Ценни книжа

ЦЕННИ КНИЖА

В съвременните условия икономическите агенти и населението освен в пари държат част от богатството си (капитала) и във вид на ценни книги (книжа).

Ценните книжа са документи, материализиращи право на собственост или на вземане, с които могат да бъдат извършвани разпоредителни действия – те могат да бъдат продавани, депозирани, залагани, сконтирани, джиросвани и т.н. Краткосточните ценни книжа (със срок до 1 година) са движими ценности, чието придобиване представлява краткосрочно капиталовложение, т.е. те са краткотрайни финансови активи. Такива са например търговските ценни книжа, негоцируемите депозитни сертификати, съкровищните полици (бонове) и някои други. Ценните книжа със срок 2 или повече години са дълготрайни финансови активи, а тяхното придобиване е една дългосточна инвестиция. Такива са акциите облигациите, осигурителните и застрахователните полици и др.

За разлика от инвестиционните имоти, благородните метали, скъпоценните камъни, заемите и депозитите, които представляват преки инвестиции, притежаването на ценни книжа е една непряка инвестиция, даваща финансови права на инвеститора. Така например като удостоверения за предоставен заем дълговите ценни книжа – облигациите, съкровищните полици, застрахователно-осигурителните полици дават право за получаване на доход във вид на лихва или рента. Удостоверенията за собственост – акциите, сертификатите за дялово участие и др., освен правото на доход – девидент, дават и право на участие в управлението на акционерния капитал. Трябва да се има предвид, че влагането на капитал в придобиването на ценни книжа само дава право, но не осигурява , не гарантира получаването на доход.

Ценните книжа обикновено се издават на приносител, но могат да бъдат и поименни. Освен това те могат да бъдат емитирани както в налична, така и в безлична форма. Придобиването на безлични ценни книжа се отбелязва в специални регистри или се удостоверява със сертификат.

Ценните книжа имат няколко стойности (цени). Така например обозначената върху ценната книга парична сума, е нейната номинална стойност, номинал или купюр, а цената, по която се извършва първоначалното и пласиране, се нарича емисионен курс. Той може да бъде равен на номинала, но обикновено е по-висок или по-нисък от него. Цената, по която ценните книги се препродават между инвеститорите, се нарича пазарна стойност, пазарен или още – ефективен курс. Ценните книжа – обект на покупко-продажба са известни и под наименованието ефекти.

Ня кои дългови ценни книжа носят доход на своите притежатели – на инвеститорите под формата на отстъпка от номинала – сконто, дисконт, поради което е прието да се наричат дисконтови ценни книжа.

Търговията с ценни книжа обикновено се осъществява чрез финансови посредници – дилъри, брокери. Дилърите купуват и продават за своя сметка, а брокерите посредничат между купувачите и продавачите на ценни книжа срещу комисионна.

Пазарът на ценните книжа се подразделя на първичен и вторичен. Първичен се нарича пазарът, на който ценните книжа се закупуват от първия инвеститор. Препродажбите формират вторичния пазар на ценни книжа.

Държателят на полицата притежава, от една страна , кредитно платежно средство, но от друга страна – един финансов актив, чиято ценност е парично изразена – това е поличната сума, или както е прието да се нарича още – номиналната стойност на полицата.

Номиналната стойност на полицата е паричната сума, с която длъжникът по полицата трябва да погаси дълга си на падежа. До настъпването на този момент това е една бъдеща стойност, която има две съставни части: погашение – сумата, с която ще се изплати възникналия при издаването на полицата дълг и лихва върху него за срока на полицата.

Ако поллицата бъде предявена за плащане на падежа, нейният държател следва да получи цялата полична сума. Ако той желае да получи сумата предварително, трябва да подаде полицата, или както се казва още – да я сконтира при някоя банка или финансова къща.

За да стане платима към момента на продажбата на полицата, нейната номинална стойност трябва да се дисконтира – от нея трябва да се извади, да се приспадне съответната лихва (дисконт или сконто). Сконтиране се приема и при предсрочно погасяване ма дълга по полицата.

Сумата, с която се заплаща една полица преди падежа, се нарича ефективна (днешна, настояща, действителна) стойност на полицата. В деня на издаването на полицата нейната ефективна стойност е равна на размера на дълга. В който и да е следващ ден до падежа, ефективната стойност съдържа освен дълга още и лихвата върху него за изтеклото време.

Полицата е документ с кратък срок – обикновено до три месеца. Затова при операциите с полици по традиция се прилага просто олихвяване и сконтиране. В съвременната стопанска практика при сключването на сделки с разсрочено погасяване на дълга (продажба на стоки на изплащане, лизинг и др.) се издават менителници с по-дълъг срок – например 6 месеца, с капитализация на лихвата върху дължимата сума.

Номиналната стойност на полицата представлява сбор от ефективната стойност и начислената върху нея лихва за срока на полицата по правилото „с проценти от сто”. Следователно ефективната стойност е основна, базисна, а номиналната стойност на полицата е увеличена с лихвата капиталова стойност.

Съкровищните полици (бонове) са вид краткосточни дългови държавни ценни книжа. Те се емитират от централните банки на страните по поръчение на държавната съкровищница – министерството на финансите или друг специален държавен орган, във функциите на който влиза съставянето и изпълнението на държавния бюджет, управлението на дъжавния дълг и пускането на държавни (правителствени) ценни книжа

Обикновено съкровищните полици (бонове) се емитират на предявител, т.е не са поименни и имат срок до 12 месеца. В повечето случаи те са безлихвени – продават се с дисконт, с отстъпка от номинала, а на падежа се изкупуват по номинал. Съществуват обгаче и лихвостни, а също така - и смесени съкровищни бонове.

По принцип съкровищните полици са инструмент за набиране на парични средства при временен недостиг на постъпления по държавния бюджет. На практика обаче посредством тяхната емисия и операциите с тях на вторичния пазар централните банки въздействат върху равнището на лихвените проценти и ликвидността на банково-кредитната система.

Погасяването на дълга по съкровищнитеполици се извършва посредством изкупуването им на падежа от централната банка по поръчение на Министерството на финансите. Емитираните у нас краткосрочни държавни ценни книжа с подобна характеристика получиха наименованието „съкровищни бонове” и засега се пускат само в безналична форма.
НЕГОЦИРУЕМИ ДЕПОЗИТНИ СЕРТИФИКАТИ

Депозитния сертификат е документ за депозирана (вложена) във финансовата институция парична сума, удостоверяващ правото депозитът да се получи обратно в увеличен със съответната лихва размер. Съществуват депозитни сертификати до поискване, даващи право на частично изземване на суми от депозита при предявяване на сертификата, и срочни, в които е посочен падеж – датата , на която депозираната сума става изискуема. От своя страна срочните депозитни сертификати могат да бъдат с фиксиран и с варираш лихвен процент. Първите се издават от кредитно-спестовни учреждения, чиито клиенти са широк кръг дребни спестители, срещу депозити до определена сума например в САЩ до 100 000 долара. Те имат срок от едим месец до една година, като годишният размер на ефективния лихвен процент е определен предварително, а при преждевременно изтегляне на депозираната сума се начислява т.нар. наказателна лихва. Тези депозитни сертификати са известни под наименованието „потребителски” и не са негоцируеми, т.е. са непродаваеми. В САЩ, Великобритания и в някои други страни са широко разпространени негоцируеми срочни депозитни сертификати, които могат да бъдат продавани от техните държатели на банки или дилъри или – джиросвани на трети лица. Те са известни като „бизнес” – сертификати и се издават от едри банки и небанкови финансови институции, например от кредитно-спестовни асоциации за големи суми. В покупката на този вид депозитни сертификати влагат капитали предимно промишлени корпорации, застрахователни компании, пенсионни фондове, чуждестранни вложители и местни отгани на държавната власт и управление. Срокът им е от 1 до 18 месеца, а размерът на лихвения процент може да се договаря между страните в депозитната операция. По принцип в периоди на намалено парично предлагане лихвените проценти се повишават, за да се привлекат повече капитали. И обратното – при засилено парично предллагане финансовите институции понижават размера на лихвените проценти по негоцируемите депозитни сертификати, което кара притежателите на свободни парични капитали да търсят други възможности на инвестиране. Както личи от наименованието им, този вид депозитни сертификати са продаваеми – притежателите им могат да ги притежават преди настъпването на падежа срещу пари в брой. Наблюденията показват, че най-търсени от инвеститорите са 6-месечните сертификати.

Според формата, в която се издават, негоцируемите сертификати се делят на: регистрирани – които се издават поименно и се регистрират в книгите на съответната финансова институция, и на преносител. Втората форма е по-удобна за извършването на покупко-продажба, подари което се предпочита от инвеститорите. Прехвърлянето на правото на вземане по един регистриран депозитен сертификат на трето лице задължително се отразява в регистрите, докато за сертификатите на преносител това не е необходимо.

В зависимост от финансовата стабилност на техните издатели негоцируемите депозитни сертификати се подразделят на: първостепенни – чиито издадели са много известни в деловия свят, големи и стабилни финансови институции с дългогодишна история и , непървостепенни – издавани от по-малко известни или наскоро създадени банки и небанкови финансови институции.

Първостепенните депозитни сертификати носят по-малък риск за инвеститорите и затова са с по-ниска възвръщаемост. Влагането на капитал в покупката на непървостепенни депозитни сертификати е свързано с по-голям риск, което трябва да бъде компенсирано с по-висока възвръщаемост. За да привлекат повече инвеститори издателите на такива сертификати обикновено предлагат за договаряне значително по-високи за обичайните от този вид финансови активи лихвени проценти.

От гледна точка на неговия притежател продажбата на депозитния сертификат означава да се сконтира едно бъдещо вземане – паричната сума, платима на падежа, да се превърне в такава, платима на една по-ранна дата. За да се осъществи сделката, продавачът и купувачът трябва да се договорят за размера на лихвения (сконтовия) процент, който ще бъде приложен. Интересът на притежателя на депозитния сертификат е този процент да бъде колкото се може по-нисък, или поне на такова равнище, че да му осигури една приемлива възвръщаемост за времето, през което е държал депозита. Интересът на купувача е противополовен – той се стреми да постигне колкото се може по-висока ефективна възвръщаемост, като настоява за по-висок размер на лихвения (сконтовия) процент.

КАПИТАЛОВИ (ИНВЕСТИЦИОННИ) ЦЕННИ КНИЖА

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛИГАЦИИТЕ И АКЦИИТЕ

Както видяхме в предходната чат на изложението, вложеният в краткосрочни ценни книжа капитал се възвръща еднократно, наведнъж, в рамките на един сравнително непродължителен период от време – обикновено до 1 година. Пора ди това краткосрочните ценни кница се класифицират като краткотрайни активи. За разлика от тях дългосрочните ценни книжа – акциите, облигациите и други – държани с цел получаване на бъдещи доходи, спадат към дълготрайните активи. Характерно е , че вложеният в придобиването на такива активи капитал се възвръща на части, или носи доход на инвеститорите в течение на един по-продължителен период от време – обикновено няколко години. Следователно от инвестициите в дългосрочни ценни книжа се очаква периодично получаване на доходи в течение на един по-дълъг, а понякога дори неопределено дълъг срок. При това получаването на първия доход може да бъде отложено във времето. В отличие от краткосрочните, дългосрочните ценни книжа са известни в теорията като капиталови или инвестиционни ценни книжа.

Облигазията е долумент за дълг със срок над 1 година, чието наименование произхожда от латинското “obligatio”, означаващо задължение. По-точно облигацията е удостоверение за предоставен паричен заем, с което издателият – дебиторът, поема определни задължения спрямо кредитора. Затова облигацията трябва да съдържа следните задължителни реквизити:

1. 
   Номинална стойност – това е сумата на предоставения заем;
   
2. 
   Срокове и начини за олихвяване на дълга и за изплащане на дохода на кредитора от вложения в покупката на облигацията капитал;
   
3. 
   Срок и начин за погасяване на дълга;
   

Облигациите се издават (емитират) от държавата, от банки и от нефинансови акционерни дружества с цел привличане на заемен капитал в парична форма.Те могат да бъдат поименни, но по-често са на приносител. Предвид различните финансови възможности на кредиторите облигациите по един заем обикновено се отпечатват в няколко номинални стойности – купюри, например 100, 1000, 10000 лева, което улеснява тяхното пласиране.

Облигациите могат да бъдат възмездими и невъзмездими. Възмездими са тези, емитентът на които се задължава да изплати посочената сума – обикновено това е номиналната стойност на облигацията, на една бъдеща дата. Ако емитентът не е поел подобно задължение, облигацията е невъзмездима. Такава облигация е удостоверение за предоставен безсрочен, вечен заем и е известна още с наименованието перпетуитет. Притежателите на безсрочни облигации получават само лихвите върху вложения при покупката им капитал във вид на пожизнена или вечна рента. Дебитор по вечните заеми на-често е държавата, но също така може да бъде и някаква финансова институция, например пенсионен фонд. Срещу получената от кредитора капиталова сума финансовата институция издава специфиче дългов документ – полица, в която са описани подробно условията на кредитната сделка. Например лице, желаещо да получава пожизнена пенсия, сключва с пенсионен фонд съответен договор, който в случая се нарича осигурителна полица.

Освен безсрочни съществуват и срочни невъзмездими облигации и осигурителни полици, които са известни под наименованието анюитети, или временни ренти. Тези ценни книги могат да бъдат наречени невъзмездими само условно, тъй като при тях дългът фактически се погасява на части. Срещу дадената назаем парична сума притежателят на анюитета – кредиторът, получава предварително уговорено число, еднакви по размер парични суми, с които дебиторът напълно погасява дълга си заедно с полагащите се лихви.

Облигационните заеми обикновено са със срок 3 и повече години – 5, 10, 20, 25 и т.н. Държателят на облигацията – облигационерът, получава ежегодно, в края на годината или два пъти годишно, договорената лихва, а държателят на осигурителната полица – договорената рента. При т.нар. лотарийни облигационни заеми се извършва специално тиражиране на облигациите, при което годишната лихва по заема се разпределя между печелившите номера във вид на премии.

Лихвата се изчислява от номиналната стойност на облигацията по предварително обявен ливен процент, който може да бъде твърд (фиксиран) или да варира в зависимост от равнището на основния лихвен процент или сконтовия процент на централната банка. Във втория случай се обявява отклонението на лихвения процент по дадения облигационен заем от лихвения процент, приет за базисен. Понякога дължимите по един облигационен заем лихви се изплащат срещу представяне на допълнително отпечатани на отделен лист купони (талони). Затова е прието лихвеният процент по облигационните заеми да се нарича купонен, или талонен, което го отличава от лихвените проценти по другите видове заеми, например от сконтовия, ломбардния и други. По същата причина понякога вместо за лихва по облигационен заем се говори за купон (талон).

На падежа на заема дебиторът обикновено изплаща номиналната стойност на възмездимата облигация заедно с лихвата за последната година, но понякога може да изплати и премия.

В някои случай възмездимите облигации са безлихвени – с „нулев купон” и се продават с отстъпка от номинала – с дисконт, а на падежа се изплащат (погасяват) по номинал. Емисията на лихвоносни облигации обаче не изключва първоначалното им пласиране с отстъпка от номинала.

Освен краткосрочните съкровищни бонове, които разгледахме в предишната част на изложението, съществуват и дългосрочни съкровищни бонове. Те са вид държавни дългови ценни книжа със срок от 5 до 25 години. Обикновено се издават на предявител, но могат да бъдат и поименни. Пласират се по номинална стойност, а лихвите се изплащат на инвеститорите срещу представянето на талони. Държавата емитент, си запазва правото да извършва предсрочно погасяване на дълга чрез заплащане на номиналната стойност на боновете или чрез приемането им за плащане на данъци, за което техните притежатели биват уведомени няколко месеца преди това. Както се вижда, по своята икономическа характеристика дългосрочните съкровищни бонове са близки до държавните облигации, затова имат същите задължителни реквизити.

Във финансовата практика съществува и един особен вид облигации, наречени ипотечни. Емитенти на такива облигации са ипотекарните банки, но също и търговско промишлени корпорации. Ипотечните облигации са дългосрочни дългови ценни книги, обезпечени с недвижимо имущество – земя, производствени, селскостопански и жилищни сгради. Обикновено са с твърд, фиксиран лихвен процент.

Ипотекарните банки използват набрания от продажбата на ипотечните облигации капитал изключително за предоставяне на ипотечни кредити – дългосрочни кредити срещу залог на недвижимо имущество. Търговско-промишлените корпорации – емитенти на ипотечни облигации, използват привлечения от тяхната продажба капитал за финансиране на обекти от инфраструктурата, индустриалното и жилищното строителство, корабостроенето и други.
АКЦИИ

Акцията е свидетелство за внесен дял от капитала на акционерно дружество. Акционерното дружество е основна организационна форма на големите предприятия в пазарната икономика. При неговото основаване се съставя устав, в който се посочват целите, размерът на капитала, редът, по който ще се осъществява управлението, структурата на ръководните органи и др. Собственият капитал на акционерното дружество се образува чрез емисия и продажба на акции. По такъв начин се стига до обединяването на множество индивидуални капитали в акционерен капитал, представляващ имуществена собственост на акционерите. Другата част от капитала на акционерното дружество представлява привлечен чужд, заемен капитал. Той се образува посредством емисия и продажба на дългови ценни книжа – облигации, а също и чрез получаване на дългосрочни банкови заеми.

Различават се два вида акционерни дружества – закрити и открити. Акциите на закритите акционерни дружества се разпределят между акционерите и не подлежат на свободна продажба. За разлика от това акциите на откритите (публичните) акционерни дружества се купуват и продават свободно.

От юридическа гледна точка всеки държател на акция – акционер, е собственик на акционерното предприятие и като такъв има право:

1. 
   Да получава доход от вложения капитал под формата на девидент, който е част от печалбата;
   
2. 
   Да получи ликвидационен дял от имуществото на акционерното дружество;
   
3. 
   Да участва в неговото управление.
   

В съвременната финансова практика съществуват два основни вида акции: привилигировани и обикновени. Привилигированите акции са с предварително обявена дивидентна възвръщаемост във вид на фиксиран процент върху номиналната стойност. Дивидентите по тях се изплащат от чистата печалба на акционерното дружество преди дивидентите по обикновените акции. При това привилигированите акции за с „кумулативен” дивидент, което значи, че при липса на печалба неполучените дивиденти остават дължими – те се сумират и се изплащат впоследствие. В случай на ликвидация на акционерното дружество притежателите на привилигировани акции имат предимство пред обикновените акционери в получаването на ликвидационен дял от активите. Обобщено казано, привилигированите акции дават една по-голяма сигурност, носят по-малък риск. В замяна на това техните притежатели имат ограничени права при избора на ръководство и вземане на решения във връзка с управлението на капитала на акционерното дружество. Оттук идва и другото наименование, под което са известни привилигированите акции – акции без право на глас.

Притежателите на обикновени акции могат да получават дивиденти само от неразпределената между привилигированите акционери част от печалбата. Затова техните дивиденти се колебаят в широки граници, а може и въобще да не бъдат изплатени. При ликвидация на акционерното дружество обикновените акционери не винаги могат да си възвърнат вложения капитал, защото преди тях от активите на дружеството се усовлетворяват кредиторите и привилигированите акционери. Следователно притежателите на обикновени акции поемат много по-голям риск във връзка с дейността на акционерното дружество, поради което на тях им е предоставено правото да избират неговото ръководство и да вземат решенията по управлението на капитала. Тези решения се вземат от общото събрание на акционерите, където всяка обикновена акция дава право на един глас. Затова обикновените акции са известни още и под наименованието акции с право на глас.

За извършване на сравнения с алтернативни инвестиции се налага да бъда изчислявана годишната възвръщаемост на вложения в капиталовите (дългосрочни и безсрочни) ценни книжа в капитал. Годишният доход от една капиталова ценна книга се състои от два елемента: първият е годишната лихва, годишна рента или дивидент, а вторият – разликата между цената на ценната книга в началото и в края на годината, през която е била притежание на дадено лице.

Пазарът на ценни книжа е специфичен финансов пазар, система от отделно обособени места, където за първи и пореден път се срещат търсенето и предлагането на свободни парични средства и финансови инструменти, като с помощта на посредници и чрез информационна техника и механизъм на търгуване се удовлетворяват потребностите на контрагентите в сделката.

Пазарът на ценни книжа е сборно понятие, система от специфично организирани пазари на различни видове финансови инструменти, на които търговията се извършва по определени правила и от конкретни посредници.

В теорията и практиката на развитите страни пазарите на ценни книжа се класифицират по отделни признаци.

1. 
   От гледна точка на първичното придобиване и последващо търгуване с ценните книжа, пазарът на ценни книжа се разделя на първичен и вторичен. На първичния пазар ценната книга се „ражда” и достига за първи път в ръцете на даден физически или институционален инвеститор.По-конкретно тук се се осъществява емисията и пласирането на ценните книжа. На вторичния пазар вече емитираните и първоначално придобити ценни книжа могат да сменят многократно собствениците си, като се търгуват по определени правила. В развитите страни по състоянието на пазарите на ценни книжа се съди за цялостното икономическо положение на страната. Всеки ден милиони инвеститори в света следят със затаен дъх информацията за покачването или намаляването на борсовия пазар. Фондовата борса е най-големият организиран пазар на ценни книжа и същевременно храмът на спекулативните сделки.
   
2. 
   От гледна точка на спецификата на отделните финансови инструменти и търговията с тях, пазарът на ценни книжа се разделя на: пазар на акции, пазар на облигации, пазар на държавни ценни книжа и пазар на деривати. Различията между тези пазари произтичат от специфичните качествени характеристики на ценните книжа, начина на емитиране и техниката на формиране на цените. Пазарът на държавни дългови инструменти е един от най-крупните в системата на единния пазар на ценни книжа. Правителствата както на развитите, така и на страните в преход към пазарна икономика, имат перманентна нужда от допълнително количество парични средства за” финансиране на бюджетния дефицит, погашения на лихви по книжа с настъпил падеж, поддръжка на социалнозначими учреждения и организации, финансиране на целеви програми и т.н. Ето защо обемът на пазара на държавни ценни книжа се увеличава с високи темпове.Бързото и широко разпространение на опциите върху акции, опциите върху индекси, финансовите фючърси и др. Довежда до обособяването на специалните дериватни пазари. Първият срочен пазар на деривати се открива в Лондон и това е London International Financial Futures Exchange. Днес във всички развити страни съществуват пазари на опции и фючърси, които са едни от най-динамичните и спекулативни пазари на ценни книжа.
   
3. 
   От гледна точка на дейността на посредниците пазарът на ценни книжа се разделя на: аукционен, брокерски и дилърски. Тези три типа пазари са разновидност на вторичния, организиран пазар на ценни книжа. Аукционният пазар на ценни книжа е такъв пазар, на който покупко-продажбата на финансовите инструменти се осъществява на специално организирани търгове. На организирания аукционен пазар между контрагентите в сделката се намира посредникът – аукционатор. Той не представлява интересите на никоя от страните по сделката, както това извършват брокерите и дилърите. Аукционният тип пазар е разпространен при търговията с държавни ценни книжа, а също и при покупко-продажбата на акции на някои фондови борси. Брокерският пазар на ценни книжа се характеризира с посредничеството на т.нар брокер, който защитава интересите на един от контрагентите в сделката. Той е лице, което играе за чужда сметка (на клиента) и печели от комисионна, наречена още брокеридж или куритаж. Целта на брокера е да осъществи сделката при най-изгодни за клиента условия. Брокерите на световните фондови пазари са различни видове, но същината на тяхната работа се заключва в посредничеството на комисионни начала, а това е и основната характерна черта на брокерския пазар. Дилърският пазар на ценни книжа поставя ролята на посредник между продавачите и купувачите на финансови инструменти т.нар. дилър. Това е лице, което играе за собствена сметка и печели от разилката между по-ниските цени, покоито купува книжата и по-високите цени, по които ги продава на клиентите. Неговата печалба се формира от разликата „курс купува” и „курс продава”, т.е от маржа или спреда. От особена важност за дилъра е бързината на сключване на сделката, защото рискът от загуби при промяна на икономическата конюнктура е чувствителен. Един брокер може да работи и като дилър, ако преди това е изпълнил поръчките на клиентите си при най-добри за тях условия. След „Големия удар” през 1986г. Настъпват значителни промени в професията на брокерите и дилърите. Различията в дейността на тези посредници не е така ясно очертана и на световната борсова „сцена” се появяват брокер-дилърите.
   
4. 
   От гледна точка на спецификата на механизма на търговия, пазарите на ценни книжа биват: присъствени и неприсъствени. Исторически първи са възникнали присъствените пазари на ценни книжа. Наричат се присъствени, защото посредниците задължително присъстват на борсовия подиум и търгуват непосредствено лице в лице. Технологията на покупко-продажбите на ценни книжа се осъществява с помощта на определени жестове и извикване силно на глас на определени фрази и числа. Организацията на работата на присъствените пазари е много стройна, въпреки че на пръв поглед се създава впечатлението за хаос и безпорядък. Неприсъственият пазар на ценни книжа първоначално е характерен за т.нар. извънборсови вторични пазари. Това са непрекъснати, 24-часови пазари, на които посредниците търгуват по електронен начин от своите офиси – банки, финансови къщи, инвестиционни дружества и т.н. В съвременните реалности по електронен път се котират книжата, освен на извънборсовите и на борсовите пазари. Сделките на тях се осъществяват в рамките на работното време на борсата, ето защо те са прекъснати пазари.
   
5. 
   От гледна точка на срока, за който се сключват и изпълняват сделките, пазарът на ценни книжа се разделя на: касов и срочен. Касовият пазар на ценни книжа се характеризира с едновременно и насрещно движение на паричните средства и финансовите инструменти. На него в един и същи момент се извършва сключването на сделката за покупка или продажба на ценните книжа, като се договарят количеството и цената на финансовите ефекти и в същия момент се осъществява разплащането и предаването на книжата. В зависимост от начина на разплащане, касовият пазар може да бъде „cash” или „spot” пазар. При първия е характерно разплащане с парични средства в наличен вид, а при втория – в безналичен вид. Касовият пазар не се нуждае от значими фондове и капитали, тъй като обемът на транзакциите на него е малък и всъщност това е пазар за търговия „на дребно”. Срочният пазар се характеризира с обособяването на два относително самостоятелни етапа във времето при сключването и изпълнението на сделките. От една страна, в даден, настоящ момент се договаря количеството и цената на финансовите инструменти, а от друга страна, в бъдещ, предварително уточнен момент се осъществява тяхното разплащане и доставяне. На този пазар търгуват книжата си най-значимите дружества на официалния пазар, както и инвеститорите, осъществяващи транзакции с деривати. Обемът на сделките е значителен и това е пазар, на който се търгува „на едро”.
   

· Инженеринг и управление на проекти;

· Проектиране;

· Проекти до ключ;

· Строителство;

· Проекти по енергийна ефективност на сгради, промишлеността и енергетиката;

· Търговия с електричество и природен газ.

Компанията е сред първите у нас, които реализират успешно ЕСКО договор с гарантиран резултат при осъществяването на проекти по енергийна ефективност. Енемона работи в сектор, където конкуренцията е много слаба. В холдинговата структура на компанията са включени редица дружества, чрез които се осъществява дейността й в различни сектори.

Енемона стартира увеличение на капитала си чрез емисия варанти и емисия привилегировани акции. Двете увеличения трябва да се осъществят, съответно през декември и януари следващата година. Проспектите са одобрени от Комисията за финансов надзор, а търговията с правата за емисията варанти се търгуват от 30-ти ноември на БФБ с код E4AC. Енемона може да набере до 1 014 356 лв. капитал при записване на всички варанти и до 59 190 656 лв. от привилегированите акции. При упражняване на варантите в края на шест годишния период на съществуването им може да бъдат набрани още до 110 385 800 лв. Средствата от емисията варанти ще бъдат използвани за оборотен капитал, а от привилегированите акции за инвестиции в Енергиен проект Ломски лигнити (ЕПЛЛ), ТФЕЦ Никопол, Проект Виртуални газопроводи и други.

Цената на обикновените акции на Енемонаотчете спад и се задържа на нива от 9 лв.под влияние на предстоящото увеличениена капитала и привилегированата емисияакции. Пазарът също е под постоянен натиск от разпродажби, но през последнитеняколко седмици Енемона се представя по-слабо.Компанията има атрактивни коефициенти на оценка, а дисконтираните парични потоци я поставят сред най-подценените позиции на борсата.

Enterprise Value 173 796 232 Възвръщаемост на капитала 22.22%

Доход от дивиденти - Възвръщаемост на собст. капитал 16.64%

Текущ P/E (ttm) 7.18 Възвръщаемост на активите 7.32%

Прогнозиран P/E (2009) 7.80 EBITDA Margin 14.81%

PEG Ratio (5yr expected) - Норма на Нетна печалба 8.32%

Цена/Продажби (ttm) 0.60 Ръст на приходите 66%

Цена/Счетоводна стойност (mrq) 1.20 Ръст на печалбата на акция 20%