" Стокова политика на био-ресторант Парми "

“ Стокова политика на био-ресторант Парми “

Разработил (и): Ръководител практика:

..................................

(Име, курс, група) (гл. ас. М. Данчева )

Дата:
1.Характеристика на стоката.

Класическият ресторант предлага широк и разнообразен асортимент от висококачествена кухненска продукция, сладкарска продукция, десерти, плодове, специалитети, ястия, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки и създава условия за хранене и развлечение.

Специализираните ресторанти са тясно профилирани. Те могат да бъдат за риба, дивеч, птици, като асортиментът им се базира на даден основен продукт. В тази група попадат и ресторантите за барбекю, грил и скара, чийто асортимент се основава на печени меса на скара или плоча.

Ресторантите с национална кухня, са заведенията с основен асортимент българска и чуждестранна кухня. Ресторантите с българска кухня предлагат предимно българска национална и регионална кухня и напитки. Тук спадат механа, гостилница, странноприемница, битова къща, ханчето. Към ресторантите с чуждестранна кухня отнасяме тези с френска, италианска, китайска, японска и друга кухня.

За отличаване предлагането на био ресторант „Парми”, който би следвало да спада към специализираите ресторанти с оглед на типа продукти, които ще се предлагат, от това на конкурентите, посланието на заведението към потребителите се заключава в следния слоган : “Храненето при нас е удоволствие и здраве”.

Заведението за диетично и здравословно хранене “ Парми “ предлага:

• 
  достъпна диетична храна, която осигурява необходимата енергия и хранителни вещества за поддържане на организма, както за болни, така и за здрави клиенти, които държат на здравословния начин живот;
  
• 
  висококачествена селекция от органични и био храни за задоволяване изискванията и на най-взискателните клиенти на ресторанта.
  

• 
  задоволяване на потребителското търсене чрез оригинално изработени лист-менюта;
  
• 
  карта за напитки с ниско съдържание на захари и билкови напитки, приготвени в домашни условия.
  
• 
  поддържане на бутиков асортимент от кулинарна продукция;
  
• 
  изготвяне на тематични менюта и индивидуални програми за здравословно хранене;
  
• 
  готови продукти и тяхното красиво порционно оформление;
  
• 
  директно приемане на поръчката;
  
• 
  безплатна поръчка и доставка на кулинарна продукция по домовете;
  
• 
  уютна атмосфера, релаксираща музика и звуци от природата.
  
• 
  предоставяне на компетентна консултация на клиентите при избора на подходяща храна за дадената диета и за технологията на нейното приготвяне;
  
• 
  безплатен паркинг;
  

Всяка рецепта в заведението е създадена и въведена в менюто от самия собственик. Той лично контролира продуктите, от които се приготвят ястията, като по-голямата част от тях са Био. Поради липсата в България на някои продукти, те биват внесени от чужбина. Забележителното е, че се готви изцяло с кокосово масло, което запазва своите полезни свойства дори и при по-висока температура. В ресторанта не се предлагат пържени ястия. В ресторанта клиентите могат да опитат „пържени картофки без пържене”.

Освен основните услуги, характерни за всеки ресторант, бутиков ресторант „Парми” предлага на своите клиенти още:

• 
  възможност за пакети-1,2,3 ястие в менюто, като по този начин менюто става по-балансирано, съобразено с диетата и същевременно по- евтино;
  
• 
  безплатна част от менюто (например напитка )
  
• 
  в определени дни от седмицата 10% намаление от цената;
  
• 
  клиента може да вземе участие в услугата, т.е. предлага му се възможност да вземе участие в приготвянето на ястието, ако желае разбира се. По този начин той има взаимодействие и с персонала и с клиентите;
  
• 
  в началото на всеки месец ще се раздават талони на клиентите, на които ще се отбелязват посещенията им. Те ще са индивидуални за семейство. Всяка 4-та неделя ще се провежда томбола. За участие в нея ще са необходими 5 посещения. Ще се раздават награди като безплатна вечеря за 4-ма, фитнес карти, талони с 20% намаление и др.
  

Персоналът е избиран с изискването да е компетентен на тема здравословно и диетично хранене, за да може да отговаря на всички въпроси, които вълнуват клиентите.

Всички услуги, които се предлагат в ресторанта допринесят не само за повишаване качеството на обслужване, но и за конкурентноспособността и просперитета на заведението.

Един от основните проблеми, с който се сблъсква съвременната ресторантьорска индустрия, е организацията и поддържането на успешен бизнес в условията на стремително изменящ се пазар и делова среда.

Като всяка стопанска дейност и в ресторантьорството се използват определени ресурси – човешки, финансови, времеви. Краен резултат от тяхното използване е създаването на ресторантьорски продукт, предназначен за потребление от туристи и клиенти чрез пазара.

По своята същност ресторантьорският продукт представлява съвкупността от ресторантьорски стоки и услуги, които се предлагат на потребителите по време на тяхното пребиваване в заведенията за хранене и развлечение.

Ресторантьорският продукт задоволява желанията и очакванията на туристите при тяхното посещение в заведенията за хранене и развлечение. Следователно ресторантьорското предлагане трябва да съдържа всички елементи на ресторантьорския продукт. Липсата на някой продуктов елемент води до намаляване на потребителската полезност на ресторантьорския продукт, а в повечето случаи той става и непродаваем на туристическия и на ресторантьорския пазар.

Ресторантьорството, под формата на различни субектни и пазарни структури, като фамилния ресторантьорски бизнес, частни и държавни ресторантьорски фирми, дружества и други, се явява важна и неразделна част от съвременния туристически бизнес и модерния смесен пазар.

В туристическата индустрия ресторантьорският бизнес заема особено важно място – туристите физически нямат възможност да си готвят самостоятелно, затова важно условие при формирането на туристическия продукт се явява и професионалното ресторантско обслужване.

Наименованието “ресторантьорство” произлиза от латинското “restaurans” и в най-общ план означава възстановяване. От тази латинска дума е дошло и френското “restaurant” – място, където на потребителя се предлагат и продават храна и напитки срещу или без заплащане. Понятията “ресторант” и “ресторантьорство” бързо напускат Франция, навлизат в речника на много държави и по този начин се интернационализират.

Ресторантьорството е пряко свързано със задоволяване на една от основните потребности на туристите – потребността от храна. Тя има две важни страни:

– биологическа, която се изразява в това, че потреблението на храна задоволява основна физиологическа потребност на човешкия организъм;

– икономическа, която се изразява в това, че тя, по своя характер, е материална; нейното задоволяване в модерното гражданско общество зависи от равнището на развитие на цялостния възпроизводствен процес.
2. Целеви сегмент.

След проведени изследвания, нашият екип останови два основни пазарни сегмента, като не изключва останалите. Първият са летуващите в морския град и околностите чужденци. Вторият са бизнесмени и други.

Целта на фирмата е изграждането на отличаващ се висококачествен бутиков продукт в представите на потребителите и постигането на устойчива конкурентна позиция спрямо конкурентите. Продуктът, както бе посочено по-горе, е предназначен за младежи, за семейни с или без деца, за вегани и вегетарианци, за хора със здравословни проблеми или за всеки, който се интересува от здравословния начин на живот.

Лятната градина се очаква да се посещава от всички клиенти, а вечер предимно от младежи и семейни без деца, за които оставането до по-късни часове не е проблем.

За да се разберат мненията и нагласите на потребители за предлагания продукт бе проведено Маркетингово проучване. То се основава на вероятностна извадка, включваща 1000 единици, подбрани по лотариен принцип. Анкетирането се извърши чрез изпращане на анкетни карти по пощата, публикуването им във вестници и списания, в опаковката на хранителни продукти, произведени от фирми-доставчици на фирмата. За да се гарантира връщането на анкетите, потребителите бяха включени в томбола, резултатите, от която ще станат известни на откриването на заведението.

Обработката на данните показват, че 70% от анкетираните приемат доброжелателно изграждането на диетичен ресторант за здравословно хранен. За тях ресторант от такъв ранг би допринесъл за подобряване на хранителните навици не само на нуждаещите се, но и на хора без големи здравословни проблеми. За 20% начина на приготвяне на храната е от изключително значение. За 45% цената е важен фактор за избора на ресторант. За целта фирмата ще се стреми да поддържа съотношението-отлично качество на достъпна цена. Анализът на анкетите показва, че 45% от потребителите са готови да заменят свинското месо с по-лека диетична храна. Само 5 % не желаят да консумират такъв вид храна. 40 % се хранят два пъти седмично извън дома. За 50 % местоположението е подходящо и няма да представлява трудност. 25 % биха посетили ресторанта, заради интериора и отстъпките.

Повечето от анкетираните попадат във възрастовите граници 18-25 и 25-40, от които 35 % мъже и 65 % жени.

Според сумираното мнение на 85 % от анкетираните ресторант “ Парми “ може да се позиционира на пазара както е предвидено по план-ресторант, обслужващ както болни, така и здрави гости със средни доходи, които търсят уют и забавление, съчетани с качествено обслужване, вкусна здравословна храна.

За определяне на целевите пазари е използвана многофакторна сегментация, основана на демографски, социално-икономически, поведенчески и психографски признаци. На основата на комбинирането на тези критерии е съставен модел на сегментиране на пазара на ресторантьорски услуги.

Целевия сегмент на ресторанта съответно ще определя и последващата ценова политика, която трябва да се води от вкусовете и предпочитанията на клиентите.
3. Ценова политика.
В практиката при това ценообразуване се налага т.нар. диференциация на цените на продуктите в зависимост от различните типове клиенти. Но цената не е определяща.

Въпреки това, ценообразуването се превръща във все по – трудна дисциплина. Сегментираното ценообразуване е една от трите теми (референтни цени и ценова чувствителност), които са важни за разработването на целеви стратегии и тактики за бизнеса. По теория, както и за целите за внедряване на пазара на услугата на ресторанта са възможни следните подходи:

1. 
   Сегментиране по момента на покупка.
   

2. 
   Сегментиране според пакета от услуги, които се предлагат на една цена.
   

При ценообразуването е взет под внимание и средният доход на тричленно семейството за месец 1200лв. и разходите за храна 871лв.

Ако търсенето на някои от ястията намалее, цената им ще спадне. За редовни клиенти се предвиждат отстъпки. В определени дни от седмицата се предлагат безплатна част от менюто. Възможност за пакети.

Чрез ценообразуването фирмата преследва четири цели:

-максимална текуща печалба;

-постигане на максимален пазарен дял;

-съобразяване с платежоспособността на потенциалните клиенти;

-привличане на вниманието и стимулиране на интерес към продукта.

За гъвкаво адаптиране на цената към промените в търсенето, е предвидено плавно навлизане на продукта – със сравнително ниска цена на пазара, с цел привличане на повече пазарни сегменти и опознаване на продукта от потребителите.
4. Канали за реализация.
Много важен момент в цялостния процес на производство е организирането на разпределението и реализацията на произведената вече продукция. Тъй като всеки произведен продукт става необходимо материално благо едва след като чрез акта на покупко-продажбата получи обществена оценка за своите потребителски функции. Докато стигне до крайния потребител продукта преминава през транспортиране, складово стопанска, търговска мрежа, така че просмента на продукцията е един отговорен етап. Както във всяка стопанска система има непремено противоречия между нейните клиенти, така и на пазара между стоковото предлагане и потребителското търсене има противоречия. Например потребителя иска на пазара да има по-богат асортимент от даден продукт за да може да направи своя най-разумен избор. Производителят обратно е заинтересуван да произвежда по-малък брой продукти в по-големи количества, за да може да снижава общите продукти. Съвремения потребител желае да намери търсения продукт по всяко време и на удобно за него място. Производителя пък се затруднява да създава стокови запаси, да ги разполага в множество пунктове, тъй като това увеличава разходите му. Тези и други противоречия между стоковото предлагане и потребителско търсене трябва да се изглаждат през разработване и реализиране от страна на фирмата на правилна пласментна политика. Търговците стоят в основата на масовото стоково-производство на пазара. Съвременият маркетинг вижда в пласмента, дистрибуцията отговорна дейност, която трябва да продължи процеса на приспособяване на стоковото предлагане към потребителското търсене. За това фирма, която е възприела съвремената маркетингова концепция трябва да си разработи и спазва отговорна пласментна политика. Един от основните елементи на организацията на пласмента на произведената продуктция е изграждането на канали за реализацията на продукта. Те са съвкупност от звена чрез които продуктът се доставя от производителя до крайния потребител.

За успешната реализация на маркетинговата стратегия е от значение , много добре да се познава пласментната политика на продуктите или по точно движението на  стоките/услугите от продавача до потребителя. Точния продукт, на точното място, в точния момент, на точния потребител, по точен начин.

За хотелиерството и ресторантьорството са характерни следните канали за реализация:

• 
  производител – клиент .
  
• 
  производител – търговия на едро – клиент.
  
• 
  производител – търговски предстсвител – търговия на едро- клиент.
  

В конкретния случай, ресторант „Парми” използва свой канал за реализация, които се състои в директния контакт с потребителите – клиентите на заведението. Пласментът се осъществява в ресторанта или в домовете на клиентите.

Процесът на обслужването в ресторантьорското заведение обхваща няколко цикъла¹:

Първят цикъл е посрещане и настаняване на клиента в ресторантьорското заведение, а последният – изпращането на същия. В заведенията с по-големи зали за хранене посрещането и настаняването на клиента на свободна маса трябва да става от управителя на заведението или от отговорник търговска зала. Накърнява се имиджът на заведението, ако клиентът се остави сам да търси свободна маса в залата за хранене. Вторият цикъл е свързан с поднасянето на листата за дневното меню на клиента. Ресторантьорското заведение има високо реноме тогава, когато сервитьорът (или салонният управител) не само поднесе лист-менюто, но и запознава подробно (консултира) клиента с неговото съдържание. Третият цикъл обхваща поднасянето на поръчаните от клиента храна и напитки. Това трябва да става при стриктно спазване на технологията за сервитьорското обслужване.

Четвъртият цикъл е свързан с отсервиране от масата на клиента на чиниите, приборите и чашите от консумираната вече храна и напитки. Ресторантьорско заведение, в което се допуска клиентът да консумира следващото блюдо, а пред него да стоят празните чинии и чаши, сериозно подкопава имиджа си. Петият цикъл е поднасянето на сметката за направената консумация.

За функцията кулинарно производство, или кулинарна дейност, различието е в мястото, отредено на кулинарното изкуство за разнообразието от кулинарна продукция. Затова ресторант „Парми” има за цел естетическо оформлението на видовете ястия, което е предназначено да задоволява естетическите потребности на купувачите. На второ място, Парми се стреми да предлагат широка гама от ястия специалитети, като вече споменати „паланчинки за яйца” и „пържени картофи без пържене”. Съществени са различията в ресторантьорството и при функцията търговско обслужване, която включва продажбите и организацията на потреблението. Най-важното за тази функция, осъществявана в ресторантьорските заведения, се отнася до: а) начините на търговското обслужване – със сервитьори, самообслужване; б) обслужване на потребителите на няколко места – за аперитива, за основното хранене, за консумацията на кафе, чай и т.н. в) различни начини за разплащане с потребителите за купените стокови и нестокови услуги от ресторантьорските заведения.

Комуникационната политика е един от най-важните елементи от маркетинг микса, тъй като практически осигурява информацията и връзката между потребителя и предлагания продукт или услуга. Без изпращането на информация до потенциалните потребители за предлаганите от дадена организация продукти, не би било възможно да се реализират целите на фирмата. Основните средства за въздействие на комуникационната политика са: рекламата, връзките с обществеността, личните продажби и насърчаване на продажбите. При стартирането на нова и непозната марка на пазара е особено важно да се наблегне върху комуникационната политика, за да се формира група от лоялни потребители и. От гледна точка на рекламодателите, рекламата е един от неясните механизми за увеличаване на продажбите. Тя е най-динамичното перо от разходите при формиране на бюджета, а резултатите й като приходи не могат да се изчислят в кеш. Потребителите вече са привикнали към рекламата като постоянен спътник в ежедневието им. Те ясно я различават, тъй като тя има явен източник и се реализира с познати похвати. Налице е рекламно пресищане, което увеличава способността на купувачите да забравят и намалява нивото на внедряване на рекламното послание.

Фирмата провежда маркетингови кампании, с които се цели засилване на мотивациите и заинтересоваността на потребителите като за целта ползва услугите на дизайнер. Тя набляга на уникалността на предлагания продукт, високото качество, цената, същността.

Тъй като българското население няма изградена култура за пълноценен и здравословен начин на живот е създадена реклама, която да въздейства върху съзнанието на потребителя и представя ползата и предимствата на здравословното хранене.

Ресторантът разполага с неонова реклама на входа на обекта и пусната реклама по кулинарната телевизия на България "Fiesta TV" и радиата "FM+", "City", както и в някои регионални интернет портали десет дни преди откриването на ресторанта. На откриването бяха поканени представители на водещи фирми в хранително - вкусовата и модната индустрия, диетолози, представители на болнични заведения, известни личности в шоу-бизнеса, журналисти от местни телевизии и вестници. Освен това регулярно се напечатват календари и се раздават фирмени химикали и тефтери.

Посланието на рекламата не е насочено толкова към достъпните цени на био храните, колкото към техния бутиков асортимент и качество от най-висока класа. Истинската реклама ще бъдат доволните клиенти, които ще разпознаят в лицето на ресторант „Парми” единствената възможност за здравословно хранене извън дома.

Позиционирането на стоката се определя от материалната среда и персонала.

Търговско-производствените сгради на търговското дружество поддържащо ресторант Парми, в които се създават условия за осъществяване на производствения, търговския и обслужващия процес в ресторанта, обхваща според тяхното предназначение:

1. Търговски помещения, които са достъпни за клиентите и в които се извършва продажба на кулинарна продукция, други хранителни стоки и питиета и обслужване на потреблението на същите. В ресторанта ще присъства тип търговската зала, която да създава условия не само за хранене, но и за почивка и развлечение на посетителите, детски кът за децата. Търговските помещения обхващат освен зала за хранене още и входни предверия, вестибюли, тоалетни и умивални, бюфети за напитки и студени закуски, места за оркестър и танци и др. При ресторант Парми се съществува отделно входове и вестибюли, като големината им е съобразена с тази на търговската зала. Те обикновено са в различна ценова категория и различни форми на обслужване. Площта на залата за хранене се определя от броя на местата за сядане в нея (около 50) и необходимата площ за разполагане на едно място. По теория, прекалено големите и удължени зали за хранене не само че не са уютни, но при тях се удължава разстоянието, което сервитьорът изминава от обслужваната маса до бюфета и шубера на кухнята. Голям брой от ресторантите и кафе-сладкарниците имат тераси с места за сядане и хранене, като с това се увеличава площта на търговската зала и балансират сезонните колебания на посетителите. Парми няма тераса, а лятна градина.

В залите за хранене ще бъде разположен неподвижно оборудване – бар, линии за охлаждаеми и отопляеми секции за плодове, десерти и др., и подвижно оборудване – маси, столове, канапета, сервизни шкафове, сервитьорски колички и др. Ценовата категория на хотела е от средна класа, където столовете са комбинирани твърди (вътре) и меки (лятна градина), което създава условия за по-дълго престояване в залата за хранене.

На следващо място от изключително значение за успеха и налагането на ресторант Парми е нивото на обслужване или с други персонала.

Равнището на стопанската дейност на ресторантьорските заведения зависи, от една страна, от състоянието на неговата материална база, а от друга – от състава и квалификацията на персонала, който я експлоатира и обслужва. Особеност на труда на персонала, зает в ресторантьорските заведения, е, че той участва както в процеса на производството, така и в реализацията на продукцията и организацията на нейното потребление. Тук решаващо значение за равнището на стопанската дейност има организацията на труда на ресторантьорския персонал. Тя може да се разглежда като система със следните подсистеми:

а) организация на труда в кулинарното производство;

б) организация на труда при продажбата на тази продукция и на други хранителни и хранително-вкусови стоки;

в) организация на труда в обслужване на потреблението на закупените хранителни стоки и питиета и нестокови услуги.

Персоналът в ресторантьорското заведение включва всички лица, които ръководят, извършват или обслужват производствената, търговската и обслужващата му дейност. Според изпълняваните основни трудови функции той се дели на:

1. Ръководители в лицето на управителя на заведението, неговите заместници и организаторите на обслужването – салонните директори. За първоначално налагане на стоката планът е собственика на заведнието да бъде и салонен управител, с което да се стреми да осъществява както личен контакт, а също така предполагаме, че собственика ще бъде много по-мотивиран в правилното позициониране и аргументирано привличане на клиентите.

2. Специалисти. Това са лицата, които са заети непосредствено в организацията и ръководството на кулинарната и сладкарската продукция: главният готвач и сладкар и техните заместници. В по-големите кухни към тях спадат и ръководителите на бригадите за приготовляване на супи, втори ястия, десерти и др. В големите ресторантьорски заведения има специалисти, свързани както със стопанската, така и с административната дейност. В Парми идейно се налага наличието на един главен готвач, който да работи в сътрудничество с диетолог при съставяне на специфичното меню. Друг специалист, към чието привличане се стреми ръководството е опитен сервитъор.

3. Работници. Тази част от персонала, която осъществява изпълнителски функции. Това са непосредствено заетите в производството и реализацията на продукцията и извършването на услуги. Имайки впредвид обема на заведението работниците са заети петима сервитьора.

4. Обслужващ – помощен персонал, обхващащ заетите предимно в обслужването на по-големите ресторантьорски заведения: куриер, телефонист, секретар, машинописка, чистач и др. В биоресторанта са налице складов работник, който да отговаря за стоката съобразно нейната специфика и качества и чистачка.

5. Охрана са лицата, заети с опазване на собствеността: въоръжена и невъоръжена охрана, противопожарна и др. Малките заведения и особено тези от тях, които непосредствено се управляват от самите собственици, обикновено нямат управител и салонни директори, а техните функции се осъществяват от самия бизнесмен. В малките ресторантьорски заведения и тези, организирани на самообслужване, около 70 % от персонала е ангажиран в производствената дейност, а в по-големите и луксозни заведения – около 40 %, което е резултат от пo-големия брой персонал, необходим за реализацията на продукцията и нейното потребление (бюфетчици, сервитьори, касиери и др.). Успехът на цялостната стопанска дейност на ресторантьорското заведение, разглеждано като отделна стопанска единица, зависи в много голяма степен от качествата на неговия управител (директор, мениджър) и от неговото образование и квалификация. Той трябва да има специална теоретическа и практическа подготовка, за да може да управлява сложната производствено-търговска дейност на заведението и основно да познава организацията и технологията на кулинарното производство, за да участва във формирането на неговия дневен асортимент и във вътрешната качествена оценка на продукцията му.

“Качеството на хотелиерските услуги, а така също и на ресторантьорските (в ресторантьорските заведения в хотелите, а и извън тях) може да се разглежда като съвкупност от свойства, или която съвкупност обуславя тяхната пригодност да задоволяват потребностите, свързани с пребиваването и подслоняването в хотелиерските заведения и с храненето в ресторантьорските“².

Голяма роля за успеха на ресторанта играе управителят (мениджърът) на ресторанта, който отговаря на следните качества:

• организира, контролира и ръководи цялостната производствено-търговска дейност на заведението в съответствие с действащите нормативни документи в условията на непрекъснато растяща конкуренция и повишаващи се изисквания по отношение на културата на обслужване;

• изработва най-подходящ график за работното време на персонала и да осигурява изпълнението му с цел максимално уплътняване на работния ден и да осигурява достатъчно работници в часовете на най-голямо посещение на заведението;

• запознат е с изискванията на различните организационни форми на обслужване и прилага тези, които най-пълно отговарят на типа и ценовата категория на ръководеното от него заведение;

• дава конкретна помощ и квалифицирани указания на персонала на заведението, за да се гарантира успешна стопанска и обслужваща дейност;

• организира своевременното снабдяване на заведението с необходимите качествени хранителни суровини, полуфабрикати и питиета и осигурява тяхното правилно съхраняване, като тук трябва да се добави, че и складовия работник е отговорен за това.

• упражнява всекидневен контрол върху работата на целия персонал, като следи заедно с диетолога и за правилното приготовляване на кулинарната продукция и оформлението на блюдата.

Културата на обслужване в заведенията със сервитьори зависи в много голяма степен от качеството на труда на сервитьора. В своята работа той е подчинен на отговорника на търговската зала (в случая на управителя). В длъжностната характеристика на ресторант Парми е записано, че сервитьорът трябва:

• да поддържа безупречно личната си хигиена и униформеното облекло;

• да посреща, обслужва и сервира поръчаната кулинарна продукция и напитки, като осигурява висока култура и отговаря на всички необходими за това условия в поверения му район от маси;

• да познава технологията на приготвяне на ястията, аламинутите и десертите и да подпомага клиентите в техния избор;

• да сервира блюдата и напитките при необходимата за тях температура, добре оформени и с точен грамаж;

• да спазва правилата за сервиране на блюдата и напитките;

• навреме да прибира използваните чинии, чаши и прибори и да поддържа чисти масите и обслужвания район;

• преди работа и през време на работа да не употребява алкохол и да не пуши в търговската зала.

Тъй като ресторантът е разположен в район, който често се посещава и от чужденци сервитьорите ползват задължително английски и руски език.

В ресторантьорските заведения, без да се подценява ролята на обслужващия персонал, водещо положение заемат кулинарните работници. Днес, когато се каже, че дадено заведение има много "добра кухня", се има предвид, че то разполага с кулинарен персонал със субективен подход при приготовляването на едно или друго ястие и при оформянето на самите блюда.

Персоналът е един от основните фактори за формирането на структурата и съдържанието на ресторантьорския продукт. Това се обуславя от обстоятелството, че човешката работна сила е източник и носител на ресторантьорските услуги. Всяка от посочените групи персонал в различна степен допринася за създаването, предлагането и потреблението на висококачествен ресторантьорски продукт. Въпреки че в някои сектори и дейности на ресторантьорството съществуват по-големи възможности за механизация и електронизация на някои производствено-обслужващи процеси, ресторантьорството все още се причислява към икономическите дейности в туризма с голямо участие на живия труд в цялостната ресторантьорска дейност.
7. Оценка

Като оценка за успеха на предлаганата стока е нейното качество. Качеството разбира се може да бъде ниско, средно или високо. Не на последно място спрямо термина качество съществуват множесто разбирания. Но за налагането на нова стока на пазара, какъвто е и случай с ресторант Парми, то качество се дефинира като „съответствие с изискванията”. Определенията за качество, дадени от Кросби и Тагучи, попадат в тази категория. Тези определения подчертават важността на мениджмънта и контрола, отнасящи се до прилаганото качество. Фокусът е по-скоро вътрешен, отколкото външен. Такава дефиниция е полезна за организации, които считат, че проблемите им са в трансформационните процеси (от био продукт да се трансформира продукт за консумация в ресторант).

При определяне качеството на ресторантьорския продукт като оценка на налагания маркетингов план в ресторант Парми, то тя може да приеме следните форми:

• 
  Финансова – положителен или отрицателен резултат - от гл.т. на финансовата концепция оценката може да бъде положителна, както и че е желателно ресторанта да предприеме кампания за намаляване себестойността на продукта, с което би могло да се повлияе върху нарастването на чистата печалба на ресторанта.
  
• 
  Продуктова – маркетинговия план на създадения продукт е успешен с оглед неговата оскъдност и разнообразност и в тази връзка е и следващата.
  
• 
  Маркетингова – предложението е тук управата на ресторанта да се ориентира към т.нар електронен маркетинг, който освен иновационна форма на реклама е и начин за намаляване на разходите за рекламни кампании като радиореклами, които са провеждани към настоящия момент. Би било подходящо Парми да се насочи към социалните мрежи като Twitter и Facebook, които са основен източник на информация за младите хора. Всичко това би довело до по-голям трафик както към сайта, така и към вратите на заведението. Използването на социалните мрежи е начин за доближаване до клиентите.
  

2. Георгиева, К. Микроикономикс. София, И ”Тракия” – М, 1999.

3. Караджова, Зл. Управление на туризма. И „Екс-прес”, Габрово, 2011.

4. Копринаров, Б. “Хотелиерство и ресторантьорство“. изд. Еписком Константин Преславски, Шумен, 2005.

5. Пеев, П. Управление на туризма. Пловдив, 2003.

6. Рибов, М. Ресторантьорство и хотелиерство. И „Тракия – М”, 2007.

7. Стамов, С. Организиране на кухнята ресторанта и хотела. изд. Матком София, 2008.

8. Хаджиниколов, Х, П. Пеев. Ресторантьорство. изд. Век 22, София, 1995.

9. Хаджиниколов, Х. Ресторантьорство и хотелиерство. изд. Стопанство, София 1999.

10. Цоников, Г. Тоталността в ресторантъорския продукт. Икономически университет – Варна, сп. Алтернативи.

11. Цоников, Г. Технология и организация на ресторантьорството. Нов български университет, 1995.

12. Международен стандарт ISO 8402–1994.

13. Alonzo, Roy. The upstart guide to owning and managing a restaurant. Kaplan Publishing, New York, 2007.

14. Garvey, M. H. Dismore, A. Dismore. Running a restaurant for dummies. Wiley Publishing, Inc., 2004.

15. Karаdjova, Zl. On the issue of quality management of hotel product. Journals of International Scientific Publications – EBSCO publishing, ISSN:1313-2555, volume 4, part 3, 2010.

16. http://www.businessinsider.com%3c/a