18 януари 2014 г. Тема: здравеопазване

Единствените пропуски, които правителственият лидер спомена с половин уста от парламентарната трибуна, са в здравеопазването. Като краткосрочни цели той определи укрепване на системата на спешната помощ, въвеждането на електронна здравна карта и подготовка за тотална реформа.

Орешарски отбеляза, че една от важните задачи за управляващите е приемането на нов наказателен кодекс, чийто проект буди редица дискусии в последните дни. От думите му стана ясно, че спорните моменти ще трябва да бъдат изгладени между първо и второ гласуване на проекта в пленарната зала. Третият отчет на кабинета, който е общо 150 страници, бе раздаден на депутатите малко преди изнасянето му в залата. В него са разписани както и изпълнението на конкретни мерки, довели до увеличаване на доходите, така и бъдещи законопроекти, чието разработване е започнало. Един от тях е законът за индивидуалния фалит.


Пациентите ще търсят и президента
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Като крайна мярка национапнопредставените пациентски организации са готови да се обърнат към президента Росен Плевнелиев, за да наложи вето върху подготвяни законови промени от властта. Става дума за поправки, които налагат приетите от кабинета в сряда здравни мерки, а някои от тях ще доведат до орязване на спасително лечение.

„Първо ще използваме всички форми на диалог, за да стигнем до консенсус и ще изпратим становищата си по предложените промени.

Държим да обявим, че нито една от тях не е одобрена и съгласувана с нас", каза д-р Станимир Хасърджиев, шеф на Националната пациентска организация. Той припомни, че само преди месец председателството на ЕС прие непрекъснато да се разширява достъпът до лечение на болните, а ние правим точно обратното - орязваме го. А това противоречи и на конституцията ни. „Ще направим всичко, за да защитим живота на българите", допълни Хасърджиев. Писмо с исканията на организациите ще бъде пратено и до премиера Пламен Орешарски.

- Системният лупус е различен от кожния. Системният лупус ери-тематозус е автоимун-но заболяване, при което организмът изработва вещества - антитела, които вместо да ни защитават от външни вредители атакуват клетките и органите на човешкия организъм. Те могат да засегнат всякакви тъкани и органи. При системния лупус организмът започва да "изяжда" сам себе си. В миналото, поради високата агресивност на заболяването, то е наречено лу-пус, което на латински означава вълк. Заболяването може да протича разнообразно при различните болни. Нещо повече - при един болен ходът на болестта може да има различни прояви. Така че е трудно да се даде строга схема какво е болестта и как протича. При тази болест има широка палитра от антитела и в зависимост от това кои преобладават се унищожават различни органи и тъкани.

Лупусът е сложна и многопластова болест. Като цяло това е рядко заболяване. За България няма епидемиологично проучване, но по света заболяват 4 до 5 души на 10 000 души население. Затова има опасност да се пропуснат първите симптоми и от личния лекар, и от пациента... Имали сме случаи, в които са минавали 6 месеца в лутане до поставяне на вярната диагноза. Не-винаги болестта започва остро.

- Споменахте, че заболяването е авто-имунно, но все пак медицината има ли яснота каква е причината за проявата му?

- Не може да се каже точна причина. Има различни провокиращи и предразполагащи фактори. Предполага се, че има наследствено предразположение за развитие на автоимунно заболяване по принцип - такива са ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев, синдромът на Сьогрен (синдром на сухи очи, уста и лигавици), тиреодитът на Хашимото, захарният диабет и пр. Така че ако един пациент е предразположен към развитие на авто-имунно заболяване, различни фактори, които при други болни няма да се отразят по този начин, може да отключат заболяването. Може да се провокира от тежка вирусна или

бактериална инфекция, от противогрипна ваксина, от противозачатъчни медикаменти, по време на бременност или след спонтанен аборт, в резултат на стрес. За съжаление няма точни причини, които да се следят, за да бъде предотвратено или хванато в ранен стадий заболяването.

- В каква възраст най-често се проявява системният лупус?

- Това е болест на младите жени -от18 до 30 г., и при тях протича доста агресивно. Над 35 г. заболеваемостта е по-рядка, а и колкото в по-късна възраст се развие, толкова по-леко протича и по-лесно се справяме с него.

- Все пак, кои са първите признаци на заболяването, на които трябва да се обърне внимание?

- Системният лупус се лекува от ревматолози. Но самият пациент или личният му лекар могат да наблюдават за ранни симптоми. Например необясними продължителни температурни състояния, необяснимо (без спазване на диета) намаляване на теглото, обриви и най-вече т.нар. пеперуда на лицето (зачервяване на бузите, челото и носа), отоци и болки на малки стави на ръцете и краката, увеличени лимфни възли. При изследване на кръвна картина може да се види, че пациентът има нисък хемоглобин, увеличена утайка, при диференциалното броене на кръвните клетки може да се наблюдава намаление на броя на лимфоцитите. Вече след имунологично изследване и установяване на антитела се поставя точната диагноза. При преглед от личния лекар или от специалист може да се установи нарушение на сърдечния ритъм, може да има перикарден из-лив (повече от обичайното течност в сърдечната торбичка), плевра-лен излив в белия дроб.

Може да има затегнато и продължително протичане на пневмония, която не се влияе от обичайното лечение, може да бъдат засегнати бъбреците, като проявата е отделяне на голямо количество белтък. Може да се засегне централната нервна система с нарушение в паметта, силно главоболие, нарушение на познавателната функция на мозъка. Така нареченият цереброваскулит е една от най-тежките прояви на заболяването и изисква спешно и агресивно лечение. Но не е изключено в такива случаи да бъде поставена диагноза инсулт или менингит... Всичко това илюстрира казаното по-горе - системният лупус имитира различни заболявания и засяга много органи и системи.

- Да разбираме ли, че системният лупус се маскира зад обичайни заболявания?

- Лупусът е заболяване, което е изключително голям имитатор -имитира белодробно или сърдечно заболяване, бъбречно или неврологично заболяване. факт е, че диагностиката и лечението му са своеобразен висш пилотаж. Когато общопрактикуващият лекар види, че при заболяване на млада жена нещата не вървят по обичайния начин, трябва да се мисли и за автоимуннозаболяване и пациентката да бъде насочена към ревматолог.

- Касата каква част от изследванията и прегледите, които споменахте, поема?

- Прегледът при ревматолог се осъществява с талон 3 от личния лекар. Що се отнася до изследванията, касата не поема всички. Касата поема изследването на антинуклеарните антитела, но то не е достатъчно за диагностициране на болестта, защото те ни ориентират, че има нарушение в имунитета, но не дават представа какво точно е то. За установяването на болестта е необходимо да бъдат

изследвани повече антитела. В частни лаборатории този разширен АНА профил струва над 100 лв. Никак не са малко пари, но като се има предвид цената на късната диагноза, струва си.

- Само при диагностицирането ли се прави това изследване?

- Не, ако е налице заболяването, изследването се прави през няколко месеца с оглед проследяване ефекта от лечението.

- Какво е лечението на този вид лупус и имат ли достъп до него българските пациенти?

- Лупусът се лекува от дълги години, в последното десетилетие относително успешно. Първите използвани медикаменти са кортикостероиди. Тези препарати имат място в лечението на болестта и в момента. Но има и други лекарства, чиято цел е овладяването на различните състояния и степени на заболяването. Това са антималариците, различни цитостатици. Те потискат образуването на антителата. Много дълго време нямаше ново лекарство за лечение на лупус, но през последните няколко години вече има медикамент от ново поколение -моноклонално антитяло. Целта на този препарат е да потисне образуването на антитела и да унищожи съществуващите в кръвното русло, като по този начин се прекратява процесът на увреждане на организма.

- За всички пациенти ли е приложимо?

- Не, само за пациенти с леки до умерени форми на системен лупус, не се прилага при болни, при които е засегната централната нервна система (цереброваскулит) и бъбреците (лупусен нефрит), тъй като в момента още няма клинични изпитвания, които да доказват, че медикаментът е ефикасен и безопасен в тези случаи. Прилага се венозно веднъж на 28 дни и може да се съчетава с останалите методи на лечение.

- Поема ли се от НЗОК?

- Поема се от касата, както и останалите биологични медикаменти при съответните условия. Има изработени стандарти на Дружеството по ревматология и на НЗОК, които определят подходящите за това лечение пациенти. По принцип биологичните агенти не са безобидни медикаменти и

трябва да се прилагат след много внимателна преценка дали пациентът е подходящ за този вид лечение... Бих казала, че откакто България е в ЕС, до българските пациенти, в частност тези с рев-матологични заболявания, новите медикаменти достигат относително бързо.

- Ясно е как се лекува заболяването, но лечимо ли е?

- Не бих казала, че може да бъде излекувано така, както бихме излекували хрема. Системният лупус е болест, която човек носи до края на живота си, но, ако се контролира добре, може никога да не стигне до усложнения. Както е например хипертонията - пациентите, които я контролират добре, не стигат до усложнения. С новите медикаменти качеството на живот на пациентите със системен лу-пус се повиши много. Продължителността на живота - също. В момента прогнозата на пациентите със системен лупус е значително подобрена в сравнение с тази отпреди 15-20 години.

- Какво не трябва да прави пациентът с лупус - има ли определени храни, които не трябва да консумира, какво да е поведението му по отношение на цигари и алкохол, на лекарства, физическа активност?

- Няма схема по отношение на физическите натоварвания. Препоръчваме да се избягват много стресовите и изчерпващи имунитета състояния. Пациентите с лупус трябва да се пазят от прекомерна слънчево излагане, защото слънчевите лъчи провокират образуването на антитела. Но вече има много фото-защитни кремове с висок фактор, които е добре да прилагат пациентите с лупус. Ако пациентка с лупус забременее, ако заболяването не е в ремисия, бременността може да я обостри. Затова пациентките с лупус могат да забременяват след трайна ремисия и стриктно да бъдат наблюдавани по време на бременността от АГ-специалист и ревматолог. Важно е да се знае, че болестта не се предава от майка на бебе - бебето се ражда здраво.

Важно е да се знае, че пациент със системен лупус при лечение на бактериална инфекция не трябва да взима антибиотик от групата на пеницилина.

Лекари специалисти ще следят за състоянието на болните още от качването им в линейките на „Спешна помощ". Те ще съветват медицинския екип какво да направи, за да стабилизира болния.

Това е възможно с новия апарат за кардиостимулация „Корпулс 3", последно поколение в медицинската техника. Апаратът дава възможност да се съвместяват седем изследвания. С него може постоянно да се следят няколко жизнени показателя на болния - насищането на кръвта с кислород и с въглероден двуокис, да се следят работата на сърцето и кръвното налягане.

Системата включва и дефибрилатор. С нея вече е оборудвана една линейка на „Спешна помощ", която обслужва община Ардино.

Петък, 9 ч. сутринта. В операционната зала на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА анестезиолозите вече са приспали млада жена. Пациентката страда от много рядко злокачествено заболяване -лимфом на стомаха. „Туморът е голям колкото орех и е запушил стомаха, затова ще го изрежем", обяснява д-р Цонка Луканова. Тя е една от малкото дами хирурзи у нас. „От 4 години съм в екипа на проф. Никола Владов и съм изключително щастлива, че работя точно във ВМА. Пред мен никога не е стоял въпросът да избера по-лесния път - този, който води към някоя лъскава западна клиника. Тук имам шанс за реализация, а и все някой трябва да лекува българите", разказва 35-годишната докторка, докато се подготвя за операцията. Тя ще асистира на д-р Иван Василевски, който също има категоричен отговор на въпроса защо е останал в България. „Във Военномедицинска академия

хирургията е на световно ниво

Имал съм възможност да видя как работят колегите ни в много страни в Европа и САЩ и твърдя, че тук правим абсолютно същото каквото и те", категоричен е д-р Василевски. На ден прекарва поне 12 часа в болницата и е част от екипа, който от 2007 г. досега е присадил нов черен дроб на 34 пациенти. „Имало е случаи, когато не съм се прибирал вкъщи и по 36 часа, но това е моето разбиране за добре свършена работа", казва хирургът. За малко повече от 70 минути д-р Василевски и д-р Луканова успяват да изрежат тумора на пациентката и да свържат стомаха с червата,

така че тя да може да живее пълноценно. Въпреки че операцията е отворена, жената не губи и капка кръв благодарение на уменията на младите лекари. Лечението й ще продължи с химиотерапия, а прогнозата на медиците е, че скоро ще оздравее напълно.

Шанс за втори живот получава и 55-годишна варненка с диагноза цироза в краен стадий причинена от хепатит В. На 7 януари тази година екипът на проф. Владов прави първата за 2014 г. трансплантация. „Новият черен дроб работи добре, всички изследвания го потвърждават, а пациентката е накрак и до дни ще бъде изписана", обяснява д-р Васил Михайлов. През 2012 г. той заминава на работа в Англия. След година и половина в един от най-големите трансплантационни центрове в света - болница „Куин Елизабет", където се извършват по 200 трансплантации само на черен дроб, младият доктор решава да се върне в България. „Някои мои приятели ми казваха, че съм луд. В Англия току-що завършил лекар, който работи в държавна болница, получава средна заплата около 30 000 паунда годишно (над 70 000 лева), а специалистите вземат минимум 75 000 паунда (над 176 000 лева). У нас средното възнаграждение на хирурзите не надвишава 1500 лева на месец, но да работиш в България, е кауза, а не печалбарство", казва д-р Михайлов. Той е категоричен, че именно тук се чувства полезен, защото има още много какво да се направи, така че да има повече донори и повече трансплантации. „Щом в-Румъния колегите са успели и през 2013 г. са присадили черен дроб на повече от 100 души, значи и ние можем, макар миналата година да сме направили едва 7 чернодробни трансплантации", убеден е той. Твърди, че за да стане това, трябва да се случат две неща - да се възстанови доверието между докторите и пациентите и да има подкрепа от институциите. „Третото условие сме го изпълнили - добри екипи", добавя лекарят.

„Здравеопазването в България има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Това, което нас ни спасява и ни кара да забравим за всички неразбории, ниското заплащане и липсата на разбиране, е, че ВМА е един изолиран остров на спокойствието и високата медицина, в който прекарваме средно по 15 часа на ден", споделя главният асистент в Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия д-р Ивелин Такоров. Специализирал в Канада и Германия, и той е избрал да се върне и да лекува у нас. „Все още много мои колеги не са изгубили ентусиазма да помагат на хората въпреки трудните условия в страната. Тук, в клиниката, правим между 1000 и 1200 операции на година, като над 70% от тях са тежки и сложни случаи, и това е нещо, за което си струва да не си стягаме куфарите за чужбина", категоричен е докторът.


Родителите първо отказвали лекарски грижи
Бебето, родено вкъщи, има пневмония и диша трудно

Преместено е в педиатрията, изписват майката
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Бебето, родено вкъщи и спасено в АГ „Шейново”, вече е преместено в Университетската болница по педиатрия в столицата. Това съобщи за „Монитор” директорът на „Шейново” д-р Румен Велев. От АГ-то днес ще бъде изписана майката, която все още е на антибиотици срещу евентуални инфекции, но е в много добро състояние, поясни той.

Тя е родила вкъщи на 13 януари, в 8 часа е докарана в „Шейново”, след като детето получава затруднения с дишането.

Д-р Велев обясни, че то вече е стабилизирано, опасност за живота му няма. Директорът обаче подчерта, че новороденото е докарано в много лошо състояние и е развило аспирационна пневмония в резултат на погълнати околоплодни води. Затова специалистите веднага са го сложили на система с антибиотици. Първоначално родителите се опитали да откажат медицинските манипулации, но когато се уверили, че може да изгубят рожбата си, се съгласили лекарите да правят всичко, което е необходимо за спасяването на живота й.

Лошото първоначално състояние на бебето потвърди пред „Монитор” и националният консултант по неонатология доц. Ралица Георгиева. Тя работи в Университетската болница по педиатрия и е водещият неонатолог, който го наблюдава.

Въпрос на време било родителите да го изпуснат, ако не са го закарали в „Шейново”. Момченцето е износено, нормално развито, родено е 3,5 кг и височина 52 см, разказа доц. Георгиева и уточни, че то все още е без име, а само с номер.

Детето е първо на родителите, които категорично отказват информация за себе си дори пред лекарите. От оскъдните данни в картона на майката става ясно, че тя е на 31 години, висшистка е, в графата професия е записано „на свободна практика”. 35-годишният баща е с висше техническо образование.

Информацията и от двамата за самото раждане, как са стигнали до тази идея, дори дали жената е ходила на гинекологични прегледи по време на бременността е оскъдна и понякога объркваща, коментира доц. Ралица Георгиева.

От бащата тя успяла да разбере, че едната баба на детето е педиатър в Петрич

Доц. Георгиева обаче е категорична, че не е възможно тя да е направила точния разрез на външните полови органи на жената за по-лесното излизане на плода, а след това да ги зашие, както и да сложи професионалния клипс върху пъпчето на новороденото, добави д-р Георгиева.

Коста е едно от децата, чиито документи фондът за лечение на деца забави през последните месеци. След назначаването на бившия депутат от БСП Ива Станкова за директор на институцията в началото на октомври бюрокрацията се увеличи, тежките случаи не се приоритизират, комуникацията с родителите се влоши (повече тук). Ефектите проличаха бързо. Дарителски кампании в момента текат за още две деца с онкологични заболявания. Чакат се решения за молби, подадени още през септември. А преди назначението на Ива Станкова фондът беше започнал да работи ефективно и децата получаваха навреме качествено лечение.

Вместо да вземат мерки за бързо отстраняване на проблемите, здравното министерство и директорът влязоха в режим на обяснения. Изпратиха становище от името на обществения съвет на фонда, без да са го съгласували с всичките му членове. Организираха пресконференция на пожар, на която Ива Станкова не само че не успя да отговори на конкретни въпроси за работата на фонда, но и заяви, че "забавянето е относително понятие", а в дарителските кампании "няма нищо лошо". Директорът поиска извинение от членовете на обществения съвет, които сигнализираха за проблемите във фонда, защото уронвали престижа му. Преди това повиши тон на майката на Коста и й заръча какво да говори по медиите. А случката обясни с лоша връзка по телефона.

След всички тези грешни ходове вече няма място за поправки. Изходът е само един. Оставка.

В началото на мандата правителството си постави две невъзможни задачи - да намали цените на тока и на лекарствата. И докато намалението на цените на тока е временно хвърляне на прах в очите на потребителите за сметка на трупане на нови дългове от енергийните фирми и дискриминация на бизнеса, мерките за намаляване на цените на медикаментите са не само дискриминационни, а буквално убийствени за пациентите с една от най-тежките диагнози - рак.

Причината е, че правителството одобри без консултация с пациентските организации и фармацевтичните фирми пакет, според който нова терапия ще може да се плаща от здравната каса минимум след една година, нови клинични пътеки за нови диагнози ще се включват веднъж на две години, а всички фармацевтични компании, които искат лекарствата им да се плащат от здравната каса, трябва задължително да дават допълнителни отстъпки от цената на здравната каса и част от тях ще откажат да го правят. В документа няма прогноза колко болни няма да доживеят краткосрочните мерки, с които правителството мисли да спести от плащанията на здравната каса и да рапортува, че е намалило цените на лекарствата. Вече е почти традиция при управление, в което участва БСП, да се ограничават разходите за онколекарства, а пациентите да съдят държавата за това. При тройната коалиция около 100-ина пациенти заведоха дела за забавяне на лечението им и ги спечелиха. Ако предложенията на кабинета "Орешарски" получат одобрение и законодателна дреха в парламента, чудовищните сцени на протестиращи пациенти с перуки пред здравното министерство ще се повторят отново.

Защо цените не намаляват?

Годишно здравната каса плаща около 160 млн. лв. за терапия на злокачествени заболявания, като отделно от това пациентите доплащат подобна сума за директни покупки от аптеките. Покупките на медикаменти срещу рак заемат в стойност над 1/10 от фармацевтичния пазар, който е над 2 млрд. лв. Причината за този висок дял е, че повечето медикаменти са нови и скъпоструващи. Повечето от т.нар. скъпи лекарства обаче се отпускат при напреднали форми на заболяването и изискванията за това са изключително строги, като идеята е да се пести ресурс.

България е на едно от първите места в ЕС по заболеваемост от рак. Годишно се регистрират около 40 хил. нови случаи на онкологични заболявания, а нуждаещите се от терапия са около 250 хил. Допреди две години с покупките на онколекарства се занимаваше здравното министерство и то беше единственото в ЕС, което се занимава не с политика, а с търговия. Ведомството купуваше лекарствата на търг, но количествата по правило не достигаха, а пациентите получаваха лечение след дълга бюрократична процедура. Правителството на ГЕРБ прехвърли медикаментите към здравната каса и всеки нуждаещ се получи достъп до лечение.

С това обаче плащанията на НЗОК се увеличиха. От 2007 г. в България се регистрира само най-ниската цена в ЕС на ниво производител. Това става в съвет по цените, който освен това определя и какъв процент от стойността на медикамента плащат здравната каса, здравното министерство и болниците. Всяка година обаче разходите на здравната каса за лекарства растат заради големия брой хронично болни и от две години тя настоява производителите да й предоставят допълнителни отстъпки от цената. Тъй като е на доброволен принцип, "успехът" на касата е отстъпки от около 4 млн. лв. при плащания за медикаменти от над 500 млн. лв.

Причината здравната каса да не получава допълнителни отстъпки е т.нар. международно ценово рефериране. Цената, по която се продава продуктът на ниво производител, е част от общоевропейска система за сравняване. Ако фармацевтичната компания предостави отстъпка, която да намали цената й в България, през следващата седмица тя се публикува и някоя от здравните каси в Германия, които плащат лекарства за общо 37 млрд. евро, ще поиска същия размер отстъпка. Тази система за рефериране и натискът в България за намаляване на цените е причината много от лекарствата да се изтеглят изобщо от България. Годишно около 300-400 продукта престават да се произвеждат или внасят заради това, че компаниите не искат да продават под себестойност или да намаляват цените си в останалите европейски държави. Според фармацевтичните фирми единствените механизми да намалеят плащанията е здравната каса да се договори индивидуално с компаниите да поемат част от разходите за нови лекарства под формата на субсидия, да се договорят за определено количество на определена цена, да се стимулират лекарите да изписват повече генерични лекарства там, където ги има, за да пестят средства. Това обаче така и не се случва в предложените мерки.

Дай отстъпка или си отивай

Първият от текстовете в мерките е за онколекарствата задължително да се дава допълнителна отстъпка от цената и болниците да не ползват за химиотерапия нито един медикамент, за който вече е предложена отстъпка. Нови лекарства за онкология ще се включват само веднъж годишно, и то ако НЗОК има пари, а нови заболявания, за които касата плаща за домашно лечение, ще могат да се покриват веднъж на две години. В допълнение всяко съвсем ново лекарство, независимо за какво заболяване е, ще може да се включва за заплащане само веднъж годишно и ако за него е дадена отстъпка. В мерките е записано още, че здравната каса ще направи анализ защо се увеличават разходите за лекарства. Другата стъпка е да се прецизират правилата за предписване на лекарства по протоколи за най-разходоемките заболявания. Протоколи се издават за скъпоструваща терапия освен за рак и за психиатрични и редки заболявания, диабет, множествена склероза, хепатит и др. и "прецизирането на критериите" от страна на здравната каса обикновено означава по-голяма трудност при получаването на терапията и листи на чакащите.

Непотребното общество

Въпреки широко прокламираното желание да се посъветва със здравния сектор и дори създаването на работна група с председател здравния министър в крайна сметка правителството си написа мерките в пълна тайна и те станаха публични едва след гласуването им.

"Бях член на работната група, която да подготви мерки за здравния сектор. Събрахме се веднъж, представил съм единното становище на четирите национално-представителни пациентски организации и очаквахме, че ще има дебат, но никой нито ни повика, нито предложи текст за обществено обсъждане", разказва Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

"Разбрахме постфактум. Всичко се случи на тъмно и изглежда, че единственият ефект е държавата да избяга от своята отговорност пред болните и да пречи на пациентите да се лекуват адекватно - право, което е заложено в конституцията", допълва Иван Димитров, председател на Българския пациентски форум и член на надзорния съвет на здравната каса от пациентската квота.

"От това, което прочетохме, се подготвя драматично ограничаване на достъпа на пациентите до нови лекарства и ново лечение. Това е изключително тревожно, да не говорим, че противоречи на всички утвърдени европейски стандарти и тенденции. Да, в Европа има механизми за оптимизиране на разходите и всички се притесняват за бюджетите си, но там са създадени гъвкави механизми за преговори с фармацевтичните компании. Очевидно при нас на администрацията не й се занимава, предпочита хората да страдат и измират, но цяла година да няма нови терапии. Това е необяснимо и категорично поставя под въпрос достъпа до здравеопазване, който без друго е най-лошият в Европа", коментира Станимир Хасърджиев. Според него единственото бегло успокоение е, че тези мерки трябва да се случат след промяна в няколко закона и депутатите няма да допуснат този катаклизъм.

Фармацевтичните компании също смятат мерките за, меко казано, непрецизни. "Личи си, че не са били обсъдени с никого, а са писани на коляно. Мерките ще доведат до допълнително забавяне на новите терапии. Ако сега има групи пациенти, които чакат поне година и половина за нов медикамент, този срок ще стане поне три години, а част от пациентите с рак няма да го дочакат. Очакването здравната каса да получи допълнителни отстъпки от всички, при положение че в България производителите регистрират най-ниската цена в ЕС, е нереално", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Така първите мерки в областта на лекарствата предизвикват по-скоро стъписване от безчовечното отношение към една от най-тежките диагнози, а не надежда, че болните ще плащат по-малко и ще получават подкрепа от държавата.