Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование

Благодаря на Анелия Андреева и на Люба Александрова. Този последен вариант също го имаме на електронната си поща.

• 
  Лидер в преподаването и ученето.
  

И предлагам по-малко да си благодарим и да се изслушваме, защото наистина се поставят изключително важни въпроси. А не формално – дали са получени някакви материали или не са; щом не са, ще бъдат предоставени.

Работната група продължава.

* * *
Сега, съвсем накратко резултатите от социологическото проучване. Признавам, че аз също ще ги видя за първи път.
Цветелина Стоянова: Ще се постарая да бъда кратка; съкратила съм колкото може резултатите от два етапа на едно проучване, което беше започнато още през септември месец.

Целта беше да се проучат нагласите по темата на кариерното развитие в предучилищната и училищната система, като едновременно трябваше да се генерират идеи с участието на експерти, представители на участниците в образователния процес като директори и учители, същевременно партньорите, които сте вие.

На втория етап проведохме количествено проучване, представително за целевите групи, като бяхме включили учители на възраст до 45 години, въпреки, че ще видите, че тук-таме има и участници на малко по-висока възраст. Те бяха разпределени пропорционално по типове населени места и учебни заведения, директори и други кадри. Като цяло, структурата на извадката се получи така:

• 
  1087 респондента в 200 училища и 100 детски градини;
  
• 
  учителите бяха 543;
  
• 
  учители в детски градини – 214;
  
• 
  директори на училища и детски градини – 244;
  
• 
  и други кадри.
  

Това е профилът на изследваната съвкупност според основнитe длъжности:

• 
  Учителите бяха 50 %;
  
• 
  учители на детски градини, директори – около 20 %;
  
• 
  И - другите специалисти;
  
• 
  90 % жени, само около 10 % мъже, съответно разпределени по възрасти и по типове учебни заведения.
  

Тук има интересни въпроси, като “Как бихте описали вашия жизнен стандарт?” Предполагам, че ще имате възможност да се запознаете с тях. Аз предпочитам да премина по същество на резултатите.

Тук имаше един отворен въпрос – “С какво свързвате понятието кариерно развитие?”

Резултатите са над 100 %, когато се съберат процентите, тъй като участниците имаха възможност да изразят повече от едно мнение. Виждаме, че на първо място това е:

• 
  придобиване на нови професионални знания – около 60 %;
  
• 
  въвеждане на иновации в образователния процес;
  
• 
  по-високо заплащане;
  
• 
  повече отговорности;
  
• 
  по-високи професионални постижения, измерени чрез учениците.
  

Това са петте основни доминиращи представи, които се свързват с кариерата.

• 
  “Разликата в паричните надбавки за длъжностите са твърде малки за придобитите длъжности.”
  

• 
  “Не е достатъчно обвързана с длъжностната система… “;
  
• 
  “Трябва да бъде променена съществуващата система на кариерно развитие” – виждаме също над 60 % съглаасие с това твърдение;
  
• 
  “Съществуващата система създава желание за повишаване на личната и професионалната квалификация”.
  

• 
  “Дали системата стимулира по-добрия учител?”
  

• 
  “Подтиква към поемането на повече отговорности”.
  

Изобщо, добре е да гледаме само тъмносините части от баровете, което показва твърдото съгласие.

• 
  “Стимулира формализма” – виждаме, че малък процент са съгласни с това твърдение;
  
• 
  “Създава конкуренция между учителите” – също малко от участниците са съгласни;
  
• 
  “Отразява обективно постиженията” – по същия начин.
  

• 
  “Във вашето училище длъжностите на учителите съответстват ли на реалните функции?” – виждаме, че 35 % от участниците са били напълно съгласни с това, че съответстват; 42 % твърдят, че по-скоро “Да”.
  

И съответно един директен въпрос – т.е. ние сме редували индиректни и директни въпроси, за да можем да изолираме ефекта на машиналното отговаряне или на умишлено изкривяване на информацията, поради съобразяване с мнението на висшестоящи в йерархията.

• 
  “Трябва ли да се запази, или да се промени?”
  

15 %; по-скоро да се промени – 43 %. Общо взето, около 60 % смятат, че трябва да има промени в системата за длъжностното кариерно развитие. Виждаме, че общо взето този процес се движи еднакво при всичките групи.

• 
  “Как възприемате идеята вместо част от длъжностите да бъдат въведени степени?”
  

Естествено, това може да бъде предоставено на всички. Освен това, въпросникът беше предварително няколко пъти пилотиран на терен и създаден с участието на няколко човека от инспектората и учители и директори.

Цветелина Стоянова: Това бяха специалисти, но беше пилотиран от самите респонденти. Ако специалистите оценяват въпросника, когато той отива на терен, ние няма да имаме ефективно попълване.

Ами тогава, залудо сме си дали парите за това изследване.

• 
  “За кои длъжности би била подходяща тази система – за учителите, за директорите, за другите кадри?”, т.е. за всяка една от тези длъжности е зададен въпросът.
  

• 
  “Как смятате, че трябва да бъдат придобити по-високите длъжности или някакви степени?”:
  
• 
  след оценка на дейността и изпълнението – 65 %;
  
• 
  автоматично, след определени години трудов стаж – ¼, 24 %;
  
• 
  след положен изпит – 20 %;
  
• 
  при заявяване на желание.
  

• 
  “Как възприемате идеята кариерното израстване на учителите да преминава през повече степени на по-кратки периоди?”
  

• 
  “Трябва ли кариерното израстване да се обвързва с оценка на цялостната работата и качествата на учителите?”
  

• 
  “Какви показатели трябва задължително да включва оценката на учителите?”
  

……………..: По-бързо.

Тук има един интересен въпрос – искам да ви обърна внимание на него – за паричните надбавки. Изчислили сме средни и по интервали – какви са очакванията на кадрите, които са изследвани.

Има също голям раздел за професионално-квалфикационните степени.

• 
  Не отразява обективно различията в постиженията;
  
• 
  Не предоставя адекватно заплащане, което да отразява качеството и количеството на положения труд;
  
• 
  Не допринася за подобряване на образователния процес и въвеждане на иновации.
  

• 
  Съответно въвеждането на унифицирана система, която да се базира на степени в рамките на една длъжност се възприема положително и ще бъде подходяща алтернатива на сегашната система.
  

• 
  Независимо дали нивата на израстване ще бъдат степени или длъжности, различията между тях трябва да имат адекватно финансово изражение. В противен случай те също няма да бъдат ефективен инструмент.
  

• 
  Кариерното израстване на учителите трябва да се базира на значително по-сложна система на оценяване, отколкото досегашната. Тя трябва да сложи набор от критерии, фактори и показатели. Препоръчително е в нея да се включва и мнението на учителите и на учениците, но внимателно – тук трябва да има доста големи пояснения по въпроса.
  

• 
  Проучването показва наличието на потребност всички кадри в образователните институции да имат степени на длъжността си, включително директорите, тъй като и те имат осъзната нужда от стимул за растеж и начин за отчитане на израстването им.
  

• 
  Съществуващата система с ПКС трябва сериозно да бъде преразгледана и реформирана, за да може практически да допринася за усъвършенстването на учителите, за да може ефективно, а не формално да се обвърже с кариерното израстване.
  

И съответно, няколко теми, към които участниците в проучването проявяват интерес като теми за бъдещо обучение в някакви определени направления.

Аз ви предлагам да спра дотук.

Доколкото се разбрахме, когато се запознаете, аз ще дойда и ще бъда на разположение да отговоря на вашите въпроси.

Колко процента от учителите в това изследване са изследвани? Там горе видях, че респонденти са 1087. Колко процента са това от българските учители? Колко?

Питам колко процента от тази представителна извадка представляват българските учители, за да си дам ясната представа дали тази представителна извадка е достатъчно представителна, за да даде ясна представа за това какво е положението.