Оглед на местопроизшествието и трупа

- установяване дали е извършено убийство или самоубийство или смъртта е настъпила вследствие на нещастен случай;

- установяване самоличността на жертвата;

- определяне на мястото и времето на извършване на убийството- съди се по количеството и местоположението на следите от кръв, изстиването и вкочанясването на трупа;

- установяване дали е преместван трупа- липсата на локва кръв, влачене;

-определяне на способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството;

- установяване дали убийството е извършено в съучастие;

-определяне колко време е престоял извършителят на местопроизшествието;

2. Разпознаване на трупа – това е самостоятелно следствено действие. Трупът се предявява на близки на пострадалия или на лица от съответното селище в състоянието в което е намерен, при спазване на установените технически изисквания.

3. Разпит на свидетели и очевидци – при спазване на тактическите изисквания за това- своевременно извършване на разпита, своевременно установяване на достоверността на показанията, разностранна подготовка на разпита, призоваване на свидетелите и очевидците в последователността в която са възприели убийството.

4.Съдебномедицинска експертиза- с нея се изясняват въпроси относно причините на смъртта, времето на настъпването й, коя от телесните повреди се е оказала смъртоносна и т.н.

Други първоначални следствени действия – претърсване и изземване, личен обиск, освидетелстване на заподозрения и пострадалия;

Последващи следстветни действия:

1. Разпит на обвиняем; 2. Разпит на свидетели; 3. Следствен експеримент; 4. Очна ставка; 5.Съдебно- балистична експертиза и други експертизи.

Задачи на разследването - те зависят от конкретната ситуация. Най-често срещаните задачи са свързани с установяване характера на извършеното автотранспортно престъпление; времето и мястото; условията, при които е станало- видимост, състоянието на пътя и пътните знаци, на атмосферните условия; техническото състояние на автомобила; обстоятелствата, влияещи на степента и характера на наказателната отговорност – професионалната квалификация на водача на МПС, здравословното му състояние, употребил ли е алкохол, оказал ли е своевременна помощ на пострадалите; какъв е характерът и размерът на причинените морални и материални вреди; чия собственост са повредените автомобили и др.

Първоначални следствени версии – в повечето случаи голямо значение имат версиите за причините на катастрофата, за правилата, които са били нарушени, за условията при които е станало автопроизшествието; за техническите причини довели до него и други.

Неотложни и първоначални следствени действия- налагат се обикновено в началния етап на разследването.

1.Оглед на местопроизшествието- най- често срещаното неотложно или първоначално следствено действие. Огледът позволява да се даде отговор на основни въпроси на разследването: къде и кога е станало автопроизшествието; при какви обстоятелства- посока на движение на двата автомобила, скорост, атмосферни условия; какво е било състоянието на пътя и пътните знаци; при каква видимост е станало; двупосочно или еднопосочно е пътното платно и разделено ли е на ленти; в какво състояние са спирачната система и кормилото и др. Издирват се, фиксират се и се изземват всички следи и веществени доказателства. Изследването на обстановката и обектите на огледа се съпътства с измерване и фотографска фиксация. В протокола за оглед се описва цялата дейност, както и състоянието и големината на пътя, наклонът на съответния участък и атмосферните условия, при които е проведен огледът.

2. Разпит на свидетели очевидци- лица пътували в автомобила, пострадалият, случайни минувачи, пътници в други автомобили. Чрез разпита им се установяват различни обстоятелства – скоростта на движение, състояние на пътя и пътните знаци, здравословното и психическото състояние на водача и др.

3. Автотехническа експертиза- обект на изследване при нея е автомобилът и частите от автомобила, следите и други веществени доказателства и съответните участъци от пътя и пътните съоръжения.

4. Съдебномедицинска експертиза – с нея се установя причините и времето на настъпване на смъртта, характерът на телесните повреди и връзката им с настъпилите последици, степента на алкохолно опиянеие или наркотично въздействие.

При разследването на автопроизшествието паралелно със самото разследване се извършват и съответните оперативноиздирвателни действия.

Последващи следствени действия –

1.Разпит на свидетели неочевидци – служители на автобази, гаражи и сервизи, близки и колеги на обвиняемия. С този разпит се изясняват редица обстоятелства по делото като: здравословното състояние на водача; професионалната му подготовка и дисциплина; техническо състояние на автомобила при произшествието и др.

2.Трасологична експертиза - за следи от ходовата част /гуми/ на автомобила, от ръце, от крака.

3. Следствен експеримент с него може да се установи възможно ли е било пострадалия да възприеме звуковия или светлинен сигнал на автомобила от определено място при определени условия; дали водачът на МПС може да спре колата при съществуващите условия, техническо състояние и скорост на движение и др.

4. Разпит на обвиняем – предмет на този разпит са всички основни въпроси на разследването като: състоянието на пътя и пътните знаци, техническото състояние на МПС, психофизическото състояние на обвиняемия преди и по време на експлоатация на автомобила, атмосферните условия, поведението на пострадалия, мястото и времето на автопроизшествието.

43в. Разследване на длъжностни присвоявания
Разследването на длъжностни присвоявания е свързано със значителни трудности, които се дължат на различни причини: късното разкриване на престъплението и противодействието на извършителите, организационни недостатъци, слабости в счетоводната отчетност и контрол, непосредствения контакт на извършителите с обекта на престъплението и др.

Най-честта хипотеза при разследване на длъжностните престъпления това е законият повод и достатъчно данни съдържащи се в материали от финансово- ревизионните органи и от съставените от тях актове за начет.

Задачи на разследването:

1.Установяване дали е извършено длъжностно присвояване, къде и кога;

2.Установяване размера на причинените вреди;

3.Проучване състоянието на контрола и счетоводната отчетност, както и характера на производствената и друга дейност;

4. Установяване на организационните, производствените и другите причини и условия, способствали за извършване на длъжностното присвояване, на слабостите в стопанско-организационната и управленската дейност;

5.Установяване на способите на присвояване, опитът и професионаланат подготовка на извършителите;

6.Откриване на присвоеното имущество или сведения за реализацията му;

Първоначални следствени действия.

1.Версии относно причините за възникване на липсите: присвояване от материалноотговорно лице; кражба на стоково-материални ценности от служители на съответното предприятие или от външни лица; повреди или унищожаване над допустимите за приспадане граници поради неблагоприятни условия на съхраняване на стоково-материални ценности;

2. Версии относно начините на създаване на излишъци: съставяне на документи с невярно съдържание без стоково или парично покритие; за измама на купувачите; незаприходяване на част от постъпващите суровини, полуфабрикати или готова продукция; съставяне на протоколи с невярно съдържание и бракуване на суровини от по-ниско качество и на по-ниска цена; неправилно отчитане на естествените фири;

Планиране на раследването- включва определянето на следствените действия които ще се извършат. Освен тях включва и организационни, информативни, подготвителни и превантивни действия- събраната чрез тези действия информация осигурява значително по широка основа при подговоката на следствените действия и за своевременното изясняване на възникналите въпроси.

Първоначални следствени действия:

1.Изискване, изземване и оглед на документи- подправени отчетнически и други документи, счетоводно-отчетно документи свързани с подправените; нормативни актове, заповеди и др. които разкриват особеностите на извършваната дейност и изискванията към нея. Едновременно с оригиналните документи се изземват и копията;

2. Разпит на свидетели – това са лицата сигнализирали за длъжностното присвояване, съставителите на акта за начет, домакини, началниците на склад и екпедиторите, на служителите от счетовоството.

3. Съдебно-счетоводна експертиза- назначава се когато резултатите от ревизията противоречат на събрания доказателствен материал. Ако при ревизията не са изследвани важни обстоятелства или има съмнение, че са използвани неправилни методи; при противоречия между първоначалната и повторната ревизия.

4. Експертизи на документи – относно установяване автора на текста и на подписите в подправените отчетнически документи.

Последващи следствени действия:

1.Разпит на обвиняем – той позволява да се събере информация по всички задачи на разследването;

2.Очна ставка – с нея се изясняват причините, довели до възникналите противоречия и връзка им с останалия доказателствен материал. Извършва се твърде често, защото появилите се противоречия между показанията и обяснията не могат да бъдат преодолени по друг начин.

3. Стокова експертиза- за установяване на цената на присвоените суровини, полуфабрикати или готова продукция и др.

1.Версии относно причините за пожара – те почиват на данните за пожара, за неговите особености, характера на обектите на палежа, за откритите веществени доказателства. Проверяват се следните версии: за пряко и косвено подпалване; дали пожарът не е в следствие на нарушение на противопожарните правила; дали пожарът не е предизвикан вследствие на късо съединение; дали пожарът не е следствие на самозапалване /самозапалване на определени материали и вещества/; дали пожарът е възникнал вследствие от мълния.

2.Версии относно мотивите за палежа- най често се проверяват следните версии: пожарът дали е възникнал за прикриване на длъжностно присвояване; прикриване на убийство или кражба; извършване на палежа с цел получаване на застраховка; извършване на палежа по хулигански подбуди.

3. Версии за способите и средствата, които са използвани.

4. Версии относно извършителя на палежа.

Планиране на разследването - основните въпроси с планирането са свързани с определяне на фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване; проверка и доказване; с първоначалните неотложни следствени действия и оперативно издирвателни мероприятия; с хронологията на тяхното извършване; с последващите следствени действия и последователността на извършването им.

Неотложни и първонални следствени действия:

1.Оглед- той позволява да се даде отговор на важни въпроси по разследването- за мотивите на деянието; за размера на причинените вреди; за наличието или липса на признаци за прикриване на друго престъпление;

2. Разпит на свидетели очевидци

3.Личен обиск – извършва се с цел откриване на запалителни средства и материали; книжа и предмети със следи от пожара; откраднати вещи и документи за изграждане на алиби.

4. Освидетелстване – с цел откриване на следи от пожара, обгаряния върху лицето, ръцете или други части от тялото; наранявания причинени вследствие на взривни материали; опърляне на косата или подуване на кожата; специфична миризма върху дрехите и тялото.

5. Претърсване и изземване- за откриване и изземване на различни предмети и книжа, имащи значение по делото, запалителни течности, дрехи и обувки със следи от пожара, откраднати вещи или присвоени стоково- материални ценности.

6. Пожаро – техническа експертиза.

1.Изземване на книжа- това са книжа свързани с производствена и друга дейност, правата и задълженията на съответните длъжностни лица и техническото състояние на машини, съоръжения и инсталации, материали от проведени инвентаризации и ревизии, справки за атмосферните условия. Всички тези книжа трябва да се изземат едновременно, а не последователно.

2. Назначаване на съдебномедицинска експертиза – извършването й се налага когато на местопроизшествието е намерен труп или части от труп и съществува съмнение относно настъпването на смъртта или характера на телесните повреди.

3.Съдебно-химическа експертиза-за установяване вида на използваните запалителни вещества и на изгорелите обекти; на възможностите за самозапалване; наличието или липса на следи от петролни продукти или запалителна течност върху дрехите и обувките на заподозряния или уличения.

4. Криминалистическа експертиза- за установяването на следи от ръце, крака, от автотранспортни средства, следи от взлом.

5. Стокова експертиза- за определяне на стойността на настъпилите от пожара вреди, на вида на повредените стоки и други материални ценности.

6. Разпит на обвиняем.

23в. Съдебно криминалистична експертиза за установяване на цялото по неговите части.
Това е една трасологична, еднородна, идентификационна експертиза, като в сравнение е другите трасологични експертизи, не изисква осигуряването на сравнителен материал. Тази експертиза може да се назначи, като еднородна или комплексна–трасологическа и съдебномедицинска;физическа и химическа и т.н

Основание за назначаване на тази експертиза, е необходимостта от установяване връзката между намерените части от моменти или от съставни обекти на местопрестъплението.

Обект на експертното изследване е част от съставни или монолитни обекти, за които се предполага, че са били едно цяло(части от тяло на човек; от МПС).

Задачите на експертизата се отличават с някои специфични особености :

-първата задача е идентификационна и е свързана с установяване на цялото по неговите части, т.е. дали иззетите части са части от един и същи обект.

-втората задача е установяване способите за разделяне на обекта и използваните за тази цел технически и др. средства.

-третата задача се решава в случай, че първата не е била решена. Тя е свързана с определяне груповата принадлежност на частите.

Подготовката на експертизата се изразява в подбор на средствата, които трябва да се използват, в зависимост от намерените части.

Поставените задачи се решават чрез сравнително-аналитично и синтезно откриване и характеризиране на признаците на отделните части.

На експерта се предоставят иззетите части на обекта, предполагаемите средства, послужили за разчленяването плюс всички материали по делото, които са от значение за експертизата. Извършването на експертизата се основава на използването на три основни способа за установяване на цялото по неговите части :

-по линията на разделянето;

-по микрорелефа и особеностите на повърхността на частите;

-по принадлежността на отделни детайли на конкретното съоръжение. (монолитен или съставен обект)

Оценката на експерта се дава в експертно заключение, което трябва да обхване протокола за проведената експертиза, а така също и нагледен материал. Направените снимки на отделните части и на обединяването им в общ обект, позволява да се проследи пътя на експертното изследване и да се установят резултатите, до които е достигнато. Така се спазва принципа за фотографското онагледяване.

24в. Съдебно криминалистична експертиза на магнетофонни и видеомагнетофонни записи на гласа и речта (фоноскопна).
Предвид обстоятелствата, които следва да се решат, звукозаписа може да е предмет на различни фоноскопни експертизи, с цел установяване на :

-обстоятелствата, при които е изготвен звукозаписа

-техническите средства, чрез които е изготвен звукозаписа

-звуковия фон

-лицето, чиито глас и реч са отразени на звукозаписа.

За провеждане на фоноскопната експертиза, експерта трябва да разполага с магнетофонната лента, която съдържа записа, записващото средство, както и сравнителни образци. За свободни образци се използват звукозаписи, изготвени при аналогични условия. Условно-свободни са записите, изготвени по време на разпита на лицето. Експериментални са записите, които са създадени от експерта. За да са качествени, е необходимо във фонограмата да са отразени индивидуални фонетични и лингвистични особености на съответното лице, както и спазване на същите условия при звукозаписа.

При назначаване на фоноскопна експертиза могат да се поставят идентификационни и не идентификационни задачи.

Към идентификационните задачи се отнасят :

-дали звукозаписа е изготвен със съответното техническо средство

-с едно и също техническо средство ли са изготвени всички звукозаписи

-при едни и същи фон ли са изготвени записите

колко лица са участвали в диалога и т.н.

Към не идентификационните задачи се отнасят въпроси, свързани :

1)с установяването на съдържанието на отразената в записа реч.

Често записа не отразява точни думи и фрази, поради неблагоприятен фон, некачествено записващо устройство или увредено такова. Ролята на експерта е да подобри качеството, за да се възстановят неясно произнесените думи и фрази.

2)определяне автентичността на звукозаписа (дали има монтаж).

Монтажа на лента може да се осъществи механично, електронно или компютърно. Последния най-трудно се установява.

3)установяване естеството на звука – когато е необходимо да се установи източника на звука.

4)установяване давността на звукозаписа.

При решаването на тази задача се отчита вида, модела на магнетофонната лента, състоянието и, състоянието на звукозаписа и на отразените в него данни.

5)да се определят акустичните условия, при които е направен звукозаписа (на открито ли е направен или в студио).

6)дали звукозаписа е оригинален или е копие и др.

На експерта се дават обектите на експертизата.

-звукозаписите трябва да се съхраняват далеч от магнитно поле, за да не се унищожи информацията, съдържаща се в тях.

-звукозаписната техника не трябва да се използва преди експертното изследване.

У нас центъра за фоноскопни изследвания се намира в НИИКК, а най-големия център е в Ню Джързи – САЩ.

Основание за тази експертиза е необходимостта от установяване, дали върху снимката е заподозрения, обвиняемия, пострадалия.

Обект на експертното изследване са фотоснимки, направени по правилата на сигналитичната фотография или любителски снимки, които съдържат достатъчно признаци на лицето.

Задачите на тази експертиза са идентификационни :

-установяване дали върху иззетата (или предоставената) снимка е фиксирано определено лице.

-едно и също ли е лицето, върху две и повече снимки.

-дали в обща снимка се намира конкретно лице.

-дали намерения череп е на лицето на снимката.

-дали върху снимката на труп, е конкретно лице.

-кое е лицето,заснето на кино -, видео – камерите.

Подготовката на тази експертиза се изразява в осигуряване на подходящи снимки за сравнително изследване – опознавателни ; портретни ; от наказателна регистрация ; рентгенови ; на труп ; на череп и др. основно изискване е те да съответстват по време с подлежащите на изследване фотоснимки и да са безспорни по произход. Освен фотоснимките се прилагат и съответните негативи, плюс материалите по делото – за установяване възраст, професия, здравословно състояние на лицето.

Когато се назначава експертиза за установяване самоличността на труп, снимките трябва да са изготвени по правилата на опознавателната фотография. Преди да бъде сниман, се прави т.н. “тоалет” на трупа.

Използват се няколко варианта на сравнителния метод – налагане на снимки, съпоставяне на снимки и т.н. използват се координатни мрежи за количествена и качествена оценка.

Установените съвпадащи и различаващи се признаци могат да бъдат илюстрирани. Голямо значение има изследваните признаци да са редки и с голяма устойчивост.

Обръща се голямо внимание на качеството на всички снимки, като се отчитат възможностите на съответните технически средства, с които са правени.

26в. Съдебна фото техническа експертиза.
Правните основания за назначаването на тази експертиза са свързани с необходимостта от установяване, дали дадена снимка е заснета от даден фотоапарат (марка), какъв е действителния размер на обектите от фотоснимката, какви фото материали са използвани и др.

Обект на изследване могат да бъдат фотоснимки, рентгенови снимки, негативи, микрофилми, технически средства и материали, видео -, кинофилми и др.

Обекта за изследване трябва да е идеално индивидуализиран, за да се избегне опасността от последваща подмяна.

Задачите на тази експертиза са идентификационни или за определяне груповата принадлежност на обекта

Идентификационни :

-идентифициране на фотоапарата, с който е направена снимката.

-установяване дали два или повече филма са заснети на един и същи фотоапарат.

-марка на фотоапарата.

-установяване дали две или повече снимки са направени с еднакви технически средства.

Като задача може да бъде възложено да се установи съдържанието на снимката, когато то не е ясно поради некачествена изработка, изминал дълъг период от време. Установяване дали е правен фотомонтаж и т.н.

На експерта се предоставят материалите по делото, протокола за оглед на местопроизшествието и направените към него скици и снимки, протоколи от претърсване и изземване, материали, технически средства и др.

Експертизата предполага успоредно изследване в няколко насоки – на изображението, на материалите и т.н.

Идентификационните задачи се решават на база идентифициращи признаци, образувани при снимането.

Методи за изготвяне на експертизата :

-визуално наблюдение

-наблюдение с лупа и микроскоп

-сравнителни методи със сравнителен микроскоп

-химични методи и др.

и тук е желателно протокола от експертизата да е придружен с фотоматериали за процеса на изследване и резултатите от него.