Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в област Смолян
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Община Златоград
Община Чепеларе1. Църковен ансамбъл “Св. Анастасий” – 1834 г., съдържащ храм, двуетажна костница с параклис, двуетажно училище, камбанария. 2. Архитектурно-художествен паметник Узунска къща /1870г./ с богата живописна украса, характерни стенописи, дъсчена облицовка и апликирани дървени пластични детайли. Община ЗлатоградЕтнографски ареален комплекс в града е създаден от фирма «Бултекс» ООД – Златоград със съдействието на Златоградската община през пролетта на 2001 – Юбилейната година на Делю Войвода. Преди повече от две столетия в Златоград е роден легердарния хайдутин Делю Войвода Създадената за него народна песен, вложена в спътниците «Бояджър – 2» и «Вояджър – 1», литна в Космоса през 1977 г. Делювата песен е представителна за културата на земляните при срещата им с други разумни същества . . . В ЕАК – Златоград единствено в България мойе да се види монтиран и функциониращ в музей «прав» стан (за големи постелки и завивки), както и хоризонтален стан. Целогодишно автентична обстановка се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, както и на предачество, плетачество и тъкачество. Комплексът е уникален с: - динамичния показ на музейната експозиция и демонстрацията на традиционни трудови умения; - прилагания новаторски подход при експонирането на занаятчийските работилници (терзийска, златарска, гайтанджийска, резбарска /дърводелска/, сарашка и ножарска); - разположението му всред квартал от архитектурни паметници на културата, обитавани целогодишно. 2.2. Музейни сбирки Община Смолян
Първата държавна културна институция в Средните Родопи е Среднородопски исторически музей. Той е създаден от видния общественик Стою Шишков. Музеят съдържа богата колекция от експонати /150 000 музейни единици/, разказваща за хората в планината от каменната ера до наши дни. Най-ярките музейни образци са изложени в постоянните експозиции на музея: “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” , “Народни тъкани”, “Народно облекло”, “Кована мед” и “Ковано желязо”. Постоянната експозиция на музея е оценена високо от европейски музейни специалисти като отличаваща се с оригинално съдържание и нестандартно художествено – пространствено решение. Музеят съдържа богата колекция от експонати /150 000 музейни единици/, разказваща за хората в планината от каменната ера до наши дни. В списъците на научния архив на музея са заведени следните паметници на културата на територията на областта: архитектурни паметници – 632; исторически паметници – 33; археологически паметници – 103; художествени паметници – 41. 2. Мемориална къща-музей “Проф. Константин Чилов” – с. Славейно – посветена на световноизвестния лекар-интернист, автор на научни трудове, член на европейски академии. Експозицията съдържа 3500 експоната – медицинска апаратура, медицинска литература, лични вещи. 3. Общоисторическа сбирка с картинна галерия – с. Момчиловци. 4. Етнографска сбирка с. Широка лъка. 5. Градската художествена галерия – гр. Смолян съдържа няколко хиляди творби на най-добрите майстори на четката и длетото от историята на съвременното българско изобразително и приложно изкуство.
В гр. Девин функционира общоисторическа музейна сбирка към НЧ ”Родопска просвета”. Експозицията включва над 2000 оригинални исторически и архиологически находки от извършените проучвателски работи в града и общината, различни етнографски материали, които са разположени тематично в четири зали – археологическа, Втора българска държава, етнография и нова история. Община Златоград 1. Музейна сбирка на пощите, телеграфа и телефона - разположена е в запазена старинна къща в града, където има действащ пощенски клон. Представя историята на пощенското дело в града. 2. Музейната сбирка “Просветното дело в Средните Родопи” - единствената по рода си в региона.
1. Безспорен интерес за туристите представлява уникалната експозиция “Родопски кристал”, включена в световния справочник по минералогия. Съхраняваща над 400 образци. 2. Друг музей, представляващ интерес е Музеят по рудодобив. В него се съхраняват множество примитивни инструменти, които са намерени в древните галерии в района и дават представа за древното рударство.
1. Музей по спелеология и родопския карст - Музеят се намира в Дома на пещерняка в гр. Чепеларе. Това е единствения в Европа музей по спелеология, представящ красотите на пещерите и пещерни експонати, запазени от зората на човешката история. Изследователската дейност на музея е съсредоточена главно в Родопите и намиращите се тук пещери. Тук се съхраняват предмети от неживата и живата природа на карстовите райони и пещери с научно и познавателско значение. В архивите и картотеките има сведения за над 200 родопски пещери и пропасти. От тях 30 са ценни археологически обекти, а 5 са богати на палеонтологични материали. 2. Музеят на ските и ски-спорта, намиращ се в Чепеларе е с експонирани над 200 купи и медали, 300 флагчета, 100 чифта ски и др. Музеят е открит по инициатива на местните културни деятели след спечелването на олимпийската титла от Екатерина Дафовска.
2.4. Културни институтиции Община Баните Община Баните има 7 читалища: НЧ “Просвета" - с. Баните, НЧ "Зора" - с. Давидково, НЧ "Просвета" - с. Стърница, НЧ "Христо Ботев" - с. Загражден, НЧ "Пробyда" - с. Оряховец, НЧ "Светлина" - с. Гълъбово, НЧ "Христо Ботев" - с. Малка Арда. Към тях функционират художествено-творчески състави. Библиотечните фондове са изнесени в други помещения извън сградите на читалищата. Традиционни културни инициативи: общоселски празници м. август в с. Давидково, с. Стърница, м. Септември и с. Загражден.
В община Борино има 5 читалища – по едно в с. Борино, с. Ягодина, с. Буйново, с. Кожари и с. Чала. Реално функциониращо е читалището в с. Борино, останалите 4 са със затихващи функции. Община Девин В гр. Девин функционира общоисторическа музейна сбирка към НЧ ”Родопска просвета”. Експозицията включва над 2000 оригинални исторически и архиологически находки от извършените проучвателски работи в града и общината, различни етнографски материали, които са разположени тематично в четери зали – археологическа, Втора българска държава, етнография и нова история. Интерес за туристите представлява голямата пещера край с. Ягодина, в която е подредена експозиция-възстановака на праисторическо жилище с оригинални предмети от бита на новокаменната епоха. В Девинския край могат да се видят многобройни тракийски могили, селища и крепости. Тук са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през ХІІІ в. пр. н. е. В района има палеолитни находища от преди 25 000 – 30 000 години – хромели, овъглено жито, оръдия от кост, амулети, идоли, ножове, игли и др. Културните институции в община Девин се представени от 11 читалища: НЧ "Родопска просвета", гр. Девuн, НЧ "Възраждане", кв. Настан гр. Девuн; НЧ "Г. Дuмuтров", с. Беден, НЧ "Асен Златарев", с. Брезе, НЧ "Светлuна", с. Грохотно, НЧ "Светлuна", с. Гьоврен, НЧ "Просвета", с. Лясково, НЧ "Родопска обнова", с. Мuхалково, НЧ "Отец Паисий", с. Селча, НЧ "Светлuна", с. Стоманово, НЧ "Изгрев", с. Tрuград. Към тях са изградени любителски фолклорни колективи. С решенuе на ОбС-Девuн в бюджета на общuната се отделенят сyбсuдuu за развuтuе на чuталuщната дейност, без възнагражденuя за персонала. Средствата се разпределят междy чuталuщата съобразно механuзма, yтвърден от Мuнuстъра на кyлтyрата. Огранuченuте фuнансовu средства на общuнскuя бюджет определят необходuмостта чuталuщата да търсят допълнuтелнu средства самостоятелно. В общинския център съществува възможност за демонстриране на характерните обичаи “Попрелка”, “Главилка”, автентични детски фолклорни игри, старинни родопски хора. Традиционни културни инициативи: Традиционен събор през м. август в местността Лесичево;
Културните институции в общината са представени от 8 читалища. Реално фyнкцuонuращuте са 5 бр., а със затuхващu фyнкцuu - 3 бр. Реално фyнкцuонuращuте чuталuща са чuталuще “Ив. Вазов”–Доспат, Чuталuще “Хр. Bотев” - с. Змеица, Чuталuще “В. Коларов” - с. Барyтuн, Чuталuще “Г. С. Раковскu” - с. Любча, Чuталuще “Просвета” - с. Црънча. Към читалищата функционират художествено-творчески състави: мъжки певчески групи, фолклорни групи. Традиционни културни инициативи: ежегоден Традиционен събор.
В архитектурния-етнографския комплекс в Златоград е разположена музейна сбирка на пощите, телеграфа и телефона и музейната сбирка “Просветното дело в Средните Родопи” - единствената в региона. Тя се помещаваща в първото килийно училище в Родопите, открито през 1830 г. В този квартал се намира най-ранната църква в Средните Родопи – “Успение Богородично”. На територията на Община Златоград развиват дейност 4 читалища в гр. Златоград, с Старцево, с. Ерма река и с. Долен. Към традиционните културни инициативи в община Златоград се причислява национален събор-надпяване “Родопите и космосът”, който се провежда през година от 1993 г. на големия християнски празник “Преображение Господне”. Градът е известен като градът на Делю Войвода. 2001 г. бе обявена за година на Делю Войвода. Честването на 200 годишнината от смъртта на Войводата бе съпътствано от литературени и певчески конкурси, художествен пленер и научна конференция. Община Мадан Безспорен интерес за туристите представлява уникалната експозиция “Родопски кристал”, включена в световния справочник по минералогия. Тя се намира в Кристалната зала и съхранява над 400 образци. Друг музей, представляващ интерес е Музеят по рудодобив. В него се съхраняват множество примитивни инструменти, които са намерени в древните галерии в района и дават представа за древното рударство. В Община Мадан има 5 читалища - НЧ "Н. Й. Вапцаров" - с. Средногорцu; НЧ "Ив. Вазов" - с. Бyково; НЧ "Б. Шyкеров" - с. Върбuна; НЧ "Светлuна" - с. Галuще; НЧ "Ив. Вазов" - гр. Мадан. Към традиционни културни инициативи се причисляват празника на гр. Мадан – 26 август – Ден на миньора, който се отбелязва с народно веселие.
В община Неделино се намират следните архитектурни паметници на културата: средновековна църковно-манастирска крепост, водениците на Васил Илиев и на Асен Романов, стари родопски къщи. Предвижда се създаване на музейна сбирка в криптата на църквата “Св. Неделя”. На територията на Община Неделино функционират 2 читалища – НЧ “Светлина” - гр. Неделино и НЧ "Напредък" - с. Средец. Към читалищата функционират художествени състави – куклен театър, фолклорни състави, детски танцов състав, рецитал-художествено слово. За фолклора в района е характерен неделинския двуглас, който не се среща в Средните Родопи и е своеобразен духовен мост на родопската покрайнина към вътрешността на страната ни. Традиционни културни инициативи от календара на общината са: честването на Първа пролет – “Мартенски огньове” и Гергьовдeн “Адрелез”. Община Рудозем На територията на общината се намират множество исторически паметници на културата: крепостта Кзоник, построена за охраняване на оживеното в миналото движение по презродопския кервански път, свързващ Тракия с Беломорската равнина; селище-пещера в местността Праварско; тракийска крепост в м. Янена чука и др. В общината има регистрирани 5 читалища – гр. Рудозем, с. Пловдивци, с. Елховец, с. Чепинци и с. Оглед. Читалището в с. Оглед е със затихващи фyнкции, поради факта, че цялата дейност се осъществява на обществени начала, без да има щатен или хоноруван персонал. Община Смолян Първата държавна културна институция в Средните Родопи е Среднородопски исторически музей. Той е създаден от видния общественик Стою Шишков. Музеят съдържа богата колекция от експонати /150 000 музейни единици/, разказваща за хората в планината от каменната ера до наши дни. Най-ярките музейни образци са изложени в постоянните експозиции на музея: “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” , “Народни тъкани”, “Народно облекло, “Кована мед” и “Ковано желязо”. Постоянната експозиция на музея е оценена високо от европейски музейни специалисти като отличаваща се с оригинално съдържание и нестандартно художествено - пространствено решение. Музеят съдържа богата колекция от експонати /150 000 музейни единици/, разказваща за хората в планината от каменната ера до наши дни. В списъците на научния архив на музея са заведени следните паметници на културата на територията на областта: архитектурни паметници – 632; исторически паметници – 33; археологически паметници – 103; художествени паметници – 41. Градската художествена галерия - гр. Смолян съдържа няколко хиляди творби на най-добрите майстори на четката и длетото от историята на съвременното българско изобразително и приложно изкуство. Важна роля в културния живот на областта имат Родопският драматичен театър и Библиотеката “Н. Вранчев”, ДЮФА “Орфей”, духовият оркестър, Средното специално художествено училище за приложни изкуства-Смолян, Средното музикално училище за народно пеене и народни инструменти в с. Широка лъка. Архитектурният резерват “Райково” и архитектурно-етнографският резерват “Широка лъка” са част от богатото културно-историческото наследство в областта. Там могат да се видят добре запазени автентични родопски къщи. Архитектурно-етнографски комплекс “Агушеви конаци” в с. Могилица е жилищно-стопански ансамбъл, строен през 1820-1842 г. Обявен е за паметник на културата с национално значение. В най-представителната част от ансамбъла е уредена музейна изложба “Традиционното народно тъкачество в Средните Родопи”. Чрез богатите интериори на този уникален жилищно-стопански ансамбъл са показани най-типичните за района козяци, кичени халища, покрови и др. В покритата част на централния вътрешен двор са изложени сечива и уреди, свързани с основните поминъци на родопското население. Към културните институти се причислява и мемориална къща-музей “Проф. Д-р Константин Чилов”, с. Славейно. По настоящем се работи се по проект “Възстановяване на чаршия на занаятите в кв. Устово” гр. Смолян, финансиран от програма ПЛЕДЖ. Предвижда се чаршията на занаятите да се превърне в своеобразен етнографски музей и привлекателен туристически център. На територията на Община Смолян има 42 броя читалища. Реално функциониращите читалища, които поддържат библиотеки, читални, видиотеки и други са 16 броя. Общината осигурява средства годишно за 37 субсидирани бройки, които осъществяват дейността на читалищата. Читалища със затихващи функции са 26 на брой. Съгласно чл. 21. от Закона за народните читалища, читалищата набират средства от членски внос, културно-просветна дейност, субсидия от общинските бюджети, наеми от движимо и недвижимо имущество, дарения и завещания и други приходи т.е. общинската субсидия е само един от възможните източници за финансиране. Проблемите на читалищата като цяло произтичат от неспособността на повечето от читалищните настоятелства да търсят и намират други източници на финансиране. По-важните традиционни инициативи от културния календар на общината са: Фолклорният събор с национално значение е “Рожен”, национални детски фолклорни “Орфееви празници”, карнавалните игри с маски в с. Широка лъка – “Песпонеделник”, които се провеждат се 1-вата неделя от месец март и кукерските игри в с. Петково, Славейно, Момчиловци, празникът “Предой” – традиционен за с. Могилица, майските културни тържества Театралният фестивал “Бурборак” е традиционно културно мероприятие за деца и младежи на държавните куклени и драматични театри, на частните трупи и свободни формации, работещи с деца. Мероприятието се организира от сдружение “Сириус-Орфей” - сдружение с нестопанска цел между Община Смолян, Родопския драматичен театър и театър “Сириус”-София.
В гр. Чепеларе се намира Музея по спелеология и родопския карст. Това е единствения в Европа музей по спелеология, представящ красотите на пещерите и пещерни експонати, запазени от зората на човешката история. Изследователската дейност на музея е съсредоточена главно в Родопите и намиращите се на нейна територия пещери. В музея се съхраняват предмети от неживата и живата природа на карстовите райони и пещери с научно и познавателско значение. В архивите и картотеките има сведения за над 200 родопски пещери и пропасти. От тях 30 са ценни археологически обекти, а 5 са богати на палеонтологични материали. Друг атрактивен музей е Музеят на ските и ски-спорта, намиращ се в Чепеларе са експонирани над 200 купи и медали, 300 флагчета, 100 чифта ски и др. Музеят е открит по инициатива на местните културни деятели след спе-челването на олимпийската титла от Екатерина Дафовска. В община Чепеларе функционират 6 читалища:
Дейност: 2 драматични състава, дамски битов хор, ВИГ “Веселите старци”, детска музикална школа; Библиотечен фонд – 28 507 тома.
Дейност: Смесена група, мъжка група, танцов състав, група за хумор, клуб на краеведа, музейна сбирка; Библиотечен фонд – 9 866 тома.
Дейност: дамска група за изворен фолклор, хор “Росна китка”; Библиотечен фонд – 10 429 тома.
Дейност: дамска битова група , детска битова група; Библиотечен фонд – 10 411 тома.
Дейност: няма действащ любителски състав, няма дейност, отчасти функционира библиотеката; Библиотечен фонд – 630 тома. ІІІ. Анализ на област Смолян. 1. Състояние и оценка на икономическите и социалните параметри на областта. Въпреки, че Смолянска област притежава богата гама от природни и антропогенни рекреационни ресурси и е най-изявената част на туристическия район Западни Родопи, туристическото развитие на областта не е на достатъчно високо конкурентноспособно ниво и не отговаря на потенциала и възможности, които има. Това се дължи на редица причини, между които отдалечеността на района и трудната транспортна достъпност, слабата туристическа реклама в страната и чужбина, липсата на директни транспортни връзки с Гърция, недостатъчното качество на туристическото предлагане, неизползване на възможностите за предлагане на алтернативни форми на туризъм. Заетите кадри в туризма недоразвиват професионалните си умения в отговор на бързопроменящите се изисквания в сфетата на туристическото предлагане и обслужване. Смолянска област е със слабо присъствие на международния туристически пазар. Основна туристическа дестинация за чуждестранните туристи в областта е Пампорово. Практически не е достатъчно разработен друг сегмент на туристическия пазар в областта. По статистически данни на Териториално статистическо бюро /ТСБ/ - Смолян за ІІ тримесечие на 2004 г. в сравнение с ІІ тримесечие на 2003 г. се забелязва тенденция туристите да предпочитат по-високата категория средства за подслон /Приложение 1/. През първото тримесечие на 2004 г. в Смолянска област функционират 137 средства за подслон с 6166 легла, като хотелите са 77 с 4796 легла. Обект на статистическо наблюдение на средствата за подслон е съвкупността от всички хотели, хижи, квартири за краткотрайно настаняване и къмпинги. В наблюдението са включени всички хотели с над 20 легла функционирали през съответната година. Основни източници на данни за средствата за подслон са тримесечните формуляри, които те представят в ТСБ – Смолян. Реализираните нощувки от чужденци в средствата за подслон на областта през първото шестмесечие на 2004 г. са 84887, а реализираните нощувки от българи са 95912. През първото тримесечие на годината реализираните нощувки са 136232, в т. ч. 77005 от чужденци, а през второто тримесечие на годината – 44567, в т. ч. 7882 от чужденци. Почивалите лица, пренощували на територията на Смолянска област през първото шестмесечие на 2004 г. са 57660, от които 15467 чужденци и 42193 българи. Приходите от нощувки от средствата за подслон през първото шестмесечие на 2004 г. са 6102 хил. лв., от които 5870 хил. лв. са реализирани от дейността на хотелите. В приходите от нощувки в средствата за подслон са включени заплатените суми без стойността на допълнителните услуги. По статистически данни на ТСБ – Смолян за ІІ тримесечие на 2004 г. в сравнение с ІІ тримесечие на 2003 г. за област Смолян в Приложенията са дадени, както следва:
Приложение 3:
Приложение 4: 5. Туристически спални и хижи по общини /брой легла, легладенонощия, реализирани нощувки, пренощували лица/; 6. Туристически спални и хижи по общини /брой стаи, използваемост на легладенонощията в проценти, приходите от нощувки/;
7. Квартири за краткотрайно настаняване по общини /брой легла, легладенонощия, реализирани нощувки, пренощували лица/; 8. Квартири за краткотрайно настаняване по общини /брой стаи, използваемост на легладенонощията в проценти, приходите от нощувки/;
9. Реализирани нощувки от чужденци по общини; 10. Пренощували чужденци по страни. Разработките по страни са направени по държави според гражданството на чужденците. Данните за пътувания на чужденци са получени чрез обработка на информацията от граничните контролно-пропусквателни пунктове. Легладенонощията в експлоатация са получени чрез събиране на броя на леглата за всеки ден на отчетния период, през който те са били разкрити независимо дали са били заети или не. Използваемост на легладенонощията е отношението между реализираните нощувки и легладенонощията. Данните показват нарастване броя на средствата за подслон и увеличаване на броя на реализираните нощувки, в т. ч. от чужденци. Това е довело до повишаване на приходите от нощувки от общо 577 хил. лева, в т. ч. от чужденци 88 хил. лева, през ІІ тримесечие на 2003 г. на 922 хил. лева, в т. ч. от чужденци 260 хил. лева, през ІІ тримесечие на 2004 г. И докато хотелите в областта бележат ръст в реализираните нощувки и приходите от нощувки, туристическите спални и хижи в областта отразяват спад в това отношение. Интересни са резултатите от маркетингово проучване на социологическата агенция Alpha Research. Социологическото изследване е част Стратегията за развитие на туризма в област Смолян и резултат от съвместния проект на Инициаива местно самоуправление и Областен управител на област Смолян. Информацията от изследването е регистрирана от общ брой 246 ефективни интервюта с посетители в региона. Интервютата са проведени, както на място в област Смолян, така и в други градове на страната. Целта на изследването е изготвяне профил на туристите, посещаващи област Смолян по социален статус, практика на организация и реализиране на посещението, удовлетвореност и очаквания от посещението, определяне имиджа на региона / Приложение 7/. Обобщено, като цел на пътуването за развлечение най-висок е процента на туристите посетили областта заради почивка на планински курорт /37,2 %/, каране на ски /36,2 %/, пътуване заради красивата природа /30,9 %/, посещение при приятели и роднини /28 %/, родопска кухня и напитки /14 %/, маршрутно-познавателен туризъм /10,1 %/, селски туризъм /7,2 %/, разходка в резервати и защитени територии /7,2 %/, посещение на специална проява /5,8 %/, културно-исторически посещения /5,3 %/, пещерен туризъм /4,3 %/, балнеолечение /4,3 %/, пешеходен туризъм /3,4 %/, екстремен туризъм /1,4 %/, спортно-оздравителни процедури /1 %/, религиозен туризъм /1 %/. Като основен източник на информация, анкетираните са посочили личен опит /42,5 %/, съвети на роднини и приятели /30,4 %/, нито едно от тези /18,4 %/, хотел или почивен комплекс /14,5 %/, туристическа агенция /8,2 %/, рекламни брошури /4,8 %/, вестникарски реклами /4,8 %/, он-лайн услуги /4,3 %/, TV предавания за туризъм /3,9 %/, туристически пътеводители /3,4 %/, вестникарска колона за пътувания /2,4 %/, радио предавания /2,4 %/, местно тюристическо бюро /2,4 %/. Освен, че не са разработени отделните сегменти на видовете туризъм, реклама на областта е слаба като цяло. Рекламата е много важна част от маркетинговата система. За производителя и търговеца тя е определяща в процеса на реализация на пазара, а за потребителя научаването на информацията за състоянието на пазара е условие по-бързо да се ориентира според потребностите си и платежоспособното си търсене за асортимент, качество и цена. Необходимо е да се намери форма на изграждане на единна маркетингова информационна система в област Смолян, която да представлява организирана система, която непрекъснато набира, обработва и предоставя адекватна, пълна, точна и навременна информация /вътрешна и външна/, способстваща развитието на туристическата индустрия в областта. През 2003 г. започна реализацията на проект “Изграждане на туристически клъстер”, който се изпълнява от програма ПЛЕДЖ съвместно с Областен управител на област Смолян. По проекта се цели създаване на вид организирана структура за повишаване конкурентноспособността на региона, основан на най-доброто от световния опит – изграждане на мрежи. Това е един от най-съвременните методи и прилагането му в Смолянска област ще бъде пилотен модел в Източна Европа. Оценявайки потенциала на региона и възможността за засилване конкурентните предимства на бизнеса чрез изграждане на мрежи е възможно област Смолян да бъде новатор в прилагането на този модел. Туризмът може да играе ролята на приоритетен отрасъл за областта, но неговото развитие не може да бъде успешно, ако не се съчетае с общото подобряване на икономическата база и на инфраструктурата. ь
В икономиката на региона са развити почти всички отрасли на националното стопанство: селско, горско стопанство, включително дърводобив, лов и риболов, добивна и преработваща индустрия, строителство. Застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера. Общите икономически условия в Смолянска област са сравнително по-неблагоприятни от средните за страната. Налице са косвени признаци за наличието на сива и черна икономика в областта. Относително намалява държавната финансова подкрепа за общините от Смолянска област, все още не са добри условията за теглене на кредити и привличане на други заемни средства. Относителното увеличаване на местните приходи е резултат от усилията на местните власти - увеличават се приходите, върху които общините могат да въздействат - от местни такси и от други общински приходи. Увеличението на местните приходи не може да компенсира общите загуби на финансови ресурси. Обективните критерии в механизма за разпределение на държавните субсидии не отчитат сравнително по-високата цена на социалните услуги в Смолянска област (това вероятно се отнася за всички планински общини). Като цяло за област Смолян е характерно, че е налице производствен опит и традиции в областта на туризма, картофопроизводството, рудодобива, производство на кабели, производство на ски, дърводобив, шивашка и трикотажна промишленост. Отраслите с най-голям отрицателен прираст са електрониката, машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Единственият отрасъл, който показва реален растеж в относителния си дял в областната икономика е дърводобива и дървообработването. Текстилната промишленост и електропроизводството запазват относителния си дял в свиващата се областна икономика.
На територията на общината функционират държавни, общински и частни фирми от отраслите – промишленост, строителство, горско стопанство, туризъм, търговия, транспорт и съобщения. Текстилната промишленост запазва относителния си дял в областта на икономиката на общината. “Стамбули – България” ЕООД от месец май 1996 год. е собственик на бившето акционерно дружество “Ролина”, като запази производствената му специализация в текстилната промишленост и я развива. В цеховете в селата Баните, Гълъбово, Вишнево и Загражден работят над 450 души. В “Софтрико” ЕООД – гр. София, с цеховете в селата Оряховец и Стърница са разкрити 80 работни места за производство на трикотаж и конфекция. Механичен завод в с. Баните и цех в с.Загражден от системата на военно-промишления комплекс към ВМЗ ООД – гр.Сопот е приватизиран от РМД. Производствените му мощности ще се преструктурират за гражданско производство. “Бамос” ООД е българо - руско дружество със съдружници ВМЗ ООД – гр.Сопот, ММПО “Салют” – гр.Москва и “Металхим – холдинг” АД – гр.Сопот, специализирано предимно в производството на АГУ, детайли, възли и агрегати. “Минерал” ЕООД е общинско предприятие, с предмет на дейност добив и производство на строителни материали и извършване на строителство, водоснабдяване и др. Други важни за общината фирми са “Кобетстрой инженеринг” – гр. Пловдив, специализирано в проектиране и строителство на пътища и пътни съоръжения и ЕТ “Кандър и сие”, занимаваща се с изграждане на мощности за добив на инертни материали. Дърводобивната и дървопреработвателната промишленост се развива от “Родекс“ ЕООД, с цех в с.Оряховец, СД “Кичукови и сие”, с цех в с. Дрянка и няколко по-малки гатера и дърводелски работилници. Общо на територията на общината работят 19 производствени предприятия, в които са намерили препитание 660 души. На територията на общината са регистрирани общо 437 фирми, от които ЕТ - 91%, СД - 3% и 6% - АД, ООД, ЕООД, кооперации и сдружения с нестопанска цел. Действащи са 70% от тях. По-голяма част от тях развиват дейността си в областта на търговията, транспорта, текстилната промишленост, дървообработването и млекопреработването. Частният сектор дава голямо отражение върху икономиката на общината. Частните фирми се занимават с изкупуването на селскостопанската продукция.
Действащите на територията на Община Борино малки предприятия са в следните отрасли: - Горско стопанство; дърводобив – 1 фирма, заети лица - 49; - Производство на хранителни продукти - 1 фирма, брой заети лица - 23; - Производство на дървен материал и изделия за него, без мебели – 4 фирми, брой заети лица - 60; - Техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети – 1 фирма, заети лица - 19; - Сухопътен транспорт, без спомагателни дейности – 1 фирма, заети лица – 16. За развитието на частния сектор е необходимо създаване на жизнени частни фирми в приоритетните отрасли за икономическо развитие на общината конкретно чрез създаване на предприятия за обработка на дървен материал и производство на мебели, подпомагане на терени и сграден фонд на фирми, желаещи да открият малки предприятия от леката промишленост на територията на общината, разкриване на картофена борса в с. Борино, изграждане на кланица на територията на общината, изграждане на малки предприятия за преработка на мляко. Очаквани резултати:
Действията, необходими за създаване на условия за развитие на високопланинско екологично селско стопанство са подобряване на сортовата селекция на картофопроизводството, развитие на култивирано отглеждане на билки, гъби и горски плодове, изграждане на селскостопански пътища. Очаквани резултати:
Община Девин Отраслите, които се развиват в община Девин са следните: дърводобиване и дървопреработване – производство на бичени материали, амбалажи, опаковки,дограма, мебели и изделия от дървесина;производство и преработка на риба – 700 тона годишно; бутилиране на натурална и газирана трапезна вода в разнообразен по вид и количество артикули, бутилиране на безалкохолни напитки;производство и разпространение на хлебни изделия и закуски; производство на слаботокови съединители;производство на колбасарски изделия; продажба на петрол, пътнически и товарен превоз; строителство и хидросъоръжения;строително ремонтни дейности. За стабилизиране на икономиката в община Девин са набелязани следните мерки:
Община Доспат Индустрията в района на община Доспат е типично локална, т.е отделни цехове за дървопреработване, за мебели, за обувки и др. В условия на стопанска криза, преходен период или смяна на икономическата система, в този си вид икономиката на общината едва ли има бъдеще. В голямата си част много от тези цехове са вече закрити. В структурно отношение индустрията в общината се характеризира с отрасли, които са силно засегнати от загубата на пазари, като производството на дървопреработващите машини, лабораторна стъклария и др. Структуроопределящите отрасли от индустрията понастоящем са: трикотажната, дърводобивната, дървопреработващата промишленост и в по-малка степен обувната, промишленото производство на риба и стъкла за очила. Водещи фирми в общинската икономика са:
В бъдеще структурата на производството трябва бъде подчинена на пазарните изисквания. Основният дял от производството да се пада на малките и средните предприемачи и собственици, които ще осигуряват и по-голяма част от заетостта на работната сила. Производството ще бъде експортно насочено така, че висококачествени продукти с българска марка ще заемат своите ниши в европейския и световния потребителски пазар. В резултат на развитието на хранителната и леката промишленост, на туризма и услугите голяма част от освободените от неефективните предприятия хора ще имат възможност да се върнат към селскостопанското производство на основата на възстановената собственост върху земята. Община Златоград Законът за малките и средни предприятия урежда обществените отношения, свързани с държавната политика по създаването и развитието на малки и средни предприятия. На територията на община Златоград действат следните предприятия: - Малки предприятия – “Беловидово“ ООД с предмет на дейност строителство с 50 работни места; ЗММ – Златоград АД – с предмет на дейност – машиностроене с 50 работни места. - Средни предприятия – ЕТ “Недялка Павлова“ с предмет на дейност – шивашко производство – 60 работни места; ЕТ “ Чилинг-стил “ с предмет на дейност – шивашко производство – 60 работни места и “Автотранспорт“-Златоград с предмет на дейност транспорт – 60 работни места. - Зает персонал над 100 работни места – “Белотекс“ АД с 500 работни места – предмет на дейност – тъкане на памучни тъкани; “Бултекс“ ООД с 120 работни места с предмет на дейност производство, търговия на тъкани и конфекция; “ ЕС-БИ-ЕН” ЕООД с 176 работни места с предмет на дейност производство на спортни облекла и търговия с петролни продукти; “Свобода –64“ АД с 363 работни места с предмет на дейност шивашко производство; “Горубсо“ ЕАД приватизирано през 2002 г. – 153 работни места. Голяма част от населението на община Златоград е заето в дребен бизнес в сферата на търговията и услугите. Община Мадан Основен отрасъл в икономиката до 90–те години беше минно-добивната промишленост. В резултат на структурната реформа през 1999 година “Горубсо” – Мадан се обяви в ликвидация. В последствие 80% се приватизира от руско-турския консорциум “Родопи инвестмънт“ – 580 работни места. Тези промени доведоха до сериозен спад в икономиката на общината, както и до увеличаване на безработицата и миграцията. За община Мадан в обществения сектор водещите отрасли в икономиката са добивната индустрия, преработваща индустрия, търговия, транспорт и съобщения. Друго предприятие с голямо значение за община Мадан е “Минстрой – Родопи“ АД – строителна, монтажна, промишлена, лизингова, търговска и външно-икономическа дейност; изграждане на мощности за добив и преработка на минерални суровини, магистрални тръбопроводи и резервоарни вместимости, тунели, подземни градски комуникации и инженерна инфраструктура; транспортни и туристически услуги; преработка и пласмент на селско стопанска продукция; подготовка на кадри. “Родопи М 91” ООД – австрийска фирма с шивашка дейност - 350 работни места - два цеха във с. Върбина и гр. Мадан. В община Мадан са регистрирани 973 фирми, от които ЕТ - 91%, ООД - 4% и 5% -АД, ЕАД, ЕООД, СД и Сдружения и фондации с нестопанска цел. Преобладават дейностите: търговия, производство на стоки, изделия и др., хлебопроизводство и хлебни изделия, дървообработващи; транспортна и строителна дейност. Приватизирани са три общински предприятия: “Кристал“, “Инфрастрой“ и “Прома“ - производител на полихлорпропиленови лепила, защитни каски, пластмасови изделия за бита и др. Селското стопанство в общината е монокултурно и е насочено главно към картофопроизводство и тютюнопроизводство. Община Неделино Общият брой на малките и средни предприятия в община Неделино е 9. В тях са заети 137 лица. Трите средни предприятия на територията на общината осигуряват работа на 266 лица. Тези предприятия са предимно от хранително-вкусовата промишленост, шивашката промишленост, производството на метални изделия, без машини и оборудване, разпределение и снабдяване с вода в населените места, строителство, търговия на дребно без търговски дружества с автомобили и мотоциклети, пощи и далекосъобщения, финансово посредничество без застраховане и доброволно осигуряване. Предприятията в общинския сектор ежедневно произвеждат загуби. Натрупаните задължения на предприятията, влошеното финансово състояние на общинските предприятия и проблемът с изясняване правните проблеми и реституирането на одържавените имоти са основните причини да не е завършена процедурата по приватизация на общинските фирми “Стройвъзход”, “Нова гора“, “Металик“. Само една от държавните фирми “Родопи Н“ е приватизирана и новият и собственик е “Стамбули“. Другата държавна фирма предстои да бъде приватизирана. Индустриалната политика на общината се осъществява на основата на следните принципи:
В общината липсват чуждестранни инвестиции. Основните направления в развитието на икономиката на общината са насочени към:
Община Рудозем Развитието на промишлеността в общината, свързана с експлоатацията на местни природни ресурси – добива и преработката на полиметалните находища, отстъпи водещата роля на развитие на козметични фирми в общината. При използване на добре обучения персонал съществуват много добри възможности за развитие на допълнителни мощности в областта на козметиката и преработката на етерично маслени култури. Сред добре развитите отрасли на територията на общината са и строителната и шивашката промишленост. След закриване на голяма част от мощностите в областта на рудодобива, цената на труда на територията на общината е сравнително ниска, което предполага развитие на конкурентноспособни производства. Като стратегически отрасли в момента се явяват химическата промишленост /в частност козметичната/, шивашката, строителната, хранително-вкусова, дърводобивната и дървопреработваща промишленост. Най-голямото промишлено предприятие на територията на общината е “Горубсо-Рудозем” ЕООД, което еприватизирано чрез РМД. Особено добре развита на територията на общината е козметичната промишленост. “Рубела”АД, ЕТ”Вентони” и “Нефертити” са работещите козметичните предприятия. “Бапа-спорт”ООД и “Диел”ООД са работещите фирми в областта на шивашката промишленост. В община Рудозем се намират едни от най-добре работещите фирми в производството на дървени въглища, етерично борово масло, хлорофилно-каротинова паста, борово брашно, мебели, играчки и др. Интерес представляват огромните запаси от риолитови плочи, мрамор и хвостов пясък. За находището от мрамор има изготвен проект за проучване и разработка. Проектът предвижда добив на 7 500 куб.м.годишно в продължение на 54 години. Пред завършване е и завода за газобетон – обект с голям екологичен и социален ефект. Предвижда се разкриването на 120 работни места и ползването като суровина на хвостов пясък, натрупан в хвосто хранилищата години назад. Откритата кариера за риолитови плочи, намираща се край с. Витина е с изготвен геологопроучвателен доклад и утвърдени запаси от МОСВ. Хранително-вкусовата промишленост е представена основно от две мандри и множество малки производства на хлебни и сладкарски изделия. Община Рудозем е с очертаващи се икономически перспективи, с оглед отварянето на границата с Гърция през прохода Еледже и сътрудничество в областта на рудодобива, търговията, животновъдството и туризма, за които има благоприятни природни условия. Отварянето на транспортната връзка с Ксанти ще допринесе за създаването на система от комуникации, обособяване на свободна икономическа и търговска зона в района, широки възможности за икономическа и техническа интеграция за съвместни екологични действия, които са част от посоките за бъдещо развитие на общината. На територията на общината работят две общински фирми:
Община Смолян Смолянска община има сравнително неразвита икономическа база. Промените в индустриалната структура в сравнение с 1990 г. са съществени. Отраслите с най-голям отрицателен прираст са електрониката, машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Единственият отрасъл, който показва реален растеж в относителния си дял е дърводобива и дървопреработването. Най-голям дял имат малките предприятия от строителството, търговията на дребно, производството на шивашки изделия, производството на хранителни продукти. По-големи частни фирми: “Арексим”, “Гамакабел“, ЗММ и други. На територията на общината развиват дейност много частни строителни фирми – “Тераком“ ООД, “Прогрес-строй“ ЕООД, СД “Дюлгер“, СД “Гюзелев и сие“ “Дистдимил“ ООД и др. Предмет на дейност на 4 760 действащи дружества /в проценти/:
Структура на нетния размер на приходите от продажби по отрасли /в проценти/:
Наети заети лица по сектори /брой/: Общо 13 657 души, от които в обществен сектор – 7 580 души и частен сектор – 6 077 души. Стратегически задачи:
Икономическото изражение на предприсъединителния етап към Европейския съюз е постигане на икономически и социален напредък и създаване на условия за устойчиво и балансирано развитие. Община Чепеларе В община Чепеларе има регистрирани 700 фирми, като най-големите от тях са “Пампорово-ски”ООД, специализирано в производството на ски и сноуборд, то е единственото на Балканския полуостров и “Пампорово–АД“–Пампорово, предлагащо туристически услуги със световно качество. На територията на общината има пет предприятия за производство и преработка на селскостопанска продукция/мандри/, три държавни лесничейства, шест дървопреработващи предприятия, една земеделска кооперация и три районни потребителски кооперации. Има десет работилници за дърводелски услуги, две работилници за строителни материали, четири строителни фирми, като една от тях все още е общинска, цех за производство на кожени изделия, цех за производство на пластмасови изделия, два шивашки цеха, два сладкарски цеха и др. В областта на индустриалната политика планът за развитие включва следните няколко направления:
Продуктовата структура се характеризира с относително увеличаване на суровините и стоките с ниска степен на преработка и добавена стойност, за сметка на намаляване на завършените промишлени изделия с висока добавена стойност. От анализа на тенденциите на индустриалната и продуктовата структура може да се направи заключение, че отраслите, които се адаптират по-добре към шоковете на промяната и имат по-големи възможности за развитие в областта са: туризъм, дърводобив и дървопреработване, текстил, енергетика и други отрасли на промишлеността като козметика, производство на ски и др. 1.2. Селско стопанство Селското стопанството на областта е монокултурно и е насочено главно към картофопроизводството. Този факт не следва да се отчита непременно като отрицателен, доколкото за картофопроизводството има подходящи условия. В момента картофопроизводството е изключително важно за отделните домакинства и в известен смисъл изпълнява ролята на буфер пред бедността. В същото време съществуват обективни възможности тази култура да изпълнява и ролята на фактор за развитие на областта. Поради тази причина бе изработена програма за развитие на картофопроизводството. Търси се алтернатива на тютюнопроизводството. Такава може да бъде отглеждането на етерично-маслодайни култури, за които в някои части на областта е доказано наличието на подходящи условия. Друга алтернатива е отглеждането и преработката на горскоплодни култури (боровинки, малини, къпини). На настоящия етап животновъдството не е приоритетна област на развитие. Направеният анализ на себестойността на продукцията показва, че няма възможност за постигане на конкурентни цени спрямо същата продукция произведена в равнинните части на страната. Основният извод е, че трябва да се намери пазарна ниша за произведената продукция, която да оправдава по-високата себестойност. Възможно решение е производството и утвърждаването на екологични чисти продукти. 1.3. Горско стопанство Горското стопанство е едно от предимствата, които има Смолянска област в сравнение с останалите части на страната. То на практика се явява стратегически резерв на почти всички важни за развитието на областта дейности, като туризъм, дърводобив и дървопреработване, лов и риболов, събиране, култивирано отглеждане и преработка на билки, гъби, горски плодове и др. Анализът на горското стопанство послужи за база при изработването на програмата за развитие на дърводобива и дървопреработването като една от стратегическите програми за развитие на областта. Особено внимание следва да се отдели на дейности, свързани с допълнително залесяване на горски терени, опазване на горите от пожари, което може да осигурява допълнителни работни места и в бъдеще да увеличи потенциала на гората.
Категорията на изградената пътна мрежа в областта е ниска. Липсват пътища I клас. Разширяването и модернизацията на второкласен път II-86, като част от транспортния коридор Никопол - Плевен - Пловдив - Смолян - Рудозем - границата с Гърция е важна потенциална възможност за икономическото и социално развитие на областта. Този проект е свързан с откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт в района на Рудозем, като естествено продължение на транспортния коридор, с което средните транспортни разстояния на областта до най-близкото пристанище ще се съкратят със 150 - 200 км. Доближаването на граничната територия до пристанищата на Кавала и Александруполис ще повиши икономическата привлекателност на областта. Реконструкцията на третокласните пътища, преминаващи паралелно на южната граница (по оста запад - изток) III-197, III-868, III-865 - общо около 150 км ще оживи вътрешните връзки и тези със съседните области. Електроенергийна система Електроенергийната система в областта е добре развита и оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещи консуматори и би стимулирало икономическото развитие и трансграничното сътрудничество. Техническото състояние на използваните съоръжения е добро. Природните условия на Западните Родопи и в частност на Смолянска област създават условия за развитие и използване на нетрадиционни източници на енергия - геотермалната, вятърната и слънчевата, за задоволяване на местни нужди от топла вода, отопление и електроенергия. Има благоприятни условия за изграждане на малки водноелектрически централи и вече има изградени няколко такива. Важни проекти в тази област са изграждането на каскада “Горна Арда”, язовир “Цанков камък” и хидровъзел “Барутин”. Водостопанска система Територията на областта разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници, които не се използват рационално. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадните води. От първостепенна важност за социално-икономическото развитие на областта и целия регион на Западните Родопи е изпълнението на проектите за трите язовира по поречието на Горна Арда и цялата каскада “Горна Арда”. Този голям проект ще осигури вода за водоснабдяване в бита и промишлеността, за напояване и енергодобив. Изграждането на яз. “Пловдивци” в района на Рудозем има голямо значение за задоволяване на населението с постоянен приток на прясна вода.
Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище. Телефонната плътност за Смолянска област е 32 ТП/ 100 жит., което е по-висок показател от средния за страната - 30,3 ТП/ 100 жит. Съществува възможност за преструктуриране на териториалните мрежи и главно внедряване на цифрова техника. Предвижда се магистралната преносна мрежа за цялата област да се изгражда с оптически преносни системи от синхронно цифровата йерархия (SDH).
Родопските общини активно развиват идеята за създаване на трансграничен регион с областта на Ксанти или за разширяване на трансграничния регион “Места – Нестос” на запад и на изток до обхващането на цялата крайгранична територия между България и Гърция и до формирането му като еврорегион “Родопа – Егея”. Към настоящия момент се разработват проекти за трансгранично сътрудничество, които са легитимни по програма ФАР-ТГС. В края на 2004 г. в гр. Орестиада на съседна Гърция се откри Център за трансгранично сътрудничество.
Състояние на околната среда, разгледано по компоненти, е представено по общини: Община Баните
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|