Психоонкологът помага при стреса от диагноза рак

Психоонкологът помага при стреса от диагноза рак

Борбата с рака е една от най-тежките битки, пред които човек може да се изправи. Все по-често в лечението на онкозаболявания се включват психоонколози. Работата им с пациентите е важна, особено за хора с по-слаба психика, които отказват да се лекуват.

Психоонкологията е сравнително нов дял от медицинската психология, чиято цел е да повиши качеството на живот на пациенти с рак. Битката с болестта може в голяма степен да се повлияе от психологическото състояние, категорични са специалистите.

Водещо място имат ежедневните срещи между пациента и онкопсихолога, които поддържат болния във всеки един етап от лечението му. Прилагат се различни когнитивно-поведенчески терапии като психоанализа, хипнотерапия и позитивна психотерапия.

Освен с пациентите специалистите работят и с техните близки, както и с лекуващите екипи. "Ние наблягаме на това, че заболяването не е присъда", казва Ивайла Георгиева, клиничен психолог в Клиниката по детска хематология и онкология към УМБАЛ "Царица Йоана" и председател на Българската асоциация по психоонкология.

Ракът все още е втората водеща причина за смъртност при децата. Годишно за лечение при нея минават над 1000 деца с онкохематологични и редки заболявания. Постъпват дори бебета на едва две седмици, като при тях на първо време основно се работи с майката, която е основната им връзка със света.

Във всички големи градове у нас, в специализираните болници, онкоцентрове и диспансери пациентите могат да разчитат на подкрепа от психоонколог.

Откриха първи случай на супер трипер - не се лекува с антибиотици

Първи случайна нов щам гонорея, резистентен към антибиотично лечение, бе изолиран във Великобритания. Той е открит при мъж, който имал постоянен партньор, но се заразил с инфекцията след сексуален контакт с жена в Югоизточна Азия, съобщават от британската служба за обществено здраве (PHS).

За заплахата от поява на супергонорея Световната здравна организация съобщи през 2017 г.

"Още миналата година СЗО предупреди здравната общественост, че причинителят на гонорея (бактерията Neisseria gonorrhoeae, б.а.) е микроорганизмът, който най-бързо придобива механизми на резистентност към антибиотично лечение и беше поставен във втора рискова група. Очакваше се в близките месеци да се появят единични такива щамове, чието лечение е много трудно", обясни за "24 часа" проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология.

Гонореята, по-позната като трипер, е често полово предавано заболяване, което може да доведе до безплодие, ако не се лекува, и то правилно.

"Най-честата инфекция сега е трихомоноза, следвана от хламидиалната инфекция и на трето място е гонореята", уточнява проф. Кантарджиев.

Преди 40 г. Neisseria gonorrhoeae е сред най-лесно лекуваните с пеницилин. Впоследствие бактерията става резистентна към него и започва да се лекува с тетрациклин. През 90-те години гонореята придобива плазмит, който я прави резистентна и към този антибиотик и за лечение започват да се използват хинолони в единични дози.

"За съжаление, в момента гонореята, включително щамовете, циркулиращи у нас, стана резистентна към всички тях", казва микробиологът.

По данни на СЗО устойчивостта на гонореята към евтини антибиотици, познати отдавна на фармацевтичния пазар, става все по-широко разпространена. А като вероятна причина за нарастване на разпространението й се приема спадът в употребата на презервативи.

78 млн. души годишно се разболяват от трипер в света. Каква е бройката им у нас, не се знае, защото регистър не се води. Заболеваемостта в страната обаче не е малка, отчитат специалистите. НЦЗП и референтната към него лаборатория по сексуално здраве редовно провеждат изследвания за резистентността на гонорея в страната.

До края на май центърът ще организира седмица на отворените врати, в която всички млади двойки, които искат да имат деца, ще могат безплатно да се изследват за трите полово предавани болести, водещи до безплодие - гонорея, хламидия и трихомоноза.


Ръководителят на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила:

Доплащането в здравната система да падне до 15%

Неформалните доплащания в здравната система в България е желателно да падне до 15%. Това каза на пресконференция вчера по повод Световния ден на здравето 7 април ръководителят на българския офис на Световната здравна организация (СЗО) д-р Скендер Сила. Той посочи, че в момента в България пациентите доплащат лични средства в размер на 44.2 на сто.

"Пътят към универсалното здравно покритие за България е увеличаване на публичното финансиране, намаляване на доплащанията от джоба до

15% и подобряване на политиката на покритие за достъп до здравни грижи", заяви д-р Сила. По думите му през май се очаква чуждестранни икономисти и финансисти да пристигнат в страната ни със съдействието на СЗО, за да извършат анализ на здравната система и да направят препоръки за промяна с цел намаляване на личните разходи за здраве.

Д-р Сила посочи още, че сред останалите големи предизвикателства за България са високите нива на тютюнопушене и употреба на алкохол, наднорменото тегло и незаразните болести като рак и болести на кръвта.

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова пък заяви, че в страната ни има добро здравно покритие с добро качество, но върху здравето влияят и други фактори. Това са начинът на живот -50% дял, природните, а географски и екологични фактори влияят с около 20%. Толкова е делът и на наследствените фактори, а едва 10% от влиянието върху общественото здраве се пада на системата на медицинското обслужване.