Bg комисия на европейските общности брюксел, 17. 10. 2008 com(2008)654 окончателен съобщение на комисията до съвета, европейския парламент, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008)654 окончателен

(представена от Комисията)

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Политическата инициатива на ЕС за тристранно сътрудничество Error: Reference source not found

2.1. Ръководни принципи за тристранното сътрудничество Error: Reference source not found

2.2. Конкретни цели на тристранното сътрудничество Error: Reference source not found

2.3. Диалог за политиката за развитие и партньорство за развитие Error: Reference source not found

3. Заключения Error: Reference source not found

1.Въведение

Създаването на Африканския съюз (АС), засилената роля на регионалните икономически общности (РИО) в Африка, плановете на Африка за икономическо развитие (Ново партньорство за развитие на Африка — New Partnership for Africa’s Development, NEPAD) и за демократично управление (Африкански механизъм за партньорска проверка — Africa Peer Review Mechanism, APRM) заедно със Стратегическия план на Африканския съюз (2004—2007 г.) отбелязаха фундаментална промяна в начина, по който Африка гледа на себе си и взаимодейства с външните си партньори. Днес Африка е решена да затвърди международния си статус и започва да предприема действия по разрешаването на сериозни глобални проблеми като гарантирането на сигурността на прехраната, енергетиката, изменението на климата и променящата се икономическата среда.

Африка създаде партньорска мрежа, което предполага, че поема по-голяма отговорност за собственото си развитие, като търси решения от Африка на проблемите на Африка. Същевременно бе подновен интересът към африканския континент поради стратегическото му значение в икономически и политически план и за гарантиране на сигурността. Това създава действителна и желана възможност за Африка да постигне напредък в развитието си и в борбата с бедността.

Европейският съюз и Китай са дългогодишни партньори на африканските страни. ЕС и Китай са съответно първият и третият по значение търговски партньор и инвеститор в Африка. През последните години те преразгледаха основно стратегиите си в отговор на промените на континента.

Африка и ЕС установиха ново и цялостно партньорство, договорено на втората среща на върха Африка—ЕС през декември 2007 г. в Лисабон¹. В Съвместната стратегия Африка—ЕС и първия план за действие по нея, договорен в Лисабон, са набелязани общи предизвикателства и интереси и конкретни секторни партньорства, които целят премахване на бедността, постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и насърчаване на сигурността, човешките права, демократичното управление, устойчивото развитие, регионалната интеграция и интеграцията в световната икономика. В съответствие с тези цели и принципи ЕС, който колективно е най-големият дарител на официална помощ за развитие (ОПР), прие да увеличи помощта си, по-специално за Африка, и да подобри ефикасността ѝ², като същевременно пое ангажимент да съгласува политиката си към Африка с приоритетите на АС („принцип за самостоятелност“). Обединени безвъзмездни средства и кредити при облекчени условия са основните финансови инструменти.

В периода от 90-те години на миналия век насам Китай се завърна като световна сила и разви по-тесни отношения с Африка. След 2000 г. търговията между Китай и Африка, както и китайските инвестиции в Африка нараснаха рязко, като Китай засили сътрудничеството си за развитие с африканските държави. Това сътрудничество включва опита на Китай в областта на намаляването на бедността. Новият подход към Африка бе установен през 2006 г., когато Китай представи бяла книга относно политиката си към Африка, съсредоточена върху подкрепата на мира и стабилността, развитието и общия просперитет³. Официалната политика за развитие на Китай е да осъществява сътрудничество, ориентирано преди всичко към суверенитета, солидарността, мира и развитието, като основните му принципи са ненамесата във вътрешните работи и взаимните ползи. Главните инструменти на това сътрудничество са търговията, инвестициите, инфраструктурните проекти „до ключ“ и обучението в Китай (стипендии), подкрепяни най-вече чрез заеми и заплащане на дейности в натура⁴.

На срещата на високо равнище в Пекин през ноември 2006 г. Китай и Африка сключиха ново стратегическо партньорство в рамките на Форума за сътрудничество между Китай и Африка (Forum on China-Africa Cooperation, FOCAC)⁵. Много от наблюдателите на процеса отбелязаха наличието на редица общи цели и интереси, свързани с насърчаване на икономическия растеж в Африка и интеграцията ѝ в световната икономика, с действията за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и с усилията за справяне с конфликти и опазване на мира.

Освен това и ЕС, и Китай имат силен общ интерес от насърчаване на стабилното и устойчиво развитие в Африка. Тази реалност бе призната от ЕС и Китай: на проведената на 28 ноември 2007 г. в Пекин десета среща на върха Китай—ЕС лидерите на ЕС и на Китай „приветстваха по-практическото сътрудничество на двете страни чрез техните съответни съществуващи механизми за сътрудничество с Африка, за да допринесат за мира, стабилността и устойчивото развитие в Африка въз основа на равенството и взаимните ползи. Двете страни се договориха да продължат своя диалог по въпросите, свързани с Африка, и активно да проучат ефективни начини и канали за сътрудничество между Китай, ЕС и Африка в подходящите области“.

Съвместната стратегия Африка—ЕС категорично приветства приноса на други партньори и е отворена за сътрудничество с трети държави за постигане на общите цели на партньорството. С тези декларации следователно се предоставя ясна възможност за стратегическо свързване и взаимно укрепване на партньорството на ЕС както с Африка, така и с Китай.

Въпросът е дали ЕС, Африка и Китай могат да направят повече, за да засилят диалога си относно политиките и сътрудничеството си чрез различни форми на тристранно сътрудничество⁶, което да допълни двустранните партньорства⁷. В настоящето съобщение се застъпва идеята, че въз основа на консенсус трябва да установим по постепенен, но прогресивен начин тристранна програма за сътрудничество както с африканските си, така и с китайските си партньори в редица области, където могат да бъдат постигнати в най-пълна степен взаимни ползи и синергия.

2.Политическата инициатива на ЕС за тристранно сътрудничество

Комисията предлага Африка, Китай и ЕС да работят заедно по гъвкав и прагматичен начин, за да определят и разгледат определен брой области, подходящи за тристранно сътрудничество, и, където е възможно, да свържат това сътрудничество със съществуващите ангажименти в рамките на многостранни форуми и по-специално на ООН. Следва да бъде възприет поетапен подход.

2.1.Ръководни принципи за тристранното сътрудничество

• 
  Прагматичен и прогресивен подход: практическо сътрудничество на място. То може да се съсредоточи върху конкретни проекти и сектори. Една такава ориентирана към резултатите стратегия ще помогне да се определят общите цели.
  
• 
  Общ подход: на всеки един етап практическото сътрудничество ще бъде извършено при пълно взаимодействие и съгласие със заинтересованите партньори от Африка (на национално или регионално равнище).
  
• 
  Ефективна помощ: предложеният подход цели а) да се избегне дублиране на усилията; б) да се гарантира по-тясно координиране на дейностите на ЕС и Китай на национално равнище, като се отчитат стратегиите за развитие на африканските страни, и улесняване на обмена на опит, включително опита на Китай от собственото му развитие, и на добри практики и в) да се допринесе за подобряване на ефективността на помощта и за обмена на опит, включително относно ролята на ОПР и на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), както и на други средства.
  

Тристранното сътрудничество ще спомогне за повишаване на споделената отговорност за глобално управление и развитие.

2.2.Конкретни цели на тристранното сътрудничество

Предлага се — в начален етап — тристранното сътрудничество да се съсредоточи върху следните сектори, които са от основно значение за стабилността и развитието на Африка и в които се очаква, че добавената стойност от тристранното сътрудничество ще е най-голяма.

1. 
   Мир и сигурност в Африка: те са необходими условия за развитието. Ето защо в интерес на Африка, ЕС и Китай е да си сътрудничат за подпомагане на стабилността и просперитета на африканските страни и тяхната икономика и да работят с АС и, в рамките на Организацията на обединените нации (ООН), с Китай за подкрепа на развитието на Африканската архитектура за мир и сигурност и за оказване на помощ в мироопазващите операции на АС, изграждането на капацитет и обучението.
   
2. 
   Подкрепа на инфраструктурата в Африка: инфраструктурата е основата за развитието, търговията и инвестициите; разработването на общи стратегии и подобряването на синергията между Африка, ЕС и Китай ще спомогнат за посрещане на огромните инфраструктурни нужди на Африка и за постигане на общите цели; да се насърчи тристранното сътрудничество за изграждане на достъпна и устойчива инфраструктура в Африка, която да увеличи свързаността и регионалната интеграция и да подобри условията за устойчиво развитие и икономически растеж (мултимодални транспортни коридори, телекомуникация, енергия, включително от възобновяеми източници, секторни подходи). Инфраструктурният консорциум за Африка следва да поеме ролята на координационен център, където Африка, ЕС и Китай заедно с други страни и международни организации да координират дейностите си и да обменят опит. Координирането на приоритетите, определени от Африка (Краткосрочен план за действие — STAP, и Инструмент за изготвяне на инфраструктурни проекти на NEPAD — NEPAD—IPPF, 2003 г.) също би могло да се подобри в рамките на партньорството ЕС—Африка в областта на инфраструктурата.
   
3. 
   Устойчивото управление на околната среда и природните ресурси е от особено значение за устойчивия растеж, борбата с изменението на климата и общите търговски интереси. Тристранното сътрудничество, свързано с такива инициативи като Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (Extractive Industries Transparency Initiative, EITI), Правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (Forest Law Enforcement, Governance and Trade, FLEGT) и процеса от Кимбърли, може да позволи на африканските страни да увеличат своя местен капацитет за управление на ресурсите, търговията и конкуренцията по отворен и прозрачен начин, така че да се постигне максимален размер на устойчивите инвестиции и резултатите в областта на развитието, по-специално в сектори като горското стопанство, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефикасност, управлението на отпадъци, рибарството и минното дело. Като се има предвид значението на това да се изгради дългосрочен национален капацитет за адаптиране, особено в най-уязвимите към изменението на климата страни, Комисията предлага да се проучи възможността за започване на съвместна работа с Комисията на Африканския съюз (КАС) и Китай, с цел изграждане на капацитет, в областта на изменението на климата и енергията от възобновяеми източници с евентуално използване на трансфер на технологии и увеличени възможности за инвестиции по Механизма за чисто развитие, както и в рамките на световно споразумение по изменението на климата за периода след 2012 г. Един здрав стълб за околната среда допринася за осигуряване на прехраната на най-бедните слоеве от населението и за устойчивия мир. Съвместното изграждане на капацитет ще бъде в съответствие със съществуващия двустранен диалог за околната среда между Европейската комисия и Китай и Европейския съюз и Африканския съюз.
   
4. 
   Земеделие и безопасност на храните: увеличаването на производителността в сектора на селското стопанство е от основно значение за постигане на напредък по Целите на хилядолетието за развитие като цяло и в частност на ЦХР 1 относно бедността и глада. Тристранното сътрудничество би могло да повиши производителността и равнището на производството в селското стопанство в Африка и да способства за по-голяма сигурност на прехраната по устойчив начин, като се вземат предвид социално-икономическите, екологичните и здравните аспекти на производството на храни. Комисията предлага да се проучат възможностите за синергия в резултат от тристранно сътрудничество в следните области: изследвания и иновации в селското стопанство, като се отдели по-специално внимание на хранителните продукти; контрол на болестите по животните и безопасност на храните, като се отдели по-специално внимание на определянето и спазването на санитарни и фитосанитарни стандарти. Тристранното сътрудничество следва да се постави в рамките на Пълната програма за развитие на селското стопанство в Африка (CAADP), която представлява дългосрочната програма за селскостопанско развитие на Африка.
   

2.3.Диалог за политиката за развитие и партньорство за развитие

За да се постигнат посочените по-горе цели, диалогът на централно и местно равнище трябва да се разшири въз основа на съществуващия диалог ЕС—Африка и ЕС—Китай, както и да допълни рамката на ООН. Важно е да се насърчи култура на обмен и консултации на всички равнища. Успоредното проследяване на провеждания диалог в рамките на мозъчни тръстове ще помогне на определящите политиката да подобрят взаимното разбиране на съответните политики и подходи и да набележат възможности за сътрудничество, като същевременно допринесе за изграждане на научноизследователски капацитет и за подпомагане на обмена между народите.

Диалогът трябва да бъде организиран и засилен на различни равнища въз основа на съществуващите структури и форуми:

• 
  на континентално равнище: за да се насърчат континенталната и регионалната интеграция на Африка, ние се надяваме, че КАС ще има основна воля в този диалог. Ръководителят на делегацията на ЕС към АС в Адис Абеба, Етиопия, би могъл да изпълнява координационна функция за организиране на редовни и специални консултации между АС, ЕС и Китай, по-специално в областта на мира и сигурността;
  
• 
  на регионално равнище: Европейската комисия изигра изключителна роля в укрепването на регионалните икономически общности в Африка и разполага с мощен инструмент за сътрудничество в рамките на ЕФР. Различните регионални стратегии и индикативни програми могат да послужат за отправна точка за насърчаване на тристранното сътрудничество във всички предложени сектори, но най-вече в инфраструктурния сектор, където за оценката и реализирането на мащабни енергийни и телекомуникационни програми или на мултимодални транспортни коридори е необходимо регионално участие на институционално и управленско равнище в подкрепа на националната рамка ⁸;
  
• 
  на национално равнище (посланици): редовен и специален обмен на информация и мнения, както и на многостранна основа по инициатива на държавите;
  
• 
  в рамките на двустранния диалог ЕС—Китай: Африка да се включи като редовна тема в дневния ред на консултациите между ЕС и Китай, в стратегическия диалог, съвместния комитет, Тройката за Африка и срещите на високо равнище ЕС—Китай. Когато това е възможно, в консултациите следва да бъдат включени подходящи партньори от Африка.
  

За насърчаване на партньорството за развитие (ЦХР 8) и ефективността на помощта за развитие (Парижка декларация за ефективността на помощите⁹) е особено необходимо да се разшири текущият обмен на информация и опит с африканските партньори относно стратегиите на държавите и начина, по който всяка страна по процеса провежда и оценява политиката си за развитие, с цел да се подобрят допълването и разпределението на задачите, използването на националните системи, предсказуемостта и управлението по резултати, при което предоставянето на помощта е обвързано с по-малко процедурни ограничения. Това може да бъде реализирано посредством учебни посещения, командироване на служители и редовни консултации на централно или национално равнище. „Координационните срещи на дарителите“ биха могли да се разширят до „координационни срещи на партньорите за развитие“, както и в процеса да бъде използван опитът на Китай. Целта на Международния център за намаляване на бедността в Китай, който има установени контакти с Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и традиционни дарители, е да се превърне в платформа за такъв обмен и ЕС следва да подкрепя подобни усилия. Процесът на диалог от Хайлигендам, в който Китай взема участие, може да допринесе към този нов подход. Политиката на засилена ангажираност на ОИСР и текущият процес на размисъл в КПР относно изготвянето на нов мандат на комитета, който да отговори на бъдещите предизвикателства, могат също да представят нови идеи. Тристранното сътрудничество в Африка би могло да подкрепи този процес с практически опит и да предостави полезни поуки, които да се използват в текущите дебати относно ефективността на помощите и на развитието.

3.Заключения

Тристранното сътрудничество ще бъде поетапно, но промените могат да доведат до по-резултатно разглеждане на глобалните предизвикателства пред развитието по ефективен начин на многостранна основа. Трите партньора могат съвместно да работят по общи интереси и да обсъждат глобални предизвикателства от ключово значение, като същевременно развиват своите двустранни отношения. Процесът ще укрепи техните съответни двустранни партньорства и ще подобри възможността на Африканския съюз да изпълнява ролята си на ключов фактор в развитието на Африка и на международната сцена. Цялостният резултат от това тристранно сътрудничество ще спомогне за споделяне на отговорността за глобално управление и развитие.

Европейската комисия приканва държавите — членки на ЕС, и партньорите от Африка и Китай да разгледат и подкрепят представените по-горе предложения, както и да сътрудничат в организирането на тристранни инициативи по следните линии:

• 
  подобряване на координацията в съответните международни организации и инициативи, особено по африканските инициативи, и определяне на подходящи начини за сътрудничество;
  
• 
  увеличаване на взаимните посещения и на обмена на служители от всички страни с цел учене едни от други и създаване на мрежа в подкрепа на тристранния диалог и сътрудничество на международно, централно и национално равнище, както и подобряване на информационния поток;
  
• 
  организиране на годишни срещи на висшите служители (ЕС—АС—Китай) по инициатива, на ротационен принцип, на партньорите с цел стратегическо координиране на диалога и сътрудничеството;
  
• 
  покана към тройката на АС да се присъедини към годишния диалог за Африка между ЕС и Китай;
  
• 
  увеличаване на изследванията и създаването на знания в съответните определени сектори;
  
• 
  сключване на конкретни споразумения между агенции, институции и асоциации за улесняване на съвместните инициативи, ориентирани към резултатите;
  
• 
  предаване на настоящото съобщение на партньорите от Африка и Китай за обсъждане на високо или министерско равнище.
  

Ето защо Комисията иска от Съвета и Европейския парламент да одобрят посочените по-горе предложения с оглед на по-нататъшна дискусия с партньорите на ЕС в Африка и Китай.

1За допълнителна информация: http://www.africa-union.org/root/AU/Conferences/2007/December/eu-au/AU_EU.htm

2В своето съобщение „ЕС като световен партньор за развитие“ Комисията предлага редица действия, с които държавите-членки да се насърчат да увеличат размера и ефективността на помощите, както и области, в които би могла да се подобри координацията на политиките на ЕС.

3Министерство на външните работи на КНР (2006 г.), „Политиката на Китай към Африка“, януари 2006 г.

4Трудно е да се определят точните суми, тъй като счетоводните методи се различават много и Китай все още не публикува статистики за помощите. Освен програмите на централното правителство голям брой провинциални и корпоративни участници изграждат все по-гъста и сложна мрежа от отношения с Африка.

5Форумът за сътрудничество между Китай и Африка бе открит на министерска конференция в Пекин през 2000 г. Третият форум се проведе на високо равнище в Пекин от 3 до 5 ноември 2006 г. За повече подробности: http://english.focacsummit.org/

6В съответствие с точка 19, буква б) от Програмата за действие от Акра, с която се насърчава тристранното сътрудничество.

7По-общото отражение на възхода на Китай бе разгледан в Съобщението „ЕС—Китай: по-близки партньори, по-големи отговорности. Настоящото съобщение е съсредоточено по-специално върху отговора на ЕС на възможностите и предизвикателствата за развитието, пред които Африка е изправена в резултат на новата позиция на Китай като основен партньор за развитие на Африка.

8Такова регионално участие следва да се извършва само когато са налице определи условия (управление, институционален и управленски капацитет на регионално равнище, ефикасност на секторните и регионалните организации), които да осигурят необходимата благоприятна среда за осъществяване на различните предвидени операции.

9Китай е страна по Парижката декларация за ефективност на помощите, приета на 2 март 2005 г. Китай активно проучва дейностите в това отношение на други страни по Парижката декларация и на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Китай също така взема участие в последващия процес (напр. Форума на високо равнище за ефективност на помощите, проведен в Акра през септември 2008 г.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 136.52 Kb.

Сподели с приятели: