Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч

Затова аз ви препоръчвам следното нещо: няма нищо по-разумно от това партиите, членове на Eвропейската народна партия, заедно да предложат повече демокрация в България, отчитайки проблемите, които има. Никой няма да възрази на това, което казвате – че правомощията на районните кметове са ограничени. Нека да поработим за тяхното разширяване. Нека да поработим да имат самостоятелни бюджети, да могат да правят повече неща и наистина да носят повече отговорност. За това сме готови да бъдем партньори, но с днешния акт, който правите в началото на Изборния кодекс, се създават само проблеми и това ще го видите след една година. След една година пак ще бъдем, живот и здраве, в Четиридесет и първото Народно събрание, ще минат местните избори и ще видите какви проблеми ще последват.

Искам да ви кажа следното нещо. Говорейки за горчив опит, един от хората с много горчив опит в правене на изборно законодателство е господин Станишев. Аз се радвам, че той взе думата, за съжаление след това напусна залата. (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тука е, тука е.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук ли е? Простете, не Ви видях, стоите прав! Даже стои прав да слуша. Извинявайте, господин Станишев, не Ви забелязах.

Когато господин Станишев предлагаше мажоритарните избори – ето, беше от тази трибуна, тогава тройната коалиция имаше мнозинство, тук гледаше с лукав поглед. Ние му задавахме логични въпроси, той се опитваше, ама не можеше да отговори и казваше: „Ще видите после колко е хитра тази работа.” Накрая той се докара дотам да бъде предложен в книгата на Гинес – да предложи мажоритарни избори и да няма нито един избран мажоритарен кандидат. (Шум и смях от ГЕРБ.) Нали разбирате? Ето, на това му викам аз горчив опит. Това е горчив опит!

Затова моят съвет към вас е следният: постъпете принципно, постъпете демократично – дайте възможност на хората да вземат тези решения, така ще спестите и ваши вътрешни проблеми в партия ГЕРБ. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Реплики? Няма.

Господин Дедев, заповядайте за изказване.

СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно изказванията и от лявата, и от дясната страна на залата, постарах се да се запозная с всички аргументи „за” и „против”. Наистина проблемите за избора на кметове в градовете с районно деление стои от дълги години. Той е бил решаван по различен начин. Още по времето на Жан Виденов са били изборни, с районни съвети, но тъй като са били лишени от функции, след това по времето на Обединените демократични сили тези функции на районните съвети отпадат. Тук съм съгласен с господин Димитров, че наистина можем да се обединим единствено по децентрализацията и финансовите правомощия, които трябва да имат районните кметове.

Аз самият съм бил заместник-районен кмет и мога да ви кажа, че не искам да бъда районен кмет, който няма никакви правомощия. (Реплика от КБ.)

Да, ще ви обясня.

Много се говори за права и отговорности. В почти всички изказвания на Коалиция за България се говореше за „Люлин” – как ще се лишат от право 100 хил. души да избират, само че правомощията на районен кмет са насочени по-скоро в контролните функции. Те са насочени към констатации, които съществуват в един район, и районният кмет няма правомощията да влияе пряко върху инфраструктурата, върху екологията, върху проблемите със здравеопазването.

Там той е изпълнител на волята на големия кмет. Ако не е в един екип с големия кмет, се получават печални резултати, каквито имаме в Пловдив – без да е гласувал за управлението на БСП, пловдивчанинът в момента се управлява от коалиция „БСП – ВМРО”, което е факт. Може би подобни са щенията в този насока – да могат да влизат през задната врата на управлението в градовете с районно деление, но мисля, че това няма да бъде успешно.

Много са аргументите и на Синята коалиция по отношение на това, че районният кмет трябва да има самочувствие, авторитет и че трябва да стои добре сред избирателите. Да, съгласни сме, но той не бива да стои като чучело, защото не може да реши проблемите, които му поставят гражданите. Те трябва веднага да бъдат отнесени към правомощията на големия кмет и на общинския съвет.

Единственото правилно решение, по което може да се мисли в тази посока, е районният кмет да има правомощия, но той трябва да има контролен орган, примерно при разходването на бюджетни кредити - като районен съвет, което допълнително увеличава администрацията. А нали ние говорим за оптимизиране състава на администрацията?!

Районният кмет не може да влияе и върху транспорта в един район. Транспортът е проблем на голямата община. Районният кмет не може да влияе пряко и в детските градини, защото капиталовите и други разходи са съсредоточени в правомощията на големия кмет. Всичко друго е демагогия и политически цинизъм. Ще тръгне районният кмет да прави кампания, ще обещава на гражданите: „Да, ще направя вашата улица, ще ви направя тази инфраструктура, която ви се полага”, но същевременно няма да може да направи нищо. Тази демагогия и този цинизъм не са необходими. Или даваме правомощия...

Според мен това е много закъсняло, защото на тази тема се говори от 2007 г. Постарах се да видя изказванията на Коалиция за България и на Синята коалиция от 2007 г. От три години се говори едно и също. Виждам: как трябвало да имат повече правомощие, как трябвало да откликват на проблемите на гражданите.

За разликата между районния кмет и кмета на населеното място. Колежката Манолова говори за 150 души, даже нейното предложение тогава е било за 100 души, сега отиваме на 350. Тя облича функциите на един кмет на кметство с по-нехарактерни според мен задължения – да изпълняват разни битови услуги на своите съграждани. Мисля, че кметът на кметство в някои случаи има повече правомощия от тези на районния кмет, защото има влияние върху инфраструктурата. Кметът на район има влияние само върху част от инфраструктурата на града. Ако кметът на района е от една политическа сила, а кметът на голямата община е от друга политическа сила, възможността да стане скандал и да работят срещу интересите на гражданите е много голяма. Те трябва да бъдат екип! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Реплики?

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги! Уважаеми колега Дедев, моята реплика е в следната посока. Ако логиката е, че трябва да отнемем избирателни права на районните кметове, защото нямат правомощие, то би трябвало да отнемем такива избирателни права и на кметовете на кметства, защото и те нямат правомощия. Могли да влияят на инфраструктурата. Могат да влияят горе-долу толкова, колкото влияят и районните кметове. Да си говорим истината. Кметът на населено място от 1000 души няма особено големи правомощия в рамките на общината. Така че това не е аргумент.

По-скоро аргументът би трябвало да бъде в посока да дадем правомощия на районните кметове. Тук искам да кажа, че не е късно. Вие казвате – късно е. Не е късно! Не е късно, защото може да се мине през промяна в законите, които уреждат правомощията. Обвиненията Ви към Синята коалиция, че не сме дали тези правомощия, не са особено състоятелни. От 2007 г. до настоящия момент в нито един момент ние не сме били управляващи, за да можем да влияем по този начин, по който влияят управляващите върху законодателството. Ние можем да даваме аргументи, да се опитваме да накараме управляващите да чуят част от тях. Когато обаче не идват от техните редици, обикновено те не ги чуват.

Затова не е късно да се дадат правомощия. Нещо повече, даже имам още нещо към репликата си – по-висока е отговорността на хората, които са пряко избрани, отколкото тези, които са спазарени. Това е един от основните аргументи да искаме избор на районни кметове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

За втора реплика – госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Дедев, добре е, че четете парламентарни стенограми. Добре е, че четете моите изказвания, но не е лошо и да вниквате в тяхната същност. Да, правилно пресъздавате дебата от предния парламент, който касаеше необходимостта от избиране на районни кметове и селски кметове. Правилно цитирате моето изказване, с което обяснявам защо са важни толкова техните правомощия.

Доколкото разбирам, в момента вие имате една дилема – дали да разширите правомощията на районните кметове или да ги направите назначаеми. От Коалиция за България подробно сме ви разписали вариант на правомощия на районните кметове в Преходните и заключителните разпоредби, което касае Закона за местното самоуправление и местната администрация. Нямаше никакъв проблем в рамките на последната една година да напишете и собствено предложение.

Все пак обещанието за децентрализация беше ваше предизборно обещание. Стратегията за децентрализация е залегнала в програмата на вашето правителство. Защо очаквате от БСП и Синята коалиция да ви разписват законодателните инициативи, които да подкрепят стратегията на вашето правителство?! Въпреки всичко ние сме направили това и е въпрос само на политическа воля да приемете нашите предложения във вариант, който ви харесва.

Цинично е не това, което сме направили ние, а това, че Вие наричате правото на хората да избират „вход през задната врата”. Кое за Вас е парадният вход? Това, което ще каже столичният кмет? Или според вашето предложение парадният вход е тогава, когато Бойко Борисов посочи общинските кметове и районните кметове?! Това ли е за вас демокрацията? Искам да ви кажа, че самата ви идея за демокрация е дълбоко сбъркана, след като за вас тя е концентрация на власт и след като за вас е недемократично да се даде възможност на хората да избират. Трябва да си оправите основните понятия и да четете по-внимателно парламентарните стенограми.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

За трета реплика – заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Дедев, аз очаквах да чуя по-убедителни аргументи от Вас срещу премахването на прекия избор на районни кметове. Мога да Ви помогна с такива примери: Какво като сега се избират районните кметове, след като в подлез в район „Триадица” една метална решетка не може да бъде подменена в продължение на два месеца, което застрашава преминаващите граждани?! Какво като има пряк избор на кметовете на София, когато и в район „Витоша” и досега съществуват затворени улици, по които да преминават само привилегировани бизнесмени и важни мутри?! Какво като има пряк избор на районни кметове, като по тяхна инициатива не е открит поне нито един открит паркинг в районите на София, където паркирането е също така трудно, както в центъра?!

Ако трябва да подсиля нещата, преди повече от 20 години, когато бях районен съветник, тогава по инициатива на отделни съветници, въпреки ограничеността на избора, се правеха много повече неща, отколкото сега се правят от районни кметове.

Така че ако това е вашата философия, поне кажете: „Ние ще управляваме без демокрация, но ще управляваме по-ефективно и с повече резултати за хората”. Но вие и това не правите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика има думата господин Дедев.

СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, ще управляваме демократично. Няма да управляваме, както Вие споменавате. Иначе тази апологетика, която представихте пред нас в защита на назначаемостта на районните кметове, показва само, че вие сте фиксирали някои проблеми в тяхната неефективност поради липсата на финансов ресурс и поради това, че вие ги предложихте през 2007 г. да бъдат избираеми, но не направихте втората крачка – да им дадете и съответните правомощия.

По отношение на репликата на госпожа Манолова – да, има цинизъм, госпожо Манолова. Цинично е да се изправите пред избирателите, да им обещаете нещо и да не го изпълните. Вие това правите! Цинично е да не са гласували избирателите за вас, а вие да станете заместник-кмет, независимо дали на Софийска, Пловдивска или Варненска община. Защото там са политическите пазарлъци. Това са политическите договорки, които вие искате да останат. Напротив, трябва да има ясни послания.

В общината – независимо дали е София, Пловдив или Варна, избирателите трябва да избират кмет, който ще води единна политика в тази община и ще носи своята политическа отговорност. Той ще се отчита пред гражданите, пред избирателите с целия наличен финансов, законодателен и всякакъв ресурс. Вие искате работа наполовина. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За лично обяснение – госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Дедев, не аз, а Политическа партия ГЕРБ не си изпълнява предизборните обещания. Защото ваше предизборно обещание е децентрализацията на местната власт, което вие с този кодекс очевидно забравяте. Защото ваше предизборно обещание беше увеличаването на пенсиите на пенсионерите, което вие не правите. (Силен шум и възгласи в блока на мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, моля по същество! Иначе ще Ви отнема думата.

МАЯ МАНОЛОВА: Мога да продължа дълго с предизборните обещания. Мисля, че Политическа партия ГЕРБ трябва много да внимава, като използва израза „предизборно обещание”, защото няма едно предизборно обещание, което вие да сте изпълнили. И този кодекс е нагледно доказателство за това!

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Господин Шопов, заповядайте за изказване.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Виждаме краха на онези, които мислеха, че дебатът по Избирателния кодекс ще бъде експертен, ще бъде лишен от партийна пристрастност. Виждате, че дебатът е силно политизиран. Той не може да бъде друг, разбира се. Казвам това, защото загубихме много време в напразни илюзии, че от опозицията – лявата и дясната, в един момент ще решат и ще се съгласят да бъде направен Избирателен кодекс, който ще бъде лишен от партийни пристрастия, който ще бъде едва ли не експертен, който ще бъде едва ли не разумен и работещ. Виждаме, че оттук нататък докато стане неговото приемане, по всички текстове ще се развихрят партийни пристрастия.

Силно партийно оцветен е спорът за изборността на кметовете в населените места до определен брой жители и на районни кметове. Този въпрос в Народното събрание се е развихрял много пъти през тези 20 години, намирал е и едното, и другото решение. Той винаги се е ръководел от чисто партийните пристрастия.

Какво имаме в момента? Имаме подали си ръце от лявата страна на залата – партиите на статуквото, и другата партия на статуквото отдясно – тъй наречената Синя коалиция. Защитават се взаимно. Защото от лявата страна на залата хич не ги интересува, честно казано, за изборността на районните кметове, както и от дясната страна на залата, вярвайте ми, изобщо не ги интересува и партийно не ги е еня за изборността на кметовете в малките населени места. В момента виждаме, че този партиен съюз е сключен и топката се подава от едната и от другата страна с големи приказки за демократичност, за изборност, за конституционност, за волята на хората.

Можете да бъдете сигурни, а и вие го знаете много добре, че едва ли хората ги интересува този спор. Този спор се развихря тук и едва ли не нещата са нажежени до червено, но хората този въпрос изобщо не ги интересува. Никой не го интересува дали районният кмет ще бъде избиран или назначаван. Разумните съображения, които бяха изказани тук – за работа в екип, която също е демократично начало, и другите примери, които бяха дадени – как един районен кмет не може да влиза в колизия със съседния районен кмет, тъй като градове като София, Пловдив или Варна са едно цяло и не могат да бъдат делени.

Винаги съм се чудел какви ще бъдат тези политики, които ще бъдат прилагани относно транспорта, относно ремонта на улиците, когато една улица дели например два района. Тогава кой от двата кмета ще поеме функциите и кой ще трябва да извърши ремонта? Има много други примери, които бяха дадени и от Янаки Стоилов и които говорят в подкрепа на тази теза. Те не могат да изместят партийните пристрастия, защото от СДС и ДСБ са си въобразили, че могат да вземат някой район в София и там да има техен кмет. Тях нищо повече не ги интересува. Районни съображения не ги интересуват. Този кмет ще може, както и в момента става, да „цака” големия кмет, тоест избрания кмет на гр. София. Както и от лявата страна – колкото и да им говориш, тях друго не ги интересува. Те са решили, че в по-малките населени места държат кметове и като тези кметове бъдат изборни, ще имат по-голям стимул да работят в изборната кампания и гласовете, подадени за тях, ще отидат всъщност за избора и на големия кмет, и на общинските съветници, където ще постигнат резултати. Това са мизерните подбуди, строго партийните и чисто политическите партизански интереси – от лявата и от дясната страна. Това е истината. Ясно какъв е резултатът.

Съжалявам, че се огънахте с това сваляне от 500 на 350 души, което направихте, но така е като се влияете. Трябва да бъдете по-твърди. Гласуваме текста. Ние от „Атака” ви подкрепяме. Такъв трябва да бъде резултатът! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Реплики?

Първа реплика – господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Шопов, не е вярно, че хората не ги интересува. За 10-12 дни ние от Българската социалистическа партия събрахме подписите на над 300 хиляди души! И те не са само от Българската социалистическа партия. Те са от вашите партии, от управляващите – ГЕРБ и „Атака”. Хората искат да избират кметовете на малките населени места, искат да избират районните кметове. Не знам каква е тази спекулация да кажеш: „Хората не ги интересува”. Ами дайте да отменим изборите!

И още нещо. Когато обвинявате кои са партиите на статуквото и „сините”, ние сме губили избори, но власт сме губили през избори. Само на вас и на сегашните ви партньори от ГЕРБ ви се е случило веднъж да спечелите избори. Сега искате така да направите изборното законодателство, че да седите на власт, въпреки желанието на хората. Е, няма как това да стане, защото когато една власт не се губи чрез избори, се губи с други средства, но това е вредно за България.

Не може с аргументите, че хората не ги интересуват изборите, вие да ограничавате демократични права, придобити, реализирани и развивани 20 години! Не може, само защото искате да бъдете на власт, всички власти да бъдат ваши – на „Атака” и ГЕРБ. Това няма как да стане! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.

За дуплика, заповядайте, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Миков, ние от „Атака” също събираме подписи и за по 10-15 дни събираме подписки, които са за много по-важни въпроси, които истински интересуват хората. И за новините на турски език по „Канал 1” събрахме много повече, отколкото вие сте събрали за 10-15 дни. Ваши членове и симпатизанти също се подписват в тази подписка. И за енергоразпределителните дружества сме събирали подписка, и за какво ли още не, но вие не ги зачитате. А това са животрептящи въпроси. Това са въпросите на дневния ред на хората.

Колкото до това кой иска чрез законодателство да печели изборите, най-фрапантният пример в миналото Народно събрание беше, когато гледахте тъй наречената мажоритарност. Тук са хората, които я въведоха със зъби и нокти, за да спечелите. Това е типичният пример как със законодателство, с правни норми, с изборен закон искахте да спечелите мнозинство.

Обаче толкова бяхте закъсали, така бяхте я закършили, толкова бяхте паднали като рейтинг и в съзнанието на хората, че дори и това не само, че не ви помогна, ами се обърна против вас. Сега ви виждаме, че тук сте я докарали до 40 души, колкото имат от ДПС, за което всъщност през цялото Народното събрание, от тази трибуна, ние от „Атака” ви предупреждавахме, че ще я докарате дотук. Така че не законодателството печели изборите, а онова, което направят политическите сили, партиите в Народното събрание. Каквото си го направят, за това гласуват хората.

Не това, че в малките градове, в малките населени места няма да се гласува за кметове, ще докара и ще ви донесе лошия резултат – не е това. Лошият резултат на предстоящите избори – президентски и местни – ще бъде в резултат не на законодателството, а защото вървите надолу и това е закономерно, защото сте се гушнали ето с тия (сочи вляво) до вас и с онези отдясно (сочи вдясно). Всъщност това ви е общата игра.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да ви съобщя, че днес гости на Народното събрание са директори и учители от училища от цялата страна. Те участват в проект на тема „Парламентарната демокрация в България близо до ученика”. Нека да ги приветстваме с добре дошли в българския парламент. (Ръкопляскания.)

Има думата за изказване господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дискусията, господин Шопов, наистина върви в погрешна посока, щом народното представителство тръгна да сравнява правомощията на районния кмет с кмета на населеното място. Разбира се, че и кметът на населеното място като субект е важен в целия този процес, и кметът на района.

По тази тема, господин Шопов, има един популизъм и демагогия от години.

Отделни политически сили предлагат изборност или назначаемост на районните кметове, без да предлагат никакви техни правомощия. И едното, и другото е грешно. За първи път от години Коалиция за България прави опит с някакви правомощия в Преходните разпоредби, но това не е достатъчно.

Всеки от нас в залата знае, че без изборност на общински съветници в района, изборният районен кмет е излишен. Ако ние като политически сили сме в състояние да направим така, че да има изборни районни съветници и да определим техните правомощия, има смисъл.

Господин Янаки Стоилов е прав. И да е избран, и да е назначен, без сериозни правомощия, тези правомощия не са достатъчни. Това, което колегите от БСП са направили, е една първа крачка. С тези правомощия той няма да може да влияе на процеса в общината. За разлика от населеното място, като обособено населено място, кметът на съответния район може да е с 500 хиляди жители, може да е с 1 милион жители, статутът е различен. Разбира се, че трябва да има изборност на всички кметове на населени места.

Какви правомощия има или няма? Това е едно отделно населено място, цели райони в страната се обезлюдяват. Останало е единствено да изберат пряко кмета на населеното място. Примерът с населените места в района не е много удачен. Може би след 15-20 години наистина четири града ще бъдат горе-долу 80% от населението на нашата страна.

В този вид, в който се предлага сега, за хубаво или за лошо, направиха една стъпка за изборност на районните кметове. Имаме цяла година до местните избори и Временната комисия няколко месеца работи! В началото идеята беше само като процедура за избиране, а не да се занимаваме с правомощия на кметове, после видяхме, че вече говорим за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще стигнем и дотам. Даже и без да са разгледани в Комисията по местно самоуправление, това, че те се вкарват в залата, това е друг въпрос, не е противозаконно, но…

Може би трябваше всички да работим в една посока – не да назначаваме районните кметове, а да видим дали е възможно за следващите, за предстоящите избори за местни органи на властта да има избор на районни съветници. Това беше политиката и пътят, по който трябваше да вървим.

Лично аз професионално не мога да възприема изборност на районен кмет без районни съветници и това не го съпоставям с кметовете на населените места. Техният статут е съвсем друг.

Правомощията, които са заложени като правомощия на изборния или на назначавания районен кмет, тук не става въпрос, господин Дедев, дали ще се противопоставят, ако е от една или от друга партия – точно това е смисълът на демокрацията. Съвсем нормално е, както в един общински съвет е по-хубаво да има общински съветници от различни политически сили, така и, ако има изборност на районните кметове. Разбира се, че ще има от различни политически сили.