Божествено откровение за

Като погледнах пред мен, високата хвала на Бог идваше от всички посоки. Можех да чуя да бият камбани, въпреки че не ги виждах. Възхитителни, смеещи се, славни, щастливи ангели стояха с техните книги, чакащи да говорят с управляващия ангел.

Аз започнах да хваля и да издигам Бог отново за Неговата чудна сила и Неговите славни дела.

- Виждаш ли двата ангела пред бюрото? – ме попита моят ангел-водач.

- Да, - отговорих аз.

- Те присъстваха на спасението на този мъж.

Той издърпа едно съобщение от свитъка; то беше като маркер в книгата. Аз не можех да видя какво пише на хартията или на свитъка. Тогава ангелът каза:

- Виж какво пише тук, - като ми показваше книгата.

Съобщението беше написано обикновено и беше много хубаво. Аз видях името на страната, името на щата, името на окръга, името на града и името на църквата.

Ангелът ми покажа името на пастора и бройката на хората в църквата. Той ми показа реда на службата. Всичко беше записано. Показа ми хората, които участваха в църковната служба и детайли за дарението, което бе взето.

Там бе записано и името на мъжа, чието спасени видях на земята. Посланието на Евангелието на Господ Исус Христос, което беше проповядвано, за да спаси неговата душа и точното време – да секундата - в което той беше роден, всичко бе записано там.

- Слава на Бога! – извиках аз.

Когато записаните събития стигнаха до точката, когато мъжът се моли с молитвата на грешника и приема Исус Христос като Господ и Спасител, ангелът погледна към двата ангела-посланици и попита:

- Вие бяхте ли свидетели, когато този мъж се новороди в този час и по това време?

Те отговориха:

- Да, ние бяхме свидетели. Ние бяхме там. Той прие Исус Христос като Господ и Спасител. Ние видяхме това да се случва.

Шума от славата и виковете, които се надигнаха в този момент бяха смайващи. Цялото Небе величаеше Бог.

Тогава ангелът записа нещо в книгата, която държеше и затвори страниците. Книгата беше много дебела. Той ми каза:

- Погледни зад теб.

Аз видях много хора, изкупени светии, облечени в бели роби и внушителни във величие.

Тези изкупени светии на Всевишния Бог пееха тази песен:

Докато наблюдавах, книгата на мъжа беше дадена на един от радващите се светии. Страница след страница написаните стари неща биваха измивани. Те вдигаха страниците една след друга и аз можех да видя, че всяка страница беше измита в кръвта на Исус. Не остана нищо от греховете на този човек. И аз се сетих за този стих от Исая:

(Исая 43:25)

Аз си помислих, „О, Боже, колко прекрасно е това, че Твоето слово все още продължава напред. Греховете на този човек бяха измити от чрез кръвта на Агнето.”

Докато гледах, книгата беше дадена на друг ангел. Това небесно същество имаше дълга красива коса. Книгата беше поставена върху един поднос, който ангела носеше. Ангелите се поздравяваха един друг и викове на слава се издигнаха.

Ангелът, който ме съпровождаше каза:

- Ела и виж славата на твоя Бог!

С него започнахме да пътуваме с бърза крачка по коридорите на Небето.

Книгата на живота на агнето

Отново стоях пред престола на Бог. Скъпи мои, там имаше свирещи рогове и звук от гърмящи тромпети. Облак от слава, слава Шакайна, осветяваше цялата област около престола.

Имаше много светкавици и гръмотевици. Аз можех да чуя множество от гласове, казвайки:

- Славата на Бог! Алелуя!

Аз гледах тази мощна сцена и видях ангелът да слага книгата на олтара пред Бог и да се покланя ниско. Гласът на Бог отекна високо във въздуха и все пак успях да чуя всяка дума. Бог каза:

- Още една душа беше изкупена от кръвта на Моя Син. Още един човек получи вечното спасение чрез кръвта на Моя Син.

Всички камбани на Небето звъняха! Цялото население викаше! Аз се поклоних и започнах да хваля Бога.

Видях Книгата на Живота на Агнето (Откровение 21:27) върху олтара на Бог и видях от облака да се подава една ръка и да отваря книгата, оставена там от ангела. След това името на този човек беше написано в Книгата на Живота на Агнето. Слава на Бог! Светии, нашите имена също са записани със сигурност в Книгата на Живота на Агнето.

Докато гледах тази мощна сцена, ангелът на Бог каза:

- Ела и виж славата на Бог!

Незабавно, аз бях отведена от Небето със скоростта на светлината. Докато пътувахме с ангела, аз си мислех за един пасаж от Исая:

Ще ти дам съкровища пазени в тъмнина и богатства скрити в скривалища, за да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти. Заради Яков служителят Ми и Израил избрания Ми Призовах те по името ти, Дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш.

(Исая 45:3-4)

В следващата сцена от моето видение, аз гледах как Господ приведе светиите през Реката на Живота. О, Реката на Живота тече от престола на Бог и на Агнето (Откровение 22:1). Докато светиите минаваха през Реката на Живота, аз можех да ги чуя да викат: „Слава на Бог!”

Тогава видях безбройно общество от светии, които бяха облечени в най-белите, най-славните роби, които някой някога е виждал. Аз си спомних, че Йоан бе писал това:

Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия, облечени в бели дрехи, кои са и от къде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

(Откровение 7:13-14)

Отново ми беше позволено да отида пред престола на Бога и да стана свидетел на велика и вълнуваща сцена. Можех да чуя звука от тромпети, като стоях пред престола на Бог. Нямам думи да опиша съответно въодушевлението и благоговението, които почувствах.

Дванадесет ангели стояха и служеха ред престола, облечени в неописуеми одежди. Най-доброто, което мога са изкажа е, че отпред на гърдите на дрехата им имаха закрепени скъпоценни камъни. Отгоре на главите им имаше някакъв небесен материал от славни цветове. Дългите им роби завършваха със златен кант.

Тромпетите изсвириха, съобщавайки за светиите, които идваха един по един, за да застанат пред Бог. Безброй светии, ангели и небесни същества оформяха огромна публика. Всички те прославяха Бог.

Изкупените от всички векове бяха славни и прекрасни. Те бяха истински хора – не дим от пушек или облаци, плаващи в пространството.

Навсякъде, където погледнех, виждах Божиите ангели да хвалят непрекъснато Неговото величие.

Стоейки пред престола, аз чух велик глас да казва:

(Откровение 21:3)

Тогава видях облак от слава, пълен със светкавици, гръмотевици и гласове. Видях ръката на Бог да се подава от облака и започна да изтрива сълзите от очите на светиите. Словото, което казва: „Бог ще изтрие всяка сълза от очите им” (откровение 21:4).

Аз чух Бог да казва:

…Ето, подновявам всичко.

(Откровение 21:4-5)

Бог каза на събраните светии: „Виждам, че вашите имена са записани в Книгата на Живот на Агнето. Добре дошли в радостта на Господа.”

Още веднъж в ума ми дойде друг стих:

Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен,

над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

(Матей 25:21)

С тези думи Господ постави златни корони върху главите на всички Негови осветени.

Аз знаех, че всички благословения на Бог ще продължат да текат към изкупените. Аз знаех, че те никога няма да свършат!

----------------------------------------------------------

Хранилищата на Небето

Аз вярвам, че Исус Христос ми откри Небето по начина, по който го направи, за да ми даде баланс. Той знаеше, че аз преминах много пъти през Ада и преживяването му беше толкова ужасно, че Той ми даде благословението да видя Небето.

На едно от посещенията ми в Небето, аз бях видяла складовете (хранилищата) на Бога. Ангелът на Господа ми каза:

- Ела и виж славата на твоя Бог.

Ангелът беше много хубав и висок. Неговите крила в цвета на дъгата бяха във формата на триъгълници. Той ми каза, че Бог му е дал инструкции и той ще ми покаже части от Небето.

Ние започнахме да се издигаме в атмосферата и отново минахме през входа на Небето. Аз видях плодови дървета с прекрасни плодове. Видях семейства облечени в прекрасни роби, ходещи нагоре надолу по хълма, хвалещи Бога.

Околната среда беше наситена с най-прекрасната музика, която някога искате да чуете. Небесната музика е проявление на радост. Тя е свидетелство за щастие, доказателство да радост.

Аз съм чувала великолепни хорове и страхотни групи, които творят и изпълняват прекрасна музика тук, на земята. Но, светии, нищо тук долу не може да се сравни с величието и красотата на музиката и пеенето там.

Небето беше симфония от музика. Представете си, ако можете, милиони съвършено покриващи се гласове, пеейки звучно небесни мелодии! Никой не пееше фалшиво. Всичко беше в съвършена хармония.

Струнни инструменти акомпанираха прекрасно заедно с тромпети и други видове музикални инструменти. Те всички се смесваха с гласовете на изкупените светии, които хвалеха Бога с възторжена радост. Звука на инструментите, както и пеещите гласове бяха пречиствани и направени съвършени от силата на Всемогъщия Бог.

О, беше славно да чуя прекрасната хвала към Бог. Гласове, без качества за пеене или несъвпадащи на земята ще пеят в прекрасна хармония на Небето. Ние всички ще бъдем щастливи там. Дори десет хиляден хор ще бледнее пред великата и красива музика на Божият небесен град!

Вълна след вълна от невероятни химни на хвала се издигаха над пейзажа и през небесните улици. Това беше толкова всеобхватно, че за известно време не можех да чуя нищо друго.

Накрая, ангелът каза:

- Ела и виж славата на Бог!

Аз си спомням да вървим през най-зелената трева, която можете да си представите.

Там имаше огромни групи цветя на определени места в тревата. Цветята бяха великолепни и малко приличаха на рози. Всяко растение имаше поне един цвят, който имаше прекрасни венчелистчета. И, светии, цветята като че ли пееха!

Пътувайки с ангела, ние минахме през място, където имаше красиви бели коне. Аз си спомних, че съм чела в Откровение за конете и как един ден Исус ще възседне бял кон, водещ армията от Небето, които също ще яздят бели коне:

(Откровение 19:11-14)

Тези коне изглеждаха толкова благородни – като мраморни фигури от шахмат. Те приличаха на големи статуи, които бяха изсечени от скални блокове, но бяха истински и живи. Копитата им бяха гигантски. Те бяха чисто бели и много царствени.

Една жена, облечена в красива роба се усмихваше и говореше на конете, насочваше ги да си сгъват коленете в хваление към Бога. Всички, по едно и също време, сгъваха дясното си копито и коленичеха и хвалеха Бог!

Аз си помислих: „О, колко е прекрасно!” И си спомних, че четох в Библията, че всяко същество на небето и на земята ще почете и ще хвали Бог:

В Себе си Се заклех, (Праведна дума излезе из устата Ми, и няма да се повърне), че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене.

(Исая 45:23)

(Римляни 14:11)

(Филипяни 2:9-11)

(Откровение 5:13)

Навсякъде имаше мир, радост и щастие. Можех да чуя хора да хвалят Бога.

Изведнъж, ангелът изчезна и до мен стоеше Исус. Той ми се стори много висок и носеше роба, която беше различна от всички останали роби.

Неговите пронизващи очи бяха прекрасни. Той имаше красива подрязана брада и много плътна коса. Аз си спомням как Го гледах и си мислех, че нежността в очите Му е отвъд всяко описание. Прелестта на Благословения Спасител беше велика и чудесна.

Всичко в мен искаше да Го хвали, да Му се покланя и да се преклони пред Царя на царете и Господа на господарите – Исус Христос. Слава и сила се издига навсякъде около Него.

Забелязах, че Исусовите очи се изпълниха с тревожен поглед. Аз попитах:

- Исусе, какво има?

- Дете, виж!

Той махна с ръка към една сграда, където аз видях широк отвор. От отвора излязоха слава и сила – вълна след вълна от сила.

Аз попитах отново:

- Исусе, какво е това?

- Дете, виждаш ли изцеленията в тези складове?

- Да, Господи.

- Всички тези благословения чакат Божиите хора.

Страданията в този живот наистина са трагични. Колко болести, физическо нещастие, уродливост и подобни болести хора страдат тук, на земята.

Вие го виждате навсякъде. Просто повървете нагоре-надолу по коридорите на някоя болница или медицински център. Посетете болничните отделения за заразни болести, за душевни отклонения, интензивните и спешните отделения и другите места, където се грижат за хора в ужасна болка и непоносими физически и умствени болести.

Болестта е резултат от падението на Адам и Ева в Едемската градина. Това е едно от последствията на греха. Някои виждат болестите като неприятност(неудобство, беля, напаст), трагедия за човешкото състояние, или просто като част от нормалното съществуване. В действителност, това е проклятие от Сатана.

Изцелението в Небето

Нуждата от изцеление е поразителна.

Болестта е изопачаване на Божията воля. Тя е неестествен елемент в Божията икономика. Тя не произхожда от Бог; тя не идва от Небето. Грехът е от зъл източник, а не от добър.

Когато отидем на Небето, всички болести и страданието ще изчезнат завинаги. Павел пише за последното изкупление на нашите тела:

(Римлянини 8:18—19)

И най-лошото физическо страдание в този живот не е достойно за сравнение с огромната прекрасната слава, която ще последва на Небето. Там, с съвършени тела, ние ще почиваме в Христос без повече болка или физическо страдание. И все пак, Той също така иска ние да бъдем изцелени сега.

Едно от имената на Бог в Библията е Ехова-Рафа, което значи „Господ, нашия Изцелител”. Бог е направил специален завет за изцеление със Своите хора. Той обеща на Израел:

(Изход 15:26)

Въпреки че болестта е част от проклятието на греха, Исус премахна проклятието за вярващите чрез Неговото изкупление на греха. Раните и синините, които Христос изстрада платиха цената за греха. Той стана нашият Спасител. Но Неговото страдание направи много повече от това да плати за греха: то установи и доказа Исус като Изцелител!

Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.

(Исая 53:5)

(1 Петрово 2:24)

Изцелителното служение на Христос не свърши, когато Той бе взет пред учениците Си на небето. Деяния на апостолите е продължение на „всичко, което Исус вършеше и учеше от самото начало” (Деяния 1:1).

Исус показа изцелителното служение на земята и учеше, че изцелението е част от привилегиите на царството. Преди да се върне при Баща Си, Исус даде инструкции на вярващите да отидат и да изцеляват болните. Той каза:

И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди;

на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

(Марк 16:17-18)

Исус още ни каза:

И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя. Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

(Йоан 14:13-15)

Изглежда че Христос изчезна и аз продължих с ангела измежду складовите помещения. Мислех си: „Господи, колко са много тези складове”.

Исус проговори на духа ми: „Дете, когато ти се молиш за някой на земята, моли се за тях в Моето име. Запомни, че не ти вършиш изцелението, а Аз. Помоли Ме да изцеля око или крак и Аз ще го направя. Помоли Ме да оправя криви крайници или да изцеля болно тяло и Аз ще ги изцеля.”

„Каквото и да поискаш от Мен, искай в Мое име и Аз ще го направя. Аз имам отговорите, чакащи в тези складове.”

Исус подчерта, че благословенията в тези складове бяха за Неговите хора и за грешниците на земята. Аз си спомних, че Той каза, че много скоро ще има една лавина от изцеления по света.

Аз си помислих за изцеленията, които вече се появиха на земята и си помислих: „Господи, колко си прекрасен за това, че оправяш нашите тела!”

Когато остаряваме, нашите тела започват да се изхабяват или се влошават. Това е естествения ефект от греха и ние никога няма да бъдем напълно свободни от тези последствия. Но Бог не желае да прекараме нашите късни години приковани на легло и неефективни. Той иска да ни поддържа активни и продуктивни. Исус умря, за да бъдем ние здрави.

Исус Христос, Божият Син, проля кръвта си, за да бъдем ние спасени от Ада. Ако ние вярваме, че Исус Христос е Божият Син, ние имаме надежда. Надеждата за душите ни е в Исус.

Исус Христос страда, заради изцелението на нашите тела. Нашата привилегия, нашето благословение и нашата надежда за цялост и благополучие са в Исус. Той е надеждата за нашето физическо благополучие.

Светии, на Небето има складове с неизискани благословения. Те са готови да бъдат представени на Божиите хора, които искат с вяра и в името на Исус!

Когато беше на земята,веднъж Господ каза: „Аз отивам да ви приготвя място”(Йоан 14:2). Мястото, което Той ни приготвя е на Небето. То е прекрасно място с много прекрасни неща.

Докато ви свидетелствам в тази книга и когато говоря за Небето, мислите за това място изпълват душата ми с трепет. Благодаря на Бога за прекрасното слово, което е дал на нас – Неговите деца!

----------------------------------------------------------

Небето е заето място. То е пълно с движение и с вълнение. Ангелите винаги правят неща; те винаги са въвлечени в полезни, усърдни инициативи.

Една от целите на тази книга е да ви каже как аз видях ангелите да работят на Небето. Те са щастливи и пълни с радост – никога изморени, никога тъжни. Те винаги хвалят Бога.

Изкупените светии на Небето също са много заети.

Те винаги имат да свършат някаква работа. Каква точно е тя – аз не зная. Но можете да бъдете сигурни, че никой не е свободен в тази приказна страна.

Светиите са заети с вид работа, която никой на земята не преживявал. Те са заети в стимулиращи, развеселяващи, реализиращи задачи. Те продължително хвалят Бог и вършат неща, които Бог има за тях.

Когато видях ангели да идват с рапорти от земята, те идваха на Небето от цялата земя. Те са били на много служби и много молитвени събрания.

Докато наблюдават нещата на земята те винаги държат в ръцете си бял лист хартия, който изглежда като свитък, със златни краища. Тогава те се връщат на определено място в Небето и споделят своите рапорти с други ангели.

На едно място в Небето аз видях свят мъж, който беше облечен в прекрасна славна бяла роба. Веднага си спомних този стих:

(Исая 61:10)

Хората, които видях в Небето имаха отличителни белези и бяха от всяка нация на земята. Писанието казва:

След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.

(Откровение 7:9)

Друго нещо, което остави дълготрайно впечатление в мен беше фактът, че Небето е такова подредено място. Всичко, което беше готово, беше винаги направено старателно, правилно и с най-висока степен на превъзходство. Никоя работа не беше дребна; никой продукт не беше беден; никоя дейност – посредствена.

Когато аз видях семейства да ходят по святите хълмове на Небето и да хвалят Бог, то беше такава красива гледка. Техните радост и щастие бяха неограничени и без задръжки. Изглежда те винаги ходеха и вършеха чудни неща в Господното присъствие.

Всичко беше правено по едни подреден начин, независимо дали го правеха по отделно или на групи. То беше съвършено във всеки смисъл на думата. Всички изменения и промени, с които сме запознати на земята са непознати в рая на Бог. Съвършена радост и мир изпълват сърцата, душите и телата на всички, които са там.

Съвършен ред

Божествен, съвършен ред и цел характеризират всичко, което се случва на Небето. И ангели и светии постоянно са въвлечени в отлична, щастлива служба. Никой не бездейства. Никой не е отегчен. Божии деца, също като ангелите и небесните същества, служете на Бог ден и нощ завинаги.

Когато ние получим новите небесни тела след възкресението на светиите, ние никога няма да се уморим или да изгубим силата си. Ние никога няма да се изтощим. Нашите свръхестествени, прославени тела никога няма да изгубят силата си. Във вечността, времето е спряно и обстоятелствата не опустошават умът, волята или тялото.

За да се включим в службите и насладите в Небето, ние трябва да имаме небесно естество. А това се случва, когато се новородим – ние ставаме „участници в божествената природа” (2 Петрово 1:4), както обяснява Петър:

(2 Петрово 1 : 3 - 4 NIV)

Архитектурата на Небето беше замислена и изградена във вечното минало от вечния Бог. В една част аз видях как изглежда един квартал от небесния град. Сградите бяха много големи и върху покрива на всяка имаше огромна, внушителна корона, направена от много скъпоценни камъни. Аз не знам колко хора живееха в тези величествени здания, защото не влизах вътре. Но те бяха грандиозни и просторни, отвъд всичко виждано на земята.

Аз си помислих за това как Писанията казват, че когато ние работим на земята за Исус, ние натрупваме съкровища на небето (Лука 18 : 22). Аз си спомних тези стихове :

(Откровение 11:16-18)

(Лука 6:23)

(Откровение 22:12)