да слезе. И двамата сте от една и съща категория. Ако и ти седеше на подиума, никога нямаше да зададеш този въпрос. Много добре знам, че и ти седиш на подиуми, докато много други хора седят на земята. Ти никога не си попитал: Защо аз седя на подиум? Въпросът не е в това, че Ачария Тулси седи на подиума, а е всъщност в това защо и ти не си седнал на подиума. Нито той има смелост да слезе, нито пък ти имаш смелост да се качиш. Сега можем да започнем дискусията, като оставим тези двама души - казах аз. - Ако те не искат да участват, вратата е отворена.

Той оттогава ми е ядосан. Докато беше министър-председател, някъде към три пъти седмично се обаждаше на главния министър на Махаращра, рано сутринта в шест часа, да му говори: „Направи нещо - трябва да се спре работата на Ошо; неговият ашрам трябва някак си да се разтури. Създай му юридически проблеми - направи всичко, което можеш."

Това ми го съобщи самият главен министър:

- Какво мога да направя? По три, по четири пъти на седми­ца, в шест часа, чувам да звъни телефонът. Знам, че е за теб и за твоя ашрам. Той дали спи, дали не мисли по цяла нощ за теб и за ашрама ти... Изглежда сякаш ако ашрамът ти бъде разту­рен, Индия вече няма да има съвсем никакВи проблеми - сякаш ти си единственият проблем.

Той създаде толкова много проблеми, колкото можа. Вече не е министър-председател, но бюрокрацията продължава да осъ­ществява това, което той започна - В толкова много съдили­ща, по толкова много начини.

В този смисъл Заратустра е много специален. Той казва: Заклевам ви, братя мои... Ето това е, което е казал на стария светец, докато се е спускал към света. Аз отивам при чове­чеството, аз обичам хората. Искам отново да стана човек. Н© искам да остана завинаги монах. В продължение на десет еодини бях сам и преживяването в тишина беше страхотно, но сега чашата ми е препълнена и аз искам да споделям - слизам надолу, за да бъда отново човек.

изречение е натоварено с толкова голям смисъл. Помнете го, защото всички религии проповядват точно обратното: да пре­дадеш земята, да се отречеш от земята, да се отречеш от света. Да си в света означава да си грешник; когато се отрече от света, човек става светец.

Заратустра казва: Останете верни на земята и не вярвайте на тези, които ви говорят за свръхземни надежди! - за небеса, за рай и за всякакви удоволствия, които ще има там, ако се отре­чеш от земята. Единственото условие е да се отречеш от земята и от нейните удоволствия - а там, далеч в небето, те чакат ангели да те посрещнат.

Всички религии са създали в небесата всякакви възможни удоволствия на разположение на светците. Същите удоволст­вия, които се осъждат тук, са на разположение в милион пъти по-голямо количество. Човек не може да си представи колко е нелогично, идиотско това.

МохамеданстВото осъжда алкохола и дава надежди, че тези, които се отрекат от алкохола, ще имат в рая реки от алкохол. Той не е в бутилки: можеш да плуваш в него, можеш да се удавиш в него, можеш да го пиеш. Няма забрана, няма лиценз, няма да плащаш никакви пари.

Има на разположение вечно млади жени. Те толкова дълго са били млади, че човек се опасява да не би младостта им да е остаряла - тя няма как да е свежа, ще смърди. В продължение на милиони години са замръзнали на шестнадесетгодишна въз­раст, повече не растат.

Тук жената се осъжда от всички религии като извор на грях, като източник на обвързване. А на другия свят същата жена е направена достъпна, както и всички други удоволствия.

Заратустра е напълно прав. Не вярвай на тези, които ти говорят за свръхземни надежди. Те са отровители, независимо дали знаят това, или не.

Сърцето ми се чувства така невероятно щастливо просто като си помисля, че преди двадесет и пет века е имало човек, който е бил способен да каже, че те са отровители - всички свещеници, всички така наречени религиозни хора. Те само са отровили човечеството. Те са унищожили радостите на човече­ството, неговия смях, неговия танц- те са осакатили всички.

Някога богохулството беше най-голямото светотатство, ала

Бог умря, а с него умряха и богохулниците. Със земята да кощунстваш сега е най-страшното престъпление, както и да тачиш утробата на неизследваемото по-високо от смисъла на земята. Според Заратустра има само едно богохулство, и то е богохулство против земята и против земните радости, про­тив земните удоволствия.

Той е един от най-реалистичните, прагматични и практич­ни философи, които светът някога е познавал. Той обича земя­та, обича и всичко, което земята съдържа. Той е направил земя­та свещена. Но той е сам - единствен в своята категория.

Аз съм в пълно съгласие със Заратустра, защото това е и мое прозрение - че докато не си способен да се насладиш на този момент, тук и сега, няма да можеш да се насладиш никога, на нищо, никъде другаде, тъй като другият момент ще се роди от този момент. Другият свят - ако има някакъв друг свят - ще бъде едно разширение на този свят, едно продължение. Ако нещо е добро тук, то ще е добро и там, а ако нещо е погрешно тук, то ще е погрешно където и да е в цялата вселе­на. Това е един прост, логичен, рационален подход към живота.

Пазете се от отровителите. Проблемът е, че те са вашц водачи - в политиката, в религията, в обществото, в образо­ванието, навсякъде отровителите са ваши водачи. Пазете се от тях. Пазете се от вашите водачи. Те са слепи, а водят други слепи хора. Те са довели целия свят до тази опасна ситуация; те са довели целия свят почти до точката на глобално самоубийство. Цялата отговорност за това лежи върху вашите религиозни, политически, философски лидери.

Все още има време. Ако трябва от нещо да се отречете, отречете се от отровителите.

Всеки, който е против земята, е против вас, защото вие сте синове и дъщери на земята. Както и дърветата са такива, както и птиците са такива; тази земя е ваша майка, и всичко, което расте на тази земя, е ваше семейство.

Единствената религия, която мога да си представя, е да се направи целият този свят едно голямо семейство, един океан от любов. Всичко друго, за което се е говорило като за религия, е лицемерие.

Тъй рече Заратустра.

IV ГЛАВА ПРОЛОГ, ЧАСТ 4

ЗАРАТУСТРА ПРОДЪЛЖАВА да говори на публиката, коя­то се състои само от слепите, глухите и лишените от сърце. Но неговите любов и състрадание са такива, че той не иска хората да са достойни, за да го разберат. Спомням си за Бодхидхарма, човек със същата извисеност на съзнанието като Заратустра. Той в продължение на девет години седял пред една стена, с лице към стената, с гръб към публиката. Хората идвали, но той говорел на стената; те му задавали въпроси, но той отговарял на стената.

Ву, императорът на Китай, бил много озадачен от този странен човек. Той го попитал:

- Защо си се обърнал с лице към тази стена? Това е нещо абсолютно нечувано. Ти говориш на хората, би трябвало да се обърнеш към тях.

Със сълзи в очите си, и докато все още гледал стената, Бодхидхарма казал:

- В продължение на много години съм говорил с толкова много хора, като съм се обръщал с лице към тях, но винаги съм установявал, че говоря на стената. Те слушат, но не чуват. Те сякаш разбират, но това е само погрешно разбиране.

А най-вече хора като Заратустра или Бодхидхарма няма начин да не бъдат погрешно разбрани, защото те са напълно безкомпромисни по отношение на вашите лъжи, на вашите вяр­вания. Тяхната истина няма как да не те разбие напълно. За да се защитиш, ти или не чуваш какво казват, или го интерпрети­раш по такъв начин, че да не те разстройва. Ще се изненадате изключително много от това, че според съвременни изследва­ния почти деветдесет и осем процента от входящата инфор­мация се цензурира - само два процента достигат до теб.

Заратустра казва изключително важни неща, които могат да се превърнат в основа на едно ново човечество, но той тряб­ва да бъде разбиран с голяма симпатия. Той трябва да бъде чут не само от твоя ум, а и от твоето същество. Докато всяка

клетка от тялото ти не настръхне от това, което той казва, ти няма да го разбереш.

Недей да зависиш само от ума: умът, наместо да разбира, винаги създава погрешни разбирания, защото вече има свои собствени предразсъдъци. Той се държи за предразсъдъците си. Допуска в себе си само тези неща, които подкрепят предразсъ­дъците му - иначе не ги допуска. Или пък ако те по някаква случайност са влезли, той ги интерпретира, разводнява ги, унищожава техния огън, отнема тяхното живо свойство. Те се превръщат просто в едни хипотези, загубват своята ре­алност, не могат да те трансформират.

Само истина, която достига жива, танцуваща до твоето сърце, е в състояние да те пренесе отвъд твоето сегашно със­тояние на съзнанието. В тези изказвания има хиляди скъпо­ценни камъни, които са разпръснати навсякъде, но човек трябва да бъде бижутер, за да ги разбере.

Има една стара басня на Езоп: Някакъв селянин се връщал у дома с магарето си и отстрани на пътя намерил може би най-големия диамант във вселената, но бедният човечец си нямал и представа, че това бил диамант. Той бил чувал думата диа­мант, но никога не бил виждал такъв. И все пак камъкът блестял толкова хубаво на слънчевите лъчи, че той си помис­лил: това е прекрасен камък, а аз никога не съм давал нищо на моето бедно магаре. То много ще му се зарадва. И така, той вързал камъка на врата на магарето си.

Както си вървели, ги настигнал един бижутер на коня си и бил направо шокиран: той никога не бил виждал такъв огромен диамант, и при това вързан на врата на магаре. Той спрял коня си и попитал собственика на магарето:

- Колко ще искаш за камъка? Селянинът отвърнал:

- Това е някакъв камък, може би една рупия ще е достатъчно. Но какво нещо представлява алчността: макар и да знаел,

че диамантът струвал милиони рупии, бижутерът казал:

- Ти искаш твърде много за някакъв си камък. Ще ти дам осем ани, половин рупия.

Селянинът помислил за миг и рекъл:

- Тогава нека магарето ми да му се радва. Не го продавам.

Но за късмет, поради някакво голямо съвпадение, се появил още един бижутер в колесницата си, и почти получил сърдечен удар, когато видял диаманта... И попитал:

- Каква му е цената?

Сега селянинът бил вече малко по-нащрек: камъкът изглеж­да бил ценен. И отговорил:

- Две рупии ще стигнат.

Докъде стига въображението на бедния: две рупии са вече твърде много. Първият бижутер си вървял бавно, лека-полека, с надеждата, че селянинът ще си помисли, че Все пак половин рупия за един камък са доста пари. Ще кандиса, само малко време му трябва. Но като видял колесницата да спира там, той се втурнал към мястото и попитал селянина:

- Спомни си, не бях ли аз първият, който попита за цената на камъка? Готов съм да ти дам една рупия.

Другият бижутер казал:

- Аз пък ще му дам две рупии.

И се започнало едно състезание, а собственикът на камъка само слушал. Те говорили с такива числа, че той не можел да разбере. Накрая селянинът рекъл:

- Недейте да си губите ненужно времето - реших да не го продавам. Не разбирам вашите числа, но едно нещо е сигурно: трябва да отида на пазара и да потърся още някои мнения относно камъка. Той не е обикновен камък, това поне е сигурно, и съм много благодарен и на двама ви.

Първият от тях му казал:

- Но ти си глупак. Готови сме да ти дадем стотици хиляди рупии.

Селянинът се засмял и казал на магарето си:

- Чу ли? Кой тук е глупакът? Аз го продавах за една рупия и не знаех, че това е нещо толкова ценно. - И се обърнал към бижутера: - Аз съм беден човек, а ти си бижутер, ти знаеш точно каква е стойността му и въпреки това не се съгласи да ми дадеш само една рупия. Кой е глупак? Аз бях невежа за това, че камъкът има някаква стойност, но ти много добре знаеше и въпреки това искаше да си спестиш половин рупия.

Бижутерите опитали заедно. Казали:

- Няма да се караме. Ще го купим заедно. Селянинът отвърнал:

- Вече е твърде късно. Вече разбрах, затова отивам на паза­ра и ще попитам всички бижутери. Първо, ще трябва да разбера колко струва този камък и след това ще помисля дали ще искам да го продам, или ще оставя магарето ми да му се радва.

Хора като Заратустра с всяка своя дума ти дават скъпо­ценни камъни с огромна стойност. Но зависи от твоето разби­ране, интелигентност, будност - иначе ще ги чуеш така, както би слушал всеки друг. Помни, едни и същи думи имат различна стойност, когато излизат от различни усти. Когат един не­веж човек говори, той може да използва същите думи, но те ще са празни: няма да имат никаква стойност. Когато човек като Заратустра говори, същите думи изведнъж стават толкова ценни, тъй като човекът зад думата е смисълът на тази дума. Неговият опит е съдържанието на думата.

Кое е най-великото, което можете да преживеете? Почти е невъзможно да си представим отговора на Заратустра. Той казва: Това е мигът на великото презрение - презрение към твоето невежество, презрение към твоята омраза, презрение към твоята ревнивост, презрение към твоя светски живот, презрение към всичките животински инстинкти вътре в теб. Накратко, презрението към самия себе си е най-голямото преживя­ване, което можеш да изпиташ. И само тези, които са отишли отвъд човешкото, са хората, които имат презрение към всичко, от което се състои човекът.

Всичко е гнило: вашите вярвания са гнили, вашите идеологии са мъртви, вашите религии не са ниЩо друго освен затвори, вашите философии са просто въздушни замъци.

Какво имаш ти? Животът ти не е произвел, не е сътворил нищо, което да направи вселената по-прекрасна, по-ценна. Ти си просто един товар за земята, ненужно заемаш място, ненужно възпираш някой друг, който би могъл да е творец, който би могъл да е един Заратустра.

Когато чуеш това за първи път, боли; това, че най-великото нещо, което можеш да преживееш, е мигът на великото през­рение, мигът, в който дори твоето щастие се превръща в погнуса за теб. Какво е твоето щастие?... то е толкова светско, толкова обикновено, толкова повтарящо се: в него няма нищо велико. Но никой не мисли за това от какво се състои щастието му. За някого щастието е добра храна, за