Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Четиринайсета глава РАКЪТ И ЗОНАТА
Изтегляне 1.95 Mb.
|
Четиринайсета главаРАКЪТ И ЗОНАТАПрез последните двайсет години медицинските заведения водят „война срещу рака", за която се пише непрекъснато. Повечето учени обаче ще потвърдят, че нещата не се движат в желаната посока. Броят на заболелите от рак се увеличава, смъртността, причинена от него, нараства, а шансовете за оцеляване не са се увеличили кой знае колко. Всъщност ракът е все още на второ място сред причинителите на смърт в Америка - 500 000 случая за 1989 година, последната, за която са дадени твърди цифри. Тъй като ракът е предимно болест на остаряването, трябва да очакваме неговите жертви да стават все повече и повече, успоредно с остаряването на нацията. Тази война роди впечатляващ арсенал от противоракови оръжия, в това число оперативната намеса, радиацията и противораковите лекарства. Тъжната истина е, че те влияят доста ограничено дори върху рано откритите случаи. Защо става така? Отчасти защото, колкото и странно да ви се струва, раковите клетки не се различават чак толкова много от нормалните. Раковите клетки са просто антисоциални, тъй като не знаят кога да престанат да се разрастват. И, тъй като са толкова подобни в биологично отношение на нормалните, те трудно могат да бъдат атакувани, без това да навреди и на едните, и на другите. Така че това е основна част от проблема: повечето от средствата, с които разполагаме сега, не са достатъчно специфични или съвършени, за да различат нормалните клетки от техните ракови братовчеди. В резултат на това повечето от противораковите оръжия са всъщност груби, тъпи инструменти. Хирургията може да отдели големите, концентрирани тумори, но е безсилна пред малките колонии от ракови клетки, които могат да се разпространят из цялото тяло и да породят образуването на нови тумори. Радиацията убива раковите клетки, но тя може да унищожи също така и здравите клетки в съседство, да не говорим за това, че потиска имунната система и кара пациента да се чувства много зле. Противораковите лекарства (химиотерапия) са мощни отрови, но тъй като не са специфично насочени към раковите клетки, те тровят всъщност целия организъм. (Както беше казал един писател, лечението с химиотерапия му напомняло на „заливане на цялото игрище за голф с пестициди, за да се справим с няколко корена плевели.") Волфганг Вразидло, директор на лекарствените изследвания в известната клиника „Скрипс" в Ла Джола, Калифорния, изразява мнението на много учени, като казва: „Всеки знае, че лекарствата за лечение на рака, с които разполагаме, не струват нищо." Буквално всички специалисти са единодушни, че най-добрият начин да се преборим с рака е като включим във войната тялото на самия пациент. То единствено е създадено от природата да побеждава коварната болест посредством мощните оръжия на собствената си имунна система. (Всъщност ракът може да бъде определен като заболяване на базата на имунна недостатъчност, при което оръжията на имунната система са повредени или извадени от строя.) При това заболяване в имунната система като че ли се получава късо съединение и то дава възможност на раковите клетки не само да нарастват и да се размножават, ами и евентуално да се пръснат из други места в тялото. Когато ракът мигрира, т. е., когато се получат метастази, може да се смята, че играта е приключила. Ето защо някои от най-новите и обещаващи противоракови лечения съсредоточават усилията си върху задвижването на имунната система, така че да атакува рака; сега вече нападението е много по-точно от каквато и да било хирургическа намеса, медикаменти или радиация. За тази цел се използват създадени със средствата на биоинженерството протеини, които на молекулярно ниво призовават имунната система да се задейства. Тези протеини - интерферони, интерлевкин II и тумор некрозис фактор например - стимулират взвод клетки на имунната система, известни като клетки-убийци. Те са като снаряд с топлинно насочване, като неуморно издирват ракови клетки, за да ги атакуват и унищожат. На теория звучи добре - използват се протеини, рожба на биоинженерството, за да се стимулират войските и да се изстрелят снарядите. Засега обаче резултатите от този тип терапия, макар и окуражаващи, не са в никакъв случай впечатляващи. Според мен това се дължи на факта, че тези терапии не се обръщат към най-мощния съюзник на имунната система - айказаноидите. Ракът, подобно на сърдечните болести, е състояние, при което айказаноидите не са в равновесие. Най-добрата стратегия за борба с рака е тази, която позволява на тялото да предотврати свръхпроизводството на лоши айказаноиди, които от своя страна потискат имунната система. От средата на 80-те години научните изследвания доказват, че айказаноидите играят голяма роля при развитието на рака. Както вероятно сте се досетили, злите герои и в тази пиеса са лошите айказаноиди и те са цяла войска. PGE2 потиска имунната система, като възпрепятства дейността на клетките-убийци и в резултат те не могат да се преборят с болестта. Друга група лоши айказаноиди, известни като липоксини, също намаляват активността на клетките-убийци. Други лоши айказаноиди, левкотриените, помагат на раковите тумори да изградят нови кръвоносни съдове, които да ги хранят. (Този процес е известен като ангиогенезис.) Друг клас лоши айказаноиди, наречени хидроксилатни незаменими мастни киселини, провокират метастазите - потенциално смъртоносната способност на рака да се разпространява из цялото тяло. За разлика от сърдечните заболявания, при които и добрите, и лошите айказаноиди играят своята роля, ракът очевидно е резултат от неудържимата продукция на лоши. Следователно целта при лечението и профилактиката, на рака е да се ограничи максимално производството на лоши айказаноиди, като се намали до минимум запасът от арахидонова киселина. За да демонстрирам връзката между свръхпроизводството на арахидонова киселина и рака, аз направих малко изследване, като използвах изрязани тумори от различни видове рак у хора. Смлях туморите, извлякох мастните киселини и направих анализ на съдържащите се в тях активирани мастни киселини. (Спомнете си, че сред активираните незаменими мастни киселини добрите айказаноиди се изграждат от DGLA, а лошите - от арахидонова киселина. Следователно съотношението между DGLA и арахидонова киселина в раковите клетки може да се окаже най-важният фактор за довеждане на нещата до щастлив край.) Резултатите са дадени в Таблица 14-1. Както виждате, колкото по-агресивен е съответният тип рак, толкова по-малко е DGLA в сравнение с арахидоновата киселина. (Злокачествените тумори на панкраса са едни от най-агресивните от познатите досега.) Това означава, че колкото по-агресивен е туморът, толкова по-голям потенциал има да произвежда лоши айказаноиди. Нека помислим върху следното: практически всички видове рак създават уникална прикриваща система, благодарение на която имунната система не усеща присъствието им. Как става това? Посредством свръхпродукцията на лоши айказаноиди от арахидонова киселина. Това дава на раковата клетка изключително средство за самозащита и за неконтролируемо разрастване и размножаване. Оттук следва, че ако наклоним равновесието в полза на добрите айказаноиди, то ще се отрази положително върху лечението на рака. А това постигаме чрез най-мощното лекарство: храната. Таблица 14-1 Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|