Заслушани в молитвата на вселената марло Морган

Не можех да измисля по-велик начин да се почете предназначе­нието на Коледа от начина, по който Истинските Хора живееха своя живот. Те не честват годишни празници като нас. Но те от­дават почит на всеки член на племето по някое време през годи­ната, и то не свързано с рождения му ден, а по-скоро като приз­нание на таланта, на приноса за общността, на личностното и духовно израстване на този човек. Те не празнуват остаряването, а ста­ването по-добър.

Жената ми каза, че нейното име и дарба в живота означава Пазителка на Времето. Те вярват, че всички ние сме разностранно надарени и се развиваме през серии от сили. Тя понастоящем беше артист на времето и работеше с един друг, който притежаваше способността за възстановяване на спомен в подробности. Когато я помолих да ми даде по-широко обяснение, тя ми съобщи, че пле­мето се подготвя да потърси просветление за това и щяха по-късно да ми кажат дали да имам достъп до това познание или не.

Минаха три нощи, в които не ми преведоха нищо от разговори­те си. Досещах се и без да питам, че обсъждането е съсредоточено върху въпроса дали да ме включат в някаква специална информация или не. Разбрах, че това не беше свързано лично с мене, а преценяваха факта, че, аз съм представител на всички Мутанти по света. Забелязах, че Старейшината през тези три нощи даваше доводи в моя полза, докато Ооота изглеждаше най-големият ми противник. Давах си сметка, че бях избрана да изживея нещо уникално, до което никой външен не се беше докопал досега. Може би им идваше прекалено това да разпитвам за познанието да бъдеш пазител на времето.

Продължихме през пустинята. Теренът се състоеше от скали, пясък и тук-таме растителност, освен това се издигаха и хълмове, плоската като тепсия равнинност остана зад гърба ни. Забелязваше се нещо като износеност на земята там, откъдето поколения от тази черна раса бяха вървели. Без предизвестие групата спря и двама мъже минаха напред, разтвориха храстите между две дървета и претърколиха няколко обли камъка встрани. Зад камъните в самия хълм се откри отвор. Пред входа имаше насипан от вятъра пясък и той беше пометен. Ооота се обърна към мен и каза: __л •

Бях оставена отвън сама, докато другите влязоха. Можех да подуша дима, който се процеждаше нагоре между процепите на скалите на върха на хълмчето. Хората започнаха да идват при мен един по един. Пръв беше най-младият: той ми взе ръцете, погледна ме в очите и заговори на родния си език, който аз не разбирах, но можех да доловя неговото безпокойство по отношение на това какво щях да правя с познанието, което всеки момент щях да получа. По интонацията на гласа му, по ритъма и паузите се досещах, че той ми разказва, че богатството на неговия народ щеше за първи път да бъде изложено на показ пред един Мутант.

Последва го жената, която се наричаше Разказвачка на Приказки. Тя също хвана ръцете ми и заговори. На яркото слънце лицето й изглеждаше още по-тъмно, тънките й вежди - синкавочерни като перо на паун, а бялото на очите й - тебеширеносветло. Тя даде знак на Ооота да се приближи и да ни превежда. Той го направи и докато тя продължаваше да държи ръцете ми и да ме гледа право в очите, той ми предаде думите й:

- Причината, поради която ти дойде на този континент, се крие в самата съдба. Още преди да се родиш, си се споразумяла да се срещнеш с един друг човек тук и двамата да работите за вашето общо благополучие. В споразумението е било заложено, че вие няма да се търсите един друг, докато не минат поне петдесет години от вашия живот. Сега е време. Ти ще познаеш този човек, защото вие сте били родени в един и същи миг, и ще се прояви разпознаване на душевно ниво. А договарянето е било направено на най-високото ниво на вашите всевечни съществувания.

Бях потресена. Съвсем същата информация ми трупна още с пристигането ми в Австралия онзи странен младеж в чайната. Сега тя се повтаряше от устата на тази възрастна жена от Буша.

Следващото, което направи Разказвачката на Приказки, беше да вземе шепа пясък и да го сложи в дланта ми. След това взе още една шепа и разтвори пръстите си така, че позволи на пясъка да се стече между тях. Същевременно ми посочи, че трябва да направя същото. Това беше повторено четири пъти в чест на четирите елемента: вода, огън, въздух и земя. По пръстите ми останаха полепнали ситни песъчинки.

Един по един и останалите излизаха навън и започваха да ми говорят, като държаха ръцете ми в своите. Но Ооота вече не си правеше труда да превежда. След като някой свършваше с речта си, той влизаше в пещерата, а оттам излизаше друг. Сред последните излезе Пазителката на Времето, но тя не беше сама. С нея беше Пазителката на Спомена. Те също се хванаха за ръце, така че об­разувахме тройка. Започнахме да пристъпваме в кръг, без да се пускаме. После докоснахме земята с преплетени пръсти, след което се изправихме и протегнахме ръце нагоре към небето. Това беше сторено седем пъти в чест на седемте_посоки: север, юг, изток, запад, нагоре, надолу, навътре.

Към края се появи и Лечителката, Старейшината беше после­ден. Ооота го придружаваше. Те ми казаха, че свещените места на аборигените, включително тези на племето на Истинските Хора, вече не принадлежат на коренното население. Най-важното среди­ще за всички племена, наричано някога Улуру, а сега Ейърс Рок, представлява гигантска червена издатина в центъра на континен­та. Това е най-големият монолит в света и се извисява на хиляда двеста и шейсет стъпки сред равнината. Сега той е на разположе­ние на туристите, които се катерят по него като мравки, след това се връщат към екскурзионните си рейсове, за да прекарат остатъка от деня, плувайки в хлорирани антисептични плувни басейни край близките мотели. Въпреки че правителството заявява, че това място е притежание и на британските верноподаници, и на коренното на­селение, съвсем очевидно е, че то повече не може да бъде свещено място и не може да бъде ползвано дори за нещо, далечно напом­нящо свещен ритуал. Преди около сто седемдесет и пет години Мутантите започнали да поставят телеграфни линии, пресичащи това огромно пространство, и местните жители трябвало да намерят друго място за племенните си сбирки. Оттогава цялото изкус­тво, резбовани с исторически сцени произведения и реликви били отнесени. Някои от предметите били изложени в австралийските музеи, но повечето били изнесени зад граница. Гробовете били ограбени, а олтарите плячкосани. Племето вярва, че Мутантите били толкова неблагоразумни да си помислят, че като им отнемат светите места, свещенослуженето на аборигените ще замре. И никога не им хрумнало, че тези хора могат да намерят друго място, за да продължат. Но това било непоправим удар за обичайните племенни срещи и положило начало на тоталното разбиване на аборигенските народности. Някои от тях оказали съпротива и за­гинали в една губеща битка. Повечето се отправили в света на белия човек в търсене на обещаните благини, които включвали неогра­ничено количество храна, но умрели в мизерия, тази легална форма на робство.

Първите бели преселници в Австралия били затворници, които пристигнали оковани и натоварени на кораби - като разрешение на проблема с претъпканите британски затвори. Дори военните, изп­ратени да надзирават престъпниците, били мъже, на които кралски­ят двор изобщо не държал. Така че нищо за чудене, дето при изти­чане на присъдата заточените, както си били без нито едно пени и без възстановени права, се превръщали самите те в сурови тирани. Хората, върху които можели да упражнят своята власт, трябвало да стоят по-долу от тях. И ето че за тази роля се намерили коренните жители.

Ооота ми разкри, че на племето бил даден знак свише преди дванайсет поколения да се завърнат тук:

- Това свещено място е запазвало живота на нашите хора още от мига, когато времето е започнало да тече, когато по тази земя е имало много дървета, дори когато е дошъл големият потоп и е залял всичко. Тези хора са били на сигурно място тук. То не е било открито от вашите аероплани, а вашите хора не са могли да оце­леят достатъчно дълго в пустинята, за да го установят къде се намира. Много малко човешки същества знаят за неговото същес­твуване. Античните предмети, принадлежащи на нашата раса, са били взети от твоите хора. Ние вече не притежаваме нищо с из­ключение на това, което ще видиш под земята. Нито пък друго племе аборигени има вещи, свързани с неговата история. Всички те са били откраднати от Мутантите. Това тук е всичко - от една цяла нация, от една цяла раса, расата на Истинските Хора на Бога. Първите хора на Бога, единствените истински човешки същества, останали на тази планета.

Лечителката дойде при мен повторно този следобед. Носеше съд с червена боя. Цветовете, които те използват, означават освен дру­ги неща и четирите компонента на тялото: костите, нервите, кръвта и тъканите. Жестът й с ръка придружи наставленията, които ми предаваше по телепатичен път, да си покрия лицето с червената боя. Така и направих. След което всички хора от племето излязоха и аз, гледайки ги един по един право в очите, започнах да повтарям заклеването си, че никога няма да разкрия местонахождението на това светилище.

И след това ме придружиха до вътре.
ВРЕМЕТО НА МЕЧТАТЕЛНОСТТА
Вътре се намираше огромно помещение със солидни каменни стени и няколко прохода, които водеха в раз­лични посоки. Стените бяха украсени с разноцветни знаменца, а върху естествено получените каменни первази имаше статуи. Но това, което видях в края на помещението, ме накара да се усъмня в разсъдъка си. Там имаше градина! Камъните на върха на моги­лата бяха подредени така, че пропускаха слънчевата светлина, ос­вен това дочух звук от течаща вода. Подпочвените води бяха кап­тирани през една скална синклинала и изтичаха непрекъснато през цялото време, докато се намирахме там. Пространството правеше впечатление повече на голо, но атмосферата му беше предразпола­гаща.

За първи и единствен път видях тези хора да се прехласват пред неща, които за мен имаха определението на лични вещи. В пеще­рата те пазеха своите ритуални предмети, както и майсторски из­работени спални постелки с много натрупани една върху друга кожи. за да се образува меко и дълбоко ложе. Разпознах и копита от ка­мили, които бяха превърнати в нещо като сечива. Всъщност се намирах в стая, която според представите ми беше музей. Тук те съхраняваха и купища предмети, събирани през годините от онези сред тях, които бяха посещавали градовете. Имаше и изрезки от списания с картинки на телевизори, компютри, автомобили, танко­ве, ракетни площадки, игрални машини, прочути сгради, различни раси хора и дори храна за чревоугодници в лъскави цветове. Може­ха да се съзрат и слънчеви очила, самобръсначка, колан, цип, безо­пасни игли, клещи, термометър, батерии, няколко молива и писал­ки, а също и няколко книги.

Имаше и кът, където тьчаха особен вид платно. Те търгуваха с вълна или други прежди със съседни племена, случваше се да пра­вят и рогозки от лико или въжета. Наблюдавах как един седнал мъж взе в ръка няколко нишки и започна да ги усуква върху бедрото си. Той продължаваше да добавя нови нишки и да усуква, докато полу­чи дълга връв. Съединявайки няколко подобни върви, той направи, въже, което беше с неравномерна дебелина. В много от тези ръчни произведения се заплитат също и косми. По онова време все още не осъзнавах, че тези хора покриват телата си единствено защото знаеха, че за мен ще бъде много трудно, Да не кажа невъзможно, да ги възприема как се разхождат съвършено голи.

Прекарах си деня в цъкане с език. Ооота беше неотлъчно до мен, за да ми обяснява, докато разглеждах това и онова. На някои места трябваше да се придвижваме с факли, но в средната част на поме­щението каменният таван позволяваше на светлината да прониква с целия си блясък. Пещерата на Истинските Хора не е култово място. На практика всеки един миг от живота им представлява култов акт. На това свещено място те съхраняват памет за своята история, това е място, където те дават уроци по истина и пазят своите ценности. Това е убежище от Мутантската мисъл.

Когато се върнахме в централното помещение, Ооота ми показа отблизо каменните и дървени статуи. Широките му ноздри се разши­риха още повече, докато ми обясняваше, че шапките върху главите им подсказват личността на всяка статуя. Малката шапка означавала мислите, нашата памет, вземането на решения, физическото предс­тавяне на сетивата на тялото, удоволствието и болката - всичко това аз отнесох към съзнанието и подсъзнанието. Високата шапка пред­ставлявала нашето творческо аз, как можем да проникнем в познани­ето и да изобретим все още несъществуващи неща, да имаме преживявания, които могат да бъдат действителни, но могат и да не бъдат такива, да се настроим на вълната на мъдростта, изстрадана от всич­ки същества и хора, които някога са живели на този свят. Хората търсят осведомление, но, изглежда, не се досещат, че и самата мъдрост търси своето проявление. Високата шапка също представлявала нашето истинско и съвършено аз, онази част от нас, която е вечна и към която можем да се обърнем при случаи, когато ни е нужно да знаем дали някое замислено от нас действие ще бъде за наше висше добро. Имаше и трети вид шапка, която затулваше лицето и се диплеше отзад, докосвайки земята. Тя пък посочвала връзката между всички нива: физическо, емоционално и духовно.

Повечето от статуите бяха сътворени с внимание върху всеки детайл, затова се учудих, когато видях една от тях без зеници. Какъв ли беше този сляп символ?

- Вие вярвате, че Божественото Единение вижда и съди хората - обади се Ооота. - Ние считаме, че Божественото Единение усеща намерението и чувството на хората и не се интересува от това, какво правим, а защо го правим.

Това бе най-значимата нощ от цялото пътуване. През нея научих защо се намирам там и какво се очаква от мен.

Изпълнихме и ритуал. Наблюдавах как художниците приготвят боя от бяла глина: два нюанса на червеникава охра и лимоновожълто. Създателят на Инструменти направи четки от две къси пръчки на дължина около шест инча, които разръфа откъм края със собс­твените си зъби. Хората от племето скоро положиха върху себе си сложни рисунки, изобразяващи животни. А мен облякоха в костюм от пера, някои от които бяха от птицата ему - в мек ванилен цвят. Трябваше да имитирам коокабура - австралийската разновидност на птицата рибарче. Моето участие в ритуалната драма беше да изобразя птицата като носител на послание, прелитаща до всички кътчета на света. Коокабура е красива птица, но издава крясък, който често бива сравняван с рева на магарето. Коокабурата има силен инстинкт за оцеляване. Тя е голяма птица и е подходяща да бъде използвана.

След като песните и танците приключиха, ние се наредихме в малък кръг. Бяхме деветима: Старейшината, Ооота, Билкарят, Лечителката, Пазителката на Времето, Пазителката на Паметта, Носителят на Мир, Родственикът на Птиците и моя милост.

Старейшината беше точно срещу мене, седнал по турски така, сякаш краката му бяха възглавница. Той се наклони напред, за да ме погледне очи в очи. Някой извън кръга му подаде каменен потир, пълен с течност. Той отпи една глътка. Пронизващият му поглед достигаше сърцето ми. Той подаде чашата на следващия отдясно и проговори:

- Ние, племето Истинските Хора на Божественото Единение, напускаме планетата Земя. През времето, което ни остава, ние избрахме да съществуваме на най-високо ниво от духовния живот: половото въздържание като начин да демонстрираме физическа дисциплина. Ние не създаваме повече деца. Когато и най-младият сред нас си отиде, той ще бъде последният от чистата човешка раса. Ние сме вечни същества. Във Вселената има много места, където душите, които ще ни последват, могат отново да се облекат в тяло. Ние сме преки потомци на първите хора. Ние преминахме изпита­нието на оцеляването от мига, в който времето започна да тече, като се придържахме неотменно към първоначалните ценности и закони. Нашето групово съзнание поддържаше целостта на земята. Сега получихме позволение да си отидем. Хората по света се промениха и предадоха част от душата си и от земята. Ние ще се присъединим към тази част на небето. Ти беше избрана като наш известител сред Мутантите, за да съобщиш на себеподобните си, че ние си отиваме и оставяме Майката Земя на вас. Молим се за вас да осъзнаете какво правите чрез вашия начин на живот на водата, животните, въздуха н как си пакостите един на друг. Молим се за вас да намерите раз­решение на вашите проблеми, без да рушите този свят. Съществу­ват Мутанти, които са на ръба да възстановят своя индивидуален дух на истинско съществуване. Ако се положат достатъчно усилия, все още не е късно да се поправят разрушенията, причинени на тази планета, но ние вече не сме в състояние да ви помагаме. Нашето време свърши. Дъждовете вече не падат както преди, затоплянето се увеличава и ние станахме свидетели как през годините възпро­изводството в животинския и растителен свят намаля. Ние не мо­жем повече да доставяме човешки форми, които да бъдат населени с дух, защото в скоро време в пустинята няма да остане вода и храна.

Чувствах мозъка си да работи на пълни обороти. Сега вече всич­ко добиваше смисъл. След цялото това време те бяха допуснали контакт с чужденец, защото се нуждаеха от известител. Но защо бяха избрали мене?

Каменната чаша стигна до мен. Аз отпих от течността, която имаше странния вкус на оцет, смесен с чисто уиски. Предадох ча­шата по-нататък.

Старейшината продължи:

- Сега е време да дадеш почивка на тялото и мислите си. Поспи си, сестро моя, утре ще поговорим отново.

Огънят догаряше и въглените проблясваха в червено. Топлина­та от тях излиташе през широките процепи на каменния покрив. Не можех да заспя. Дадох знак на Носителя на Мир и го попитах дали можем да поприказваме. Той се съгласи. Ооота също изяви желание да ни превежда, така че ние тримата потънахме в сложен разговор.

Носителят на Мир, с лице, ошмулено досущ като пейзажа, който бяхме прекосили, ми довери, че в началото на времето, в периода, наричан от тях Време на Мечтателността, цялата земна територия била съединена. Божественото Единение създало светлината и първият изгрев на слънцето разчупил вечната непрогледна тъма. Осветеният отвор бил използван да се поставят в небето много въртящи се около оста си дискове. Нашата планета била един от тях. Тя била плоска и без особени белези.Нямало и помен от пейзаж, повърхността била гола. Всичко тънело в тишина. Нямало и едничко цвете, което да се превива от порива на вятъра, всъщност нямало дори и вятър. Нито птица или звук, който да премине през това мъртвило. Но после Божественото Единение изпратило познание на всеки един от дисковете и ги дарило с различни неща. Първо се появило съзнанието. От него произлезли водата, атмосферата, земята. Били въведени и всички временни форми на живот. Моите хора мислят, че на вас, Мутантите, ви е трудно да дадете опреде­ление за Бог, защото сте пристрастени към формите. За нас Еди­нението няма нито размери, нито форма, нито тегло. Единението е същност, творчески заряд, чистота, любов, необхватна, безкрайна енергия. Много от племенните народни приказки разказват Змията-Дъга, която олицетворява нишката на енергията или съзнание­то, което започва като абсолютен покой, после сменя вибрациите си, за да се превърне в звук, цвят и форма.

Досетих се, че това, което Ооота се опитваше да обясни, не се отнасяше за съзнанието като състояние - в смисъл да бъдеш в съзнание или в безсъзнание - а по-скоро за някакъв вид творческо съзнание. И то е всичко. То съществува в скалите, растенията, животните, както и в самото човечество. Хората са били сътворени, но човешкото тяло само подслонява вечната част от нас. Други, вечни същества са били сътворени на други места из Вселената. Според едно от племенните поверия Божественото Единение е сътворило първо жената и така оповестило съществуването на света. Божес­твеното Единение не е личност. То е Бог, висша, изцяло положител­на, любеща сила, която е сътворила света чрез разпростиране на енергията си.

Племето вярваше, че хората са направени по Божи образ, но не на физическия му образ, защото Той няма тяло. Душите били създадени по подобие на Божественото Единение, което означава, че са способни на чиста любов и покой, че имат потенциал за сътворяване и грижа за много неща. На нас ни е била дадена свободната воля и тази планета, за да я използваме като учебен полигон за чувствата си, които са осезателно остри, когато душата е облечена в човешка форма.

Казано ми бе, че Времето на Мечтателността се състои от три части. Това е времето преди времето. Времето на Мечтателността продължило също и след като се появила земята, но докато била още девствена. Първите хора, когато експериментирали с чувства­та и действията, открили, че те имат свобода на волята да се гневят, ако това е техният избор. Те могли да си търсят неща, които да събуждат техния гняв, или да си създават ситуации, от които да се разгневят. Тревогата, алчността, похотливостта, лъготенето, властолюбието не са сред чувствата, за чието развитие трябва да отде­ляме от времето си. За да илюстрират това, първите хора изчезнали и на тяхно място се появили скалните маси, водопадите и всичко останало. Тези неща все още съществуват и са места за размисъл за всеки, който е Достатъчно мъдър, за да се учи от тях. А съзнанието е, което е формирало действителността. Последната част от Времето на Мечтателността е СЕГА. Мечтателността е все още в развой, съзнанието продължава да сътворява нашия свят. Това е една от причините, поради която те не вярват, че се е предвиждало лично притежание върху земята. Земята принадлежи на всяко живо и неживо творение. Споделянето й и споразумението как да стане това са истинският човешки подход. Притежаването е крайност, при която се изключват останалите заради себеналагането. Преди да пристигнат англичаните в Австралия, никой не е бил обезземлен.

Племето вярва, че първите земни хора са се появили в Австралия, когато цялата земя на планетата е била съединена. Учените споменават за един единствен земен масив, съществувал преди около сто и осемдесет милиона години, и го наричат Пангеа. Впоследствие той се разцепва на две. Северните континенти образували Лаурасис, а Австралия, Антарктида, Индия, Африка и Южна Америка оформили Гондваналанд. Преди шейсет и пет милиона години Индия и Африка се отдалечили, като оставили Антарктида долу, а помежду си Австралия и Южна Америка. Според племето в самата зора на човечеството хората започнали да изследват и усвояват нови и нови територии. Те се изправяли пред нови ситуации и вместо да се облягат на основните си принципи, възприели агресивни чувства и поведение в името на оцеляването. Колкото повече отивали надалеч, толкова повече се променяла и тяхната ценностна система, техните вярвания, най-накрая дори техният външен вид еволюирал и кожата им придобила по-светъл цвят при по-хладния северен климат.

Те не споделят дискриминацията заради цвета на кожата, но вярват, че ние всички сме имали изначално един и съши цвят и че сега се връщаме към него.

Те определят Мутантите, като казват, че те имат свои специфич­ни характеристики. На първо място Мутантите не са способни вече да водят живот на открито. Повечето от тях напускат този свят, без някога да са изпитали какво означава това до стоиш гол под дъжда. Те прекарват времето си в сгради, които отоплят или изстудяват по изкуствен начин, а изведени навън при нормални температури, Мутантите получават слънчев удар.

На второ място Мутантите вече не притежават добрата храносмилателна система на Истинските Хора. Те трябва да пулверизират, емулсират, обработват и консервират храната. Те я приемат повече обработена, отколкото натурална. Стигнали са дотам, че развиват алергии към основни храни или към хвърчащите във въздуха полени. Понякога бебетата на Мутантите имат непоносимост дори спрямо майчината си кърма.

Мутантите са ограничили разбирането, защото измерват време­то с някакви свои понятия. Те не успяват да проумеят каквото и да било друго време освен днешното, ето защо унищожават без оглед на утрешния ден.

Но най-голямата отлика между това, което представляват хората сега, и някогашната им оригинална същност е, че Мутантите са пропити от страх. Истинските Хора не се страхуват. Мутантите плашат децата си. Те се нуждаят от палката на закона и от затвори. Дори сигурността на една държава се основава на заплашването другите държави с оръжие. Според племето страхът е чувство от света на животните. Там то играе важна роля за оцеляването. Но ако хората знаят за Божественото Единение и разбират, че Вселената не е случайно събитие, а разгънат план, те няма да изпитват страх.