Bg комисия на европейските общности брюксел, 20. 12. 2007 com(2007) 833 окончателен съобщение от комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2007) 833 окончателен

Медийната грамотност заема все по-важно място в политическия дневен ред на европейско и национално ниво в областта на медиите и комуникациите. Така например, новата Директива за аудиовизуални медийни услуги (АМУ) задължава Комисията да представя доклади, отчитащи нивата на медийна грамотност във всички държави-членки.¹

И докато медиите продължават да бъдат ключов фактор за по-добро разбиране на света и участие в демократичния процес и културния живот, то употребата им се променя. Фактори като мобилност, генерирана от потребителя комуникация, Интернет и експлозивно нарастващо предлагане на цифрови продукти променят радикално медийната икономика. Вследствие на това, от решаващо значение се оказва придобиването на повече познания и формирането на по-добро разбиране за механизмите на работа на медиите в цифровия свят, за новите действащи лица в медийната икономика и възможните нови шансове и предизвикателства, обусловени от употребата на цифровите медии. От него в голяма степен зависи доверието на потребителите към цифровите технологии и медии и, поради тази причина, разпространението на ИКТ и медиите, което е приоритет на Европейската комисия, както бе потвърдено в нейната стратегическа политическа рамка „i2010“.² Подобряването на разбирането у гражданите за икономическото и културно измерение на медиите е важно и в общ план. Същото се отнася и до провеждането на обществена дискусия относно ролята на силни и конкурентноспособни в световен мащаб европейски медии, осигуряващи плурализъм и културно многообразие.

Една по-висока степен на медийна грамотност може да допринесе значително за постигане на целите, поставени пред Европейския съюз от Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. В частност, тя е важна за изграждането на конкурентоспособна и включваща широки слоеве от населението икономика на знанието, чрез повишаване на конкурентноспособността в сектора на ИКТ и медиите, за доизграждане на Единното европейско информационно пространство и поощряване на участието в обществения живот, по-качествени обществени услуги и по-високо качество на живот.

Този европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда е отговор на призиви от страна на Европейския парламент³ и икономиката в сектора на медиите и ИКТ. Той допълва актуалната инициатива на ЕС за медиен плурализъм⁴, модернизацията на регулаторните рамки за аудиовизуални медийни услуги и електронни комуникации, стратегическите инициативи за мобилна телевизия⁵ и творческо съдържание в Интернет, както и предстоящата инициатива за интегриране в информационното общество.

Нещо повече, настоящото съобщение се явява един от градивните елементи в европейската аудиовизуална политика. По-конкретно, то е свързано с разпоредбите на Директивата за АМУ (съобщението ще насърчи изследванията на показатели за оценка на медийната грамотност, което представлява първа стъпка към изпълнение на задължението за изготвяне на доклади, предвидено в член 26)⁶ и с програмата МЕДИА 2007. Последната подчертава важността на инициативите за медийно ограмотяване и насърчаване на способността за разбиране на езика на образите за достъпа до европейските аудиовизуални творби и за укрепването на европейското кинематографично и аудиовизуално наследство. Основната цел е да се посочат и насърчат добри практики в медийното ограмотяване на европейско ниво и да се предложат подходящи мерки. Съобщението се основава на резултатите от работата на учредената през 2006 г. Експертна група по медийна грамотност, на констатациите на започналото през октомври 2006 г. публично допитване и на опита на Комисията, събран при предишни и настоящи инициативи в областта на медийната грамотност.

Финансовият ефект на това съобщение върху бюджета на Общността не се различава от предвидения и плануван за целта във финансовата рамка 2007-2013 г.

2. Европейско определение за медийна грамотност

Медийната грамотност по принцип се определя като способност за използване на медиите, за разбиране и критична оценка на различни аспекти на медиите и тяхното съдържание и за изграждане на комуникации в различни контексти. Това определение получи одобрението на голямо мнозинство от участниците в публичното допитване, както и на членовете на Експертната група по медийна грамотност⁷. Средствата за масово осведомяване са медии, имащи достъп до широка публика посредством различни канали на разпространение. Медийните послания са информационни и творчески съдържания във формата на текстове, звуци и образи, пренасяни от различни средства на комуникация, сред които телевизия, кино, видео, Интернет, радио, видеоигри и виртуални общности.

Един европейски подход към медийната грамотност трябва да обхване всички медии. Различните нива на медийната грамотност включват:

• 
  сигурно владеене на всички съществуващи медии   от вестници до виртуални общности;
  
• 
  активно използване на медиите, включително използване на интерактивна телевизия, на търсачки в Интернет или участие във виртуални общности, по-ефективно използване на потенциала на медиите за развлечения, достъп до културата, диалог между различни култури, обучение и приложения от ежедневието, като например библиотеки, цифрови аудиовизуални формати, разпространявани по Интернет (podcasts);
  
• 
  критично отношение към медиите както по отношение на качеството, така и по отношение на прецизността на съдържанието (например, способност за оценка на информацията, адекватна реакция спрямо реклама в различни медии, интелигентна употреба на търсачки);
  
• 
  творческо използване на медиите, доколкото еволюцията на медийните технологии и нарастващата достъпност на Интернет като канал за разпространение дават възможност на все по-голям брой европейци да създават и разпространяват образи, информация и съдържание;
  
• 
  разбиране на медийната икономика и на разликата между плурализъм и медийна собственост;
  
• 
  Познаване на проблематиката на авторското право, която се явява от съществено значение за „културата на законност“, особено за младото поколение в неговата роля едновременно на потребител и автор на съдържание.
  

През 2006 г. беше създадена Експертна група по медийна грамотност със задачата да анализира и определи целите и тенденциите в медийното ограмотяване, да посочи и насърчи добри практики на европейско ниво и да предложи мерки в тази област. Анализът и оценката на предишни начинания на Европейската комисия (например проекти за медийно ограмотяване, финансирани в рамките на програмата eLearning) също бяха част от задачите на групата. Включвайки редица европейски експерти по въпросите на медийната грамотност - както учени, така и медийни практици - групата се превърна в сплав от познание и опит в различни области. През 2006 г. бяха проведени три, а през 2007 г. две заседания на групата.

В допълнение Комисията започна публично допитване⁸ през последното тримесечие на 2006 г. Резултатите от допитването бяха задоволителни, както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството и разнообразието на участниците. Сред участниците имаше представители на медийните организации и промишлеността, на формални и неформални образователни институции, разпространители и продуценти на съдържание, изследователски и културни институции, регулиращи органи, граждански и потребителски асоциации. Проведеният анализ на отговорите показа, че анализът, идентифицирането и разпространяването на добри практики на местно и национално ниво в рамките на Европейския съюз е подходящата мярка за ускоряване на напредъка в медийното ограмотяване. Освен това той разкри липсата на критерии или стандарти за оценка на медийната грамотност, както и липсата на добри практики за някои аспекти на медийната грамотност. В съответствие с тези факти Комисията вижда спешна необходимост от по-широкомащабни, по-дългосрочни проучвания с цел разработка както на нови критерии за оценка, така и на нови добри практики.

През май 2006 г. бе възложено проучване на тема „Актуални тенденции и подходи към медийната грамотност в Европа“. То съдържа списък на актуалните практики за медийно ограмотяване в Европа, потвърждава установените от публичното допитване тенденции и предлага мерки за укрепване и повишаване на нивото на медийната грамотност. Накрая то представя накратко възможните икономически и социални последствия от евентуална намеса на ЕС в тази област. Окончателният доклад на проучването може да бъде намерен на Интернет-страницата на Европейската комисия⁹.

В решението¹⁰ относно програмата МЕДИА 2007 се подчертава значението на медийната грамотност и филмовите образователни инициативи, особено на тези, организирани в рамките на фестивали за младежка публика в сътрудничество с училищата. Въз основа на публикуваната в началото на 2007 г. покана за представяне на предложения, свързани с филмовото образование, бяха избрани множество проекти¹¹.

Програмата SAFER INTERNET PLUS (2004 2008 г.) си поставя за цел да предостави на родители, учители и деца подходящи средства за безопасна използване на Интернет. Същевременно тя застъпва и други медии, като например видео. В контекста на тази програма през май 2007 г. бе проведено изследване¹² на базата на проучване на Евробарометър, насочено към изясняване на поведението на децата в Интернет, при използване на мобилни телефони, както и тяхното разбиране за риск и други свързани с безопасността въпроси.

В правната рамка на ЕС за медийно съдържание също се говори за медийна грамотност. Например, на 20 септември 2006 г. беше приета Препоръка на Европейския парламент и на Съвета за защита на малолетните и на човешкото достойнство и за правото на отговор във връзка с конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и информационни услуги¹³. Тя подчертава важността на разработването на програми за медийно ограмотяване от страна на държавите-членки и препоръчва на Комисията и на държавите-членки серия от конкретни мерки в тази област. Примери за такива мерки са: насърчаване на усилията на индустрията за аудиовизуални и информационни услуги в Интернет за избягване на дискриминация, основаваща се на полова, расова или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както и на борбата против такава дискриминация без при това да се накърнява свободата на словото или на печата; въвеждане на правила за поведение в сътрудничество с професионалисти и регулиращи институции на национално и общностно ниво; насърчаване на мерки за борба с всички незаконни дейности в Интернет, насочени срещу малолетни и непълнолетни. Комисията също така насочва вниманието към факта, че Европейската общност и всички държави-членки на Европейската общност, с изключение на една, са подписали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Член 21 от нея описва задълженията за насърчаване на средствата за масово осведомяване, включително и предлагащите информация по Интернет, към привеждане на техните услуги във вид, удобен за използване от хора с увреждания.

В съответствие с принципа на субсидиарност, националните органи носят основната отговорност за включването на медийната грамотност в училищните програми на всички нива. От голямо значение е и ролята на местните органи, тъй като те са по-близо до гражданите и подкрепят инициативи в неформалния образователен сектор. В наскоро одобрения текст на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (АМУ), има съображение относно медийната грамотност¹⁴, а член 26 задължава Комисията да изготвя доклади с цел измерване на нивата на медийна грамотност във всички държави-членки.

Медийната грамотност беше тема на едно от заседанията на организирания в Лайпциг през май 2007 г. от германското председателство семинар на тема „Повече доверие в съдържанието“. На организираната от ЮНЕСКО през юни 2007 г. конференция по медийната грамотност ЮНЕСКО, Съветът на Европа и Комисията подчертаха съвместно необходимостта от засилване на международното сътрудничество в тази област.

4. медийна грамотност в цифровата среда – добри практики

Настоящото съобщение поставя ударението върху три области: търговска комуникация, аудиовизуални творби и медийно съдържание в Интернет.

Рекламата е част от нашето ежедневие и един от градивните елементи на пазарната икономика. В този смисъл е важно да се повиши разбирането за ролята на търговската комуникация в стойностната верига на аудиовизуалната индустрия. Това важи особено за безплатната телевизия, тъй като рекламата и другите форми на търговска комуникация, като спонсориране, телевизионни пазари или пласиране на продукти, дават възможност на разпространителите да закупуват висококачествено съдържание. Освен това е важно разпространяваните в рамките на търговската комуникация образи на възрастни хора и хора с увреждания, да бъдат подбрани така, че да не провокират отрицателни асоциации. Медийната грамотност при търговската комуникация в тази област има най-малко три различни аспекта:

• 
  предоставяне на подходящи инструменти за развиване на критичен подход към търговската комуникация у младежката публика, позволяващ ѝ да направи информиран избор¹⁵.
  
• 
  повишаване на осведомеността и разбирането у всички заинтересувани страни относно механизмите на участие в регулацията и саморегулацията и изготвянето и въвеждането на правила за поведение¹⁶;
  
• 
  насърчаване на публичното, съответно частното, финансиране в тази област, запазвайки необходимата прозрачност¹⁷.
  

Все по-широкото разпространение на цифровите и широколентовите технологии, създавайки нови комуникационни канали, като видео по заявка и мобилна телевизия, улеснява в голяма степен достъпа до аудиовизуални творби. Това на свой ред създава нови пазари за каталожно съдържание в областта на културното наследство. В допълнение, цифровите технологии намаляват бариерите пред създаването и разпространението на аудиовизуални творби и подпомагат изграждането на аудиовизуален пазар без граници. В този контекст медийната грамотност означава:

• 
  насочване на вниманието и повишаване на интереса на публиката, особено на младата публика в Европа, към нашето филмово наследство и към новите европейски филми¹⁸.
  
• 
  насърчаване на придобиването на умения за производство на аудиовизуални формати и творческа работа¹⁹;
  
• 
  разбиране на важността на авторското право от гледна точка както на потребителите, така и на производителите на съдържание²⁰.
  

Медийната грамотност е необходимо умение в бързо развиващото се информационно общество, позволяващо на индивида да не изостава от развитието на технологиите, икономиката и културата. Употребата на Интернет из основи променя медийното потребление, предлагайки нов интерактивен начин на достъп до традиционните медии (телевизия и радио по Интернет), до текстове, образи и звук от целия свят. Това разкрива гигантски възможности, например в областта на цифровите мултимедийни библиотеки²¹, но същевременно и гигантски предизвикателства към медийната грамотност. Медийна грамотност в областта на медийното съдържание в Интернет означава:

• 
  обезпечаване на потребителя с инструменти за критична оценка на съдържанието в Интернет;
  
• 
  развитие на творческите и производствени умения в областта на цифровите медии и насърчаване на осведомеността за авторско право²²;
  
• 
  гарантиране на достъп до предимствата на информационното общество за всеки, включително и за хора, изпитващи затруднения поради ограничени материални ресурси, недостатъчно образование, възраст, пол, етническа принадлежност, увреждания (електронна достъпност), както и живеещите в по-малко облагодетелствани райони (всички тези теми са част от инициативата интегриране в информационното общество)²³.
  
• 
  подобряване на разбирането за начина на работа на търсачките в Интернет (приоритети на отговорите и т.н.) и на усвояването на по-ефективни начини на работа с тези инструменти²⁴.
  

Комисията ще продължи да насърчава развитието и обмяната на добри практики в областта на медийната грамотност в цифрова среда чрез вече съществуващи програми и инициативи. Тя, също така, ще поощрява изследванията в областта на критериите за оценка на медийната грамотност. За целта през 2008 г. ще бъде проведено специално проучване относно нивата на медийна грамотност. Резултатите от това проучване ще бъдат включени в предвидения от Директивата за АМУ доклад, който Комисията ще представи най-късно четири години след приемането на директивата.

Основавайки се на горепосочените причини, Комисията призовава Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите да подкрепят целите и приоритетите, изложени в настоящото съобщение и да организират през 2008 г. прояви, посветени на обмяната на добри практики в областта на медийната грамотност в цифрова среда, включително в областта на икономиката и на медийния сектор в Европа. С оглед на позицията, изразена от другите институции, и реакциите на заинтересуваните страни на настоящото съобщение, Комисията ще наблегне допълнително на тези добри практики, приемайки, ако е необходимо препоръка. Имайки предвид, че 2008 г. ще бъде Европейска година на диалога между културите, Комисията призовава Европейските институции да поставят своите дейности в областта на медийната грамотност в контекста на този диалог.

Комисията призовава държавите-членки да:

• 
  насърчат регулиращите аудиовизуалната и електронната комуникация органи към по-активно участие и сътрудничество за подобряване на разгледаните по-горе различни нива на медийна грамотност;
  
• 
  подкрепят систематичните научни изследвания, наблюдения и доклади, засягащи различни аспекти и измерения на медийната грамотност;
  
• 
  разработят и внедрят набори от правила за поведение и, при необходимост, рамки за съвместно регулиране с участието на всички заинтересувани страни на национално ниво, както и да подкрепят инициативи за саморегулиране.