Зоната д-р Бари Сиърс анонс
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ DGLA И АРАХИДОНОВА КИСЕЛИНА В РАЗЛИЧНИ ЧОВЕШКИ ТУМОРИ
Изтегляне 1.95 Mb.
|
| СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ DGLA И АРАХИДОНОВА КИСЕЛИНА В РАЗЛИЧНИ ЧОВЕШКИ ТУМОРИ
Тумор * Съотношение DGLA/ арахидонова киселина На гърдата, доброка- 0.69 ± 0.24 чествен (п=4) На гърдата, злокаче- 0.34 ± 0.09 ствен (п=5) На дебелото черво (п=3) 0.19 ± 0.05 На панкреаса (п=1) 0.09 ХРАНЕНЕ И РАК Съществуващият начин за лечение на рака е може би най-варварското нещо в съвременната медицина. Това принуждава много от неговите жертви да търсят отчаяно алтернативни форми на лечение, като често се обръщат към една или друга диета с надеждата, че онова, което консумират, като с вълшебна пръчица ще излекува болестта им. Съществуват безброй истории за това, как един или друг начин на хранене бил излекувал болни от рак, но повечето учени предпочитат да ги отрекат като неверни. Аз пък винаги съм се опитвал да открия зрънцето истина във всяка една от тях, нещо, което може да се обясни от хормонална гледна точка и да се приложи за по-голям брой хора. Да вземем макробиотиката например. Тя привлича значителен брой последователи, в това число и сред раковоболните, и става основа за множество подобни невероятни истории с щастлив край. Зад всички тези твърдения обаче като че ли се крие наука. Така например през 1993 година в „Списание на американския колеж по храненето" бе публикувано изследване върху използването на макробиотичната диета при лечението на болни от рак на панкреаса. Петдесет и два процента от нейните последователи били все още живи след една година, докато броят на оцелелите в другата група, която не променила начина си на хранене, бил едва 10%. С други думи, макробиотиката увеличава с 500% шансовете за оцеляване, поне в период от една година. Ако отстраним философиите на Ню Ейдж (Новата епоха), които съпровождат често макробиотичните диети, ние ще се убедим в способността им да влияят върху айказаноидите. Първо, тази диета е бедна на мазнини, следователно намалява значително запасите от незаменими мастни киселини Омега 6. По този начин тя изпълнява първото условие на един здравословен, противораков начин на хранене: намаляване количеството на приеманите мазнини. А това означава по-малко арахидонова киселина и по-малко лоши айказаноиди. Второ, макробиотичната диета е богата на активирана мастна киселина Омега 3, АПК. Морските зеленчуци обаче не са обичайно явление за западната кухня, нито пък са по вкуса на западняка. Така или иначе, тя отговаря и на второто главно условие за една здравословна противоракова диета - тя е богата на АПК. А това в крайна сметка означава, че тялото ще произвежда дори още по-малко арахидонова киселина. Следователно макробиотичната диета ограничава количеството на градивния материал на лошите айказаноиди. За нещастие тя обаче е богата на неблагоприятни въглехидрати, особено зърнени храни. Както си спомняте, те повишават нивото на инсулина, а това означава повече лоши айказаноиди. Това вече нарушава третото правило за здравословно хранене - намаляване нивото на инсулина - и следователно ограничава много ползата, която бихме могли да извлечем от увеличения брой на айказаноидите. Това е същото, като да направим две стъпки напред и след това да се върнем една назад. Наистина напредък има, но недостатъчен, особено когато става дума за болест като рака. А вегетарианството? Строгите вегетариански диети са бедни на мазнини и това означава по-малко лоши айказаноиди, поради намаляване приема на мастни киселини Омега 6. Равновесието обаче се нарушава от прекалено големите количества въглехидрати, което означава повече инсулин и следователно - повече лоши айказаноиди. В същото време стриктното вегетарианство не осигурява изобщо или съвсем малко АПК, а оттам намалява драстично способността да потискаме образуването на арахидонова киселина. В крайна сметка излиза, че вегетарианството е равносилно на правене на една крачка напред и две - назад. Следователно тя е по-малко препоръчителна от макробиотиката за болните от рак. А сега да се обърнем към диетата, препоръчвана от Американското раково общество. Нейният неуспех се дължи на същите причини, довели до неуспеха на диетата на Американската сърдечна асоциация. И двете са прекалено богати на въглехидрати и по този начин и двете предизвикват увеличаване нивото на инсулина. В същото време количеството на мазнините е изключително голямо - и следователно и това на мастни киселини Омега 6. Което пък означава прекалено много арахидонова киселина и оттам - лоши айказаноиди. Вестите са еднакво неприятни както за сърдечно, така и за раковоболните. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|