Бъдете в този свят, но не от този свят
* * * По-големият й брат също е с паранормални способности. "Ако
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| * * *
По-големият й брат също е с паранормални способности. "Ако се бе съхранил - ще сподели тя на преклонна възраст, - сега щеше да е столетник. Надареност, многократно по-силна от моята. Немалко истини за живота и отвъдното отнесе със себе си. - И дълбоко ще въздъхне. - Липсата на характер повече от всичко на света може да провали." Слава продължава семейната си сага: "Той бе роден на 5 XII в 4.00 часа сутринта. И аз съм родена на 5 XII в 4.00 сутринта. (Случайни съвпадения?) Имахме и друг брат. Лишен от ясновидсво. Затова пък лъжеше, ама майсторски - за триста цигани... Без око да му мигне, ей тъй, като на шега. И за самочувствие, да не изостане. Чул какво е станало по света, притича задъхан. Изстреля новината: "...Аз, вика, знам!... Бях вече там!..." И, за да потвърди думите си, се кръсти. Мама, също с духовна дарба, снизходително се усмихне, па рече: Тунка, в кръста вярвам, в тебе хич не вярвам..." Понякога обаче, как го правеше, дяволът успяваше да ни залъже. Доволен, горд, излезе. Поразходи се важен-важен, наперен като петел. След малко се върне, засмян до уши. И подскочи от радост: "Повярвахте ми, нали? А аз ви преметнах..." И прихне в самодоволен смях. Пуста амбиция, не искаше да изостане. Хванем ли го, обаче, в лъжа, пламне на мига. Развика се, огласи махалата: "Как може да не ми вярвате?! Как може! По-голям съм... Гледай, не вярват! Кажи им!"- Обърне се за помощ към мама. А тя, разбрала истината, мълчи. Зачервен, наострен, трясне с все сили вратата. Изхвърчи навън. Мама въздъхне: "Ох, ще ме уморите..." Ходи, що ходи бате, па се върне. Застане смирен, гузен на прага. Душа незлоблива. Пристъпи виновно от крак на крак. Попогледне под вежди ту мене, ту брат ми. И прихне в смях: "Ей-и-и, страхотни сте! Не успях да ви преметна..." Това е малка част от премеждията на богонадареното семейство. Слава ги разказва с блага усмивка. Но те издават първите й срещи с мнителността и подозрението. С тях ще се сблъсква в зрели години, та чак до края на предългия си страдалчески път. Детските закалки - подготовка за очакващите я сурови изпитания. "...Да ви кажа и за надарения брат. - Продължава увлекателен разказ. - По-ясно от мене виждаше и чуваше, но бе злодейски убит. Трагична смърт. Скръбната му душа ненадейно ме навести нощем: "Не бой се, аз съм"- прошепна. Настръхнах. "Гледам отгоре... Жена... Плаче за мене... Кажи й, а и вие да знаете - от другата страна на Мира няма вече майка, няма брат, няма сестра, няма близък. Всеки си е отделно. Даже и... гроб няма..." Въздъхна. Още посърна. И показа жената... -Мама!... Краката ми се подкосиха. "Виждам, болезнено страда. Ридае в нощта. Тревожи се за мене, за моите мъки... Успокой я. При първия удар с приклада на пушката връз главата ми ей тук (разкри смазано лице), мигом се пренесох в отвъдната страна на света. При втория нищо, ама нищичко не усетих..." Утихна, умълча се. След малко, събрал сили, духът свойски продължи: "...И да й кажеш, в изгарящата мъка дали ще повярва... Виждам - страда... Топи се по мене... По-добре недей." Когато се извършва погребението, никой - ни снахата, ни другите братя - не се сещат да дръпнат мама встрани, да не гледа размазаното на пихтия лице на починалия. Покрусена, не го прежали. На четвъртия месец от кончината му си отиде..." И свръхчувствителните хора имат сриващ недостатък - свръхуязвими са. Слава е ученичка в първо отделение в Нова Загора. Отличава се от децата. Отнесена, замечтана. Живее сякаш в друг свят. Както стои в класната стая по време на час, изведнъж вижда - стените се разтварят и... ...Озовава се в просторен мраморен салон. Пищно облечени дами с дълги до пети разкошни старинни кринолинови рокли с шлейфове, обкичени в дантели. Бавно, с достойнство се разхождат. Усмихват се, покланят. Веят ветрила. Съзира себе си - една от тях - достолепна уважавана аристократка. Прехласната, съзерцава приказно красивото видение. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|