1. Същност на агресията и агресивността стр

Съдържание:
1. Същност на агресията и агресивността...........................стр. 2 2. Причини за агресивността..................................................стр. 4 3. Видове агресия.......................................................................стр. 6 4. Основни концепции за човешката агресивност.............стр. 8 5. Гняв, враждебност и агресивност......................................стр.10 6. Гняв и агресия.......................................................................стр.10 7. Враждебност и гняв..............................................................стр.11 8. Враждебност и агресия........................................................стр.12 9. Въздействия между враждебността и агресивността...стр.13 10. Справяне с агресията..........................................................стр.14 11. Използвана литература.......................................................стр.16 1

Агресията се е вплела в живота ни – всеки може да стане нейна жертва или оръдие. И то не само у нас, но и в целия свят.
Агресията е навсякъде – и при богатите, които мислят, че могат да си позволят всичко, и при бедните, които ненавиждат тяхното перчене и самоизтъкване. С
агресия са наситени дните ни. Какво става? Деца убиват деца, младежи изнасилват старици, деца унижават и грабят по­малките и слабите, нападат, отстояват позициите си на всяка цена, не се страхуват от никого, шантажират родителите си и презират учителите си, не признават никакви правила.
Какво е това? Неосъзната революция срещу нравите и правилата, срещу обществените норми, някакъв отговор на всеобщото настъпление от страна на технологичните и електронно­медийни стихии, изблик на потиснатост?! Прости истини. И горчиви. Но агресията е факт, за който се налага да си дадем сметка.
Налага се да се взрем в нея по­добре, да я изследваме, да се опитаме енергично и последователно да я отдалечим от живота си.
Насилието унищожава, дехуманизира, отчуждава, унищожава и самоунищожава.
В умерени дози агресията е инстинкт за самосъхранение, целеустременост в преследване на целите, поставени от личността пред самата нея. Това е оръжие, което може да се използва за градивни цели затова същeствуват понятия като борбеност,
свръх амбициозност и др.), но в същото време може да унищожи всичко – както обектите на агресивното поведение, така и субекта на агресивното действие.
През последните години изследователи, които работят по проблемите на човешкото поведение, са шокирани от рязкото увеличаване на агресивните прояви на децата. В световен мащаб през последните 10­15 години агресивните прояви на деца и подрастващи, свързани с междуличностни конфликти, са се увеличили 4­5 пъти.
1. Същност на агресията и агресивността
Поради твърде широките граници, в които се интерпретира агресията като явление, е нужно да се направи опит за дефинирането й, и то по­специално като проблем, представляващ изследователски интерес за социалната психология. Всички агресивни реакции имат две общи характеристики:

представяне на неприятен стимул;

междуличностен контекст.
2

Някои социални психолози приемат една опростена дефиниция за агресията,
която се фокусира само върху самия й акт. Така например Арнолд Бъс (1961) я определя като “отклик, който изпраща вреден стимул към друг организъм”.
Други изследователи включват не само акта на причиняване на вреда спрямо някого, но подчертават и важността на намерението на определено поведение на индивида. Ленард Бърковиц (1975) дава именно такава дефиниция, определяйки агресията като “преднамерено ощетяване на другия”. Доказателство за това доколко е важно наличието на умисъл в даден насилствен акт е например разликата в присъдите и дори във формулировката на термините на два вида престъпления — предумишлено и непредумишлено убийство. Според Р. Барон (1977) агресия е всяка форма на (1)
поведение, насочено към (2) целта да се навреди или да се нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение Д. Зимък (1978) дава по­тясно определение на агресията — тя е опит за нанасяне на телесно или психическо нараняване на другия. Някои изследователи откриват пряка връзка между властта, доминацията и агресивното поведение. Дж. Тедеши и колегите му свеждат дефиницията до “власт чрез принуда над околните”. Разпространена е позицията, че агресията е действие срещу приетите поведенчески норми и правила. В съответствие с теорията за социалното научаване Албърт Бандура (1973) определя агресията като поведение, изпълнено извън социално одобрена роля, както че неин резултат е личностна вреда или деструкция. Адам Фрончек отдава по­малко значение на целта на субекта и концептуализира агресията в по­широк смисъл: “действия, инициирани и провеждани от личността спрямо другите (специфична личност, група и т. н.),
организирани по такъв начин, че техният резултат да е вреда, загуба на нещо ценно,
страдание, болка за тези обекти”.
Думата
„агресия” има латински произход и буквално преведена означава