1. Абитуриент (лисе мезуну)
Изтегляне 216.15 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Бахар темзилии
- 3. Бонсай
- 4. Йени Wиндоwс
- 5. алтъ хавяна бакмак
1. Абитуриент (лисе мезуну)(Хасан айнанън ьонюнде дуруп гийинийор, Салим она ярдъм едийор) Хасан: Хайди де, геч калмаялъм! Офф... чок хейеджанлъйъм! Салим: Сизин абитуриентиниз ханги хотелде оладжайдъ? Тримонтсиум'да мъ, йокса Новотел'де ми? Хасан: Новотел'де - онун ичин лазъм ааджък даха еркен чъкалъм; трафик о янда делилик оладжак. Даха яръм саат сонра хич араба гечемейеджек. Класнамъз деди ки, ен азънда 20 дакка еркен гелелим. Сачларъм насъл? Идаре едийор му? Ейвах, бу пантолон узун деил ми? Салим: Дур, шавалама, бен ону сана шимди дюзелтиреджем. Хасан: Ее, аркадаш, чок хейеджанлъйъм! Бабам чак видеоджу тутту. Дур, ааджък сакинлешейим... (патрончеден виски ичийор). Салим: Хооп яваш, сонра аякта дурамаяджан. Хасан: Съкълма, бана бир шей олмаз. Гел бана бу въртовръскайъ дюзелтир. Хаятта йок яптъъм. Салим: Хехей, бизим абитуриенте бак: математика, физика, химя, граматика ве английски ьоренди, ама бир въртовръска балаямъйор... (урашъйор, ама о да япамъйор) Дур насъл иди... буну доландърдъктан сонра, ашаъдан мъи йукаръдан гечирмек лазъм? Хасан: Йух сана... сен де беджеремийон.... оффф... не япаджаз? (Хюсейин деди яклашъйор) Хюсейин деде: Наапъйонуз чоджуклар' Колай гелсин! Хасан: Офф, Хюсейин деде, там вактънда йетиштин... Сен бизе ярдъмджъ олабилир мисин? Бу въртовръскайъ балаямъйоруз. Хюсейин деде: Еех, ее, бу генчлер. Бугюнлерде кимсе такмъйор. (ону баламая башлъйор) Бизим вактъмъзда башка иди: хеп гидердик манифестатсялара, комсомол топлантъларъна. Üстюмюзе башъмъза диккат едердик. Ама бугюн... йъртък панталонлар сон мода имиш, еркеклер кюпе такъйор. Херифлер чак диллерине, дудакларъна копча такъйорлар. Тирсинг имиш. Хасан: (гюлюйорлар) Пирсинг, деде, пирсинг. Хюсейин деде: А не билейим, пирсинг ми, фирсинг ми?... Те хазър, так бакалъм. Хасан: Олуйор.... чок гюзел дурду... еллерине салък Хюсейин деде! Хюсейин деде: Ееейй, чок якъштъ сана... бак спетсялно гелдим сана ааджък еркен сана буну верейим... (бир зарф верийор Хасана) Хасан: Не бу? Хюсейин деде: Кючюк бир бахшиш бизим геройумуз ичин. Хасан: (ачъйор, сайъйор) ... ики, юч, дьорт, бешйюз лева... хииии, деде! Не яптън! Хюсейин деде: Сен хак еттин... истийорум ону геледжекте ийи шейлер ичин кулланасън. Салим: (Хасана) Öхьоьоьо... яшатърдън сен. Кешке беним де ьойле дедем олса... Хюсейин деде! Бен де сенейе абитуриент оладжам... хани просто хаберин олсун! Хюсейин деде: Бак Хасан, истийорум сана бир шей сорайъм: сен геледжек заманлар ичин хазърлък яптън мъ? Хасан: Не гиби? Хюсейин деде: Месела, абитуриент олдуктан сонра не япаджан? Хасан: Еми... бютюн класъмъз гидеджек екскурзияя, Тюркийейе гидеджез, Кушадасъна. Паралелкамъз гидеджеклер Париjе. Табии онлар хепси даха зенгин. Хюсейин деде: Пеки, дьондюктен сонра не япаджан? Хасан: Ех, лазъм хазърлък япайъм университет ичин... испитлер... анлъйорсун, деил ми? Право окуяджам! Хюсейин деде: Чок гюзел, санъйорум беджереджен. Сенде вар о талант: азън ишлек, анан сени затен хич сустурамадъ ... ама дийелим диплома алдън... сонра не япаджан? Хасан: Öндже бир кантселаряя даладжам... 5-6 сене ишлейеджем, ийидже ьоренейим бютюн триклери... бендже тиджарет даваларъ ен ийи... ен чок екмек онда вар ... Хюсейин деде: Еее, башка? Хасан: Сонра, ики юч аркадашла бирликте кенди канторумузу ачаджаз, даха чок пара казанаджаз. Хюсейин деде: Гюзел, башка бир шей? Хасан: Ех, табии ки, евленеджем де... Ики къзанъмъз оладжак: бир къз, бир еркек... еркеин адъ оладжак Нури, къзън адъ гене Нурджан. Хюсейин деде: Аллах баъшласън. Гюзел... я ондан сонра не япаджан. Хасан: Ех деде, орасъ белли артък. Бен ишлемейе ве пара казанмая девам едеджем... къзанлар бюйюйеджеклер... мектебе гидеджеклер... абитуриент оладжаклар... Хюсейин деде: Севиндим... я ондан сонра не япаджан? Салим: Еее, Хюсейин деде, наш сору бу? .... Не ми япаджак сонра? Адам яшланаджак, пенсияя чъкаджак. Рахат рахат яшаяджак, кушларъна бакаджак, хер гюн еврофутбол ойнаяджак. Хюсейин деде: Йа сонра? Ондан сонра не япаджан? Хасан: Сонра мъ? Еми... хеп ьойле гидеджек! Хюсейин деде: Хеп ьойле ми гидеджек? Хасан: Еее, деде, не истийон шимди? Салим: Хюсейин деде, япма шимди, нейе ураштъръйон чоджуу. Баш бьойле севинчли бир гюнде! Хасан: Не истийон дуясън... елбетте бир гюн бен де ьоледжем... херкес гиби. Хюсейин деде: Йа ондан сонрасъ ичин хазърлък яптън мъ? Хасан: (Хюсейин деденин гьозлерине бакъйор) Наш яни? Хюсейин деде: Чок ийидир, инсан геледжеи ичин хазърлък япсън. Ама ен ьонемлиси, лазъм сонсузлук ичин хазърлък япалъм. Иса бир адамдан ичин анлаттърдъ, чок зенгин ама айнъ анда акълсъз имиш. Чок бюйюк реколте туттуу заман, ески амбарларънъ йъкмъш, даха бюйюкклерини япмъш ве кенди кендине демиш: Оох, рахат еттим артък, йийейим, ичейим, кейф чатайъм. Ама о гедже джан алъджъ гелмиш, ондан джанънъ алмъш ве Аллах адама демиш ки, ей акълсъз адам... не олду сенин бютюн планларъна? Салим: Деде, не истийон сьойлейесин... ахбабъма шимди акълсъз мъ дийорсун? Хюсейин деде: Хайър, билийорум о акълсъз деилдир. Аллахън сьозю бизе шьойле акъл верийор: (Инджилден окуйор) “Зор гюнлер гелмеден, "Зевк алмъйорум" дийеджеин йъллар яклашмадан, генчлик гюнлеринде сени яратан Аллахъ хатърла”. Салим: Хюсейин деде. Инсан насъл хазърлък япсън ки ьолюмден сонрасъ ичин. Хепимиз оралъ деил мийиз? Хюсейин деде: Инджиле гьоре инсанларъ не беклийор: “бир кере ьолмек, ама ондан сонра даваламак вар”. Инсан не кадар еркен буну анларса, о кадар гюзел план япабиледжек. Сеслейин Иса насъл чаъръйор сизи: "Дирилиш ве яшам бен'им. Ким бана иман едерсе, ьолсе биле яшаяджак. Ве ким яшарса ве бана иман едерсе, о сонсузлара кадар ьолмейеджек.” Хасан: Деде, бунджа сене сен бана конуштун бу Исадан ичин, ама бугюн сефте бир шей анламая башладъм. Хаклъсън, артък ен биринджи йерде ону плана кояджам. Хюсейин деде: Чок гюзел, демек бурая гелмем бошуна деилди... Хайди шимди, геч калмаясънъз. О кадар ураштъм сенин въртовръскан ичин. Lазъм херкес ону гьорсюн, йокса язък оладжак. 2. Бахар темзилииЗейнеп: Мар, ана! Не бу бахар темизлии? Бак телевизяда онун ичин реклам япъйорлар. Бахрийе: Ха, там темая гелдин. Затен шимди башлаяджайдък. Ал бакалъм, бала сачларънъ... Бак, хавалар дюзелди, кюмбети аттък. Къшън думандан бютюн хер тарафъ леш олду. Бьойле калмасън. Бютюн еви сюпюреджез, силеджез, йъкаяджаз.... Хайди, Зейнеп, иш башъна... насъл демишлер: Темизлик имандан гелийор. Зейнеп: Офф, ана! Брак шимди, къзларла чаршъда гезеджейдик. Анлаштък артък, беклейеджеклер бени. Бахрийе: Хайди шевик, узатма шимди! Ев, кадънън айнасъдър. Истемем лаф атсънлар, кимсейе еви пис дедиртмем. Мисафирлер гелди ми, истемийорум ян баксънлар. Гетир бакалъм леени ве сабун тозуну. Зейнеп: Ее, сен де шимди! (анасъ она къзгън бакъйор).. ийи де, ийи де аларма япма шимди... (телефону алъйор) Алоо... мар къз сесле: гелемейеджем сизинле чаршъя, кафам аъръйор, тамам мъ.... хайди, чау! ... офф Бахрийе: Ен биринджи чек искемлелери, чъкар килими, йъкаяджаз ону. (ишлийорлар) Зейнеп: Мар ана, не олду о пенсия меселесине? Бахрийе: Офф брак, о да кафа аръсъ. Гиттик ТЕLКе чъктък комисйона, ама оялъйорлар бизи. Зейнеп: Не гиби? Бахрийе: А бе, саде пара ичин, не санъйон? Öндже 500 вердик, сонра танъдъъмъз доктор 300 даха истеди. Сонра башкасъ каръштъ, о да пайънъ истеди. Ама съкълма, оладжак. Зейнеп: Не кадар аладжаз? Бахрийе: Там билмийорум, ама баяъ оладжак: биринджи степен инвалид, бабанъ да яздък придруjител. Артък даха рахат едеджез. Зейнеп: Оладжак, Аллах баба ийидир. Бен буну Fаджебоок'та бютюн Булгаристан'а яйдъм кардешлере дуа етсинлер. Бахрийе: Ха, ийи фикир. Аллах корусун бизи, докторумузу да. Зеррем билийорсун, гечен ай Бургас'та не олду: 5 тане доктор мапуса аттълар, онлар шимди капалъ. Инсанларън параджъкларъ да яндъ. (ишлемейе девам едийорлар) Зейнеп: Мар ана, ишиттин ми Гюлсюм'юн коджасъндан ичин, пазар гюню топлантъда ьорендим ону. Бахрийе: Еее, не олмуш? Зейнеп: Иштен атмъшлар ону. Йок ефендим шеф демиш ки поръчка йокмуш да, ондан ичин ону уволнен япмъш. Ама бен аслъсънъ ьорендим... Бахрийе: Не я? Анлатсана! Зейнеп: Складдан чалърмъш! Хер гюн еве гетирирмиш баяъ мал: кренвирш, ет, зейтин танеси.. билмем не. Öйле дийорлар. Бахрийе: Баксана бизим иманлъя! Демек онун ичин хеп гюлюйор. Икийюзлюнюн теки! Гечен хафта шюкюрлеширкен бен она насълсън дийе сордум. О да не десин: “Алашамам къзкардеш. Аллах гюнделик екмеимизи верийор.” Аааа, демек сенин Аллахчаъзън гюнделик екмеини фирманън складъндан верийор, ха?
Ески инсанъ соясънъз. Акъл ве дюшюнджеде йени оласънъз. Ве йени инсанъ гийийесиниз. Онун ичин бютюн яланджълъъ бир тарафа атън. 'Херкес комшусуна хакикатъ конушсун', чюнкю биз бирбиримизин парчаларъйъз. (Ефес 4:22-25) Хакиката бойун емекле джанларънъзъ темизлединиз. Ве артък кардешлер ичин икийюзлю олмаян бир севги дуйуйорсунуз. Евет, бирбиринизи йюректен ве сонсузджа севин. (1.Петрус 1:22) Не мутлу йюреи темиз оланлара, чюнкю онлар Аллахъ гьореджеклер. (Матта 5:8) Ве сендже хангиси даха ьонемли: имансъзлар сокактан гечеркен сенин евини темиз булсунлар, йокса Раб Иса дьонеркен сенин йюреини темиз булсун (Зейнеп ве Бахрийе утанарак бакъшъйорлар) Бахрийе: Бак, Гюслюм, лазъм сана бир шей итираф едейим: бен шимдийе кадар сизин ичин хеп кьотю дюшюнюрдюм, ама бундан сонра йюреиме ве дилиме даха чок диккат едеджем. Гюлсюм: Чок севиндим къзкардеш. Хамдолсун Раббе! Lазъм калкайъм... сападжам Хайрийелере де... 3. БонсайЕлмас: Айтен... Аййтеен !! Айтен: Гелийорум... гелийорум... ааа, Елмас къзкардеш, насълсън? Елмас: Ийи бе, къзкардеш. Раббе чок шюкюр. Гелдим сана кадар. Ааджък зорум вар. Айтен: Ай, чок ийи яптън. Затен чок аз гьорюшюйоруз. Елмас: Еми... сени чоктан гьормедим топлантъда. Айтен: Не дийейим? Билийорсун насъл олуйор: бенде висок кръвно вар. Канъм калктъ мъ, бир йере гидемийорум. Нейсе, анлат бакалъм, не дердин вар? Елмас: Те, дедилер бана сен чичеклерден анлармъшън. Бакъйорум, сахиден де чок гюзел чичеклерин вар. Хи.... не гюзел. Бунларъ хепси сатън мъ алдън? Айтен: Деишийор... Буну алдъм юч сене ьондже пазарда. Елмас: Ай, не гюзел ренклер. Буну насъл йетиштирдин? Айтен: Бак шимди, буна чок айдънлък лазъм ве хер гюн сулаяджан. Елмас: Бен де яптъм айнъсънъ, ама олмуйор. Бак, япракларъ дюшмейе башладъ. Айтен: Еее, топраа лазъм диккат едесин. Топрак беслийор чичеклери, орадан куввет алъйорлар. Те бен хеп бьойле таблеткалар кулланъйорум. Елмас: Насъл, яни? Айтен: Чок колай, хафтада бир тане топраа койуйон. Суладъън заман бу таблетка ерийор ве топраа минераллер салъйор. Елмас: Айтен, сен чок анлъйорсун бу темалардан. Айтен: Йаа... елимден гелийор. Аллах вергиси, иште. Елмас: Хиии... шуна бак... коджаман олмуш. Йа буну насъл бу хале гетирдин? Айтен: А, о му? Онда спетсял бир трик кулландъм. Ама ону сьойлемейеджем сана, йокса сен бютюн махаллейе яяджан. Елмас: Ееее, япма шимди. Деил ми, онун ичин гелдим сана, сенден ьоренейим чичеклер насъл даха гюзел йетиштирилийор. Съкълма, кимсейе анлатмаяджам... Аллахън ьонюнде. Айтен: Пеки... анлатаджам сана. Буна каве койдум. Елмас: Не? Каве ми? Айтен: Йаааа... хани еспресо япаркен машинада калъйор я ески каве тозларъ. Те онлар чок гюзел кувет верийор чичеклере. Елмас: Баксана! Демек там дору адресе гелдим: чичеклерден ичин хершейи анлъйорсун.... Йа бу насъл бир шей? Ааджа бензийор ама миниджик дуруйор. Недир бу шимди: чичек ми, аач мъ? Айтен: Ааа, бу чок ьозел бир шей. Хер йерде сатълмъйор. Ону алдъм панайирден. Орада спетсял бир штанд вардъ. Бунун адъ Бонсай. Jапонядан. Бунлар кючюджюк аачлар. Елмас: Ааа ! Бу аач мъдър? Наш бу кадар кьосе калмъш? Айтен: Йаа, аачтър бу. Ама хер сене онун топрактан чъкаръйорум ве кьоклерини кесийорум. Сонра гене топраа сокуйорум. Бьойледже о хеп кьосе калъйор, хич бюйюмюйор. Елмас: Чок интересно! (бираз бонсай ааджъна бакъйор).. Айтен, истийорум сенинле бир шей пайлашайъм. Ама ьонджеден сьоз вереджен ачан къзмаяджан дарълмаяджан да, тамам мъ? Айтен: Ааа... бен? дарълайъм? Деил ми, иманлъйъз, кардешиз, лазъм хершейи пайлашалъм ачък ачък. Елмас: Ийи, шимди бак: сен шимди кач сенелик иманлъсън? Айтен: Чок шюкюр, бу Септември оладжак 25 сене насъл Аллаха гелдим. Бен Аллахъмдан чок мемнунум, алашамам, не истерсем бана верди. Аллахджазъмъз чок хъзлъ. Билийон насъл олду: къзанларъмъз олмаздъ, 8 сене бекледик, ама бир тюрлю гебе каламадъм. Сонра гелди бир Митко кардеш Сливенден. Бана ел койду, бир дуаджък яптъ. Бен де Аллаха сьоз вердим, бана бир еркек чоджук верирсен адънъ Иса кояджам. Елмас: Ве сонра доду, деил ми? Айтен: Евет, там бир сене сонра доду. Чок шюкюр Аллахъма ондан сонра да хич бракмадъ бени. Елмас: Пеки, чоджуун, хани Иса, шимди нереде? Айтен: Еми, не билейим, Fрансада мъйдъ, Германда мъ? Аркадашларъ алъйор ону хеп гурбете гьотюрюйорлар, биртакъм дишилерле. Елмас: Анладъм. Йа сен, сен насъл девам еттин иманда? Айтен: Те дедим я: наш Аллаха гелдим, о гюн бугюндюр онун йолджазъндан айрълмадъм. Хеп дуаларъма джевап верийор. Шифа верийор, гюнделик екмек верийор. Елмас: Айтен, бак не дийеджем сана: биз иманлълар лазъм хер гюн бюйюйелим. Бак Инджил не дийор: (Инджилден окуйор) “Аллахън сьозю темиз сюте бензийор. Сиз де, йени домуш бебеклер гиби, о сютю ьозлейин. Öйле ки, онунла куртулушта бюйюйесиниз.” (1.Петрус 2:2) Айтен: Не истийон, бен гелийорум топлантълара. Сен бакма, сон гюнлерде пек гелемийорум бу хасталък йюзюнден, ама евде дуаджаъзъмъ япъйорум. Елмас: “Шимдийе кадар лазъмдъ, муаллимлер оласънъз. Ама гене ихтияджънъз вар, бириси гелип сизе Аллах Сьозюнюн ен биринджи меселелерини ьоретирсин. Сизе даха сют лазъм, кувветли йийенти деил!” (Ибранилер 5:12) Айтен: Еми, билийорсун бен чок окумуш деилим... Елмас: Бак, янлъш анлама, ама бана ьойле гелийор, сен де иман конусунда о бонсай аачларъна бензийорсун. Шейтан хеп гелип сенин рухсал кьоклерини кесмиштир, сен де хеп айнъ дереджеде калмъшсън. Хич бюйюмемишсин. Айтен: Ама... Елмас: Айтен, сен Аллахън сьозюйле яшъйор мусун? Ону окуйуп бюйюйор мусун? Башкаларънъ Раббе гетирийор мусун? Гиттикче даха фазла Иса'я бензийор мусун? Башкаларъна йол гьостерийор мусун? Бак, Айтен, бен гелмедим сени къздърайъм, ама сана кураj верейим. Сен насъл бу чичеклере бакъйорсун гюзел бюйюсюнлер, айнъ онун гиби кенди иманлъ хаятъна да бак, хеп Рабде бюйюйесин. Айтен: Хаклъсън, хаклъсън... аслънда чок гери калдъм. Бенден ичи Аллаха дуа ет. Елмас: Евет хепимиз дуа едеджез сенин ичин. Ама шимди вер бир акъл бу чичее не япайъм бен? 4. Йени WиндоwсИсмет: Аааа.... бу компутер бени дели япаджак. Олмуйор, аркадаш, олмуйор! Те, сабахтан бери урашъйорум, бир тюрлю чалъштърамъйорум. Бъктъм яху! 12 саат олду артък! Махмут: Сакин ол, Исметчиим, баштан анлат! Дердин не? Исмет: Деил ми, гечен ай йени компутер алдъм, хазър йени Wиндоwсла гелди. Интернет де тактърдък... хер шей нормал гидерди. Бир де бакъйорум гиттикче даха яваш ишлемейе башлъйор. Аркадаш, бир папка ачъйорум, сюрюйор он, онбеш дакка. Скйпе'а, Fаджебоок'а даламъйорум. Шаркъ сеслейемийорум. Fилм бакамъйорум. Наш бир шей бу, анлаямадъм. (калкъйор) Ама билийорум неден: о херифлер бана бозук компутер саттълар. Ах, онларъ бир елиме гечирирсем... Махмут: Дур а, алатлама! Ко бир гьоз аталъм сенин компутерине.... Хммм.... Аах... Тсск.... Олмасън.... Исмет: Не олду? Не олду? Бир шей булдун му? Деил ми, бана датасъ гечмиш Wиндоwс саттъ о хериф, ха? Даха шимди гидейим онун суратъна бир тане... (калкъйор, якесини алъйор) Махмут: Хооп, дурсана. Кимсейе асълма, суч сенде! Исмет: Не? Бенде ми? Насъл яни? Махмут: Сен антивирус програмънъ коймамшън, бир тон вирус далдъ сенин компутерине. Исмет: Ааа.... вирус му, насъл оладжак? Кимсе бана демеди, ачан лазъм имунизаджиа япайъм. Шимди не наападжаз, витамин ми, антибиотик ми вереджез? Махмут: Ее, сен де! Гюлдюрме бени! Бунлар компутер вирусларъ... електроник бир шей. Ама съкълма, бен сана шимди инсталира япаджам антивирус програмъ.... (ааджък урашъйор) ...олду... те шимди башладъ сендеки вирусларъ булсун... Гел бак, бак, кач тане булду. Исмет: (корка корка яклашъйор) Булашъджъ олмасън, хей!... Хииии, 820 тане вирус булду... Махмут: Даха да чъкаджак... аркадаш бунун чареси йок! Сен янмъшън! Исмет: Наш я! Не оладжак шимди? Lазъм компутери боклуа атайъм, ьойле ми? Махмут: Деил ьойле. Твърд дискте хер шей олдуу гиби каладжак, ама йени бир Wиндоwс гечиреджез ескисинин юзерине. О заман дюзеледжек... те шимди хемен харекете гечеджем... Исмет: Офф... чок саол! Джанъмъ куртардън. Сенсиз не япаджайдъм кендиме? Махмут: ОК ... бу шимди отоматик девам едеджек даха яръм саат кадар... кусура бакма лазъм гидейим.... чиао! Исмет: Сен де чиао! ... (компутерин ьонюнде отуруйор, сейредийор) ... даха 25 дакка калдъ ... (яваш яваш уйкуя далъйор) (зил чалъйор, Исмет уйку серсеми конушуйор) Ха.. ха.. бракън бени рахат. Бракън бени! Бана докунамазсънъз! Ха, не олду? Офф.... уйкуя далдъм галиба. О да ким шимди? Октай: Мерхаба, Исмет кардешим, сени долашмая гелдим. Наапйон сен? Исмет: Аха, Октай кардеш. Гир ичери. Брак, дели олдум. Бютюн гюн бу компутер бана дюшманлък япъйор... ама йенеджем ону... Октай: Хехе.. не олду я, анлат бакалъм. Исмет: А бе, ьондже анлаямадъм, ама Махмут гелди, бана ярдъм етти... бютюн вирусларъ чъкартърдъ... те шимди лазъм ишлесин ... (гидип денийор) Саде бир кере денейим.... Ааа... ааа.. ааааааааа...... Октай: Не олду я? Исмет: А бе бу Махмут да... уш ярдъм едеджейди, ама компутер шимди гене хич ишлемийор... ачълмъйор биле. Те, кендин бак... Октай: Не яптъ я? Исмет: Не ми яптъ? Öндже вирусларъ чъкартърдъ, сонра йени wиндоwс инсталира яптъ. Ама шимди гене хич ишлемийор. Ески халинден даха да бетер олду. Октай: Пеки, инсталира япаркен, ески wиндоwсу силди ми? Исмет: Тск.. а а.. директно йенисини ескисинин юстюне гечирди. Октай: Демек, там дюшюндююм гиби олду. Бен йолда онунла каршълаштъм, бана анлатърдъ олайъ. Хем де чок ьовюндю, ачан сенин компутерини куртармъш. Исмет: Не? А бе... къзкърдъ бени. Хем япамъйор, хем даха да бетер япъйор, хем де ьовюнюйор. Бак не япаджам ону шимди. (чъкаръйор ДжД, баъръп ону къръйор) Те, Махмут гьорюйон му, ал .. ал .. Октай: Дур я, яваш ол! Адам истеди сана ийилик япсън, ама хич анламадан даха кьотю яптъ. Шимди сакинлеш, бен сана асъл йолу гьостереджем. Бак шимди, сенин компутерине вируслар далдъ мъ, йетерли деил онларъ чъкартърасън... йокса хеп гене геледжеклер. Lазъм о проблеми кьоктен чьозесин. Сонра... бир оператсйона системинън юзерине башка бир танеси такасън олмуйор. Исмет: Ее... о заман насъл япаджан ону? Октай: Lазъм сенин бютюн твърд дискин силинсин ве йепйени бир оператсйона система такълсън. Исмет: Хии... япма! Хершейи силмек ми? Октай: Табии, анджак ьойле емин олабилирсин. Исмет: О чок коркунч деил ми? Йа бир грешка олурса. Октай: Евет, бунун япан киши лазъм ишинден анлаян бири олсун. Съкълма, бен сана шимди ону япаджам. ... те гидийор.... бак, о шимди инсталира япаркен, ааджък конушалим сенден ичин. Исмет: Бенден ичин ми? Октай: Евет. Санъйорум сен иманлъсън, деил ми? Исмет: Шюкюр Аллаха. Чак ненем иманлъ иди, анам бабам да! Октай: Гюзел. Ама бу сенин компутеринден бир дерс ал: бир сюрю вирус гирди, онлар бюйюк зарар верийор, ве брактън мъ ен сонунда компутер хич ишлемейеджек. Гюнахлар да ьойле: онларъ йок едемезсен, ен сонунда сана ьолюм гетиреджек. Исмет: Öлюм мю? Ийи де иманлълар ьолмейеджек ми? Октай: Алданма, икинджи бир ьолюм вар: сонсуза кадар Аллахтан узак дурмак вар. Исмет: Аа... истемем ону! Октай: О заман бак не олуйор бурада: олмуйор садедже Исайъ бир дин гиби, ески инсанън юстюне гечиресин. Сенин кафандаки твърд диск де лазъм бютюн силинсин, йени бир оператсйона система олсун хаятънда. Ескисинден хайър йок. Исмет: Еее? Насъл оладжак о? Бирханги оператся мъ оладжам? Октай: Бу деил докторун масасънда, ама Аллахън сьозю иле олуйор. Гьордюн мю, бен артък Инджили телефонума тактъм. Бак шьойле дийор: “Ет ве кан Аллахън краллъънъ мирас аламаз” ве де “бир киши йениден домадъ мъ, Аллахън краллъънъ гьоремейеджек.” онун ичин бизе шьойле акъл верийор: “Бу елалеме уймайън. Ама дюшюнджениз йениленсин, ве бьойлеликле бамбашка кишилер олун.” (Кутсал Китабъ гьостерийор) Ондан сонра бу сенин оператсйона състеман оладжак: хер гюн она бакаджаньо о сенин кафанъ ишлетирсин. ... Ха, хазър, йени wиндоwс артък ишлийор. Исмет: Чок саол, ага. Чок ийи яптън. Пеки, беним кафамдаки йени оператсйона система не заман инсталира япаджаз. Октай: Хаха... чок гюзел сьойледин. Не заман кендини хазър хисседерсен сьойле, берабер дуа едеджез. 5. алтъ хавяна бакмак(Публиус ве Fортунатус аър ар ве йоргун йолджулук япъйорлар) Публийус: Бак Fортунатус, аз калдъ! Fортунатус: Не демек аз калдъ? Аякларъм шишти, еллерим бу каялардан парампарча олду. Солуум кесилди. Публийус, дур ааджък. Lазъм отурайъм, кендиме гелейим. (икиси отуруйорлар) Публийус: Даян, кардашъм, даян. Каршълъън бюйюк оладжак. Fортунатус: А бе, даха шимдиден пишман олдум. Нийе гелдик бу ъссъз йере? Бурада санки не вар? Кутсал адам имиш... ха! Не япайъм онун кутсаллъънъ, ачан бурада чьолде геберийоруз? Публийус: Еее, аркадаш, бен сана деркен ааджък о килелери индир. Бак, бошуна гелмедик бурая Мъсърън Чьолюне. Бурадаки кутсал адам Антониус бютюн дюняда танънъйор. О Месихин йолуну бизден кат кат даха ийи анлъйор ве бизден чок даха бюйюк иманлъдър. Fортунатус: Ийи де, ийи де. Lаф япмъйорум. Просто мерак едийорум, даха не кадар калдъ. Публийус: Гелдик сайълъйор... те бурада 300-400 метре калдъ. Сък дишлерини... хайди кочум беним. (капъя гелийорлар - бир бекчи онларъ каршълъйор) Бекчи: Кими аръйорсунуз? Биз бурада кимсейле анлашмъйоруз, арамзъда калмак истийоруз. Не ичин бурая гелдиниз. Публийус: Ефендимиз, баъшлайън бизи. Биз де Месихин ьоренджилерийиз. Сизин бу йериниз ичин Картаго'да ишиттик. Ве дуйдук ки, Антониус'тан ичин, ачан чок кутсал бир иманлъдър ве херкесе Аллахън йолуну даха ийи ьоретирийор. Бекчи: Хмм... демек чак Картаго'дан бурая гелдиниз Антониус'ла гьорюшмек ичин. Fортунатус: Евет... ьойледир. Н еолур, бракън бизи ичери. Бир гедже даха кърлъкта гечиремем! Бекчи: Пеки, ичери гирин бакалъм. Бен сизе хер тарафънъ гьостереджем. Ама бир шей пешин сьойлелейим: Антониус'у чок фазла рахатсъз етмейин, о чооок мешгул бир кишидир. Гедже гюндюз онун иши вар. Публийус: Табии, табии... чок тешеккюрлер анлайъшънъз ичин. Бекчи: Те, бурада ахърлар, бейгирлер, ешеклер ве катърлар ичин - Орада койунлара бакъйоруз - Са тарафънъзда юзюмлери съкмак ичин йер вар - Те орада мутфак - дерсхане .. библийотека, орада китапларъ копя едийорлар - ве о куледе Антониус яшъйор. Fортунатус: (капъйъ ачмая бакъйор) Ааа, бу капалъ... хич бурая инмийор. Бекчи: Хайър, Антониус хеп куледе калъйор. Öбюр рахиплер бютюн бу ишлери япъйор,, ама Антониус бунларла урашмъйор. Fортунатус: Пеки, о заман не япъйор бютюн гюн? Джанъ съкълмъйор му? Бекчи: Ен ийиси сиз она сорун, о сизе директно джевап версин. Те ачъйорум сизе, ен геч яръм саат сонра ашаъ инин. Публийус: Чок тешеккюрлер кардеш. Раб сени берекетлесин. (бинийорлар - йукаръда Антониус ятакта узанъйор) Ефендимиз, рахатсъз мъ едийоруз? Гелдик узак йерден, Картаго'дан. Бизе Раб Иса'нъ йолуну даха ийи ьоретиребилир мисиниз? Антониус: Пеки, ама чок вактъм йок. Бенде бир сюрю хайван вар, лазъм онлара бакайъм! Fортунатус: Ааа! Нереде, я? Бизе ашаъда дедилер ки, хич ашаъ инмезмишиниз, хеп бурада куледе калърмъшънъз. Антониус: Дору, хеп бурада калъйорум. Бу куледе алтъ чешит хайвана бакъйорум. Публийус: Ефендимиз, шашъртърийорсунуз бизи. Не демек истийорсунуз? Антониус: Йок... джидди сьойлюйорум сизе. Беним чок ишим вар: ики карталъм вар, онларъ услантърмам герек. Ики де шахиним вар, онларъ тербийелештирийорум. Ики тавшана бакъйорум, узаклара качмасънлар. Сонра, бир тане йълан - ону хеп сепетте тутуйорум; бир катър - она хер гюн йюк биндирийорум ве ен сонунда, бир де асланъм вар, ону хеп заптеттирийорум. Fортунатус: Хии, аслан мъ? Нереде? Нереде? (Публийус'ун аркасънда саклъйор) Публийус: Бен де бир шей гьоремийорум. Кардеш бизимле еленме! Антониус: Хехе... бурая гелен херкес сизин гиби шашъйор. Ама бен герчекте о алтъ хайвана бакмактан башка шейлере хич вактъм калмъйор... Отурун бакалъм сизе анлатаджам. (кендиси аяа калкъйор, онлар отуруйор – сайфа 13-24 лазъм ьонлю аркалъ басълсън – Антониус истерсе хер хайванла илгили сьозлери каъттан окуябилир; битиндже о хайванън ресмини дувара япъштъръйор) - ики карталъм вар: онлар беним ики гьозюмдюр. Бир шей гьордюлер ми, мутлака она япъшъп юзерине атлъйорлар. Орая бурая учуйорлар, хич бени сеслемийорлар. Онларъ заптеттирмек чок зор. - Сонра, бу ики елими гьорюйорсунуз я. Иште, ики шахин онлардър: бир шей якаладълар мъ, ону бракмак истемийорлар. Чок зор верийорум онлара, о кадар маллара балъ олмасънлар. - Сонра, ики тавшан дедик: онлар да беним ики аяъмдър. О кадар колай дъшаръ качъйорлар ки, мутлака кюместе тутмам лазъм, йокса онларъ дурдуран йок. - Ама ен зор хайван йъландър: те бу дилим вар я! Дилим о кадар къврак ки, хич истедиим гиби харекет етмийор. Üстелик зехир долудур. Диккат етмедим ми, хем кендиме, хем башкаларъна онунла ьолюм гетиреджеим. О аслънда 32 диштен олушан бир кафесин ичинде дуруйор, ама о кафес хич пара етмийор. Хеп истемеден янлъш бир шей сьойлюйорум, инсанларъ къръйорум. - Бир де о катър вар я - хер гюн она йюк койуйорум. О да беним беденимдир. Fазла йюк койдун му, инатлашъп гери тепийор, башкаларъна да зарар верийор. - Ен сонунда о аслан вар: билийорсунуз, аслан хайванларън кралъдър ве ен зор тербийелеш-тирилийор. Иште, о да беним йюреимдир. Инсанън йюреи чок алдатъджъ ве деишкен бир шейдир. Онда коджаман кувветлер саклъ дуруйор - онларъ дору кулланмайъ ьорендин ми, файда гетиребилирсин. Ама о джанаваръ кенди халине брактън мъ, садедже башкаларъна зарар верийор. Гьордююнюз гиби, бютюн гюнюм долу, хич бош вактъм калмъйор.”
- Сонра... бу ики елими гьорюйорсунуз я. Иште, ики шахин онлардър: бир шей якаладълар мъ, ону бракмак истемийорлар. Чок зор верийорум онлара, о кадар маллара балъ олмасънлар.  - Сонра, ики тавшан дедик: онлар да беним ики аяъмдър. О кадар колай дъшаръ качъйорлар ки, мутлака кюместе тутмам лазъм, йокса онларъ дурдуран йок.  - Ама ен зор хайван йъландър: те бу дилим вар я! Дилим о кадар къврак ки, хич истедиим гиби харекет етмийор. Üстелик зехир долудур. Диккат етмедим ми, хем кендиме, хем башкаларъна онунла ьолюм гетиреджеим. О аслънда 32 диштен олушан бир кафесин ичинде дуруйор, ама о кафес хич пара етмийор. Хеп истемеден янлъш бир шей сьойлюйорум, инсанларъ къръйорум.  - Бир де о катър вар я - хер гюн она йюк койуйорум. О да беним беденимдир. Fазла йюк койдун му, инатлашъп гери тепийор, башкаларъна да зарар верийор.  - Ен сонунда о аслан вар: билийорсунуз, аслан хайванларън кралъдър ве ен зор тербийелештирилийор. Иште, о да беним йюреимдир. Инсанън йюреи чок алдатъджъ ве деишкен бир шейдир. Онда коджаман кувветлер саклъ дуруйор - онларъ дору кулланмайъ ьорендин ми, файда гетиребилирсин. Ама о джанаваръ кенди халине брактън мъ, садедже башкаларъна зарар верийор. Гьордююнюз гиби, бютюн гюнюм долу, хич бош вактъм калмъйор.”  Каталог: tiyatro tiyatro -> Муса'нън Хаятъ Сахне: Фъравун'ун емри tiyatro -> Иса'нън Доушу (махаледже) tiyatro -> Темиз бир тапънак tiyatro -> Иса'нън изинде tiyatro -> Херкимин калби tiyatro -> Ен Аптал Ким? tiyatro -> Естер'ин хизметчиси 1 Естер'ин хизметчиси 2 tiyatro -> Он Бакире Бензетмеси tiyatro -> 1. хизметчи: Бак, сен йени башладън сарайън хизметинде. Вар базъ меселелер, лазъм чок диккат едесин хизметчи tiyatro -> Ибрахим'ин Хаятъ Изтегляне 216.15 Kb. Сподели с приятели:
|
