Агресията се е вплела в живота ни – всеки може да стане нейна жертва или оръдие. И
то не само у нас, но и в целия свят.
Агресията е навсякъде – и при богатите, които мислят, че могат да си позволят всичко, и при бедните, които ненавиждат тяхното перчене и самоизтъкване. С
агресия са наситени дните ни. Какво става?
Деца убиват деца, младежи изнасилват старици, деца унижават и грабят помалките и слабите, нападат, отстояват позициите си на всяка цена, не се страхуват от никого, шантажират родителите си и презират учителите си, не признават никакви правила.
Какво е това? Неосъзната революция срещу нравите и правилата, срещу обществените норми, някакъв отговор на всеобщото настъпление от страна на технологичните и електронномедийни стихии, изблик на потиснатост?! Прости истини. И горчиви. Но агресията е факт, за който се налага да си дадем сметка.
Налага се да се взрем в нея подобре, да я изследваме, да се опитаме енергично и последователно да я отдалечим от живота си.
Насилието
унищожава, дехуманизира, отчуждава, унищожава и самоунищожава.
В умерени дози агресията е инстинкт за самосъхранение, целеустременост в преследване на целите, поставени от личността пред самата нея.
Това е оръжие, което може да се използва за градивни цели затова същeствуват понятия като борбеност,
свръх амбициозност и др.), но в същото време може да унищожи всичко – както обектите на агресивното поведение, така и субекта на агресивното действие.
През последните години изследователи, които работят по проблемите на човешкото поведение, са шокирани от рязкото увеличаване на агресивните прояви на децата. В световен мащаб през последните 1015 години агресивните
прояви на деца и подрастващи, свързани с междуличностни конфликти, са се увеличили 45 пъти.
1. Същност на агресията и агресивносттаПоради твърде широките граници, в които се интерпретира агресията като явление, е нужно да се направи опит за дефинирането й, и то поспециално като проблем, представляващ изследователски интерес за социалната психология. Всички агресивни реакции имат две общи характеристики:
представяне на неприятен стимул;
междуличностен контекст.
2
Някои социални психолози приемат една опростена дефиниция за агресията,
която се фокусира само върху самия й акт. Така например Арнолд Бъс (1961) я определя като “отклик, който изпраща вреден стимул към друг организъм”.
Други изследователи включват не само акта на причиняване на вреда спрямо някого, но подчертават и важността на намерението на определено поведение на индивида.
Ленард Бърковиц (1975) дава именно такава дефиниция, определяйки агресията като “преднамерено ощетяване на другия”. Доказателство за това доколко е важно наличието на умисъл в даден насилствен акт е например разликата в присъдите и дори във формулировката на термините на два вида престъпления — предумишлено и непредумишлено убийство. Според
Р. Барон (1977) агресия е всяка форма на (1)
поведение, насочено към (2) целта да се навреди или да се нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение
Д. Зимък (1978) дава потясно определение на агресията — тя е опит за нанасяне на телесно или психическо нараняване на другия. Някои изследователи откриват пряка връзка между властта, доминацията и агресивното поведение.
Дж. Тедеши и колегите му свеждат дефиницията до “власт чрез принуда над околните”.
Разпространена е позицията, че агресията е действие срещу приетите поведенчески норми и правила. В съответствие с теорията за социалното научаване
Албърт Бандура (1973) определя агресията като поведение, изпълнено извън социално одобрена роля, както че неин резултат е личностна вреда или деструкция.
Адам Фрончек отдава помалко значение на целта на субекта и концептуализира агресията в поширок смисъл: “действия, инициирани и провеждани от личността спрямо другите (специфична личност, група и т. н.),
организирани по такъв начин, че
техният резултат да е вреда, загуба на нещо ценно,
страдание, болка за тези обекти”.
Думата
„агресия” има латински произход и буквално преведена означава