Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Янка Такева
- Стоян Цонев
- Стефанка Балева
- Стоян Цонев: Да. Янка Такева
- Красимир Вълчев
- Милена Дамянова
- Милка Славчева
- Надежда Николчева
- Самуил Шейнин
- Аспарух Томов
- По точка трета от дневния ред – “Възможностите на учебните заведения за увеличаване на работните заплати на учителите и останалия персонал в учебните заведения”
Стоян Цонев: От учебните заведения няма да се изисква и не се изисква в момента. От неправителствените организации се изисква, и то при кандидатстване за проекти на стойност над 200 хил.лв. Янка Такева: Над 200 хил.лв. – добре. По програмата “Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности” – тук имам едно предложение, г-жо заместник-министър. Обикновено децата със специални образователни потребности това са с физически и ментални увреждания, но никога не включваме 25-те % от децата в България, които имат затруднения при четене и писане, даже логопедичните проблеми. Затова е необходимо при следващо разширяване на програмата или продължаване на програмата още в детските градини и в началния курс трябва да се разработят подпомагащи методически правила, да се подпомогнат редовните учители за работа с деца, които имат логопедични проблеми - много е важно. Стоян Цонев: Има го, г-жо Такева. Тук си спомням, че имаше много такива въпроси по време на информационната кампания, която проведохме преди да стартираме операцията. Имаше такива въпроси за деца с логопедични проблеми. Не е имало никакъв проблем да бъдат включени като целеви групи в тези проекти. Янка Такева: А дали ще продължи по-нататък, защото аз не съм срещала училище или неправителствена организация, която да разработи такива правила. Стоян Цонев: Ще продължи по-нататък. Това е тази програма “Включващо обучение”, която одобрихме, за 10 млн.лв.; тя ще се изпълнява. Смятам, че до края на месец май трябва да стартира. Янка Такева: Добре, ясно. Аз държа връзка с Комитета за наблюдение, така че някои неща от тях са ми ясни, но понеже не съм срещала в страната, а аз се интересувам от този проблем, защото имам и личен проблем с логопедичните проблеми – никъде няма подкрепящи методически ръководства, за да може учителят, който си е редовен в класната стая да работи, а нямаме логопеди нито в училище, нито в детски градини. Стоян Цонев: Ще има; специално ще се обучават такива специалисти. Янка Такева: Добре. Другото нещо, което исках да поставя като въпрос, вие ми отговорихте. Много ви благодаря. Това бяха нещата, които исках да поставя. Стефанка Балева: Само да допълня г-жа Такева - става въпрос не само за децата със специални образователни потребности, а тези, които имат обучителни затруднения – до 25 %. Тези деца са видимо здрави и прави; на тях диагноза не им се поставя, но така или иначе, ние навремето ги пращахме в помощни училища. Сега обаче ресурсните центрове приемат само тези с диагнозите и те отново са ничии, точно тази целева група. Тези деца изискват особена индивидуална работа, след което, след определен период те потеглят – тук е г-жа Толовска, тя приема моите деца и може да потвърди в това отношение. В противен случай те тежат страшно много на системата, а и освен това, ние не им осигуряваме необходимото бъдеще. Т.е. това е много важна задача, т.нар. слаби ученици. Стоян Цонев: По същия начин, по който вие формулирахте тази група, по същия начин “деца с обучителни затруднения” ние сме я формулирали в новата операция “Включващо обучение”, която я приехме сега в Комитета за наблюдение и там представителите на неправителствените организации, които имат отношение към хората със специални образователни потребности ни определиха по този начин формулировката. Стефанка Балева: Да, но им се изисква документ. Стоян Цонев: Не, няма да се изисква, защото често родителите отказват. Стефанка Балева: Детската градина включена ли е в тази програма? Стоян Цонев: Да. Янка Такева: Става въпрос, че тази програма трябва да включи преподаватели и от висшите училища и от детските градини за разработването на учебни помагала за учителя, за да работи в класната стая. Ние в момента нямаме тези правила. Стоян Цонев: Да, ще включва, и са допустими партньори висшите училища. (множество реплики) Има такава дейност, ще я видите като публикуваме. За втория ви въпрос мисля, че е по-удачно да дам думата на г-н Вълчев за това постановление (което визирахте). За квалификацията мога да ви кажа, че средствата разбира се, че не са се изпарили. Ние сме ги предвидили в рамките на тази програма, която стартира сега, която е за много по-голям бюджет – 75 млн.лв. ще бъде бюджетът на тази програма. Красимир Вълчев: Т.е. те са пренесени остават в Оперативната програма. Стоян Цонев: Остават в Оперативната програма и сме предвидили нова операция, в която сме се опитали да изчистим нещата, които пречеха първия път. Янка Такева: Много добре знам пътечката. Това са нови пари. Онези, за които аз говоря, където Кенарова прави списъци, па нищо… Това са пари, които безвъзвратно ги загубихме или някъде останаха може би. Красимир Вълчев: Останаха по Оперативната програма в две оси – трета и четвърта -“Образование”. Стоян Цонев: Те не са платени на практика. Красимир Вълчев: По коя ос беше? Стоян Цонев: - По трета. Красимир Вълчев: Парите не са останали за квалификация, но са останали в трета ос. Янка Такева: Имам сведения от Комитета за наблюдение, че тези пари са безвъзвратно загубени и сега новите 580 млн. си идват. Стон Цонев: Може би се има предвид, че не са свършени дейностите по първа фаза, но това не означава, че парите са загубени. Просто парите не са платени от Министерство на финансите в крайна сметка; стоят си в бюджета на Оперативната програма и ние сме ги предвидили и планирали в рамките на тази програма, която се надяваме вече да се случи – за 75 млн.лв. Янка Такева: Защо не са включени защитените училища? Красимир Вълчев: Защото в самия текст на Оперативната програма са споменати само средищните училища; така сме го направили на времето. Ако трябва да се променя Оперативната програма, трябва в Брюксел да се направи промяната. Янка Такева: Много време се изисква. Добре. Красимир Вълчев: А що се отнася до постановлението, то това е най-малкия проблем. По проекта трябва да се направи наръчник за отчитане, защото там, ако не направим нещо, ще връщаме десетки милиони лева. Милена Дамянова: Г-жа Славчева. Милка Славчева: Благодаря Ви. Искам да кажа няколко неща, които дай боже пък да не ги споделят останалите колеги. Много тягостно чувство – обсъждаме нещо, което е трябвало 2009 г. да започне, пък се е забавило. Ама много моля, хайде тук, социални партньори, кажете причините. Не във всеки случай младият господин, който сега дойде тук и който съвестно си е подготвил тази информация. Затова България ще бъде на едно от последните места по усвояване на пари, на фондове и т.н. И затова трябва да се носи отговорност.
Това са безобразия, просто безобразия. Второ. Стартирали програми. Моля ви се, защо ни поставяте така изведнъж пред свършен факт? Ние нямаме информация; тук ни се представя на мига информация и ние искаме да обсъждаме, да бъдем полезни, да бъдем най-вече информирани, защото човек като не е информиран, той не може да бъде и полезен. Нищо лично към г-н Цонев, но бих изразила едно мнение и едно пожелание – нека в Отрасловия съвет само в крайни случаи да идват хората, които са експерти, специалисти, които подготвят материала. Тук трябва да участват поне ниво директор дирекция, за да могат да отговарят, да носят отговорност, да могат, как да кажа, да поемат тази отговорност, и най-вече – едно уважение към равнището на всички хора тук, които представляват различни организации. Нищо лично. Благодаря на г-н Цонев, но това е по-скоро към Вас, г-жо Дамянова, към ръководството. Милена Дамянова: Аз приемам забележката. Затова започнах с това, че новият директор на “Структурни фондове” е в командировка. Заместник-министър Димова е в отпуск тази седмица и наистина трябваше да избираме между това дали да ви предоставим тази информация, или да го отложим за следващия Отраслов съвет. Предпочетохме този вариант. Милка Славчева: Имам един конкретен въпрос:
Много моля да получа някакъв отговор – дали положителен или отрицателен, все пак е нещо, за да знаем ние как по-нататък да работим. Благодаря ви. Стоян Цонев: Ние досега никога не сме правили разграничаване между частни и други училища. Винаги когато допустими партньори или водещи организации са били училища, ние сме имали предвид и частните училища в това число. Милка Славчева: Добре, ще следим и ще наблюдаваме, защото при частните училища има много драстични неща. Стоян Цонев: Конкретно частните училища, бидейки училища на първо място, могат да кандидатстват тогава когато програмите се изпълняват по подбор за проекти. Такива програми ще бъдат “Реинтеграция на деца от малцинствата в образователната система” и “Интеграцията” (“Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система”), която казах вече, че ще стартира на писмена процедура. Две такива програми има, по които училищата ще могат да бъдат водещи организации. А пък отделно за всички тези програми за многото милиони лева, които цитирахме, това, че ще се изпълняват от Министерство на образованието не означава, че министерството ще си вземе парите и ще си ги остави за него, а всички тези средства, много милиони, те ще достигнат в крайна сметка до училищата, учениците, студентите, преподавателите и т.н. Милка Славчева: Тъкмо за тях говоря – там по правило се елиминират, един лев не е стигнал до частните училища. Стоян Цонев: Не знам, може би да попитате студентите – те няма да са съгласни с вас, че нито един лев не е достигнал до тях, а може би ще похвалят Министерството на образованието и дирекция “Висше образование”, че са получили стипендии и награди. Милка Славчева: Аз ви говоря за частните училища, защото нито едно частно училище не получи за стажовете “професионално училище”, за стажове, за практики, защото те се разпределиха по друга система. Много моля, готови сме да седнем на разговор. Затова поставих въпроса. Красимир Вълчев: В много случаи допустимите бенефициенти са определени от самата програма, така че, трябва да видим самата програма. Що се отнася до проекта за средищни училища, то е ясно, че ще бъде насочен само към средищните и няма как да бъдат включени други. Милка Славчева: Добре, нека да го направим това като един разговор (отделен), да не утежняваме тук (заседанието на ОСТС). Милена Дамянова: За забавянето на програмите, може би тук аз да отговоря. Не напразно 2009 г., оттогава имаме сменени двама директори – знаете, преди г-жа Герджикова, която отговаряше и преди това за тези проекти; след това още един директор; заместник-министър има сменен. Така че, отговорността мисля, че е понесена. Да, факт е, че резултатите сега ги виждаме и това се отразява, но каквото е било необходимо като носене на отговорност за забавянето мисля, че министър Игнатов е взел правилното решение. Милка Славчева: Да се надяваме, че е така. Милена Дамянова: Г-жа Николчева и г-н Томов. Надежда Николчева: Аз имам едно предложение, което рефренно повтаряме всеки път, когато стане въпрос за програмите. Нека да се потърси начин да бъде увеличен срокът за кандидатстване на училищата и въобще на всички участващи. Сега тази серия от проекти, които трябваше да подаваме отново беше в рамките на две седмици, от които някакви почивни, другите не знам какви, и всъщност ние за 5-6 дена на юрош подаваме проектите. На 8 април излязоха; за първата крайният срок беше 10 април. Вие не забравяйте, че от вашата институция има други институции, на които ние подаваме и те ни скъсяват сроковете, говоря за училищно ниво. За програмата “Без свободен час” – свършва на 1 март и новата ще влезе в сила от 1 април или по-късно, и ни се получава луфт от два месеца. Какво правим през тези два месеца? (множество реплики) Красимир Вълчев: Не е ли до края на учебната година? Надежда Николчева: Не е. До 30 април е за миналата учебна година – парите, които не са изразходвани, свършва до 30 април. (реплики) ………………..: Продължавате да ги изразходвате. Надежда Николчева: Първо, ако са свършили, (прекъсната от реплики) Аспарух Томов: Този въпрос е много важен. Боряна Толовска: Парите, които са за миналата година, не са изразходвани до 30 април. Самуил Шейнин: Какво правят тези, които нямат спестени пари от миналата година; какво правим с тези мерки за които няма (пари), а няма нова програма? Боряна Толовска: Харчат пари. Милена Дамянова: Има си текст, че училището авансира и след това си ги възстановява. Надежда Николчева: Не ти ги възстановяват. Маргарита Денкова: Понеже говорим за програмата “Без свободен час”, - масово се тиражира в страната, колегите се оплакват, че когато трябва да използват някакъв отпуск, трябва да си намерят заместник. Значи, в програмата никъде не пише, че учителят си търси (заместник), а пише, че работодателят трябва да организира, осигурява заместник. Даже една колежка, която е била в болничен отпуск, директорът я кара да си вземе часовете. Самуил Шейнин: Това са някакви изключения. Маргарита Денкова: Щом при нас достигат тези сигнали, значи не са изключения. Красимир Вълчев: Аз трябва да погледна програмата, но според мен не би трябвало да има никакъв луфт, защото така е писана програмата, че да няма луфт. Самуил Шейнин: Надяваме се. Аспарух Томов: Може и да повторя преждеговорившите, но искам да изкажа някои съображения по тази информация, която получаваме. През тези години ние виждаме една липса на прозрачност и на информираност. Все пак, ние нямаме връзки с Комитета по наблюдение, не ходим всеки ден там. (прекъснат от пояснителни реплики на г-жа Такева). Никъде не излезе в сайта информация, да се запише – “срокът се удължава, така, така…” Янка Такева: Това са съвсем нови програми. Аспарух Томов: Говоря за тези, които са от 2009 и 2010 г. Когато видя на сайта програма… Милена Дамянова: Ама ние не го изнасяме на сайта на министерството; имаме страница на “Структурни фондове”; тя е към Министерство на образованието; има линк към нашето министерство – отивате там, където има подробна информация. Няма как на началната страница на министерството, където са новините, ние да имаме допълнително такава информация. Аспарух Томов: Не говоря за началната страница, именно за това – просто като ги видите по начина, по който се изнасят - “програмата еди коя си; за контакти еди кой си и еди кой си” – трябва да се обадим на лицето еди кое си, за да видим кои са бенефициентите, кои могат да бъдат изпълнители. Сега като ни давате доклада, какво лошо има в това ние като социални партньори да попитаме, защото за толкова години и ние участваме в някоя програма; нещо лошо, престъпно да има? Знаем ли, примерно в № 3 кои могат да кандидатстват – не дадохте информация. Стоян Цонев: Дадохме информация за всички – кои могат да кандидатстват. Аспарух Томов: По 6.1. има ли информация кой може да кандидатства? Кажете ни. Стоян Цонев: По 6.1. – няма такава точка. Това е моя грешка. По всички програми съм казал, но ще повторя:
Аспарух Томов: Значи, по реинтеграция – училища и общини. Стоян Цонев: Информация кой може да кандидатства по всяка една от тези операции се публикува на нашата интернет страница тогава, когато операцията стартира, да бъде публикувана покана към допустимите кандидати. Нито една от тези операции, които виждате в точка 8 не е стартирала, защото те бяха одобрени от Комитета за наблюдение на 13 април. Когато една операция стартира, ние публикуваме на нашата интернет страница покана към всички допустими кандидати, и обявление в национален ежедневник, ако става въпрос за грантова схема, а пък, ако става въпрос за програми, по които може да бъде кандидат Министерство на образованието, съответно ги уведомяваме с публикация на сайта и с официално писмо до дирекцията, която може да бъде кандидат. Така че, смятам, че публичността е достатъчна. Аспарух Томов: В “Нов шанс за успех” кои могат да бъдат кандидати? Стоян Цонев: Тези, които могат, вече кандидатстваха, спечелиха проекта – това беше Министерство на образованието, дирекция “Образователни програми и образователно съдържание”. Проектът се казва “Нов шанс за успех”; операцията беше “Ограмотяване на възрастни” и вече стартира и се изпълнява проектът. Аспарух Томов: По “Включващо обучение” кой е? Стоян Цонев: По “Включващо обучение” ви казах, че Министерство на образованието кандидатства. Аспарух Томов: По “Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”? Стоян Цонев: Тази програма се изпълнява по процедура за подбор на проекти и ще могат да кандидатстват неправителствени организации, общини, училища, и детски градини, и висши училища. Янка Такева: Много е хубаво, че вече и детските градини влязоха, г-жо Балева, даже скоро отварях и ви гледах по енергийните ефективности, регионално развитие и т.н. Така че, и това е добре. Аспарух Томов: И последно, и ние поддържаме тезата за сроковете, в които може да се кандидатства. Ако обърнете внимание, Агенцията по заетостта ви дава целогодишни срокове, дава ви срокове от три или четири месеца и т.н. за другите бенефициенти. Милена Дамянова: Има ли още въпроси, или да преминаваме към следващата точка (от дневния ред)? Самуил Шейнин: Да благодарим на г-н Цонев, да е жив и здрав. Милена Дамянова: Аз мисля, че колегите от “Структурни фондове”, ако има някакви въпроси от социалните партньори винаги ще се отзоват; дори, ако искате среща, ако нещо не е ясно конкретно по някоя програма. Така че се чувствайте наистина спокойни да влизате и да си направите среща с колегите от дирекцията, за да са ясни нещата и да нямаме недоразумения, или, ако нещо някъде е публикувано и то не е разбираемо, ще се радваме на обратна връзка, за да можем да го коригираме, за да е добре за системата. С това преминаваме към точка трета – “Възможностите на учебните заведения за увеличаване на работните заплати на учителите и останалия персонал в учебните заведения” – докладва Красимир Вълчев. По точка трета от дневния ред – “Възможностите на учебните заведения за увеличаване на работните заплати на учителите и останалия персонал в учебните заведения” Красимир Вълчев: Всъщност, тази тема е продължение от предходното заседание на Отрасловия съвет. Проговорихме част от нещата. Много е трудно да кажем каква е възможността за цялата система, да обобщим за цялата система, тъй като ситуацията в различните училища е различна. Ако за себе си съм правил някакво непредставително наблюдение, с всичките условности можем да кажем, че:
Пак уточнявам, че тези проценти са съвсем условни и може и да не са верни. По същия начин, може да е по-голям процентът на тези, които имат възможности; зависи от гледната точка; има поне няколко параметъра, по които се правят допускания, за да се направи един такъв извод. По-големият проблем е това, което наблюдаваме, че се влошава като цяло финансовото състояние на училищата и повечето училища са с проблемни бюджети. Факторите ги споменахме миналия път:
Може би тези проценти, мислейки си и изказвайки ги, не кореспондират с това колко училища са дали допълнителни възнаграждения. Много по-голям е процентът на училищата, които са дали допълнителни възнаграждения – над 80 %, да кажем 85 %. Но факт е, че една част от тези допълнителни възнаграждения е за сметка на издръжката и за сметка на фонд за възнаграждения, който е трябвало да бъде изразходен, но не е изразходен поради една или друга причина. И в този смисъл това не са планирани икономии. Ако гледаме на етап планиран бюджет, на сегашния етап на изпълнението на бюджета, то планираните икономии могат да се видят в далеч по-малка част от училищата – в по-малко от половината от тези 85 % могат да се видят такива планирани икономии. Друг е въпросът дали директорът не си ги е скрил някъде и т.н.; той винаги може да си скрие някаква икономия на едно или друго място. Но, ако говорим пък за проценти на увеличение на възнагражденията, то разговорът става още по-труден, защото много са различни училищата. Сигурно в много училища има възможност да се увеличат с 1 или с 2 или с 3 % заплатите, но е въпрос на конкретни разчети в самото училище. По отношение на обща политика по доходите, аз не смея да говоря за общо увеличение на заплатите без да имаме увеличение на стандарта при наличието на тези фактори, които изброих. Ако имаме увеличение на стандарта, тогава нещата стават по-лесни. При всички положения, политиката по доходите е желана; с увеличението на стандарта, една част от него или пропорционална част трябва да отиде за увеличение на възнагражденията. Въпросът е сега какво правим след като нямаме увеличение на стандарта? Можем ли да имаме обща политика по доходите или не можем да имаме? Лично моето мнение е, че не би следвало да създаваме общи задължения в цялата система при положение, че нямаме увеличение на стандарта, поради наличието на тези фактори (които споменах) – с риск, разбира се да бъда опроверган. Милена Дамянова: Г-жа Такева. Янка Такева: Благодаря ви за информацията. Синдикатът на българските учители смята, че там, където има възможност, трябва да се направи някакъв жест към колегите за разчупване на ледовете през тези три години, и съответно в Бюджет 2012 г. да искаме да ни се отпуснат 100 % от единния разходен стандарт, защото, г-н Вълчев, Вие знаете, че има и други системи, които минаха на делегирани бюджети и те работят на 100 % от единния разходен стандарт. Аз онзи ден имах разговор със зам.-министър на културата Митко Димитров за театрите и т.н., - те си работят на 100 %; никой не посмя на тях да им вземе 10 %, никой. Ние трябва да си върнем тази възможност с Бюджет 2012 г. и аз смятам, че това трябва да бъде една обща политика на всички нас. Така че, нека да разделим този въпрос на две:
Значи, нека там, където има възможност, това да стане.
Колегите от останалите сфери вече си взеха Великденски възнаграждения – някъде по една заплата, както ми каза Митко Димитров, спомена ми някои театри, опери и т.н. Ние Великденско нямахме, чакаме 24 май. Даже по 50 лв. да бъде, това е един жест, който не трябва да бъде подминаван. Това е традиция и не може така да го оставим да затихва. Това е предложението на синдиката по тази точка. Благодаря ви. Каталог: docs -> ind ind -> До началниците на рио, уважаеми/а господин, госпожо началник ind -> Програма за организиране на участия в международни специализирани изложения за периода 22 април 2011 г. 22 април 2012 г ind -> Никола Саркози в Давос ind -> Каза светльо по повод най-голямата китайска батерия ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование ind -> Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас ind -> Зам министър изгонен заради етнически скандал ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование /остс ind -> Закон за предучилищното и училищното образование глава първа общи разпоредби раздел І предмет на закона ind -> Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|