Bg европейска комисия брюксел, 17. 11. 2010 com(2010) 677 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2010) 677 окончателен

{SEC(2010) 1395 окончателен}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Предизвикателствата пред инфраструктурата изискват спешни действия Error: Reference source not found

2.1. Електроенергийни мрежи и акумулиране на енергия Error: Reference source not found

2.2. Газопреносни мрежи и съхранение на природен газ Error: Reference source not found

2.3 Топлофикационни мрежи и селищни охладителни мрежи Error: Reference source not found

2.4. Улавяне, пренос и съхранение на CO₂ (CCS) Error: Reference source not found

2.5. Инфраструктура за пренос и рафиниране на нефт и олефини Error: Reference source not found

2.6. Пазарът ще осъществи повечето инвестиции, но някои препятствия продължават да съществуват Error: Reference source not found

2.7. Инвестиционните потребности и недостигът на финансови средства Error: Reference source not found

3. План за енергийна инфраструктура: нов метод за стратегическо планиране Error: Reference source not found

4. Европейски приоритети за инфраструктура за 2020 г. и по-нататък Error: Reference source not found

4.1. Приоритетни коридори за пренос на електроенергия, газ и нефт Error: Reference source not found

4.1.1. Преустройване на електропреносната мрежа на Европа, така че да е подходяща за условията в 2020 г. Error: Reference source not found

4.1.2. Разнообразяване на газовите доставки в една напълно взаимосвързана и гъвкава газова мрежа на ЕС Error: Reference source not found

4.1.3. Осигуряване на сигурност на нефтените доставки Error: Reference source not found

4.1.4. Въвеждане на технологии за интелигентни енергийни мрежи Error: Reference source not found

4.2. Подготвка на мрежите, които ще служат в дългосрочен план Error: Reference source not found

4.2.1. Европейски електропреносни магистрали Error: Reference source not found

4.2.2. Европейска инфраструктура за пренос на CO₂ Error: Reference source not found

4.3. От приоритети към проекти Error: Reference source not found

5. Инструментариум за ускоряване на изпълнението Error: Reference source not found

5.1. Регионални клъстери Error: Reference source not found

5.2. По-бързи по-прозрачни процедури за издаване на разрешения Error: Reference source not found

5.3. По-добри методи и информация за политическите ръководители и гражданите Error: Reference source not found

5.4. Създаване на стабилна рамка за финансиране Error: Reference source not found

5.4.1. Привличане на финансиране от частни източници чрез подобрено разпределяне на разходите Error: Reference source not found

5.4.2. Оптимизиране на привличането на публични и частни източници чрез смекчаване на рисковете за инвеститорите Error: Reference source not found

6. Заключения и перспективи Error: Reference source not found

ПРИЛОЖЕНИЕ Error: Reference source not found

Въведение Error: Reference source not found

2. Развитие на търсенето и предлагането на енергия Error: Reference source not found

3. Приоритетни коридори за пренос на електроенергия, газ и нефт Error: Reference source not found

3.1. Преустройство на електропреносната мрежа на Европа, така че да е адекватна за 2020 г. Error: Reference source not found

3.1.1. Морска електропреносна мрежа в северните морета Error: Reference source not found

3.1.2. Междусистемни електропреносни връзки в Югозападна Европа Error: Reference source not found

3.1.3. Междусистемни електропреносни връзки в Централна/Източна и Югоизточна Европа Error: Reference source not found

3.1.4. Изпълнение на Плана за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката Error: Reference source not found

3.2. Разнообразяване на газовите доставки в напълно взаимосвързана и гъвкава газова мрежа на ЕС Error: Reference source not found

3.2.1. Южен коридор Error: Reference source not found

3.2.2. Газопреносни връзки север—юг в Източна Европа Error: Reference source not found

3.2.3. Изпълнение на Плана за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на природния газ Error: Reference source not found

3.2.4. Коридор север—юг в Западна Европа Error: Reference source not found

3.3. Гарантиране на сигурност на нефтените доставки Error: Reference source not found

3.4. Въвеждане на технологии за интелигентни енергийни мрежи Error: Reference source not found

4. Подготовка на мрежите, които ще служат в по-дългосрочен план Error: Reference source not found

4.1. Европейски електропреносни магистрали Error: Reference source not found

4.2. Европейска инфраструктура за пренос на CO₂ Error: Reference source not found

1. Въведение

Европейската енергийна инфраструктура е централната нервна система на нашата икономика. Целите на енергийната политика на ЕС, както и икономическите цели на програмата „Европа 2020“ няма да бъдат осъществими без значителна промяна в начина, по който се развива европейската инфраструктура. Преустройването на нашата енергийна система за „нисковъглеродно“ бъдеще не е задача единствено за енергийната промишленост. Ще бъдат необходими технологични подобрения, подобрена ефективност, устойчивост спрямо промените в климата и нова гъвкавост. Това не е задача, която отделните държави-членки могат да постигнат самостоятелно. Ще бъде необходима европейска стратегия и финансиране.

В Енергийната политика за Европа, одобрена от Европейския съвет през март 2007 г.¹, са формулирани основните цели на енергийната политика на Европейския съюз — конкурентоспособност, устойчиво развитие и сигурност на доставките. Вътрешнообщностният енергиен пазар трябва да бъде изграден през следващите години и към 2020 г. възобновяемите източници трябва да задоволяват 20 % от крайното ни енергопотребление, емисиите на парникови газове трябва да се понижат с 20 %², а ползите от повишаването на енергийната ефективност трябва да доведат до 20 % спестявания в енергопотреблението. ЕС трябва да гарантира сигурност на доставките на своите 500 милиона граждани при конкурентни цени в контекста на все по-голяма международна конкуренция за световните ресурси. Относителното значение на енергийните източници ще се промени. По отношение на минералните горива, най-вече газа и нефта, зависимостта на ЕС от внос дори ще се увеличи. По отношение на електроенергията се прогнозира потреблението да нарасне значително.

В съобщението Енергетика 2020³, прието на 10 ноември 2010 г., бе отправен призив за радикална промяна в начина, по който планираме, изграждаме и обслужваме нашите енергийни инфраструктури и мрежи. Енергийните инфраструктури са поставени на челно място във водещата инициатива⁴ „Европа за ефективно използване на ресурсите“.

В по-дългосрочен план тези въпроси са съчетани от целта на ЕС за декарбонизация, тоест за намаляване на емисиите ни на парникови газове с 80—95 % до 2050 г., и пораждат необходимост от допълнителни развития, например инфраструктура за широкомащабно акумулиране на електроенергия, зареждане на електрически превозни средства, пренос и съхранение на CO₂ и на водород. Инфраструктурните обекти, които ще бъдат изградени през следващото десетилетие, в по-голямата си част ще продължават да се използват в периода около 2050 г. Поради това е от изключителна важност да имаме предвид целта в по-дългосрочен план. Комисията планира да представи в 2011 г. цялостна пътна карта за периода до 2050 г. В пътната карта ще бъдат разгледани различни сценарии за енергийния микс и ще бъдат описани начини за постигане на дългосрочната европейска цел за декарбонизация, както и съответното им значение за решенията в областта на енергийната политика. В настоящото съобщение е формулирана енерийна инфраструктура карта, която ще бъде необходима за постигане на нашите енергийни цели за 2020 г. Пътните карти за реализация на нисковъглеродна икономика и енергетика до 2050 г. допълнително ще подпомагат и насочват изграждането на европейска енергийна инфраструктура, като осигуряват дългосрочна визия.

Енергийните инфраструктури, планирани днес, трябва да са съвместими с по-дългосрочните политически решения.

Необходима е нова политика за енергийната инфраструктура на ЕС, която да координира и оптимизира развитието на мрежите в континентален мащаб. Това ще позволи на ЕС да се възползва в максимална степен от интегрирана европейска енергопреносна мрежа, която цялостно ще е по-ценна от отделните си компоненти. Европейска стратегия за напълно интегрирана енергийна инфраструктура въз основа на интелигентни нисковъглеродни технологии ще намали разходите за прехода към нисковъглеродна икономика, чрез икономии от увеличения мащаб на прилагане на тези технологии в отделните държави-членки. Един цялостно взаимосвързан европейски пазар ще подобри сигурността на доставките и ще спомогне за стабилизиране на потребителските цени, като гарантира, че електроенергията и газът се доставят там, където са необходими. Европейските мрежи, включително и тези със съседни на ЕС държави (когато такива мрежи са подходящи), също така ще улеснят конкуренцията на единния енергиен пазар на ЕС и ще изградят солидарност сред държавите-членки. Преди всичко, една интегрирана европейска инфраструктура ще осигури на европейските граждани и бизнеса достъп до енергийни източници на достъпни цени. Това на свой ред ще има положителен принос за целта на европейската политика за 2020 г. за поддържане на силна, диверсифицирана и конкурентоспособна промишлена база в Европа.

Два специфични въпроса, които трябва да се разгледат, са разрешаването и финансирането на проекти. Даването на разрешения и трансграничното сътрудничество трябва да станат по-ефикасни и прозрачни, за да се подобри обществената нагласа и да се ускорят реализациите. Трябва да бъдат намерени финансови решения за осигуряване на необходимите инвестиции — които се изчисляват в размер на около един трилион евро за следващото десетилетие, от които половината ще бъдат необходими само за енергийните мрежи. Регулираните тарифи и таксите за претоварване на преносния капацитет ще трябва да осигурят по-голямата част от тези инвестиции за преносни мрежи. При все това, в рамките на настоящата регулаторна рамка няма да могат да бъдат привлечени всички необходими инвестиции, или ще бъдат привлечени, но не достатъчно бързо — най-вече поради наличието на положителни нефинансови външни ефекти или на регионална или европейската добавена стойност на някои проекти, чиито преки ползи на национално или местно ниво са по-ограничени. Забавянето на инвестициите в инфраструктурата допълнително се утежнява от рецесията.

Стъпките към нова енергийна стратегия за ЕС имат пълната подкрепа на държавните глави и правителствата на Европа. През март 2009 г. Европейският съвет⁵ призова за задълбочен преглед на рамката за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E)⁶ чрез адаптирането ѝ към посочените по-горе предизвикателства, и към новите отговорности, поверени на Съюза с член 194 от Лисабонския договор.

В настоящото съобщение е описан план, който цели да осигури на ЕС визия за необходимите стъпки, за да направим нашите енергийни мрежи ефективни. В него е представен нов метод за стратегическо планиране, за да се направи преглед на необходимата инфраструктура, да се оцени кои инфраструктури са от европейски интерес — въз основа на ясна и прозрачна методика, и да се осигури инструментариум, за да се гарантира навременното им осъществяване, включително начини за ускоряване на издаването на разрешения, подобряване на разпределението на разходи и насочване на финансови средства с цел привличане на частни инвестиции.

2. Предизвикателствата пред инфраструктурата изискват спешни действия

Предизвикателството във връзка с взаимното свързване и адаптирането на нашите енергийни инфраструктури към новите потребности е значително, неотложно и засяга всички сектори⁷.

2.1. Електроенергийни мрежи и акумулиране на енергия

Електроенергийните мрежи трябва да се усъвършенстват и модернизират, за да отговорят на нарастващото електропотребление, дължащо се на значителна промяна в цялостната верига на енергийната стойност и в енергийния микс, а също и на разпространението на приложения и технологии, които използват електроенергията като източник на енергия (термопомпи, електрически превозни средства, водородни технологии и горивни клетки⁸, информационни и комуникационни устройства и др.). Електроенергийните мрежи трябва също така спешно да се разширят и усъвършенстват, за да се насърчи интегриране на пазара и поддържане на настоящото равнище на сигурност на системата, но най-вече за пренос и балансиране на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, която се очаква да нарасне над два пъти в периода 2007—2020 г.⁹ Значителен дял от електрогенериращите мощности ще бъде концентриран в области, разположени далече от основните центрове на електропотребление или акумулиране на енергия. До 12 % от производството на електроенергия от възобновяеми източници през 2020 г. се очаква да идва от морски инсталации, най-вече в северните морета. Значителен дял ще идва и от наземни слънчеви и вятърни паркове в Южна Европа или инсталации за биомаса в Централна и Източна Европа, като децентрализираното електропроизводство също ще се увеличи в нашия континент. Разходите за разполагане на съоръжения за електропроизводство от възобновяеми източници могат да се намалят чрез изграждане на добре взаимосвързана и интелигентна електроенергийна мрежа, включва мащабно акумулиране на енергия, тъй като в общоевропейски мащаб могат да се постигнат най-високи подобрения на ефективността. Отвъд тези краткосрочни изисквания, електроенергийните мрежи ще трябва да претърпят едно по-фундаментално развитие, за да се даде възможност за преминаване към декарбонизирана електроенергийна система в периода до 2050 г., за което ще допринесат и нови технологии за пренос на електроенергия с високо напрежение на големи разстояния и за акумулиране на електроенергия, които да поемат постоянно нарастващите дялове на електроенергията от възобновяеми източници от ЕС и от други райони.

Същевременно електропреносните мрежи трябва да станат и по-интелигентни. Постигането на европейските цели за 2020 г. за енергийна ефективност и електроенергия от възобновяеми източници няма да бъде възможно без повече иновации и интелигентност в мрежите както на ниво пренос, така и на ниво разпределение, по-специално чрез информационни и комуникационни технологии. Те ще изпълняват съществена роля при управлението на търсенето и други услуги на интелигентната електроенергийна мрежа. Интелигентните електроенергийни мрежи ще улеснят прозрачността и ще позволят на потребителите да контролират уредите в своите домове, така че да се спестява енергия, да се улесни производството на електроенергия в дома и да се намалят разходите. Такива технологии също така ще подпомогнат увеличаването на конкурентоспособността и световното технологично лидерство на промишлеността на ЕС, включително МСП.

2.2. Газопреносни мрежи и съхранение на природен газ

Ако доставките му са сигурни, природният газ ще продължи да играе ключова роля в енергийния микс на ЕС през следващите десетилетия и ще увеличи своето значение като резервно гориво за върховото производство на електроенергия. Въпреки че в дългосрочен план неконвенционалните ресурси и биогазът може да допринесат за намаляване на зависимостта на ЕС от внос, в средносрочен план изчерпването на местните конвенционални ресурси от природен газ изисква увеличаване и разнообразяване на вноса. Газовите мрежи са обект на допълнителни изисквания за гъвкавост в системата, необходимост от двупосочни газопроводи, увеличен капацитет за съхранение и гъвкави доставки, включително на втечнен природен газ (LNG) и сгъстен природен газ (CNG). Същевременно пазарите все още са разпокъсани и монополни, с различни бариери пред откритата и справедлива конкуренция. Зависимостта от един източник, съчетана с липса на инфраструктура, преобладава в Източна Европа. Още към 2020 г. ще е необходим разнообразен портфейл от физически източници и трасета за газ и напълно взаимосвързана и двупосочна газова мрежа, където е подходящо¹⁰ в рамките на ЕС. Това развитие трябва да е тясно свързано със стратегията на ЕС по отношение на трети държави, по-специално във връзка с нашите доставчици и транзитни държави.

2.3 Топлофикационни мрежи и селищни охладителни мрежи

Електропроизводството в топлоелектрически централи често води до загуби на енергия в електрогенериращия цикъл, като същевременно в близост се използват природни ресурси за отопление и охлаждане чрез отделни системи. Това е неефективно и скъпо. Също така, природни ресурси като морски или подпочвени води рядко се използват за охлаждане, въпреки съответните възможности за намаление на разходите. Поради това трябва да се насърчава разработването и модернизирането на топлофикационни и селищни охладителни мрежи — като приоритет във всички по-големи населени места, където местните или регионални условия оправдават това, най-вече от гледна точка на потребностите от отопление и охлаждане, съществуващата или планирана инфраструктура, микса на електрогенерирането и др. Този въпрос ще бъде разгледан в плана за енергийна ефективност и партньорството за иновации „Интелигентни градове“, който ще бъде стартиран в началото на 2011 г.

2.4. Улавяне, пренос и съхранение на CO₂ (CCS)

Технологиите за CCS биха намалили емисиите от CO₂ в голям мащаб, давайки същевременно възможност да продължат да се използват минерални горива, които ще останат важен източник за производство на електроенергия през следващите десетилетия. Технологията и съответните рискове и ползи все още се изпитват чрез пилотни инсталации, които ще влязат в действие през 2015 г. Стопанското въвеждане на CCS в електропроизводството и промишлеността се очаква да започне след 2020 г. и да бъде последвано от глобално разпространение на технологията около 2030 г. Поради факта, че потенциалните обекти за съхранение на CO₂ са неравномерно разпределени в Европа, както и факта, че в съпоставка със значителните количества на техните емисии на CO₂, някои държави-членки разполагат с ограничен потенциал за съхранение в рамките на националните си граници, може да възникне необходимост от изграждането на европейска инфраструктура от тръбопроводи, която да пресича държавните граници и да навлиза в морски райони.

2.5. Инфраструктура за пренос и рафиниране на нефт и олефини

Ако политиките по отношение на климата, транспорта и енергийната ефективност останат същите като понастоящем, нефтът би представлявал 30 % от първичната енергия и значителна част от транспортните горива вероятно и през 2030 г. ще са производни на нефта продукти. Сигурността на доставките зависи от добрите характеристики и гъвкавостта на цялата верига за доставки — от суровия нефт, доставян на рафинериите, до окончателния продукт, който се предлага на потребителите. Същевременно, бъдещата форма на инфраструктурата за пренос на суров нефт и нефтопродукти също ще бъде определена от някои развития в европейския нефтохимически отрасъл, който понастоящем е изправен пред редица предизвикателства, описани в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение.

2.6. Пазарът ще осъществи повечето инвестиции, но някои препятствия продължават да съществуват

Политиката и законодателните мерки, които ЕС прие от 2009 г. насам, осигуриха силна и стабилна основа за планиране на европейската инфраструктура. В третия пакет от документи за вътрешнообщностния енергиен пазар¹¹ бе положена основата за планирането на и инвестирането в европейските енергийни мрежи, чрез създаване на изискването операторите на преносни системи (TSO) да си сътрудничат и да изготвят регионални и европейски 10-годишни планове за развитие на мрежите (TYNDP) за електроенергия и газ в рамките на Eвропейската мрежа на операторите на преносни системи (ENTSO) и чрез създаване на правила за сътрудничество между националните регулаторни органи при трансгранични инвестиции, в рамките на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER).

Третият пакет от документи въвежда задължение регулаторите да вземат под внимание въздействието на техните решения върху вътрешнообщностния пазар на ЕС като цяло. Това означава, че те не трябва да оценяват инвестициите единствено въз основа на ползите в своите държави-членки, а въз основа на общоевропейските ползи. Въпреки това, определянето на тарифите остава с национална насоченост и ключовите решения относно инфраструктурните проекти за преносни връзки се вземат на национално ниво. Националните регулаторни органи традиционно целят предимно свеждане до минимум на тарифите и следователно имат тенденция да не одобряват необходимата норма на възвращаемост за проекти с по-широкообхватни регионални ползи или трудното разпределяне на разходите при трансгранични проекти, които прилагат иновативни технологии, или проекти, които изпълняват единствено цели, свързани със сигурността на доставките.

Освен това с укрепената и разширена Система за търговия на емисии (ETS) ще е налице обединен европейски пазар на въглеродните емисии. Цените на правата за емисии в рамките на ETS вече влияят и все повече ще насочват оптималния микс от и разположение на източници на електроенергия в посока към нисковъглеродните източници на електроенергия.