Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаема госпожо Фидосова, когато говорите за демагогия, трябва да има факти. Всъщност вие сте най-големите демагози по този закон. Вие казвате, че говорим за избори, за технология на избори, орязвате районните кметове.

Казвате, че решавате въпрос за избора и предпоставяте съществуването й, което не е тема на изборен закон, а е тема на местно самоуправление.

Казвате за кметовете в малките населени места – няма да се избират, но предпоставяте въпроса за местното самоуправление в малките населени места.

Съкращавате броя на съветниците чрез Изборния закон и предпоставяте въпроса за представителността в местното самоуправление в страната. Ето това е същинската демагогия. Понеже вече започвате да я осъзнавате, на всичкото отгоре гледате минимум хора да стигнат до тия дебати. Криете ги в медиите, криете тези, които не издържат, правите заседания – късни, нощни, среднощни като бюджета и другите, само и само до по-малко хора да стигне това, което вършите. Това е същинската демагогия и това са фактите, иначе другото са само твърдения.

Твърдите, че прилагате европейски практики, а не искате да изпълните това, което Конгреса на местните власти написа и до Венецианската комисия, и до българския посланик, до българската държава, че този закон трябва да мине на одит от Венецианската комисия. Когато мине, след като е приет, това е лош атестат за България. Ето заради това тази демагогия не може да получи широко съгласие в Народното събрание. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Фидосова, с това изказване Вие дадохте отговор и подкрепихте моето твърдение, че на практика Временната парламентарна комисия и след това Правната комисия само имитираха дебат.

Една година във Временната парламентарна комисия се разиграваше циркът „Водевилът” – изработване на изборен кодекс.

Дебат има тогава, когато участниците в него се изслушват, излагат аргументи и вървят към някакво общо решение. Вие предварително знаехте кои са според вас полезните за ГЕРБ решения, които работят в полза на теснопартийни интереси за Политическа партия ГЕРБ и всичко останало беше просто приказване ей така за пред хората и за да можете да се закичите накрая с един кодекс, който според вас е изработен във Временната парламентарна комисия.

Всичко, което се различава от вашето мнение, е наречено демагогия, лицемерие, липса на конструктивизъм.

Всичко, което подкрепя тезите на Политическа партия ГЕРБ, е правилно, добро и много демократично. Кажете ми по конкретната тема с кой аргумент вие ни убедихте, че е по-добре районните кметове да бъдат назначавани от това да бъдат избирани? С кой аргумент? С вашето разбиране, че районният кмет е един обикновен чиновник ли? Или, че е много трудно да му бъдат разписани правомощия? Или, че такива правомощия са невъзможни да се определят в рамките на общинските съвети, в рамките на сега действащия закон?! Няма един смислен аргумент, който да извадите и който да може да срещне разбиране.

В отговор на всички атаки отляво, отдясно, от неправителствените организации, от гражданското общество, вие излизате с голото твърдение, че това, което предлага ГЕРБ, е единствено демократичното.

Няма как да се съгласим, че вашата линия за концентрация на власт в един център е демократична. Няма как това да бъде подкрепено, от който и да е разумен човек.

Попитахте ли жителите на районите дали искат да се избират кметовете или искат вие да им ги назначавате?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – госпожа Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще отговоря първо на господин Казак. Тъй като не чух отговори на въпросите, които поставих, очевидно, когато казваме истината, премълчавана и прикривана дълго време в различни раздели и глави на изборните закони – боли.

Господин Казак, всеки български гражданин, който има право да е български гражданин, когато се роди – независимо къде, дали в Република България, колеги, дали на територията на друга държава, получава постоянен адрес, господин Казак. Ако няма такъв адрес, който да се посочи като адрес за регистрация, тогава се записва район „Средец”. Тези, колеги, които сте от София, поне го знаете. Така че това е една голяма лъжа и лицемерие и това имах предвид, господин Казак, когато го казах към българските граждани. Нека да кажем истината какво беше досега, какво е разписано в законите и какво ние предлагаме в момента да се промени.

По отношение на господин Миков – господин Миков, чух и слушах внимателно Вашето изказване, очевидно обаче сте стигнали само до четенето на чл. 1 от този кодекс. Защо изобщо има изречение за препоръка от Венецианската комисия да отиде този кодекс там? Защото, уважаеми господин Миков, през последните години се нагледахме на промени на изборните закони в дванадесет без пет, нагледахме се и на нарушения на процедурите и правилата за провеждане на избори. Нагледахме се на манипулации и на купуване на гласове.

Имаме амбицията да сложим край на това или да го ограничим до максимум. Да, ние не сме идеалните, не сме сигурно и най големите демократи, но проявяваме политическа воля и ще я отстояваме с приемането на този кодекс.

По отношение на госпожа Манолова – госпожо Манолова, казаната тук днес истина боли. Вас лично много Ви боли също, защото Вие сте част от това статукво.

Четири години управлявахте в тройната коалиция заедно с колегите Ви и подкрепяхте това да продължи възможността с изборен туризъм да се печелят избори в Република България в определени общини.

Колеги, чухте ли днес тук от тази трибуна някой от Коалиция за България по чл. 1 да казва в своето изказване дали подкрепя или не изискването за отседналост? Аз не чух. Отговорете си сами защо? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ и ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата, за да се уточним какво правим.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам лично обяснение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В отговор на репликите в дупликата си госпожа Фидосова...

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Нарече ме част от статуквото. Трябва да й отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дупликата си тя естествено се обърна към тримата народни представители, които я репликираха.

Съжалявам, няма възможност за лични обяснения. Ще имате възможност достатъчно, по който и да е текст от следващите, да изразите виждането си.

Други народни представители, които желаят да участват в разискванията?

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители?

Господин Миков има процедура.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Доколкото има писмо от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – Конгресът за местни власти и местно самоуправление, писмо до Венецианската комисия да се заеме с Избирателния кодекс. Доколкото това писмо е изпратено и до посланика на България в Страсбург – господин Стефан Тахов, и е писмо до българските власти да бъде изпратен кодексът преди неговото приемане на Венецианската комисия. Доколкото наистина сравнително рано с друг път се обсъжда изборно законодателство, но никога – за двадесет години, не е правена такава дълбока промяна на изборното законодателство и объркване на изборното законодателство – това е въпрос на дискусия в следващите текстове. Предлагам да се отложи гледането на тази точка от дневния ред (възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е-е!”) и да бъде изпълнено това, което Конгресът на местните власти и местно самоуправление иска от България законът да бъде гледан от Венецианската комисия, преди приемането му в пленарната зала.

Моля да подложите на гласуване това процедурно предложение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя обратно становище. Аз мисля, че е несериозно за всяко едно писмо или искане на този парламент, каквито в 20-годишната практика е имало не малко, да се отлага приемането на законите.

Искам да напомня, че и Венецианската комисия, и ОССЕ, и ГРЕКО комисиите през 2005 г., 2007 г., 2009 г. изрично са упоменавали, че са приемани законите, касаещи изборите – местни, парламентарни, Евроизбори, в дванадесет без пет, както се казва, и въпреки техните изисквания, не са били съгласувани поне на това основание.

Мисля, че това звучене е несериозно, тъй като има някакво писмо ние да отложим гледането на един закон. Аз искам да припомня, че това е вторият кодекс, който е внесен за разглеждане. Защото преди няколко години един такъв беше вкаран на второ четене и поради съпротивата на сега говорещите, той не беше приет. Продължи се тази практика – дванадесет без пет да се приемат законите, за да не може нормално да протича изборният процес, поради което правя обратно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.

Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Михаил Миков за отлагане на тази точка от дневния ред.

Гласували 156 народни представители: за 49, против 105, въздържали се 2.

Предложението не е прието.

Господин Радославов – прегласуване.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз много добре си спомням, че в края на миналия парламент, точно когато пак се предлагаха промени по изборните закони, имаше писмено, и на английски и на български, становище на Венецианската комисия, което се взе предвид и бяха коригирани много от първоначалните текстове.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Такова нещо няма!

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Има, има, как да няма! Аз съм го чел, имаше и на английски език. Даде ми го точно Ангел Найденов, да го чета. Така че ги знам тези работи, първо. Второ, това е решение на Резолюцията на Съвета на Европа – препоръка на България, не е някакво си обикновено писмо, колега Лазаров!

Трябва да разберете, че след като сме член на Европейския съюз, ще трябва да спазваме тези правила на Европейския съюз. Това е!...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На Съвета на Европа или на Европейския съюз?

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: ...Или ще сме пълноправен член, или не сме. Благодаря. (Реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място! Придържайте се към поведение, съответно с правилника.

Подлагам на прегласуване процедурното предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане от дневния ред на обсъжданата точка.

Гласували 157 народни представители: за 48, против 108, въздържал се 1.

Предложението не е прието.

В режим на гласуване сме за чл. 1.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Екатерина Михайлова, което комисията не подкрепя.

Гласували 156 народни представители: за 51, против 69, въздържали се 36.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.

Гласували 158 народни представители: за 52, против 101, въздържали се 5.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.

Гласували 157 народни представители: за 43, против 110, въздържали се 4.

Предложението не е прието

Господин Казак – за прегласуване.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване, с апела да преосмислите още един път вашата позиция. Сега е шансът да избегнете, предоставянето на златна възможност за нас от опозицията, да сезираме Конституционния съд още с чл. 1. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, за ред в залата!

ЧЕТИН КАЗАК: Преди малко ви прочетох изричния конституционен текст, който дава правото на Обикновеното Народно събрание само да урежда реда и организацията на изборите, а не да предвижда условия. Това, което госпожа Фидосова даде като пример, касае пасивното избирателно право, където Конституцията е предвидила само в изрично лимитирани хипотези-ограничения специално за президента. В Конституцията има изрично записани ограничения в пасивното избирателно право. Докато тук за активното избирателно право има и изричен текст, който дава право на всички граждани да участват в изборите и не може тези условия да се дописват. Не може!

Така че осъзнайте грешката, към която ви водят колегите ви от Правната комисия, и подкрепете нашето предложение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.

Гласували 156 народни представители: за 43, против 110, въздържали се 3.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за наименованието и редакцията на чл. 1, съгласно доклада на комисията.

Гласуваме наименованието на чл. 1 и съдържанието му по доклада на комисията.

Гласували 158 народни представители: за 104, против 48, въздържали се 6.

Предложението е прието.

Заповядайте, госпожо Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Раздел ІІ – Избирателно право.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.

Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, което се подкрепя от комисията.

Гласували 141 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 16.

Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 2.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:

Чл. 2. (1) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

(2) Всеки избирател има право на един глас.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?

Заповядайте, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето в чл. 2, уважаеми колеги, са дефинирани основните принципи за упражняването на така нареченото субективно избирателно право и първият от тези основни принципи е принципът, че избирателното право е всеобщо.

Аз искам госпожа Фидосова или всеки член на Правната комисия, всеки юрист, да излезе тук и да дефинира какво значи „всеобщо”? Какво значи „всеобщо” избирателно право, уважаеми колеги юристи? Значи ли това, че всеки български гражданин, както е записано и в Конституцията, има право да гласува, или според вас някои могат, но някои не могат, някои са равни, защото следващият принцип е след „всеобщо” идва „равно избирателно” право. Означава ли това, че за вас някои граждани са по-малко равни от другите, след като дефинитивно ги лишавате от тяхното право да избират? Не нарушавате ли вие, веднага, в следващия чл. 3 – чл. 2?

Искам да ми отговорите на този въпрос: какво значи за вас основният принцип „всеобщо избирателно право”? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?

Заповядайте, господин Лазаров.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Казак, има едно решение миналата година на Конституционния съд, което касаеше гласуваните от вас принципи за мажоритарните избори. Там, в това решение е казано, как аз мога да гласувам по пропорционалната листа, когато съм в чужбина, а нямам право да гласувам за мажоритарен кандидат и съм лишен, според вас, от това право – Конституционният съд се е произнесъл.

Сега да си задаваме въпроси, на които Конституционният съд е отговорил, няма смисъл.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин Лазаров, никога нито един български закон не е лишавал дефинитивно български граждани от правото им да участват в избори. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Имало е ограничение за това къде, по какъв начин, в какви рамки да се упражнява това конституционно право, но никога както Вие го правите в момента, нито един закон не си е позволявал да се лишават дефинитивно и безапелационно български граждани от тяхното право да избират и да се нарушава по този начин принципът на „всеобщото и равно избирателно право”.

Не само, че вашият текст е противоконституционен в чл. 3, а той противоречи и на чл. 2. Вътрешно противоречие се допуска още в началото на Изборния кодекс и затова ви обръщам сериозно внимание върху това, за да не се учудите след това от мотивите на Конституционния съд. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Фидосова! Искам да ви обърна внимание на едно несъответствие между първоначално внесения законопроект и доклада на Правната комисия за второ гласуване в чл. 2.

Съвсем мистериозно от текста, който е отбелязан в доклада за второ четене, отсъства ал. 3, която съществуваше по вносител и която гласи: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”.

По време на заседание на Комисията по правни въпроси аз естествено възразих или срещу съществуването на този принцип, или срещу начина, по който е разписано електронното гласуване. Тези от вас, които са прочели докрай кодекса, сигурна са видели, че при електронното гласуване гражданинът има право да гласува няколко пъти, а след това да поправи вота си с реално гласуване в избирателната секция. Обясних, че принципите си противоречат с начина, по който са разписани в кодекса, но все пак не очаквах, че това ще бъде основание да се промени текстът по вносител. Надявам се това да е техническа грешка и тя да е единствената техническа грешка, защото наистина кодексът е обемен и ако сте си послужили с подобни хитрини и в други текстове на този кодекс – не, че аз ще бъда изненадана, но няма да бъде коректно, когато бъдат открити несъответствията.

Вярно е, че имаше един период от последното заседание на Временната комисия – на 13 септември, до внасянето на кодекса – на 4 ноември, близо 2-месечен, в който текстът на Изборния кодекс беше една от най-строго охраняваните тайни в държавата – периодът, в който трябваше активистите на Политическа партия ГЕРБ да пречупят всеки един член от кодекса по начин, който да работи за партийния интерес на ГЕРБ. Всеки текст трябваше да се преосмисли – ще работи ли за ГЕРБ на изборите, или не, и в крайна сметка с подкрепата на вашия клакьор по темата „Атака” да внесете този кодекс.

Тъй като чл. 2 е точно толкова свързан с уседналостта, колкото и чл. 1, защото според мен тази тема изобщо отсъства от чл. 1 – не знам защо госпожа Фидосова реши да я включи там – може би и тя не е прочела всички текстове, както предположи колегата Миков, аз тук ще Ви отговоря във връзка с Вашето обвинение за моето участие като част от тройната коалиция в развитието на външния изборен туризъм.

Не знам доколко аз съм допринесла за външния изборен туризъм, но Вие, госпожо Фидосова, като част от ГЕРБ допринесохте много за вътрешния изборен туризъм. Това е голямата беда на изборите в България. Това е една от причините хората да мислят, че изборите не са честни.

Връх на вътрешния изборен туризъм на последните парламентарни избори бяха автобусите, които шестваха из страната, за да променят вота в един или друг избирателен район.

Следващият връх във вътрешния изборен туризъм ще се види, когато бъдат готови окончателните списъци и окончателните справки на ГРАО – колко български избиратели са били преместени от едни общини в други...

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Може ли по същество, госпожо Манолова?

МАЯ МАНОЛОВА: ...в този интервал от последните три месеца и кой стои зад това? Но понеже това е една тема, която ще разискваме в следващите текстове...

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

МАЯ МАНОЛОВА: ...ще предложа да не слагаме думи едни-други в устите си – може да предполагате какво ще кажа, но ще сте сигурна, когато се изкажа по съответния текст от Изборния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Има ли реплики?

Заповядайте за реплика, госпожо Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, аз ще използвам възможността за реплика – няма да правя по същество реплика на госпожа Манолова, тъй като не касае текста.

Заявихме, че в чл. 2 по вносител има техническа грешка – изпусната е ал. 3, но тъй като тя отпада в редакцията, ще ви прочета действащата ал. 3 по вносител: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”.

Да, има техническа грешка, за която коректно, виждайки тази грешка, сме я заявили. Благодаря за това, че обръщате внимание. Аз щях да я заявя също и от тази трибуна, както направих преди това. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Има ли други реплики?

Заповядайте за процедура, господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че след тези ожесточени дебати, имаме нужда малко от почивка, за да преосмислим някои неща по следващите текстове.

От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам почивка.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Вие много работихте!

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Ами, работим!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Петнадесет минути почивка - до 16,10 ч., отново в залата.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми народни представители, моля да влезете в залата.

Продължаваме работата по Изборния кодекс.

Уважаеми колеги, ще помоля по-бързо да заемете местата си!

Други изказвания по текста? Няма.

Подлагам на гласуване предложението и редакцията на комисията заедно с наименованието, както е по доклада. (Шум и реплики от КБ.)

Гласували 96 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 6.

Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 3 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев:

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от Парламентарната група на партия АТАКА:

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак:

1. В чл. 3, ал. 2 след думата „включително" текстът „живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз" отпада.

2. В чл. 3, ал. 4 след думата „свобода” се поставя точка и останалият текст отпада.

1. В чл. 3, ал. 5 след думите „Република България" текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място" отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 3 със заглавие „Активно избирателно право”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?

Заповядайте, господин Янков.

ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В предходните текстове вече имахме възможност да дискутираме въпроса с уседналостта. Нашето предложение е свързано точно с тази тема. Искам да дам няколко аргумента в тази посока.

Смятам въпроса за изключително важен и съществен. Смятам, че политизирайки дебата, допускаме сериозна грешка, която ще лиши голяма част от българските избиратели от правото да гласуват.

Уважаеми колеги, първо, искам да подчертая и да припомня логиката, по която тръгнахме, за да стигнем до тези текстове. Във времената комисия имахме сериозен дебат. Идеята за това ограничение, условие, което се въвежда, е, че трябва да има трайна връзка между съответния избирател и населеното място, в което той има право да гласува.

Уважаеми колеги, понятието „трайна връзка”, определението за понятието „трайна връзка” не е дефинирано по никакъв начин. Кой всъщност има трайна връзка с населеното място, в което живее?! Ако човек има постоянен адрес в това населено място, ако има намерения в определен етап от живота си да се върне и живее там, ако има имот, който поддържа, голяма част от времето си прекарва в това населено място, има интерес да бъде избран качествен кмет, който да се грижи за инфраструктурата и за бъдещето на това населено място, това трайна връзка ли е или не е трайна връзка?!

Уважаеми колеги, всъщност това, което правим на този етап, е да имитираме понятието „уседналост”. Защо? Ще видите по-нататък в Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс – разшифровката на понятието „трайна връзка” показва, че това е абсолютна имитация. Защо? В определен момент, достатъчно рано всеки български гражданин, мотивиран по определен начин от определена партия или от други интереси, може да си направи настоящ адрес в съответното населено място и да реши да гласува там, без да има никаква трайна връзка с това населено място, без да има никакъв интерес от развитието му.

Уважаеми колеги, това, което въвеждаме с този текст, на практика противоречи изключително на Конституцията, на чл. 42 от нея, защото там е записано, че: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на определени категории, имат право да избират държавни и местни органи”. Уважаеми колеги, „и местни органи”! Не можем да въвеждаме никакви условия, които противоречат на този текст.

Искам да ви уверя, моите наблюдения показват, че хората, идващи да гласуват отвън в населените места, са не повече от 5% от избирателите в съответното населено място. Тяхното влияние върху крайния вот за избор на кмет или общински съветници е изключително ниско. По този начин ние просто създаваме един прецедент, който според мен не е добър атестат за нашия парламент, не е добър атестат за съвременната визия на България, не е добър атестат за спазването на Конституцията.

Уважаеми колеги, нашата парламентарна група – казвал съм това и по-рано – в дебата ще направи всичко възможно да ви убеди този текст да отпадне.

Надявам се това, което всички целим, когато конституирахме и временната комисия, е да се създаде прозрачност, справедливост, демократичност на изборния процес в България. Това предполага всички български граждани, независимо къде се намират, да могат да гласуват и да упражнят правото си на глас.

Уважаеми колеги, това е изключително сериозен въпрос и ви моля да приемете нашето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Реплики? Няма.

Други изказвания?

Господин Казак, заповядайте за изказване.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъкмо чл. 3 представлява продължение на започнатата още в чл. 1 посока на противоконституционност на Изборния кодекс. Тук най-ясно проличава волята на управляващата партия и нейния поддръжник – „Атака”, да прокарат откровено противоконституционни текстове, като лишават българските граждани от тяхното конституционно право, дописвайки предвидената в чл. 42, ал. 1 от Конституцията възможност за всички български граждани да участват, да избират държавни и местни органи. В Конституцията пише: „Гражданите, навършили 18 години, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.

Вие нарушавате правото на българските граждани да участват в избори на местни органи чрез въвеждането на изискването за уседналост. Това не е точно тук – в чл. 3, ако беше останало само тук, да кажем, че се установява принципът за трайната връзка между гражданина и съответната община. Ние не възразяваме срещу това, този принцип винаги е бил в сила. Трябва да е ясно къде българските граждани имат право да гласуват на местни избори. Разбира се, те трябва да могат да гласуват само в общината, с която са трайно свързани. Критерият за това е тяхното постоянно местожителство.

В Допълнителната разпоредба обаче, където давате дефиниция на понятието: „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”, въвеждате ограничението като абсолютно за огромна категория български граждани въобще да могат да гласуват където и да било в страната.

Уважаеми колеги, дори и това решение, което беше цитирано от господин Лазаров, беше несъотносимо към казуса, който разглеждаме, тъй като там се даваше право на българските граждани, ако се върнат в страната, да могат да гласуват, включително и за мажоритарните кандидати, а ако останат в чужбина, да могат да гласуват единствено за съответната партия. Докато вие тук лишавате дефинитивно и безапелационно от каквато и да била възможност българските граждани, дори да бъдат в страната, да участват в тези местни избори. По този начин вие въвеждате дискриминационна разпоредба, която лишава от права голяма група български граждани, независимо къде живеят.

Вие нарушавате и чл. 26 от Конституцията, който гласи: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция”.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Като са в чужбина, значи ги няма!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Лазаров, моля Ви! Ако желаете, след това ще направите реплика.

ЧЕТИН КАЗАК: Където и да се намират, те имат всички права. Ако се върнат в страната, те могат да гласуват. Това е казал и Конституционният съд. Не ме карайте да повтарям онова, което казах. Вие ги лишавате дефинитивно! Каквото и да направят, те няма да могат да упражнят конституционното си право на глас.

Уважаеми колеги, вие нарушавате и текст от Наръчника за основните насоки в изборното право, приет от Венецианската комисия, в който категорично Венецианската комисия е дала насоката, че ако се въведе някакво изискване за постоянно местожителство за участие в местните избори, то това изискване не може да надхвърля 6 месеца. Венецианската комисия казва: „По-дълъг период може да се въведе като изискване единствено и само с цел защита на правата на националните малцинства”.

Вие какво правите?! Чии права защитавате по този начин?! С въвеждането на това ограничение от 12 месеца вие лишавате над 1 млн. български граждани от правото да участват в местните избори. Ако приемете този текст заедно с дефиницията в Допълнителните разпоредби, откровено той ще бъде противоконституционен и ние ще направим всичко възможно да сезираме Конституционния съд – този текст да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За първа реплика има думата д-р Иванов. Заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, аз Ви уважавам изключително много като юрист. Слушайки Ви днес внимателно, затваряйки си очите, имам чувството, че днес е едно „дежа вю”. Ние сме провеждали този разговор, този диалог. Слушайки Ви, внимателно си припомних диалога, който беше между тогавашната опозиция и вас, когато от опозицията искахме да приемем в закона принципа за уседналост. Обръщам се към Вас: защо според Вас имаме постоянен и настоящ адрес? Нека да побеседваме по тази тема.

Втори, също много важен въпрос: считате ли, че български гражданин, който отсъства 12 месеца от настоящия си адрес, е съпричастен към проблемите на общината? Това е втора тема за размисъл.

Трета тема: защо считате, че български граждани се стремят да придобият чужд паспорт и чуждо поданство, а след това идват тук, за да участват в изборния процес?

Четвърта тема за размисъл, която трябва да поставим: вие използвате някои слабости, действително допуснати в Конституцията – да, мога да го заявя, слабости и непълноти – а вие се обосновавате на тези непълноти и се стремите да изградите добра защитна позиция.

И последно, много добре си спомняте, независимо, че бяхте тройна коалиция – имаше огромно разминаваме между вас и вашия коалиционен партньор. Защо? Това ще оставя също на вашите бивши партньори. Виждате, че част от тях са доста мълчаливи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.

За дуплика има думата господин Казак

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Движението за права и свободи винаги е отстоявало своята принципна позиция и ще продължи да я отстоява в полза на защита на права и свободите на всички български граждани, независимо къде са те - дали в страната или в чужбина, независимо какъв етнически произход имат. С този текст – казах и пак ще повторя – вие лишавате от право да гласуват български граждани, живеещи навсякъде по света, независимо дали в Европейския съюз или не. Тези, които са отишли да работят в Гърция преди повече от 12 месеца, Вие ще ги лишите от правото да гласуват.

РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо подобно!

ЧЕТИН КАЗАК: Тези, които са отишли да работят в Испания, Вие ще ги лишите от правото да гласуват. Тези, които са отишли да работят в Белгия, в Италия, също няма да могат да гласуват. Заради определена група български граждани, които се възползват от своето конституционно право, Вие лишавате всички останали граждани, които живеят в чужбина, от конституционното им право да гласуват.

Искам да Ви попитам: кой гражданин е по-трайно свързан със съответната община? Този, който преди 12 месеца и 2 дни е тръгнал да търси своето препитание в Гърция, или този, който преди 10 години се е установил примерно от Пловдив във Варна, работи във Варна и се е регистрирал по настоящ адрес във Варна? Според дефиницията, дадена от вас в допълнителните разпоредби, гражданинът, който преди 10 години е напуснал Пловдив и се е установил във Варна, като от 10 години няма нищо общо с Пловдив, ще има право първо да гласува в Пловдив, а не във Варна, но ако поиска изрично, ще може да гласува във Варна. Къде е трайната връзка, уважаеми колега Иванов, между този гражданин и Пловдив? И с какво той е по-трайно свързан с Пловдив, а този, който е напуснал България преди 12 месеца и 2 дни и е отишъл от Пловдив примерно да работи в Гърция, а вие му казвате, че няма трайна връзка с Пловдив и не може да гласува по никакъв начин?!

Ето, това е двойният стандарт, който прилагате! Това е липсата на каквато и да е аргументираност! Единствената насоченост е да дискриминирате български граждани – между такива, които са отишли в чужбина, и тези, които са се преместили. Може да са отишли на другия край на България, но Вие под предлог, че имат някаква връзка с България, Вие им давате право да гласуват, където си поискат – било по настоящ, било по постоянен адрес. Това е неаргументираността и затова този текст трябва да отпадне! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Заповядайте за изказване, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Чл. 3 наистина е един от най-важните, защото определя основни правила за достъп на наши съграждани до правото да избират различните органи.

Тук много ясно трябва да възразя върху направените обвинения срещу Коалиция за България, че не сме се изказали по точката за уседналостта. Това е много разбираемо, защото коментарите преди малко бяха по чл. 1, а сега са по чл. 3.

Над 7 месеца аз бях едни от участниците, които заедно с моите колеги от различните парламентарни групи обсъждахме проекта за вариант на Изборен кодекс. Там много ясно беше дефинирана позицията на Коалиция за България. В частта за достъпа да избират местни органи за самоуправление, философията на нашето разбиране е следната. Ние не просто трябва да разглеждаме проблема исторически, а и занапред трябва да го разглеждаме като възможности, задължения и права на гражданите на местно равнище. Ние го разглеждахме през призмата на това, че все повече местните органи на самоуправление трябва да бъдат въоръжени с приходоизточници, за да могат да реализират своите местни политики, като тези приходоизточници трябва да бъдат основавани все повече на икономически обосновани данъци и такси. Оттук идва философското развитие на нашето разбиране. Следователно трябва да има действие на всеки гражданин – със своята работа и деятелност, за да може той да генерира тази разширяваща се и необходима приходна база за местните органи на самоуправление. Това е било водещото в нашата позиция, когато по принцип сме подкрепили въвеждането на тези правила за 12 месеца за местните избори, защото смятаме, че това е начинът, по който може да се оцени дали човек в перспектива има принос към местните приходи за дадена община. Защото всяка друга дискусия – за привързаност, за пребиваване, може да има различен поглед и различна гледна точка със своите аргументи и със своите тълкувания и основания.

Тук обаче трябва да отбележа, че разписаните текстове ограничават, примерно, нашите съграждани, които са в чужбина, не само в Република Турция. Те ограничават всички, които са в чужбина – и в Испания, и в Белгия, и в Съединените щати, и в Канада. Но ние за съжаление като Временна комисия, не можахме да намерим ясни текстове да ограничим вътрешния туризъм. Защото, извинявайте, колеги, но така, както са разписани нещата, те не го ограничават. И в момента има белези в тази посока. Така че, ако наистина искаме да създадем ясна основа за бъдещето, ние трябва да бъдем еднакво принципни както към ограничаването на така наречения външен туризъм, така и към вътрешния. Нещо, което вече поставя под съмнение какви са основанията ни за текстовете по това законодателство.

Позицията на Коалиция за България е ясна, тя има своята философска база и ясна аргументация, но смятам, че в цялост текстът, особено в частта му за вътрешния туризъм, не решава проблемите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Реплики?

Заповядайте, господин Казак, за първа реплика.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалевски, аз приветствам тази Ваша позиция, тъй като тя е и наша. Разбира се, че един от основните критерии за установяването на трайна връзка между гражданина и съответната община, освен постоянния адрес е и факторът плащане на данъци, въобще приносът му към икономическия живот, към социалния живот, към приходната част на съответната община, връзката на общината и гражданина в неговото качество на данъкоплатец.

Обръщам се към колегите от ГЕРБ – как ще лишите български граждани, които са данъкоплатци, които плащат своите данъци в съответната община, независимо че живеят в чужбина, всеки от тях ако има поне един имот в тази община, къща, апартамент, ниви, за нивите няма данък, но за останалите недвижими имоти той дължи всяка година и си плаща местните данъци, с които допринася за икономиката на тази община, и вие го лишавате от неговото конституционно право. Ако наистина искате, нека да въведем някаква уседналост за тези, които плащат данъци в съответната община – те да имат право да гласуват. Това е един стар апел на „Атака” – комуто правата, томува и задълженията. Именно тези, които си плащат данъците, те да гласуват. Но с този текст, независимо дали плащат или не своите данъци, вие ги лишавате от правото им да гласуват. Ето това е противоконституционността.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Казак, не Ви прекъснах, но ще Ви помоля, когато правите реплика, правете го по изказването на този, който се изказва преди това, а не да коментирате текста общо. Благодаря Ви.

Втора реплика? Няма.

Ще направите ли дуплика? Не.

Госпожо Караянчева, заповядайте.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо, искам да отговоря на господин Казак, че тези, които са отишли да работят в Гърция и в Испания, си имат настоящ адрес в населеното място. И ако имат доброто желание, могат да дойдат и да гласуват. Така че нищо не отнемаме. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реплики от залата.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За уседналостта, през изминалите две седмици ставаше дума, че има само две становища – за и против. Ако се върна в 2007 г. – и февруари, и юли, когато се е обсъждал законът и за евроизборите, и за местните избори, ще видите, че доводите на колегите от ДПС са били същите.

Уседналост трябва да има, защото изборът на местни органи за управление е приоритет на хората, които живеят там. Човекът, който избира и трябва да бъде избиран, трябва да познава проблемите на населеното място, трябва да познава човека, който ще бъде избран, който ще му реши проблемите. Не може човек, който е дошъл за малко, да знае за кого трябва да гласува.

В предишни парламенти също е предлаган принципът на уседналост. Обаче какво се случва? За да се удовлетворят определени политически интереси или да не се разтури правителство, се прегласува няколко пъти и всъщност остава по постоянен или настоящ адрес. И точно по този повод се получават нещата. Гласуваме по постоянен, имаме удостоверение, гласуваме и по настоящ, защото уседналостта никога не е била в полза на хората. А ние сега имаме желанието и политическата воля да я вкараме в този Изборен кодекс и да я наложим.

И още един път ви казвам, няма абсолютно никакво отнемане на права. Така в годините наред местните хора, тъй като не могат да упражнят своя вот така, както искат и ги управляват хора, които са избрани от туристи, се демотивират. Нека да уважаваме нашите български граждани.

Има още нещо, което искам да ви кажа защо се налага постоянен и настоящ адрес. По принцип всеки има постоянен адрес. Дори хора, които живеят по 50 години в чужбина и не стъпват в България, също имат постоянен адрес. Който иска да гласува – да дойде от чужбина, да живее 10 месеца преди изборите. Така е по цял свят и няма какво да се спори. Българин, който е живял достатъчно дълго в Париж и Лондон, има право да гласува за кмет на тези градове. По същия начин англичанин, французин, или друг гражданин на Европейския съюз, който е живял достатъчно дълго в София, ще може да гласува за кмет на столицата ни. Това е разумният подход, колеги. Не можеш да избираш местни органи на властта там, където не живееш.

И още нещо – принципът за всеобщо избирателно право няма да бъде нарушен с въвеждане на изискванията за уседналост, тъй като ще бъде осигурена възможност на всички избиратели, които живеят в страната, да гласуват. Включително и на тези, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

За първа реплика – господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин председател, госпожо Караянчева. Българските граждани, които се намират в чужбина, имат задължението да посочват настоящ адрес в чужбина. Вие трябва да знаете това нещо. А тези, които не посочват след определен срок в чужбина, са в нарушение. Ако правилно съм разбрал, Вие призовавате гражданите да не спазват законите ли? Тоест, ако няма да спазват законите, да призовем всички български граждани с колите си – никакви правила за движение, ако това е посоката. Първо.

И второто – в коя държава граждани на съответната държава е лишен от правото да гласува? Уседналостта, е когато от София отидете във Видин, разбира се, че дали 1 г. или 2 г. и 2 месеца, не може да гласува във Видин. Но има право да гласува в София. Разликата между настоящ и постоянен адрес, и разликата между тези, които са в чужбина – български граждани по рождение. Български гражданин по рождение даже не може да бъде лишаван от гражданство. Харесва се, не се харесва на някого, вие не можете да го лишите от избирателно право. Ще станем първата държава в света, която лишава своите граждани от гласуване. Няма друга държава. Посочете ми коя е тази друга държава на уседналостта. Но може и госпожа Фидосова да не Ви подсказва там.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Казак, заповядайте за втора реплика.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, ако благоволите да ме чуете – всеки български гражданин е длъжен да декларира настоящ адрес, когато той се различава от постоянния му. Този пример, който давате Вие, е неадекватен, тъй като ако някой български гражданин не е декларирал, че живее в Гърция или в Испания, значи той нарушава закона.

Всички български граждани, които са декларирали, че живеят в Испания, в Гърция пред българските власти, там се вписва, че техният настоящ адрес е в Испания, в Гърция, в Белгия, където и да е.

Така че вие искате да накажете българските граждани, които съвестно са декларирали, че настоящият им адрес е в чужбина, като ги лишавате от тяхното конституционно право на глас. Същевременно за онези, които не са го направили, ще може.

Уважаема госпожо Караянчева, чрез вашия закон вие искате да стимулирате именно вътрешния туризъм, като тръбите, че ограничавате външния. Всички в Кърджали знаят как благодарение и на вътрешния туризъм ГЕРБ спечели едно място в Кърджали. (Смях от ГЕРБ.)

Вие сега се готвите да направите същото за следващите местни избори, именно предвиждайки изключения в уседналостта за тези избори. Вече четем и по вестниците как се местят хора от една община в друга и се регистрират по настоящ адрес. Вие ще стимулирате вътрешния туризъм, за да си гарантирате служебна победа в някои общини. На добър час.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Трета реплика? Няма.

Госпожо Караянчева, заповядайте за дуплика.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, много хора, които отиват да работят навън за няколко месеца, не посочват настоящ адрес. Те имат настоящ адрес в България и имат право да дойдат да гласуват.

Другото, което е. Нямат собственост в определени общини, а няколко човека са регистрирани на един адрес – може би 40-50 човека.

Тези, които имат настоящ адрес в чужбина, е, нека да гласуват за кандидат за кмет в чужбина, там където си имат настоящ адрес. Какво знаят те за това, което се случва в населеното място? Нека да останат техните роднини и хората, трайно живеещи там, да изберат своите местни органи!

Другото, което е. Ограничаваме движението на вътрешния изборен туризъм с премахването на удостоверенията за гласуване на друго място.

Друго нещо, което искам да Ви кажа – не ми го е дала госпожа Фидосова, аз си го имам.

Какви са принципите на уседналост в други страни на Европа? В Германия – от шест седмици до шест месеца, в зависимост от провинциите. В Австрия – осем седмици. В Белгия – до пет години. Във Великобритания – от гражданите на британската общност получава глас само този, който е данъкоплатец. Ако си пребивавал в Обединеното Кралство повече от шест месеца, ставаш данъкоплатец на годината и получаваш правото на глас! Не само в парламента, но и в местния парламент се разпределят ресурси, а за да ги разпределяш, ти трябваш да си участвал в тяхното събиране! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

За изказване – господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, разговорът стана много фризиран, такъв един експертен. Говорим си за нещата, като не ги назоваваме с истинските им имена.

За какво е целият този вой, за какво е тази съпротива?

Те са съвсем конкретни и вие от Кърджали трябваше най-добре да опишете за какво става дума, защото неслучайно защитавате най-много тази теза за уседналостта.

Големият проблем тук е, че уседналостта не се разпростира в новия Избирателен кодекс и по отношение на президентските избори, и по отношение на парламентарните, и по отношение на евроизборите. Защото от уседналостта или неуседналостта зависи дали ДПС ще получи още до десетина кмета и до стотици, десетки общински съветници.

Зависеше това дали Георги Първанов щеше да стане президент през първия и през втория мандат. (Реплики от ДПС.)

В парламентарните избори зависи дали ДПС ще получи между пет и осем депутатски мандата плюс-минус повече. Това е големият въпрос и затова е тази съпротива.

От Движението за права и свободи до голяма степен успяха, уважаеми колеги, защото, както се вижда, вие се огънахте и приехте уседналостта да се ограничи само до местните избори.

С тази своя жестока съпротива успяха да предотвратят – ето, те са доволни, клатят с глави – и вътрешно са победители в цялата тази свада, в цялата тази битка, която се води от много време насам. Така че грешите тук, като не възприемате нашето предложение, нашите идеи и нашата теза, че уседналостта трябва да се отнася за всички видове избори.

Уседналостта – да си го преведем, защото хората ни слушат, на прост език, разбираемо за хората. От този спор пред очите им излизат и се експонират едни картини, едни кадри от българските медии за едни автобуси, за едни избиратели, които не знаят български език; които биват интервюирани от репортерите – всички си спомняте това; които идват от Бурса, Измир, Истанбул; които са уж български граждани, но на практика не са български граждани; които са уж турски граждани, но не са и турски граждани.

От ДПС, които пледират за правата на човека, никога не са казвали, не споменават, това остава на заден план и българите не го разбират – тези хора, десетилетия живеещи в тази тяхна вече държава, нямат и турско гражданство. Те биват държани на каишка. Да нямат и турско гражданство, за да могат да претендират за българското гражданство.

Ето, това са аспектите, по които ние трябва да разсъждаваме. Те са строго политически и абсолютно прагматични. Тук, въпреки доводите им за правата на българските граждани, живеещи в Испания, в Гърция или в Съединените щати, за тях са празен звук. Да можем по някакъв начин да се подмамим, да се полъжем, да се уплашим от Венецианската комисия, от венецианския търговец или от кой знае кого, за да сведем нещата до това – бълха ги ухапала. Нищо няма, но те навиват, набиват, продължават своята война на рубежа – местни избори.

Ние се подлъгахме и ги оставихме. За тях са важни президентските избори, за тях са важни и евроизборите, където тази съседна държава ще има още един депутат, благодарение на това, че въвеждаме уседналостта, страхувайки се от Конституционния съд, от Венецианската комисия, от вой за правата на човека.

Така че тук е ясно – това не е голяма война и голяма битка, с това ние нищо не им правим. От това те са доволни – плюс, минус до десетина кмета и до стотина общински съветници! Пак ви казвам – нищо няма! Така че пропускът е наш (реплика от народния представител Хасан Адемов). Резултата ще го видите на президентските избори, ще го видите на следващите парламентарни избори, а след 3,5-4 години те ще си получат тяхното. Автобусите пак ще идват, пак ще се гласува по този начин, ще има вътрешен туризъм, но ваша воля!

Каквото сме казвали ние от „Атака”, казвали сме го, предупреждавали сме ви – правете го, както намерите за добре, вие сте мнозинство! Ние ви подкрепяме, но в крайна сметката грешката ще бъде ваша. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.

Господин Миков, заповядайте за изказване.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа, твърде странно е един човек да ви подкрепя текстовете и да се изказва срещу тях! Господин Шопов, това се случва! Вие се опитвате хем да сте мнозинство, хем, ако можете, един от друг да се разграничавате!

Не знам – дали от партия ГЕРБ и народните представители приемат Венецианската комисия да се нарича „венециански търговци”?! Това е политически въпрос, който вие от ГЕРБ трябва да си изясните.

В частта относно ограниченията по повод на мястото на жителството и обикновеното пребиваване изрично е записано, че изискването по отношение на определена продължителност на пребиваване може да се установява само по отношение на гражданите изключително във връзка с участието им в местни и регионални избори. Дотук – добре. Това е и някакъв отговор, и за да му е ясно на господин Шопов, защо вносителите от ГЕРБ не са включили другите избори – не че не искат, ще им се, господин Шопов, само че те все пак знаят, че има Венецианска комисия.

Но, по-нататък – изискуемият период на пребиваване не може да превишава шест месеца. По-продължителен срок може да се установява само за защита на национални малцинства.

Това е изричният текст на С-4, ограничението от сборника. И затова аз тук правя директно редакционното предложение „12” да се замени с „6” като минимум стандарт.

Госпожата от Кърджали – госпожа Караянчева, тя ви прочете как е в Германия, не защото германците не са искали да е 8, 10 или 12, тя ви прочете как е в други страни. Неслучайно максимумът е 6, защото този Сборник, приет през 2003 г., всички страни го прилагат, ако искат Венецианската комисия, Парламентарната асамблея да оценят, че тяхното законодателство е демократично.

Другото е атестат за това, което правите. И разберете, че когато това го четат хората извън България, тук някак си ще ги излъготите хората – шменти-капели, едно-друго, скандали малко в медиите, няма да разберат, но там като седнат – хората хващат мащаба и го налагат на това, което сте свършили: едно, две, три, четири, и – хоп, България не е демократична страна!

Не опозицията, не неправителствения сектор, не извънпарламентарната опозиция определят това. Това са стандартите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, които вие упорито не искате да прилагате.

И е хубаво, че става дискусия тук, за да е ясно. Тази стенограма да си се преведе, да се изпрати на онези хора, и да видят. Тогава, когато се говори в Европа какви избори сте организирали, и законодателство, да е ясна оценката. Ето за това става въпрос.

Иначе, емоциите с автобусите, с другите неща, говорете ги. Това е оня план на вътрешната пропаганда на национализма, който всеки се изкушава да го ползва. Всеки! Даже и в стара Европа се изкушават да го ползват, но този национализъм само пожари и войни е палил, до нищо добро не е довел! И затова няма да получавате широко съгласие по този закон. Затова!

Можете етнически да играете колкото искате, тук-таме ще хване дикиш, но като цяло оценката за България ще бъде тази, след това, което приемате. Така че, какво да кажа повече?

Очевидно вие споделяте оценките за Венецианската комисия на вашите политически партньори и другари по гласуване. Повече нямам какво да ви кажа!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Реплика? Господин Шопов, господин Осман – втора, трета – господин Казак.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Миков, Вие казахте „онези хора в Европа като четели този закон какво щели да си помислят и какво щели да си кажат”. Ама, онези хора в Европа нямат такива като нас. При онези хора в Европа – нито във Франция идват мароканци или алжирци с автобуси или с кораби, за да гласуват; нито в Италия идват албанци, които да гласуват. Те там такъв проблем нямат. И този проблем им е чужд.

Нито във Франция има партия на етническа основа, нито в Германия, въпреки че има 4% турци и турски граждани, няма такава партия. Те изобщо не могат и да помислят, че има страна в Европа, страна в Европейския съюз, член на Европейския съюз, където стават такива неща.

А колкото до това – за „пропагандата”, значи вие не сте съгласни и казвате: „Не – това, което виждам, не го виждам или не е истина!”. А всичко виждаме и не само виждаме, ами всички хора, които правим избори сме били свидетели и сме го изпитали това. И сме го усетили! И са го усетили къде ли не – и в Кърджали, и в Разград, с автобусите, с тези хора, които идват за един ден, с платените автобуси, с всичко това, което е ставало. Така че вие пренебрегвате очевидните факти.

И тези хора в Европа, на които ние трябва явно да угодим, според вас, и ние да не се съобразим с нашите реалности, с нашите дадености, тези неща не ги знаят. Те не са ги виждали, не са ги чували, не могат да ги повярват, разбира се!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Осман.

За процедура – господин Димитров, но след репликите. (Шум и реплики в залата, народни представители разговарят помежду си на групи.)

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, встрани от микрофоните): Господин председател, така не мога да репликирам. Притеснен съм. Помолете колегите да седнат. Това не е нормално – десет човека да застанат до трибуната…

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще правите ли реплика на колегата, който се изказа?

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Миков! Венецианската комисия много правилно казва за 6-те месеца. Имаше и даден пример с Германия, но казва ли се, че гражданинът може да бъде лишен от право? Аз това не можах да разбера, че един гражданин, ако се връща отнякъде, може ли да бъде лишен от правото да гласува? Не говорим да уседналост. Ако няма право да гласува в София, той има право да гласува във Видин. Разбира се, че трябва да има това право, но казва ли се някъде, че може да бъде лишен от избирателно право?

А Шопов да не се притеснява, автобусите са по-нови!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За трета реплика – господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин Миков, аз също цитирах основните насоки и препоръки на Венецианската комисия именно, за да се опитам да убедя колегите от ГЕРБ (от „Атака” не могат да бъдат убедени), че ако приемат този текст, те ще имат сериозни неприятности със Съвета на Европа, с Венецианската комисия. И те неслучайно не пожелаха да изпратят проекта за становище на Венецианската комисия и не изчакаха становището на тази Венецианска комисия.

Уважаеми господин Миков, това са препоръки, но те препоръчват минимални стандарти за поведение и за законодателстване в областта на изборното законодателство, само че в България от 1991 г. има приета Конституция, която предвижда много по-демократични от тези предвидени минимални стандарти. По българската Конституция не е допустимо въобще да се въвеждат подобни ограничения за упражняването на избирателното право на местни избори. Тук имаме нарушение на Конституцията – първо, а след това и на препоръките на Венецианската комисия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – господин Миков, желаете ли?

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Осман! Разбира се, че не може да се лишава въобще от право, от активно избирателно право.

Всъщност в следващия текст ще видите, как с това се лишават гражданите от пасивното избирателно право. То не е по-малко опасно. То свива кръга на демократичния избор.

А по отношение на казаното от господин Казак – да, стандартите са минимални, но България се връща може би, не знам, няколко десетилетия назад в тези стандарти. Даже и тогава – в онази държава, стандартите са били по-високи. В крайна сметка това е избор, политически избор на управляващите от ГЕРБ и „Атака”. И трябва този избор да е ясен на хората.

ГЕРБ управлява заедно с „Атака”, приема стандарти според стандарта на „Атака” – това е управлението. И не може да се търси съгласие в парламента по този въпрос. И не може...

Въобще няма да коментирам господин Шопов. Те бяха против членството на България в Европейския съюз. Те другаруваха с румънските националисти, които имаха териториални претенции към България – Вадим Тудор и прочие. Въобще тях няма да ги коментирам.

Този стандарт обаче е стандарт на мнозинството в българския парламент днес. Това е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – господин Димитров.

ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 24,00 ч. (Силен шум и реплики в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение. (Шум и реплики.)

Отменете гласуването. Обратно предложение.

Господин Миков, заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!

Уважаеми дами и господа! Смятам едно такова предложение за неразумно и противоречащо на здравия разум! Работенето по нощите освен доказване, че мнозинството има по-голям брой от опозицията, което е факт от парламентарните избори, освен доказване на своего рода инат и физически възможности да натиснете опозицията, нищо друго не означава. Нито означава, че ще бъде приет по-добър закон, защото в такива ситуации, в Народното събрание обикновено се получават чисто човешки грешки.

Да не говорим, че няма никаква необходимост. Изборите са след около десетина-единадесет месеца. Никаква нормална необходимост няма, освен политически инат!

Предлагаме да се работи до 20,00 – 21,00 ч., защото и утре, и вдругиден ще работим. Ако смятате, че физически опозицията няма да издържи, то мисля, че колегите от опозицията имат достатъчно политическа отговорност пред тези, които са ги изпратили, за да устоят на ината на управляващите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Димитров – работното време да бъде удължено.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА То е гласувано без краен час.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков  – работното време днес да продължи до 21,00 ч.

Гласували 133 народни представители: за 40, против 65, въздържали се 28.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Тодор Димитров – работното време да бъде удължено до 24,00 ч.

Гласували 134 народни представители: за 81, против 49, въздържали се 4.

Предложението е прието.

Прегласуване – господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, моето предложение е за прегласуване на приетото решение. Преди да го поискам, се замислих дали ръководството на парламента няма право да не подлага на гласуване очевидно неразумни, това е мека квалификация, предложения. Да се разчита, че парламентът ще заседава пълноценно около 12 часа и утре ще започне в 9,00 ч. със същата тема, мисля, че е едно твърдение, което никой няма да поддържа.

Едва ли трябва да се позоваваме на Кодекса на труда, по който ние не работим. Все пак ние сме хора, подобно на останалите и е нормално да има 12 часа междудневна пауза между единия и другия ден, в който се върши тази важна работа. Това не е някакъв бюджет, където бихме донякъде разбрали усилията, в точно определен ден да свърши тази процедура.

Така че аз не виждам защо, след като разполагаме с възможност в дните до Коледа да работим не само продължително, но и сериозно, да се форсират нещата по този начин, само и само някои да си отидат с 1-2 дни по-рано, а тук да бъдат претупани всички въпроси, а пък резултатът – няма значение!

Затова настоявам да се прегласува и надявам се този път вие да не подкрепите предложението и след това да се намери поне един разумен човек от Вас, който да стане и да каже: добре, нека да работим примерно до 21,00 ч. или до 22,00 ч. – достатъчно дълго, за да можем все пак да направим кратка пауза преди утрешното заседание.

Следващото предложение от групата ни може би ще бъде да работим без прекъсване и да слеем днешното и утрешното заседание. (Ръкопляскания от Коалиция за България, Шум и репликиот ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Тодор Димитров – днешното заседание да продължи до 24,00 ч.

Гласували 135 народни представители: за 79, против 54, въздържали се 2.

Предложението е прието.

Процедура – господин Аталай.

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!

Уважаеми колеги, моите процедурни предложения, може би ще са две.

Първото е, да гласуваме Народното събрание да работи до приключване на дневния ред за днешния ден. Представете си, че в 9,00 ч. приключим със законопроекта – тогава до 24,00 ч. ли ще стоим?

Второто ми предложение е, ако все пак остане по този начин, както Вие предлагате – да работим до 24,00 ч., предложението ми е да минем на пряко предаване по Националното радио и Националната телевизия. Благодаря ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първото предложение сериозно ли да подложа на гласуване?

Подлагам на гласуване предложението на господин Аталай днешният пленарен ден да приключи след приключването на дневния ред, така както е гласуван.

Гласували 138 народни представители: за 44, против 79, въздържали се 15.

Предложението не е прието.

Прегласуване – госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, не знам какво не му харесвате на това предложение, тъй като то практически ще означава, че ще заседаваме няколко дни без прекъсване. Ще имаме време да уведомим и комисията, която се занимава с рекордите на Гинес, да дойде и да регистрира най-дългото пленарно заседание. Така или иначе творим безумия, нека поне да бъдат отразени и оценени по достойнство от световната общественост.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Аталай – днешният пленарен ден да приключи с приключването на дневния ред, така както е гласувано.

Гласували 137 народни представители: за 43, против 79, въздържали се 15.

Предложението не е прието.

По повод на така приключилото гласуване, подлагам на гласуване второто процедурно предложение за директно излъчване на настоящото заседание по БНТ и БНР.

Моля, гласувайте.

Гласували 142 народни представители: за 48, против 45, въздържали се 49.

Предложението не е прието.

Господин Осман, заповядайте за изказване.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Наистина ли ми давате думата?

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, разбира се. Засега никой друг не се е обадил. Просто показахме сериозното отношение в продължение на 12 минути на народните представители на една част от залата.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Прав сте, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, за което.

РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с чл. 3 – съвсем сериозно, досега никой не се е осмелявал да лишава българските граждани от избирателното право. Много ясно трябва да кажа, за да остане в стенограмите, че не става въпрос за отседналост – не става въпрос, ако в една община някой отиде да се регистрира последния момент в друга община. Става въпрос – не си назовава името, господин Шопов донякъде се постара... По време на изборите идвали автобуси от Турция и гласуват в Кърджали.

Колеги, всеки ден от Кърджалийската автогара има 30 автобуса за Турция. Защо сега не снимат журналистите? Всеки ден по 30 автобуса! Това са редовни автобусни линии! Това са български граждани! Ако на някой не се харесва, че отиват до Одрин, Истанбул или Гърция – това е негов проблем. Това е негов проблем! Това, че примерно, щели да приемат някакъв закон, че лишиха българския гражданин – уважаеми колеги, не е сериозно. Не е сериозно това нещо, защото не гласуват за определена политическа сила. Проблемът на политическа сила български граждани от чужбина, като дойдат в България, да гласуват за съответната политическа сила. Техните лидери да ги убедят. Това е големият проблем. Защо например в чужбина – в Мадрид или в Лондон, не гласуват за определени политически сили? Защото не могат да убедят избирателите.

С тези текстове, които се поставят, включително една група платени журналисти, започват да обясняват – видите ли, изборният туризъм е единственият проблем с българските граждани, които трябва да бъдат лишени от правото да гласуват.

Да, изборният туризъм в деня на изборите – ние видяхме Панорамата – от София карат хората с удостоверение за гласуване в Плевен или ги карат от един град в едно село, или като застъпници на един човек, идват в другото населено място. Това наистина е изборен туризъм. ДПС е категорично против тези неща. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”. Реплики и смях от ГЕРБ.)

Колега, вместо да се смеете, застанете тук за стенограмите поне един път да Ви чуя. Застанете тук!

Това е изборен туризъм! Но ако на вас не ви харесва, че български гражданин, това, че се казва Ремзи Осман – вие не може да го лишите от избирателно право, защото в нашия призив и нашия апел винаги казваме не само в българските съдилища. Да, през 2007 г., по същия начин предупредихме, но този път наистина ние ще подготвим хората да заведат дела в Страсбург.

Намират се хора и казват: „Плашите ли ни?”. Нали структурите на Европейския съюз, нали структурите на Съвета на Европа са част от нашите структури? Когато български гражданин се обръща към български съд – има право, но когато се обръща към Европейския съд – няма право. Основното задължение на един политик е да води своите избиратели, да показва правилния път, а не неправилния.

Например, спомням си в близкото минало имаше хора, които изнасяха пламенни речи срещу потенциални уж избиратели на ДПС, а в същия момент заставаше пред входа на ДПС и искаше да води листата на ДПС в Пловдив и се казва Павел Шопов – 2001 г. Добре, че не сме го приели в ДПС! (Ръкопляскания от ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Лично обяснение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека първо да изчерпим процедурата по изказвания с реплики и дуплики, и след това ще Ви дам възможност за лично обяснение.

Има ли реплики? Няма.

Вие сте, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ремзи Османов! Ремзи Османов най-долно лъже! (Шум и реплики от ДПС. Възгласи от ДПС „Е-е-е!”)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата иска господин Местан.

Господин Местан, имате думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя изказване в подкрепа на предложението за отпадане на чл. 3 от Изборния кодекс. Член 3 трябва да отпадне, защото засяга една материя, която е от конституционен ранг – единствено Конституцията на Република България може да въвежда ограничения на активно изборно право и чл. 42, ал. 1 на българската Конституция е изредила изчерпателно тези ограничения.

Актът на дописването им с определен закон, бил той и кодекс, противоречи дори само на това основание на българската Конституция.

Вносителите на законопроекта и политическите сили, може би е по-уместно да кажем и народните представители, защото съм сигурен, че ще има народни представители, независимо от решенията на парламентарните групи, които ще подкрепят този чл. 3, правят едно невъзможно усилие да облекат в някаква принципна форма едно абсолютно противоконституционно, безпринципно решение.

Аз искам да ви дам един много ясен пример до какъв абсурд сте стигнали и може би по-подходящата дума ще бъде до каква политическа гротеска и пародия стигате в усилието си да решите – по-точно да обслужите, един частен партиен интерес. Да отслабите политическия си опонент и ви давам следния пример: ако един български гражданин на 35 години или на 30, или на 40 години, който е трайно обвързан с една община – там му е къщата, там живее семейството му, там се учат децата му, там плаща данъците си – представете си 13 месеца преди местния вот бъде командирован от частна фирма – да речем в Щатите, забележете, и изпълни съвестно задълженията си по тамошното законодателство и си регистрира настоящия адрес там, защото ще живее ...

РЕПЛИКА ОТ ДПС: По нашето законодателство.

ЛЮТВИ МЕСТАН: И по нашето законодателство – той е длъжен да го направи, защото ще работи там три месеца. Само след три месеца, той се връща в родината си, в общината си, при децата си и понеже 12 месеца преди провеждането на местните избори неговият и постоянен, и настоящ адрес не са в съответната община, той губи право да избира своя кмет, да избира своите общински съветници. Това е престъпление!

Това няма разумно обяснение, защото не подлежи на разумно обяснение партийното взломаджийство в територията на правата на човека. Ето това правите! Ако искате да въведете още ограничения, трябва да внесете Проект за изменение на българската Конституция.

Ще повторя едно предложение. Там, в чл. 42, ал. 1, трябва да кажете, че освен поставените под запрещение, изтърпяващите наказание и лишаване от свобода, и на избирателите на ДПС трябва да се забрани участие в изборите. (Реплики от ГЕРБ.) Ето това трябва да кажете, ако искате поне да ни спестите политическия си цинизъм, с който един откровен акт на погазване на изборни права ни се представя като принцип. Отговорете ми! Ще ми посочите текста, че командированите от държавата ще бъдат пощадени. Къде в Конституцията е казано, че командированите от държавата ползват предимство пред командированите от частни фирми и как ще реагира десният субект, ми е много любопитно, на това откровено погазване на човешките права? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

За първа реплика – госпожа Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, бяхте неточен в примера, който дадохте. Когато през последните 13 месеца е командирован такъв български гражданин, уважаеми колеги, от частна или държавна фирма...

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Ако не е командирован?

ИСКРА ФИДОСОВА: Ще имате възможност пак да се изкажете и да си зададете въпроса.

В Преходните разпоредби в т. 4 при легалната дефиниция: „живял най-малко през последните 12 месеца”, ние сме записали, че към дата 12 месеца, преди датата на провеждане на изборите, като: промени ли адресната си регистрация, след тази дата имат право да гласуват по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци.

Знаете ли защо бяхте неточен, господин Местан? Защото проблемът Ви не е 13-те месеца – със САЩ, което дадохте като пример. Проблемът Ви е, че за тези, за които Вие говорите, български граждани, през последните 15 години не са били в България и нямат настоящ адрес в България. Затова става въпрос! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.

Дуплика – господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Още малко и съвсем ще изплюете камъчето, и ще стигнете до предложението ми да пипнете чл. 42. Този текст ще ви стои много добре и ще бъде истинско украшение за коалицията между ГЕРБ и „Атака”.

Не ми давайте пример с командированите, защото свободното движение на хора и капитали предполага пътуване и по частна инициатива. Примерът ми не само, че е точен, той е болезнено точен. Аз знам, че Вие знаете, че текстът Ви е противоконституционен! В момента, в угода на дребния си конюнктурен интерес, жертвате конституционни принципи! Това е една от най-уродливите прояви на съюза между ГЕРБ и „Атака”, и ценностната зависимост на ГЕРБ. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?

Госпожо Манолова, заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като все още няма 18,00 ч. и не сме се изморили, може би наистина е коректно в общото звучене на дебатите, да има и някаква конкретика. Затова приветствам опита на госпожа Фидосова да върне нещата към юридическата им логика, или по-точно към логиката, която се опитват да им придадат ГЕРБ.

Текстът на ал. 4, прочетена сама по себе си, приложена към местните избори, би следвало да намери подкрепа като подход, че гражданите трябва да гласуват в тази община, в която живеят, в това населено място, в което живеят, в което са живели през последните 12 месеца. Да, но в Преходните и заключителните разпоредби е вложено разбирането на Политическа партия ГЕРБ за това, що е то: „живял през последните 12 месеца”.

Тук бих искала да кажа, че колегите, които се изказаха преди това, не са точни, защото едно е връзката на човека, който гласува за свой кмет в общината, в която живее и с проблемите на общината, с която е свързан. Да, госпожо Караянчева, аз бих се съгласила с Вас, но дали е такъв случаят с човек, който има постоянен адрес в една община, в която не живее от години. Всъщност текстът, легалната дефиниция на понятието: „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”, в т. 4 на Преходните разпоредби прави точно обратното.

Втората хипотеза казва, че е достатъчно да имаш постоянен и настоящ адрес на територията на различни общини и кметства. Избирателните списъци се правят по постоянен адрес. Вие фигурирате в списъка за постоянен адрес и съответно можете да гласувате в община Черноочене, където имате постоянен адрес, без изобщо да живеете там. Тоест, няма я тази връзка, с която аз съм съгласна, че трябва да има връзка на човека с общината, в която живее, но тази връзка не се постига с този текст.

В крайна сметка стигаме до един спецефект, а именно насочваме вниманието към външния изборен туризъм. Доколко се справяте с него, също е спорно. Под популисткото говорене по тази тема всъщност се узаконява един проблем, който е реален за българските граждани и който проблем се нарича вътрешен изборен туризъм. Ето, това е! Тук сме в приказката: „Не ни гледайте какво правим, слушайте ни какво говорим!” И, ако човек наистина ви слуша какво говорите, а не чете какво приемате, ще остане с погрешно впечатление.

Тук искам да ви върна към един друг реален факт: справката на ГРАО, която визира последните три месеца и която, ако се включи към нея и м. декември, ще даде едни много интересни резултати, а именно какво се случва с вътрешното движение на избирателите. Има едни политически сили и едни лица – кметове, които местят избирателите и на който проблем тези текстове на чл. 3 не дават решение.

Зад политическото говорене антидепесе, което се вихри в тази зала, всъщност се скрива един реален проблем – проблемът с вътрешния изборен туризъм, който променя резултатите в ред общини, който и на следващите избори ще промени резултатите в ред общини в интерес на определени политически сили. Това ще стане ясно, когато се направи един анализ как са се местили избиратели от м. септември, когато приключи своята работа временната комисия и когато не беше ясно на никого, освен на ГЕРБ и на „Атака”, какви окончателни текстове ще се приемат до м. януари, когато ще финализира този процес. И от тези статистически данни, като се наложат след това и върху резултатите от тези общини, няма да има къде да избягате.

Това са неща, които ще си ги говорим, като видим как се случват местните избори и колко нечестни ще бъдат те, и в резултат на вътрешния изборен туризъм. А сега, когато още мога да предполагам какво ще се случи, в крайна сметка, все пак опирайки се на обективните данни на ГРАО, ще ви кажа, че с текстовете, които предлагате, този въпрос не се решава.

Би могъл да бъде взет за критерии настоящият адрес, тогава бих казала, че това е еднакво справедливо по отношение на всички български граждани.

Бих се съгласила върху някакъв друг обективен критерий, който да показва връзката на човека с дадена община, където работи, учи, плаща данъци – в някоя от тези хипотези, но извинявайте, признакът „постоянен адрес”, където си получил личната карта преди n на брой години, и с която община ти изобщо не си свързан, това просто е основа за популистко говорене. Анти-ДПС, анти-БСП, анти-малцинства – без да се решава един конкретен проблем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Други народни представители?

Дебатът е закрит.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Волен Сидеров и група народни представители, което комисията не подкрепя.

Гласували 114 народни представители: за 10, против 35, въздържали се 69.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.

Гласували 125 народни представители: за 30, против 85, въздържали се 10.

Предложението не е прието.

Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Янков.

ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е за прегласуване. Текстът е изключително важен.

Молбата ми към всички колеги е, нека да вникнем в същността на грешката, която допускаме, нека в залата да решим проблема, за да не се налага ние да ползваме другите възможности, които ни се предоставят от закона.

Уважаеми колеги, България е страна по редица международни документи. Един от тях е Европейската харта за правата на човека. Всички тези документи имат предимство пред нашето вътрешно законодателство. Ние влизаме в противоречие и с тези международни документи.

Молбата ми е към всички партии, които имат претенции за демократични и сериозни формации, нека да защитим правото на всеки български гражданин, съгласно Конституцията, да го упражни и да може да участва в изборите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак.

Гласували 132 народни представители: за 32, против 95, въздържали се 5.

Предложението не е прието.

Заповядайте за предложение за процедура, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, в хода на изказването си аз направих предложение за отпадането на чл. 3, и ако не съм го формулирал съвсем ясно, то моля за разбиране. Същността на изказването ми е за отпадането на чл. 3. Това, което гласувахме преди малко, е предложение за промяна в текста на вносителя.

Госпожо председател, моля да подложите на гласуване процедура за отпадане на чл. 3. Една процедура, която е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и затова, надявам се, ще подложите на гласуване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, извинявам се, но направих редакционно предложение числото „12” да се замени с „6”, като се мотивирах с минималния стандарт за ограничаване от шест месеца, максималният стандарт, предвиден в Сборника от изборни практики, приет и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Не Ви чувам, госпожо Фидосова.

Понеже ръководеше господин Анастасов, не знам дали това нещо...

Моля Ви да го подложите на гласуване.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По кой член и коя алинея?

МИХАИЛ МИКОВ: По чл. 3, мисля че е ал. 4, ако не ме лъже паметта, там е числото „12”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последните дванадесет месеца е в ал. 4.

МИХАИЛ МИКОВ: Четвърта ли е? Да, „дванадесет” да се замени с „шест”, защото в крайна сметка това е максималното ограничение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпили са две процедурни предложения.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за отхвърляне на чл. 3.

Гласуваме предложението за отхвърляне на чл. 3. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)

Нашият правилник борави с термина „отхвърляне”.

Гласували 132 народни представители: за 25, против 98, въздържали се 9.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 3, ал. 4 текстът „последните 12 месеца” да добие редакция „последните 6 месеца”. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)

И в ал. 5 „последните 12 месеца” да бъдат „последните 6 месеца”. Неговото предложение е навсякъде цифрата „12” да бъде заменена с „6”.

Гласуваме предложението на господин Миков.

Гласували 125 народни представители: за 30, против 93, въздържали се 2.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията му по вносител със заглавие „Активно избирателно право” така, както предлага комисията в доклада си.

Гласуваме чл. 3 със заглавие „Активно избирателно право”.

Предложението е прието.

Заповядайте за процедура от името на Парламентарната група на ДПС, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Движението за права и свободи искам 30 минути почивка. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 минути почивка до 18,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието с Доклада за второ гласуване на Проекта за Изборен кодекс.

Госпожо Фидосова, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 4 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев.

Комисията подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители – в 4 се създава нова ал. 7: