Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч

ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Господин Радославов, приемам с шега това от Ваша страна, че съм дала за пример избираемостта на органите отпреди 10 ноември. Напротив, аз го дадох като пример за противоречие между това как при наличието на пряко избирателно право има не демокрация, като пример за липсата на пряка връзка между степента на демократичност и начина на избиране на органите.

Второ, що се отнася до примера с Президента. Дадох го като пример как в нашето общество съществува пример за несъответствие и диспропорция между начина на избиране и функциите (реплика от народния представител Мая Манолова), какъвто пример аз намирам и в този случай с избора на районните кметове.

На трето място, въпросът с уседналостта. Уседналостта като условие за избор съществува от 2007 г. и аз се питам – след като принципно смятате, че това условие е конституционно несъобразно, защо Вие не сте сезирали Конституционния съд до настоящия момент?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Ангел Найденов.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да подчертая, че според мен това не е излишна дискусия, независимо от някои аргументи и изказвания в тази посока.

Струва ми се, че тук аргументите за пестене на време не са основателни и колкото повече изказвания има от страна на мнозинството като вносители на предложението за отпадане на изборността на районните кметове, толкова по-ясно ще бъде подчертана посоката на аргументи и съответно на позиции.

Всъщност тук става дума не само и не толкова за правото на хората да избират районните кметове или по-нататък в текстовете – кметовете на населени места до 350 души жители, става дума за политическата същност на всяка една от парламентарните групи, за демократичните нагласи и за степента на сетивност към демократични принципи и права на гражданите.

Тук имаме едно предложение, което е в противовес на тенденцията за повече права на хората да избират своите представители, независимо от властта или нивото във властта – става дума не само и не толкова в рамките на изпълнителната власт, и, съответно става дума за това, да имат повече представители във властта, които се избират от българските граждани.

Всъщност имаме едно предложение, което, за съжаление, много красноречиво се вписва в една политическа логика и, съответно поведение на мнозинството от ГЕРБ, което ни демонстрират сега. Това е логиката на централизация на правомощия, на концентрация на власт, на отнемане и ограничаване права на гражданите и, съответно на демотивиране на част от хората от участие в изборния процес, което при всички случаи с отнемане правото на избор на районните кметове и на кметове на населени места ще бъде една от лошите последици от този Изборен кодекс.

Тук се опитах да систематизирам до този момент аргументите, които звучат от представители на мнозинството, в подкрепа на предложението за отпадане на избора на районните кметове. Ей, Богу, мога да очертая аргументи, много разбира се пестеливо заявени, само в две посоки: правомощията на районните кметове и, съответно, екипност за кметовете на големите общини.

Ясно е, че по отношение на правомощията, това е въпрос, който може да бъде решен. Аз не разбирам защо в такъв случай, след като намирате, че те нямат достатъчно правомощия, дискусията не върви в посока на това какви да бъдат правомощията на районните кметове! Защо мнозинството на практика се отказа от тази дискусия, която определено би осмислила функциите, правомощията и дейността на районните кметове или разбира се по-нататък на кметовете на населени места, независимо от броя на жителите в тях. Както и мнозина тук в тази зала, аз също съм бил кмет на община и не съм чакал някой да ми записва в закон „Правомощия на кметове на населени места”, за да предложа и общинският съвет да приеме, например по отношение на финанси правото да събират и използват такси, наеми, глоби, които се формират на територията на съответното населено място. Необходимо ли е да има изрично разписване, за да има определени функции, бюджет, самостоятелност този кмет на населено място? Очевидно, това е въпрос на някакво функциониране и, съответно, на предложение и инициатива на кмета на общината. Но това е едната тема.

Става дума за така наречената екипност. Извинявайте, дами и господа, когато на едното блюдо на везната бъдат поставени права на хората да избират преценявайки реализма, политическата отговорност, съответно инициативността и възможността на кандидатите, естествено, че това тежи много повече, отколкото назначаемостта на този кмет на район или, съответно на населено място, което в общинските съвети без изразено мнозинство, извинявайте, ще се превърне в един продукт на грозни пазарлъци – дано да бъда опроверган – ще бъде предмет на неясни мнозинства, формирани по интереси, на задкулисни сделки и съответно на предварително заложени зависимости при избора на тези кметове. Това прави на практика предложението, което внася мнозинството, неприемливо и ние няма как да го подкрепим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Има думата за изказване народният представител Захари Георгиев.

ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата, за да изразя своите аргументи по повод текста, който се предлага по чл. 1, по-точно обезправяването на гражданите в трите града с районно деление да избират районните си кметове. Може би щях да си спестя това изказване, ако от тази трибуна не прозвучаха думи за „демагогия” и не знам какво.

Демагогия е да отнемаш правата на гражданите и да казваш, че спазваш Европейската харта за местно самоуправление по отношение на демократичността. Това е демагогия по дефиниция.

Демагогия е да казваш, че изпълняваш ангажиментите по Европейската харта за местно самоуправление по отношение на децентрализацията, а в същото време да забраняваш избора на един орган, който е децентрализиран по отношение на общините. Това е децентрализация, която в момента вие унищожавате.

Демагогия е да казваш, че районните кметове нямат права и затова трябва да обезправим гражданите да ги избират. Районните кметове, уважаеми госпожи, най-вече, имат права и те са разписани в Закона за местно самоуправление и местна администрация изчерпателно и точно – какви са правата и задълженията им. Ако някои от вас не са живели и работили в град с районно деление, трябва да имате предвид, че там има делегирани функции и бюджети на районните кметове и сега, независимо че няма достатъчно текстове в Закона за общинските бюджети по отношение на разпределението на гарантираните местни приходи.

Що се отнася до разпределението на делегираните от държавата функции, сами разбирате, че там това става по местата на извършване на този вид услуги. Това се казва демагогия! И недейте да си правите еквилибристика с думите, защото хората знаят значението на тази дума и те ще видят във ваше лице – тези, които предлагате това, истински изпечени демагози. „Изпечени” сте знаете ли защо? Защото казвате, че много по-демократично би било общинският съвет – колективен орган, да избира районните кметове.

Там имаме две хипотези. Едната хипотеза е, когато една партия или коалиция има управляващо мнозинство в общинския съвет. Тогава просто ще има пар екселанс волята на това управляващо мнозинство по отношение предложенията и избора на районните кметове. Може би тогава ще се появят интересни предложения като например: който е унищожил най-много бюлетини при гласуването в даден район, той ще получи и предложението за назначение на районен кмет, каквито са случаите в Пловдив.

Втората хипотеза е, когато няма такова мнозинство и кметът трябва да търси едно гъвкаво решение, за да мине неговото предложение за този кандидат за районен кмет. Тогава идваме в сферата на пазарлъците.

Каква е алтернативата? Алтернативата на това да бъде зависим този човек от кмета или от някакво мнозинство, независимо какво е, във всеки един момент да го премахне, ако не му играе по свирката, тоест ако не му изпълнява партийните поръчения.

Алтернативата е да бъде избран този районен кмет и да има своята стабилност, относителната стабилност на волята на гражданите. Това е демократичното. Всичко друго са демагогски приказки.

Апропо! Пропускате един изключително важен аргумент, който е обществен закон. Когато имаш кметове на райони, дори от различни политически сили – пак се обръщам към моите колеги от Пловдив, имаш конкуренция, имаш стремеж за доказване на своите качества и по-добра работа, отколкото другия или другите. Законът за конкуренцията сте забравили, защото без конкуренция няма прогрес и в обществото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Първа реплика – господин Дедев. Втора реплика – господин Лазаров.

СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, позволете ми да не се съглася с някои Ваши тези.

Да, конкуренция между кметовете е хубаво нещо, но районните кметове, за които конкретно разговаряме с Вас и за които беше Вашето изказване – един районен кмет, след като е избран от мнозинството избиратели, граждани, жители на този район, той трябва да може да прави политика. Той трябва да има политически послания. Значи, избран е един районен кмет, а той няма правомощия. Говорихме за финансовите ресурси. „Говорихме” означава пак едно неизпълнение на тезите, които районният кмет ще представи пред избирателя.
Относно общинския съвет. Във всички общински съвети има мнозинства, независимо как ги наричате вие – гъвкави или негъвкави, които именно вземат решенията, за да могат да се движат процесите в общината. Да, районният кмет ще бъде избиран от общинския съвет, повтарям, независимо дали ще бъде с гъвкаво или негъвкаво мнозинство, той ще бъде избран.

Дали има пазарлъци?! И сега районният кмет е зависим от общинския съвет. Той прекарва през общинския съвет своите виждания и тези. Разбира се, те могат да бъдат или да не бъдат подкрепени от големия кмет, но ситуацията в Пловдив, върху която акцентирахте, е показателна. Показателна е за недобра практика по отношение на конфронтацията между районните кметове и големия кмет. Това е за сметка на избирателя, за сметка на гражданите. Самият факт, че на районните кметове се отнеха и малкото правомощия, които имаха, от големия кмет – господин Атанасов, по отношение администрирането на някои наеми, и в момента те са единствено експерти, специалисти, които движат само чисто техническата работа в районните кметства. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Лазаров.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поставихте въпроса за двете хипотези – назначаване не чрез пряк избор или избиране на районния кмет от общинския съвет.

Бих искал просто да ми отговорите на следния въпрос. Дори и при прекия избор, нали при същите две или три хипотези ще бъдат отпускани средствата, с които той ще разполага? Или може би там има някакъв друг начин, някакви други хипотези?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.

За дуплика – господин Георгиев.

ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.

В началото ще отговоря паралелно и на двете реплики, свързани с финансирането на дейностите в районите.

Както и в изказването казах, голяма част от финансирането в районите е регламентирано от закона и то не зависи от волята на общинския съвет.

На второ място, какво искате да кажете? – Че когато се внася проектът за бюджет, на един район ще се дадат пропорционално по-малко средства за дейности, свързани с функционирането на района, въпреки закона, а на друг повече? Няма такива хипотези, защото районните кметове също работят с общинския съвет в условията на спазване на изискванията на закона.

И до днес голяма част от обществените поръчки за дейности не за първостепенните улици, които са приоритет на общината, са в ръцете на районите. Те правят тези обществени поръчки, говоря за Пловдив. Голяма част от приходите от наеми и такси влизат директно в бюджета на районите и те преценяват как да се разходват тези средства.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): По чие решение?

ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това показва, че независимо каква е пъстротата на този общински съвет, когато има принципни виждания за функциониране на местната власт, нямаме основания да се опасяваме за това.

А какво е другото? В общинския съвет има 51% мнозинство и то определя какво да се прави напук на всички останали. Това не е работа!

По отношение бюджетирането, финансирането, там е най-сигурно, че общинският съвет ще търси равнопоставеност, защото същото това мнозинство, същите тези общински съветници иначе няма да ги има на следващите избори. Не в това е проблемът. Проблемът е в обезправяването на хората, в отнемането на възможността им да кажат своите предпочитания кой да упражнява властта от тяхно име – това е големият проблем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До момента има още трима заявили желание за изказване народни представители: господин Янаки Стоилов, господин Петър Курумбашев и господин Лютви Местан, затова предлагам да направим почивка и след нея да продължим с изказванията.

Моля председателите на постоянни комисии да заповядат в кабинета ми с оглед приоритетните закони до края на тази сесия.

Тридесет минути почивка. Продължаваме в 14,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с изказване на народния представител Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, разбирам, че каквито и аргументи и красноречия да употребя в обсъжданата тема, те няма да променят предопределения резултат. Изказвам се от отговорност към парламентаризма в нашата страна, поради убедеността, че ние не трябва да отстъпваме по отношение на изборността и демокрацията оттам, докъдето сме стигнали.

Във време, когато говорим за необходимост от разширяване на пряката демокрация, ние ограничаваме дори представителната. Един от фрапиращите случаи е с отмяната на прекия избор на районните кметове. Но все пак смятам, че след като ние обсъждаме и приемаме Кодекса, би трябвало той да урежда трайно основните отношения в областта на изборните права и изборния процес. Затова, ако сте последователни, трябва да приемете, поне от тази юридическа гледна точка, да включите в текста възможността за избор на районните кметове, а да създадете Преходна и заключителна разпоредба, че в предстоящите през 2011 г. избори такива избори няма да се провеждат. Обратното би означавало, че вие принципно отричате необходимостта от по-широка изборност. Защото да се твърди, че демокрацията е в състояние да се утвърждава, без да има количествени измерения на избирателните права, означава неразбиране на самата природа на връзката между тези две категории.

Искам да посоча само още два аргумента в подкрепа на това предложение. На предстоящите избори ние ще бъдем свидетели и то в редица случаи на странни, явни и скрити икономически и политически коалиции. Не че те няма да се състоят на много места до издигането и избора на кметове, но в случая поне даваме възможност избирателите, ако пожелаят, да контролират този процес. Защото иначе на много места те ще се озоват в ситуация с известна изненада да научат кого представляват избраните от тях кандидати едва след избора, а в случая след назначението.

И другият аргумент е това, което става през последните години в целия свят – повишаване на ролята на част от най-големите градове. Съществува тенденция те да придобиват голяма самостоятелност, говоря особено за мегаполиси, за градове, които имат значителен икономически потенциал, които заемат средищно положение. Част от най-големите български градове могат да играят такава роля. Така че логично е, след като нараства ролята на местната власт в тези общини и населени места, тя да бъде съразмерно разпределена и в техните съставни райони.

И най-накрая, трябва да е ясно, че правата са преди всичко завоевание от последователните усилия на множество граждани. Има, разбира се, случаи в историята, които са предоставени по благоволение или по инерцията на съществуващите процеси. Но в големия брой случаи права има там, където самото общество и неговите граждани настоятелно се борят за тези права. И е добре, че голям брой български граждани все пак заявиха своя глас за подкрепа на прекия избор на кметове в райони и в по-малките населени места. Но твърде показателно е, че в никой от големите български градове – София, Пловдив или Варна, не видях дори няколко стотин души, които да излязат и да протестират срещу отнемането на едно от важните техни права. Тези ограничения и на политическите, и на социалните права ще продължават, докато самото общество и неговите представители не поставят категорично своите искания и своите очаквания към властта. Само по себе си това вече говори, че ние сме в преддверието на дълбока криза на представителната власт и демокрацията. А може би вече всъщност сме в самата нея. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Народният представител Свилен Крайчев.

СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Господин Стоилов, репликата ми е към Вас, но всъщност е към всички онези, които се изказват в подкрепа на избора на районни кметове. Имам чувството, че много от тях нямат пълната представа, не са работили тази работа, не знаят за какво става въпрос. И искам да ви кажа от собствен опит, че изборът на районни кметове е абсолютно необходим. Така да го кажа меко. Иначе, ако говорим за децентрализация, за изборност и т.н., дайте да избираме и директорите на ВиК, или пък на Енергото. Може би там хората биха пожелали по-добре да направят този избор.

Ненужен е от гледна точка на това, че тези хора няма как да имат правомощия за развитието на града като цяло, да изградят общата визия на града за развитие. Не може един район да си развие градския транспорт, а другият район да не го развие. Просто няма начин.

Поради тази причина аз предлагам да не спорим повече на тази тема, не виждам смисъл. На този етап избор на районните кметове просто не може да стане. Да не говорим, че най-вероятно има и политически привкус в този избор, но аз говоря от прагматична гледна точка. Не може да стане и няма никакъв смисъл. Дори за мегаполисите, които споменавате. Никъде няма това многообразие от районни кметове. Дори аз бих казал, че тези районни кметове не трябва и да се наричат районни кметове, те са една администрация, която е по-близо до хората – кметска администрация, общинска администрация, която да обслужва хората по-добре. Това трябва да бъдат. Говоря за градовете, имам предвид София, Варна и Пловдив. От друга страна, защо само София, Варна и Пловдив, защо не говорим за по-малките градове – по същия начин да стане едно малко деление. Не е възможно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма желаещи.

Имате думата за дуплика, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Крайчев, ако продължа Вашата логика, можем да кажем, че в редица случаи самите общини нямат възможност да решат част от въпросите, които засягат тяхната територия.
Такъв е например случаят във Варна с блокирането на проекта за изграждане на ново пристанище. Това е и държавен въпрос в по-голяма степен, отколкото общински. Значи ли тогава, че кметовете на общини не трябва да бъдат избирани, защото те не решават абсолютно всички въпроси, за които хората се обръщат към тях на територията, в която те упражняват местната власт?

Искам да ви припомня, връщайки се немного назад, към средата на 90-те години, че имаше избор не само на районни кметове, но районни съвети в тези градове. Дискусията вече трябва да бъде: как се децентрализират функциите? Безспорно е, че има общоградски функции, които не могат да бъдат разпределени на районно ниво. Но има други, които засягат непосредствено територията и там не става дума само за административни услуги. Вие проявявате едно ограничено разбиране.

Тук става дума, освен за администриране, за предоставяне на услуги, и за участие на гражданите чрез хората, които са избрали, в решаването на проблеми, които имат относителна самостоятелност в рамките на големите градове.

Това е философията и аз мога да ви я потвърдя от свой опит. Аз съм бил съветник, и то в район, в края на 80-те години. Тогава тези съветници... (Реакция от народен представител от ГЕРБ.)

Какво се чукате по главата? Даже тогава, вие не знаете сигурно, за първи път започнаха да се издигат различни кандидатури, разбира се, не от различни партии, каквито не съществуваха. Тогава аз съм направил повече неща като районен съветник, отколкото Вие сега като народен представител вероятно от района, от който сте избран. По моя инициатива и със съдействие на целия този съвет!

Затова ви дадох примера, че демокрацията е жизнена, когато решава въпросите на хората. Първото условие е те да избират и да я контролират. Но второто е тя да бъде не само фасада, а да бъде орган, който се отнася към жизнените, икономически и социални проблеми.

За това става дума, а вие се движите в обратната посока – не само да не се решават икономическите и социалните проблеми, но и да се обезправяват хората! Тоест нито едното, нито другото. Тогава тези институции, ако така се продължава процесът, ще се превърнат в някакви – дори не колоси, но на глинени крака, тежки конструкции върху много несигурна и нестабилна почва. Това са големите въпроси и те започват точно от този чл. 1.

Нека да не бъде така – много от хората, както преди години по повод на друг, по-съществен член, сега да кажат: „Долу чл. 1 на Изборния кодекс!”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има народният представител Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбираемо са дълги разискванията по този чл. 1 от кодекса, защото в него, особено с претенцията, че този кодекс може да гази в конституционни територии, при това не в съзвучие с Конституцията, като ще урежда и условията за избиране на народни представители, Президент, вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове на общини и кметства, всъщност се представя философията на този Изборен кодекс.

Колегите ми вече обосноваха противоконституционността още на чл. 1 от проекта. Неслучайно обаче във връзка с възможността кодексът да урежда и условията за избиране на представителните органи в страната и в Европейския парламент се възбуди дискусията и за уседналостта, като колегата от ГЕРБ дори ни зададе въпрос: вие като смятате този текст за противоконституционен, защо досега не сте се обръщали към Конституционния съд?

Аз взех думата по две причини: първо, да отговоря на този въпрос и, после, да защитя определена теза във връзка с необходимостта районните кметове да бъдат избирани пряко.

Отговорът ми на този първи въпрос, госпожо, е, че има разлика между уседналост и лишаване от конституционно право на избор. Много е сериозна разликата! Ние никога не сме отричали, че, предвид спецификата на вота, е възможно като законодатели да кажем на господин Ваньо Шарков защо той не може да участва в изборите за община Момчилград, но законът не може да го лиши от право на глас! Ако той не може да гласува в община Момчилград, някъде ще трябва да може да гласува! Всичко друго е в нарушение на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

И ви моля: спрете спекулативно да се позовавате на Бог знае какви съществуващи европейски практики! И Директива 93109 на Европейския съюз казва, че може да има определени ограничения един гражданин на Европейския съюз да бъде избран или да участва в изборите в определен избирателен район, но вие четете разпоредбата дотук! Тази разпоредба означава само едно – че той трябва да покрива определени условия точно за този избирателен район, но директивата не казва, че той не може да участва в изборите! Това е съвършено различна теза!

Ето тук е принципното разминаване между нашите позиции. Затова и чл. 1, и чл. 3, и дефиницията, която давате на уседналостта трябва да стоят на вниманието на Конституционния съд.

Що се отнася до ограничението, което налагате – районните кметове да не се избират, а да се назначават, представихте две основни тези. Първата – че е имало противоречие между представителността на процедурата за овластяване на районния кмет, тоест силата на прекия избор, и ограничените му правомощия!