Анализ за състоянието на въздушния басейн над град добрич за

РИОКОЗ – ДОБРИЧ

ДИРЕКЦИЯ “ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ”

Намаляване здравния риск от атмосферното замърсяване, чрез свеждане нивото на замърсителите на въздуха в населените места до нивата, определени от нормативните документи.

Мониторингът върху вредните имисии – SO₂, NO₂, и прах, осъществяван от РИОКОЗ - Добрич е един от многото инструменти за получаване на оценка на качеството на атмосферния въздух в района на гр.Добрич.

От извършвания дългогодишен мониторинг на качеството на атмосферен въздух в град Добрич, по показател Pb аерозоли, за периода 2001г. – 2006г., не се наблюдават отклонения от максимално допустимите стойности. Използваният до момента спектро-фотометричен метод, съгласно БДС 17.2.4.23-83 за определяне съдържанието на олово, изисква използването на реактив, който е карцерогенен. Лабораторията при РИОКОЗ-Добрич не разполага с прецизна апаратура ААС /атомно абсорбционен спектрометър/. Поради горецитираното, при изготвяне плана на д-я „Лабораторни изследвания” и на Директорски съвет, се реши: да се преустанови изследването на атмосферен въздух по показател Pb аерозоли.

Пробонабирането се извършва през два сезона от годината – летен и зимен, по предварително одобрен график в четири контролни пункта.

Замерването на атмосферен въздух се осъществява с апаратура ААР-30 /аспиратор автономен пробовземен/ на фирма “Хигитест”, на базата на следните нормативни документи:

Наредба №14/2002г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места;

Наредба №7/99 за оценка и управление на качествата на атмосферния въздух;

Наредба №9/1999г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух;

- БДС 17.2.4.22-83 – Методи за определяне съдържанието на азотен диоксид

- БДС 17.2.4.17-83 – Метод за определяне на серен диоксид

- БДС 17.2.4.23-83 – Методи за определяне на прах

Град Добрич е разположен върху равнинен терен с благоприятен наклон - от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 - 15 %.

Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на “тихо” време и със скорост под 1 м/сек. Добрич се характеризира с много ниска повторяемост на тихо време и вятър под 1 м/сек, при минимални и максимални температурни стойности през годината.

фигура 1

Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.

Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 м/сек. до над 20 м/сек.). През зимата силните ветрове понякога продължават по няколко денонощия.
Най-чести за Добрич са ветровете със северозападна посока, следват - северните, западните и югоизточните ветрове.

въздухът е с висока влажност, а валежите са слаби - 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум - през февруари. През лятото падат 80 % от годишните валежи. Средната относителна влажност на въздуха е 78 %. През зимния период влажността достига 85 - 86 %, а през лятото спада до 68 - 69 %.

Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.

В Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.

общината е 14-та по население в Република България и е административен център на едноименната област. Територията и е с обща площ 109 018 дка, от които:

• 
  Земеделска – 73 112 дка;
  

• 
  Горска – 6 656 дка;
  

• 
  Урбанизирани площи – 19 528 дка;
  

• 
  Водни – 370 дка;
  

• 
  За добив на полезни изкопаеми – 3 225 дка;
  

• 
  Транспорт и инфраструктура – 6 127 дка.
  

Град Добрич не е включен в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух. Ниската степен на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой. Основни фактори за това са високата скорост на вятъра и орографските условия. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни източници

Районът се отличава с нисък потенциал на замърсяване. Промишлеността е групирана основно в две промишлени зони – Северна и Западна, като е представена от следните отрасли:

- машиностроене - 26 предприятия,

- лека промишленост -37 предприятия,

- хранителна промишленост -26 предприятия,

- транспорт и енергетика - 13 предприятия,

- селско стопанство – 55 фирми и предприятия

Всички градски магистрали, районни артерии и главни улици са изградени преди повече от 20 години и експлоатационният срок на носещия пласт асфалтобетон е отдавна изтекъл, а това неминуемо води до увеличаване концентрациите на някои атмосферни замърсители. За отчетната 2008г. са изкърпени и асфалтирани 29 184 m² от уличните платна на територията на град Добрич, което неиминуемо допринася за по-благоприятното състояние на въздушния басейн.

• 
  Серен диоксид
  

Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е 125 µg/m³ .

Както се вижда от (фигура №2), през двата периода на пробонабиране и в четирите контролни пункта не са регистрирани концентрации превишаващи средноденонощната норма. Наблюдава се неколкократно покачване на концентрацията през летния период на пробонабиране – в контролен пункт „Пазара”, но без превишаване на пределно допустимата норма. Както предходната, така и през отчетната 2008г. продължава тенденцията на задържане на имисиите под ПДН.

Фигура2

• 
  Азотен диоксид
  

Азотните окиси са повсеместно разпространени основни замърсители на атмосферния въздух. Техните емисии са продукт на промишлената дейност, автомобилния транспорт и горивните процеси.

Азотните окиси се получават като резултат на всички горивни процеси, в това число и в промишлеността. Главен източник за замърсяването е автомобилния транспорт. Броят на автомобилите през последните години нарасна много. Голяма част от тях са с дълъг период на експлоатация и с лоши екологични характеристики. Превишаване на санитарната норма би могла да се регистрира около натоварени кръстовища и оживени магистрали.

Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве е 40 µg/m³.

От извършеният мониторинг през 2008 г. върху имисиите на този замърсител отново се налага извода за ниски нива на средногодишни концентрации, значително под ПДН (фиг. 3). В сравнение с предходната 2007 година, през отчетната 2008г. се наблюдава лек спад на азотните окиси във всички контролни пунктове. В КП “Пазара” и през 2006 г. измерените средногодишни концентрации са най – високи: ( 58,9 µg/m³), а за 2007г. те са ( 58,0 µg/m³), а в 2008г. те са ( 34,0 µg/m³),
Фигура 3

Средногодишната концентрация на NO₂ във въздушния басейн на гр.Добрич за 2008 г.23,50 µg/m³ , за разлика от 2007г., когато е регистрирана 35,31 µg/m³ средногодишна концентрация, което показва подобряване състоянието на въздушния басейн над града за двугодишен период от време. (фигура 4).

• 
  Прах
  

В урбанизираните зони той е с най – голям относителен дял сред атмосферните замърсители. Ефектът на неговото действие се определя от физико - химичните му свойства – размер, маса, форма и плътност на частиците, хигроскопичност и разтворимост, pH, електрически заряд и др. Концентрациите му в приземния въздушен слой в селищната среда зависят както от метеорологичните условия на региона, така и от редица благоустройствени мероприятия.

Пределно допустимата средноденонощна концентрация е 0.25 mg/m³, а средногодишната - 0,15 mg/m³.

Мониторингът в четирите КП върху този замърсител сочи, че:

Както предходната 2007г., така и през изтеклата 2008г.в три от контролните пунктове “РИОКОЗ-Добрич”, ОУ “Хан Аспарух” и „Растителна защита” не са регистрирани наднормени нива на среднодневните ПДК (фиг.5).
Фигура 5

В КП “Пазара” и през 2008 г. са регистрирани двукратно наднормени среднодневни концентрации на общ суспендиран прах и това е характерно и за двата сезона като се запазва тенденцията на висока среднодневна концентрация на прах в този контролен пункт (фиг.6).

3. Продължава тенденция за регистриране на средно дневни концентрации на общ суспендиран прах в атмосферния въздух над ПДК в района на КП “Пазара”. Основни причини за тази отрицателна тенденция най – вероятно са интензивния автомобилен транспорт (леко и тежкотоварен), нередовното почистване на уличната мрежа, малката ширина на пътното платно и тротоарите, както и на недостатъчното озеленяване и на някои метеорологични условия.

• 
  намаляване на вредните вещества, емитирани от промишлеността;
  
• 
  намаляване на вредните вещества, емитирани от битовото отопление;
  
• 
  намаляване на вредните вещества, емитирани от транспортния поток;
  
• 
  намаляване на вредните вещества, емитирани от неорганизирани, площни и други източници.
  

Изготвил:

Ст.инспектор-еколог, д-я «ООЗ»

Надежда Павлова