5. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение

Годишни концентрации на банкета

В Таблица 5.1.1-3 са показани максималните и осреднените годишни концентрации в тези точки, за съответните замърсители, за които има СГН и ДОП в българското законодателство.

* Наредба № 9/1999. – Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух.

** Наредба № 1/2004. – Норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.


Фиг. 5.1.1-3 Годишно замърсяване с азотни оксиди (NO_X) от трафика по пътя.

За пълнота на изследването на Фиг. 5.1.1-3 е показано годишното поле на замърсяване с азотни оксиди по пътя (очертан в зелено). Изолинията, която засяга крайните къщи на с. Медово загражда поле с концентрация на NO_X над 0.0001mg/m³, което е от 400 пъти по-малка стойност от регламентираната средногодишна норма (0.04mg/m³) и 260 пъти по-малко от годишен ДОП (0.026mg/m³) за опазване на човешкото здраве.

Важна характеристика е и максималното възможно замърсяване, което може да се получи при зададени източници, като се определят както максималната стойност на замърсяването, така и метеорологичните условия, при които то се получава. Това е и единствената характеристика на замърсяването, която може да се получи в случай, че изобщо липсват метеорологични данни за даден район. При вариране на набор от метеорологични параметри – скорост на вятъра за всяка една от 8^–те стандартни посоки и класа устойчивост (A – силна неустойчивост, B – умерена неустойчивост, C – слаба неустойчивост, D – неутрална стратификация, E – слаба устойчивост и F – умерена устойчивост), се пресмята полето на замърсяването, за да се определи неговата максимална стойност при съответните метеорологични параметри и посока на вятъра.

1. 
   Площни източници
   

Тъй като по Наредба № 9/1999 няма средно-часова норма за фини прахови частици, ще оценим максимално еднократното замърсяване с общ прах, чийто концентрации се нормират от Наредба 14/1997, а именно – средно-часова пределно допустимата концентрация (ПДК_СЧК) от 0.5 mg/m³:

На Фиг. 5.1.1-4 е показано максимално еднократното поле на замърсяване с прах при източен вятър със скорост 2.5 m/s и клас на устойчивост Е.

Областта заградена от изолинията от 0.5 mg/m³ има концентрации над ПДК_СЧК и е в рамките на работната площ в кариерата, далеч от населени места. Концентрациите, изнесени към с. Бата са 3 пъти по-малки.

Устойчива стратификация (клас на устойчивост Е) се наблюдава при много слабата турбулентност на приземния атмосферен слой, която възпрепятства разпространението на примесите във вертикална посока и ги транспортира в хоризонтална.

Трябва да се препоръча, изграждане на оросителна система за поддържане на достатъчна влага на работните участъци през сухите летни и есенни месеци, които снижават риска от такова въздействие почти със 80%.

2. 
   Линейни източници
   

Такива условия се наблюдават в късните дневните часове след залез слънце. Данните за максималните концентрации за различните замърсители са обобщени в Таблица 5.1.1-4.

Както се вижда от таблицата, нито един замърсител не превишава съответната норма.

На Фиг. 5.1.1-5 е полето на замърсяване с азотни оксиди в този случай.



Фиг. 5.1.1-5 Еднократно замърсяване с азотни оксиди (NO_X) от трафика по пътя.

Показаната зона на фигурата, загражда концентрации от 0.005mg/m³ (40 пъти по малки от регламентираната максимално-еднократна норма (0.2mg/m³) и е много далеч от крайните къщи на с. Медово. Максималната концентрация от 0.012552mg/m³ е в центъра на тази зона.

3. 
   Взривна дейност
   

Експериментално определени количества на токсични газове в прахо-газовия облак 30 секунди след взрива (без да е указан вида на взривното вещество), на разстояние 50 метра са следните:

• 
  Въглероден оксид 0.1 об.%, ;
  
• 
  Азотен диоксид 0.02 об.%.
  

Характерно при взривното превръщане на взривните вещества е много стръмното намаляване на концентрациите на отделените газове и прах, поради бързото увеличаване обема на взривния облак и утаяването на грубо дисперсния прах.

Облакът от прах и газове в момента на взрива, в зависимост от количеството взривено взривно вещество и редица други фактори, се издига на височина 60 – 120 m.

Териториалният обхват на въздействието на взривния облак обикновено е около 100-300 m, най-много до 500 m в посока на вятъра. Преобладаващите посоки на вятъра за района са от :

1. 
   изток и североизток с честота 41.7% от всички случаи на вятър. Най-близко разположено населено място в тази посока е с. Бата и отстои на около 800-900m от кариерното поле за 25-годишния концесионен период;
   
2. 
   югозапад, запад и северозапад с честота 37.8% от всички случаи на вятър. Най-близко разположено населено място в тази посока е с. Порой и отстои на около 1 900-2 000 m от кариерното поле за 25-годишния концесионенпериод.
   

За недопускане на обгазявания на територията на кариерата след извършване на взривни работи трябва да се осигури необходимото време за дифузионен въздухообмен до снижаване концентрацията на токсичните газове под пределно допустимите норми. В проекта се предвижда времето за проветряване да не бъде по-малко от 14 часа.

По отношение на атмосферата не се очаква изменение на локални метеорологични условия и няма въздействие.

От направеното изследване за въздействието на инвестиционно предложение „Добив на подземни богатства – строителни материали – трахити от находище „Порой” в землищата на с. Бата и с. Порой, община Поморие, област Бургас” върху атмосферния въздух могат да се направят следните изводи:

1. 
   Обектът няма да оказва отрицателно въздействие върху атмосферния въздух по отношение на праховите емисии и газови емисии;
   
2. 
   Обектът няма да оказва кумулативно въздействие - допълнителното годишно натоварване в разглеждания район. Обекти с аналогична на кариера „Порой” дейност в 20 km зона от обекта, не се експлоатират.
   

Осигуряването на оросителна система за поддържане на достатъчна влага в работните участъци на кариерата през сухите летни и есенни месеци би предотвратило въздействие на праховите емисии.

В краткосрочен аспект, за да се следи качеството на атмосферния въздуха се препоръчва след взривяване, преди възобновяване работата в кариерата, да се провеждат измервания на нивото на токсичните газове.
5.2. Подземни води

5.2.1. Прогноза и оценка за въздействието върху състоянието на подземните води. Значимост на въздействието.

Морфоложките особености и геоложкият строеж на находището говорят за дълбоко залягане на подземни води, тъй като напукаността на скалите и релефните особености блогоприятствуват дренирането на водите под котата на експлоатация - 170 m. Тази кота е над котата на местния ерозионен базис – р. Ахелой, съответно около 110 m.

Инвестиционното предложение не предвижда отвеждане на замърсители в земните недра и дейности, които да доведат до непряко отвеждане на замърсители. Това определя отсъствие на въздействие върху химическото състояние на подземните води при нормални експлоатационни условия.

Не се предвижда изграждане на водовземни съоръжения, които да внесат промени в общото състояние на подземните води. Прогнозата е за отсъствие на негативно въздействие върху режима на подземните води поради много ниските проектни водни количества за технически нужди (оросяване).

Прогнозата е за незначително въздействие върху качествата на подземните води вследствие на процеса на отделяне на дъждовните води от площадката при спазване на условието - изграждане на утаително съоръжение за дъждовните води от площадката .

Като специфична при бъдещата работа в разглежданото инвестиционно предложение, по описаната технология и техническа екипировка, се определя потенциалната възможност за замърсяване на подземните води:

• 
  чрез аварийни разливи на горивни и смазочни материали от технологичните и транспортните машини;
  
• 
  чрез невзривени заряди;
  

Невзривените заряди са обект на проекта за добив, раздел “ Техническа безопасност и охрана на труда”.

Предвижда се тяхното маркиране и унищожаване, съгласно ПБТВР. Ето защо не се очаква негативно въздействие от тях върху водите.

Очаква се също така, случаите на специфичните замърсявания да са много редки, тъй като представляват отклонения от нормалния технологичен режим.

Поради посочените причини прогнозата е за незначително въздействие върху подземните води.
5.2.2. Оценка на влиянието на дейностите, предвидени с инвестиционното предложение върху източниците за питейно-битово водоснабдяване на населението, минералните води, водоизточниците за собствени потребности на населението, общото водоползване и водностопанските системи и съоръжения

Влияние на дейностите, предвидени с инвестиционното предложение върху количествата и качествата на водите за питейно-битово водоснабдяване на населението

Както беше посочено в т. 4.2.2., извън границите на инвестиционното предложение, на по – ниски коти и по посоката на подземния поток са разположени два водоизточника за питейно и битово водоснабдяване на населението:

• 
  “Западен, каптаж Бейкьой” – на 425 m североизточно от добивния контур и на 455 m североизточно от контура на депото за откривка;
  
• 
  “Източен, каптаж в местността Паметника” – 1850 m източно от добивния контур и от контура на депото.
  

С писмото на управителя на „ВиК” ЕАД – Бургас, изх. № 2698/07.04.2009 г. (виж Справка за проведени консултации – Приложение №6) са предоставени скици на имотите, представляващи пояс І на водоизточници „Бейкьой” в местността „Банята” и на водоизточника в местността „Паметника”. Пояс І на водоизточник „Бейкьой” представлява неправилен многоъгълник с приблизителни размери 25 х 50 m и площ 1,381 декара. Пояс І на водоизточник в местността „Паметника” представлява четириъгълник с приблизителни размери 15 х 15 m и площ 0,224 декара.

По –долу представяме експертна оценка на отстоянието на водоизточниците спрямо периметъра на инвестиционното предложение.

Съгласно чл.22 от Наредба 3/2000 г. в пояс І съществува забрана за дейностите, предмет на инвестиционното предложение. Както се вижда, инвестиционното предложение не се разпростира върху площта, която обхваща пояс I.

Съгласно чл.23 от Наредба 3/2000 г., границата на пояс II се определя като линия, водата от която би достигнала до водоизточника за 400 дни. Като се използват представените в т.4.2.2 литературни данни за хидрогеоложките параметри на горнокредния водоносен хоризонт Кф = 2 m/d, отстоянието на границата на пояс II се прогнозира на разстояние 160 m от водоизточниците. Както се вижда, инвестиционното предложение, в това число добивните площи и депото за откривка, не се разпростира върху площта, която е прогнозирана като пояс II.

Съгласно чл.24 от Наредба 3/2000 г., границата на пояс III се определя като линия, водата от която би достигнала до водоизточника за 25 г. или 9125 дни. Като се използват наличните литературни данни за горнокредния водоносен хоризонт, отстоянието на границата на пояс III се прогнозира на 1825 m от водоизточниците. Практически, обхватът трябва да се ограничи до вододела, маркиран от върховете Кота210,6 m и Бейкьой. Вижда се, че площта за добив не засяга площта, в която се прогнозира пояс III. За това състояние допринася фактът, че добивните площи са разположени на южния склон на възвишението, а водоизточниците и зоните на подхранването им – от северния склон. Теренът, предвиден като депо за откривка, частично попада в прогнозния пояс ІІІ. За депо с такъв характер на откривката в нормативната уредба не се определят забрани, ограничения и ограничения при доказана необходимост.

В резултат от направената оценка се вижда, че не произтича необходимост от определяне на забрани, ограничения и ограничения при доказана необходимост при осъществяване на инвестиционното предложение във връзка с водоизточниците за питейно и битово водоснабдяване.

Сеизмично въздействие и въздействие на въздушната вълна върху подземните води, водоизточниците и магистралния водопровод в района на инвестиционното предложение.

Съгласно Оценката за сеизмичното въздействие от взривни работи в находище “ПОРОЙ” при разстояние до инженерни обекти 200 m, максималното количество ВВ в една степен на закъснение е 60.3 kg. Най – късите разстояния от кариерния контур до водностопанските съоръжения в околностите на инвестиционното предложение са както следва:

• 
  магистралният водопровод яз. Камчия –гр. Бургас – 330 m;
  
• 
  каптажите за ПБВ на с. Порой: западен 425 метра, източен 1850 m;
  
• 
  каптажните съоръжения на находище на минерални води „Медово” – 3300 m;
  
• 
  водоизточниците (шахтови и тръбни кладенци) за собствени потребности на населението в границите на населени места: съответно не по –малко от 800 m от с. Бата и не по –малко от 1900 m от с. Порой;
  
• 
  каптираните извори за общо водоползване: не по –малко от 380 m спрямо най –близкия – „Юрчешме”.
  

Местоположението на съоръженията спрямо добивния контур и контура на депото за откривка се представено на Карта на водоизточниците и водностопанските съоръжения в района на находище „Порой” - Приложение №5.

По отношение на фактора „разлет на скални късове”, вследствие предвидените взривни работи, като уязвими следва да се считат всички надземни части на водностопанските съоръжения, попадащи в зона, определена в проекта на 400 m от контура за добив. В обхвата на опасната зона попада само каптиран извор за общо водоползване „Юрчешме”, северозападно от площта, намиращ се на разстояние 380 m. Ревизионните съоръжения по магистралния водопровод „Яз. Камчия – гр. Бургас” са извън опасната зона, като най – близко разположеното от тях е на 425 m и не попада в опасната зона от разлет на скални късове. В същото време трябва да се има предвид благоприятното обстоятелство, че добивът ще се осъществява в южния склон на възвишението, а посочените съоръжения се разполагат на северния му склон. Поради това, считаме че не съществува опасност съоръженията да бъдат разрушени от скални късове. Независимо от тази оценка, следва да се предвидят мерки, свеждащи се до системни наблюдения за действителния разлет, с оглед своевременно извършване при необходимост на корекции на параметрите на взривяването за да не се засегнат посочените съоръжения.

Очакваното въздействие върху подземните води в процеса на строителството и експлотацията се очаква да бъде както следва:

Очакваното въздействие върху подземните води в процеса на закриване се очаква да бъде както следва:

Характерът на дейността, предмет на инвестиционното предложение, не е свързана с потенциална опасност от промяна режима и качеството на подземните води. Дейността по добив на полезното изкопаемо в рамките на концесионната площ и функционирането на спомагателните и инфраструктурни елементи не въздействат по недопустим начин върху защитени зони на подземни води (СОЗ на водоизточници за ПБВ).