Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в област Смолян

Списък на защитените територии на територията на област Смолян

Анализът на тази сфера показва, че чистата природна среда е едно от специфичните предимства на областта. В същото време тази силна страна не е достатъчно пълно и всеобхватно експлоатирана. Формите на използването на тези възможности са най-различни. Някои от тях са:

• 
  развитие на дейности по култивираното отглеждане на етерично-маслени култури, билки, гъби, горски плодове и др.
  
• 
  развитие на екотуризъм
  
• 
  създаване на търговска марка, която да позволи появата на продукти от селското стопанство, които да са в тази пазарна ниша и др.
  

По данни на Териториално статистическо бюро-Смолян към 01.01.2004 г. населението на областта е 135 029 жители или 1,7% от цялото население на страната. Средната му гъстота (42,3 човека на кв.м) е значително под средната за страната (70,3 човека на кв.м). В сравнение с 2002 г. населението намалява с 1976 души. Това намаление от 1,4 % се дължи на отрицателния естествен и механичен прираст. За една година в резултат на по-големия брой умирания, отколкото раждания, населението на областта е намаляло с 572 души. Разликата между изселените и заселените лица е минус 1404 души, като се подтвърждава тенденцията броя на изселените от областта да е по-голям от броя на заселените.

Намалението е по-голямо при мъжете, отколкото сред жените. В сравнение с 2002 г. мъжете са намалели с 1077 души или с 1,6 %, а жените с 899 души или с 1,3 %. Жените продължават да бъдат по-голяма част от населението на областта – 51,4 %. На 1000 мъже се падат 1057 жени. Различието между двата пола е по-силно изразено в градовете, в които на 1000 мъже се падат 1074 жени.

Жените са повече в по-високите възрастови групи. В по-младите възрасти – до 40 години, по-голям е броя на мъжете.

В градовете живеят 70870 жители или 52,4 % от населението на областта. В резултат на естествения и механичния прираст населението в градовете е намаляло с 946 души, като в по-голямата си част намалението се дължи на отрицателния механичен прираст /- 881 души/.

В селата живеят 64222 жители или 47,6 % от цялото население на областта. В сравнение с 2002 г. населението на селата е намаляло с 1030 души. В резултат на отрицателния естествен прираст населението в селата намалява с 507 души, а в резултат на отрицателния механичен прираст с 523 души.

Процесът на демографско остаряване на населението продължава да се задълбочава и през 2003 г. Тенденцията на остаряването на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура – разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Върху обхвата на населението в трудоспособна възраст влияние оказва, както застаряването на населението, така и направените законодателни промени при определяне на възрастовите граници на населението в трудоспособна възраст.

Относителният дял на населението под трудоспособна възраст намалява на 15,7 % в края на 2003 г. от 16,4 % в края на 2002 г. За същия период относителния дял на лицата в трудоспособна възраст се увеличава от 62,8 % на 63,5 %.

С 416 жители е намаляло населението над трудоспособна възраст спрямо 2002 г. Това се дължи на високата смъртност и изклячването от тази категория на 57 годишните жени 62 годишните мъже. Относителният дял на лицата над трудоспособна възраст се запазва – 20,8 %.

През 2003 г. в област Смолян са родени 951 деца, от които 945 /или 99,4 %/ са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 67 /или с 6,6 %/. През 2003 г. броят на родените деца е на едно от най-ниските си равнища през последните десет години. В сравнение с 1994 г. живородените деца са намалели с 34 %, а в сравнение с 1998 г. с 11,4 %.

Коефициентът на раждаемост е 6,9 живородени деца на 1000 души от населението. Раждаемостта в градовете /7,8 %/ остава по-висока от тази в селата /6,0 %/. През последното десетилетие най-висока е била раждаемостта през 1994 г. – 9,0 %. Коефициентът на раждаемост достига минималната си стойност – 6,7 % през 2001 г.

През 2003 г. в област Смолян коефициентът на смъртност е 11,2 % - най-висок през последните 10 години. Смъртността в градовете е 8,8 на хиляда, а в селата равнището й е доста по-високо – 13,8 на хиляда.

В резултат на увеличаване на броя на умиранията и намаляване броя на ражданията през 2003 г. Отрицателният естествен прираст нараства на минус 4,3 %. Естественият прираст в градовете е минус 1,0 на хиляда, а в селата – минус 7,8 на хиляда. Намалява броя на сключените бракове. През 2003 г. Са сключени 334 брака или с 13 по-малко в сравнение с 2002 г. Броят на разтрогнатите бракове е 101, с 21 броя са се увеличили в сравнение с 2002 г.

Данните показват, че е необходимо да се предприемат конкретни мерки за повишаване благосъстоянието на жителите в областта чрез подобряване на социално-икономическите условия на работа и живот.

Национално статистическия институт чрез своите територианли поделения (ТСБ) провежда от септември 1993 г. извадково изследване на работната сила по методиката на Международната организация на труда.

От началото на 2003 г. са извършени промени в периодичността, методиката, инструментариума и организацията на наблядението на работната сила във връзка с изпълнението на изискванията на Евростат в тази област. Наблюдението вече се извършва непрекъснато, като се получават тримесечни и средногодишни резултати.

Изследването се извършва чрез интервю в домакинствата, като се анкетират всички лица на 15 и повече навършени години.

По данни на ТСБ – Смолян през второто тримесечие на 2004 г. броят на безработните лица в областта е 11 хил., а коефициентът на безработица е 17 % от икономически активното население. През разглеждания период равнището на безработица е по-ниско в сравнение с първото тримесечие на същата година с 4,6 пункта.

В сравнение със средното равнище на безработица в страната, което през второто тримесечие на 2004 г. е 12 %, то в област Смолян този показател е с 5 пункта по-висок.

В сравнение със средното равнище на коефициента на заетост за страната, който през второто тримесечие на 2004 г. е 44,5 % в областта този показател е с 1,9 пункта по-висок.

В най-голяма степен от безработицата в Смолянска област са засегнати жените. Броят на безработните младежи също е голям. Друга група безработни лица в неравностойно положение на пазара на труда са безработните с основно образование. Коефициентът на безработицата сред лицата с висше образование е сравнително по-малък.

В структурата на доходите намалява делът на доходите от работна заплата, който е далеч под средните за страната стойности. Увеличава се делът на социалните доходи, което говори за нарастваща зависимост на населението от системата за социална защита.

В структурата на разходите е налице типичното за страната увеличение на дела на разходите за храна, което е важен индикатор за обедняването на населението.

Частният бизнес е представен най-силно в сферата на туризма, търговията, услугите, транспорта, строителството, шивашката, дърводобивната и дървопреработващата, леката и хранително-вкусовата промишленост.

Частните фирми в областта са съсредоточени в по-големите градове Смолян, Девин, Чепеларе, Златоград. Голямо значение за състоянието на трудовият пазар и ръста на безработица е ликвидирането на рудодобивната промишленост, съсредоточена в няколко града - Мадан, Рудозем, Златоград, но обхващаща и останалите общини - Доспат, Неделино, Баните, Смолян. Като цяло областта е със сравнително нисък дял на заетите в частния сектор. Причините се коренят във влиянието на кризисните явления върху областната икономика - забавената приватизация в отделните стопански сектори и слабата стопанска инициатива в повечето общини, липсата на ползотворно сътрудничество между неправителствени браншови организации, общински администрации и отделните стопански субекти. Наблюдават се тенденции за засилен интерес на външни инвеститори в областта на шивашката промишленост, изкупуване на билки, гъби и дървопреработването.

Като най-проспериращ отрасъл за общините Смолян, Чепеларе, Девин, Златоград, Баните се очертава туризмът. Наличието на природни красоти и забележителности на териториите на Смолян и Чепеларе, курорта Пампорово, на балнеоложките курорти Девин и Баните, е създало традиции в туристическия и балнеоложки бизнес, който след приватизирането на голяма част от туристическите обекти се възражда.

Отчитайки фактът, че областта е район за развитие на трансгранично сътрудничество, целенасоченото въздействие за стабилизирането на тези отрасли би следвало да се разгледа като начин за приобщаване на всички общини към цялостния процес на трансгранично и междурегионално партньорство. Високата квалификация на по-голямат част от населението в трудоспособна възраст, създадените традиции, съществуващата материална база, изключителната природа и подходящите условия за развитие на туризъм, на екологично чисто растениевъдство, билкопроизводство и животновъдство дават основание за преценка, че наличният местен ресурс е добра база за развитие на отрасъла като цяло.

От 2000 г. до момента на присъединяване през 2007 г. в Европейския съюз България трябва да изпълни изискванията на ЕС за условия на труд, на образование, опазване на околната среда, на хранителната и санитарна защита и други. В процеса на евроинтеграция пред България като страна-кандидатка има много предизвикателствата за постигане високите изисквания и норми на ЕС. Като страна членка в Съюза, жизненият стандарт се очаква да се повиши, при конкурентноспособни условия на работа и живот като в останалите страни членки.

По настоящем за подготовка към присъединяването ни през 2007 г., ЕС предоставя безвъзмездна финансова помощ чрез три предприсъединителни фондове – Фар, ИСПА и САПАРД. Кандидатстването за финансиране с проекти по програмите на ЕС е ключов елемент на предприсъединителната стратегия. Проблеми възникват с недостатъчното усвояване на предоставяните финансови средства от Европейската общност. Това се дължи основно на липсата на опит и компетенции в администрирането на проектите от една страна, от друга страна на малкото на брой, обучен капацитет за разработване и изпълнение на проекти и недостатъчно качествени и ефективни подадени предложения за проекти. В този смисъл е актуален ръководният принцип на регионалната политика на ЕС към настоящия етап – да продължи концентрацията върху подкрепата за регионите, които изостават в своето развитие, т. е. тези, които имат най-големи проблеми от гледна точка на инфраструктура, създаване на икономическа активност и обучение.

Както в повечето Европейски икономики, така и в България съществува несъответствие между търсене и предлагане на ръботна ръка на пазара на труда, т. е. професионалните знания и умения на безработните лица не отговарят на бързопроменящите се изисквания на пазара на труда за конкретните работни места, заявени от работодателите. В тази връзка се разработват, оценяват и финансират проекти за професионално обучение (квалификация/преквалификация) на безработни лица и на заети лица при заявено намерение на работодатели. Не се пренебрегват и лицата в неравностойно положение – младежи, жени, дългосрочно безработни, представители на етнически групи и др./, за които също се предоставят средства за социална интеграция и възможности за придобиване на знания и умения за реализиране не само в отговор на конкретно работно място, а и в отговор на проява на самостоятелни инициативи на пазара на труда. Финансовите средства, предоставени в социалната сфера се усвояват целенасочено и това ще се докаже с конкурентноспособността на българската ръботна сила на общия европейски пазар след присъединяването ни през 2007 г.

Резултатите от анализа в тази област обосновават следните изводи:

• 
  Налице са много регистрирани НПО.
  
• 
  В някои организации, които вече имат своя история има натрупан богат опит
  
• 
  Усилията на сектора се подкрепят от страна на местната власт.
  
• 
  Недостатъчна е ефективността от дейността на браншовите и други организации, подпомагащи бизнеса;
  
• 
  Повечето от организациите са силно зависими от външно финансиране;
  
• 
  Местните източници на средства за финансиране дейността на сектора са силно стеснени.
  

• 
  създаване на имидж на региона в страната и извън нея;
  
• 
  споделяне на информационни източници и ресурси;
  
• 
  лобиране за интересите на региона;
  
• 
  повишаване ефикасността на предлаганите за бизнеса и гражданите услуги.
  

Развитието на туризма като приоритетен отрасъл ще способства за повишаване жизненото равнище и осигуряването на заетост в област Смолян.

Икономическото развитие е способността на обществената система да продължи да генерира доходи и заетост, с цел да поддържа или подобрява относителното си икономическо положение.

Жизнените области разполагат със социални институции и организации, които насърчават и определят дългосрочното, переспективно и ефективно използване на наличните ресурси, като осигуряват тяхното поддържане и в краткосрочен план реагират на динамичните промени така, че да генерират печалби.

Респективно, общините трябва да използват своите човешки, социални, институционални и налични ресурси интелигентно, за да трансформират местните си икономически системи в самоподдържащи се.

Извадки от Общинските стратегии на десетте общини на територията на област Смолян:

Община Баните

Резултати от SWОT анализ:

Силни страни

1. Наличие на природни ресурси - минерална вода, руда, гори, води.

2. Изградена балнеолечебна база

З. Чиста природна среда

4. Свободен сграден фонд (социален, административен и жилищен)

5. Свободна работна ръка

6. Производствен опит и традиции в трикотажната и шивашката промишленост, дърводобива и дървопреработването, рудодобива, производството на АГУ и други.

Слаби страни

1. Неизградена и в лошо състояние техническа инфраструктура.

2. 3абавяне на преструктурирането на икономиката и собствеността.

З. Спиране на основни отрасли.

4. Висока безработица

5. Голяма миграция и демографски срив

6. Ниски доходи за населението

7. Минимални финансови средства за развитие

8. Липса на инвестиции

9. 0тдалеченост от по-големите стопански центрове.

Възможности

1. Ускоряване на преструктурирането на икономиката

2. Реконструкция и изграждане на нова инфраструктура

3. Развитие на разнообразни форми на туризъм и балнеолечение.

4. Укрепване на частния бизнес

5. Развитие на високоекологично селско стопанство

6. Пълноценно и рационално използуване на природните ресурси.

Заплахи

1. Финансова необезпеченост на инвестиционните проекти

3. Изолираност на общината

4. Демографски срив (лоша възрастова структура)

Визия:

В стратегията на Община Баните са очертани 4 стратегически цели.

1. 
   Развитие на балнеолечението и туризма.
   
2. 
   Изграждане и развитие на инфраструктурата.
   
3. 
   Преструктуриране и стабилизиране на икономиката на общината.
   
4. 
   Развитие на високопланинско селско стопанство.
   

Общината предлага 5 от конкретните мерки да бъдат заложени в Областния план за регионално развитие, като 4 от мерките са с общинско значение и една е с регионално значение.

По решение на Областния съвет за регионално развитие една от предложените мерки по програма “Екопроекти” ще залегне в ОПР като мярка от особена важност за Общината (Изграждане на пречиствателна станция в село Баните). За тази мярка финансиране ще се търси от НФООС.
Община Борино

В стратегията на Община Борино са изведени 3 стратегически цели:

1. 
   Стабилизиране на икономиката;
   
2. 
   Изграждане и развитие на инфраструктурата;
   
3. 
   Отдих, туризъм и търговия.
   

За бъдещото устойчиво развитие и просперитет на община Девин, на база своите природни дадености, духовно-културен потенциал и производствен опит и традиции, община Девин предлага следния девиз на общината (визия):

"Девинска община – привлекателна за туризъм, балнеолечение и отдих"

Въз основа на резултатите от аналитичната дейност и в рамките на посочената визия е предложена следната главна стратегическа цел за общината през периода 2000 -2006 година: Икономическо съживяване на района, подобряване на инфраструктурата и подготовка на общината за развитие на туризма, балнеолечението и отдиха.

В резултат на направения анализ на ситуацията в общината могат да се направят следните констатации:

СИЛНИ СTРАНИ

1. 
   Съхранена природна среда.
   
2. 
   Наличие на природни ресурси - няколко вида минерални извора, множество реки, природни забележителности, благоприятен климат за развитие на туризма, привлекателни природни терени, богата горска растителност и фауна, ловни и риболовни стопанства, добри условия за зимен ски-спорт и воден спорт.
   
3. 
   Производствен опит и традиции в областта на картофопроизводството, дърводобива и дървопреработването, строителството и машиностроенето, шивашката промишленост и курортно туристическата дейност.
   
4. 
   Наличие на макар и стар сграден фонд за промишлено производство.
   

1. 
   Неразвита и лошо поддържана инфраструктура.
   
2. 
   Ниско равнище на паричните доходи.
   
3. 
   Голяма безработица.
   
4. 
   Ограничени вътрешни финансови ресурси за развитие.
   
5. 
   Натурализация на доходите, слаба покупателна способност на населението.
   
6. 
   Изолираността от големи административни центрове.
   

1. 
   Изграждане на нова и разширяване на съществуващата инфраструктура
   
2. 
   По-висока степен на преработка на суровините.
   
3. 
   Развитие на малкия и среден бизнес.
   
4. 
   Екопроекти.
   
5. 
   Развитие на курортно-туристическата дейност.
   

1. 
   Свиване производството на големите предприятия.
   
2. 
   Финансова необезпеченост на инвестиционни проекти.
   
3. 
   Увеличаваща се зависимост от централното бюджетно финансиране.
   
4. 
   Влошаване на съотношението между работещо и зависимо население.
   
5. 
   Емиграцията на населението и обезлюдяване на населените места.
   
6. 
   Нарастване на социалното напрежение, породено от нарастващата безработица и трайна бедност.
   
7. 
   Високо ниво но женската безработица
   

1. 
   Стабилизиране на икономиката;
   
2. 
   Изграждане и развитие на инфраструктурата;
   
3. 
   Курортна и туристическа дейност.
   

Стратегически цели са:

1. 
   Стабилизиране на икономиката;
   
2. 
   Развитие на туризма;
   
3. 
   Изграждане на инфраструктурата.
   

Стратегически цели:

1. 
   Стабилизиране на икономиката;
   
2. 
   Изграждане и развитие на инфраструктурата на община Мадан;
   
3. 
   Отдих, туризъм и търговия.
   

Визията на Община Златоград е дефинирана в общинската стратегия така: Чрез постигане на икономическа стабилизация в съществуващите отрасли, възраждане на традициите и занаятите, оползотворяване на природните ресурси, трансгранично сътрудничество, подобряване на инфраструктурата, насърчаване на селското стопанство и тютюнопроизводството, да превърнем Община Златоград в привлекателна за живот и бизнес.

Планове за действие:

1. 
   Стабилизиране на икономиката;
   
2. 
   Изграждане и развитие на инфраструктурата;
   
3. 
   Развитие на туризма;
   
4. 
   Ефективно и щадящо използване на природните ресурси;
   
5. 
   Трансгранично сътрудничество;
   
6. 
   Заетост и развитие на човешките ресурси.
   

Дефинирана е визия на Общината: “Постигане на икономически и социален напредък, създаване на устойчиво развитие, предотвратяване на миграционните процеси и упадък в района, свързани с липсата на достатъчно възможности за трудова заетост и препитание на населението.

Стратегическите цели са дефинирани така:

1. 
   Повишаване на инвеститорския интерес към община Рудозем;
   
2. 
   Изграждане и развитие на инфраструктурата на община Рудозем;
   
3. 
   Грижа за околната среда;
   
4. 
   Развитие на техническата инфраструктура;
   
5. 
   Подпомагане развитието на промишлеността.
   

SWOT анализ:

Силни страни

1. Съхранена природна среда

2. Свободна и възпроизвеждаща се работна сила.

3. Производствен опит и традиции в областта на тютюнопроизводството, картофопроизводство, дърводобив и дървопреработване, шивашка и трикотажна промишленост

4. Развита ел. мрежа

5. Наличие на горски площи

Слаби страни

1. Неразвита и лошо поддържана инфраструктура

2. Упадък на отраслите (индустрията) и закриване на предприятия.

3. Ниско равнище на паричните доходи

4. Ограничени вътрешни финансови ресурси за развитие

5. Неразвита институционална структура

6. Натурализация на доходите, слаба покупателна способност на населението

7. Изолираност от големи административни и стопански центрове

8. Ограничена данъчна основа

9. Непълна заетост

10. Неефективно използване на човешките ресурси.

Възможности

1. Изграждане на нова и разширяване на съществуващата инфраструктура

2. По-висока степен на преработка на суровините

3. Развитие на малък и среден бизнес

4. Екопроекти

5. Ускорено преструктуриране

6. Развитие на трудоемки производства

7. Развитие на селски туризъм

8. Развитие на домашното стопанство

9. Използване на природни и културно-исторически дадености.

Заплахи

2. Финансова необезпеченост на проектите

3. Увеличаваща се зависимост от централното бюджетно финансиране

4. Верижна емиграция на населението и бизнеса

5. Влошаване на съотношението между работещо и зависимо население

6. Забавяне на децентрализацията

В общинската стратегия са дефинирани следните приоритетни програми:

1. 
   Индустриално развитие;
   
2. 
   Дърводобив и дървопреработване;
   
3. 
   Туризъм;
   
4. 
   Развитие на картофопроизводство и тютюнопроизводство;
   
5. 
   Транспортна инфраструктура;
   
6. 
   Екопроекти;
   
7. 
   Заетост и развитие на човешките ресурси;
   
8. 
   Институционално развитие.
   

Мисия