Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак:

„1. Чл. 4, ал. 3 придобива следната редакция:

„(3) Право да бъде избран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и има постоянен адрес в Република България.

2. В чл. 4, ал. 4 текстът „живял най-малко през последните две години в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз” отпада;

3. Чл. 4, ал. 5 придобива следната редакция:

„(5) Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове българските граждани, които за навършили 18 години към изборния ден, включително, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.”;

4. В чл. 4, ал. 6 след думите „пребиваващ в Република България"
текстът „живял най-малко през последните 12 месеца в
съответното населено място” отпада;”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски - в чл. 4, ал. 5 думите „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” се заменят с текста „и са живели преди датата на насрочване на изборите в съответната община.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 след думата „свобода” се поставя точка и текстът „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място.” се заличава.

2. В ал. 6 текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място,” да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Георги Анастасов - в чл. 4, ал. 1 след думата „гражданство” се добавя „в държава извън Европейския съюз”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4 със заглавие „Пасивно избирателно право”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.

Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?

Госпожо Манолова, заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това е още едно от предложенията, направени от управляващата партия, с което се ограничават правата на българските граждани, а именно преценката за това кой да бъде избран за кмет на дадено населено място или за общински съветник да зависи от тяхната воля, а не от волята на управляващите.

Абсурдно е да се налага такова ограничение – изискване за уседналост за тези, които ще бъдат избирани, тоест за пасивното избирателно право. В крайна сметка наистина хората са тези, които преценяват доколко един кандидат познава проблемите на тяхното населено място, доколко е предложил програма, в която предвижда решаване на тези проблеми и доколко да му имат доверие.

Опитът на ГЕРБ да сложи в рамки този избор, като ограничи възможността да се кандидатират граждани, които по спорното разбиране на ГЕРБ за живял в конкретното населено място, е поредното посегателство срещу демократичното право на избор на българските граждани.

Това, че хората наистина по-добре могат да направят преценка от управляващите може да се проследи по следния пример - с Томислав Дончев, който беше успешен кмет на Габрово. Според това разбиране на управляващите, той нямаше да може да се кандидатира и да бъде избран за кмет. Нали няма човек в тази зала, който да не е наясно, че същият живееше в София? В крайна сметка преценката дали да го изберат, или да не го изберат е на гражданите на съответната община.

Затова предлагаме да се върнем към сега съществуващата разпоредба, която въвежда минимално ограничение в този смисъл, а именно към датата на насрочване на изборите в съответното населено място, което означава някъде около два месеца преди изборния ден, което е едно разумно предложение.

Оставям настрана и факта, че тук управляващите визират единствено и само населеното място, в което ще се избира кмет, а не територията на общината, както беше досега. И тук сме свидетели на едно лицемерие, защото макар и разписано по този начин в основния текст, в Преходните и заключителните разпоредби се дава едно друго, различно от основния текст, тълкуване. Така че аз бих ви препоръчала, когато има да се казва нещо ясно на българските граждани като ограничение, то да се напише в основните текстове.

Все пак ви предлагам да помислите още веднъж върху този ограничителен признак, а именно лицето, което ще бъде избрано за кмет, да е живяло 12 месеца преди изборите в съответното населено място и забраната за лица, които не отговарят на това изискване, да се кандидатират за кметове и общински съветници в съответното населено място.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Има ли реплики? Няма.

Има ли други изказвания?

Заповядайте, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е в тясна взаимовръзка с предложението ни по чл. 3 и като следствие на препоръките на Венецианската комисия.

Уважаеми колеги, добре, вие се страхувате от българските граждани, които живеят в чужбина. Не се страхувайте поне от онези, които ще поемат риска да се кандидатират на определен вид избори, защото все пак гражданите, избирателите са тези, които решават дали даден кандидат има качествата, капацитета, компетентностите да ги управлява, да решава или не техните проблеми.

Уважаеми колеги, чл. 4 регламентира всички кандидати, за всички видове избори, включително и за кмет на населено място. И в момента има много села, малки общини, където е трудно – особено в селата, да се намерят кандидати, които, първо, биха искали, и второ, биха били в състояние да изпълняват задълженията на кмет. Има села, в които въпреки че има достатъчен брой жители, просто е трудно да се намери човек, който да е в състояние да изпълнява тази функция. Оставете възможността на партиите да преценят и ако намерят подходящия кандидат, който не е живял там, но примерно, е живял в съседната община, да го предложат.

Недейте така, слепешката, автоматически да прехвърляме уседналостта от активното към пасивното избирателно право. Недейте, защото включително и вие от ГЕРБ понякога ще се сблъскате с трудността да намерите подходящия кандидат, който да издигнете за съответна община или населено място. Този текст ще ви създаде сериозни трудности.

Оставете настрана, че текстът е противоконституционен – уморихме се да ви убеждаваме в това. Той обаче ще ви създаде и практически трудности.

Във временната комисия за изборното законодателство апелирахме да се прояви поне малко прагматизъм, да оставим настрана имотите, политическите пристрастия, а малко прагматизъм! Все пак тези кандидати ще бъдат подложени на вота на избирателя. Избирателят е суверенът в тази държава и не само в нея, но и във всяка демократична държава. Оставете на избирателите да преценят дали даден кандидат е в състояние да решава техните проблеми, да управлява съответната община или населено място, а не чрез изкуствени ограничения да ограничавате суверенния вот на избирателите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? .

Заповядайте, госпожо Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! Вярно е, че сме уморени, но вече не вярвам на ушите си.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Ние не сме уморени.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Да, и аз не съм. Вече обаче не вярвам на ушите си на това, което чувам.

Три седмици от сутрин до вечер се говори, че увеличаването на изискването за брой жители е ограничаване на правата на българските граждани да гласуват и т.н., и т.н.

Три пъти от тази трибуна Вие заявихте, че в тези малки населени места е проблем да се намерят кандидати и затова, видите ли, трябва да има по-дълъг срок, при който тези, които ще имат право да бъдат избирани, ще имат по-големи правомощия по Конституция от тези, които ще гласуват. Това е недопустимо! Нали говорим за равни избирателни права по чл. 10 от Конституцията?! А този аргумент слушах не само от Вас. Във временната комисия имаше и други колеги, които докато говорехме за пасивното избирателно право, точно това излагаха като довод – че нямало да стигне времето и да се намери кандидат за това село. За това говорим: хайде всички да подкрепите нашето предложение за увеличаване на броя на жителите и няма да се налага да търсите такъв човек!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – госпожа Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Казак, мислих, че само госпожа Фидосова не е чела Преходните и заключителните разпоредби, доказателство за което беше току-що нейната току-що направена реплика, но се оказа, че и Вие не сте ги чели.

Обяснявам и на двамата. (Силен шум, оживление, смях от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реакции от залата.

МАЯ МАНОЛОВА: В Преходните и заключителните разпоредби е дадена легална дефиниция какво означава при пасивното избирателно право „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”. И там – и за Вас, и за госпожа Фидосова казвам – разбирането е за български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство. Господин Казак и госпожо Фидосова, тук увеличаването на броя на жителите в съответните населени места, където ще се избират кметове, няма абсолютно никакво значение.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Той го каза.

МАЯ МАНОЛОВА: Това може да го говори само човек, който не е чел Преходните разпоредби.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не сте ме слушали, той го каза.

МАЯ МАНОЛОВА: Много добре ви слушах, той го каза, а Вие го потвърдихте. Обяснявам ви, защото няма процедура, в която да го направя.

Разберете, вашият аргумент за изборност на кметове в населени места с население над 350 души няма нищо общо с тази разпоредба, нищо общо! Така или иначе, кметът може да се избира от жителите и живеещите в съответната община.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Те са по постоянен адрес.

МАЯ МАНОЛОВА: Това е според вашето предложение, не според моето. Според вашето предложение.

А това, че не знаете как се правят списъците по постоянен или настоящ адрес, е друга тема, която не искам да отварям.

Много Ви моля: не използвайте аргумент по отношение на една от най-важните за нас теми, а именно, че забранявате на хората от малките населени места да си избират кмет. Самата Вие го допускате във Вашето предложение – кметът да не е от селото, а да е живял в рамките на съответната община.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: След като и вносителите не сте чели кодекса и ще го приемаме през нощта, не искам да мисля до какви окончателни текстове ще се стигне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Лазаров, заповядайте – трета реплика.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Читак! (Силен шум и смях.)

Извинявайте, господин Четин Казак, извинявайте! Днес чувахме достатъчно дълго чл. 10 от Конституцията. Вие много често се позовавахте на „всеобщо, пряко и равно избирателно право”.

Искам да Ви попитам, в комисията също го дебатирахме, предлагате разлика между активното и пасивното избирателно право. Искате да кажете, че може да дойде кандидат за кмет на едно населено място и да няма право да гласува за избор на общински съветници, защото няма да отговаря на условията на гражданите с активно избирателно право?! Следователно, за да избирам кмет или общински съветници, трябва да имам 12 месеца уседналост или 10 месеца за следващите избори, а за да ме избират кмет, е необходимо да имам един-два месеца преди изборите. Тогава този кмет няма да може да гласува за общинските съветници?!

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: И за себе си не може да гласува, за кмет не може да гласува.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Отделен е въпросът дали би могъл да гласува за себе си.

Къде е чл. 10, къде е равното избирателно право?! Не знам. Аз поне не мога да обясня. Освен логиката, за която Вие говорихте, и за прагматизма, защото ние говорим не само за прагматизъм, говорим и за някаква правна логика, ще видите, че има населени места, където няма подходящи кандидати за кметове, та дайте сега да внасяме кметове от единия в другия край на България, защото това важи и за общините, то не важи само за населените места. По тази логика, дайте да внасяме кметове и от чужбина – чужди граждани! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, много добре прочетох, включително и Допълнителните разпоредби, а не Преходните и видях силно ограничителния режим, който се предвижда, включително за чл. 4, ал. 5 и 6. Там се изисква лицето, което би могло да бъде кандидат за кмет на населено място, или на община, или за общински съветник, трябва да има постоянен и настоящ адрес най-малко през последните 12 месеца в съответната община или кметство. Тоест, извън общината вие не можете да намерите кандидат нито за кмет на село, нито за кмет на общината.

Уважаеми колеги, ще ви прочета това, което и Венецианската комисия е казала в своите насоки, че ограничаването на пасивното избирателно право може да се ограничава по-малко, отколкото за активното избирателно право. Това го казва и Венецианската комисия.

И второ, ако има такова ограничаване, то трябва да бъде обосновано само и единствено по причини, свързани с психическото здраве или с факта, че лицето е осъждано за криминално престъпление. Това са насоките за Венецианската комисия. Там няма никакво изискване, което да гласи, че едва ли не трябва да сложим знак за равенство между активното и пасивното избирателно право. Напротив, Венецианската комисия позволява ограниченията за пасивното избирателно право да бъдат по-малко строги.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Изборът на президент е пасивен.

ЧЕТИН КАЗАК: А Конституцията, уважаеми господин Лазаров, касае основно активното избирателно право. Всеобщото избирателно право.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, не влизайте в диалог от залата.

ЧЕТИН КАЗАК: Единствено Конституцията е предвидила изрично ограничение в пасивното избирателно право за президент. И то изисквания с уседналост. А за народните представители също има предвидени специфични ограничения, които са ясно и изчерпателно дефинирани. Никой не трябва и няма право да дописва Конституцията и да предвижда други ограничения, извън тези. Вие това правите – и в активното, и в избирателното право вие дописвате българската Конституция. По този начин чрез този подход на не приемане на разумните аргументи, чрез този подход да се опитвате на всяка цена да наложите своята позиция, без да се вслушвате в критиките, вие ще доведете до това да се приеме един текст, който е негоден, който е противоконституционен и ще бъде едно недоносче на българското законодателство. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Други изказвания?

Заповядайте, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Фидосова, ние нямаме проблем за търсене и намиране на кандидати за населените места по селата. Не знам защо повдигнахте този въпрос в реплика към колегата.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Казак го каза, не аз.

РЕМЗИ ОСМАН: Не, по принцип го каза господин Казак. Ако се интересувате като политическа сила, такъв проблем нямаме.

Въпросът е принципен, ние сме законодатели. Народното събрание не приема закон само за една политическа партия, за една общност. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Да, абсолютно, защото чл. 3 е противоконституционен. Нашите предложения са свързани с чл. 3. Моят колега това разви.

Какъв е проблемът? Назначават заместник-кметове, които не отговарят на тези условия в общините, защото са добри мениджъри. Осем милиона население, 8 милиона кандидати за кметове, 8 милиона за съветници, и 8 милиона за депутати, 8 милиона за министри. Няма проблем. В България кандидати има за всичко. Проблемът е да бъдат добри мениджъри, добри управленци, добри финансисти, добри банкери.

Какво е лошото, примерно, в един голям град от известна корпорация, ако преценят една група, една политическа сила да издигнат в последния момент неговата кандидатура в един град, далеч от столицата? Какъв е проблемът? Затова тези текстове не са в интерес на самите хора. Тук не става въпрос, че няма да можем да намерим кандидат за село Х. Още по-добре в едно малко населено място, ако се появи много известен финансист по различни програми, или пък проектант, работил по различни проекти, в едно малко населено място, няма значение, където и да е, в което и село да е.

На нас ни изглежда много смешно, но като си идем в населените места, хората задават въпроси. Нека да се състезават. Какъв е проблемът. Ако го изберат, той ще допринесе ли с нещо за това село или за тази община? Но ние предварително да залагаме забрани, че те не могат да бъдат и кандидати, да ограничим тяхното пасивно избирателно право, според мен не е сериозно. Между другото, тази наша позиция, не е от днес, господин Лазаров. Това ние повтаряме от 1990 г. Много е последователно и за районните кметове, и по тези текстове. Каквито и примери да даваме, трябва да отворим първо Конституцията и международните договорености, по които ние сме страна. Или спазваме правилата, или не ги спазваме.

В последните две години вие – управляващите от „Атака” и от ГЕРБ заявявате, че има страхотно усвояване на фондове и т.н. И какво излезе? В последните 3-4 месеца по няколко фонда, господин Гагаузов, Вие може би също имате информация, ако вземете думата, излиза, че усвояемостта е нула по някои фондове в последните месеци.

Кметовете на общини не са активни и общината не е активна. Какъвто и да е проблемът, всеки от тях търси някакъв контакт с хора, които са професионалисти в тази област. Абстрахираме се от нашите избирателни райони. Тези пари няма да ги усвоим, те ще останат. Много се хвалехте, не ги усвоявате. Така е. И сега разбрах, че от някои кметове на големи общини поканиха от София заместник-кметове. Включително една част на бивши мои съветници, поканени от ваши кметове. И се радвам, че професионалистите са били поканени в големи градове. Радвам се. Тоест, когато имаме възможност да назначаваме заместник-кметове, каква е причината, ако подобен човек бъде поканен да се кандидатира в един голям град, примерно в Кърджали, госпожо Караянчева, ние сме съграждани. Какъв е проблемът? Ако спечели – какво по-хубаво от това?

Аз не виждам такава опасност, затова призоваваме и вас, колеги, да подкрепите нашите предложения да отпаднат тези забрани, тъй като ние минахме чл. 3, но не приемам забележките на преждеговорившите, че те ще имат повече пасивно избирателно право, отколкото активното избирателно право, защото поначало вие с чл. 3 лишихте една част от българските граждани от правото на глас. И това са тези, които по принцип се намират в чужбина. Тук не става въпрос за една община да се регистрира в друга община. Никой няма правото да лишава българските граждани. Утре вие ще можете да решите, както някои хора поставиха въпроса – за да се възстанови името Ремзи Осман трябва да има национален референдум. Кого трябва да питам аз, за да се казвам Ремзи? Или Лазаров, за да се казва Лазаров, трябва да има национален референдум? Давам примери, защото добре контактуваме с Вас като колеги. В 1990 г. имаше такива изявления, имаше такива организации. Ако аз питам Павел Шопов, той ще иска да има национален референдум по този въпрос. Не е сериозно по някои въпроси даже и референдуми да има.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Не може да има референдум, не може да има закон, който да може да лиши българския гражданин от правото на глас и да има политици, които да не казват на българския гражданин, че има право да се обърне към съда в Страсбург и ще се намери някой журналист: да не ни плашите със съда в Страсбург. Това е наше задължение. Ще помолим и омбудсмана, разбира се, да се обърне към Конституционния съд. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

РЕМЗИ ОСМАН: Надявам се, че ще подкрепите нашето предложение, господин Лазаров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.

Господин Анастасов, заповядайте за изказване.

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, с пълното съзнание, че предложението, което сме направили, противоречи на Конституцията, на чл. 65, ал. 1, искам да изкажа мотивите. Направил съм това предложение, за да предизвикаме дебат. Защото не може за общински съветници да бъдат избирани небългарски граждани, граждани на държави от Европейския съюз, както и за Европейския парламент. България хипотетично, но и теоретично, а може би някога и практично да има представител в Европейския парламент, който да не е български гражданин. И единственото условие е ограничението за народните представители да бъдат единствено и само български граждани.

Разбира се, когато е писана Конституцията, не се е имало предвид, че някога България ще стане член на Европейския съюз, за да може да бъдат и те избирани. Над 600-700 хиляди български граждани по една или друга причина, по-голямата част по икономическа принуда, бяха принудени да отидат да живеят и да си изкарват прехраната в Западна Европа и бившите соцстрани. Но голяма част от тях, понеже са качествени хора и понеже българинът е качествен човек, самите държави им дадоха условия да придобият тяхното гражданство. По този начин ние сега дискриминираме тези достойни хора да не могат да бъдат народни представители.

Ето това е едно от нещата, което лично мен, българските социалдемократи и Коалиция за България провокираха да предложим този текст, за да можем да променим Конституцията, заедно с вас, за да поправим тази несправедливост. Тя не е на една или друга политическа формация. Тя е на всички български граждани. Затова нека да бъдем справедливи към хората, които живеят в Западна и в Източна Европа. Благодаря ви.

Накрая, оттеглям това предложение, което съм направил, защото то наистина противоречи на Конституцията и няма смисъл да се гласува. Но още веднъж това ме провокира да предизвикаме промяна в Конституцията именно за този текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Има ли реплики? Няма.

Има ли други изказвания?

Заповядайте, господин Василев.

Постоянният и настоящият адрес е една административна процедура, нищо повече. Въпросът за отседналостта е много съществен и си заслужава всички ние да помислим както по отношение на активното, така и на пасивното избирателно право.

По принцип колкото повече изисквания има към едно лице да осъществява своето пасивно или активно избирателно право, толкова повече демокрацията се ограничава - това е абсолютно ясно за всички.

Поводът да поискам да се изкажа беше, че отново си спомних за онзи случай преди няколко години, когато „Ред, законност и справедливост” издигна кандидатурите на българските медици за членове на Европейския парламент от Република България по времето, когато те бяха със смъртни присъди - в Либия. Както и друг път съм споменавал, няма да се отклонявам, може би един ден, живот и здраве, след двадесет години, когато мине достатъчно време, ще напиша книга как успяхме да влезем в затвора „Джудейда”, да вземем автентичните им подписи на заявленията им за съгласие. Помогнаха ни много приятелски държави, включително специалните служби на приятелски държави; много политици, и то с международен авторитет, които изрично не искаха да се афишират.