Оператори за изменение и дефиниране на данните

18.2. Оператори за изменение и дефиниране на данните

Операторите за изменения на таблиците са: за вмъкване на редове-INSERT, за внасяне на корекции-UPDATE, за отстраняване -DELETE.

С оператора за вмъкване INSERT може да се решава аналогична на съединението задача. Тогава обаче резултаът не е заявка, а разширение на основната таблица т.е. прави се поддържане на базата от данни.

Операторът INSERT добавя записи в дадена таблица. Той може да добавя редове един по един или цяла нова таблица. Естествено добавянето на отделни редове става много по-просто в директния режим на Access, както вече беше обяснено в първия том на тази книга. Добавянето на цяла таблица обаче става много по-ефективно и гъвкаво с оператора INSERT на SQL. То е необходимо при поддържането на базата от данни, когато се добавят масово нови данни или когато се работи в мрежова среда и се формира централната база от данни от локалните такива. И тук двете таблици трябва да са с еднакви структури и еднакви типове на данните. Особено трябва да се внимава да не се допускат грешки при главните ключове и индексирането.

Синтаксисът на оператора е:

INSERT INTO <таблица 1>

SELECT*

Резултатната таблица трябва да е еднаква по съдържание със резултата от заявката за обединение – фиг.18.26., но е таблица от базата от данни. Затова по време на работа системата издава две предупреждаващи съобщения, че изменението е необратимо – фиг. 18.28 и фиг.18.29.

Фиг.18.28. Първо съобщение при заявка за добавяне.

Фиг.18.30. Резултат от заявка за вмъкване.

Фиг.18.31. Таблица за вмъкване по условие.

Фиг.18.32. Заявка за вмъкване по условие.

18.33. Резултат от заявка за вмъкване по условие.

При желание за повторно изпълнение на заявка за вмъкване системата издава съобщение и не я изпълнява-фиг.18.34.


Фиг.18.34. Отхвърляне на повтаряща се заявка за вмъкване.

Операторът INSERT позволява да се задават за вмъкване и редове с определени стойности. Тогава синтаксисът му е:

INSERT INTO <име на таблица>

VALUES <списък от стойности>;

Операторът за корекции също може да прави единични или групови корекции. Както и при вмъкването изменението в отделни редове става много по-просто в директния режим на Access, както вече беше обяснено в първата част на тази книга. Груповите корекции обаче са твърде мощен апарат и стават наведнъж с помощта на оператора UPDATE на SQL. То е необходимо при поддържането на базата от данни, когато се коригират масово данни или когато се работи в мрежова среда и се актуализира централната база от данни. Синтаксисът на оператора е:

UPDATE <име на таблица>

SET < име на поле= стойност>

WHERE <име на поле> <условие>; - незадължителна клауза

Нека желаем да актуализираме таблица Prodazbi. Една от клиентските фирми се е сляла с друга и новата фирма е приела името, адреса и цялата останала информация на първата фирма. Това изменение може да се внесе чрез групова заявка наведнъж във всички засегнати записи от таблица Prodazbi. Заявката се задава от основния изглед на текущата база от данни чрез последователността от опции: QueriesÞNewÞDesignViewÞOKÞCloseÞViewÞSQLView.Тя е показана на фиг.18.35., а резултатът от работата й на фиг.18.36.

Фиг. 18.35. Заявка за групови корекции.

В този оператор могат да участвуват и аритметични изрази. Допустими са операциите умножение - *, деление - /, събиране - + и изваждане - -. Аргументите могат да бъдат имена на полета или константи. Например в разглежданата предметна област той може да бъде особено полезен при преоценявания на стоките.

Пример: UPDATE Prodazbi

SET EdinichnaCena=EdinichnaCena*0.75;

При изпълнението на оператора UPDATE също излизат съобщения за необратимост на процеса.

Фиг. 18.36. Резултат от заявка за внасяне на корекции.

Операторът за oтстраняване също може да се използува за единични и групови отстранявания на цели редове. Както и при корекциите отстраняването на отделни редове става много по-просто в директния режим на Access, както вече беше обяснено в първата част на тази книга. Груповите отстранявания стават наведнъж с помощта на оператора DELETE на SQL. Те са необходими при поддържането на базата от данни, когато се отстраняват масово данни или когато се работи в мрежова среда и се актуализира централната база от данни.

Синтаксисът на оператора е:

DELETE *

WHERE <име на поле> <условие>;

Даже и да бъдат посочени отделни полета, отстраняват се цели редове от таблицата.

Желаем както и преди да актуализираме таблица Prodazbi. Една от клиентските фирми е фалирала и записите за доставки за нея трябва да се отстранят. Заявката за групово отстраняване от таблица Prodazbi се задава от основния изглед на текущата база от данни чрез последователността: QueriesÞNewÞDesignViewÞOKÞCloseÞViewÞSQL View. Тя може да се види на фиг. 18.37. И тук също излизат съобщения за необратимост на процеса. Резултатът от работата на заявката е показан на фиг. 18.38.
Фиг.18.37. Заявка за групово отстраняване на записи от таблица.

Фиг. 18.38.Резултат от заявка за групово отстраняване на записи.
Дефиниране на данните в таблиците

Скаларните типове данни в стандарта SQL-2 са седем групи, дадени в следващата таблица.

Имената на таблиците (релациите), свойствата (колоните) и изгледите се задават чрез идентификатори , отговарящи на следните условия:

• 
  да не са по-дълги от 128 символа;
  
• 
  да започват с буква;
  
• 
  да не съдържат празни позиции.
  

Операторите от езика за дефиниране на данните в таблиците дават възможност за създаване и поддържане на базата от данни като осигураяват свойството „независимост”. Основните оператори за дефиниране на данните са за създаване на: таблица, на домен (област от стойности на променливи) и на виртуална таблица-изглед.

Операторът за създаване на таблици се дава тук за пълнота на изложението. По-лесно и надеждно е създаването на таблиците с помощта на графичните средства Query by Example. Синтаксисът на оператора CREATE TABLE е както следва:

CREATE TABLE <име на таблица>({<списък от свойства тип на данни>

/NOT NULL

/DEFAULT <подразбираща се стойност>

/CONSTRAINT <име на ограничение>

/PRIMARY KEY <име на свойство>

/UNIQUE ({<име на свойство>})

/ REFERENCES ({<име на таблица, външно име>})

/CHECK (<условие за търсене>)

/ON DELETE <условие за цялост>

/ON UPDATE <условие за цялост>;

Условията за цялост осигуряват връзките между родителските таблици и таблиците-наследници при операциите за отстраняване DELETE и корекции UPDATE. В стандарта са дефинирани следните условия:

SET NULL – отстраняване на ред в родителска таблица предизвиква отстраняване на всички, свързани с него редове в таблица-наследник.

CASCADE – отстраняване на ред в родителска таблица предизвиква поставяне на нули в свързаните с него редове от таблицата-наследник.

NO ACTION – не позволява отстраняване на редове от родителска таблица, свързани с редове от таблица-наследник.

SET DEFAULT – отстраняване на ред в родителска таблица предизвиква поставянето по подразбиране на зададена стойност в свързаните с него редове от таблицата-наследник.

С тази заявка е създадена таблица Table5 с главен ключ полето Ime- фиг.18.40.

Фиг.18.40. Резултат от заявка за създаване на нова таблица.

Когато главният ключ е съставен, той се формира от ключовете на външни таблици (външни ключове), чиито имена като части на съставния главен ключ и като външни имена също трябва да се обявят.

В SQL2 могат да се правят отделни декларации за създаване на домени и ограничения. В декларациите на домени се изнася типа на данните, а в тези на ограничения - проверки за цялост. Синтаксисът на оператор за дефиниране на домен е както следва:

CREATE DOMAIN <име на свойство> AS <тип на данни (дължина)>

CHECK (условие)

DEFAULT <подразбираща се стойност>;

Както се вижда тук се дават някои от ограниченията за цялостност като дължина на полето, допустими стойности на полето, подразбираща се стойност на полето. Когато тези декларации са направени отделно в домените, те могат да се изпуснат в декларацията на таблицата. Предвидени са и оператори за разделяне и внасяне на промени както таблиците, така и в домените съответно: DROP DOMAIN, DROP TABLE и ALTER DOMAIN, ALTER TABLE. Операторът за ограничения, дефинирани отделно от дефинициите на домени и таблици, има синтаксис:

CREATE ASSERTION < име на ограничение>

CHECK <условие>;

За отстраняване на ограниченията е предвиден операторът DROP ASSERTION.

Създаване на виртуални таблици (изгледи)- Views

Създаването на виртуални таблици (изгледи) става с оператора CREATE VIEW, който има синтаксис:

CREATE VIEW<име на изглед> (<списък от имена на свойства>)

AS SELECT <списък от имена на свойства>

FROM <име на таблица>

WHERE <условие>;

Тук операторът SELECT има познатия смисъл и синтаксис. За да отразява измененията в базата от данни, изгледът трябва да отговаря на следните условия:

да има релационна структура;

може да съдържа операции SELECT;

може да съдържа операции за проекция;

може да сдържа операции за обединение;

може да съдържа операции за естествено съединение;

да бъде дефиниран само с една таблица;

да не съдържа предикат DISTINCT;

да не съдържа производни свойства;

да не съдържа подвъпроси с втори, включен в първия SELECT;

да не съдържа агрегиращи или включващи HAVING клаузи.

Фиг. 18.41. Заявка за създаване на изглед от таблица Klienti.

Видът на прозореца на изгледа, отговарящ на поставеното условие е показан на фиг.18.42.

Фиг.18.42. Изглед от таблица Klienti, отговарящ на условие.

Фиг. 18.43. Изглед със съединение.

Заявката за създаване на изглед се задава от основния изглед на текущата база от данни чрез последователността от опции: QueriesÞNewÞDesignViewÞOKÞCloseÞQueryÞSQLSpecificÞData DefinitionÞOK.