Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

са били изпълнени с омраза, а с почитание, уважение един към друг. Те не са били за това да се докаже, че аз съм прав, а ти грешиш. Наместо това те са били съвместно търсене на истината.

Истината не е моя и не може да бъде твоя.

Но е възможно моето мнение да е по-близо до истината, а твоето да не е толкова близо; или пък може твоето мнение да е по-близо, а моето по-далеч от истината.

Тези дискусии по цялата страна са повишавали нивото на съзнание и интелигентност на хората. Хората са слушали как техните велики мислители се борят един срещу друг с помощта на изтънчена логика. Цялата атмосфера била на свобода на изразяването, на свобода да убедиш другите или другите да те убедят. В действителност това е истинската война: войната на мнения. Войната с оръжия е грозна, животинска, но войната между мненията, философиите, религиите е с цел издигане на цялото човечество. Но хората са станали толкова безсилни Във всяко отношение, че ако кажеш нещо, което е в разрез с нечий предразсъдък, той веднага те дава под съд. Той не идва при мен, а отива в съда: „Религиозните ми чувства са накърнени".

По цялата страна почти непрекъснато текат най-малко ед­на дузина дела против мен. Точно в момента в Канпур са възбудили в съда дело срещу мен - съвместно от десет християнски асоц­иации, - че съм им наранил чувствата, защото съм казал вед­нъж: „Библията е порнографска книга".

Тези хора не могат да разберат, че в съда ще изглеждат като идиоти. В цялата Библия има петстотин страници, не по-малко, които са порнографски. Ще пратя тези страници на моя адвокат, тъй че няма нужда да споря. Той просто може да ги представи и да попита онези хора: „Тези страници порнограф­ски ли са, или не?" Ако те не са порнографски, значи нищо не може да бъде порнография, а ако са порнографски, значи Света­та Библия е най-нечестивата книга на света и трябва да се забрани във всяка страна.

Но не е само Библията, такъв е случаят и с хиндуистките Пурани - те са толкова грозни, толкова неприлични. За щастие, никой не ги чете. Но аз не съм толкова щастлив!

Това не са добри времена за интелектуалното израстване на човечеството. Ако някое изречение нарани твоето религиоз-

но чувство, първо погледни в своята религиозна книга - не аз наранявам религиозното ти чувство, твоята Библия го прави. Аз просто цитирам от Библията. Християните би трябвало да изгорят Библията, защото тя наранява техните религиозни чувства.

Ако религиозното ти чувство е наранено, това показва само една слабост. Би трябвало да имаш достатъчно смелост да спориш. Те трябваше да пишат статии против мен, но не могат, защото знаят, че в Библията има порнографски части. Те трябваше да ме призоват на публична дискусия, а аз бях готов на публична дискусия в Канпур - в техните църкви.

За мен това изобщо не е проблем - просто трябва да отворя собствената им Библия... напосоки, мога да отворя и да чета. Няма нужда да си спомням кои са страниците - порногра­фията е разпръсната навсякъде. Но дори да кажеш нещо, колко­то и вярно да е то, те веднага отиват в съда. Що за камили само! Те искат законът да ги подкрепя, а не логиката. Човек отива в съда едва тогава, когато няма средства да подкрепи себе си интелигентно.

Говоря цял живот. Никога не съм бил изслушван. И толкова много е писано против мен - лъжи и осъждане без никаква основа в истината. Но не съм ходил в никакъв съд - сам мога да отговоря на тези хора. Щом някой отиде в съда да заведе дело срещу мен, тогава имам повод да го удрям дори още по-силно и още по-често, докато замлъкне напълно.

Светът има нужда от воини на интелигентността и ако вашето мнение бъде сразено, честността ви трябва с победни възгласи да отпразнува и това. Не се притеснявай, дори и мнението ти да бъде победено, поне честността ти ще бъде твоят триумф.

Вие трябва да обичате мира като средство за нови войни. Не трябва да ставаш пацифист, защото да станеш пацифист озна­чава да станеш жертва на тези, които не вярват в пацифизма. Трябва да обичаш мира, но винаги трябва да си готов за нови войни. Тези войни няма защо да се случват, но ти не трябва да отпускаш лъка си, не трябва да забравяш стрелите си. Сабята ти не трябва да събира прах. Трябва винаги да си готов за война - за обикновена или интелектуална война, ти трябва да имаш готовност. Самата ти готовност ще ти даде красота, грация.

А краткия мир повече от дълготрайния. Колкото по-дълъг е един мир, толкова повече отпуска, толкова повече човек започ­ва да си мисли, че няма да има война. Трябва да се осъзнава, че война може да има във всеки момент и на всякакво ниво.

Съветвам ви не за работа, а за борба. Съветвам ви не за мир, а за победа. Вашата работа нека бъде борба, вашият мир да бъде победа!

Човек може да мълчи и да кротува само когато има стрела и лък: иначе бъбри и предизвиква ежби. Вашият мир нека бъде победа!

Вие твърдите, че добрата кауза осветявала дори войната.

Заратустра определено е човек с изключително велики прозрения.

Тя не е добрата кауза на комунизма, на демокрацията, на християнството, на исляма, на хиндуизма, на Бога - това са „добрите каузи", заради които хората воюват от хиляди години.

Но Заратустра казва, че не добрата кауза е тази, която прави войните свещени, която превръща войните в кръстоносни походи. Тъкмо напротив - добрата война, войната, която е изкуство сама по себе си, е тази, която осветява всяка кауза.

Всъщност аз съм против ядрените, атомните оръжия, бомбите, защото това са грозни неща - те не правят хората воини. Атомното оръжие може да унищожи цяла страна - тук не става въпрос за никаква битка. Ние би трябвало да потопим всички тези оръжия в Атлантическия океан. Би трябвало да се върнем отново към сабите и да учим хората на умението на фехтовката. Би трябвало да се върнем към лъка и стрелата, защото това дава достойнство на човека, дава му атлетична красота и не е унищожително.

Установено е, особено в Япония, където са разработили фех­товката и стрелбата с лък с помощта на медитацията, че когато се бият двама сабльори, ако и двамата са дълбоко в меди­тация, те могат да се бият с часове - никой няма да бъде убит. Те и двамата имат едно и също интуитивно чувство. Преди другият да атакува, сабята ти ще е готова да те защити.

В историята на Япония много пъти се е случвало, когато двама равностойни медитатори се бият със саби, да не са в

състояние да се победят един друг - но и двамата са победи­тели, защото и двамата са показали изкуството и своята интуиция. Същото е и със стрелбата с лък.

Това са човешки средства, защото те ти дават достойн­ство. Бомбите - ядрени и други - могат да бъдат хвърлени дори и от самолет без пилот; самолетът може да се контро­лира дистанционно. Самолетът ще дойде до целта, ще пусне бомбите и ще се върне на летището. Но това е чисто унищоже­ние, глупаво разрушение. Това не е война: това е чисто насилие, самоубийство, което трябва да се избягва.

Войната не трябва да се осъжда: трябва да се осъждат оръжията, които сме разработили. Войната като такава е едно изкуство като всяко друго изкуство: рисуване, музика, танц, архитектура - такива са и стрелбата с лък, фехтоВката, борбата.

Ако мирът се възцари в света- ако няма битки, войни, преди­звикателства - хората ще се превърнат в пигмеи, тогава вече няма да има възможност за метаморфоза. Тогава камилите ще станат дори още по-грозни и ще забравят напълно, че имат възможност да се превърнат в лъвове.

Точно като Заратустра, и аз мразя благотворителността, защото основната идея на благотворителността е грозна -тя унижава хората. Но християнството я е направила толкова изтъкната, че дори и други религии, които никога не са мислили за това, я следват. Трябва да я следват, защото благотвори­телността е станала почти еквивалентна на религиозност.

Обаче вярно е, че благотворителността не е създала нищо велико в света. Колко от сираците на Майка Тереза са се оказали гении? Колко от тях са станали музиканти? Колко сираци са се доказали като учени? Колко сираци са доказали своето достойн­ство в което и да е измерение на живота? Достойнството им е отнето още от самото начало. Те са сираци, душите им са убити. Наместо да имаме благотворителност, по-добре е да ^ нямаме сираци. Появата на сираци може да се предотврати -няма нужда от сираци. Бедността може да се предотврати -няма нужда да се хвърлят подаяния на бедните. Първо ги правиш бедни, а след това им даваш благотворителност - това е така-

ва голяма измама. Всичките най-богати хора в света си имат свои тръстове и фондации за благотворителност. От друга страна, те продължават да експлоатират хората - иначе откъ­де ще идва тяхното сбръхбогатстВо?

Например, може никога да не сте се сещали за това: Нобело­вата награда се дава на хора, които създават мир, които служат на бедните, които създават литература или научни изобретения - а с всяка награда се дават почти четвърт милион долара. Но знаете ли откъде идват тези пари? Чове­кът, от чието име се дава Нобеловата награда, е спечелил всичките си пари през Първата световна война, като произвеж­дал оръжия. Той бил най-големият производител на оръжия в света. С неговите оръжия били убити милиони хора. И с всички пари, които събрал, той направил фондация, развил благотвори­телност и сега всяка година се дават Нобелови награди само от лихвите на парите. Основните пари си остават в банката, само лихвите... а никой не се интересува, че тези пари са просмукани с кръв. И името на Нобел е станало едно от най-великите имена в историята.

Благотворителността е странна игра: първо осакатяваш хората, а след това им помагаш. Първо унищожаваш тяхната околна среда, екологията, а след това от същите тези хора, които унищожават екологията на земята, идват парите за благотворителност.

Папата непрестанно проповядва против контрола над раж­даемостта. А само бедните хора са тези, които правят повече деца - богатите не правят много деца, защото си имат други радости в живота. Когато се върне у дома, бедният човек няма къде да излезе, защото навсякъде - ако отиде на дискотека или на ресторант, или на кино - трябват пари. Само сексът е безп­латно забавление. Той създава една дузина деца, а папата не спира да казва на хората, че да предотвратиш появата на де­те е действие против Бога - и тогава бедността продължава да расте, тогава има нужда от благотворителност, тогава бедните не могат да си позволят... Те оставят децата си по улиците. Всички сираци, които Майка Тереза непрекъснато съби-ра, са от улиците на Калкута. Хората просто оставят децата си на улицата - дори и бебета на един ден.

Седемстотинте сестри на Майка Тереза, сестри по благот­ворителност, непрестанно събират тези бебета. Майка Тереза обикаля света, събирайки пари да отглежда тези сираци. След което сираците ще създадат още деца- странни игри са тези.

Бедността може да бъде предотвратена. Всичко, което се нуждае от благотворителност, трябва да бъде предотвра­тено - благотворителността е една грозна концепция.

Споделянето е друго нещо.

Ти споделяш с равните на теб.

Благотворителност означава да принизиш другия човек.

Заратустра е прав: Войната и смелостта са извършили пове­че Велики дела, отколкото благотворителността. Не Вашето със­традание, а храбростта е спасявала досега злощастниците...

И така, живейте вашия живот на покорство и на бран! Каква полза от дълъг живот? Кой воин търси пощада?

Дългият живот не е целта. Дори и ако имаш кратък живот, имай го в неговата цялостност, имай го в неговата интензив­ност - направи го песен, направи го танц. Дължината на живота сама по себе си е напълно безсмислена. Дълбочината на живота има една присъща ценност.

Това са изказвания, които ще влязат в разрез с всичките ви предразсъдъци. Първо ще трябва да ги разберете, преди ваши­те предразсъдъци да започнат да ги изопачават, да ги разст­ройват, да променят цвета им, да ги интерпретират. Дръж настрана предразсъдъците си - първо се опитай да разбереш какво има той предвид. А веднъж щом си разбрал, няма да смяташ, че Заратустра е за войната. Той не е за насилието, не е за разрушението.

Но той не иска човекът да загуби качествата на воина. Той не иска човекът да стане страхливец. Той не иска човекът да е неспособен да приеме предизвикателствата на живота, не­зависимо дали са от война, или от интелектуални мнения.

Човек трябва винаги да бъде готов: сабята му трябва да бъде остра, интелигентността му също.

Само тогава може да има мир - когато всеки е толкова интелигентен, толкова изкусен и толкова готов да умре, но не и да бъде поробен: само тогава светът ще познае един мир, който няма да бъде мирът на гробището. Това ще бъде мирът на прекрасната градина, където пеят птици, където цъфтят

цветя, където подухва хладен ветрец.

Животът, а не смъртта трябва да бъде твоя цел, и то живот обогатен от любовта; живот, който е готов за всяка неочакваност; живот, който човек може да живее рисковано без никакъв страх.

Първо се опитай да разбереш Заратустра и позволи негови­ят смисъл да навлезе дълбоко в твоето същество. Тогава мо­жеш да позволиш на предразсъдъците си да навлязат и ще ус­тановиш, че твоите предразсъдъци са празни.

Заратустра може да е сам, но истината е с него; ти можеш да си с целия свят, но истината да не е с теб.

X ГЛАВА

ТЪЛПАТА ОТ хора, макар и броят им да е много голям, е далеч по-слаба от един-единствен автентичен индивид. Хората от тълпата са повярвали за себе си, че са просто едни овце, а не чоВешки същества.

Индивидът декларира своето достойнство и гордост, и не иска да бъде просто една механична част от човечеството. Той иска да допринесе към света с малко красота, с малко ра­дост, с малко екстаз. Той не е просяк - а единственият начин да не си просяк е да споделяш своята любов, своята интели­гентност, своята мъдрост, своето просветление.

Но тълпата, както винаги става, се опитва да се прави на силна спрямо тези индивиди по хитри начини.

Слабият човек е винаги хитър - хитростта е негова защи­та. А най-голямата хитрост, която тълпата е разпространи­ла, е създаването на държавата.

След това държавата защитава тълпата, бавно развиващи­те се, мъртвите, слабите, безполезните.

Всеки, които има някакво прозрение в човешките дела, ще бъде против държавата, защото държавата е символ на човешкото робство.

Макар и държавата непрекъснато да говори: „Аз съм слуга на народа", реалността е съвършено противоположна. Тези слуги на народа са станали господари, защото имат власт, имат цялата бюрокрация, имат оръжия. И всичката власт се използва срещу тези неколцина индивидуалности, които се бунтуват - бунтуват се срещу неистината, бунтуват се срещу мъртвата традиция, бунтуват се срещу всякакви видове пред­разсъдъци.

Още щом влязох в Америка, първият въпрос, който ми зада­доха, беше:

- Ти анархист ли си? Ако си анархист, не можеш да влезеш в Америка.

- Аз съм нещо повече - отвърнах.

Имиграционният служител изглеждаше объркан, защото според инструкциите на правителството няма как да спреш човек, който е нещо повече от анархист.

Аз казах:

- Анархизмът е излязъл от мода.

Но още от този първи ден започна конфликтът ми с амери­канското правителство. Такава голяма сила да се страхува от човек, който е анархист. И що за лицемерие - те да продължа­ват да говорят, че всеки има свобода на мисълта, свобода на изразяване...

Анархизмът също е идеология. Анархизъм просто означава, че от държавата няма нужда, че тя е едно от най-големите бедствия, създадена от слабите срещу силните индивиди - но целият прогрес се осъществява чрез тези силни индиви­дуалности.

Определено има нужда от някаква функционална органи­зация, но тя не трябва да е нещо повече от функционална - тя не трябва да дава статус и власт на хората, които са 8 прави­телството.

Онзи ден видях снимката на един велик учен, който се смя­та за един от най-добрите познавачи на индуистките Веди и Упанишади, Пандит Раби Шанкар. Сниман е как се покланя на президента Заил Сингх и получава награда. За Заил Сингх сан-скритският е все едно гръцки и латински. Той дори хинди не знае. За английския е чувал, но не го разбира. Той знае само пенджабски - и е голям страхливец.

Докато той беше президент, хиляди сикхи бяха избити, светостта на техния свещен храм беше поругана, но той не издигна глас. Всъщност направиха го президент само защото няма никаква смелост, няма интелигентност.

Почувствах съжаление за Пандит Рави Шанкар. Той не тряб­ваше да приема тази награда. А покланяйки се на човек, който не знае нищо, той също се изложи - че знанието му е само словесно. Той може да е способен, що се отнася до език и граматика, но не знае нищо за смисъла на Ведите и Упанишадите.

Упанишадите са създадени от едни много достойни хора. Те никога не са ходили при императори, императорите е трябвало да отиват в техните отшелнически убежища, ако са искали да се видят, да се срещнат с тях. Императорите е трябвало да си уговарят среща.

Но държавата се е превърнала във власт и можеш да поста­виш всеки идиот на който и да е висок пост и той става уважа-

ван, силен. Що се отнася до него, той е никой. В момента, в който загуби поста си, хората съвсем забравят за него. Нещо да чувате за Никсън? Едно време той беше най-силният човек на света, а днес същият човек е станал анонимен. Самият чо­век не притежава цялостност, но държавата му дава власт. Наместо да го направи слуга на хората, държавата прави тези хора господари на страната.

Заратустра е напълно против държавата. Това не означава, че не трябва да има някаква функционална организация. Под фун­кционална организация разбирам точно както при железниците - те си имат своя президент, но никой не знае кой е той, пък и няма нужда да знае. Или при пощите - има си министър на пощите, но никой не знае кой е този човек и не го интересува.

Премиер-министрите и президентите трябва да са от съ­щата категория. Трябва да им се плаща, защото те служат на страната, но не трябва да се превръщат все едно в завоева­тели, все едно притежават страната и са нейни собственици.

Заратустра казва: Нейде си все още има народи и стада, но не по нашите места, братя мои: тук има държави...

Бях прочел, че според откритието на Алберт Айнщайн светлината се движи най-бързо. Попитах моите колеги в университета: