Централна лаборатория по обща екология софия, 2001
Изтегляне 1.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.13.2. Висши растения
- 1.13.3. Гори и дървесни видове
1.13. По-значима флора1.13.1. Водорасли и гъби ( вкл. лишеи)Включената по-долу информация за низшите растения е от Сборника за биосферния резерват “Сребърна” (1998). Водорасли В биосферния резерват “Сребърна” Stoyneva (1998a) e установила 1123 таксона водорасли ( 1010 вида, 75 вариетета и 38 форми). Най- добре изследваната екологична група е фитопланктонът (вж. Раздел 1.16.2.1), докато нейстонът, едафитонът и аерофитонът остават почти непроучени. Гъби Видовият списък за тази група, изготвен от Denchev & Stoyneva (1998) включва 17 вида от 16 рода, 10 семейства, 7 разреда на 5 класа и 3 отдела. Установените видове представляват различни екологични групи от разни местообитания и гостоприемници в самото езеро и буферната зона на резервата. Очевидно е обаче, че по-нататъшните микологични изследвания ще разкрият по-богат видов състав. Според посочените автори следва да се отдаде специално внимание на гъбите от дунавския остров Девня, който принадлежи към резерватната територия и никога не е бил проучван от микологично гледище. Лишеи Лишеите от резервата Сребърна никога не са били пълноценно проучвани. Представените данни са по Ivanov (1998). За биосферния резерват “Сребърна” той посочва 15 вида от 5 семейства. 1.13.2. Висши растенияИсторически преглед Върху видовият състав на висшите растения в езерото има публикации от Petkov (1911) - 31 вида, Bonchev (1929) 33 вида, Yordanov (1946 - 47) - 47 вида, Ganchev (1957) - 40 вида, Ivanov et al., (1964) - 34 вида, Kochev, Yordanov (1984) - 72 вида , Kochev (1987а, б) - 82 вида, Baeva (1987, 1988а, б, 1992) - 139 вида. Установените досега 139 таксона висши растения в Сребърна принадлежат към 45 семейства и 97 рода. Флористичния състав на езерото съставя 4,5% от флората на България според Stoyanov, Stefanov, Kitanov (1966-67) или 3,9% по Определителя на висшите растения (Andreev et al., 1992). От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на резервата “Сребърна” принадлежат 53% от видовете, респективно 75 % от родовете и 78% от семействата. Актуално състояние За целите на проекта е използван метода на наблюдението. Изследването е извършено чрез директно наблюдение по предварително набелязани трансекти. Използвана е карта в мащаб 1:5000. Картината на флористичната и фитоценологична ситуация на биосферния резерват “Сребърна” (Прил. 1, Карта 7) с пълен инвентаризационен списък на видовото му богатство с флористичен, екологичен, екофизиологичен и созологичен анализи, ни дава основание за следните констатации:
1.13.3. Гори и дървесни видовеИсторически преглед Според Геоботаническото райониране на България (Bondev, 1997) територията, на която е разположен резерватът “Сребърна”, се намира в Силистренски район и представлява част от Евроазиатската степна и лесостепна област, Долнодунавска провинция, Добруджански окръг. Резерватът “Сребърна”, заедно с буферната зона се намира в границите на Горско стопанство Силистра. Последният Лесоустройствен проект (ЛУП) е извършен през 1989 г. и през следващата 2000/2001 г. ще бъде направено ново лесоустройство. Според съществуващото в момента лесоустройство към резервата и защитната ивица на р. Дунав се отнасят отделите 13 и 14, които са с обща площ 74,0 ha. Към буферната зона се отнасят отделите 49, 50, 51, 52 с обща площ 202,5 ha. Непосредствено до резервата се намират и гори от поземления фонд, които са със стопанско предназначение, но според нас имат пряко отношение към резервата и неговия хидрологичен режим – това са отделите 1, част от 5 (а, б, в, г) и 6, с обща площ 115,7 ha. (Прил. 10, Табл. 1). Актуално състояние За целите на проучването е ползван методът на наблюдението. Изследванията са извършени с маршрутно обхождане по предварително набелязани трансекти. Използвани са материали от Лесоустройствените проекти от 1979 и 1989 г. и прилежащите към тях картни материали. Защитна ивица на р. Дунав и резервата: Насажденията, които принадлежат на резервата и защитната ивица на р. Дунав са в отдели 13 и 14 и се отнасят към стопански клас Тополови със специално предназначение. Типът месторастене е М-І-1, D-2,3 (заливно, свежо до влажно, на алувиални почви – типично тополово). Залесяването с хибридна топола u 214, е извършено при схема 5 х 4. Пълнотата на културите варира от 0,7 до 1,0, с изключение на 13-и – изредена култура. Състоянието на насажденията е добро. Според Лесоустройственият проект тези насаждения са предвидени за интензивно ползване и превръщането им изцяло в чисти тополови култури. Буферна зона на резервата: Видовият състав в буферната зона е разнообразен и включва както местни, така и привнесени и нетипични, чужди за района видове – черен бор, акация, гледичия. Значителните залесявания тук преди няколко години с акация изцяло са променили облика на горите около резервата. В момента повече от 30% от площта на буферната зона е заета от този вид. Трябва да се отбележи, че това е един твърде агресивен вид, който се разселва лесно и твърде бързо. Според насоките дадени в Лесоустройствения проект всички отдели с видов състав акация 10 (чисто акациево насаждение) са предвидени за гола сеч и последваща реконструкция с полски ясен (Fraxinus oxycarpa), сребролистна липа (Tilia argentifolia), цер (Quercus cerris), зимен дъб (Quercus sessiliflora). От огледа на место установихме такива голи сечи и последващо залесяване с зимен дъб в няколко отдела. Отдел 49 Този отдел включва гори с изкуствен и издънков произход (с площ 85,8 hа), които се отнасят към стопанските класове широколистни- нискостъблен, високостъблен, иглолистни (в два подотдела), със специално предназначение – източно от резервата. Черният бор е с изкуствен произход и се среща в два подотдела – б и д. Залесяването е извършено преди 30 години с цел укрепване на склоновете, като е търсен бърз ефект. Според ЛУП единственото мероприятие извършено в тези чисти черборови култури е прореждане, което ще доведе до настаняване в подлес на местни видове. Чистите акациеви насаждения са разположени на обща площ 40,1 hа, което представлява почти половината от площта на отдела. В тези подотдели е предвидена гола сеч и реконструкция с сребролистна липа, полски ясен, цер, зимен дъб чрез групово смесване. Преобладаващата пълнота е 0,9. Типовете месторастения са М-І-2, D-2 (равнинно и на склонове, свежо на карбонатни излужени черноземи) и рядко D-1 ( сухо на излужени черноземи). Състоянието на насажденията се движи от добро до средно – от 1 до 4 бонитет. Отдел 50 Площта на този отдел е 41,3 ha и обхваща гори с изкуствен и издънков произход от стопански класове Широколистни нискостъблени и високостъблени, както и клас Иглолистни (подотдел 50-в). Състоянието на насажденията се определя като добро или средно. Черен бор се среща само в един подотдел смесено със сребролистна липа, явор, ясен, зимен дъб на площ около 7,1 ha. Тук извършеното лесовъдско мероприятие е ландшафтна сеч-осветление. Преобладаващи са чистите акациеви насаждения – обща площ 28,8 hа, които са предвидени за реконструкция след гола сеч с местни видове. Преобладаващата пълнота е 0,9, с изключение на подотдел 50-ж – изредена култура (0,3) в лошо състояние. Типовете месторастения са М-І-2, D-1 и 2 - равнинно и на склонове, сухо и свежо на карбонатни излужени черноземи. Отдел 51
Насажденията и в този отдел с площ 47,4 ha, са с изкуствен и издънков произход от стопански класове Широколистни високостъблени и Широколистни нискостъблени гори. И тук преобладават чистите акациеви култури – 33,4 ha, за които е била предвидена цялостна реконструкция, която не е извършена. В момента състоянието им се определя като средно – 3 и 4 бонитет. В останалите смесени високостъблени широколистни насаждения предвидените мероприятия са ландшафтни и санитарни сечи. Тяхното състояние е добро. Преобладаващата пълнота е 0,9 (между 0,5 и 0,9). Типовете месторастения са М-І-2, D-1 - равнинно и на склонове, сухо на карбонатни излужени черноземи. Отдел 52 Общата площ на този отдел е 28,0 ha. Чисти и смесени насажденията от черен бор, с участие на явор, сребролистна липа, полски ясен са преобладаващи с обща площ 21,2 ha. Тук е била предвидена единствено санитарна сеч. Останалата площ е заета от издънкови насаждения от акация, настанила се на територия освободена чрез гола сеч и не (или не добре) реконструирана- 4,6 ha. Тези насаждения са били предвидени за цялостна реконструкция в края на периода (т.е. настоящата година) . Преобладаващата пълнота е 0,9. Типовете месторастения са М-І-2, D-1 - равнинно и на склонове, сухо на карбонатни излужени черноземи. Гори в поземления фонд Според Лесоустройствения проект от 1989 г. година тези гори не принадлежат на буферната зона на резервата и имат не специално, а стопанско предназначение. Това са преди всичко насаждения с изкуствен произход – култури от хибридна топола, чисти акациеви култури, смесени насаждения от акация и сребролистна липа. Те се намират в непосредствена близост до резервата и според нас имат пряко влияние върху неговия хидрологичен режим. Непосредствено до моста на р. Сребърненска по протежение на коритото в югозападна посока от огледа на место беше установено тополово насаждение в добро състояние, което не фигурира в картите на ЛУП. Площта на това насаждение с възраст около 15 г. е около 12 ha. Тук ще коментираме отдели 1, 5 (подотдели а, б, в, г) и 6, които имат отношение към резервата. Състоянието на насажденията е добро, с изключение на отдел 1 подотдел ж – лошо състояние. Преобладаващата пълнота е 0,8 (от 0,5 до 1,0). Повечето от акациевите култури подлежат на ликвидация. Месторастенията са М-І-2, D-2,3.
Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни” Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив Planove za upravlenie -> Екология и околна среда Planove za upravlenie -> План за управление Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|