Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч

Моето различие с Вас е, че нещо, което е постигнато, да речем, преди две или три години, не бива с лека ръка да се откажем. Моето мнение е, пак повтарям, че без изборност на районните съветници не е възможно тези правомощия да бъдат осъществени.

Трябваше да помислим да въведем изборност на районните кметове. Никой в залата в продължение на десетки години, тук госпожа Екатерина Михайлова не е права, те бяха дълго време в управлението, много дълго време в последните 20 години никой не посмя да предложи радикални промени за правомощия на районните съвети в големите градове, трите големи града. Когато се определяше кои градове да бъдат с районно деление, на какъв принцип се спряха? Някой от вас знае ли? Не.

Отворете стенограмите, за да видите годината, когато се определяше да бъдат трите града – София, Пловдив и Варна. Защо примерно Стара Загора не попадна там? Защо Русе не попадна там? Защо не попаднаха и други градове, да речем, с над 200 хиляди? Да, законът позволява с решение на общинския съвет да има и градове с районно деление и в другите градове. Има градове със 100 хиляди жители, които са обособени и самите квартали са толкова отдалечени, че се нуждаят. Подходът с въвеждането на изборност на районните кметове не е полезен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Господин Дедев, заповядайте.

СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, съгласен съм с половината от Вашите тези.

Първо, с тезата, че трябва да има правомощие на районните кметове – да. Но толкова години това не беше направено.

Не може, както споменаваха и другите колеги, един район, който има 200 хиляди души население, 95% от проблемите, които има този район, районният кмет да не може да ги реши. Той винаги опира до финансиране и до Голяма община. Тогава за какво е той? Само заради един имидж ли е районният кмет? С изборността, която досега беше въведена, има едни големи очаквания към районния кмет, очаквания без никакво покритие.

Да, има положителни неща с постигнатото до момента на изборност на районните кметове, само че това не е ефективно. Не е ефективно и не носи нищо на гражданите.

Районният кмет управлява една администрация. По-добре е той да бъде добър администратор и да решава проблемите на гражданите. Ако не може да ги реши, ще бъде сменен. По-добре да се акцентира в изборността на големия кмет, там да са по-големите политически очаквания, там да е политиката, която той ще води и ще отстоява от своята политическа сила или от очакванията на гражданите. В по-голямата си част районният кмет изпълнява технически функции, изпълнява контролни функции. Спокойно той може да бъде назначен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, напълно съм съгласен с Вашата теза, че докато районният кмет няма реални правомощия и докато ние не поставим на една стабилна основа разширяването на принципите на децентрализация и разширяване на принципите на местното самоуправление в градовете с районно деление, всяка промяна в едната или в другата посока е безпредметна, тъй като тя с нищо няма да промени фактическата ситуация. Проблемът обаче е, че нито сините, когато бяха на власт, фактически те застъпиха първи тезата, че районните кметове не трябва да бъдат избирани.

Въобще десницата, която управлява големите градове и по-специално Столична голяма община, когато избира кмета на голяма Столична община, тя никога не е имала интерес да дава изборност на районните кметове. Понеже старата десница няма кмет на Столична голяма община и изведнъж им стана много мил изборът за районните кметове.

За мен нашият голям пропуск и най-вече на нашите колеги от Коалиция за България е, че когато приехме в миналия мандат изборност на районните кметове, не разширихме правомощията и не им дадохме достатъчно правомощия, а трябваше да го направим, за да имаме сега аргументи да настояваме това да се запази. Тази ситуация, в която сме в момента, районният кмет по нищо не се различава от кметския наместник на малките села. По нищо не се различава!

Ако ще продължаваме така – да държим районните кметове в тази ситуация, да ги наречем не районни кметове, а районни кметски наместници, за да е ясно, че това не са кметове, това са наместници на големия кмет в съответния район или наистина да се направи една сериозна реформа, да се дадат правомощия, за да могат те да решават. Аз съм убеден, че това трябва да се направи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Трета реплика?

Заповядайте, господин Лазаров.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Казак, аз съм съгласен с казаното от Вас, но ми прави впечатление, че преждеговорившите говорят само за права на районните кметове – правомощията включват и задължения. Никой не говори за задължения на районните кметове за набиране на приходи, които под контрола, разбира се, на районния общински съвет да могат да ги разходват. Така, както в момента се говори – големият общински съвет, той е един в градовете с районно деление, отпусне някакви средства на районните кметове – ами, нали ще ги постави в неравностойно положение, защото в тези три различни града могат да бъдат различни конфигурациите на общинските съвети, доминирани от една политическа сила, районните кметове да бъдат доминирани от друга политическа сила?! Поставяме ли ги в равностойно положение? Не, разбира се.

Ако говорим за правомощия на районните кметове, то би следвало да бъде записано от къде те набират приходи, за да могат да ги разходват под контрола на съответните районни общински съвети, за да бъдат поставени в равностойно положение. Всичко останало е популизъм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Дедев, за разлика от Вас аз не разглеждам районните кметове като длъжностни лица, само с технически функции. Това, че например изразявам, че районният кмет без изборни районни съветници се обезсмисля, но не е техническо лице, не е човек само с технически функции, както и кметът на населеното място. Даже и в населено място със 100 човека – неговият статут е различен. Не е лице само да изпълнява технически функции. Разликата за изборните длъжности...

Субектът е общината, не е районът, но не е грешно да бъде създаден район. Големият въпрос е: какъв подход избираме ние в София, Пловдив и Варна? Ние няма да открием топлата вода. Има я по света и в Европа, и извън Европа, където големите градове се управляват по различен начин – има и в единия модел, има и в другия модел. Този модел, който имаме в България, го няма никъде. Тоест предлагаме нещо, никой не го развива.

Сега тук господин Мартин Димитров казва: „Абе можехме ние, партиите от Европейската народна партия”, как се казваше, „трябваше да стиковаме нещата.” Ние сме българският парламент – какво мисли ЕНП, там, на конференцията, говорете. Трябва да се предложи едно разширение. Разбира се, че трябва да има правомощия. Без правомощия, господин Лазаров, какво ще изпълнява? Ще има само избор.

Затова казвам, че споделям виждането за изборност на районните кметове, но трябва да има втора крачка. Защо никой не предлага втората крачка? Много просто – политическите сили се плашат, че няма да имат сериозно влияние в изборния районен съвет. ДПС не се плаши от тази посока и ако има изборност на районните съвети, ние ще имаме много сериозно присъствие в София. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Димчо Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно дебата досега и като че ли трябва да си припомним каква е функцията на партиите и на органите, които хората избират. Партиите имат основната функция да бъдат посредници между властта и суверена, а органите на властта, които получават тази власт от хората, трябва да защитават техните интереси. Тази посока на овластяване и на прилагане на властта е изключително важна. Тя обвързва действията на властимащите с интересите на тези, които са ги избрали. Тук обаче се предлага коренно различно решение, което, разбира се, е прилагано в миналото и тук прозвуча от тази трибуна, че е оценено като грешка от тези, които го приложиха и вкараха като законодателна норма.

Нека сега да погледнем какви са ни ангажиментите в тази посока на овластяване и посока на прилагане на властта.

България е присъединена отдавна към принципите на Европейската харта за местно самоуправление. Основен принцип на тази харта е обществените задължения на властимащите да се прилагат от власти, които все повече се приближават към тези, които ги избират.

През 2006 г. България е изработила своята стратегия за децентрализация след успешното прилагане на концепцията за финансова децентрализация от 2002 г. и в тази нова стратегия за децентрализация са записани целите, които в рамките до 2015 г., тоест разбирайте от мандата, който предстои българският народ да връчи на местните органи за самоуправление следващата година, трябва да постигнем. Там в тези цели, в тази стратегия, която между другото е и актуализирана от настоящото правителство, и приета с решение на Министерския съвет миналата година, е ясно записано, че посоката е към децентрализацията на функции, правомощия на подобщинско равнище, което обхваща както районите кметове, така и кметовете на кметства.

Тази стратегия има и своя програма за изпълнение, която също беше актуализирана миналата година. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и цялото правителство ясно заявиха, че в диалог с Националното сдружение на общините ще прилагат тази политика.

Аз питам: каква политика прилагаме с тези решения, които вие предлагате днес в Изборния кодекс?

Уважаеми колеги, не бива да забравяме, че властта на районните кметове, на общинските кметове е всъщност, ако можем да го изразим в едно изречение – прилагане на публични услуги за решаване проблемите на хората. Не за партийни услуги, за публични услуги. Тук е голямата фундаментална разлика. По кой механизъм ще тръгнем – да изберем районните кметове, да им възложим допълнителни функции, защото аз не се съгласявам категорично, че било късно, защото, уважаеми колеги, децентрализацията е процес – тя не е еднократен акт. В този смисъл това е верният път – изборност на районните кметове, възлагане на съответни финансови ресурси. Между другото, и в момента законите, дефиниращи закона за общинските бюджети, за местното самоуправление, не забраняват на местните власти да прилагат такива децентрализирани функции на досегашните районните кметове. Това е задача и отговорност на местните органи за самоуправление. Дали законодателят ще разпише конкретно и императивно, както беше разписал за делигираните бюджети в средното образование, е друг въпрос. Тук не може да се обвинява което и да е мнозинство, че не го е разписало. Най-малкото, защото миналото мнозинство даде кардинални крачки в тази посока, освен стратегията – даде и промени Конституцията в рамките на различните диапазони на Закона за местните данъци и такси да се определят от общините и ред други, за да не губя време сега.

Уважаеми колеги, изборът, който ние след малко ще направим, е за това: ние продължаваме ли тази линия – свободно и доброволно избрана от нас, подкрепена от настоящето правителство, дали ще денонсираме де факто участието ни в Европейската харта за местно самоуправление, или ще бъдем достатъчно разумни, за да можем да дадем дългосрочен хоризонт тези районните кметове, бидейки близо до хората, да бъдат постепенно овластени.

Пак повтарям, единият избор е да овластим хора, които да дават публични услуги, другият избор е да назначим хора, които да предоставят партийни услуги.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?

Господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да не се съглася с Вашата теза, господин Михалевски. Да, Вие говорите, че специално районните кметове трябва да предоставят публични услуги. Нека сега да акцентираме и да видим какви публични услуги в момента се осъществяват в едно районно кметство? Те са от широка палитра, но едни от основните са: изготвяне на скици, документи, актове за раждане, актове за смърт и други документи, които са необходими за живота на гражданите. Вие стъпвате върху тази основа и казвате, че това са права, а ако районният кмет бъде назначаем, ще бъдат партийни услуги. Нищо партийно няма в издаването на документи, които са от ежедневието на българина. Нищо партийно, господин Михалевски! Ако Вие акцентирате на тази теза, просто бъркате нещата в районната и в местната администрация. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?

Госпожа Фидосова, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Михалевски! Европейската харта за местно самоуправление говори за децентрализация и формиране на местна политика. Ние поехме ангажимент, и Парламентарната група на ГЕРБ – и правителството на Политическа партия ГЕРБ, да работим за тази децентрализация.

Какво означава децентрализацията? Формиране на местна политика. Местната политика, Вие знаете добре, господин Михалевски, се формира от общинския кмет и от общинския съвет. Българските граждани са силно мотивирани да гласуват и да избират именно тези, които ще формират и ще изпълняват на практика тази политика. Затова е необходима и екипността, затова е необходимо и единомислието, когато говорим за политика. Останалото е само демагогия и нищо друго! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?

Господин Михалевски, за дуплика.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не може децентрализацията да бъде демагогия, още повече че Европейската харта дава принципите, а всяка една държава определя накъде тя ще върви. Ние много ясно сме си поставили за цел, че обемът от публични услуги, които в момента предоставят местните власти, страдат – ще спомена само два основни порока – недостатъчна сигурност на финансиране през икономически обосновани данъци и такси, което означава и демотивация на хората, и второто е недостатъчно качество на тези същите публични услуги и, че това качество все повече се влошава.

Тук отговарям и на господин Дедев, че когато говоря за услуги, това означава, че този процес на допълнително овластяване, не само на районите кметове, а и на кметовете на кметства, трябва да бъде съпроводен и през ново дефиниране на обхвата, обема и начина на финансиране на публичните услуги, защото ние не можем да ги разглеждаме като статукво, защото хората не са доволни и до момента от тях.

Когато аз говоря за партийни услуги и за публични услуги, имам предвид – ще го разшифровам, за да ме разберете по-ясно, защото явно не сте ме разбрали. Става дума, че когато един районен кмет е получил властта си от хората, той според мен е много по-свободен и по-мотивиран да я прилага и да я отчита, а когато същият този районен кмет зависи в своите действия от назначението на общинския кмет и дали ще бъде уволнен, или продължен неговият мандат, аз не смятам, че той има необходимата степен на свобода.

По отношение на демагогията. Няма нищо, което да е различно от това, което ние трябва да заявим, че днес децентрализацията трябва да продължи, както на подобщинско ниво така и на надобщинско ниво във второто ниво за местно самоуправление. Това е много тежък дебат. Много обосновани решения, взаимно консенсусно постигнати с обществото, трябва да направим. Така че и вашият ангажимент на ГЕРБ, и нашите ангажименти, които ние сме правили в предизборните си програми, са били ясно в тази посока.

Още веднъж повтарям: това са ангажименти, които редица правителства, включително и вашето, днешното правителство на Република България, е поело. Аз не разбирам защо вие вървите в друга посока и как ще обясним после, че има разнопосочност в начина на избирането и целите, които си поставяме, в местните органи за самоуправление. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има записани още двама души – Юлиана Колева и Ангел Найденов.

По реда на записването – госпожа Колева, след нея да се готви господин Найденов.

ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От изказванията, свързани с чл. 1 на Кодекса, става ясно едно, че обвързваме начина на провеждане на изборите със степента на демократичност в едно общество. Аз категорично не съм съгласна с това обвързване и тази пряка връзка, която се търси, защото много добре си спомням, че всички избори в Народната република до 1989 г. бяха много демократични в кавички, бяха масови, бяха преки, избирахме даже съдии и съдебни заседатели, освен всички останали държавни органи на местно и централно ниво. Така че не мога да се съглася с тази теза и с тези количествени измерения на демокрацията – по-малко или повече демокрация тогава, когато ние упражняваме по един или друг начин избирателното право.

Вторият акцент, с който също не искам да се съглася, е със съществуването на тази политическа привидност в сегашния начин на избиране на държавни органи. Нека да си спомним дебата за избор на държавния глава. Какво се получи с него? Избираме пряко държавния глава и той няма функции. (Реплики от КБ.) Няма достатъчно функции, добре. Нека всички да си спомним, че масово становището беше, че функциите на държавния глава и тези, които би трябвало да има той, които произтичат от прекия избор, са несъответни. Не искам да правя аналогия, искам да кажа, че тази политическа привидност се е настанила в нашето общество и в момента тя ни пречи да видим очевидното.

РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кое е то?

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Това, че районните кметове без функции, е безсмислено да бъдат пряко избрани от народа. (Реплики от КБ.)

Третото, на което също искам да наблегна в тази ситуация: всички говорим за избираемост и назначаемост на тези районни кметове. Нека да си спомним, че това, което в момента правим, е създаването на една фигура на непряк избор на тези органи, защото те ще бъдат избирани от един колективен орган, какъвто е общинският съвет. Те няма да бъдат назначавани и нека всеки един от нас да си направи в собственото съзнание разграничение в тези два момента.

Прякото и непряко избирателно право е много широко разпространено, особено когато става въпрос за избор на местни органи. Всяка една страна, съобразно своите политически сили, които я управляват в момента, може да направи избора за това: кое ще бъде най-рационалното като решение за избор на местните органи или на определени видове от тях.

Аз смятам, че по този въпрос твърде много политическата привидност трябва да бъде елиминирана от сегашния ред на избиране на тези райони кметове. А тогава, когато наистина ние бъдем готови да децентрализираме до такава степен дейности и финанси, а и контрол, ако щете, върху фигурата на районния кмет, тогава да обсъждаме въпроса: дали той да бъде пряко или непряко избиран от съответните общински съвети. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Що се отнася до второто възражение по чл. 1, а именно създаването на разпоредби, които добавят условия за избираемост и условия за упражняване на избирателно право спрямо Конституцията, аз смятам, че никой сериозно не мисли по въпроса, че тези ограничения, които ние въвеждаме в момента, са конституционно несъобразни. Тези ограничения са допустими, стига те да не лишават избирателното право от ефективност, да са въведени за правомерна цел и използваните средства да не са непропорционални. Благодаря.

Заповядайте, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател! Госпожо Колева, изобщо не може да става и дума да сравнявате прекия избор на президента с прекия или непрекия избор на един кмет. Вие също сте юрист, Вие сте опитен юрист, просто ще ни се смеят юристите от І курс „Право”. Президентът има правомощия, и то сериозни правомощия, въпросът е кой как ги разчита. Както и да е.

Големият проблем е в следното. Мисля, че изборността на районните кметове не е полезна. Разликата между вас и нас е – преди малко ви я казах – всички трябва да изразходваме нашата енергия за създаването на изборния районен съвет. Никой не мисли по този въпрос. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)

Като мислите, трябва да излезете, и да кажете: „Да, ние работим в тази посока”. Ако ГЕРБ работи за децентрализация, тук колегите отляво са прави, трябва да заяви: „Ние работим и сме на тази позиция”. Защото при въвеждането на изборността на районните кметове тази беше идеята – първа крачка се прави, след това идва втора крачка, идва трета крачка, но не успяхме да направим.

Оттам нататък казвате, че условията и ограниченията в закона не били противоконституционни. Госпожо Колева, ако ми посочите една държава в света, една директива, съответният гражданин да бъде лишен от право да гласува, аз ще си подам още днес оставката и си заминавам, и ще кажете, че съм на грешен път. Не че съм толкова полезен в парламента. Няма държава, където съответният гражданин да бъде лишен от правото да гласува. Не говоря за уседналост, тя е нещо съвсем различно между София и Варна, защото имаме противоконституционни текстове и тук не сте прави.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаема госпожо Колева, категорично текстът в чл. 1, който добавя условия за избиране на народни представители на общински кметове и общински съветници, на президент и вицепрезидент, е противоконституционен, тъй като условията са ясно и изчерпателно дефинирани в Конституцията – чл. 42, ал. 1. Аз ви цитирах ал. 2, че изрично, ясно и точно делегира на обикновения законодател единствено и само правото да уреди реда и организацията на произвеждането на тези избори. Редът и организацията, не да добавя някакви допълнителни условия. Българският обикновен законодател няма право да добавя условия за избиране на национални и местни органи, различни от тези, които Конституцията е дефинирала.

Ако вие не приемете нашето предложение, категорично текстът става противоконституционен и то явно противоконституционен, тъй като вие явно дописвате Конституцията още в чл. 1. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за трета реплика, господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колежке Колева, започвам да си давам по-ясен отговор защо премиерът Борисов в някои отношения хвалеше управлението на Тодор Живков, след като и Вие тук, след 20 години промени, ни давате за пример как са избирани по времето на тоталитарния режим. За какво бяха тези 20 и толкова години тук парламентарна делегация...

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Напротив, беше казано като антипример.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Добре, антипример е, но вие с това, което вкарвате, целите точно същото, на практика връщате нещата както бяха по-рано. Общинският съвет преди избираше общинските кметове, сега по същата аналогия и по същия пример предлагате да се избират районните кметове и наместниците под 350 души жители. Копирате същата технология, която беше заявена от всички политически сили и български граждани, че ние трябва да премахнем този тоталитарен режим.

Ние де факто се връщаме по този начин към някои от тези практики, според мен, което не е в интерес на демократичния процес. Абсолютно съм убеден в това, което говоря, защото тихомълком като че ли възприемаме някои от тези технологии, които бяха безспорни. Тогава всички с 99% и кусур биваха избирани, така че аз като български социалдемократ съм категорично против всякакви ограничения на правата на личността, включително и на политическите партии, които съгласно чл. 11 от Конституцията фактически се създават, за да изразяват волята на българските граждани.

Всяко едно ограничение, включително и тези, които се предлагат, според мен са едно накърняване на правата на българските граждани. Говоря на демократичните общества, в които, надявам се, вече и България е член. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Колева.