Заседание софия, понеделник,13 декември 2010 г. Открито в 12,05 ч

Съгласен съм, че има такова противоречие, но то може да се разреши по два начина! Първият е демократичен – да приведете правомощията на районните кметове в съответствие със силата на процедурата, с която той е овластен! Тоест да му дадем повече власт!

Вторият е недемократичен. Да кажем, че понеже той няма Бог знае какви правомощия, няма да го избираме пряко, а общинският съвет ще го назначава. Тук демокрацията вече е опорочена! Знаете ли защо? Защото няма как сериозен политик от тази трибуна да казва, че пó е демократичен изборът от страна на общинския съвет! Конституцията, ще призная, не ви забранява това. Напротив, чл. 139 казва, че орган на изпълнителната власт в общината е кметът (сигнал от председателя за изтичане на времето) и той може да бъде избран пряко или да бъде назначен! Ами ако е по-демократичен изборът от общинския съвет, защо не предложите общинският съвет да избира и кметовете?! (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Надявам се, че чак дотам няма да стигнете.

Последно изречение, госпожо председател. Фактът, че политическата сила, излъчила кмета на общината, не печели изборите във всички райони, означава само едно – че тези райони имат своите специфични проблеми и разпознават политическата сила, която най-адекватно ще може да ги решава чрез районния кмет! Когато това усещане на избирателя прерасне във воля по време на изборите и вие отнемете тази възможност и го назначите, тоест всички районни кметове да бъдат от политическата сила, от която е кметът, влизате в противоречие със свободната воля на избирателите. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Затова това ограничение е недопустимо и аз се надявам вие наистина да преосмислите позицията си по този въпрос. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?

Госпожа Фидосова.

Член 42 говори за избирателното право като субективно избирателно право, но изразът на избирателното право като публична функция е уредено в чл. 10 от Конституцията на Република България, съгласно която изборите се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Принципът на всеобщото избирателно право няма да бъде накърнен с въвеждане на изисквания, необходими за упражняването на избирателното право както по отношение на достигане на възраст, знаете – да не цитирам, няма да ми стигнат двете минути, така и по отношение на гражданство, местоживеене и дееспособност.

Основанието за съществуването на квалификации е в основата на избирателното право като публична функция. Една от тези възможни квалификации за придобиване избирателно право е именно въвеждането на изискването за уседналост. Има го в редица страни – членки на Европейския съюз, както и в страни, които са извън Европейския съюз, и това не е нарушение нито на правата на българските граждани, нито на разписаните права в Конституцията на Република България.

При изработването на конкретния текст, колеги, и на легалната дефиниция, ние сме потърсили, и смятам, че сме намерили, именно баланса между избирателното право като субективно избирателно право и избирателното право като публична функция.

По отношение на районните кметове ще кажа само три изречения и то за последен път: нашето схващане и виждане е, че за да се осъществи регионална политика, политика на местна власт, за да осъществим тази децентрализация, ние смятаме, че районните кметове трябва да бъдат с непряк избор, а не с пряк, защото това означава не да осъществяваме местна политика, а да имат само функции, от които не следва провеждането на такава политика. Аз смятам, че това не е в интерес нито на българските общини, нито на българските граждани и разлика, пак казвам, няма между районния кмет и заместник-кмета. Те са администратори, административни звена. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Цвета Караянчева.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан! Говорим за хората, които живеят извън България, а какво става с хората, които живеят в България? Вие като радетели на човешките права трябва да знаете това по-добре от мен. Не нарушаваме ли правата на хората, които живеят в населените места, които имат право да избират своя кмет и да определят своето бъдеще и кой ще ги управлява следващите четири години? Тези хора живеят в населените места, те плащат данъците, там отглеждат децата си и мисля, че ние трябва да дадем правото на тези хора да определят своето бъдеще.

Задължително трябва да се въведе принципът на уседналост, защото ние сме длъжни към българските граждани, които са трайно свързани с България. Те имат право на местен вот. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, изглежда сме предсказуеми в ДПС, защото сте знаели какво ще кажем, тъй като прочетохте предварително написани реплики, което ни ласкае. Това е комплимент. (Реплики от ГЕРБ.)

Но, но!... (Реплики от ГЕРБ, силен шум.) Чудесно!... (Реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място!

ЛЮТВИ МЕСТАН: Впечатлен съм, колега! Затова направих комплимент.

Но няма как да се впечатля с тази абсолютно несъстоятелна, грубо манипулативна теза. Извинете ме, госпожо Фидосова, не Ви прави чест като един от водещите юристи – Вие противопоставихте две конституционни норми. Няма такъв подход!

Член 10 е в пълно съзвучие с чл. 42 и не може от чл. 10 да извличате основания за дерогиране на друга конституционна разпоредба. Разбира се, че чл. 10 е основополагащ. Той постановява всеобщото, рааавно избирааателно право!

Член 42, ал. 1 уточнява и изрежда изчерпааателно изключенията от това всеобщо и равно избирателно право: лицата, поставени под запрещение и лишените ооот праааво на свобода. И никакви други ограничения не биха могли да бъдат разписани в никакъв друг обикновен закон, бил той Изборен кодекс!

Ето това е истината. Каквито и писани и неписани принципи да търсите, те няма да бъдат по-силни и няма да стоят по-високо от Конституцията!

Бъдете малко по-коректни и кажете, че имате конкретна задача да елиминирате определена категория избиратели и това пó ще ви отива, защото дължите минимум коректност и, за да може въобще да говорите за разширяване на конституционната разпоредба относно ограничаването на изборни права, не избирателни, а изборни, нека да ви кажа: трябва да промените чл. 42, ал. 1. Тоест, този дебат – тези дебати, (извинявам се – думата няма единствено число) не биха могли да бъдат проведени като дебати по обикновен закон. Ако искате да разширите кръга на лицата, които не могат да участват в избори, трябва да предложите промяна на Конституцията. Това е актът, с който можете да реализирате тази политическа воля.

И ако, примерно, чл. 42, ал. 1 бъде разширена: „Нямат право да гласуват лица, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода” – „и избирателите на Движението за права и свободи” – можете, но трябва да го предложите в Конституцията, стига да докажете, че е в съответствие с чл. 10!

Член 10 е аргумент против внесения от вас закон, а не мотив в полза на закона! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.

Господин Курумбашев, а след това господин Миков.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да ви кажа откъде идва историята специално в София. Знаете, че може би тук само с още един мой колега от „Атака” бяхме първо общински съветници от Столичния общински съвет, след това избрани за народни представители.

Какво се оказа за районните кметове? Оказва се, че районните кметове вместо да слушкат и да папкат – само папкат, без да слушкат! Мога да ви дам пример с вашия кмет в „Младост”. ГЕРБ – „Младост” даже се опита да го отзове, само че нещо не се получи.

Следващото нещо, което исках да ви кажа, е, че в София има двама червени и петима сини районни кметове, а иначе ГЕРБ има абсолютно мнозинство в този общински съвет. Ако разпоредбата беше приета в закона, както искате сега да бъде гласувана, няма гаранция, просто няма как тези 33 общински съветници на ГЕРБ от общо 61, да гласуват 24 районни кмета, които да бъдат от ГЕРБ. Но ето, виждате, че хората в някои райони имат друго мнение и към вас излиза простият въпрос: кое нещо е по-важно – мнението на общинския съвет или мнението на избирателите. За вас очевидно е по-важно мнението на общинския съвет.

Освен това знаете, че в тези общински съвети, аз съм сигурен, че и в трите града гласуването ще мине, така и нито една политическа сила няма да има абсолютно мнозинство, започват да влизат разни други групи и групички.

Между другото, само в Столичния общински съвет не са влизали така наречените бизнес-партии. От Пловдив нататък, и от Варна – навсякъде има едни формирования, ако искате като „Глас”, ако искате като „МОРЕ”, ако искате – изберете си каквото си искате...

Тези групи влизат със съвсем други интереси. Те нямат нищо общо с класическите политически партии и влизат във всякакви мнозинства. Какво искате да направите вие? Районните кметове да станат заложници на брокерските мнозинства?! Искате тези районни кметове да бъдат викани „на килимчето” всеки път, когато трябва, за да вземат решенията, когато трябва, под заплахата да бъдат сменени от тези брокерски мнозинства. В предишния Столичен общински съвет директно имаше такава група от шест човека, през която минаваха всякакъв такъв род решения – за кметове, за заменки и за каквото се сетите. Вие искате тези хора – общински съветници, да вземат решението вместо избирателите. Ние говорим за населени места със 150, 350 или 500 жители – дали трябва да имат кметове, а не говорим за райони с 50 хил. жители дали трябва да имат кметове!

За децентрализацията. Добре, нека да вървим в тази посока. Знаете ли колко районни кметове, включително от ГЕРБ, включително и от „сините”, са се обръщали и са казвали: „Искаме да управляваме бюджетите на територията на нашата община”. Например бюджетът за боклука на София грубо е 60-70 млн. лв. в различни години. Имаме 24 районни кмета и те казаха: „Дайте по 2,5 милиона или по 2 милиона, за да останат централно пари за някои по-важни части на София, но ние да ги управляваме, а хората да питат – защо примерно „Триадица” е чиста, пък „Лозенец” не е чиста община, или обратното”. Но централната общинска администрация не искаше да дава това нещо.

Знаете ли как е разделена София и продължава да бъде разделена по поръчки за запълване на дупките? Разделена е на три големи фирми – модел, създаден от Антоан Николов и Стефан Софиянски и творчески развит от Бойко Борисов като кмет на града. Всички котарашки практики, развити от това синьо мнозинство, сега са продължени от мнозинството на ГЕРБ и кмета на ГЕРБ. И когато тези фирми трябва да попълнят дупки, какво да направи районният кмет?! Той отива при тях и им казва, че трябва да свършат нещо, защото хората го изискват от него, а те казват: „Ние сме се разбрали с централната администрация. Къде ни търсиш?!”. Когато отиде да каже нещо на „Софийска вода”, те казват: „Ние сме се разбрали с централната администрация. Къде ни търсиш?!”. Когато им каже: „Тук районът не се чисти добре” (ние искахме да направим домоуправителите на блоковете да подписват, че е чисто отпред пред блоковете, а не тези от инспектората, защото са в по-добри отношения с онези, които чистят), те отговарят: „Съжаляваме, ние сме се разбрали с други хора на друго ниво”. Това, което правите вие, не е децентрализация, а централизация, но очевидно ви харесва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика има думата господин Лъчезар Иванов.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Курумбашев, при цялото ми уважение към Вас и Вашата дейност в Общинския съвет в гр. София, бих искал тук да се обърна към всички онези, които казват: „Дайте правомощия”. Застанах тук, от тази трибуна, защото когато се приемаше този закон, тогава се обърнах към тогавашната управляваща партия и казах: „Добре, ние даваме възможност в момента, но предстоят избори. В навечерието на изборите вие променете този закон и искате София, Пловдив и Варна да бъдат районирани и кметовете да бъдат избирани пряко. Добре, но какви правомощия давате на тези кметове? Какво всъщност ще правят с властта, която им отреждате? Дали не трябваше да бъдат пипнати още три закона?”

Тогава от същата тази трибуна се обърнах и държах да кажа на тези, които искат да бъдат точни, да видят, че промяната непосредствено преди изборите за София, Пловдив и Варна няма да даде победа на БСП. Тогава те казаха, че сега не е моментът. Всъщност истината е, че се изчака, за да се види дали функциите на тези кметове, където се очакваше, че ще спечелят места, след това ще бъдат запълнени с промяна в закона. Тъй като това не се случи, затова и законът не бе променен. Държа това да бъде казано тук.

Що се отнася до гр. София, господин Курумбашев много добре знае, а и всички в тази зала, че законът - специално за избор на общинските кметове, беше сменян няколко пъти. Господин Курумбашев, трябва да го кажем в интерес на истината. Това беше промяна на закона за пореден път. Знаете, че през 2007 г. поредно бе променен, за да може по някакъв начин да се изтръгне управлението на гр. София от господин Бойко Борисов – нашият лидер. Това беше опит да не може да се получи единна политика за управлението на гр. София и на останалите три града. Защото гр. София, както и един голям град трябва да има философия на управлението. Знаете, че примерно София може да кандидатства по определени програми. Не може един районен кмет, примерно на район „Лозенец” да кандидатства самостоятелно в една европейска програма и да иска пари за финансиране.

Съжалявам, времето ми свърши, но имам много въпроси, които считам, че трябва тук да поставим честно пред нашите колеги – стари депутати и общински съветници.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да направите изказване. Сега просрочвате времето за реплика с 33 секунди.

Втора реплика? Няма.

За дуплика има думата господин Курумбашев.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря.

Съгласен съм с това, че е лоша практика, да се променя изборното законодателство в последния момент. Даже аз исках да бъда инициатор на поправка в Конституцията, в която да се запише, че една година преди избори не могат да се правят промени в изборното законодателство, като тази поправка да влезе в сила от следващото Народно събрание, за да не излезе, че се прави някакво ограничение към сегашното мнозинство. Между другото помислете дали бихте искали да подкрепите такава поправка.

Иначе в момента вие въвеждате недемократични правила и сте на път да настъпите същата „мотика”, която настъпват всички управляващи в последните 20 години. Всеки си мисли, че като нагласи правилата по някакъв начин, ще вземе абсолютната власт, но най-често се оказва, че я губи цялата. Помните ли как през 2001 г. успяха да регистрират още две НДСВ-та, за да им отклонят гласове? Помните ли как вкараха Синята коалиция, за която не беше ясно дали ще изкара 4% или не, като им пречиха за регистрацията, пък след това в мажоритарни избори си избрал нула човека? Общо взето всеки гласи някакви правила, но накрая хората като не гласуват за теб, нагласи си каквито искаш правила.

Обърнах се към вас и очаквах от вас да продължите. Видях и сред ваши колеги разбиране за тезата, че трябва да има районни съветници. Напротив, трябва да има разширение на демокрацията надолу, особено за райони в София, които са от по 100-120 хил. жители. И те да не си избират пряко кмета, а да ги викат „на килимчета” пред председателя на общинския съвет и големия кмет!

Ще ви кажа за историята, само за да знаете – в нашата история има назначен и столичен кмет. Да не ви дам лош пример, но той е назначен от Кимон Георгиев през 1934 г. и между другото е един от най-успешните столични кметове, много кадърен, направил много за София и управлявал 10 години, до 9 септември 1944 г., когато са взели мерки.

Но вие не трябва да вземате пример от тази практика, а да разширявате демократизма. В момента вие го стеснявате.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа, обсъждаме един широко прокламиран приоритет на ГЕРБ – изборният закон, приоритет, за който се заявяваше, че ще бъде търсено широко съгласие. Дебатите по предмета, включващ чл. 1, показват на първо място, че по този закон няма съгласие. Единствените, които ще гласуват, са двете фракции от управляващата коалиция – коалиция с мнозинство малко над половината Народно събрание. Това е изводът и това не може да бъде скрито.

На второ място, беше заявена претенция за създаване на Изборен кодекс. От обхвата на чл. 1 се вижда, че това не е Изборен кодекс. Поне едни избори не присъстват. Поставих този въпрос и в Комисията по правни въпроси, поставям го и тук: Защо в Изборния кодекс не са регламентирани изборите за народни представители във Велико Народно събрание? Ако имаме претенцията за кодекс, той трябва да урежда всички видове избори.

Уважаеми дами и господа, очевидно и дебатите дотук показват, че това е един недемократичен закон. Освен недемократичен, чрез него се прави опит, чрез изборното законодателство да се решат въпроси на местното самоуправление, за съжаление в посока на отнемане на местно самоуправление, на местна демокрация и превръщането им във въпроси на дискреционно решаване и назначаване. Имам предвид изборът на районни кметове, изборът на кметове на малките населени места.

Уважаеми дами и господа, такъв подход е в пряко противоречие и по-нататък и ще видите със Сборника изборни практики на Венецианската комисия, включително и по прословутата уседналост, и по ограничение на правата, и по редица други въпроси, които са форматирали от 2002-2003 г. най-добрите европейски практики. Може би заради това дискусията, която трябваше да се развие в обществото между първо и второ четене, беше свита в рамките на пет дни.

Днешната дискусия е закрита от обществото – минимум информация до гражданите, бързичко да приемем Избирателния кодекс, като едва ли не прикриваме всичко зад юридическа технология. Очевидно и от дискусията дотук се вижда, че не става въпрос за юридическа технология. Включително представители на мнозинството мотивираха едва ли не функционирането на един друг чл. 1, друг чл. 1, от който България се отказа преди 20 години – член 1, заради който хората излизаха на улицата.

Уважаеми дами и господа, когато един закон се приема само от управляващото мнозинство, той не може да бъде стабилна основа за демократично развитие на България.

Когато чрез закон се правят промени в съвсем друга материя – местно самоуправление, местна администрация, които предизвикват такива остри дебати, включително представителите на мнозинството се включват в тях, това е недобър подход и той при всички случаи ще бъде ревизиран, ревизиран и следващата година, ревизиран и тогава, когато това управляващо мнозинство няма необходимия брой гласове, за да постига решенията си в парламента.

Ние, от Социалистическата партия, от Коалиция за България, сигурно в най-скоро време ще внесем предложения за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Когато трябва да се състоят дебатите – как да изглеждат отношенията в местната власт, така че за хората да има повече демокрация. Член 1 доказва само едно: че днешното управляващо мнозинство от ГЕРБ и „Атака” се движи усилено като юридически решения, като философия, като начин на мислене към един друг чл. 1 – онзи чл. 1, който не бива никога да се връща в България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.

Госпожо Фидосова, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда кратка.

По темата с избора на районни кметове смятам, че казахме достатъчно и се разви наистина сериозен дебат, в който за съжаление прозвучаха повече демагогия и лицемерие, отколкото истината и това, което трябва да се каже в този дебат и българските граждани да чуят.

Съжалявам, че господин Местан го няма в момента тук, в залата, защото моето изказване ще бъде с обръщение към него. И по моето изказване аз искам да чуя отговор на въпросите, които ще поставя.

Уважаеми колеги народни представители! Досега при избор на местна власт никога не се е гласувало в чужбина. Гласуваше се само и единствено в България. Защо? Защото трябва да има трайна връзка на българските граждани, когато гласуват за местна власт, с държавата на първо място и на второ място, с която и да било община или населено място в Република България. Българските граждани, които имат избирателни права, тъй нареченото активно избирателно право, но имат настоящ адрес в чужбина, до този момент никога не са могли да гласуват за местни избори.

Уважаеми колеги от Движението за права и свободи и пак се обръщам към господин Местан.

Какво предлагаме ние в момента за Изборния кодекс? Колеги, нищо друго освен това, че продължаваме този принцип и практика, която до този момент сме спазвали и най-после излизаме пред българските граждани с ясната политическа воля и казваме следното изречение за местните избори: ще могат да гласуват само тези, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. До този момент смятам, че без това изречение, имаше и нарушения на член 10 от Конституцията по отношение на това, че българските граждани имат равно избирателно право. По равно ли е да живееш близо до българската граница и да дойдеш да гласуваш на местни избори в Кърджали, да живееш в Испания, в Канада, в Съединените американски щати и да не можеш да дойдеш да гласуваш? Това, колеги, не е равно избирателно право. Така е, господин Казак! Усмихвате се, но това е истината и нека да я кажем тук на всички.

Когато говорим за права по Конституция, нека да бъдем честни спрямо всички български граждани, защото избирателното право означава и равно избирателно право. Означава пряко, тайно избирателно право. Да – член 42 казва, че условията са определени тук, а редът е определен в законите, но това не е абсолютно. По отношение на пасивното избирателно право, колеги юристи, господин Казак, Вие сте юрист – как няма да уредим условията. Винаги сме ги уреждали и сега законът ги урежда.

Ние, от политическа партия ГЕРБ, искаме да променим настоящото статукво. Искаме да бъдем честни към всички български граждани и най-после наистина да осигурим тези права, които са разписани за всеки един от нас в българската Конституция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – заповядайте, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема, госпожо Фидосова, малко преждевременно започна този дебат, но както и да е.

Българската Конституция трябва да се чете, както всеки закон – добросъвестно. Не както ни отърва или както в момента ни е угодно, за да защитим дори незащитимото. Там има чл. 10, който всеки непредубеден юрист може да изтълкува съвсем правилно и акуратно като даващ правото, всеобщото избирателно право на всички български граждани да участват в избори. Затова се използва и думата всеобщо и вие сте я използвали в чл. 2 на Изборния кодекс. Всеобщо! Избирателното право е всеобщо!След това чл. 42, който досега цитирахме.

Член 26 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани независимо къде живеят имат всички права и задължения по тази Конституция. Какви по-ясни доказателства и по-ясни конституционни текстове да Ви цитирам, за да Ви убедя като юрист, че Конституцията не допуска определени български граждани да бъдат лишавани от конституционни права, и то лишавани дефинитивно.

Вие сте права! Никога досега на местни избори не е гласувано в чужбина. Да, и никой от нас не апелира за това. Нашият апел е всеки български гражданин от момента, в който той има постоянен адрес в Република България и когато се намира в Република България той има право да гласува на всички национални и местни избори, тъй като всеки български гражданин е свързан със своята родина. Вие не можете да ме убедите, че българският гражданин, който е отишъл да работи в Гърция и да бере маслини временно, подгонен от нищетата и от безпаричието, ще го лишите от правото да гласува. Благодаря.