31 октомври 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница1/4
Дата24.07.2016
Размер0.58 Mb.
#3571
  1   2   3   4
31 октомври 2012 г.


ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:


В. Труд 2

В. Труд 2

В. Труд 3

В. Труд 3

В. Труд 3

В. Дума 4

В. Дума 5

В. Дума 5

В. Капитал Daily 9

В. Стандарт 11

В. Стандарт 12

В. Стандарт 12

В. Стандарт 12

В. Стандарт 13

В. Сега 13

В. Сега 14

В. Сега 14

В. Сега 14

В. Новинар 15

В. Новинар 15

В. Новинар 16

В. Новинар 16

В. Новинар 17

В. Новинар 17

В. Новинар 20

В. 24 часа 21

В. 24 часа 24

В. 24 часа 24

В. 24 часа 24

В. 24 часа 25

В. 24 часа 27

В. Преса 27

В. Преса 27

В. Преса 27

В. Преса 28

В. Телеграф 29

В. Монитор 29

В. Монитор 30

В. Монитор 30

В. Земя 31

В. Земя 32




31.10.2012 г., с.7
Село Бисер пак подгизна
Сняг падна в планините, отхвърча покривът на Българската академия на науките
Поройните дъждове, които паднаха онзи ден, не подминаха и село Бисер, което пострада от голямото наводнение през февруари. Десет сантиметра вода залели парка на зачерненото селище. Под вода са и няколко двора на къщи. Затова кметицата на Бисер Златка Ангелова поискала помощ от община Харманли.

Няма опасност за язовирите в Кърджалийско, една от областите, в които падна най-много дъжд, казаха от областната администрация. Водоемите от каскада „Арда" - „Кърджали" и „Студен кладенец", разполагали с достатъчен свободен обем. Дори водата, която изтичала от двата язовира, била повече от тази, която се вливала.

Обстановката в Неделино се нормализира и бедственото положение бе отменено, съобщи кметът Стоян Беширов. Вчера бяха разчистени калните наноси от свлачищата, които валежите активизираха.

В София заради силния вятър вчера по обед ламаринената обшивка на покрива на БАН се разхвърча. Метални парчетата рухнаха пред входа на академията. Инциденти са избегнати благодарение на пожарната. Почти веднага след случката огнеборци свалиха от покрива откъртените ламарини.

Междувременно на по-високите места в страната зимата дойде. Около 3-4 сантиметра Сняг падна миналата нощ на Седемте рилски езера. Вчера следобед обаче сеестопил. Нощните температури срещу вторник паднаха до минус 1 градус, но към обяд термометърът се покачи на 2 градуса.

Мокър сняг покри и прохода Шипка. Вчера сутринта температурата там беше около 1 градус, а в курортната местност Узана - 0°. Шестсантиметрова снежна покривка имаше и на Черни връх на Витоша, съобщиха от НИМХ към БАН, цитирани от агенция Фокус. На връх Мургаш се образува снежна покривка от 1 см, а на връх Ботев - от 2 см .


Снимка на четири колони - Заради силния вятър в София ламариненият покрив на БАН се разхвърча вчера по обед, парчетата рухнаха пред входа на академията. Малко по-късно пристигнаха пожарникари, които свалиха отпадъците.


31.10.2012 г., с.8
Архитектът на София глобен за лунапарк
Петър Диков трябва да плати 1000 лв. санкция и 1800 лв. за експертизи
Доротея Дачкова

Две съдебни инстанции са потвърдили, че през 2010 г. главният архитект на София Петър Диков е нарушил закона при издаването на разрешителните за лунапарка "Замперла", който трябваше да бъде отворен в столичния Южен парк. Това става ясно от електронното деловодство на Софийския административен съд.

Строежът, който трябваше да се простира на 7 дка в парка, бе спрян от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Строителният контрол нареди и премахването му. И санкционира арх. Диков с 1000 лв. Това е минималната глоба в случая.

Строителният контрол се намеси след обществен натиск против застрояването на Южния парк. Проверката откри огромни изкопи в парка, в които трябваше да бъдат излети бетонните основи на атракционите. ДНСК констатира, че по документите на лунапарка всичките му съоръжения са с монолитни основи, т.е. не са предвидени за местене. Това по закон ги прави строеж, за който се иска разрешение.

Архитектът обжалва издаденото му през 2010 г. наказателно постановление. То обаче е окончателно потвърдено преди дни. Освен глобата Диков трябва да плати и 1800 лв., изхарчени за технически експертизи.

Нарушението на Петър Диков е, че вместо разрешение за строеж е издал разрешение за ползване на увеселителни съоръжения в Южния парк.

Всъщност общият устройствен план на София забранява строежите в столичните паркове.

Магистратите приемат, че Диков е нарушил закона по непредпазливост.


Снимка на една колона – Петър Диков


31.10.2012 г., с.8
Дянков дава пари за гаражи
Министърът на финансите Симеон Дянков ще отпусне до 9 млн. лв. на Русе, за да се изградят подземните гаражи към недовършената спортна зала.

Това съобщиха от общината. Условието е местният общински съвет да гласува предложението на кмета Пламен Стоилов (ГЕРБ) общината да стане собственик на гаражите.

Пазарната оценка на гаражите с над 31 000 кв. м площ е 11,099 300 млн. лв. Пак по пазарни цени залата от 26 253 квадрата е оценена на 12,960 млн. лв. За дострояването са нужни над 15 млн. лв., които ще се търсят по програма "Джесика".

Залата се строи чрез публично-частно партньорство, като фирмите са вложили досега над 14 млн. лв.

Първоначално комплексът включваше и мол, петзвезден хотел с хеликоптерна площадка и бизнес център. Заради ограниченото финансиране ще се довърши само спортната зала.


31.10.2012 г., с. 21
Само два блока се санират в Добрич
Само две са заявления­та, подадени 6 Добрич за включване 6 проекта „Енергийно обновяване на българските домове", съоб­щиха от кметството. Молбите са от собстве­ници на триетажни блок­чета с по шест апарта­мента. Проектът, финан­сиран от оперативната програма „Регионално раз­витие", дава възможност хората да обновят жили­щата си наполовина по-ев­тино, отколкото реално струва ремонтът. В цен­търа на града е опъната шатра, в която специали­сти от регионалното ми­нистерство отговарят на въпроси на заинтересова­ни добричлии. Най-често гражданите питали колко ще им струва ремонтът. Проектът ще продължи до 2015 г. Общият размер на 1 безвъзмездната финансо­ва помощ за страната е 50 млн. лв.


31.10.2012 г., с. 24-25
Еконовините
Петрич полу­чи 24 млн. лв. безвъзмездна помощ от ЕС за изграждане на пречиствателна станция

за отпадъчни води и за съ­пътстващи колектори. До­говорът, финансиран по оперативната програма „Околна среда" бе подпи­сан през миналата седми­ца от министъра на еколо­гията Нона Караджова и кмета на града Вельо Илиев.

Чрез изграждането на модерни съоръжения за пречистване на водите ще се предотврати замърся­ването на река Струмешница, а оттам и на прием­ника на водите й - река Струма.
КЦМ намалява въглеродните си емисии с 50%.

Спестява­нето ще се постига от Ком­бината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив след отпускането на безвъз­мездна финансова помощ чрез Европейския фонд за регионално развитие. С успешното изпълне­ние на проекта се очаква да се намали енергоемкостта и да се повиши енергийната ефективност при производството на олово чрез намаляване по­треблението на енергия с над 40%. Ще се подобрят условията на труд и ще се намалят вредните веще­ства в работната среда ка­то олово и кадмий с 5%. В рамките на ЕС нивата на вредни емисии в атмос­ферата трябва да се свият с 20% до 2020 г, с толкова трябва да се повиши и енергийна ефективност.


Първите белочели гъски вече пристигнаха в България.

218 големи белочели гъски вече са в резерват „Сребърна" и се готвят да зимуват у нас. Това показа пър­вият мониторинг на зимуващите гъски в резервата по проекта на Българското дру­жество за защита на птиците „Сигурни зимовища за черве-ногушата гъска". От там са категорични, че това е една значителна численост, като се има предвид, че по същото време минала­та година у нас имаше едва

51 гъски. Наблюдавани са съ­що 304 сиви гъски, а в начало­то на ноември се очаква да се появят и първите червеногуши гъски.

„Заедно с първите зимуващи гъски наблюдавахме и около 90 къдроглави пелика­ни, 100 малки корморани, го­леми бели чапли, сиви чапли и други", добавиха от друже­ството.


Тръгна ини­циатива за опаз­ване на парк „Бедечка" в Ста­ра Загора.

Млади български учени, които работят в Масачузетския технологичен институт, в университетите „Харвард" и „Принстьн", в Милано, Лондон, Виена, Заарбрюкен, Мюнхен, Сингапур изпратиха отворено писмо до управата на Стара Загора. С писмото настояват за запазване на парка, където понастоящем е предвидено изграждането на нов квартал.

„Това е изключително неприятен случай за родния ми град, но той е и опасен симптом и за онова, което се случва в цялата страна", казва Светослав Иванов, доктор по физика във Великобритания.
Снимка на две колони - На няколко пъти миналата година р. Струма тече в червено. Рибата измря, а причината не бе открита.


31.10.2012 г., с.5
Ремонтиран преди седмица пътен участък пропадна в Казанлък
Над половин метър пропадна пътен участък на бул. "Ал. Батенберг" срещу данъчното и кръстовището с полицията в Казанлък. Участъкът бе ремонтиран само преди седмица от старозагорска фирма. На мястото на пропадането бе сложен нов спирателен кран от ВиК, като след ремонтите около крана бе насипана пръст.

Заради дъждовете обаче през последните два дни земната маса се свлече, като се счупи целият спирателен кран. Поне един автомобил е аварирал на опасното място, което вчера бе оградено, за да не се случат още инциденти.


Снимка на три колони - Пропадналият участък от пътя


31.10.2012 г., с.6
Без европари за пътищата 1 и 2 клас
Сега се финансират по "Регионално развитие", през следващия програмен период суми не са предвидени
Пътищата от 1 и 2 клас няма да получат европейско финансиране от следващия програмен период. Сега те се финансират от оперативна програма "Регионално развитие". Това стана ясно вчера по време на дискусия в парламента "Еврофондовете отвъд статистиката", организирана от комисията по европейските въпроси в парламента. Новината съобщи Елица Николова, секретар на кабинета на президента. Приоритет, по думите й, за страната остава изграждането на АМ "Хемус" и лот 3 на АМ "Струма". Друга основна цел по отношение на усвояването на европейските средства е укрепването на научно-техническата и развойната дейност, която в момента у нас е 4 пъти по-ниска в сравнение с останалите членки на общността.

Николова информира още, че 50% от фирмите у нас, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност с европейско финансиране са микро- и малки предприятия. Над 40% от тях инвестират под 10% от годишната си печалба в изследователска дейност, посочи Николова. Изследователската структура в България е стара и не е гъвкава, смята още тя. Младите изследователи не са достатъчно мотивирани, коментира Елица Николова. Според нея необходима е национална стратегия за научните изследвания, която да набележи сферите, в които бихме били конкурентни.

Друг приоритет е достъпът до интернет. През 2011 г. с 12% са се увеличили потребителите. Комуникационните системи, по думите й, са мощен стимул за развитие на икономиката. Затова е необходимо и развитието на широколентовата инфраструктура. В ход е проект за достъп до широколентов интернет, който ще обхване малки общини - 29 общини и 24 малки населени места. Проектът е на стойност 40 млн. лв. Трябва да се разширяват онлайн услугите, убедена е Деница Николова.

По отношение на инвестирането на евросредства в земеделието пазарна ниша е екоземеделието, както и стимулирането на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. Производителността на труда в земеделието е 4 пъти по-ниска от производителността на труда като цяло в икономиката ни, каза още Николова. Според нея страната ни успешно би могла да съчетае екоземеделието с екотуризма.

Енергийната ефективност също е важна за страната ни. 20% от еленергията се потребява от жилищата. Големият консуматор на енергия е индустрията, която трябва да стане по-енергийно ефективна. Страната ни може да инвестира средства от ЕС в рециклиращи мощности, защото до 2020 50% от боклука трябва да се рециклира.
Снимка на две колони – без текст


31.10.2012 г., с.12-13
Община Садово
Димитър Здравков: Безработицата е най-големият проблем
90 на сто от учебните и детските заведения до края на мандата ще бъдат ефективно оборудвани за пестене на енергия, казва кметът
Интервю на Петрана СОМЛЕВА

ДИМИТЪР БОРИСЛАВОВ ЗДРАВКОВ е роден на 15 юни 1977 год. в гр. София. Живее в с. Катуница, община Садово, обл. Пловдивска. Висшето си образование завършва през 2005 г. в Аграрен университет - Пловдив и Институт за социална интеграция /ИСИ/ . Два мандата е общински съветник от БСП в община Садово. От 4 ноември 2011 год. и до момента е кмет на община Садово, избран с листата на БСП. Неженен.
-Какво, г-н Здравков, от поетите ангажименти в предизборната кампания успяхте да реализирате през вече изтичащата година на мандата ви?

-Познавах основните проблеми пред община Садово още преди встъпването ми като кмет на общината. Защото бях общински съветник, познавам жителите на общината и техните проблеми, както и проблемите в населените места. Затова и предизборната ми програма бе ясна и конкретна за всяко населено място. Нищо обаче не се случва с магическа пръчка, трябват много усилия, а за реализацията на някои проекти и много време, за да се види ясно промяната.

-Кои бяха най-сериозните проблеми, с които се сблъскахте в работата си? Имате ли подкрепата на общинския съвет? Каква е конфигурацията в него?

-Основните проблеми в общината са свързани преди всичко с уличната инфраструктура, канализациите, в общинския център Садово - с изграждането на основно училище “Гео Милев". Това беше и първата ми задача - да завършим училището. Имаме уверенията на народните представители от Коалиция за България от нашия регион, че дострояването и довършването на сградата на училището ще станат през тази и следващата година и се надявам с тяхната помощ това да се случи. В момента децата учат в помещения, които са ужасно малки, абсурдни за провеждането на нормален учебен процес. Правителството на тройната коалиция преди повече от две години осигури 2,3 млн. лв. за това училище, но то не беше довършено. Сега са необходими още над 1 млн. лв. В момента търсим начин да ги осигурим.

Приоритет са изграждането на канализации, пречиствателни станции в населените места от общината, но има недостиг на средства за капиталови разходи. Имаме спечелен проект по техническа помощ за проектирането на канализацията в четири населени места, който беше пред провал заради лошо управление от страна на бившето ръководство и сега търсим варианти за разрешаване на този проблем. Местната власт със собствени средства не може да оправи разбитата настилка, останала след строежа на жп линията Пловдив - Свиленград, а фирмата строител, и в частност държавата, не отпускат средства за ремонта на улиците, които са разбити от тежките машини. Въпреки проблемите, за които споменах, това, което стартира през този мандат в общината, е вече видимо. Започнахме няколко проекта, финансирани по европейските програми -например асфалтиране на улици в населените места и др. Опитваме се с малкия бюджет, с който разполага

общината, да подобряваме и социалните условия за нашите жители.

Трябва да кажа, че с разнороден общински съвет, какъвто е нашият, се работи трудно. Защото всяка политическа сила отстоява свои приоритети, но когато става въпрос за ясна политика за подобряване живота на жителите на община Садово, с общи усилия правим необходимото нещата да се случват. Разбира се, имаме някои разногласия, но считам, че жителите на общината виждат какво се случва и коя политическа група в общинския съвет защитава интересите им.

-Кои бяха най-важните проекти, които успяхте да реализирате през тази година? С какви средства бяха финансирани те? По какви нови проекти работите?

-През тази година стартирахме канализацията в с. Кочево. Два нови колектора и над девет километра канализационна мрежа в селото ще бъдат завършени след края на проекта. Финансирането е по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по оперативна програма "Развитие на селските райони". Стойността на проекта е 2 млн. лв. В бюджета за тази година заложихме средства и за технически проект на пречиствателна станция за отпадни води в селото, тъй като по този проект такава не беше включена.

70% от учебните и детските заведения в община Садово ще бъдат енергийно ефективно оборудвани след изпълнението на проект по оперативна програма "Регионално развитие". Поставил съм си доста амбициозна задача, а именно - 90 на сто от тези сгради да имат внедрени мерки за пестене на енергия до края на мандата. В момента се изпълняват няколко свързани с тази цел проекта, предстоят и други - по оперативни програми, които ще бъдат финансирани от Националния доверителен екофонд. Новият проект включва внедряването на мерки за енергийна ефективност в три училища и три детски градини на територията на общината - в селата Поповица, Болярци, Чешнегирово, Кочево и Караджово. Стойността на проекта е 2 млн. и 700 хил. лв., като 400 хил.лв. от тях са осигурени от община Садово с кредит от фонд ФЛАГ.

-Как се отрази кризата на община Садово и с какви мерки местната власт се противопоставя на последиците от нея? Кои сектори бяха най-засегнати? Какво е нивото на безработицата в общината? Работите ли по програми за разкриване на нови работни места?

-Безработицата е голям проблем в общината, въпреки че Садово е близо до областния център Пловдив. Проведох доста разговори с местния бизнес. Исках да разбера какви са техните потребности и най-вече с какво ръководството на общината можем да помогнем за откриването на нови работни места. За съжаление този процес е много бавен и тромав, но каквото зависи от мен като кмет и от общинска администрация, ще го направим, защото община Садово бе на второ място по безработица в област Пловдив. Подписахме договор по програма на МТСП и 400 души вече са назначени на работа, но това не е достатъчно. Смятах, че като ги назначим, безработицата ще спадне, но нищо подобно не се случи. Убеден съм, че в борбата с безработицата трябва активно да се включи и държавата с точно набелязани мерки, защото не можем да разчитаме и на инвеститори, които вече не идват тук.

-Селското стопанство е основен поминък на хората от общината. Достатъчни ли са инвестициите и квалифицираните кадри в сектора? Какви са перспективите за неговото развитие в бъдеще?

-Наистина в общината селското стопанство е основен поминък, кадри има. На територията на общината се намира първото професионално земеделско училище в България, открито през 1883 г. и функциониращо днес като Селскостопанска гимназия, както и първата Земеделска опитна станция в страната, днес вече Институт за растителни и генетични ресурси "Константин Малков" - Садово, който е един от водещите научни центрове в областта на селското стопанство.

Въпросът е в перспективите - дали ще са достъпни европейските фондове, дали земеделските стопани ще могат да ги усвояват и не на последно място да успеем да опазим насажденията, защото тази година, когато бяха наводнени няколко селища около Садово, се наложи освен със строителен материал да подпомагаме стопаните и с посадъчен, защото много от парниците бяха наводнени и водата бе унищожила вече произведения разсад.

-Достатъчни ли са според вас европейските фондове и програми за малките и средните общини, за малкия и средния бизнес? Какво трябва да се промени, за да се облекчи процедурата и достъпът на общини като Садово до европейските средства?

-Според мен проблемът с усвояването на средствата по европейските програми преди всичко е в липсата на достатъчно средства за съфинансирането. Освен това този програмен период вече е към своя край. Така че ще насочим нашите усилия и към това, да търсим начини и способи за финансиране на проекти, които са важни за общината, без това да натежи на общинския бюджет и без да увеличава тежестта върху жителите на общината.

-Как се развива социалната програма на община Садово - здравеопазване, образование, култура, спорт?

-Голяма част от проблемите, които заварих в общината, когато станах кмет, касаят спортните бази, участието и заетостта на младите хора в живота на общината. През тези 7-8 години, през които бях съветник, съм работил за младите хора, за осмислянето на тяхното свободно време, както и за създаването на предпоставки те да останат в общината, да намерят работа и да живеят спокойно. През това време бяха давани крайно малко средства. Сега възстановяваме спортни и детски площадки в селата и този процес ще продължава. Отпускаме повече средства и на спортните клубове, на читалищата за техните културни програми в селата.

-Кои са най-важните акценти в работата ви г-н Здравков, на които залагате за бъдещото развитие на общината? Какво искате да промените?

-Приоритетите - образование, спорт, инфраструктура, разговори с бизнеса за откриване на нови работни места, са много важни. Затова винаги казвам, приоритетите са това, което искат жителите на общината. Правя усилия да сме в час с това, което се случва, и да търсим бързи решения, когато това е възможно. Също така търсим обратната връзка с гражданите на общината за следене на качеството на реализираните проекти.

Освен това през мандата ще работим за трайно увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктурата, включително и в социалната, както и в обществените услуги. Ще работим за развитие на инициативи за осигуряване на първа работа, подкрепени със средства от национално и европейско финансиране, както и за подкрепа за фирмите, които осигуряват възможности за кариерно развитие на младежите.



Искам да променя много от нещата в общината. Искам обликът на община Садово да е приветлив както за мен, така и за хората, които живеят тук. Важно е жителите да видят и усетят, че нещо се променя.
Знаете ли че...

В Садово се намира първото професионално земеделско училище в България, открито през 1883 г. Днес вече Селскостопанска гимназия. Тя е една от най-старите професионални гимназии в България, поставила началото на земеделското образование.Тук е и първата земеделска опитна станция в страната, която сега е Институт за растителни и генетични ресурси, основан през 1902 г., носещ името на неговия основател Константин Малков. Институтът е национален център по интродукция и съхранение на растителни генетични ресурси. Тук се намира Националната семенна генна банка, в която се съхраняват над 60 000 образци от местни и интродуцирани растения. Той е част от международната система за генетични ресурси. В началото на XX век за първи път от с. Катуница, община Садово, са доставяни аспержи за двореца на цар Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на ХХ век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната реклам-на кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава "Конвенциона-ла", в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски.

КОИ СА ТЕ...

КОНСТАНТИН МАЛКОВ (1873-1908) - агроном, основател на Института по растителни генетични ресурси в Садово (през 1902 г. - Земеделска опитна станция) и основоположник на опитното дело в България, на опазването на местните растителни ресурси и на интродукцията на нови култури. Особено ценни са проучванията му върху болестите при растенията.

По негово желание е погребан в двора на института, на мястото на опитното му поле.

ВАЦЛАВ СТРИБЪРНИ (1853-1933) - известен ботаник с чешки произход, работил в Земеделското училище в Садово по покана на българското правителство през 1883 г. Има съществен принос в изучаването на българската флора и много ендемични видове са наречени на негово име. Той е и човекът, въвел ягодите като земеделска култура в България.

БЛАГОЙ ДАНОВ - за първи път в страната в с. Катуница, община Садово, предприемчивият българин отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.
Снимка на три колони – без текст
Две снимки на по две колони – без текст
Снимка на две колони – без текст
Снимка на една колона – без текст




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница