Десета глава ВИТАМИНИТЕ, МИНЕРАЛИТЕ И ЗОНАТА

Десета глава

ВИТАМИНИТЕ, МИНЕРАЛИТЕ И ЗОНАТА

Досега говорих само за макросъставките на храната: протеини, въглехидрати и мазнини. Ами микроелемен­тите - витамини и минерали? Те важни ли са? Имат ли някаква роля в начина на хранене, който ще ни от­веде в Зоната?

Огромен брой от съвременните изследвания вър­ху храната са насочени върху нейните микроелементи. Хората изглежда мислят, че витамините и минерали­те са някакъв вълшебен елексир и след като веднъж той бъде изолиран и поставен в капсула, вече сме открили чудото на живота. Това схващане е толкова разпрос­транено, че сега почти половината американци при­емат витаминни и минерални добавки, въпреки препо­ръките на американското правителство, че всички ми­нерали и витамин, които са ни нужни, могат да бъдат открити в т. нар. „балансирано" хранене.

Хората с право се страхуват, че тяхното „балан­сирано" хранене в крайна сметка не е чак толкова ба­лансирано. Може би именно това е причината да бъ­дат уморени, с наднормено тегло или направо болни. Този страх е помогнал да бъде създадена индустрия печелеща три милиарда долара годишно, която взема витамини и минерали и ги поставя в капсули или таблетки. Може би не е изненадващо, че производството на витамини (които са всъщност особени химикали) се доминира от три от най-големите фармацевтични и химически компании в света: „Хофман-Ла Рош", „Пфи-цер" и „Ийстмън Кодак".

След като в изследванията и производството на микроелементи са вложени толкова пари и власт, чо­век би помислил, че те наистина са жизненоважни за предпазването от болести. И точно това витаминната индустрия и фармацевтичните компании биха искали да вярвате, особено за антиоксидантните витамини С, Е и бета каротин.

Истината е обаче, че много от клиничните изслед­вания с големи дози от тези антиоксидантни витамини, са довели до неедностранни резултати. Така например при едно неотдавнашно изследване във Финландия, включило 29 000 пушачи от мъжки пол, които в про­дължение на 6 години приемали високи дози бета ка­ротин, случаите на заболяване от рак на белите дро­бове били с 18% повече отколкото при другите. В съ­щото изследване сред хората, поглъщали големи до­зи витамин Е, инсултът бил по-често срещано явление. Друго неотдавнашно изследване показа, че бета ка­ротинът, витамин Е и витамин А не пречат на предраковите поражения в дебелото черво да се развият в рак на дебелото черво.

В същото време някои от изследванията, доказва­щи благоприятното въздействие на антиоксидантите, може би получават верните резултати поради погреш­ни причини. По-ранни изследвания бяха навели на ми­сълта, че богато на листни зеленчуци и плодове хра­нене предпазва от развитието на рак. Фактът, че източ­ниците на благоприятни въглехидрати са богати също така и на антиоксиданти накарал изследователите да направят прибързаното заключение, че именно те пред­пазвали хората от рак.

Но, почакайте малко; нима зелените листни зелен- и плодовете не са основните въглехидратни компоненти в моята диета? Да, точно така е. Затова може би антираковите резултати в онова изследване не са се дължали на антиоксидантите, а на благоприятния ха­рактер на въглехидратите, които били консумирани в по-големи количества. Несъзнателно те следвали ди­ета, близка до тази на Зоната.

Фигура 10-1

Разбира се, внушителен брой изследвания доказват по­ложителния ефект от добавката на антиоксиданти към храната. Както казах, информацията не е еднозначна -и добра, и лоша, и най-вече неводеща до никакви оп­ределени заключения. Което доказва, че изолираните антиоксиданти не са вълшебни хапчета. Ако ме попи­тат кое според мен е по-добре, дали пиенето на хапчета-антиоксиданти, които предпазват от рак, или хра­нене в Зоната, което ограничава свръхпроизводството на лоши айказаноиди, които улесняват разрастването на рака (вижте Четиринайсета глава), аз лично бих из­брал диетата. Надявам се, че и вие бихте реагирали

така.

Само тогава, когато тези поддържащи живота сво­бодни радикали се задържат прекалено дълго или тя­лото ви започне да ги произвежда в преголеми коли­чества, те започват да създават неприятности. Тогава заприличват на неканен гост или на мъртва риба след третия ден - присъствието им набързо става нежелано. Предполага се, че изобилието от свободни радикали е един от факторите, водещи до сърдечни болести, рак и доста други заболявания.

Защо става така? Защото най-вероятните биоло­гични цели на излишните свободни радикали са из­граждащите айказаноидите блокове - незаменимите мастни киселини поради високото им съдържание на полиненаситеност, която привлича излишните свобод­ни радикали с надеждата да се сдобият с липсващия им електрон. За нещастие при този процес ненаситените мастни киселини се окисляват. Изграждащите ай­казаноидите блокове размахват на молекулярно ниво червен флаг, който призовава: „Окислете ме!". А щом една мастна киселина се окисли, тя не може да бъде превърната в добри айказаноиди.

Ето защо е важно да се възпрепятства свръхпроизводството на свободни радикали чрез употребата на антиоксиданти. Антиоксидантите са като добри вой­ници: те унищожават свободните радикали, като при този процес и самите те загиват, т. е. правят най-голя­мата жертва. Тъй като антиоксидантите се разрушават непрестанно, трябва да бъдат възстановявани посто­янно. Следователно, ако приемате антиоксидантните витамини - витамин Е, витамин А и бета каротин - и ги поддържате на подходящи нива, ще предпазите не­заменимите мастни киселини, така че да не могат да бъдат превърнати в айказаноиди.

Какво става обаче ако в тялото ви се натрупат пре­калено много антиоксиданти? Познахте - образуването на айказаноиди започва да се забавя. (Спомнете си, че за формирането си айказаноидите се нуждаят от сво­бодни радикали.) Така че отново става дума за равновесие; независимо дали антиоксидантите са прекале­но много или прекалено малко, това се отразява отри­цателно върху жизненоважното производство на айказаноиди.
Таблица 10-1

ИЗТОЧНИЦИ НА ВИТАМИН С И НА БЕТА КАРОТИН В ЗОНАТА

Витамин С (Препоръката за престой в Зоната е 500 мг на ден, а на правителството - 60 мг)

Червени камби (1 чаена чаша) 190 мг

Пъпеш „Медена роса" (1/2) 172 мг

Броколи (1 чаена чаша) 120 мг

Зелени камби (1 чаена чаша) 90 мг

Ягоди (1 чаена чаша) 82 мг

Портокал (1) 80 мг

Пъпеш (1/2) 75 мг

Киви (1) 75 мг

Карфиол (1 чаена чаша) 56 мг

Домат (1) 24 мг

Сини боровинки (1 чаена чаша) 20 мг

Спанак (1 чаена чаша, готвен) 9,8 мг

Пъпеш (1/2) 4,8 мг

Кайсии (2) 2,5 мг

Откъде можете да си набавите подобни дози антиоксиданти? В повечето случаи не са ви нужни хапчета. Трябва само да консумирате благоприятни въглехид­рати.

Погледнете Таблица 10-1. Тя доказва, че необходи­мите ни според мен нива от витамин С и бета каротин могат да бъдат набавени безпроблемно ако се храним в Зоната.

Единственият антиоксидант, който можем да си на­бавим трудно само от храната, е витамин Е. Най-бо­гатите негови източници са изолирани растителни мас­ла; неговата задача е да предпазва полиненаситените мастни киселини от окисляване. Тъй като храненето в Зоната е бедно на мазнини, набавянето на витамин Е може да се окаже проблем. Затова единственото, ко­ето бих ви препоръчал да пиете допълнително, е вита­мин Е, с дневна доза 200 Ш.

Дори незаменимите мастни киселини да са били за­пазени с адекватни нива антиоксиданти, те все още не са се превърнали в айказаноиди. Точно тук излизат на сцената ензимните кофактори. Без тях целият процес на образуване на айказаноиди би бил безкрайно ограничен. Не са ви нужни мегадози от тези микроелементи, но те трябва да присъстват на трапезата ви.

Кои са най-богатите източници на тези ензимни кофактори? Отговорът не би трябвало да ви изненада: това са основните компоненти на моята диета (вж. Та­блица 10-2).
Таблица 10-2

ЕНЗИМАТИЧНИ КОФАКТОРИ В ЗОНАТА

Проценти според препоръката па правителството

Витамин В₃

Риба тон (115 г) 65%

Пуешко месо (115 г) 55%

Пилешко месо (115 г) 55%

Сьомга (115 г) 37%

Витамин В₆

Риба тон (115 г) 45%

Сьомга (115 г) 35%

Пъстърва (115 г) 35%

Пуешко месо (115 г) 27%

Пилешко месо (115 г) 27%

Треска (115 г) 97%

Зрял фасул (115 г) 29%

Пуешко месо (115 г) 23%

Магнезий

Риба тон (115 г) 42%

Тофу(170г) 33%

Писия(115г)⁴ 18%

Както казах вече, всички тези микроелементи - антиоксиданти и ензимни кофактори - играят важна ро­ля при образуването на айказаноидите. Следователно няма нищо учудващо във факта, че са издигнати в култ от индустрията, работеща за нашето здраве.

Непрекъснато чуваме за леля еди-коя си, която взе­мала витамин В₆ заради артрита си. Или пък за чичо еди-кой си, който пие витамин С, за да се излекува от рак. Или за братовчеда Джим, който вземал витамин Е, за да помогне на болното си сърце. Във всички по­добни състояния има нещо общо - те са предизвикани от дългогодишно свръхпроизводство на лоши айказаноиди. Следователно осигуряването на тези микроеле­менти може би било достатъчно за производство­то на добри айказаноиди.

Истинската полза идва обаче от факта, че диетите, които трябва да се спазват, са почти същите като тези в Зоната. Така че самата диета е приближила болните до Зоната, а допълнително приеманите микроелемен­ти са им помогнали да влязат в нея; а там вече облек­чаването и дори лечението на болестите е по-лесно.

Онова, което е помогнало на леля еди-коя си, мо­же би няма да има същия ефект върху повечето хора (и най-вероятно е точно така). Да, микроелементите са много важни, но са второстепенни герои в историята на Зоната. Ако възнамерявате да се озовете там, тога­ва контролирането на хранителните макроелементи във вашата диета е между десет и сто пъти по-важно от микроелементите, които консумирате. Освен това диетата на Зоната би трябвало да ви осигурява всички тях (с изключение на витамин Е).

Приемането на допълнителни количества микро­елементи лоша идея ли е? Разбира се, че не. Всъщност,стига да го правите умерено, то може да се превърне в една сравнително евтина здравна застраховка. Но ако консумирате големи количества микроелементи и не следвате моята диета, не сте направили нищо значимо, което да ви помогне да се озовете в Зоната. Все едно, че хвърляте парите и усилията си на вятъра. Да се под­силвате допълнително с микроелементи, без в също­то време да осигурявате равновесие между трите макросъставки на храната, е все едно да строите пясъчна кула на брега, за да се предпазите от наближаващата приливна хормонална вълна.

Ако искате да се излекувате и да се предпазите от евентуални нови заболявания, трябва да се обърнете към водещия в Зоната начин на хранене, а не към ня­какви си вълшебни хапчета.