Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в област Смолян

тема: Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в област Смолян

студентка:

степен:
Научен ръководител: .......................................

Туризмът представлява интерес за основните направления на научното познание – природни, обществени и технически науки. Сложният и разнороден характер на явленията, свързани с туризма, го превръщат в обект на изследвания от представители на различни науки. Комплексното изучаване на туризма е интердисциплинарна научна задача, която налага използването на съвременни научни подходи като системния, функционалния, ситуционния и други. Подходите се конкретизират с помоща на традиционни и нови /иновационни/ методи на проучване и изследване. Научните дисциплини днес се различават повече по своя изследователски аспект и предмет, отколкото по използваните методи много, от които са общи за редица науки – анкетния метод, статистическите методи, сравнителния анализ, ресурсен подход, инвестиционен подход и други.

Съвременият туризъм е сложна социално-икономическа система с множество елементи, които са в динамично взаимодействие помежду си и с други системи. Нито една наука не може да отговори изчерпателно на въпросите, свързани с развитието на туризма.

Целта на настоящата дипломна работа е да установи значението на туризма, възможностите и переспективите съобразно туристическите ресурси в област Смолян за превръщане на туризма като водещ отрасъл за социално-икономическо развитие в областта. Основните задачи, в чието решение се крие постигането на целта са: да се проучат възможностите за развитие на туризма в област Смолян; да се направи оценка на състоянието на развитие на туризма в областта; да се анализира на Стратегията за развитие на туризма в област Смолян.

За туризма е характерна силна зависимост от туристическите ресурси, особено природните ресурси. С опасността от превишаване на приемателните капацитети се свързва една друга особеност на туризма – необходимостта от опазване на природната и социална среда. За защита на природните рекреационни обекти и на антропогенните забележителности, които се използват от туризма, съществуват надеждни подходи. По-сложен е въпроса с опазването на споделените ресурси (англ. Common pool resources), които се използват без нужната координация от различни сектори и поради това са особено уязвими от негативни изменения. Примери за общи ресурси са горите, водните басейни с многофункционално използване, архитектурните паметници с жилищни функции, религиозни обекти и други обекти, посещавани от голям брой туристи. Опазването на общите ресурси изисква сътрудничество на заинтересованите страни и добро стопанисване.

Бързата възвращаемост и сравнително малък първоначален обем на капиталовложенията в туризма обесняват интереса към него, в частност област Смолян, която е област с малки инвестиционни възможности и налични туристически ресурси. Същевременно трябва да се подчертае, че конкурентната борба на туристическия пазар, грижата за опазване на ресурсите и други фактори увеличават капиталоемкостта, включително валутната капиталоемкост на туристическите обекти и особено на тези, предлагащи луксозни услуги.

Силна зависимост съществува между общата инфраструктура и равнището на икономиката в туристическата дестинация. Управленските решения, касаещи инвестиции в общата структура предопределя съдбата и степента на развитие на туризма. Разработването на стратегии, програми и планове за действие са конктетни носители на управленските решения на водената политика.

Туризмът по подобие на селското стопанство се характеризира с голяма пространствена екстензивност. За неговото развитие са необходими големи площи и акватории. Това е резултат най-вече от ареалното /площно/ разпространение на природните рекреационни ресурси. Базата и туристипотоците обаче имат тенденция към концентриране в определени ядра от туристическите пространства, тъй като разпространението им в територията ще оскъпи развитието и ще снижи използваемостта и ефективността на базата. Тази особеност на туризма подчертава неговата зависимост от екологичните условия и от транспорта, който позволявада се преодоляватразстоянията, както до туристическите дестинации, така и вътре в тях между отделните им функционални части.

Туристическите потоци всъщност са вид непосточнни миграции на населението. Тези миграции се характеризират не само с пространствена мобилност , но и с голяма избирателност и изменчивост под влияние на индивидуални и групови предпочитания на туристическото търсене. Избирателността към предлаганите обекти и услуги се обуславя от голям брой динамично изменщи се икономически, социални, демографски и други фактори. Не на последно място е и ролята на психологическите фактори, включително модните туристически тенденции. Те се използват широко в туристическите рекламни стратегии.

Всички тези особености на туризма показват колко дълъг път е извървял той от древността до днес. Изучаването, оценката на развитието, управлението на взаимодействията между туризма и природната и социално-икономическата среда, между елементите на самия изменящ се динамично отрасъл са изключително трудна задача. Ето защо подготовката на туристически кадри е приоритетна за успешното развитие на отрасъла. Тези особености на туризма се проявяват на конкретно приложно ниво при главните туристически дейности – управление, обслужване, маркетинг и реклама.

България – държава в Южна Европа, в източната част на Балканския полуостров. Граничи на изток с Черно море, на север с Румъния, на запад със Съюзна Република Югославия и Република Македония, на юг с Турция и с Гърция. Малка страна, но с красива природа и богата история. Природните дадености на страната следва да се стопанисват и развиват целенасочено. Разработи се национална стратегия съобразно политика на Правителството за развитие на туристическия сектор като приоритетен отрасъл. Насърчава се развитието на туристическите продукти, които могат да доведат до бързо преодоляване на диспропорцията в регионалното развитие на страната.

Област Смолян е една от 28-те административно-териториално разделени области в страната. Разположена е в Южна България, в централната част на Родопите, на територия от 3192,9 кв. км или 2,9 % от територията на страната. Тя има обща граница с областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Благоевград.

Върху голяма част от територията на област Смолян се простират гори – 2093 хил. дка (66%), а земеделските земи заемат 851 хил. дка (27%). Надморската височина на областта е от 600 до 2191 м. Най-висок е връх Перелик – 2191 м. Горската растителност е представена от широколистни (в ниските части) и иглолистни (във високите части) гори. Климатът е преходно-континентален със слабо средиземноморско влияние.

Важното геостратегическо местоположение на областта обуславя бъдещо развитие на комуникациите. През територията и ще преминава важна международна пътна артерия каквато е тази Пловдив - Чепеларе - Рудозем-Ксанти.

Във физико-географско отношение област Смолян се отличава с определено разнообразие. Релефът е с подчертан планински характер, което дава отражение върху цялостното й социално-икономическо, селищно и инфраструктурно развитие.

На територията на Смолянска област има 10 общини - Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян, Чепеларе - с 242 населени места 8, от които са градове.

2. Описание на ресурсите в областта като фактор за развитие.

Родопа планина – планина, известна със своето гостоприемство и красота през всички сезони, притежава природни забележителности – скални форми, проломи, ждрела, водопади, пещери, обекти на природо-познавателен туризъм.

Според експертни оценки на туристическия потенциал на планините в България - 300 дни в годината са благоприятни за климатолечение и профилактика, за пешеходен туризъм – 280 дни, за алпинизъм и природо-познавателен туризъм – 300 дни, за ски-спортове – 150-180 дни, за водни спортове - 130-150 дни, за плуване в открити басейни – между 60 и 120 дни.

Смолянска област се намира в Западни Родопи и притежава богати ресурси, които са една от основните предпоставки за развитие на туризма – съхранена природа, благоприятен климат през цялата година, разнообразен релеф, отлични условия за ски-спорт през зимата, многообразна флора и фауна, наличие на водни площи и балнеоложки ресурси.

Основен притегателен туристически център в област Смолян с национално и международно значение е к. к. Пампорово. Пампорово е планински курорт с мек климат, много слънчеви дни и дебела снежна покривка. Възможностите за ски-спортове са в пряка зависимост от продължителността на задържане на снежната покривка. Надморската височина е 1650 метра, като най-високият връх е Снежанка – 1926 метра. Разполага със ски-писти с различна трудност, достъпни и за опитни и за начинаещи скиори. Привлекателен за туристи по всяко време на годината.

Туризмът е приоритетна програма в Стратегията за икономическо стабилизиране и развитие и в Областния план за регионално развитие на област Смолян.

Стратегията за развитие на туризма в областта се основава на благоприятните природни дадености и антропогенни ресурси, съхранената околна среда и тяхното ефективно използване и опазване.

Цели се дългосрочно и устойчиво развитие на туризма в Смолянска област чрез създаване на възможности да се развива туристическия бизнес, отговарящ на съвременните изизсквания в търсенето и предлагането на туристически продукт.

• 
  Съхраняване и използване на ценните природни ресурси, архитектурно-историческите паметници, фолклор, традиции, обичаи
  
• 
  Модерна туристическа, комуникационна и пътна инфраструктура
  
• 
  Добро образование – квалифицирани специалисти
  
• 
  Гарантирано качество на предлаганите услуги и продукти
  
• 
  Предлагане на разнообразни форми на туризъм – традиционен и алтернативен
  
• 
  Силна рекламна и маркетингова промоция на туристистическия продукт
  
• 
  Повишаване на жизнения стандарт
  

Множество са природните и туристическите обекти в областта. Красивите Смолянски езера, дивната природа около язовир “Доспат” – втори по обем в България, с чудесни възможности за развитие на спортен риболов; неповторимите природни феномени – Триградското ждрело, Дяволското гърло и Ягодинската пещера, пещера “Гарваньовица”, резервата “Кастракли”, местностите Лисичево, Мурсалица, Чаирите, скалното чудо “Слонът”, минералните води на Девин и още много други.

Описание на по-атрактивните обекти от туристическа гледна точка е направено в подтвърждение на темата за тяхното значение, възможности и переспективи да привличат интереса на български и чуждастранни туристи.
2.1. Архитектурни паметници и комплекси

Община Смолян

1. Архитектурен комплекс с. Широка лъка

Едно от най-запазените села в Средните Родопи, както по отношение на отделни къщи, така и с почти непокътната улична мрежа. Къщите са групирани в няколко ансамбли: Згуровски конак, Църковен, Чаршийска улица, Купището и Каровски ансамбъл. Извън тях съществуват и единични архитектурни паметници: къщи, мостове, църкви и параклиси. Най-ранните къщи са на кап. Никола /1802/ и Владишката къща /1829/, в която се е родил Екзарх Стефан І Български. По-значителен паметник в с. Широка лъка е църквата “Успение Богородично” построена през 1834г. и посветена на Пловдивския митрополит Никифор. Църквата е част от архитектурен ансамбъл, състоящ се от оригинална за Родопите костница, килийно училище, камбанария и двуетажно училище.

2. В гр. Смолян са декларирани над 100 сгради, имащи достойнства на архитектурни паметници. Те са групирани в няколко ядра: Архитектурен комплекс в Долно Райково, Тиболска махала в Долно Райково, възрожденско архитектурно ядро в кв. Устово. Освен тях има единични художествени паметници сред които Пангаловата къща, Келевската, Хаджичоневата, Видоровската къща, Алибеев конак, Чешитска махала, Чешитска чешма, църквите “Св. Богородица”, трикорабните базилики “Св. Никола”, ”Св. Неделя” и “Св. Дух”- с единствената в този край дъсчена камбанария, римски и други старинни мостове, старо училище – паметник на образователното дело в Средните Родопи и др.

3. Архитектурен комплекс “Агушев конак” - с. Могилица. Това е един от най-големите и интересни феодални жилищни ансамбли в Родопите. Реституиран. Състои се от две жилищни и няколко стопански сгради. Строен 1820-1842 г. носи белезите, както на феодално аристократично жилище, така и характерни родопски елементи.

4. По настоящем се търси финансиране по проект “Възстановяване на чаршия на занаятите в кв. Устово” - гр. Смолян, идейно разработен и започнат с помоща на програма ПЛЕДЖ. Предвижда се чаршията на занаятите да се превърне в своеобразен етнографски музей и привлекателен туристически център.